В Борисовата градина не е чугунена ютия, а цяла потопена подводница

 

Обикновените хора не си дават сметка за съществуването на герои като Любослав Пенев, които имат съвсем различно мислене от тях. Това са човеци, които не виждат реалността с очите на ординарните жители на земята. За тях проблемите никога не са нерешими, а ситуацията никога не е безнадеждна. Подобен подход към света представлява уникална привилегия, защото е лишен изцяло от тъмните краски, така характерни за ежедневния ни живот. Ако някой досега не е разбрал Любослав Пенев

 

е роден 

щастливец

 

защото никой не може по никакъв начин да пречупи вярата му, че винаги е прав. При него съмнения няма. Сега се хваща с ЦСКА и вероятно в главата му вече са пет последователни победи. Защото няма никакъв страх и респект от съперниците. Не им брои парите и възможностите. Не си е приготвил предварително лист с евентуални оправдания. Не са от съществено значение и изпълнителите. Дали са сегашните, или 20 съвсем различни е без всякакво значение.

 

Дори с юношите старша възраст Любо не би променил единствения възможен, правилен подход. Условието е да играят на 100 процента според неговата единствено, меродавна оценка. Просто и ясно!Любослав Пенев може да води оставащите пет мача и да си тръгне. Това е по- вероятния вариант. Може обаче и да остане. И това ще е много добра новина за ЦСКА. Защото към този момент след изчерпването на спасителя Стойчо Младенов, няма по-добър от Супер Любо. Трети, равен на тези двамата в червеното пространство в този момент няма. Видя, се че още е много рано да се търси иновативен подход в лицето на прекалено млад и неопитен треньор. На този етап великия екзекутор си мина по реда, идва Ел Голеадор. В тази напълно отчайваща ситуация, това е

 

 

повече от 

прекрасна новина

 

 

за привържениците на ЦСКА. Това обаче е добра и новина за целия български футбол. От днес нататък с присъствието си Любо Пенев не само ще отлепя червената подводница от дъното, но и ще придава колорит на умрялото първенство на България. Защото само той може да раздвижи нещата по всички възможни начини. Защото на зрителите целия този мизансцен с двете безсмислени шестици им е убийствено скучен.

 

А най-вече скучни са треньорите, които след 90 минути изтезание на топката излизат и ни довършват с безумните си клишета. В добавка и коментарите в студиото на също толкова скучни бивши футболисти и треньори. Е, скуката отлетя. Поне веднъж в седмицата яркият, колоритен, неповторим, недостижим Любослав Пенев ще ни изкарва от сивото ежедневие. Другите просто не го могат. Любослав Пенев е благодат за медиите, които благодарение на него ще излязат от сивата щампа. По един начин се пише и говори за Любо, по съвсем друг за Гошо Дерменджиев, Митко Васев и Пепо Пенчев. С цялото ми уважение към тях. Но не са Любо Пенев. Не са орисани с неговата магическа харизма.

 

Още нещо – появата на Любо Пенев на бял кон, разваля прекрасния свят на БФС и Краля Слънце. Поне малко ще им вгорчи безметежието. Все пак той бе човекът, който им бе под нивото. Все пак само преди половин година му организираха задкулисен преврат. Е, сега отново ще им е пред погледите и отново ще им се казват нещата право куме в очи. И това не е малко, защото ни омръзна от слугинаж към националната кауза. Трънчето в петата им е вече забито. Светът около тях няма да е толкова добре уреден в полза на техния комфорт.

 

 

Камъкът е хвърлен, 

блатото размътено

 

 

статуквото разклатено. Чудесно е, че Любослав Пенев остава тук. Защото имаше и друг вариант – Испания, някой национален отбор… И губещите щяха да бъдат всички, които обичат футбола и му мислят доброто. Без значение от цветовата обагреност. Българският футбол може да бъде съживен само от страстни типажи като Любослав Пенев. Дори и в чисто футболно отношение. Отборите на Любо винаги са играли нападателен и честен футбол. Винаги са били със съзидателна енергия. Едно е напълно ясно - при Любо, ЦСКА ще вкарва голове. И мачовете няма да завършват 0:0, какъвто е най-често срещания резултат от месец насам в елитната част от класирането. При Любо и младите ще вървят напред. Извън патетиката, Пенев е чудесен партньор за хората, които сега се занимават с бакиите в ЦСКА. Дори става за добро прикритие зад което могат да се скрият. Той е като гръмоотвод.

 

 

В ЦСКА вадят 

голям късмет

 

 

В този отчайващ за тях момент идването на Любо е като манна небесна. Остава да виси въпроса защо това не се случи преди 40 дни, когато за пръв път се тиражира сходна новина. Любо обаче би казал, дайте да не ровим в миналото. Той не е такъв. Никога не се е обръщал назад, за да черпи дивиденти. Играе го на принципа каквото е, това е! В този момент обаче пада още един създаден от нищожествата мит. Любо няма да спечели нито лев. В следващия месец, а вероятно и в следващите години ако остане на този пост. Винаги е бил упрекван, че е сребролюбец, все му вадиха на показ заплатите. Тези от националния, дори искаха да го изкарат крадец.

 

Е, какъв е сега Любо, след като се хваща на безплатно хоро!? Видяхте ли, че Любо е много, ама много над нещата.Положителните герои създават положителна обстановка. От вчера на „Армията” вече не е мрачно. Слънцето отново изгря!

 

 

Жаклин Михайлов, Тема спорт

В петък Лудогорец най-вероятно официално ще спечели своята четвърта поредна титла на България. И това, което се налага като пряко впечатление, е че този одиозен момент ще развълнува твърде малко футболната ни общественост. Вместо да се върви по непрекъсната възходяща и успехите на Лудогорец да изграждат армия от техни фенове, се случва точно обратното. Интересът към Лудогорец извън собствения му стадион

 

 

e почти нулев

 

Дори и собствения стадион, който съвсем скоро ще бъде с още една модерна трибуна, не винаги е пълен.

 

Всъщност важен ли е този казус с публиката. Нали отборът си има собственици и същественото е те да са доволни. А те нямат основание за друго – има успехи, има и пари. Те самите вече са изключително популярни. По дефиниция дадена от най-големите разбирачи в тази материя, най-важната съставка на футбола е публиката. Тя формира популярността на играта, а оттам следват всички останали неща. Изводът е, че при нас в България както се получава почти винаги, отново сме създали абсурд. Лудогорец не формира почти никакъв зрителски интерес при своите гостувания, независимо от достойнствата в играта си и постоянните успехи.

 

Поредното доказателство бе мача на „Армията”, когато гостите бяха подкрепени от едва 30-40 фенове в отредения им сектор. И спиралата върви надолу. Лека реминисценция към началото…

 

В първата си година като бъдещ шампион, Лудогорец изоставаше непрекъснато от ЦСКА. Дори в последния, решителен мач орлите влязоха от позицията на втори и изтръгнаха победата буквално в последния възможен момент. Онова първенство бе далеч по-интересно и вълнуващо от сегашното. На следващата година отново драма до последния миг. Лудогорец загуби на „Герена” от нещастен рикошет в последната минута. Отново от позицията на втори, преди последния кръг спечели титлата, благодарение на помощта на Славия. И пак първенството бе интересно до последния момент. Но го направиха такова

 

 

 

ЦСКА и Левски

 

 

те преживяха късна драма и създадоха пролетния ажиотаж. Третата титла бе спечелена безапелационно, така става и с четвъртата. На практика в първите си две години явлението Лудогорец все още имаше срещу себе си „ синьо-червения” мастодонт. И беше интересно, защото в България дори не е толкова важно дали ще станеш шампион, важното е да го направиш срещу силни Левски и ЦСКА. Така се печели слава, така се остава в историята. В такива условия и правила на играта успяха Гриша Ганчев с Литекс и Георги Илиев с Локомотив Пловдив. Това направи победите им величествени. Затова и празниците им бяха забележителни. Защото и двамата съзнаваха, че не всяка година можеш да излъжеш Левски и ЦСКА и, че рано или късно синьо-червената лавина отново ще те измете от сцената.

 

Поради много субективни фактори, сега нещата са напълно различни. Лудогорец ще стане за четвърти пореден път шампион, нещо което го е правил само ЦСКА. За последен път това се случи преди 30 и няколко години. Какво обаче представляваше тогава хегемонът ЦСКА. В периода на четирите си титли, те стигнаха до четвъртфинал, а след това и до полуфинал в КЕШ, сега Шампионска лига. Отстраниха два актуални европейски шампиони – Нотингам и Ливърпул. Победиха испанския шампион Реал Сосиедад. А на знаменития полуфинал срещу Байерн поведоха с 3:0 до 18-ата минута! Междувременно в България започваха епични мачове от така наречената „серия със седемте сини победи”. По същото време България се класира след 12–годишно прекъсване отново на световно първенство. Само за протокола, в същия период два пъти поред националния отбор загуби по нещастен начин визата си за европейски финали, които тогава бяха във формат 8 тима.

 

Видно е, че по онова време хегемонията е създала конкуренция.

 

 

И огромен разцвет на нашия футбол

 

 

Което се изразяваше в масово посещение на мачовете. ЦСКА и Левски играеха навсякъде пред пълни трибуни, хиляди почитатели ги следваха във всяка точка на страната. Хората в България искаха да видят с очите си тези два вундертима за времето си. Мачовете се превръщаха в празници, което е и смисълът на играта.

 

Времената са други и сравненията не са докрай уместни. Остава обаче вечен смисълът на играта. Тя е за хората. И когато на мачове от А група в столицата устремилия се към титлата Лудогорец е наблюдаван само от 30-40 свои фенове е най-малкото тъжно. И има причина това да се случва. Има отговор на въпроса защо Лудогорец не пълни стадионите.

 

Съществува обаче и друг сценарий, който се чува от посока Разград. Лудогорец в момента печели сърцата на децата. Те печелят новото поколение футболни фенове, които все още не са тръгнали на мач. Е, ако е така, трябва да почакаме още няколко години за да видим зелената армия в действие. Определено ще е интересно, и ако това се случи, ще видим края на синьо-червения модел. Бъдещето ще покаже, засега картината за българския футбол е минорна.

 

Жаклин Михайлов, Тема спорт

Преди година по същото време във футболен клуб Левски започна да тече така наречената нулева година. В тази година трябваше да се положат темелите на един нов, силен Левски. Или поне такава беше първоначалната идея на Георги Иванов, наричан гальовно от народа Гонзо. През сезона след малкото успешни мачове на Левски Иванов не пропускаше да припомни първоначалния си гениален план. Който според него вървял успешно през различните етапи. Особено успешно след иначе малко случайната победа над Лудогорец на „Герена".

