Ако някой си мисли, че събитията в българския футбол са необичайни, сериозно се е объркал. Прекратеното пловдивско дерби “Локомотив” - “Ботев” очевидно бе провокация към боса на клуба Коко Динев. Но подобни войни между фенове и собственици тлеят и се разгарят на стотици места. И някои са наистина войни, като не се ограничават с малки материални и морални щети. Има смъртни заплахи и непримиримост до гроб.

 

Да си припомним само няколко събития от последното десетилетие. Феновете на “Ливърпул” доскоро се намираха в “стогодишна война” с американските собственици Джордж Жилет и Том Хикс.

 

Група най-ревностни привърженици на “Юнайтед” в знак на протест срещу фамилия Глейзър, която владее техния любим клуб, дори се отцепи и направи свой автентичен проект. След уволнението на Дейвид Мойс бойните действия ще бъдат възобновени с нова сила.
В “Барселона” най-горещите фенове от “Синия слон” отровиха живота на бившия президент Жоао Лапорта и го отказаха от властта.

 

В “Рома” напрежението по оста “Курва Суд” (б.а. - Южната трибуна с агитката) и собственика дълго бе на живот и смърт. Долу-горе същото е положението в “Лацио”. В Неапол само при споменаването на името на бившия президент Ферлайно може да си изядеш пердаха.

 

Дори в спокойна Фландрия привърженици на “Стандарт” организираха масов протестен митинг против управлението на клуба. Поне в една дузина английски клубове непримиримостта между фенове и ръководство е без изход.

 

Следват обаче най-актуалните десет войни “фенове - собственици”.

 

Най-близо до примера с България е положението на собственика на “Нюкасъл” Майк Ашли, който от години води битка с феновете на отбора на северния град.

 

Ашли е на всеки мач с черно-бяло шалче и изслушва пълната програма на недоволните фенове. Не е чудно - тимът стигна дори до изпадане през 2009-а. Няма изгледи феновете да мирясат, те нахлуваха на терена и прекратиха дербито със “Съндърланд” (0:3). На двубоя с “Кардиф” през миналата седмица 50 000 напуснаха масово трибуните в 69-ата минута - протест срещу Ашли. “Нюкасъл” е 9-и в момента, но има поредния си невзрачен сезон.

 

Още един краен пример идва от другия края на света с адрес Сянтяго - Чили, и местният колос “Коло Коло”, който между другото неслучайно носи името на митичен вожд на индианското племе мапуче.

 

Явно ДНК-то на мапуче е закодирано в гените на сегашните фенове, които преди няколко месеца произнесоха смъртна присъда на управлението на клуба, сред което е и легендата Артуро Салах. Грандът “Коло Коло” е осми в класирането, а титлата не е печелил от години. Нищо чудно, че ултрасите са непримирими.

 

В Испания също се случват неприятности за собствениците и в последно време на “топа на устата” е собственикът на “Сарагоса” Агапито Иглесиас. Към огромните му проблеми с данъчните се прибавят и постоянните хули, отправяни му от феновете. Според тях мястото на “Сарагоса” не е във втората дивизия на испанския футбол. А там тимът дори е на срамното 14-о място и по-близо до изпадащите, отколкото до промоция.

 

Ситуацията в “Динамо” (Загреб) е достойна за мафиотски филм. Тамошният силен човек Зоран Мамич се намира в нещо като сталинградска епопея с “Блу бойс”- агитката на “Динамо”. Гониха го от ложите, нападаха колата му...

 

Куриозен факт е, че на едно от дербитата с кръвния враг “Хайдук” (Сплит) двете агитки се бяха обединили и пееха и скандираха против Мамич с надслова “Не, на корупцията и мафията във футбола”. Както се вижда, нашите фенове доста изостават. Ръководството на “Динамо” отказва дори билети за гостувания, за да се предпази от хулигански акции. Те целят да докарат глоба на клуба и да бръкнат в джоба на Мамич.

 

Изключително горещите фенове на френския “Ланс” в последно време изразяват все по-бурно неприязън срещу Хафиз Мамедов, азербайджанец, който притежава клуба. “Ланс” продава най-добрите си футболисти и не купува звезди, както го правят в “Монако”. И съответно тъне във втора дивизия въпреки славната история на клуба (сега се борят за връщане в елита).

 

Дългогодишна, напоителна война водят и феновете на шотландския “Хартс” срещу собственика Владимир Романов. А беше време, когато нещата вървяха великолепно, точно благодарение на парите на Романов. Куриозно, бяха привлечени 10 футболисти от родната му Литва. Треньор бе и българинът Ангел Червенков. Днес “Хартс” е в администрация и отпадна още по Нова година във второто ниво на Шотландия.

 

При феновете на “Шанхай Шенхуа” недоволството е по-скоро естетическо. Те не искат името им да се променя, както и емблемата. Тези неща са от огромно значение и затова протестът им е много масов. Не е проблем, че отборът е девети и в средата на таблицата в Китай.

 

Когато “сините” се превърнат в “червени”

 

Непримиримостта на привържениците на “Кардиф” срещу собственика от Малайзия Винсент Тан (долу) е пример колко бързо се изминава пътят от “Осанна” до “Разпни го”. Преди една година Тан бе носен от народната любов, днес е обявен за гробокопач на “Кардиф”.

 

Азиатският богаташ промени цвета на клуба от син, с който уелсците играха 100 години, на червен. Бил по-популярен на неговия континент и щял да бъде актуален на пазара в Азия... Феновете обаче си ходят със сините шалчета и фланелки и пеят срещу Тан.
Противно на логиката в последните месеци феновете на “Хъл” скочиха срещу собственика Асем Алам. Тимът стигна финал за Купата на Англия, но Алам иска да преименува клуба на “Хъл Тайгърс” - нещо немислимо за агитката.

 

Привържениците на “Ковънтри” като протест срещу собствениците са без аналог в историята. Те отказаха да посещават новия модерен стадион “Рико”, на което собствениците отвърнаха с преместване на отбора в Нортхемптън.

 

Сега феновете ходят само на гостуванията, а в Нортхемптън седят извън стадиона в протест.

 

Наскоро протеста им подкрепиха феновете на “Арсенал” по време на мача между двата отбора за Купата на Англия.

 

“Лаута” за втори път въстана срещу Динев

Агитката на “Локомотив” (Пд) за втори път въстава срещу Константин Динев. Сега протестите повтарят тези от лятото на 2012 г., когато босът си тръгна от клуба.

 

Тогава плакати и скандирания прогониха собственика, който каза, че кракът му повече няма да стъпи на “Лаута”.

 

Но ето, че отново е там, а войната с феновете се повтаря, като този път се стигна дори до прекратяване на мача с “Ботев” в името на каузата на агитката.

 

През годините протести срещу босовете имаше в ЦСКА, като най-яростни бяха срещу управлението на “Титан”. Те стигнаха кулминацията с атака срещу полицията след мача срещу “Рапид” (Виена) през 2010 г.

 

Не подминаха и “Левски”, където и сега плакати атакуват ръководството на всеки домакински мач.

 

А градският съперник на “Локомотив” (Пд) е христоматиен пример в битките агитка - собственик. Близо десетилетие феновете на “Ботев” нападаха по всевъзможни начини боса Димитър Христолов на стадиона и извън него и накрая постигнаха своето - омразният им шеф бе натирен, а “Ботев” с нова регистрация върви амбициозно нагоре.

 

Жаклин Михайлов

КОГАТО ЮГОСЛАВСКИТЕ ФУТБОЛИСТИ СЕ ВОДЕХА "ФУТБОЛЕРИ", НАШИТЕ СЕ ВОДЕХА КОМАНДИРИ НА БАТАЛЬОНИ

 

Изчетох каквото изчетох около предизвестения провал в евротурнирите. Из форумите с основателна тревога се питат: до кога ще се търпят недъзите в българския футбол? Според едни – докато го има Боби Михайлов, според други – докато не стъпи на краката си отборът на банкера Цветан Василев, според други – докато не се прочисти "армията" от боклуци. /Т.е. – да остане и без публиката си и най-вече без журналисти като ГА и НА .../. По правилно тълкува наличието на недъзи Владимир Зарков- според него не се следят в достатъчна степен прогнозите, които той залага в своите безброй статии в безброй медии... За мен какво остава – освен да тръгна по следите на недъзите в българския футбол – по любимия си и неотменим маршрут.

