Неуспехите със страшна сила се коват на тъмно

 

В месеца преди мача с Малта големите глави от така наречения Изпълком на БФС заплетоха доста интриги по адрес на националния селекционер Любослав Пенев. Упражниха се явно и тайно върху неговите способности и накрая всичко завърши като буря в чаша вода. Никога обаче не свършват безусловните провали на българския футбол в частта юноши и младежи. И за тях никой не упражнява словесната си енергия. А това, че националите играят допотопен футбол и представляват едни безизразни сиви сенки, се дължи и на състоянието на детско-юношеския футбол. Да видим как през тази година

 

 

доста пъти

чиновниците от

БФС се снишиха

 

 

след откровени провали. И 2014-а не остана назад от предишни сезони и тя ни донесе „много радост и гордост” във вид на катастрофални загуби. Актуалният ни резил се подпечата в Израел, където генерацията до 19 години вдигна високо бялото знаме още след първите два мача. И за днешния срещу Швеция можем само да се молим, головете за противника да останат в рамките на приличието.

 

А това е най-талантливото ни поколение от години насам. Със звезди като Антонио Вутов и Кирил Десподов, които бяха част и от предишния тим, който игра на европейските финали в Унгария през това лято. С Димитър Митов, Божидар Краев, Мики Орачев, Серкан Юсеин, Веселин Любомиров, все момчета, които трябваше да впечатлят Европа още в юношеска възраст. Реалността за кой ли път се оказа различна. Нашите впечатлиха дотолкова, че в мачовете с Израел и Украйна допуснаха обрат, след като бяха повели в резултата. И с това, че допуснаха 5 гола от Украйна за 40 минути игра. И тази възраст приключва в Нетаня.

 

Толкова с фактите, които отреждат на нашия футбол възможно най-ниската позиция в европейската листа. Защото това дори не бе елитен кръг, това бяха съвсем първоначални квалификации. Загубите са инкасирани, убийственият провал на треньора Методи Деянов също е неизличим. Какво обаче се случва оттук-нататък.

 

 

Разчита се на

липсата на интерес

 

 

Преди няколко месеца националният младежки тим отнесе седмица от Дания и този резил мина между капките. Мачът бе без значение, нашите момчета дори нямаха постоянен треньор. На стари години Павката Панов, може би в последния си мач като треньор, трябваше да бере срамовете. А точно той като футболист е част от най-ярката диря, оставена от нашите юноши в Европа!? Прибраха се без много шум, журналистите се занимаваха с геройствата на Лудогорец и реакция нямаше никаква. Същото ще е и сега, дори няма да ги посрещнат. И точно това иска и сега БФС, защото щраусът не обича да си показва главата. В последните дни десетина души си говорят под сурдинка за случващото се в Израел. И лайтмотивът им е да не се разлаят кучетата. И да не се поискат отговори. Защото около националните отбори силно мирише. Като за начало каква ще е съдбата на Методи Деянов, който заведе този отбор в Израел на заколение? Ще бъде ли съхранен постът му и при 17-годишните (б.а. - родени 1998), след като преди месец бе взето това безпринципно решение. Това не са чисто футболни работи, както си мисли шефът на комисията за деца и юноши Пламен Михов, който явно не осъзнава каква отговорност е поел. И че след провала в Израел, ако има достойнство и чест, трябва да подава незабавно оставка. Каквато е длъжен да постави на масата и Деянов, и то от двете си позиции. Защото е странно, как треньор, провалил България на едни квалификации, ще води друга формация на първенството при юношите догодина. Което се провежда в България. И заради когото бе отстранен най-талантливият ни специалист в детските генерации – Александър Георгиев.

 

 

Дискусия по тази тема

 

 

обаче няма да има. Виновниците за провалите ще бъдат обезпечени със закрила лично от президента на БФС Борислав Михайлов. Който е доказан душманин на българския футбол дори поради факта, че не остави Александър Димитров да води младежите, което бе най-нормалното нещо на света. След като Димитров постигна успех с класирането на финали за европейско първенство при 19-годишните. Където и заради БФС отборът не успя да постигне нещо още по-голямо. България можеше да играе на световно до 20 години и да гони олимпийска квалификация. Три деца обаче се срещнали на една бензиностанция, там си разказали някакви глупости и цялата репресивна машина тръгна да бори черното тото. И участието в Унгария отиде в съвсем друга насока.

 

И вместо благодарност за свършеното Димитров бе игнориран за сметка на Тони Здравков. Видно е, че назначенията по националните гарнитури се решават по някакъв шуробаджанашки принцип. Заради който се игнорират наистина талантливи кадри, специализирани точно в тази тематика. А работата с деца е строго специфична и там доверието е от огромно значение. Споменатият по горе Пламен Михов например заяви, че Сашо Георгиев ще бъде използван и занапред, но това са приказки за наивници.

 

 

Най-странно е,

че няма реакция

 

 

от заинтересованите страни. Децата е ясно, че нямат думата и ще тренират с когото им пратят. Но националните отбори се пълнят с играчи само от няколко клуба. Не е никаква тайна, че с подрастващи на някакво що-годе нормално ниво се работи в пет-шест клуба. И хората от тези клубове трябва да се чувстват лично засегнати от безобразната политика на БФС. Важното е с какво тези момчета израстват в националните отбори. За какво клубовете хвърлят милиони левове за работа с младите, след като в БФС не спомагат техните футболисти да израстват. Колкото и да се неглижират постиженията при малките, те са в основата на бъдещето. Къде светът видя за пръв път Агуеро, Алексис Санчес, Ди Мария, Хамес – на първенствата за младежи и юноши. На такива първенства са блеснали много и от нашите големи звезди в миналото.

 

Тук възниква вечният въпрос, защо младите не играят редовно при големите? Отговорът дойде от Израел - защото ги бият с разгромни резултати. Затова Краев няма скоро да се наложи в Левски. Защото вечно ще го смятат за неготов. А украинците ще играят. И ще имат добър национален отбор, защото малките им са с отлични показатели на всички първенства. Ето я връзката, която БФС се прави, че не вижда.

 

Работата на БФС в секция деца, юноши и младежи час по-скоро трябва да бъде ревизирана. Те разполагат с най-големия бюджет, защото в младите футболисти на България се инвестират милиони по клубовете. Няма как да се търпи това да се прави напразно! Грешките трябва да бъдат отчетени, а виновниците по висшите етажи - незабавно отстранени. Допускането на вмешателство на странични фактори - прекратено. Отговорността на щаба на националния отбор - вкарана в ясни рамки. Не може Ради Здравков, чието протеже е Деянов, да влияе върху избора на треньори, а да не носи вина за резилите им!? И поне собствениците на клубове, които инвестират в деца и юноши, трябва да ударят по масата. Да не позволяват само да ги омайват, че видите ли, им вземат децата. Да, и сега в Израел има от всеки клуб по малко, но това не прави отбора силен. А никой няма полза от подобен подход. Загубите и неуспехите на мъжкия национален отбор са стократно по-незначими от тези на нашите деца. Защото е грозно и отвратително да бъде отнета искрата в очите им. И рано-рано да научат лошата страна на живота!

 

 

Жаклин Мхайлов, Тема спорт