 

Тогава на Гонзо му се привидя новия силен Левски. Месец по-късно видението се изпари.

 

И годината освен нулева се оказа и провалена. И то не защото Левски няма пари и Батков е приключил курса. Годината бе провалена в спортен план. За което отговорност изцяло носи Георги Иванов. Който вече 6 години не е футболист и не вкарва кървави голове на ЦСКА. И само изключително маргинилизирана общност може да изтърпи неговия тотален провал. Защото спрямо стандартите на Левски Иванов е най-проваленият ръководител в цялата история на клуба. Не заради външни обстоятелства, а заради липсата на всякакъв самоконтрол при правенето на кадрови грешки. Вероятно затова имат вина и феновете, които го карат да се чувства недосегаем. И със сърце и душа подкрепят безумията му!

 

Но фактите съвсем не говорят в негова полза. Забравяме предишния му период в Левски, в който клубът не спечели абсолютно нищо. Взираме се само в последната една година. На 24 май Георги Иванов се върна триумфално от Варна. Превърна се в главното действащо лице по време на празника на 24 май. 35 хиляди левскари тогава аплодираха не само славното синьо минало, но и предстоящото бляскаво бъдеще, което те свързваха точно със завръщането на големия любимец. Защото Георги винаги ще си остане големият любимец. По това спор няма!

 

Празникът отмина, започна работният процес, в който Георги се инвестира напълно. Такава е поне легендата. Оказва се обаче, че го кара на принципа „луд умора няма", а и файда за Левски няма.

 

Първата му селекция бе съгласувана с очаквания тогава нов треньор Станимир Стоилов. Макар и нещата с треньора да не се получиха, както често става с Иванов, играчите пристигнаха. Все налични бивши левскари - Балтанов, Домовчийски, Сърмов, Минев, Стойчев. Впоследствие изпълнителният директор се развихри и привлече половин дузина чужденци, сред които и някои абсолютни недоразумения. Третата вълна бяха странни трансфери като тези на Радослав Димитров и Кунчев.

 

Съвсем видно е, че през миналото лято бе извършена мащабна селекция, която трябваше сега да се е превърнала в сериозен отбор. Количеството да премине в качество и да има налице облик.

 

През зимата имаше втора селекция

 

Не толкова мащабна, но все пак пет човека са половин отбор. Тази селекция също изцяло е в актива на Георги Иванов поради причината, че Стойчо Стоев пристигна късно и само формално одобри новите играчи. За Стойчо така или иначе ситуацията бе заварено положение и той си даваше сметка, че ще работи с наличния персонал. Но Гонзо ги бе привличал и одобрявал. Той беше свършил цялата работа. Уви, отново по неговия си начин.

 

Ето какво произлезе от двете селекции на Левски, след които трябваше да има силен отбор, който според думите на самия Гонзо да е в неспирен възход през следващото лято. Това, сегашното лято! От първата му селекция останаха Стойчев, Минев и двамата испанци. Безспорно Аниете е успех, останалите е спорно каква класа придават на отбора.

 

От втората селекция остава само вратарят Йоргачевич. Левски е със следните въ-пиющи липси - десен краен защитник, двама централни защитници, стабилен опорен халф, поне едно крило и централен нападател. Поне шест нови играчи трябва да дойдат и през това лято.

 

За същия период на отделни партиди бяха бракувани следните футболисти - от взетите преди завръщането на Гонзо вече си заминаха Пламен Крумов, Мирослав Иванов и Антон Огнянов. Това очаква в най-скоро време напълно ненужния Стефан Велев. Прохаз-ка, който се върна при Гонзо и все пак свърши някаква работа, вероятно сам ще си тръгне. Белаид и Пламен Илиев вече са минало. Гаджев е енигма, преди пет години самият той констатира, че иска да се развива в по-голям отбор, но такъв отбор така и не го пожела. Вечно остава за още един сезон! Но в интерес на истината той е най-класният футболист на Левски.

 

Ето я обаче присъдата: От привлечените през миналото лято и по-късно вече не присъстват Наумовски, Кунчев, Ради Димитров, Балтанов, Ама-ри. Тръгват си също така Луис Педро и Домовчийски. Трудно може да се повярва, че контузеният Сърмов тепърва ще стане основна фигура. От втората селекция като брутален провал може да се приемат трансферите на Гикие-вич и Нину. Абди е под въпрос, Александров няма какво да го коментираме. Тук трябва да се напомни, че при завръщането си на „Герена" Гонзо направи първо разчистване. Така за има-няма година му се събират повече от 20 прелетни птички, прелетели през столичния квартал „Подуяне". На този етап след една година плодотворна работа по изграждането на новия, силен Левски, сините на практика са без отбор.

 

Аниете всеки момент може да потегли. За Гаджев стана въпрос. Веско Минев е на 35. Вратарчето също е на години и въобще не е някаква класа. Борко Стойчев не решава проблемите в центъра на защитата. Божидар Краев вероятно ще бъде продаден. Какъв всъщност отбор направи Гонзо през тази година!?

 

Не трябва да се забравя, че той замрази развитието на Мисяк, братята Цоневи, Ора-чев и всички останали юноши. Постави ги въw фризера, защото не били готови за големия футбол. А тези, които ги привличаше на килограм, сигурно ставаха!?

 

Изводът е, че на Левски не му трябват врагове, достатъчен му е сегашният изпълнителен директор, който винаги е готов да стане и треньор. Който така и не разбра, че да си любимец означава преди всичко отговорност. А при него е само пози и нелепи обяснения!

 

Жаклин Михайлов, Тема спорт

Навремето ЦСКА бе създаден като футболен клуб, за да печели победи на футболното поле. Победите пък им спечелиха много бързо армия от фенове, защото няма нищо по обединяващо от успехите. Това бе причината дълги години при ЦСКА целта да затъмнява идеята. Всъщност идея въобще не съществуваше! Успехите изчерпваха нуждата от идеология.

 

Сега нещата са категорично променени. Независимо че ЦСКА не печели велики победи и е много далеч от първоначално заложените стандарти, хората се стекоха на „Армията” и се радваха на отбора си във В група. Немислимо, невероятно и невъзможно. Но безспорен факт. Може би и заради миналото, но преди всичко заради усещането, че са общност - червените фенове са на стадиона, дори когато нивото е аматьорско.

 

Не е важна групата

важно е усещането

 

 

Това обединява тези близо 10 хиляди преки зрители, които с присъствието си легитимират величието на марката. Този път не с някакви митични полуфинали и скалпове на европейски грандове, а в мач срещу Струмска слава Радомир. Този мач обаче не е по-малко значим от онези избледнели европейски вечери. Защото този мач го играят феновете със своето обилно присъствие по трибуните. 11-те играчи в червено са само еманацията на идеята, която е заразила цялата общност.

 

Това е важното и същественото около ЦСКА. Дълговете, фалита, лиценза са само злободневни щрихи, които ще останат като лош спомен. Страстта, емоцията, чувството за принадлежност ще останат завинаги. Естествено, че ЦСКА ще се върне бързо в А група, но ще го направи с още по-сериозен капитал. Той се нарича преминаване през трудностите. Заедно, един до друг – отбор и привърженици. Началото бе сложено в неделя. 10 хиляди - червено море, любов и взаимност. Децибелите се чуваха на километри от Армията. Това е много повече от 10 милиона лева към НАП и останалите задължения.

 

 

 

В неделя се роди феномен

 

За пръв път мач от В група бе безусловно по-значим във всяко едно отношение от играещият се по същото време двубой от елитния ешелон. Дори и като футболни достойнства. И това е най-точната диагноза за всичко, което се случва в българския футбол и най-вече за управлението му. Нещата са докарани до пълен абсурд. БФС изпрати футбола в заточение. Интернира го! И хората им го показаха. Никой не се интересува от формалната подредба на групите, защото футболната игра не е таблица с прости числа. Играта е за тези, които я гледат. И те отидоха на „Армията”. И доста отбори, които правят мелето в абсолютно несъстоятелната А група, биха могли да се замислят дали вместо да правят шпалир на хегемонията, не е по-добре да отидат да играят истински футбол. А някои вечни съперници не изпуснаха ли всъщност огромен шанс и те да се включат в еуфорията. Защото в А група са само миманс!

 

При всички положения е ясно едно. Предстои една супер вълнуваща година за червената армия. Имената на съперниците нямат никакво значение, без значение са и задявките на недоброжелателите. Важно е само това което се видя на мача със Струмска слава. Трудностите обединяват, но когато има идея това да се направи. А днешните цесекари определено вече имат своята идея. И тя ще ги води към светлото бъдеще."

 

 

Жаклин Михайлов, Тема Спорт

Категорично смятам Костадин Ангелов за един от добрите български треньори. Освен че има интересни виждания за играта, притежава интелект и обща култура. Една от причините нещата не винаги да му вървят е смелото отстояване на възгледите си за футбола. И когато точно такъв симпатичен млад субект, на който винаги съм се възхищавал, се забърка в миризлив политически водевил няма как на човек да не му стане болно. Защото просто е гнусно нещата да се случват по този грозен начин.


Два дни Ангелов се обяснява по медии и други отходни канали, че видите ли абсолютно самостоятелно е взел решението неговия Витоша Бистрица да не играе с ЦСКА. Получил бил неопровержими доказателства, че се готвили ексцесии и той не искал да подлага на риск здравето на футболистите си. Всеки би се запитал какви са тези разузнавателни средства с които един изцяло футболен човек разполага, за да се сдобие с подобна „достоверна информация“.


И не намирисва ли цялата история на долна, гнусна политика. Просто защото сме в предизборна кампания, която е много важна за силните на деня, които са се прицелили в абсолютна победа на всички фронтове. И за тази цел уж се събраха преди десетина дни двама министри и техния началник. Уж разпоредиха на БФС да реши светкавично казуса ЦСКА. После строиха в министерството на спорта един тотално объркан човек в лицето на изпълнителния директор Борислав Попов. Който мълча като ремсист на разпит, докато министъра помпозно обясняваше как едва ли не всичко в ЦСКА ще се реши благоприятно с една молба за членство в БФС. И всичко това заради сакралната дата на изборите - 25 октомври.


И накрая на пангара се явява Коцето Ангелов, който дали заради петте минути слава, или от немай къде обяснява някакви небивалици. Истински Матросов на амбразурата! И дали пък ситуацията беше чак толкова нажежена, та трябваше да се стига до отказ от явяване. Дали пък совалките между различните ведомства не пресолиха манджата с тази прословута опасност за здравето на момчетата от Бистрица. Защото със сигурност на „Армията“ щеше да се скандира по адрес на някои хора, но едва ли играчите долу на терена щяха да бъдат заплашени здравословно от този факт.


Казусът ЦСКА общо взето е ясен. Ясно е и кой ще си сложи главата в торбата при евентуално решение в едната или другата посока. И няма бягане, защото тази каша я забъркаха на „Иван Асен II“ и те трябва да си я изсърбат. Защо обаче в цялата и без това миризлива история се намесват и политици, под благовидния повод, че искат да помагат. Вярно е, помагат, ама на други… И хората са прави да негодуват. Защото мирише отвсякъде на двойни стандарти.


Въобще фактът, че политиците се занимават с футбола е гадно нещо. Да си гледат съществените неща - най-бедната държава, най-нещастните хора, най-лошото здравеопазване. И да не обещават помощ, която точно те никога няма да дадат. Тези спекулации и манипулации ни втръснаха в последните години. На хората вече им писна!

 

Автор: Жаклин Михайлов, Тема спорт

Турнирът за Купата на България сякаш е организиран за ЦСКА. Ако за другите срещите имат рутинна стойност, за „армейците“ те са нещо много повече. Двубоите за Купата са начинът, по който ЦСКА съществува на футболната карта на България. В тези няколко месеца всеки мач за Купата бе като тласък на дефибрилатор за „червеното“ футболно сърце. И феновете, и футболистите, и треньорите, и благодетелят на клуба Гриша Ганчев максимално се възползваха от това обстоятелство.

 

ЦСКА от есен 2015 изпъни изцяло предначертаните задачи. Те не бяха само да побеждава на терена, но и да демонстрира ярко присъствие във футболния живот. Мачовете за Купата дадоха тази възможност на „червения“ тим, който с ниското си футболно качество можеше да ебие и най-големите ентусиасти сред феновете. Но футболистите се възползваха максимално от получената възможност. И играчи като Преслав Йорданов, Борис Галчев, Момчил Цветанов не усетиха престоя си във „В“ група като своеобразно заточение. Защото всеки мач за Купата им бе като за пет от „А“ група.

 

Важното за ЦСКА е, че не допусна грешка в трите си двубоя със сепирници от „Б“ група. А все пак „Б“ е по-високо ниво от „В“. ЦСКА спечели срещу деветия – Нефтохимик, десетия – Спартак (Плевен), накрая, макар и с доста зор, отстрани и четвъртия – Созопол. Тези три победи, при това с разлика, до голяма степен доказаха правотата на тезата, че дори с този тим ЦСКА има футболно място в „А“ група.

 

Турнирът за Купата продължава и вече е ясно, че за да стане голям финал, единият отбор трябва да е с червени фланелки. За „армейците“ най-безпроблемно това може да стане през Монтана, макар че няма да е лесно. С тези играчи обаче другите две препятствия Литекс и Берое изглеждат непреодолими. Всъщност една двойка Литекс – ЦСКА ще изглежда доста екзотично и ще предизвика много коментари относно феърплея в подобен мач.

 

Зимата ще бъде гореща за „армейците“, защото голямата цел могат да я постигнат само с привличане на нови попълнения. Купата трябва да се спечели с качество, което отсъства в сегашния „червен“ тим, когато говорим за триумф с трофея. От друга страна, да се вземат четири-пет скъпи играчи само за два-три мача е прекалено голям лукс. Но с тази публика и човек с амбициите на Гриша Ганчев зад гърба си може да се окаже, че за ЦСКА няма невъзможни неща.

 

Жаклин Михайлов , Тема Спорт

Преди век и половина възрожденецът Добри Войников написва актуална за времето си поема. Днес я знаят всички грамотни българи – не толкова заради оригинала, колкото заради гениалната   интерпретация на Хачо Бояджиев.

 

След 150 години обаче цивилизоваността си остава все така тера инкогнита за не малка част от населението на България. Така например онзи ден абсолютно интуитивно погледът ми се спря върху няколко заглавия на първите страници във вестниците

 

Денят беше 8 февруари, а най-популярният и успешен българин Христо Стоичков навършваше половин век. Удивлението бе огромно, когато видях на първа страница на спортен вестник под главата и с огромни букви – Лудогорец би еди-кой си в контрола.

 

Проблемът не е кой колко уважава Стоичков. Той е световна знаменитост и това никой не може да го оспори. Въпросът е, че присъствието му на първа страница е жизнено важно не за него самия, а за медиите. Защото така се измерва тяхното значение. И вероятно техните продажби. Защото читателският интерес към Стоичков е несравнимо по-висок, отколкото към някаква безсмислена контрола.

 

Днес първите страници на спортните медии се пълнят с новини, достойни за втора-трета страница. Малко са дните в годината, в които може да се сложи на първа страница наистина нещо значимо. 50 години Стоичков бе едно от събитията, другите възможности се свеждат до някакъв медал от олимпиадата или ако Гришо се събуди и го докара пак до четвъртфинал от голям турнир.

 

Постно и скучно е във футбола и спорта. През 2016 година ще бъдат изключителна рядкост важните неща, достойни за големите букви на първа страница. Която не случайно англоезичните наричат фронт пейдж.

 

Няма го вечното дерби, което по две седмици държеше буден интереса у аудиторията. Няма го въобще синьо-червения сблъсък, който бе най-занимателното четиво в последните 65 години. Каква новина са някакви петоразредни чуждестранни анонимници, които, преди да дойдат в България, са се снимали само за споделяне в мрежата. Сега изведнъж се озовават на корица. За тях е постижение, за българския футбол е падение.

 

От години новина у нас са лицензите, фалитите, безпаричието, задкулисието. Едва ли дълго време интересът може да бъде поддържан по този начин. Нещо трябва да се случва и на терена, да се раждат артисти. Хората да се интересуват живо от тях.

 

Лудогорец раздвижи нещата преди две-три години, но въобще не е сигурно, че това отново ще се случи. По вероятно е още през юли и август да гледаме клубовете ни как капят като круши.

 

Ситуацията в спорта не е по-различна. Тръгваме след няколко месеца за олимпиада с надежда за няколко медала. Може да ги има, но може и да ги няма. И тогава 20 дни първите страници ще се пълнят с някакви места от миманса. Няма да ги има в Рио волейболистите, които предизвикваха огромен ажиотаж и спечелиха любовта на хората.

 

Релацията е много проста – трябват ни герои, а ги нямаме. Няма да бъдат създадени в близко и далечно бъдеще.

 

Картинката е тъжна. Липсата на стойностни заглавия обуславя и самочувствието ни като нация. Защото първите ни спортни страници са като в Молдова или Армения. Дори не като Малта, където местното им първенство се отразява накратко, а наблягат на големите шампионати. Може би това е вариантът и за нас, след като не можем да си произведем нов Стоичков.

 

И затова юбилеят му заслужаваше много по-голямо внимание точно в България. В сайтовете на ФИФА u УЕФА годишнината бе отбелзана подобаващо. В официалната страница на БФС обаче се появи някакво миниатюрно съобщенийце, колкото да се отбие номерът. Тотална излагация на Боби и придворните му. А БФС май няма с какво друго да се гордее освен със Стоичков. Но явно чиновниците са решили да неглижират вечния бунтар. Нали това им е силата, да принизяват всичко достойно за уважение. Вероятно така са се отчели пред началника.

 

50 години Стоичков безспорно бе достолепно събитие. Кой как го е отразил, е въпрос и на вътрешно усещане. Този факт обаче е и възможност за размисъл. Горчив размисъл. Защото на нашия вестникарски жаргон всеки работен ден се започва с бяла първа страница, но е важно с какво ще я запълниш. Спомням си през 90-те години как се биеха големите събития, за да застанат на челното място. Сега конкуренцията е убита. Затова медиите отразяват някакви работни контролки, разтягат някакви кански локуми и въобще имитират работа. Но няма истинско брашно за журналистическата мелница. Остана само плява, а от нея хляб не излиза. Само трици, това е днес реалното положение в българския футбол и спорт. И затова призивите за оставка и промяна са толкова актуални.

 

Жаклин Михайлов, Тема спорт

Не помня от кога новина, идваща от квадратната маса на „Тодорини кукли“, не е била с нееднозначно позитивно послание за левскарската общност. Но се случи и вчера УС на ПФК Левски напипа по случайност пулса в "сините" вени.

 

И веднага плебисцитът показа, че "синята" общност е напълно единна в нежеланието си да става съучастник в узаконяването на нещо, което дори самите му съчинители наричат „вратичка в закона“.

 

 

Ако припознавачите са 90 процента сред "червените", то сред левскарите няма да се намери и един, който да иска да играе в първенство с отбор, създаден по този начин. Няма как и това да бъде наречено "вечно дерби". Кощунствено е!Съперника трябва да се уважава и ако се казва Литекс, както и да се е прекръстил, си остава Литекс. С този отбор левскарите са се конкурирали 20 години, биели са и са били побеждавани много пъти на терена. Но не са го припознали, а опознали като реален съперник.

 

Както се случи с Лудогорец, Нефтохимик и други подобни. Хубаво е, че се появяват нови отбори, но трябва да е ясно как се случва това. Не да играят под чужда самоличност и с чужда история.Това е уважение и към институцията ЦСКА. Отбор, който след две години навършва 70 лета.С огромни постижения и огромно значение за българския футбол. Левскарите не могат да се откажат от вечното съперничество, защото то е същото, като да се откажеш от самоличността си. Да ти отнемат основния съперник е тежко и за привържениците, и за противниците.Но не можеш да играеш с Литекс, който е записан в регистъра като ЦСКА. Проблемът на ЦСКА трябваше да бъде решен, но не по този начин. Бяха тръгнали по един правилен път, но сами се отказаха, защото много искали да „бият говедата“. И се довериха на „петях лева“!

 

С вратичка в закона някак не отива на легендарен спортен колос! В крайна сметка БФС реши и узакони това най-меко казано  съмнително решение. БФС обаче не може да накара Левски да играе в това първенство.

 

И точно както ЦСКА игра миналата година във В група, така и Левски може да се запише за участие в Б група. Отговаря на всички критерии затова. И гарантирам, че това ще даде уникален прираст на посещението на мачовете.Защото за пръв път от години левскарите ще застанат зад морал и чест, а не зад милиционерски манипулации. Това всъщност е заплахата, дали УС не отговори на чуждите желания, а не на своите. Защото като седнат в карето за белот, първият въпрос към тях ще бъде „Абе аз цяла година се оправям с "червените", сега искате "сините" да ми създават проблеми ли?“

 

И тогава да ги видим какви левскари са! Защото вчера бе много лесно, ама в следващите 20 дни да видим. Едно да им е напълно ясно, пуснат ли Левски в А група с това нещо в нея, всичко приключва.Не познават синята история, но да им припомня, че когато закачиха милиционерския Спартак, отливът от „Герена“ в първите 6 месеца бе 10 пъти.От 30 хиляди на 3. Сега да не стане от 3 хиляди на 300!

 

Жаклин Михайлов

Животът понякога може да бъде много несправедлив, дори с най-великите. Люпко Петрович се завърна в Левски след 15 години, за да получи най-нестабилното си назначение. Едва ли му е била обяснена в детайли цялата ситуация в синия клуб, но сега над неговата глава е надвиснал дамоклевият меч. На неговите 69 години трябва да се доказва със задължителни победи и да твори чудеса. Защото при този Левски всяка победа в Европа е равносилна не на малко, а на голямо чудо.

 

В България го имаме Люпко за свой, но малцина са запознати с уникалната му биография. Той идва и си отива и ние някак пропускаме да се поинтересуваме какво прави през останалото време. Повтаряме като папагали мантрата за европейската клубна титла, а Петрович е много повече от нея. Купата от 1991 година естествено е на първо място във визитката му, но съвсем не изчерпва богатия му жизнен път. Люпко сякаш отразява напълно космополитизма на добрата стара Югославия. Едновременно сръбски националист в добрия смисъл на думата, но и гражданин на света. Който има

 

 

4 прекрасни години

 

в Щатите, и то в епохата на великия Роналд Рейгън. След това на 35 години става треньор на Еспаньол, връща се в родния Нови Сад, грабва шанса си в Цървена звезда и след 1991 година не се поколебава като Магелан да тръгне да обикаля света. Китай, Казахстан, Руанда, Уругвай – това са най-далечните места, където великият пътешественик е достигнал. И е натрупал впечатления и опит за пет живота.И едва ли Левски ще бъде последният му пристан. Едва ли съществува сила, която би могла да възпре Люпко Петрович към нови открития. Но сега той е в Левски и трябва да му се вярва, че след Войводина и Звезда това е третият му най-любим отбор. Донякъде съществува такава логика. През 1999 година той бе на 52 години, когато съживи кариерата си на „Герена“. Дойде, видя, победи! В тези три думи се съдържа всичко постигнато от него тогава.

 

Един абсолютно невероятен европейски пробив с отстраняване на Апоел Никозия и Хайдук Сплит, мач за историята с Ювентус на Зидан. Само една загуба в шест мача и вечна благодарност от сините фенове. Две години по-късно вече като шампион на страната направи втори рейд отново с 6 мача и отново само с една загуба от Галатасарай в Истанбул. Само неговият наследник и ученик Мъри Стоилов може да се похвали с повече в Европа през новия век.Всичко това обаче са минали неща. Дори прекалено далечни. Люпко отново е тук и отново започва европейска кампания. Отново е с футболисти, които никога не са побеждавали в международен мач от европейски турнири. И отново единствената причина Левски да спечели срещу Марибор се нарича Люпко Петрович. Да, но 25 години по-късно споменът за Бари някак съвсем е избледнял. Някак футболът вече е друг и различен. И номерата на Люпко изглеждат поизтъркани. На 69 години и с този Левски мисията изглежда невъзможна. Но пък

 

 

би било чудесно, 

ако Люпко

 

е запазил нещо в ръкава. Ако е останала някаква магия, която не подлежи на изхабяване. Истината е, че Люпко съвсем не е някаква абсолютна, константна величина в Европа. Във визитката му е онзи поход през 1990-91. След това постигнатото с Левски и накрая постижението с Литекс през 2005-06 година. Това е всичко, а сега пред него е нов голям шанс. Ще ми се да отида напред във времето след евентуална победа на Левски над Марибор. Каква слава само ще получи Люпко, ако и този път сработи неговата магия? И най-същественото, колко силно ще затрудни очакваните промени в Левски след отчетно-изборното събрание в края на август, за когато са планувани кардиналните размествания в синия клуб. И вероятно добрия, стар и толкова обичан Люпко ще си тръгне по семейни причини, каквато формулировка му спретнаха в Ловеч преди известно време, когато бе сменен с Регекампф.

 

Съвсем между другото, последното нещо, заради което Люпко Петрович може да си тръгне, са семейни причини. Паркетен лъв като него никога не би свил опашката по този начин. Два примера: нещата му в Сараево не потръгнаха, защото местните откриха някаква снимка как стреля с автомата на Аркан. Чисто рекламна, такива са били времената, но босненците се обидиха. Както се казва, Люпко не им разцепи басма. В Руанда пък си тръгна, защото не бе доволен от служебния шофьор. В Казахстан още се разказват легенди за престоя му там. Ово е стандарт, казват сърбите, това е Люпко, не случайно е покорил Щатите някога. Такъв човек не може да бъде уволняван просто така, много висока камбанария е!Но сега ситуацията е такава, че някак всички го виждат като

 

 

временен 

вариант

 

чака се някой друг. Какви ли не басни се разказват за някакви лихварски заеми, които трябвало да се осребрят с работно място на „Герена“. Той Левски затова се докара дотук, защото всякакви ангажименти трябваше да се изпълняват. И защото цялата клубна политика се чертае в едно каре от белот. От терцата, квартата и последното десет!? Но Люпко е друга планета, обществените поръчки не го стигат. И той работи за пари, но оставя следи. Не като предишните и по-предишните, които бяха за едната сигурна заплата. Затова, Люпко, приятелю, бий, за да не могат да те изгонят.