 

"Недъгът" потегля от първия пагон, сложен върху рамото на професионален български футболист, облекчен да дели мегдан с колеги без пагони. По-късно такива бяха раздадени на играчите от още три-четири отбора /от различни ведомства/ , а привилегиите, давани от парвенюта, създават други парвенюта. Достигнали лесно тавана си в нашето първенство, и без шанс да се доказват на друго равнище, звездите ни създадоха нашенски критерии за футболно величие и недостижимост. На Георги Аспарухов бе позволено да кара лек автомобил, каквито бяхме виждали само на паркинга на хотел "Балкан",/ днес "Шератон"/. Митата Якимов имаше достъп до покер каретата на висши офицери от министерството, Никола Котков, необезпокояван от папараци, си пиеше по 3-4 мастики в деня пред мачове. Иван Колев и Пижо Миланов бяха трафикантите на ръчни часовници, които никой не пребъркваше на митницата. Може много да се изброява, макар че, на фона на днешните футболни милионери, то не е нищо. Но си е част от привилегиите, гарантирани от парвенютата, властващи около футбола. Пък и какво повече да им осигуряват – офицерски чинове и заплати, ранни пенсии, коли и жилища без чакане на ред – това беше равнището. А, да – и онези "пет лева от Тодор Живков", но те се начисляваха към всяка заплата...

 

Сега ще кажа и защо ми трябва да припомням всичко това– заради отпадането на три наши евроучастника от отбори от бивша Югославия. Динамо си е гранд от едно време, но не знам да е бил на соцпривилегии. А по-интересни са Мура, които събирали помежду си пари за връщане от летище Баку, и Сараево, които бяха подиграни от нашия дембелин-парвеню, че пътували с раздрънкан рейс, вместо с правителксвен самолет..

 

По същество – бивша Югославия е всепризната износителка на футболни таланти в Европа и целия свят. Наскоро прочетох, че само бразилците са повече от сърби, хървати, босненци, черногорци, словени, македонци... из всевъзможните тимове листове – от елита до пет нива по-надолу. А на какво се дължи понятието "югославска школа" ли? Аз мисля, че се дължи и на разминаването с пагоните и опекунството на властници-парвенюта. А в основата на това е разликата между Титовия комунизъм и съветският комунизъм, който се наложи у нас след 1948 година.

 

При нас записването на екскурзия дори по маршрутаКишинев-Ленингград-Москва се предшестваше от проучване на туриста и кратък инструктаж, а "по-западното" население вече свободно обикаляше Европа, учеше езици, печелеше свои пари и събираше акъл, включително и футболен. И докато талантът Георги Денев – Кучето се е водил на щат "командир на батальон" в поделението в Сандански, на паспортите на връстниците му, с имена, завършващи на "ич" /и подобни/, срещу графа "професия" е пишело "футболер"....

 

Сега разбирате ли защо и днес, един с такова име може да си намери треньорска и мениджърска работа дори в Испания, Германия, Аржентина... Докато нашите запасни футболни офицери, не научили повече от десетина чужди думи, се наливат като донски казаци и изкарват нещо над пенсиите, подписвайки парвенюшки декларации...

 

Инак голяма носталгия по онези времена, когато имало ред и дисциплина. А полковник Миланов – Чопъра се върти в главите на ГА-га, НА-на и Зарковци като единственото спасение от днешните недъзи в българския футбол. Той, например, след един такъв резил срещу Мура, на другия ден е щял да нареди на армейските футболисти да дойдат на тренировка в пълно бойно снаряжение – чепици, автомат, шансов инструмент, противогаз...Чувал съм го от Цоньо Василев за след загуби от "Левски" – не като оплакване, а като похвала към дисциплината, майка на армейските успехи. Няма да го чуете от устата на Драган Джаич, примерно, макар и да е играл в отбори,най-малкото  равностойни на нашите славни петилъчковци.

 

Съвсем не между другото, в Югославия срочно служещи войници нямаха право да играят професионален футбол – цели две години. Офицери е имало, но когато един Шекуларацпостъпил в армията, не му разрешили дори на световното да отиде с националния отбор. /А нашите от затвора можеха да го извадят.../

 

Май тук е уместно да дам и друг пример за различната история на двете футболни школи. Случаят стана широко известен от първите страници на вестниците – снимка на четири-пет колони от съблекалнята на ЦСКА "Червено знаме" след полуфиналния мач с Интер. На снимката министърът на отбраната Добри Джуров, застанал пред полуголия автор на победния гол, рапортува: "Поздравявам ви с гола, старшина Радлев!".

 

Момчето, дошло от Локомотив-София само преди месец-два, даже не знае, че на гола глава не се козирува, нямал е и задължителната войнишка клетва, без която нямаш право да излезеш от портала на поделението, камо ли да играеш по стадиони и да пътуваш из чужбина.

 

Запалените по "ерата на Чопъра" може и да са прави, но пък вижте и каква продукция е дала тя – Стойчо Младенов, несвободният, без въображение, разчиташ на мотивации и интриги, готов да изоре земята, да  реже живо месо, да понася удари под кръста... Само не и  да извлече от питомеца си оригиналност, да го накара да импровезира..

 

Същият ще се окаже и Илиян Илиев – безсилен пред едни слабо тренирани сараевски момчета, между които и трътльовци, но освободени да творят на терена, а не да изпълняват зубрашки тактики.

 

Обяснението пак може да се търси в традициите на една истинска футболна школа, далеч от опекунството на футболни властници...

 

Може да изглежда, че прекалено идиализирам футбола в западните ни съседи, още повече, че Лудогорец най-малкото беше равностоен на един от най-видните представители на този модел. Да, прави чест на нашия шампион, но онези 50-60 процента чужденци все пак са факт. В Динамо имаше 2-3, запомних бразилеца Самир, а в Мура и Сараево май нямаше нито един. За сметка на общо двайсетината легионери в трите ни отпаднали отбори.

 

Но на въпроса, /зададен преди половин век от уводната статия на вестник Работническо дело/ – до кога ще се търпят недъзите на българския футбол?

 

Според едни – докато не си върнем полковник Миланов – Чопъра, според други – докато не изгоним боклуците от боклукчийските сектори, според други – докато не си върнем Наско Сираков /дори и Батков да останел.../.

 

Моята прогноза е – докато не мръднем от последното място в Брюкселската класация. Хората са го написали и в доклада, Жаклин Михайлов го преразказва в специална статия. Зарков също дава рецепта, все тъй носталгична – как да се върнел един велик отбор на великото си място. Може би след загуби като от Мура, да се прави "марш на скок", след боклукчийските камиони...

 

Като преднамерен син запалянко, /по преднамерен даже от Катон-младши в Римския сенат/, аз пледирам "футболният картаген" / нещо като футболното кремиковци/ първо да се сравни със земята и да се изгради наново, без сегашните отровни пушеци, от които почвата червенее. А за да бъда по-добре разбран, ще дам пример за отровен червен пушек, наподобяващ едновремешните уводни статии:

 

"И пак стигаме до неизбежното – какво да се прави?... Натиск срещу всички най-важни институции в държавата за решаване на казуса "ЦСКА". Управляващите трябва отлично да разберат, че социалният мир зависи и от моралното здраве на милиони българи, страдащи от гаврата с любимия "червен" отбор. Особено в контекста на приближаващите избори. Правителството винаги има начин да се намеси.... Търговският закон съвсем не е всичко и нещата се решават много бързо. Ако, разбира се, има съответната политическа воля."

 

Ясно нали – най-важните институции на държавата да не бързат да излизат във ваканция, преди да решат "казуса ЦСКА", пише почервенелият от пушеците гуру ГА. Навярно  пак става дума за "онзи казус", подписан в една войнишка столова от трима партийни парвенюта... Това може ли да бъде на дневен ред другаде, освен в народното събрание на корейската народно демократична република?

 

Дори в пробващите се за нов европеизъм бивши югославски републики не може да се случи подобен дневен ред – откровена просия за връщане на някакъв член първи.  "Посткомунизъм" не е някакво нелепо опредление като директивата,  то може да се  обозначи само с носталгията по "чопъра".

 

Затова толкова жалки изглеждаме и на терена, и във всевъзможните класации, особено  извънфутболните. Но когато си създаден от илюзията за някаква вечна кауза, нормално е и да си безпомощен в даването на рецепти за спасяването.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

През последните 43 години футболен клуб Левски и неговите привърженици трябваше да изтърпят много страдания, но те са сладко изпитание, на фона на постоянната интеграция на чужди елементи в синия клуб. Като започнем от партийни функционери на старата тоталитарна система и преминем през всякакви ченгета от ДС, откровени доносници и друга сволач, превзеха през годините отборът създаден през 1914 по коренно различни съображения от момчетата- първостроители.

