Домусчиев намери истински опонент – Стойчо Младенов

 

Нещо, което витаеше като реално усещане във футболното пространство през цялата есен, вече е въплътено в реалност. Това, което наричаме „явлението Лудогорец”, открито и оценено от мен още след втория им мач в А група, бе напълно заличено в съботния мач на добрата стара „Народна армия”. Всичките усилия на платените драскачи, които умело и отзивчиво се възползваха от чартърите, богатата софра и всички останалите облаги от слагачеството пред силните на деня, се изпариха.

 

В съботния следобед от онзи Лудогорец на Ивайло Петев и Стойчо Стоев, който излъчваше позитивизъм и бе бялата лястовица, кацнала по случайност във футболното ни блато, нямаше и помен. И трябва да се признае, че това е естественият ход на събитията от живота.

 

 

Срещу Домусчиев

бе приложено

 

 

собственото му лекарство - прекомерна доза арогантност и бруталност. Цял месец армейците, водени от своя генерал Стойчо Младенов, провеждаха бойни учения, а в последната седмица директно преминаха към открита война. Първо бе часът и денят за мача, след това един съдия, втори, трети, така се нажежава до горещо атмосфера. Разград бил село между Шумен и Русе, далеч бил от успехите на ЦСКА, всички знаели как постигат победите си!? Всичкият този обстрел бе насочен само в една посока – Кирил Домусчиев. А той дори не дойде на „Армията”. Остави своите на произвола на съдбата. Цялата му камарила с всичкото псевдоевропейско поведение бе пометена на „Армията”. Съвсем не е като да разхождаш чантите по летищата на Мадрид, Рим, Базел, Ливърпул… Треньорът им гледаше през цялото време безизразно, защото той не е за такива мачове. Не е за предната линия, както го може другият отсреща! И от другите „европейци” файда никаква, мънкат, обясняват с тихи гласчета, сякаш не разбраха през цялото време, че са на „Армията”. И че им бе обявена война по всички линии.

 

Какъв уникален стратег е Стойчо Младенов! Преди няколко години надигна глава срещу Домусчиев, смотолеви нещо, разпръсна слюнки, но след това разградският велможа го скастри в телеграфен стил и Стойчо сви перки. Тогава просто не му бе времето! Стойчо се отказа доброволно от войната, а Домусчиев излезе победител. Младенов е от онези типове, които стават смели само когато усетят силата зад себе си. Когато 15 хиляди ревнат и са готови на всичко. В такива моменти Стойчо е в стихията си. И тази стихия се оказа достатъчна в събота Лудогорец изобщо да не прилича на себе си.

 

 

И мачът да се играе

 

 

изцяло според желанията на Стойчо Младенов. С други думи, да няма мач. Защото какво се случи на терена през 90-те минути? Два гола, два заслужени червени картона, две претенции за спестени такива на Лудогорец, две смехотворни щения за дузпи пак на ЦСКА, четири-пет нахлувания на терена от страна на Стойчо Младенов и неговата бригада от пейката, парче от бетон, преминало над главата на Еспиньо, и поне 30 ситуации, в които Таско Тасков бе обграден от зелени и червени фланелки. Това бе картината на най-важния мач за сезона. От страна на ЦСКА единствените опасности идваха от центрирания и статични положения. Лудогорец просто нямаха такива. Леки голове - най-добрият играч в първенството Марселиньо покри с пет метра засадата при попадението на ЦСКА. Армейската стена пък остана залепнала за земята при удара на Еспиньо, а и трябваше само малко по-сериозен отскок, за да блокира удара му. И двете обстоятелства са вследствие на „умелата” работа на двамата треньори.

 

 

Стратегически

ЦСКА спечели

 

 

Не защото надигра Лудогорец, каквито екзалтирани обяснения се чуха след мача. ЦСКА спечели повече от това равенство, защото буквално разруши „стила Лудогорец”. Прегази го със сила и мощ. Мачът премина изцяло според желанията на червените, които нямат кой знае колко футболни идеи. ЦСКА спечели и поради още една важна причина - официалните лица на гостите така и не разбраха какво се е случило. Неадекватността на Лудогорец бе обобщена от лицето старши треньор, който направи анализ на мача като страничен наблюдател. Сподели пред аудиторията, че не станал добър мач. Дерменджиев, затова си виновен ти! ЦСКА нито иска, нито може да прави красиви мачове. Те искат да са шампиони. И след този епичен двубой, който на теб не ти хареса, все още имат пет точки преднина. И ако те оставят за треньор през пролетта, ще ти трябват две победи срещу ЦСКА. А това трудно ще стане.

 

И единственият, който може да направи нещо, е Кирил Домусчиев. На първо време трябва да слезе от небето и от трона на Крал Слънце, за да разбере, че се е появил реален противник, който не е никак за подценяване. Нарича се Стойчо Младенов и битката е на непозната територия – ако е до пари, Домусчиев няма от какво да се притеснява. Само че не е! Тази битка Домусчиев няма да може да я води от висотата на своя трон. Тя няма да е лицеприятна. Вече му бе показано, че на всяко негово действие ще се отговаря с атомни бомби. Съдийската комисия вече бе разтресена от една такава, а играчите на Лудогорец са свикнали на комфорт. Медиите също трудно ще удържат положението с постоянни спекулации срещу ЦСКА. БФС не са лоялни партньори, Боби Михайлов много пъти се е извъртал по посока на вятъра. Империята на Краля Слънце все още е в разцвета си, предстоят мачове с Ливърпул и Реал, но след това ще трябва да се води свирепа балканска война.

 

Понеже все още сме на боксова вълна, в момента Домусчиев е точно като Флойд Мейуедър. Все още не познава вкуса на загубата, но пред него има само две опции – да се откаже и предаде титлите или да загуби на ринга. И двата варианта са болезнени. