През пролетта Левски ще зависи от другите
Четвъртък, 18 Декември 2014 11:38Битката за шестото място не е предрешена с победите над Марек и Хасково
За втора поредна година наблюдаваме една нова аномалия в българския клубен футбол. От една страна, вече няма строго установени полусезони, но от друга сме със запазено старо футболно време. Първенството не излъчва есенен победител, а само водач на подреждането. В същото време обаче е запазена цялата зимна пауза и през тези празни 12 седмици пред очите ни стои едно и също класиране.
И така, принудени сме да свикнем и с този нов парадокс. На практика обаче най-важният раздел в първенството при този формат настъпва на датата 14 март. Тогава завършва
редовният сезон
както оттук нататък ще бъдем принудени от обстоятелствата да наричаме първата фаза от първенството. БФС може да ни върне към старите навици, ако намали групата до 10 отбора и завърти първенството в 36 кръга, поравно разделени в есен и пролет. Което си е най-нормалното нещо.
Та по никое време ни се налага да правим анализи и обобщения, които единствено могат да прогнозират следващите 3 кръга от първенството. И единствената въпросителна е кои отбори ще попаднат в първата и кои във втората шестица. За шест тима всичко около този ребус вече е приключило. ЦСКА и Лудогорец и теоретично са в шампионската група. Марек и Хасково остават в незабележимата втора група на отпадащите. С тях са още Славия и Локомотив Пловдив, за които има някаква абсолютно химерична утопия да стигнат до заветното шесто място, но е повече от ясно, че тази възможност дори няма смисъл да се разглежда.
Така групата на тези, които ще гонят попадане в първите шест, е стеснена до числото 6. За 2 от тях – Литекс и Берое, нещата изглеждат доста лесни. Останалите 4 обаче са въвлечени яко в битката. Като че ли всичко опира до
чистата хронология
на събитията
И тя може би ще е определяща за подреждането на 14 март. Така поне е по предварителна програма. Логиката сочи, че точно хронологията на двубоите ще е решаваща за оформянето на крайното класиране. Както и евентуалните коалиции, ако такива въобще възникнат.
И най-интересното е, че единственият отбор, който не държи съдбата си в свои ръце, е точно Левски. За сините има едно желязно условие да си гарантират на 100 процента оставането в първата шестица – победа или равен в Разград, при положение че победите над Марек и Хасково на „Герена” ги броим за сигурни. А това изглежда най-тежката задача спрямо всеки друг от претендентите. От хипотезата, че мачът в Разград ще бъде загубен, следват останалите разсъждения какво би могло да се случи в хронологичен ред кръг по кръг.
На старта на пролетта
Левски, Черно море и Ботев печелят своите домакинства срещу Хасково, Славия и Марек и разликите между тях не се променят. Междувременно само за протокола Берое побеждава Локомотив Пловдив и на теория си гарантира място в елитната част. Мачът Литекс – Лудогорец е с отворен край. В този кръг с най-важно значение е двубоят в „Надежда” между Локомотив София и ЦСКА. Победа за Локомотив означава стопроцентово класиране в първата шестица, равенството и загубата влошават ситуацията за червено-черните.
В предпоследния редовен кръг може да се случи това, което никой от сините фенове не иска да вижда. Левски гостува на Лудогорец. Точно след този кръг Левски може да се озове под чертата и дори да падне до осмото място в класирането. Това зависи от двубоите Локомотив Пловдив – Ботев и Локомотив София – Черно море. Победи за гостите в двата мача изпращат Левски в зоната на здрача. Междувременно само за протокола Литекс с победа в Дупница ще си е осигурил сигурно място в шестицата.
В последния 22-ри кръг в битката за горната шестица могат да бъдат замесени 3 или 4 отбора. Точната бройка зависи само от резултатите на Локомотив София. Дори и последният мач от редовния сезон да е от значение за столичните железничари, те приключват с гостуване в Стара Загора на отбор, който вече е в първите шест. Берое по принцип играе феърплей, но залогът за Локомотив е много по-голям.
Черно море завършва редовния сезон с мач срещу Хасково, Ботев домакинства на ЦСКА. Това е картината и тя категорично показва, че ако другите силно го пожелаят,
Левски остава
зад борда
без нищо да зависи от него. Това, което се изясни след последния мач на „Овча купел”, е, че двете сигурни победи над Марек и Хасково, смятани от Георги Иванов за достатъчни, съвсем не са. Левски щеше да зимува далеч по-спокойно, стига да бе спечелил само една златна точка от гостуванията на Черно море и Славия. А щеше да е вече в шампионската група при една победа от двата мача. Двете поредни загуби промениха изцяло ситуацията. Левски сега зависи от другите. А Локомотив София и Черно море могат да заформят убийствена коалиция, която да извади Левски от играта. Включително и с голова разлика, ако се наложи! И това не е единствената посока, от която идва опасността. По стечение на обстоятелствата Ботев Пловдив държи съдбата си изцяло в свои ръце и не му трябват никакви коалиции. Достатъчни са три поредни победи през пролетта срещу Марек, Локомотив Пловдив и ЦСКА. Два от трите мача са на базата в Коматево!
Какво му е толкова важното в цялата тази неистова битка за попадане в първите шест?
Оставаш на
футболната карта
Отиването във втората половина на класирането е като изпадане в нелегалност. То напълно обезсмисля първата ти половина от годината. На практика за тези отбори, които хем ще останат под чертата, хем няма да бъдат застрашени от изпадане, следват 10 тренировъчни двубоя. И нещата са практични, а не символични. Следват въпросите какви футболисти ти трябват за горната таблица и какви за долната. И какви финанси! Изглежда абсурдно, но само след две пролетни седмици може да не ти трябват и същите играчи. И как може да бъде оправдана в такава ситуация една мащабна селекция. Няма как застрашените клубове да не се съобразяват и с тези важни подробности.
Все пак основният въпрос е дали Левски ще започне и 2015 година с някаква нова футболна трагедия. Без значение с кой треньор начело, защото това не променя картинката. За огромно съжаление на сините фенове отговорът е отворен. А най-унизителното е, че великият стогодишен син клуб е оставен на милостта на другите. Които за какво точно да му помагат!?
Жаклин Михайлов, Тема спорт
Домусчиев намери село без кучета
Понеделник, 26 Януари 2015 13:22Противното е, че другите сами му цепят вятъра
За такива като Кирил Домусчиев мъдрият български народ е казал – намерил село без кучета. Като влязат в такова село, забират всичко за себе си. А тази постановка никога не води на добро. Особено когато се отнася до футбол, чието качество изключително много зависи от конкурентната среда. Няма ли силно и качествено съперничество, футболът е обречен на мизерстване. Там, където има най-силен футбол, дори най-мощните и най-богатите съзнават, че не могат да се задържат безкрайно дълго на върха.
Но има и кой да ги спре. У нас съпротивителните сили, готови да застанат срещу хегемонията, облечена като национална кауза, бездействат. Те дори доволстват на остатъците от трапезата на единствения преуспял сред тях. През тази седмица им
бяха подхвърлени
някакви оглозгани
огризки
от богатото на протеини меню в Шампионската лига. По-рано от предвиденото клубовете от елитния футбол ще получат телевизионните си пари. Снизходително им бе казано, че видите ли - могат да се подпомогнат в тези трудни времена с някакви парици, които всъщност доникъде няма да им стигнат. Нещо като това, което се пуска в паницата на просяка. Малко радост, но мизерията си остава същата.