 

От 12-13 години насам нов катран в чашата е все по засилващото се присъствие на съветското, пардон руското влияние и то с най-смъртоносния ефект – финансовия. Левски София като футболен клуб е бил изначално прозападно ориентиран и отдалечен от орбитата на Съветска Русия. Ясно е кой клуб в България бе създаден по образ и подобие на същия от СССР. Нормално е натам да бъдат насочени и новите руски интереси, които винаги са геостратегически. Руснаците не дават пари пей така да развиват спортът на България. Те го правят изключително и само за да държат позиции в тази, тяхна Задунайска губерния и 16- та република. Така че тука някой да ми прави сравнение с Шалке 04 просто е смешно. Само преди месец европейския съюз отвори процедура точно заради монопола на руския газ!

 

От тази гледна точка цинично е руският гигант „Газпром" да предлага парите си на българския „Левски". Просто двете общности коренно се разминават. Автентичните левскари не изпитват и грам добри чувства към Русия, и не случайно в историята има мачове като Левски срещу Днепър, където много добре публиката показа какво мисли. При все това, че тогава това бе и много опасно. Антисъветските прояви въобще не се толерираха.

 

След руската банката, появата и на „Газпром" на „Герена" отдалечава все повече „Левски" от неговия първообраз и история. И превръща клуба в нещо съвсем различно, от това за което е бил замислен преди 100 години. Патриотите затова са му и дали име „Левски", за да демонстрират независимост и обич към своята родина. Сега руснаците слагат ръка върху името на най-големия български герой, който се е борил за свободна и независима България. На някои това не им прави впечатление, други пък се радват в своята дебилност, но всъщност случващото се е удар в сърцето с ръждив нож.

 

И сериозен размисъл предизвиква фактът, че привържениците на един друг, създаден по тоталитарен замисъл отбор, свободно изразиха онзи ден волята си и аз се питам дали вече е актуален слоганът „И преди, и сега, Левски значи свобода". Лично аз, свободата я съзрях на националния стадион „Васил Левски", но сред привърженици на другия клуб.

 

Жаклин Михайлов

Седмичната неврaстения из сайтовете продължи да се вихри с обичайния център на вниманието. Майкъла, или "Май-съла", както, с извинение, го е нарекъл един форумец, отново се бе развихрил – хвали, отрича, наставлява, обещава, заплашва... Голям шоумен, голямо нещо. Сякаш няма други клубове и те си нямат шефове, че все "вдовиците" от парка на свободата трябва да слушаме...

В тази поредна "майкълиада", обаче, много "вдовишки синчета" са вдигнали палчета за статия на Жаклин Михайлов, някога считан за "непоправимо говедо", но вече прекрачил в редиците на "обективните". Като обективна е аплодирана и статията "Комунисти, ченгета, доносници, а сега и Газпром", в която журналистът прави обзор как се е смъквал любимият му клуб до днескашното падение – спонсорство от "съветския газов гигант".

Самото заглавие говори достатъчно за намерението на автора – да обиди левскарите и да зарадва враговете им. При това с нашите камъни по нашите глави..

Толкова ли е озлобял известният дописник? Или въпросът, по-правилно зададен, трябва да изглежда "толкова ли е огладнял?".

И двете са верни. Озлоблението може би идва от доста проточилото се връщане на кумира Сираков в родния клуб, когото и при Газпром пренебрегват. Вярно е също и това, че от безрезултатната си служба в полза на "каузата СС", дългогодишният дописник е започнал и да поизгладнява.

Няма криза само за стария му партньор в бизнеса, наречен "Левски срещу цска". С Атанасов навремето провеждаха симулативни "адвокатски караници" пред камери и микрофони, а после деляха спечеленото от полирането на сини и червени гънчици. ГА обаче прояви повече бизнесменски нюх, запази големият пай от червено-кафявата ниша, усъвършенства се в "свещената война на свещените четири букви срещу подуенското зло", и сега върви го настигай. Няма никаква нужда да се прави на обективен, както се налага на някогашния защитник на каузата "Левски".

Тук може би е уместно да отбележа, че няма нито една електронна медия, която да е "само левскарска". За разлика от чисто фатмашки сайтове като Спорт1 и Проспорт, например. Заглавията им са неутрално подвеждащи, но само за неопитния потребител. И на двете места цитати от "Блога на Драгой" са крайно нежелателно четиво, а полковникът – полуинтелигент, собственик на униформеното отроче, дори ме пресреща с червен надпис: "вие нямате право да коментирате тук".

Истински комплимент от демократ- закапече. Не съм запознат в свободния свят колко полковници списват "общочовешки" сайтове, но този Петьо се взема на сериозно и като писач. Всяка дописка илюстрира с някаква своя "младоженска" снимка, а убеждението му е, че цесека един ден ще се нареди до бъдещите цесеката из Лондон, Рим, Париж, Мадрид...Просто там засега са изостанали във възгледите си за ролята на футбола с пагони...Толкова за фатмак а-полковник. Споменавам го, защото нашият Жаки и там бе отпечатан и форумно афиширан като "говедо, което влиза в правия път". Най-вече му свалят фуражки заради възхвалата, която "синият тантурко" прави на фенския героизъм. В споменатата статия ЖА се възхищава от онези 200-300 лумпени, които на мача с Берое най-безстрашно скандирали "Бойко-педераст".

"Лично аз, свободата я съзрях на националния стадион "Васил Левски", но сред привърженици на другия клуб...", обобщава хроникьорът на "бойните действия" в сектор Г, като по този начин се опитва да громи сините привърженици, които не се съпротивлявали на властта, а тъкмо обратно. Новоизпеченият антилевскар обаче забравя, че доста по-директно и шумно нашата агитка атакува министър председателя преди година на разградския стадион. А червените му любимци, както във всяко "нововъведение" на агитката си, чисто и просто и тук хилаво подражават и се учат от сектор Б.

То се знае, че има заядливост в тези мои редове, и аз ще го обясня с това, че статиите на Михайлов продължават да съжителстват до тези на Атанасов. Защо тогава не на Жаки, а на мен, любителят, се пада неприятното задължение да опровергавам необузданите му лъжи и клевети, а "левскарят профи" дори започва да допълва ортака си в гадориите. Спомням си, че и двамата са се разписвали във ведомости като служители на Тодор Батков. Защо тогава в статиите им той не е бил нито Борат, нито Тара, бито дори бай Ганьо. Макар да си е бил същият неприятен гьонсурат и алчен герой от прехода.

Как да наричаме такива, които търсят място в средната класа с парите, спечелени покрай хора като Батков, когото са възхвалявали, или най-малкото премълчавали, точно когато е трябвало да бъде разобличен...Не съм толкова наивен, че да нямам отговор, нито читателите се нуждаят от моето обяснение. Но защо мълчаливо да понасяме и такива като ЖА и ГА – с какво те са по-добри и полезни от Тодор Батков, щом най-манипулативно и комерсиално ни поднасят половинчати истини в зависимост от личния си интерес. Не обеществен, не клубен, а личен и моментен...

Българският футбол е на несравнима висота, поставен до футболната журналистика. Тя ежедневно го омърсява и тегли назад по стотина "сравнително честни начини". Но най-потърпевши, разбира се, сме ние, любителите. От всяка паднала от небето темичка се раждат олигофренски заглавия, които задължително трябва да имат връзка с името на "Левски" или цска. По този начин "Делото за леля на цесекар, изнасилена от вуйчото на бивша звезда на "Левски", влиза в съда". Скоро имаше подобно заглавие...

На този фон – къде-къде по интелигентно го е написал Жаклин Михайлов –комунисти, ченгета, доносници... Добре, но всичко това кога става, след като Наско Сираков вече е уволнен от клуба, така ли? Май не. Ами ако Газпром, все пак, бе станал червен спонсор? Ами ако утре някой подобен на Газпром поеме издръжката на цска, чийто привърженици тъй силно са впечатлили бившият левскар ЖА ...

Това не са маловажни неща. Тези изгладнели драскачи всеки ден жестоко манипулират нуждаещите се от новини и спортни информации, измислят, преиначават, спекулират, фалшифицират... при една абсолютна безотговорност и безконтролност.

Конкретният повод със Жаклин Михайлов за "падението на "Левски" е най-дребното в тази ужасна медийна мъгла. Но обобщението му е преднамерено и невярно. То противопоставя червени и сини привърженици, манипулира в полза на фолклора на едните, омаловажава истинската история на стогодишния клуб.

Ще е полезно, ако и други левскари реагират на писанията на жаклиновци, защото текстовете на приятеля му ГА все по- слабо се четат и хващат дикиш предимно сред форумците с провиснали ченета. Но и нашата бивша медийна гордост Жаклин със своята зле разбрана обективност май се е запътил да му обира славата.