 

Бий Марибор, за да останеш, защото някак ще ми стане мъчно и ще ме заболи, ако и ти си тръгнеш по същата отработена схема. Не го заслужаваш, защото си велик и защото за нас бе чест да минеш през София, „Подуяне“ и стадион „Георги Аспарухов“. Може и да си последният от тази порода на пътешественици, завоеватели и победители. Бий Марибор, колкото и това да звучи невероятно. Направи го преди 17 години с легендата Бисер Иванов, Дионисиев, Захари Сираков, Джони Ингълс, Краси Димитров, Мартин Станков. Направи го и сега със същите футболни полуграмотници. Единствено ти можеш да ги вдигнеш в небесата и да им внушиш, че не са по-лоши от Просинечки, Савичевич, Синиша Михайлович, Дарко Панчев. Тази искра, която само ти притежаваш, не помръква от годините. А светлият лъч ще е за цялото изстрадало от години левскарство. Поне една последна радост и ти, Люпко, си единствената надежда.

 

Жаклин Михайлов, Тема спорт

Не е нормално и не е логич­но точно в София да зее наполовина празен стадион в мач от най-лъскавия турнир

 

 

Най-вели­кият футболен ум на всички времена трябва да се примири с егото си и да върне отбора си в Разград за следваща­та кампания в Шампио­нската лига. Която не­минуемо ще се състои, защото всички обстоятелства работят в полза на Лудогорец, и то за дълги години нап­ред. Експериментът с грозния, демодиран стадион "Васил Левски" трябва да приключи час по-скоро и орлите да играят пред по-горе­ща публика, която ще създава и поне една идея по-истинска фут­болна обстановка.

 

Не е нормално и не е логич­но точно в София да зее наполовина празен стадион в мач от най-лъскавия турнир. "Бернабеу" или "Парк дьо Пренс" е нормално да останат празни, кога­то там гостува Лудо­горец, защото за мест­ната публика не е ни­какъв дразнител. Но в петимна за хубав фут­бол България просто е нелогично стадионът да пустее.

 

Какво представлява­ше столицата на Бълга­рия преди едно от най-важните социални съби­тия за годината. Мач от групите на обето­ваната Шампионска ли­га. Никакъв живец в центъра на София, ни­какви цветни тълпи, които пеят песните на своите предшествени­ци. Няма какво да гово­рим, че привърженици­те на Левски и ЦСКА щяха да залеят десет­те квадратни кило­метра около стадиона още от ранните следо­бедни часове.

 

Никакво съмнение, че при тази приятна вечер на ста­диона щеше да има ис­тинска футболна обс­тановка. Никакви съм­нения, че в секторите зад вратите щеше да се прави заря, да иск­рят фоейрверки, да има димни завеси, хореографии. Щяха да се веят големи знамена, всеки фен щеше да е с клубна фланелка. А сега на километър от ста­диона не се чува ни­какъв звук. Ако червени­те или сините тълпи са на стадиона, екотът отеква не до Орлов мост, а чак до Лъвов мост. Е, нямаше да е като жълто-черната стена в Дортмунд, но щеше да е емоцио­нално и вдъхновяващо.

 

Лудогорец едва напълни около полови­ната стадион, зееха ог­ромни празни простра­нства, самата публика бе като на театър. Просто се любуваха на хубавия футбол долу на терена. Да играеш с един от най-големи клу­бове в света и да няма обстановка е някак престъпно спрямо фут­бола. Затова изходът е да се построи или дострои стадионът на Лудогорец в Разград и отборът да играе у до­ма си в евротурнирите. Пред хора, които обичат клуба алтруистично. В София не им се получава, тукашна­та публика не ги прие­ма. Дори Славия и Локомотив биха напълнили по-чувствително ста­диона с по-възторжени зрители. Сходни фирме­ни клубове като Пил­зен, Тираспол, Борисов, Марибор си построиха китни стадиончета за чудо и приказ. Голяма­та част от парите им дойдоха точно от евроучастията и от ня­кой друг трансфер. Та­зи политика ми се виж­да по-правилна.

 

Не ми е ясно защо Лу­догорец при всичките си успехи и очевидно яс­ното, безоблачно бъде­ще все още няма такъв стадион, който да му позволява да играе по­добни мачове в Разград. Да не би защото в пла­новете   им   фигурира преместване?! Може би някои процеси около единия гранд през лято­то бяха и с по-далечна перспектива!? Питам и отговор не искам, за­щото го знам, но не мога да го докажа! Така или иначе като футболен проект Лудогорец Разград отвя местната конкуренция и много трудно ще бъде достигнат. Ясно е, че про изводството на фенове върви по-бавно от успехите. Но един мо­дерен стадион в Разг­рад може да ускори процеса. Столицата обаче никога няма да е с тях. И трябва да се примирят с този факт. Другото е напразно упорство.

 

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"