Пред очите ни се осъществява монопол. При това по всички хоризонтали и вертикали. Един човек концентрира в себе си цялата възможна власт в българския футбол. Този човек концентрира всички лостове на влияние. И това не са празни приказки. Фактите го доказват по безспорен начин.
През последните 25 години в българския клубен футбол преминаха мнозина, за които не може да се каже, че бяха ангели небесни. Но дори най-арогантните и безскрупулните сред тях не стигнаха толкова далеч. Съществували са всякакви въздействия върху околната среда, но силата на влиянието им бе ограничена в кратък времеви порядък. Колкото и да бяха зле нещата, те търпяха промяна. Една година един, на следващата друг, след това трети. Това, което сега се прави с адрес Разград, е без аналог. Изцяло под контрол са поставени всички, които осъществяват жизнените функции на системата. Дори енергията на малцината, които протестират и се борят, се преобразува в нови ядрени мощности на каузата.
Не е редно
жизненоважните за системата пари от телевизионни права да са монопол само на един собственик на клуб. По идея фирмата, която притежава правата, трябваше да бъде на всички професионални клубове. След редица бързи преобразувания вече е собственост само на Лудогорец и сега всички останали се нареждат на опашка, за да се „подпомогнат”. Безочливостта е толкова неприкрита, че дори на Тодор Батков му се направи жест, като му бе платен делът във фирмата. Дори бе представено като жест към великия стогодишен Левски, за да бъде унижението по-пълно. А всъщност половината от дяловете в тази просперираща фирма вероятно струват много повече от половин милион лева. Така излиза, след като месец по-късно се предлага многомилионен договор за телевизионните права.
Не е редно един наскоро попаднал в Изпълкома на БФС собственик на клуб да „уволнява” треньора на националния отбор. И дори да го прави по демонстративен начин, като отива на мач на националите уж за подкрепа, а всъщност го прави, за да поиска оставката на треньора. Напълно ясно е, че „ четвъртите в света” вече само формално управляват футболния съюз и Боби Михайлов е президент по волята на властелина от Делиормана. При тези демонстрации на сила всяка една комисия и всеки един чиновник на „Иван Асен ІІ” си е дал добре сметка за реалностите и знае с кого първо трябва да се съобразява.
Било е всичко, но това, което се произведе с медиите, не е било никога. „Тема Спорт” комай е сред малкото медии, които не са се вкарали доброволно или добронадзорно в задължение да леят дитирамби за разградското чудо. Дори в Казахстан медиите по-свободно критикуват по футболни въпроси Назарбаев, отколкото у нас Домусчиев. Извратеността на ситуацията е стигнала дотам, че едни и същи шутове на една и съща клавиатура пишат правилно за националната кауза с имената си и след това под „личност различна” и „страст Не безразлична” наричат благодетеля си Домуз ага и деребея от Разград. Читателю, представяш ли си за каква лична трагедия иде реч!
И всичко това рефлектира върху естествената футболна среда, където
хегемонията става
все по-отблъскваща
А най-противното е, че малкото дръзнали да се противопоставят, всъщност цепят въздуха пред Домусчиев. В ски бягането и колоезденето този, който е отпред, всъщност работи за този, който стои отзад. Това направиха единствените двама, дръзнали през последните четири години да тръгнат срещу течението. Стойчо Младенов през 2012-а и Иво Тонев през 2013 година. Сега Стойчо отново със същата изначална безнадеждност повтаря упражнението. Получава се нещо като сполучлива имитация на конкуренция. Но изходът винаги е един и същ.
И наистина е село без кучета. Заплашените не осъзнават, че имат един и същи противник и затова трябва да се обединят. Водени от историческата си непоносимост, те правят точно обратното. През 2012-а, когато Миньор излезе срещу Лудогорец с децата на стадиона на мира, от „Герена” си направиха пас, все едно че това е най-нормалното нещо на света. На следващата година, когато към „Овча купел” тръгна тлъст бонус за точка срещу Левски, на „Армията” им бе напълно безразлично. Тогава кой знае защо нито един от червените не се сети, че даването на премии на трети отбор противоречи на правилата на УЕФА и се смята за подкуп. Някак всички бяха доволни, че директивата и Тонев са победени. Но кой бе реалният победител!?
Сега пак е същото, но този път сините пасуват. И някой си разиграва коня! Истината е, че вече сме в такава ситуация, спрямо която 50-те години на миналия век изглеждат като приказка. Капанът е щракнал, как може да се очаква някой да плюе в паницата, от която се храни.
Преди 4 години
в българския футбол се пръкна нещо прекрасно. На място, където никога не се бе играл сериозен футбол, се роди явлението Лудогорец. Тогава бях първият, който оцени това прекрасно нещо. Направил съм го в десетки текстове с удоволствие, защото винаги е приятно да пишеш за нещо хубаво. Всичко, което направи Лудогорец на терена през тези години, е с положителен знак. Треньори, футболисти, скаути, публика трябва да бъдат поздравени и техният труд и отдаденост оценени. В това число и на самия Кирил Домусчиев, който, без да разбира почти нищо от футбол, вземаше винаги правилните решения за клуба. Лудогорец е прекрасен футболен клуб, който днес е сред европейския елит и дано да се задържи там дълго време. По това две мнения няма и не може да има. Оттам нататък инвазията и насаждането на една правилна линия са отблъскващи. И емоциите вече съвсем не са положителни. Огромната част от футболната общественост вече е настроена против Лудогорец заради действията на собственика. Тези гласове се заглушават от медийното ембарго, но както добре се знае - народното недоволство винаги си намира пролука, откъдето да се излее.
Жаклин Михайлов, Тема Спорт
В Левски цъфти, скоро и ще връзва
Петък, 13 Февруари 2015 20:17Максимата "Ние сме Левски" се превърна в "Ние сме Гонзо"
Преди няколко дни директорът в Левски Георги Иванов заяви гръмогласно, че докато е той на "Герена", Херо нямало там да стъпи. Дори увлечен от мощта си, стигна още по-далече, като забрани споменаването на името му. Едно е напълно ясно - Димитър Димитров-Херо не е бил и няма да бъде никога проблем на Левски. Той е част от решението на проблема. И дали ще стъпва на "Подуяне", не е от съществено значение при тази конфигурация.
Далеч по-важен и дори фундаментален е въпросът докога Георги Иванов ще стои в Левски. Все пак той изрича, докато съм АЗ! Защото е ясно, че докато той е там, няма място в клуба не само за Херо, но и за Наско, Мъри, Ицо Йовов, всички умни, интелигентни и професионално готови за футбол хора. Бих прибавил и името на Илиян Стоянов, който на базата на абсолютния факт, че си намери място и се установи в супер държава като Япония, би могъл да е сериозен капитал за любимия си син отбор. Но докато е Георги Иванов, цялата тази банка от силни и можещи личности ще стои далеч. Разликата с тях е, че той не е нито умен, нито интелигентен, нито можещ. Но пък е нахален!
Окей, и това може да се приеме за нормално, само че ако имаше успехи. А думата успех бе забравена по времето на управлението на този същия директор Георги Иванов. И на тази база възниква етествената хипотеза
Докога ще бъде търпян
И всъщност неговата безсмислена логорея от последните дни е далеч по-интересна в частта послания към новия управителен съвет и феновете като цяло. От устата на Георги се разхвърчаха слюнки по посока ролята на синия фен, който, видите ли, не си купувал билет, дори влизал гратис, а имал кощунствени претенции към собственика. Георги Иванов си представя нещата да му се дават пари и да не му се търси сметка. Така вижда той ролята на започналия да работи преди дни УС на клуба, който в момента се бори с тежкото наследство на Тодор Батков, изчислено от тях на около 1,7 милиона лева дългове, свързани с лицензирането. И липса на бюджет за календарната 2015 година. Което, общо взето, съставлява една дупка от порядъка на 7 милиона лева. Тези пари трябва да бъдат осигурени, за да може Левски да функционира през годината. И тези пари ще бъдат дадени на изпълнителния директор Георги Иванов, който трябва да постигне някакви резултати.
Неговият стил на работа обаче е такъв, че целите никога не се обвързват с персонална отговорност. За тези 5-6 години работа Георги Иванов не пое отговорност за нито един провал, а повечето от тях си бяха с параметри на класически резил. И именно затова предприема контраатакуващи действия, за да осуети едно бъдещо решение на УС на Левски, който ще е в пълното си право да му посочи вратата при лоши резултати. Но каруцата е сложена пред коня, защото парите все още ги няма и начинът, по който се търсят, увеличава още повече отговорността на този, който ще ги похарчи. Футболен клуб Левски е докаран от обстоятелствата дотам, че в момента го е ударил на просия.
Дефакто това, което се предлага като решение, е нещо подобно на фондациите за лечение на деца. Държавата няма пари, затова хората трябва да съберат средства, защото деца не трябва да умират. И така се събират средства. Същото предлагат от тръста и тяхната концепция се прие от УС и клуба. Левскарите трябва да дадат пари безвъзмездно, за да спасят любовта на живота си. В противен случай летален край. Съществуват няколко препъникамъка по този светъл, изпълнен със слава за учредителите на тръста път. Първо, на феновете на Левски бе забранено да дават на клуба в последните 70 години. Тяхната ролята бе на масовката. Второ, феновете на Левски не са по-различни от всички останали в света. Нормалният фен не участва в дарителски кампании, а дава своя принос, като ходи на мач или си купува артикул. Така феновете на Реал, Барса, Байерн вкарват своята лепта в бюджета на клуба. Обаче има за какво да го правят. Ако въобще се докопат до билет, отиват на красив стадион, гледат прекрасен футбол, тръгват си с удоволствие от полученото забавление. Момент, ето я точната дума - забавление.
Някои хора са забравили тази важна за футбола дума. Да си привърженик на футболен клуб означава да се забавляваш. Защото работата ти е тегава и поне 8 часа на ден, проблемите вкъщи досадни, остава само мачът в събота, който да ти вдига тонуса.
Феновете обаче от години си свалят тонуса заради любимия клуб. И основната причина за това е в две имена - Тодор Батков и протежето му Георги Иванов. Които се защитават взаимно до последна капка кръв. Похвалната реч на Иванов за Батков бе потресаваща. Да наречеш един комсомолец и агент на ВКР най-големия левскар е престъпление срещу синята идея. Защо тогава този най-голям левскар се свиваше в ложата на юбилея и го беше страх да слезе при хората? Защо не прие всенародната признателност и обич?
Звучи цинично феновете на Левски да даряват точно за двамата, които унищожиха Левски до основи в последните 5-6 години. От клуб, участник в Шампионска лига, до шесто място в България. И същият този Иванов се хвали, че бил спечелил 3,5 милиона евро от Дебрецен и на следващата година още 2,5 милиона от лига Европа. Първо, пълна лъжа, на каквато само той е способен, второ, възниква въпросът, колко трябва да си бил кадърен, за да похарчиш тези пари на вятъра. И сега да искаш от феновете да ти дадат нови милиони. Някак става малко цинично.
Дори много цинично, защото Иванов така си е постлал, че когато има неуспехи, които при него са резонно явление, са му виновни всички. Днес много левскари си задават въпроса какво ще стане при седма поредна загуба от ЦСКА. Сценарият вече е написан, нервите са за вас, овациите за мен. Ако Левски падне, са виновни футболистите, които не знаят какво е синята фланелка. И отговор на задължителния журналистически въпрос, ако, видите ли, бил той на терена!? Ако Левски бие, цялата заслуга ще отиде при Георги Иванов. Толкова е предвидим, ще излезе пред подкрепящите го медии и ще заяви, че през есента не е станало, защото му е трябвало време. А това все пак е само един мач и ЦСКА въобще не са Реал Мадрид. И за да бъде заличена серията на Стойчо, трябва не една синя победа, а поне 7 поредни. Тогава имаш право на място в пантеона на славата. Тогава ще има шапки долу.
И пак за бюджета
В момента основната грешка на УС е, че не предлага една точна и реална картина. Левски има естествен потенциал за 2,5-3 милиона лева годишен бюджет. Това е към днешна дата благодарение на всичко, сторено от Батков и Иванов. Милион и нещо от билети, милион от реклами, малко повече от половин от тв права и още 100-200 хиляди от продажби на артикули. 3 милиона лева не е никак малко и тези реални пари трябва да се насочат в разумно харчене. Със сигурност не за безконтролни трансфери като този на Сашко от Варна. Въобще УС трябва наистина да управлява, а не да манифестира идеи. Защото в противен случай и те отиват на бунището на историята, където със сигурност е мястото на Батков и неговия личен ибрикчия.
Жаклин Михайлов, Тема спорт
Вълнуващо начало на пролетната офанзива
Сряда, 04 Март 2015 10:37Загубите на фаворитите ЦСКА и Лудогорец и 8-те гола на Левски вкараха шампионата в препускащо темпо
Без клишета за скучно начало започна пролетната офанзива в българския шампионат. На езика на колоезденето двата фаворита в обиколката бяха изръсени от преследвачите, които им показаха, че не стоят в колоната само за едното присъствие. И Литекс, и Локомотив София не показаха и грам респект към голямата интрига в първенството, играха за себе си и спечелиха пълния комплект точки. В другите мачове общо взето се случи очакваното, но на практика убедителното 8:0 на Левски срещу Хасково всъщност се оказа победа срещу… Черно море. Варненци вече не могат да изпреварят Левски, което намали драстично шансовете им да се класират в първата шестица. А с победата срещу Марек Ботев ще държи поне още седмица съдбата си в свои ръце, което не е малко предимство на този етап. Въобще
един мечтан старт
на футболната пролет. И все пак черешката на тортата бе поставена първо в Ловеч, а ден по-късно дублирана на стадиона в столичния квартал „Надежда”. След много голямо чакане Литекс най-накрая направи голям мач под ръководството на Красимир Балъков. Който остана в Ловеч единствено заради пословичното търпение на Гриша Ганчев към треньорите си. И легендата се отблагодари по най-добрия начин за предоставения втори шанс. Тактиката на Балъков спечели срещу разпадащия се стил в Лудогорец. Стил създаден, наложен и непроменен още от времето на Ивайло Петев. Разградската машина започва осезаемо да скърца. Съставните й части или са за ремонт, или за пълна подмяна. Може би за начало първата промяна ще е на треньорския пост, дори само заради факта, че напрежението идва в повече на Георги Дерменджиев. Човекът е свикнал да стои на сянка, а в следващите дни го очаква сериозна жега. А благодетелят въобще не обича да губи, още повече национални каузи.„Моделът Литекс” с млади български играчи надигра Лудогорец, почти изцяло съставен от чужденци. Сам по себе си този факт е положителен за българския футбол. Защото идва мач с Италия, а след това и следващите квалификации, и националният отбор ще трябва да разчита на Малинов, Десподов, Миланов, Гълъбов, Попов, Ангелов. На играчи с български имена. За всички тях преминаването през високата летва Лудогорец е много добър опит. Показаха, че могат да играят дисциплинирано, тактически издържано и да оползотворяват шанса си. Проблемът при Литекс обаче си остава все същият. След Христо Стоичков отборът упорито отказва да играе красив, офанзивен футбол. Привличат се треньори, които харесват битката, а не такива, които обичат красотата в играта. Така играчи като Страхил Попов и Недялков се вкарват в определен стереотип и се осуетява развитието им. Други обаче като Малинов успяват дори при прагматичен стил да направят добро впечатление.
Лудогорец не загуби мач
те вече се лишават от своята запазена марка. В Ловеч видяхме 30-40 процента от стила на шампионите. Долу-горе на толкова бяха и срещу Берое. Това означава едно – системен проблем. Когато Марселиньо е предвидим, Кайсара видимо отегчен, а фланговете опразнени, Лудогорец представлява бледо копие на минало величие. Дяков и Еспиньо дават постоянство, но не правят атракцията. Защитата е традиционен проблем, а срещу Литекс изпуши главният бушон Моци. И някак поражението стана неизбежно. В такива моменти се намесва и съдбата, Данчо Минев вкара случаен гол на Базел, сега пък случайно топката мина зад гърба му заедно с Асприля. Това пък се нарича дежавю с обратен знак. Въобще май настъпи времето вересиите да се връщат. Капак на нещастието постави и съдията Георги Йорданов, който свири като европеец, а не като служител на БФС. Не бе прав за първия жълт картон на Моци, но един велик играч със собствена трибуна трябва да има мозък в главата, за да се опази от втори. Но създадените навици трудно се променят.Загубата в Ловеч можеше да предреши първенството, ако ЦСКА бе спечелил в „Надежда”. Пред почти собствена публика и плажни условия на терена армейците катастрофираха много лошо. И ако Лудогорец има стил, който се разпада, при червените въобще
отсъства някаква концепция
за която може да се разсъждава. Всичко, което Стойчо Младенов постигна до този момент с отбора, са някакви опорни точки. Маркиньос трябва да се връща между двамата централни защитници в началото на атаките, двамата флангови играчи трябва да печелят ек на ек срещу бековете, централният нападател да се движи повече и да освобождава пространства за връхлитащите от втора линия. На практика нищо не се получи. Пореден безличен мач на Маркиньос, чието присъствие в ЦСКА става все по-безсмислено, дори на фона на това, което сътвори Гъргоров от отсрещната страна само за едно полувреме. Суарес или Платини, както и да му е името, се отчете не с голов удар, а с такъв в главата на Данчо Тодоров. Тони Силва има някакъв проблем с главата, или пък с парите. Жоаким няма късмета на Буш, а за централен нападател това е равностойно на смъртна присъда. Фелипе се забелязва навсякъде по терена, но приносът му е микроскопичен. За капак Стойчо бе уязвен там, където винаги е бил най-силен – отбраната.От другата страна стоеше един Локомотив, който знаеше какво иска и как да го постигне. През този шампионат железничарите нямат слаб мач срещу силните отбори. Това е индикация за определен, изчистен стил на игра, и то успешен. Прагматичен, базиран върху защитата, но с идеи и изпълнители, които правят Локомотив най-интересния тим през тази година. С баланс във всяка една линия. Чудесен пример за всички, които постоянно обясняват неуспехите си със субективни фактори. Васев взима най-доброто от играчи, които по дефиниция са далеч от всякакви съвременни критерии. И за които всички мастити специалисти казваха, вземи го ти, като е толкова добър!?
Левски би не само изразително
Левски победи стратегически. 8:0 срещу Хасково всъщност е победа срещу Черно море в битката за попадане в първата шестица. Оттук нататък сините продължават да не държат съдбата си в свои ръце, но вече единственият им конкурент за 6-ото място Ботев е със сложната задача да бие градския си съперник и в добавка ЦСКА. На фона на показаното точно от тези два отбора това не изглежда невъзможно!На върха ситуацията остана същата, Литекс и Локомотив си обявиха спор за третото място, Берое, Ботев и Черно море взеха по три точки, но с различно съдържание.Интригата в горните етажи определено е занимателна, но дъното е блатисто и лишено от всякакви достойнства. Марек и Хасково са се подпомогнали с телевизионните пари дотолкова, доколкото да покажат допотопното лице на футбола. Славия и Локомотив Пловдив практически нямат за какво да играят и следващите два месеца за тях ще представляват пълно отегчение. Същата съдба очаква Черно море, след като изтлее микроскопичната надежда. Тотално ще се срине след две седмици и последният - седми в класирането, който изтегли късата клечка. А всички мачове, които предстоят във втората половина на класирането, освен че ще отегчат зрителите до крайност, струват и пари по новата платена схема. Затова ако някой има поне грам сиво вещество в главата, за Бога - поне ги наместете в безплатната схема. Другото ще е световен абсурд и пълно безумие.
Жаклин Михайлов, Тема спорт
Поредната патърдия в ЦСКА
Неделя, 15 Март 2015 10:51Две поредни загуби и уникална пукотевица около ЦСКА, това бе актуалната обстановка през седмицата. Славният червен клуб както винаги е във водещите новини на страната и се съпоставя по значимост с най-актуалните събития. Знайни и незнайни пишурковци успяха да пресъздадат началото на Ноевия ад, който задължително започва с неспечелването на шампионската титла на България по футбол. А както каза и самият Стойчо Младенов, подобна цел е напълно нереалистична. Точно и коректно спрямо феновете на клуба. Защо обаче замяната на лъжата с истината доведе до толкова много емоции. И защо отново дъждът на недоволството се изля точно върху Стойчо Младенов, на когото привържениците на отбора дължат само благодарност за стабилната ситуация. Защото две поредни загуби срещу два от силните отбори в първенството не заличават постигнатото от клуба в последните 20 и няколко месеца. А постигнатото се оспорва с някаква
напълно имагинерна ценностна
система, която между впрочем не кореспондира с актуалностите. А те не са от вчера или от онзи ден, а от около 25 години. Прочетохме много страстни и емоционално наситени текстове за тази ценностна система, в която на първо място била шампионската титла, на второ европейските успехи и едва на трето погромите над Левски. Тези приказки са прекрасни за приспиване на малки дечица, обаче нямат никаква допирателна с реалностите. Тази ценността система отдавна не важи и затова си има обективни причини. ЦСКА са ставали пет пъти шампиони за последните 24 години и нямат нито едно участие в пролетна фаза на евротурнири. Но да се отбележи - в последните няколко години тотално обърнаха тенденцията в мачовете срещу Левски и направиха поредици от победи, каквито нямат в историята си досега. По отношение на първите два постулата в ценностната система няма какво да се направи. Бяха други времена... Не само ЦСКА, дори най-големите футболни лъвове на Изтока в лицето на Стяуа, Цървена звезда и Динамо Киев вече не могат да постигнат каквито и да е успехи в Европа. И трудно достигат до титлата в своите страни. Обективността изисква да се отбележи за протокола, че Стойчо Младенов не само че не е предал армейската същност, но единствен от всички треньори, преминали през „Армията” в последните 25 години, оставя видима следа. Защото в този период имена като Паро Никодимов, Димитър Пенев, Милен Радуканов, Ферарио Спасов, Пламен Марков, Любослав Пенев плюс още десетина такива на чужденци не направиха нищо по-значимо от Стойчо като успехи в А група и резултати във вечното дерби. Разминавания има само при евроучастията. Стойчо има най-много титли за този период, преобърна тенденцията във вечното дерби, а в Европа му липсваше малко късмет във важните моменти, защото записа поредица от отпадания след две равенства, което си е абсолютен малшанс. Естествено веднага ще бъде изтъкнат Йешич и неговият меден месец с успехите на „Анфилд” и „Байер Арена”. Но докъде толкова стигна същият Йешич в Европа!? И не загуби ли точно сърбинът прекалено много време и надежди на червената общност, която му отдаде прекалено много почит за всъщност не чак толкова велики дела!Ценностната система безспорно е важна, но тя обективно не решава казуса с актуалната ситуация. Позоваването на този неписан червен кодекс може да изпепели
малкото сигурност в ЦСКА
Когато се тръгва към промяна, трябва да се покажат и съответните алтернативи. В момента армейците имат привилегията да бъдат водени от един умен човек. И рискуват на неговото място да бъде поставен глупак. Този филм бе излъчен преди 7 години в киносалона на вечния враг и оттогава синият клуб не е прокопсал. Защото истински шанс е да притежаваш умен човек за силна фигура в клуба, както бе с Наско Сираков в Левски, а сега такъв е Стойчо в ЦСКА. А когато властта бъде превзета от глупаците, те могат и от райската градина да направят пустиня. Така че внимателно с приказките от типа Стойчо не е по–голям от ЦСКА. И че няма незаменими хора. Българският футбол е такава пустиня, с такава липса на мисъл и интелект, че е истински късмет да имаш на разположение човек, който следва логична последователност и прави причинно-следствена връзка. А и защо на ситуацията не се погледне от добрата страна. ЦСКА вероятно отново няма да стане шампион, но е единственият клуб, който прави реална конкуренция на наглия доминант. Нито Берое, нито Локомотив София, нито Левски, нито Литекс дръзват да оспорят величието на разградския колос. Прави го само ЦСКА от обречена позиция, но нима това не е едно достойно начинание!? Борят се с наличните сили, но срещу тях е една смазана от близо 40 милиона лева машина. Това са реалностите, дори ако по някаква случайност се стигне до титла, това няма нищо да промени. Всичко става с пари, а ЦСКА не само че ги няма, но и ги дължи. Да, има светъл план, идва човек с неограничени възможности, оправя бакиите с магическа пръчка, съставя бюджет от 40-50 милиона лева на година и до една-две години ЦСКА пак ще е футболният лъв на Изтока. Ощипете се и се събудете. Няма да стане. И Стойчо не ви е виновен.
Седмицата роди казуса полягане
в Коматево. Или всъщност коя точно историческа ценност да бъде приложена в мача с Ботев Пловдив. Абсолютно измислена истерия, защото на терена няма да играят феновете, а футболистите. А те не са неразривна част от ценностната система на ЦСКА. Момчетата не разбират за какво иде реч. Това е истината, при всички положения ЦСКА ще играе само за победа, другото е нелепо. В Коматево ще се състои един абсолютно делничен мач, без никакво отношение към историческите процеси в българския футбол. Домакините се борят за попадане в първата шестица. Гостите с цялата обреченост на ситуацията играят за титлата на България. Съдбата на Левски никого не интересува. Всичко останало, което се изписа и изрече по темата, е тотално скудоумие. Единствено за да излезе Стойчо виновен при всякакъв развой на мача. И всичко това произлезе или от хора, които болезнено обичат ЦСКА, или пък принадлежат към задкулисието, което се движи от мрачната енергия на разрушението. И тук отново на преден план излиза Стойчо Младенов. Той е човекът, който нанесе най-тежките рани на вечния враг. Той смени доминацията на настроенията преди дербито. Същите тези фенове, част от които искат и неговата смяна, вече не спят с кошмари нито преди, нито след мача с Левски. А дълги години най-много се страхуваха от мачовете срещу Левски, защото след това им се налагаше да не излизат от домовете си. Без Стойчо това нямаше как да стане. Той е идеологът! Въобще време е след толкова много години в ЦСКА да си съставят нова ценностна система. Имаше един ЦСКА до 1990 година и съвсем друг след това. И когато се разсъждава, да се изхожда от тази вече станала необратима промяна. Такива са нещата от живота - или ги приемаш, или оставаш в отбора на глупаците. И се впечатляваш от думи, а не от дела!
Жаклин Михайлов, Тема спорт
Лицензионният апокалипсис
Събота, 28 Март 2015 13:27Сини и червени се борят с нокти и зъби да останат притурка към националната кауза
Наближава сакралният 31 март – денят на лицензионния апокалипсис. От няколко години 31 март решава административната съдба на много от българските клубове. През тази 2015 съдбата на двата гранда Левски и ЦСКА. А и целия ажиотаж в последните дни, поделен 80 на 20 в полза на червените, е как да бъде избягнат окончателният край. И как да се спечели още една година живот. По-точно живуркане, защото само преди дни Боби Михайлов получи още един мандат в УЕФА, а този, с когото се прегръща в ложите, е по-силен и уверен отвсякога в своята мощ. А техният съюз
превърна двата
гранда във фон
който трябва да съпровожда поредните титли на Лудогорец. Колко ще са – никой не знае. Естествено, не новопоявилото се футболно парвеню е виновно за хала, до който се доведоха Левски и ЦСКА. То само се възползва чудесно от ситуацията. За това положение обаче са си виновни само ЦСКА и Левски. Техните собственици сами си изкопаха гроба.
И в Левски, и в ЦСКА важните хора знаеха, че този 31 март ще бъде решителен. Повяваха си различни цифри и информации, които категорично показваха, че двата колоса на българския футбол не притежават финансовите възможности да се справят с надвисналата опасност. И тези предсмъртни конвулсии в последния момент са за замазване на положението. Някакъв отчаян вопъл за съпричастност от страна на двете общности. На разбиране, че нещата са се случили като историческа неизбежност. И това е самата истина.
ЦСКА и Левски бяха управлявани така, че неизбежно да се стигне до техния икономически колапс. Тотален крах! Левски и ЦСКА са образец на фалирали акционерни дружества, те са като Гърция, харчели са пари, които не печелят. Дали са им били подарявани от щедри спомоществователи, или трупани като дългове, дори не е от значение. Важното е, че двата клуба се строполиха в прахта и вече липсва полезен ход.
Всичко това се случи, защото десетки години хората, докопали се до властта в двата клуба, демонстрираха чудовищна некомпетентност. Евтината популярност, микрофоните, присъствието във вестниците бяха водещи за тези хора. Те не развиха дейността като нормален бизнес, дори когато тази възможност им бе поднесена на тепсия.
Конкретиката е
повече от жалка
На двата велики клуба с милиони привърженици са им необходими спешно по милион, за да преодолеят коварния водовъртеж на 31 март. Дори и тези суми обаче вече са непосилни за спекулантите с двете идеи. Естествено, трябва да се направи разграничение. Левски и ЦСКА тръгнаха към своето пропадане от различни позиции.
Тандемът Томов - Младенов със сигурност постигна много повече за ЦСКА от този на Батков - Гонзо в Левски. Тук дори нещата са несравними. Всички приказки за спасяването на червения клуб са истина. Днешните най-големи критици на Томов и Стойчо трябва да признаят поне пред себе си, че през август 2013 година гледаха само сеира. През август 2013 цялата червена общност - бедните и богатите, можеха чрез обединение да направят така, че да няма 31 март 2015 година.
В Левски е коренно различно. И много по-противно. Така нареченият мажоритарен собственик удари дъното, вече не може да намери пари за собственото си удоволствие Левски. Удоволствие, което го легитимира в обществен план. Да си известен е нещо много значимо за подобни хора. Лошото е, че тази известност вече няма кой да я плаща. През годините го правеше Чорни, един мобилен оператор, едно правителство. И Наско Сираков и Мъри Стоилов, които спечелиха едни 25-30 милиона лева от Европа. Сега няма кой не милион да даде, а дори 100 хиляди!? И лицензът за Европа вероятно ще бъде загубен. Той всъщност няма и да трябва на Левски, поне това е усещането.
Все пак 31 март
не е краят
Левски и ЦСКА ще продължат да съществуват и след този ден. Боби Михайлов и неговият кукловод ще направят всичко възможно двете най-ценни търговски марки да останат в обращение. Ще бъдат погазени всички правила и закони, но Левски и ЦСКА ще останат в така наречената елитна група. Печалното е, че това се прави, защото те са необходими на националната кауза за фон. Сериозен като многочисленост, защото притежават симпатиите на 80 процента от феновете в България.
Преди месец писахме, че двата клуба трябва да се обединят срещу надвисналата опасност. Това изглежда неразбираемо на фона на противопоставянето, но и жизненоважно за оцеляването им. За да има истинско, титанично противопоставяне, двата клуба трябва да се върнат на реалните си места в българския футбол. Първото и второто! Това са изначалните позиции на тези два клуба.
Всичко останало се дреболии като имената на псевдогероите, които придобиха популярност за няколко часа и дни. Тези имена ще бъдат забравени, както на много предишни. Левски и ЦСКА и техните привърженици ще пребъдат. Те са важните, другото са петна, които историята ще заличи.
Накрая прагматично - Левски и ЦСКА трябва да живеят с парите, които печелят. И сега двата клуба имат на разположение от собствената си дейност 3-4 милиона лева годишно. Да се вземат в ръце и да се оправят с тези не малко пари. И да се обърнат към идеята и мечтите. Защото иначе лихварите ще ги удушат окончателно!
Жаклин Михайлов, Тема спорт
Номерът с пробата и грешката не работи
Събота, 18 Април 2015 17:16Явно българския футбол е изключително консервативен и промените дават обратен ефект
Преди две години идеята за формат на първенството с редовен сезон плюс плейофи изглеждаше примамлива. На страната на промяната бяха изключително силни аргументи. Първо, по естествен път намаляха участниците в първенството в А група. Второ, опитът в другите страни даваше положителни сигнали, че заключителния етап във вид на две или повече групи създава по-голяма интрига а оттам идва и по-качествения футбол. Всичко това, което работи отлично на други места и освежава тамошния футбол, при нас не сработи.
Експериментът се провали тотално
И това, което трябва да се осуети е провеждането му отново и в следващия сезон. БФС трябва да вземе решение да върне форматът с непрекъснат цикъл без разделяне на отборите. Българският футбол не понесе добре иновацията и трябва да бъде върнат в познатия си ритъм. Възниква обаче проблемът как при 12 участници да се проведе адекватен турнир, защото 44 кръга са прекалено много, а при 33 ще се въведе термина жребий за третия мач, което автоматически означава елемент на неравнопоставеност. Няма как, дори тази евентуална несправедливост, която ще бъде повод ощетените да възроптаят, трябва да бъде понесена.
И все пак защо форматът с двете шестици не сработи? И какви изводи трябва да бъдат направени. Това, което всички констатират е, че не се получи очаквания ефект. Не стана битка за позиции. Момент, разковничето е точно в термина битка. При абсолютен доминант в първенството какъвто е Лудогорец на практика, отсъства интрига за първото място. То е предрешено. Следващата бариера са местата в зона УЕФА. Равнището на тимовете след Лудогорец маргинализира и това важно поне на хартия съперничество. Дори да спечелят право на участие, те са обречени на бърз провал в турнира за Лига Европа. Никой не се заблуждава, докъде се простират възможностите на евентуалните ни трима участници в Лига Европа. До първия или втори кръг от надпреварата. Не случайно често се чуват думи от сорта на - не сме готови да участваме в Европа. И това е абсолютно вярно.
Втората шестица е абсолютен нонсенс. Предполага се по дефиниция, че там се води люта битка за спасение от изпадане с участието на 4-5 замесени отбора. Реалността при нас е съвсем различна. Дори малкото възникнала интрига завърши катастрофално за отборът, който уж бе тръгнал да се измъква. Двата изпадащи тима на практика бяха ясни още от самото начало на първенството, поради фактът, че Б група не е едно ниво под А, а на космическо отстояние. И отборите, които получават промоция са обречени не само поради чисто футболни причини. Така на практика малко преди края
на март
интригата
се изпари
Последният двубой, който истински развълнува футболната общественост бе този между Ботев и ЦСКА. Тогава за последен път се случи нещо наистина интересно, което ще се помни повече от седмица или две. С началото на плейофната фаза попаднахме в някаква сива зона. Дори самите участници правят зрелището да изглежда напълно безинтересно. В девет мача, пет нулеви равенства и общо 12 гола. Твърде постна картина! От долната половина пък непрекъснато се чуват вопли, че на играчите не им се играе, защото нямали мотивация. Какво е това първенство, в което няма голове и няма мотивация. И това ни очаква в следващия месец.
В едно първенство е нормално да има и рутинни мачове. Но няма как без такива, които приковават по-съществен интерес. Оставането на Левски във втората шестица, което бе напълно заслужено с оглед представянето на сините, нанесе още един удар по настоящия формат. И тези, които се радваха сега осъзнават, какво бедствие всъщност се получи от отсъствието на Левски. Две футболни седмици с трепетно очакване на поредното издание на вечното дерби бяха убити. Няма ги и нищо не може да ги замести. Повечето хора дори не знаят какви мачове предстоят през уикенда. Ако имаше Левски срещу ЦСКА, щеше да е друго. Изводът е, че националната кауза не генерира зрителски интерес, колкото и това да не се приема от Разград. Не е само какъв футбол играеш, важно нещо са и традициите. Без големия мач между двата гранда футболната продукция е безлична.
Но не е само Левски. Славия и Черно море също са отбори, които са на нивото на всички след Лудогорец в първата шестица. Щяха да стават мачове, ако и тези два тима бяха останали в съперничеството. За тях обаче шампионатът свърши в края на март. Най-същественото обаче, е че благодарение на сегашния формат клубовете
понасят огромни
финансови загуби
И това БФС като регулатор не може да допусне да продължава. При липсата на видими цели, като непоносима тежест може да се окачестви плащането на заплати на професионалисти, които трябва сами да си изкарват парите. Нашето първенство се превръща в някаква платена и то от клубовете форма на подготовка на състезатели. Които един или два пъти в седмицата излизат на открит урок пред ограничен брой зрители. Ритат топката 90 минути и се прибират обратно в съблекалнята. И на края на месеца, клубът им плаща заплата, без срещу това да е получил абсолютно нищо.
След това идва времето за получаване на лиценз и клубовете се чудят откъде да намерят пари. И как могат да ги намерят или спечелят при положение, че това, което създават е лишено от всякакъв здрав смисъл. Във втората шестица се подвизават две дузини чужденци-гастарбайтери, които без да мият чинии и да изхвърлят боклук изкарват прилична заплата. Само срещу поддържане на добра физическа форма. Парадокс, който не е единствен в България.
Форматът убива още един бизнес – този на телевизията, която предава срещите. Преди два месеца се състоя разгорещен дебат дали трябва да има платен футбол. Е, отговорът е налице. Ако някой мисли, че това, което се играе в момента, особено мачовете от втората шестица, заслужава пари, ще трябва да е много, ама много заинтересован. Някои мачове едва ли са гледани дори от 1000 домакинства, което може би е световен антирекорд при футболна транслация.
Абсурдно е, но в момента далеч по-интересни са първенствата в Б и В група. Не, че се играе някакъв страхотен футбол, но нормалния формат поддържа интригата. В Б група има достатъчно въпросителни и около влизащите и около изпадащите. И ако заменят в телевизионното пространство някои от мачовете от А група, на непредубедените зрители ще им е далеч по-занимателно.
Жаклин Михайлов, Тема спорт
Доброто старо Локо
Четвъртък, 23 Април 2015 08:27Столичният железничарски клуб изживява най-добрия си период от години насам. Е, не е като през 60-те, 70-те или 80-те, когато Локото си беше запазена марка за стил и традиция, но на тези гладни за футбол години и това, което правят днешните „железни”, си е все нещо. Това, което твори Локомотив София, дава надежда глобално за българския футбол. Собственикът Николай Гигов през годините с добри намерения сътвори хиляди глупости, но това, което прави сега, може само да се адмирира. Локомотив София излезе най-накрая на верния път. Няколко
са основните
контури
на забележителната промяната. На първо място в Локомотив вече го няма онова текучество на играчи, на които не можеха да бъдат запомнени дори имената и народността. На второ, в „Надежда” работи изключително сериозен екип от треньори. Митко Васев и Диян Петков определено не вършат нещата мач за мач, а с някаква перспектива. И благодарение на пълноценната им работа Локото се превърна в отбор не за един мач. Този състав ако не бъде пипан и сменян, има още две-три солидни години пред себе си. Не на последно място като част от благотворната промяна в „Надежда” е лекото намигане към историята. Изразява се в едно име – Емил Гъргоров. В други времена и нрави Бадемчето щеше да е смятан за пряк наследник на легендарния Начко Михайлов. Не се получи точно така, меркантилността му за дълги години го остави извън родния клуб. Но дори в тези два месеца се видя, че Гъргоров и Локомотив са създадени един за друг. И не случайно точно с него тимът стигна до второто място в класирането. Във футбола има важни постулати и един от тях е, че петелът си пее на своето бунище. И няма как с някакъв си Маркиньос да си толкова успешен, колкото с Гъргоров.
Да се твърди, че Локомотив играе някакъв кой знае колко силен футбол, ще е пресилено. Нивото на първенството е изключително ниско и на този сив фон червено-черните поне се отличават с нещо. Имат
ясна игрова визия
Отборът е добре структуриран във всички части на терена. Във фаза защита са стабилни, а във фаза атака железничарите са еднакво добри и когато атакуват през центъра и по фланговете. Всъщност точно фланговете са най-забележимата иновация през този сезон. Две много талантливи момчета със завиден футболен интелект правят силно впечатление – Даниел Генов и Владимир Романов. Със сигурност не са най-великите типични крила, които сме гледали по нашите терени, но демонстрират интелигентност в ситуациите. Движат се много смислено за разлика от по-скъпи ментета от тях, които се подвизават в грандовете.
В заключение, ако има нещо за спомняне от този безличен шампионат, то ще е представянето и възраждането на Локомотив. На 10 или 20 процента от това, което помним от доброто, старо Локо София, но все пак движението е напред. И то може да продължи, ако отново не се отиде в другата крайност.
Жаклин Михайлов, Тема спорт
Левски свиква да скача от ниското
Вторник, 28 Април 2015 21:14Мачът с Лудогорец е фундаментален за синия клуб
В сряда стогодишният славен клуб Левски излиза в своя най-важен мач от сезона. Той не е четвъртфинал в Европа, нито пък е решителна битка за шампионската титла на България. Мачът е само на ниво полуфинал от турнира за Купата на България. Турнир, който в силните си, че и в нормалните си години Левски печелеше рутинно и празниците започваха чак когато се вдигаше купата. Онова обаче беше за преди!
Времената вече са други и точно този мач с Лудогорец има своето изключително, бих казал фундаментално значение. И радостта на изстрадалите сини фенове или поне на тези, които оцеляха от геноцида на Тодор Батков, ще е огромна. Футболното общество на левскарите има въпиюща нужда от тази победа. И тя неминуемо ще вдигне
тонуса на настроението с няколко октави
Левскарите се нуждаят от тази победа и няма никакъв смисъл точно сега да се влиза в някакви дълбокомислени умозрения. Няма никакъв смисъл да се акцентира върху жалкото състояние на клуба. Там всичко е ясно - Левски е във финансов колапс и след година-две го очаква същото, което се случва на ЦСКА в момента. Всички варианти са изчерпани, остава надеждата да се случи чудо и отнякъде да пристигнат чували с пари! Но това е ежедневната картина. Предстои обаче голям мач, стадионът в оцелялата си част ще бъде пълен. Хората ще тръгнат за „Герена“ с трепет да им се случи нещо хубаво. Всъщност за последен път подобна тръпка общността изпита по същото време преди две години. Тогава в двата решителни мача синьото море заля стадиона. И по учебник се премина през възторг и страдание. Тогава хората получиха това, за което са станали от Левски.
Победата може да придобие епични и героични очертания заради името на съперника. В последните няколко сезона Левски пропусна да направи европейския тур, но сега на „Герена” в решителен сблъсък пристига тим, който бе част от богоизбраната компания на участниците в груповата фаза на Шампионска лига. Отбор, който спечели срещу Базел, завърши наравно на Ливърпул и поведе на Реал. Левскарите имат прекрасната възможност, досущ като в добрите стари времена да приземят актуалния евробоец на България. Да му вземат скалпа и да го окачат на пирона. Въпросът е защо
Левски може да спечели
На първо четене се налага резултатът от мача в Разград. Там, общо взето, Левски удържа игрово на силния домакин. Стигна до важно равенство, което запази интригата за втория мач. Сега обаче са необходими други аргументи и Левски трябва да докаже, че ги притежава.
Мнозина забелязват някакъв свеж импулс в играта на сините. Виждам го и аз. Факт е, че мачовете, от които се съди за някакво подобрение в играта, са без значение. В същото време започва да си личи спокойния почерк на Стойчо Стоев. Това е първият треньор от много време насам, който не позволява да го зачислят към синята психиатрия. Общо взето, човекът гледа да не се отлепя от земята. И това вече помага на тима. Естествено кусури могат да се намерят много, но нека акцентът да падне върху хубавото.