Пък и друго се долавя – задава се конгресът на бфс, а от компанията на Жаки май ще има сериозни кандидати за по-височки постове. Нали си спомняте, Ицо Камата кого похвали, че е израстнал до "плъх", докато колегата им Боби си останал "мишок"...

И в тази кампания ще има дописническа далавера, а който е печен, знае кога и до кого да застане. Но има време, до тогава пак ще трябва да се пише това-онова за "палчетата". И да се похапва, разбира се.

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Отборът е на дъното, там откъдето започва всеки следващ сезон

 

Драмата в Левски е изживяна. Отборът за четвърта поредна година остана без отличие, но това не пречи отново да се мисли за светлото бъдеще. Което би трябвало неизбежно да се появи дори и само заради 100–годишнината. Всъщност налице е поредната илюзия, че нещо хубаво със сигурност ще се случи и това е типично по левскарски. За сините надеждата не умира последна, тя не умира никога!

 

Безспорната истина е, че футболен клуб Левски като политика, стратегия за развитие, план за действие, постигане на някакви цели е пълна трагедия. В едно от най-слабите футболни първенства в света Левски не намира никакви начини да се открои на сивия фон. От години отборът играе слаб, неграмотен и ужасно демодиран футбол. Селекцията е непрекъснат процес, който води на „Герена” възможно най-посредствените футболисти в света. Тимът не изгражда и не създава собствени кадри, което уж е залегнало във философията на клуба.

 

И всичко това на фона на финансово благополучие, на което имат честта да се радват малко клубове в региона. За да няма постижения при толкова много налети средства, има две възможни обяснения. Или ръководството на клуба е съставено от уникално некадърници и безхаберници, или просто се работи Левски да е вечно втори и вечно да стига само до босненската столица в евротурнирите. От двете обяснение всеки има право да си избере това, което му харесва. Но трето няма!

 

 

Всичко в Левски е лъжа

 

 

Футболен клуб Левски се е превърнал в класическа обител на лъжата. Говори се едно, а се върши съвършено друго. Правят се декларации за загриженост и просперитет, а на дело се затрива изконните добродетели на синята идея. Прехвърлят се вини и отговорности, унищожават се легендите на клуба. Манипулира се демократично мислещата синя общност, която винаги е имало правилните сетива за това, което се случва в любимия клуб. Взривяват се устоите на футболното синьо,така както бе хвърлен във въздуха емблематичния сектор А на стадион „Георги Аспарухов”.

 

Всичко в Левски е лъжа. Лъжа е, че собственик е Тодор Батков. На хартия акциите са в неговия сейф, но отдавна поне половината клуб е прехвърлен на други лица. Лъжата е продължена от това, че тези хора, които са добре известни на футболната общественост не се афишират. Това е Левски, не Чепръчене и трябва да се знае кой е собственик. Било то и бивш министър-председател на републиката. Защо го е срам да каже, че е собственик на любимия си клуб? Рано или късно това ще стане официално, макар и с поставено лице. И пак под формата на лъжа!

 

Лъжите в Левски са институционализирани. Преди два месеца Тодор Батков заявява, че ще направи като Литекс и ще започне следващия сезон само с юноши. След 60 дни мнението му е коренно различно, Левски привлича новата порция третокласни попълнения, първия от които се казва Лопес.

 

Левски трябваше да е шампион, а не е! Илиан Илиев трябваше да е треньор до края, а не бе! Боримиров трябваше да помага на Илиан, а остана и след него! Нищо чудно поради липса на длъжности Йовов да играе още една година…

 

Но лъжите носят и ползи. Благодарение на абсолютно измисления свят в който са се поставили, те не могат да разберат измеренията на собствената си трагедия. Мачът със Славия изпари едни четири милиона лева във въздуха. Но на „Герена” дори страданието е лъжовно. Ядосаха се за миг и после пак продължиха по-старому. Със същия треньор, който провали сезона и както изглежда с повечето от изпълнителите, които доказано не стават за големи цели. И пак със същите лъжи, които ще започнат още на старта на подготовката. Репортерите ще започнат да изпращат бодри депеши. И шараните ще вярват!

 

 

Дори Сираков да се върне

 

 

Какво може да промени в цялата тази лъжлива обстановка? Ще му позволят ли? А и как могат нещата да се променят, като всичко се случва под егидата „Батков връща Сираков”. Не, Тодор Батков няма моралното основание да решава казуса с връщането на Наско Сираков. Ако Наско Сираков се върне, то той ще го направи за да спаси Левски от разсипията, до която го доведоха в периода след като бе уволнен от клуба. Защото за тези 5 години те не оставиха камък върху камък от съграденото от най-успешния футболен ръководител на Левски през новия век.

 

За да е успешен отново Наско Сираков, цялото управление на клуба трябва да се случва по неговите правила. Защото той доказа къде може да изпрати Левски като клуб, благодарение на правилната си политика. Как обаче ще работи Наско Сираков с тази сбирщина от лъжци, интриганти, предатели по рождение и нагаждачи. Нали те вече са фиксирали подмазваческите си физиономии за първия му работен ден с надеждата да оцелеят! Неговият модел е точен – ясни права и ясни отговорности. И никакво губене на време с обяснение за провалите. При Сираков провалът просто е изключен като вариант!

 

Наско може да се върне на „Герена” само по един начин - през триумфалната арка. Така както се появяват победителите. А не с чрез недомлъвки и забавени отговори и решения. Но няма как да е иначе с тези хора. Преди 16 месеца Иво Тонев подаде оставка в знак на несъгласие с искането на Станимир Стоилов да работи отново с Наско Сираков. След 16 месеца същия Тонев заявява, че мястото на Сираков е на „Герена”! Подобна промяна на мнението е достойнство само на изпечени лъжци. На такива хора няма как да се има доверие.

 

 

Наско е спасението

 

 

Левски е единственият клуб в България, който има готов ръководител за големи дела. В последните 5 години той бе низвергнат по една проста причина - маловажните решиха да се правят на важни. Те зачертаха историята, отказаха се от най-големите постижения само и само да го принизят и да докажат, че Левски може и без него. Противно на общоприетото мнение обаче се оказа, че Сираков може без Левски, но Левски не може без него. Просто малките по значение трябва да приемат, че съществуват и големи.

 

Ако все пак връщането на Сираков стане факт, то това ще е първият положителен знак за бъдещето на Левски. Той не притежава магическа пръчка с която да отлепи синята ютия от под дъното, но с всеки ден начело на клуба ще движи нещата напред. По- бавно от неговото собствено желание, но напред. Не защото е Вълк и първенството е вълче, а защото е умен. Нещо, което по принцип липсва в тази държава. Умният човек затова е умен, защото не върши глупости за разлика от глупаците. А Левски безспорно бе клубът на глупаците в последните 5 години.

 

Жаклин Михайлов (материалът е публикуван в Тема спорт)

ИВО ТОНЕВ ЩЕ БЪДЕ СЛЕДВАЩИЯТ СОБСТВЕНИК

 

Откога се Стогодишнина зададе, все зората над Герена залязва... Дали се две нощи смесиха, майнольо...

 

По романтичните левскари сме така – търсим все да одухотовряваме нашия  футболен клуб, защото той няма как да е обикновен,  щом  оцелява като най-любим  вече в "три Българии". Има и други, даже по-стари като регистрация, но единствен „Левски” – София достига до вековен юбилей с непордражаема за другите народна любов и преданост към идеите на своите създатели.

 

Но да си признаем, доста сме стреснати,  че на връх 24 май 2014 година левскарите може повече да се срамим и гушим, отколкото да се веселим и празнуваме.  Кризата в държавата и обществото, и особено управленската криза на клуба, не пощадяват и „синята религия”, заговори се за непредотвратими последици  от Тодор Батковото   президентство.

 

Макар запалянковци като мен, които са били на левскарски мач преди близо шест десетилетия, трудно биха се увлекли по хамлетовщина – дали ще ни има или не. През какво ли не сме минали, за да оцелеем след съветизацията.

 

Ще ни има, разбира се, но друго си е да прочетеш и нещо доста  разведряващо, при това и звучащо достоверно, на фона десетките папарашки статии за синия апокалипсис. Като такова четиво ми се наби една статия на Жаклин Михайлов във в. „Тема спорт”, която малко незаслужено бе отмината в левскарските коментари. А в нея е казано, недоизказано, и премълчано много от онова, което чакаме да  се случва в "Левски". Макар и от тържествата нататък.

 

Нека не прекалява с оптимизма си за ерата на бъдещия "чорбаджия", но и да направим всичко, което зависи от нас, за да улесним така чаканата промяна в клубното ръководство.

 

-------------------------------------------------------

 

СЛЕД ТОМАС И ТОДОР НА  ХОРИЗОНТА СЕ ОЧЕРТАВА НОВ ЧОРБАДЖИЯ

От Жаклин Михайлов

 

Феновете на Левски силно се вълнуват от бъдещето на любимия си клуб. А противно на слуховете, то си е ясно като бял ден. Просто хората, които добре знаят какво предстои, неслучайно са работили за разузнавателни служби и в това време отлично са овладели всякакви замаскиращи действия. Всичко е ясно

 

Левски е изправен
пред нов период

 

Началото на новата епоха ще започне през лятото на тази година. Ще се случи това, което веднъж вече стана през 1999 година. Тогава дългогодишният бос Томас Лафчис изкара един преходен период от 6 месеца и като свърши първенството с 14 победи и един равен през пролетта, си взеха сбогом с него. Получи си и съответната компенсация.

 

Самият Лафчис получи футболния клуб с цялата му история и слава наготово през 1990 година. Изнамериха го в Гърция няколко „стари кучета” и му подариха клуба. Девет години го притежаваше изцяло, имаше и много добри моменти, но накрая сериозно го закъса с парите и тогавашното държавно ръководство му помогна да се отърве завинаги от тегобата.

 

Странно, но човекът, който сега ще бъде освободен от теглото, по много неща прилича на предшественика си. И той имаше много добри моменти, но накрая го закъса с парите, помогнаха му от държавното ръководство и сега е време да се оттегли. Явно проблемът е цената. За разлика от Томас Тодор не изглежда толкова разговорлив. Но пък е в правото си да търси сериозна компенсация. Все пак това е Левски!

 

В следващите няколко месеца две страни ще използват всичките си възможности, за да постигнат приемлив резултат. Но определено се стъпва по тънък лед. Парадоксално е, но цената всъщност зависи от временните постижения на тима. Ако те вървят нагоре, ще е по-висока, ако тръгнат надолу, ще падне стремглаво. Нещо като Софийската стокова борса! Така победите в края на полусезона и особено класирането на четвъртфинал за купата вдигнаха мизата, но така или иначе футболната година ще свърши, а заедно с това и целият фарс.

 

Левски може да има
само един господар

 

Именно историята сочи, че отбор като Левски може да има само един господар. Така поне е в последните 25 години, които наричаме преход, демократизация, пазарна икономика. Лафчис си беше абсолютен господар с пълната власт да управлява както той смята за добре. В първия си период определено го правеше перфектно. Към неговите заслуги трябва да се прибави преместването на отбора на стадион „Васил Левски” – изконното място на футболен клуб Левски. Макар и не по сърце, Томас яхна тогавашната синя вълна в държавата и направи отбора доминант във футбола. Годините между 1992 и 1995 бяха златни за Левски. След това се навлезе дълбоко в мутренския експресионизъм и нещата загрубяха. Но пък Томас бързо усвои позицията „сами срещу всички”, която му донесе ореол на мъченик.

 

На мъките и високото кръвно бе сложен край благодарение на държавата през 1999 година. Така наречените левскари от правителството на Костов изпратиха в клуба единствения мобилен оператор, който тогава печелеше по лев на минута разговор. По ирония на съдбата две години по-късно го обявиха за национална опасност и му забраниха да стъпва в България. Но остана в Левски чрез своя адвокат. Който се наричаше Тодор Батков. Леко и безшумно Тошко пое нещата в свои ръце, а от 2004 година стана и фактическият собственик. И той като Томас премина през розов период с успехи и печелене на пари. Но краят на щастието дойде и в последните 6 години управлението на Левски му коства все повече усилия. А и годинките неумолимо вървят, вече е на 55, напрежението идва в повече. Това

 

явно го накара да
сключи таен пакт

 

Това споразумение е класически пример за задкулисието, против което българските граждани негодуват вече почти година. От една страна, собственикът може да прави каквото си иска, но защо пък не каже на хората какво точно става!? И те душа носят, и те за Левски милеят! Всички знаят, че са дадени едни пари под формата на рекламни договори със спиртоварни и банки без нито един клон в страната, но истината така и не излиза на бял свят. Става въпрос за много сериозни суми, благодарение на които Левски купи две дузини футболисти и не продаде нито един. Плащаха се най-големите заплати в страната. За капак се събори и централната трибуна на стадиона с амбициозната цел клубът да посрещне своя празник в модерен вид.

 

От няколко месеца парите секнаха, което е лоша новина за клуба. Има нова ситуация, но новите управници явно не се вълнуват от Левски. Ето, тази зима вече се продават играчи. Строежът е замразен. Все сериозни индикации, че нещо се случва. Но никой не казва какво. И затова ситуацията трябва да се чете само по знаци. Така Тодор Батков - дори и да не го питат, твърди, че оставката на Тонев не е приета. Странно, защото Тонев чистосърдечно каза, че ще следи само строителството на стадиона, без да се меси във футболните дела. Изводът е, че двамата не могат да се разделят само с института на оставката. Има допълнителни отношения, които са скрити за широката публика. И знаците сочат, че

 

Иво Тонев ще
е следващият
собственик
на Левски

 

Вероятно по формулата на Батков, като доверено лице на този, който го е пратил на „Герена”, но впоследствие малко по-малко ще завземе цялата власт. Новото винаги е по-добро от старото. И това не е толкова лоша новина. Тонев е на 44 години,с богат опит във футбола, а както той твърди и в бизнеса. В последните 2 години имаше възможността да се упражнява експериментално като истински футболен бос. Демек Левски му служеше за училище. По пътя на опита и грешката научи много ценни уроци. Като този да не казваш „хоп“, преди да си скочил. Ако не беше тръбял навсякъде как Левски ще стане шампион на всяка цена, можеше и да постигне по-добри резултати!? От този пробен за него период му остават два основни извода. Първият е, че кадрите решават всичко, а той определено бе много лош кадровик. Вторият е - да се държиш на еднаква дистанция с всички журналисти, а не да ги класираш по някаква мнима важност. Сериозният футболен бос се изказва от 2 до 10 пъти годишно, а не след всяка тренировка! Ако си е научил добре урока, в близките години ще се изравни с лидерите Ганчев, Домусчиев, Василев. Момчето има качества, в златна възраст е и не се затруднява с изричането на дълги думи.

 

Но грешките, както се казва, учат. За един бит сто небити се дават. Сред всички кадрови грешки Тонев има и един диамант и той се нарича Христо Йовов. С него и с единствения треньор, който може да свърши работа в Левски, може да постигне чудеса в близко бъдеще. И той ще получи своите пет минути щастие, както това стана с Томас и с Тодор.

 

Вече чувам въпроса – защо пък Тонев и кой въобще е този с алаброса. Много просто, този, който стои зад него, никога няма да се афишира с футболен клуб. Конкурентите на Тонев от банкянското обкръжение не звучат сериозно. Нямат неговата харизма, нямат излъчване, а и не разбират от футбол. Иво е направо идеален. А и да не забравяме, че фенклубовете го обичат. На всичкото отгоре не е левскар, а това е перфектното условие да си начело на този клуб!

 

Хегел е казал: „Историята винаги се повтаря като фарс”. Е, какво по-добро доказателство от футболен клуб Левски!

Името на Александър Томов е сред най-често срещаните в медиите. Само за 2 дни преброих 20 словоблудства на знайни и незнайни герои, решили да си опреснят познанията по съчинение и преразказ за 8-и клас и заради които вестникарската хартия стене безутешно. Почти няма споменаване или публикация, в която той да не е негативният герой. Виновен е за абсолютно всичко. В най-добрия случай би се радвал отношението към него да е поне умерено негативно. Защото в болшинството случаи границата се преминава безскрупулно. Дали ще е със Сашо Апашо, с вълка Лупи или с квалификации от сорта на крадец и лъжец, няма значение.
При толкова масирана критика възниква въпросът чак такъв зъл гений ли е Александър Томов? Как при наличието на толкова много „херувимчета” в българския футбол точно той бе излъчен за безспорния унищожител? И отговорът се набива на очи

 

 

Сашо Томов
е различен

 

 

спрямо всички останали досега. Самото му присъствие е като хвърляне на камък в блатото. Не отговоря на нито един от общоприетите критерии. Не е мутра, дори няма никакви допирателни с тази категория особено успешни у нас люде. Макар и близък до Партията, не е сред онези, които са били снабдени с куфарчета, за да направят първите стъпки на пазарната икономика. Неговия кеф бе да стигне до върховете на властта, но направи една грешна стъпка и Партията го низвергна.

 

До появата си за кратко в ЦСКА през 2007-08 година, общо взето, се движеше в териториите на идеите. Неговите специално гравитират около утопията за социално равенство и братство в модерен вариант. Възпитан и образован човек с уклон към демагогия, но това е белег за интелектуално превъзходство. Това е съвсем естествено за хора, които знаят и са чели много повече от другите. Самото му излъчване не е на човек от народа, от километри се вижда, че присъствието му е елитарно. Типична бяла якичка от висшия ешелон. Но къде е проблемът. Нима човек с възпитание, ерудиция и сериозни теоретични познания върху бизнеса е по-лош от простаците, които карат коли за стотици хиляди евро, а сутрин разстилат по стар навик вестника и слагат върху него мазната баничка и бозата?!

 

И изведнъж този странен елемент, който всички бяхме свикнали да виждаме в съвсем друго амплоа, взе, че влезе във футбола. Нахълта в територията на плебеите, позволи си да смята, че ЦСКА е лъжица за неговата уста. Започна да ръси някакви високопарни приказки, докато масата бе научена единствено да брои парите на актуалния собственик. И да доволства от факта, че след като чорбаджията има милиарди, и за клуба ще има пари. Защо обаче Томов

 

 

е толкова лесен

 

 

и е заливан от сутрин до вечер с обидни квалификации? Много просто, той не държи в ръцете си двата основни механизма - парите и страха. Той прави трето – залива аудиторията с аргументи и смята, че това е единственият способ за убеждаване в правотата му. А това е точно същата утопия като неговата любима социалдемокрация. Проблемът е, че той дори и Библията да им чете, пак няма да му вярват. Те не вярват и на другите, но ги е страх или се съобразяват с тях. Или пък икономическите пипала са били задействани. Това е законът на джунглата. Съществува една цяла тайна мрежа, в която всички се самонасъскват срещу социалдемократа. Те живеят, за да го хванат в поредната издънка. Има точен график в кой ден ще се изкаже Никодимов, след това Майкъла, Костадинов и така нататък. Трибуната е винаги свободна – нещо като „Хайд парк” анти Томов. Единственото, и то доказано неефикасно оръжие на Томов е да говори и да пише декларации. Но на кой му пука от това, след като не може да респектира с подсъзнателния страх, че нещо може да им се случи. Страх, който е насаждан с години не от един човек, а от цялата система. Страх, срещу който не се оказа никаква съпротива. Нормално, защото ние идваме от една робска система и най-лесно ни е да останем пак в друга като нея!

 

Няма страх, но няма и пари. Сашо Томов е може би първият собственик или там какъвто е в ЦСКА, който няма никакво медийно влияние. Не говоря, че разполага с телефоните на журналистите, говоря за влиянието върху хонорарния лист. Там Томов е трогателно безпомощен. Дори на приказките за съд никой не му се връзва, защото подбудителите са над съда. Или поне така се чувстват! Томов е несистемен играч и системата го отхвърля. Ще го мачка жестоко, докато го заличи. Всеки ден ще

 

 

го дебнат за издънка

 

 

Другите могат да извършат дори криминално деяние, медиите ще си траят, защото конците ги държат здраво. За Томов ще се говори и пише дори това, което той самият не знае в актуалния момент. Той е жертва на един картел, в който са се съюзили конкуренти, ветерани, медии, фенове, мениджъри, които неуморно уж работят за истината, но всъщност целта е различна. Целта е ЦСКА да не се превърне в нещо хем различно, хем успешно и да не се допусне да бъде разбит на пух и прах моделът с бащицата, със задкулисието и с изнасилването на футбола в името на нечестни цели. Томов може да е всякакъв, но това, в което се стреми да превърне в ЦСКА, е единственото спасение за българския футбол. Защото този футбол гасне вече 25 години, без да се роди ясна алтернатива на предишната система за спорт. И не го направи Томов, а „херувимчетата,” които индиректно участват в неговото окончателно дискредитиране и които искат да видят някой като себе си отново в ЦСКА. Някой като тях и от тяхното котило.
Всъщност, като ударим чертата, няма как да не видим

 

 

успехите на Томов

 

 

Те лесно могат да бъдат подредени. Пълна прозрачност и ясни финанси. Всичко се знае. Затова има и толкова много възможности за критика. Второ, може и да не е толкова голям футболен спец, но досега е работил само с един треньор. За разлика от други деребеи не се обажда по телефона, ако не му хареса мачът, със заповед този да го няма в понеделник. Трето, всичките му селекции са поне с оценка пет и половина. И през 2007 година докара отлични футболисти, като един Ней например. И миналата, и сега новопривлечените в ЦСКА са най-доброто за България. Левски може да диша само праха на ЦСКА. Свободни агенти, но с качества и възможност за развитие. Подиграват се за акциите, но какво по-добро от това!? Нима да чакаш парите на Бащицата е по-добър вариант? Няма как да бъде упрекнат, че иска да бъде някакъв абсолютен самодържец, от чието благосъстояние да зависи всичко. Пътят е труден, акцията не успя, но феновете на ЦСКА вече са консолидирани донякъде. Не трябва да се забравя, откъде се тръгна. И пет хиляди да ходят на стадиона, пак си е нещо. На един друг малко по на север стадион са доволни и на две! И имат много да го догонват.

 

Реалистично погледнато, стъпките на Томов бяха най-правилните. Упреците, че не ремонтира, не строи и не прави нищо за базата, са преждевременни. На този етап ЦСКА трябва да бъде отбор с присъствие, другото може да почака.

 

Не на последно място Александър Томов е цесекар, а това си има значение. Може да обича себе си повече, но обича и любимия отбор. А това за клуб като ЦСКА е от съществено значение.

 

Жаклин Михайлов, Тема спорт

Неуспехите със страшна сила се коват на тъмно

 

В месеца преди мача с Малта големите глави от така наречения Изпълком на БФС заплетоха доста интриги по адрес на националния селекционер Любослав Пенев. Упражниха се явно и тайно върху неговите способности и накрая всичко завърши като буря в чаша вода. Никога обаче не свършват безусловните провали на българския футбол в частта юноши и младежи. И за тях никой не упражнява словесната си енергия. А това, че националите играят допотопен футбол и представляват едни безизразни сиви сенки, се дължи и на състоянието на детско-юношеския футбол. Да видим как през тази година

 

 

доста пъти

чиновниците от

БФС се снишиха

 

 

след откровени провали. И 2014-а не остана назад от предишни сезони и тя ни донесе „много радост и гордост” във вид на катастрофални загуби. Актуалният ни резил се подпечата в Израел, където генерацията до 19 години вдигна високо бялото знаме още след първите два мача. И за днешния срещу Швеция можем само да се молим, головете за противника да останат в рамките на приличието.

 

А това е най-талантливото ни поколение от години насам. Със звезди като Антонио Вутов и Кирил Десподов, които бяха част и от предишния тим, който игра на европейските финали в Унгария през това лято. С Димитър Митов, Божидар Краев, Мики Орачев, Серкан Юсеин, Веселин Любомиров, все момчета, които трябваше да впечатлят Европа още в юношеска възраст. Реалността за кой ли път се оказа различна. Нашите впечатлиха дотолкова, че в мачовете с Израел и Украйна допуснаха обрат, след като бяха повели в резултата. И с това, че допуснаха 5 гола от Украйна за 40 минути игра. И тази възраст приключва в Нетаня.

 

Толкова с фактите, които отреждат на нашия футбол възможно най-ниската позиция в европейската листа. Защото това дори не бе елитен кръг, това бяха съвсем първоначални квалификации. Загубите са инкасирани, убийственият провал на треньора Методи Деянов също е неизличим. Какво обаче се случва оттук-нататък.

 

 

Разчита се на

липсата на интерес

 

 

Преди няколко месеца националният младежки тим отнесе седмица от Дания и този резил мина между капките. Мачът бе без значение, нашите момчета дори нямаха постоянен треньор. На стари години Павката Панов, може би в последния си мач като треньор, трябваше да бере срамовете. А точно той като футболист е част от най-ярката диря, оставена от нашите юноши в Европа!? Прибраха се без много шум, журналистите се занимаваха с геройствата на Лудогорец и реакция нямаше никаква. Същото ще е и сега, дори няма да ги посрещнат. И точно това иска и сега БФС, защото щраусът не обича да си показва главата. В последните дни десетина души си говорят под сурдинка за случващото се в Израел. И лайтмотивът им е да не се разлаят кучетата. И да не се поискат отговори. Защото около националните отбори силно мирише. Като за начало каква ще е съдбата на Методи Деянов, който заведе този отбор в Израел на заколение? Ще бъде ли съхранен постът му и при 17-годишните (б.а. - родени 1998), след като преди месец бе взето това безпринципно решение. Това не са чисто футболни работи, както си мисли шефът на комисията за деца и юноши Пламен Михов, който явно не осъзнава каква отговорност е поел. И че след провала в Израел, ако има достойнство и чест, трябва да подава незабавно оставка. Каквато е длъжен да постави на масата и Деянов, и то от двете си позиции. Защото е странно, как треньор, провалил България на едни квалификации, ще води друга формация на първенството при юношите догодина. Което се провежда в България. И заради когото бе отстранен най-талантливият ни специалист в детските генерации – Александър Георгиев.

 

 

Дискусия по тази тема

 

 

обаче няма да има. Виновниците за провалите ще бъдат обезпечени със закрила лично от президента на БФС Борислав Михайлов. Който е доказан душманин на българския футбол дори поради факта, че не остави Александър Димитров да води младежите, което бе най-нормалното нещо на света. След като Димитров постигна успех с класирането на финали за европейско първенство при 19-годишните. Където и заради БФС отборът не успя да постигне нещо още по-голямо. България можеше да играе на световно до 20 години и да гони олимпийска квалификация. Три деца обаче се срещнали на една бензиностанция, там си разказали някакви глупости и цялата репресивна машина тръгна да бори черното тото. И участието в Унгария отиде в съвсем друга насока.

 

И вместо благодарност за свършеното Димитров бе игнориран за сметка на Тони Здравков. Видно е, че назначенията по националните гарнитури се решават по някакъв шуробаджанашки принцип. Заради който се игнорират наистина талантливи кадри, специализирани точно в тази тематика. А работата с деца е строго специфична и там доверието е от огромно значение. Споменатият по горе Пламен Михов например заяви, че Сашо Георгиев ще бъде използван и занапред, но това са приказки за наивници.

 

 

Най-странно е,

че няма реакция

 

 

от заинтересованите страни. Децата е ясно, че нямат думата и ще тренират с когото им пратят. Но националните отбори се пълнят с играчи само от няколко клуба. Не е никаква тайна, че с подрастващи на някакво що-годе нормално ниво се работи в пет-шест клуба. И хората от тези клубове трябва да се чувстват лично засегнати от безобразната политика на БФС. Важното е с какво тези момчета израстват в националните отбори. За какво клубовете хвърлят милиони левове за работа с младите, след като в БФС не спомагат техните футболисти да израстват. Колкото и да се неглижират постиженията при малките, те са в основата на бъдещето. Къде светът видя за пръв път Агуеро, Алексис Санчес, Ди Мария, Хамес – на първенствата за младежи и юноши. На такива първенства са блеснали много и от нашите големи звезди в миналото.

 

Тук възниква вечният въпрос, защо младите не играят редовно при големите? Отговорът дойде от Израел - защото ги бият с разгромни резултати. Затова Краев няма скоро да се наложи в Левски. Защото вечно ще го смятат за неготов. А украинците ще играят. И ще имат добър национален отбор, защото малките им са с отлични показатели на всички първенства. Ето я връзката, която БФС се прави, че не вижда.

 

Работата на БФС в секция деца, юноши и младежи час по-скоро трябва да бъде ревизирана. Те разполагат с най-големия бюджет, защото в младите футболисти на България се инвестират милиони по клубовете. Няма как да се търпи това да се прави напразно! Грешките трябва да бъдат отчетени, а виновниците по висшите етажи - незабавно отстранени. Допускането на вмешателство на странични фактори - прекратено. Отговорността на щаба на националния отбор - вкарана в ясни рамки. Не може Ради Здравков, чието протеже е Деянов, да влияе върху избора на треньори, а да не носи вина за резилите им!? И поне собствениците на клубове, които инвестират в деца и юноши, трябва да ударят по масата. Да не позволяват само да ги омайват, че видите ли, им вземат децата. Да, и сега в Израел има от всеки клуб по малко, но това не прави отбора силен. А никой няма полза от подобен подход. Загубите и неуспехите на мъжкия национален отбор са стократно по-незначими от тези на нашите деца. Защото е грозно и отвратително да бъде отнета искрата в очите им. И рано-рано да научат лошата страна на живота!

 

 

Жаклин Мхайлов, Тема спорт

Домусчиев намери истински опонент – Стойчо Младенов

 

Нещо, което витаеше като реално усещане във футболното пространство през цялата есен, вече е въплътено в реалност. Това, което наричаме „явлението Лудогорец”, открито и оценено от мен още след втория им мач в А група, бе напълно заличено в съботния мач на добрата стара „Народна армия”. Всичките усилия на платените драскачи, които умело и отзивчиво се възползваха от чартърите, богатата софра и всички останалите облаги от слагачеството пред силните на деня, се изпариха.

 

В съботния следобед от онзи Лудогорец на Ивайло Петев и Стойчо Стоев, който излъчваше позитивизъм и бе бялата лястовица, кацнала по случайност във футболното ни блато, нямаше и помен. И трябва да се признае, че това е естественият ход на събитията от живота.

 

 

Срещу Домусчиев

бе приложено

 

 

собственото му лекарство - прекомерна доза арогантност и бруталност. Цял месец армейците, водени от своя генерал Стойчо Младенов, провеждаха бойни учения, а в последната седмица директно преминаха към открита война. Първо бе часът и денят за мача, след това един съдия, втори, трети, така се нажежава до горещо атмосфера. Разград бил село между Шумен и Русе, далеч бил от успехите на ЦСКА, всички знаели как постигат победите си!? Всичкият този обстрел бе насочен само в една посока – Кирил Домусчиев. А той дори не дойде на „Армията”. Остави своите на произвола на съдбата. Цялата му камарила с всичкото псевдоевропейско поведение бе пометена на „Армията”. Съвсем не е като да разхождаш чантите по летищата на Мадрид, Рим, Базел, Ливърпул… Треньорът им гледаше през цялото време безизразно, защото той не е за такива мачове. Не е за предната линия, както го може другият отсреща! И от другите „европейци” файда никаква, мънкат, обясняват с тихи гласчета, сякаш не разбраха през цялото време, че са на „Армията”. И че им бе обявена война по всички линии.

 

Какъв уникален стратег е Стойчо Младенов! Преди няколко години надигна глава срещу Домусчиев, смотолеви нещо, разпръсна слюнки, но след това разградският велможа го скастри в телеграфен стил и Стойчо сви перки. Тогава просто не му бе времето! Стойчо се отказа доброволно от войната, а Домусчиев излезе победител. Младенов е от онези типове, които стават смели само когато усетят силата зад себе си. Когато 15 хиляди ревнат и са готови на всичко. В такива моменти Стойчо е в стихията си. И тази стихия се оказа достатъчна в събота Лудогорец изобщо да не прилича на себе си.

 

 

И мачът да се играе

 

 

изцяло според желанията на Стойчо Младенов. С други думи, да няма мач. Защото какво се случи на терена през 90-те минути? Два гола, два заслужени червени картона, две претенции за спестени такива на Лудогорец, две смехотворни щения за дузпи пак на ЦСКА, четири-пет нахлувания на терена от страна на Стойчо Младенов и неговата бригада от пейката, парче от бетон, преминало над главата на Еспиньо, и поне 30 ситуации, в които Таско Тасков бе обграден от зелени и червени фланелки. Това бе картината на най-важния мач за сезона. От страна на ЦСКА единствените опасности идваха от центрирания и статични положения. Лудогорец просто нямаха такива. Леки голове - най-добрият играч в първенството Марселиньо покри с пет метра засадата при попадението на ЦСКА. Армейската стена пък остана залепнала за земята при удара на Еспиньо, а и трябваше само малко по-сериозен отскок, за да блокира удара му. И двете обстоятелства са вследствие на „умелата” работа на двамата треньори.

 

 

Стратегически

ЦСКА спечели

 

 

Не защото надигра Лудогорец, каквито екзалтирани обяснения се чуха след мача. ЦСКА спечели повече от това равенство, защото буквално разруши „стила Лудогорец”. Прегази го със сила и мощ. Мачът премина изцяло според желанията на червените, които нямат кой знае колко футболни идеи. ЦСКА спечели и поради още една важна причина - официалните лица на гостите така и не разбраха какво се е случило. Неадекватността на Лудогорец бе обобщена от лицето старши треньор, който направи анализ на мача като страничен наблюдател. Сподели пред аудиторията, че не станал добър мач. Дерменджиев, затова си виновен ти! ЦСКА нито иска, нито може да прави красиви мачове. Те искат да са шампиони. И след този епичен двубой, който на теб не ти хареса, все още имат пет точки преднина. И ако те оставят за треньор през пролетта, ще ти трябват две победи срещу ЦСКА. А това трудно ще стане.