За Стойчо Стоев мачът реванш с Лудогорец е от особено значение. Когато пристигна през зимата, пред него имаше няколко опции да получи бърза слава. Вечното дерби отпадна като вариант след оставането във втората шестица.
Остана само купата. В достигането до полуфинал заради имената на съперниците нямаше нищо героично. Имаше един мач за първенство в Разград, който Стойчо загуби с цената на падане до седмото място. Сега настъпва неговият час.
Дочуват се гласове, че Стойчо ще си връща на Лудогорец. Това не е опция, защото Стоев, преди да отиде в Разград, бе от по-ниска категория специалист, а там стана голям треньор. Така че той на тях им е вечен длъжник. Става въпрос не за отмъщение, а за доказване. Стоев най-добре знае какво е Лудогорец в момента и най-добре може да оцени една победа над този доминиращ у нас тим. Трябва да отпадне
още една спекулация
Ясно от коя посока се дочуват гласове, че поради някакви напълно непонятни причини Лудогорец ще подари купата на Левски. Първо, Кирил Домусчиев никога не дава, нито подарява. Второ, дори при класиране на финал нищо не е сигурно. Преди две години Левски отиде на финал в Ловеч и загуби от Берое. Така че тази теза с подаръците издиша отвсякъде. Лудогорец е от четири години на футболната карта и за това време е пропуснал само една купа. Тази година целта им пак е пълен дубъл. Но този път нямат гаранции, защото по пътя трябва да минат през едно неприятно за тях място. За разлика от „Армията” на „Герена” те не се чувстват особено комфортно. Един път го отнесоха в последната минута, а само преди няколко месеца вратарят им извади три пъти топката от мрежата. И сега моментът не е много подходящ за тях.
Фаворити са, но с оглед на състоянието им и най-вече заради треньора спокойно могат да погледат синята фиеста в сряда вечер. Левски получава предимство от състоянието на Лудогорец, което не е никак добро. И този път зелените не само могат да бъдат победени и отстранени, но и надиграни. В Разград се видя, че сините могат да издържат на техния ритъм. Могат и да не правят фатални грешки в отбрана. А в такива моменти Лудогорец става прекалено стереотипен.
Естествено Левски може да се срине
И това ще бъде напълно в реда на нещата. С играчи, които са до лятото на „Герена” и освен това го карат на фотосинтеза, загубата ще е най-естественото развитие. Само Марселиньо и Моци със заработеното през тази година биха могли да платят всички актуални дългове на Левски. По материални признаци битката е между Давид и Голиат. Точно в такива моменти обаче натежава синята фланелка, на която пише 100. Решително повлиява пълният стадион. И тези играчи се изправят пред възможността да станат герои. Да се докоснат до величието на големия миг. Това не може да им се случи на друго място, повечето от тях няма да имат втори такъв шанс. И ще бъде много жалко, ако не се възползват.
Жаклин Михайлов, Тема спорт
Левски разби мита за недосегаемия Лудогорец
Четвъртък, 30 Април 2015 14:08Сините са и моралните победители от двубоя с хегемона
Футболът не е честна игра. Футболът е свръхчестна игра. И когато няколко пъти съдбата открито те е подкрепяла с голове буквално в последните минути, които впоследствие са те направили „национална кауза”, трябва винаги да си готов да изпиеш горчивата чаша в също толкова неподходящ момент. И когато Аниете я ритне в твоята врата феноменално, трябва да си припомниш как по същия начин Вандерсон и Данчо Минев са те качили в рая!
Няма нищо случайно, че на зеления вундертим, който в последните четири години обезсмисли думата съперничество, лошите моменти се случват точно на „Герена”. Точно на
„Герена” съществува
нещо, което в Разград
никога няма да се случи. На „Герена” има велика публика. И тази публика не отива просто на мач, тя отива, за да усети важна част от смисъла на своя живот. А най-хубавото в живота на синия фен е, когато отборът му долу на терена твори история. Когато се случват прекрасни неща. Като този фамозен гол на Аниете в последната минута на мача. Гол, който ще остане в синята съкровищница. Гол, който осмисля проваления сезон и резила със седмото място. Гол, който доказва, че там, където е имало сто години футбол, пак ще има спектакъл, драма и нови величествени спомени.
Естествено, че победата на Левски бе повече от заслужена и като игрови почерк. Отборът стоя като равен с равен, не се огъна, консумира удари, но и той нанесе удар. Последният бе решаващ. Победата е и заради ирационалния порив, но и заради правилната концепция на Стойчо Стоев. Задължително трябва да се
отдаде дължимото на
този скромен труженик
Този успех е една трета на публиката, една трета на играчите и една трета на Стойчо Стоев. Точно в този мач срещу отбор, участвал наскоро в групите на Шампионска лига, Стойчо доказа, че е можещ специалист, много по-можещ от онзи на отсрещната скамейка. Той доказа, че е способен да гради концепция и в думите му няма нищо случайно. Когато Стойчо каже, че това или онова не е наред в играта, може да му се вярва на 100 процента. Както може да му се вярва, че има напредък. Той е видим. И още по-ценен, защото Стоев не играе в първата шестица и не си сверява часовника с най-добрите. Той изкова този голям успех с мачове срещу Хасково и Марек. В тях той подготви тима за големия успех срещу единственото безспорно мерило за класа в България. Изгради титулярен състав, отстрани главните слабости, намери правилните места на отделните играчи. Стоев вече има отбор, с който през следващия сезон може да атакува челото в класирането. И заслугата е само негова. Защото Левски победи Лудогорец и през есента, но между двата успеха има космическо отстояние.
Лудогорец не
бе дошъл да губи
в столицата. Веднъж вече им се случи през пролетта на 2013 година, но тогава имаше последен кръг в първенството. Сега загубата се оказа фатална. Купата, естествено, не е първа грижа на Лудогорец, но самият крах е симптом за сериозни трусове. И в този важен мач Лудогорец игра без треньор. Без човек до тъча, който да ръководи действията на играчите. Лудогорец в момента е в насипно състояние. Футболистите са на ниво, но играта никаква я няма. Всичко опасно идва от индивидуални прояви, а не от колективен почерк. Онзи Лудогорец на Ивайло Петев и Стойчо Стоев сякаш е изтрит, в целия мач с Левски нито веднъж зелените не успяха да налеят от защита в нападение по техния си фирмен начин. С много подавания и пълен контрол върху ситуацията. Всичко при тях се сведе да заритвания на топката и до индивидуални изригвания. Играта просто отсъства. И в Разград едва ли дълго могат да си правят оглушки, защото идва нова европейска кампания. В духа на всичко, което съм писал през годините, заявявам, че
гостите бяха
жестоко ощетени
от едно съдийско отсъждане. Голът на Марселиньо бе напълно редовен, а решението на Ивайло Стоянов смехотворно. По дефиниция това неправилно отсъждане реши двубоя. След подобна съдийска грешка Лудогорец загуби трите точки в „Надежда”. Явно съдиите грешно са разбрали призива да свирят безпристрастно по повод обвиненията, че винаги го правят в полза на силните на деня. Не, не трябва да ощетяват Лудогорец, а просто да свирят по правилата. Защото и в двата случая футболът губи.
Но дори и Левски да беше загубил, нямаше да се промени и ред от горенаписаното! Левски си изстрада и заслужи този дълго чакан триумф.
Жаклин Михайлов, Тема спорт