 

И единственият, който може да направи нещо, е Кирил Домусчиев. На първо време трябва да слезе от небето и от трона на Крал Слънце, за да разбере, че се е появил реален противник, който не е никак за подценяване. Нарича се Стойчо Младенов и битката е на непозната територия – ако е до пари, Домусчиев няма от какво да се притеснява. Само че не е! Тази битка Домусчиев няма да може да я води от висотата на своя трон. Тя няма да е лицеприятна. Вече му бе показано, че на всяко негово действие ще се отговаря с атомни бомби. Съдийската комисия вече бе разтресена от една такава, а играчите на Лудогорец са свикнали на комфорт. Медиите също трудно ще удържат положението с постоянни спекулации срещу ЦСКА. БФС не са лоялни партньори, Боби Михайлов много пъти се е извъртал по посока на вятъра. Империята на Краля Слънце все още е в разцвета си, предстоят мачове с Ливърпул и Реал, но след това ще трябва да се води свирепа балканска война.

 

Понеже все още сме на боксова вълна, в момента Домусчиев е точно като Флойд Мейуедър. Все още не познава вкуса на загубата, но пред него има само две опции – да се откаже и предаде титлите или да загуби на ринга. И двата варианта са болезнени. Но Флойд през годините е показал, че знае всякакви номера. Дори да удря противник със свалени ръкавици. Стойчо пък е на другия полюс, нахъсан и усещащ миризмата на кръв. А той е като пираня, не пропуска. Друг е въпросът, че разбиранията му за футбола си остават все така от каменната ера. За 20 години така и не помръдна от веруюто на своя учител Гочето Василев. Да, ама онзи футбол вървеше до края на миналия век, оттогава насам много неща се промениха. И в крайна сметка неговият начин не прави феерични явления. Каквото беше Лудогорец на Петев, а и след това при Стоев. И не е до пари, а до визия за тази велика игра! Стойчо обаче доказа в събота, че той е номер едно на „Армията”, а Сашетата са само негов удобен антураж.

 

 

Жаклин Михайлов, Тема спорт

Ясно е как завършва всяка диктатура - с бунт на народа

 

Последните събития в изстрадалото ни първенство показват категорично, че живеем в епохата на единна национална кауза. И че трябва да приемем, че в следващите 7-8 години, а може и повече, един отбор няма да бъде само шампион, а ще бъде и хегемон. Това е нещо много по-различно и малцина са живите, които го помнят. Съвременниците на ЦДНА от 50-те години! Били са все пак други времена. И футболът е бил друг. Някак по-разбираемо е при тогавашните политически обстоятелства с един наложен повсеместно във всички сфери на живота модел да се стигне до футболна хегемония. Сега в условията на пазарна икономика, на демокрация, на свобода на медиите и най-важното на конкуренция изглежда чак невероятно, че сме се върнали към ситуацията с единната и нерушима национална кауза. Просто не е нормално, но се случва и е неоспоримо.

 

В неделя БГ футболът получи депеша, в която ясно и точно са определени границите на това, което може да бъде допуснато в условията на национална кауза. Това, което видяхме на славния стадион "Бончук", премахна и последната надежда, че футболът е само една игра, топката е кръгла и възможностите равни. Някой по-недалновиден и късоглед вероятно ще възкликне - какво пък толкова се е случило! Мач като мач, единият отбор атакува, другият се отбранява с всички средства, гол не пада и накрая нулево равенство. Това е, ако някой не го е гледал! Ако разбираш поне малко от футбол, нещата изглеждат по друг начин. Ето какъв.

 

В последните 20 минути на двубоя, 8 който домакините играха за нещо много повече от една точка, съдията Сашко спести две кристално чисти дузпи за ЦСКА. Вярно, преди тоба даде една също толкова безспорна, но в правилника не пише, че след като си дал една, повече не може да даваш други. Също така е вярно, че има и такава приказка, но тя касае спорни положения, а не безспорни. А подсичането на Мили-савлебич може да се прожектира на голям екран за съдийско помагало. И това на широк зум се вижда от така наречения допълнителен арбитър на линията, който е там точно за подобни ситуации. В този момент неговият взор обаче бе отправен към небесната шир. И така съдийската бригада вкупом подмина най-чистото нарушение за дузпа от началото на сезона! Няколко минути по-късно защитник на домакините избърши нещо, което в сумото се нарича бутане за изхвърляне от татамито. Не беше голова ситуация, но момчето съвсем ачик-ачик с две ръце бутна противника, в случая Жоаким. Нарушение отвсякъде, а щом е в наказателното поле е дузпа.

 

Крушката си има и опашка. Ако съдията бе спирал хронометъра за всяко накъсване на играта от страна на Марек, трябваше да даде 10 минути продължение на първото полувреме и 22 на второто. Само на продължението на мача още 3 минути, тоест трябваше да се играят 8 а не 5,38. Това е от съществено значение, това е пряка подкрепа на отбора, който руши играта в ущърб на честния футбол. Не може Сашко да толерира проява на футболист от домакините, който в продължението седна на центъра на игрището, не му обърнаха подобаващо внимание и той се премести 20 метра по посока вратата на ЦСКА и пак седна. Две минути и половина го изнасяха с паянтова носилка. И след като го изнесоха, той рипна и се втурна да се връща обратно. И Сашко въобще не се сети да даде картон. Но това са само ситуации, видно е, че съществува генерална линия на поведение.

 

Тя се видя час пo-късно на стадиона в Разград, където националната кауза изигра прекра-сен футболен спектакъл и наниза пет гола. Повечето, следствие на брилянтни комбинации в наказателното поле, завършили с кинжални изстрели в опразнената врата на гостите. Които след мача се оплакаха, че всяко отсъждане било 8 техен ущърб. Хей така, за самочувствие. Националната кауза е безгрешна, дори когато греши. Националният герой Моци подава голов пас на Локомотив, но какво от това, след като вкарването на пет гола е детска игра за националната кауза.

 

А къде е генералното в линията? Ами гледахме един мач между Марек и Лудогорец, който съвсем не приличаше на Марек - ЦСКА. Нямаше и помен от тази мъжествена и героична игра, която дупнича-ни демонстрираха в неделния мач с другия претендент за титлата. Но това не е прецедент. Преди 3 години приехме със снизхождение, че Миньор излезе с децата и загуби с 0:7 от Лудогорец, а малко след това победи ЦСКА с 2:0 при коренно различен подход към двете срещи. Сега видяхме как Марек пое ролята на Миньор.

 

Стигаме и до следващия сезон. Равенството на Славия на Терена" предизвика небивал възторг и се превърна в апотеоз на честния футбол. Вили Вуцов и Гошо Петков почти станаха рекламни лица на ФИФА феърплей. Страхотен, велик момент, българският футбол вече не е същият. Само че на 150 километра от "Герена" по същото време Лудогорец играеше абсолютно приятелски мач с Монтана, който бе решен рано-рано и само се чакаха добрите вести от София. И те пристигнаха! Това са фактите, линията обаче си има пряко изражение.

 

Леко, внимателно и от нужната дистанция.

 

Онзи ден Негово величество непогрешимият Крал Слънце като обикновен запалянко посещава слабо посетения мач на националния отбор на България срещу Малта. Колко благородно, националната кауза нали е затова - да подкрепя и националния отбор. Но някак по навик той сяда на същото място, на което пребивава в мачовете на Лудогорец на националния стадион. И до същия човек, който днес управлява българския футбол. Наличието на тази двойка, която явно е скачен съд, вече пряко насочва към съществуването на обслужваща стратегия на националната кауза. Която после се материализира в постъпките на Сашко, който забравя за съдийския правилник, когато това е необходимо на националната кауза.

 

Стигаме до най-същественото. Естествено, че Лудогорец е много силен и стойностен отбор. Заслужават адмирации за всичко, което са постигнали и ще постигат. Класата им обаче не им дава привилегията да отнемат правото на другите също така да преследват своите мечти. Защото, ако някой бе действал, както те го правят, техните мечти щяха да се окажат мираж. При едни силни Левски и ЦСКА, облечени 8 мантията на национална кауза, което на тях далеч повече им приляга, Лудогорец щеше да се бори за бронзовите медали. И сега, като гребат на хляба мекото, малко да имат и усещане. Защото може палачинката да се обърне, а ясно как завършва всяка диктатура. С бунт на народа.

 

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"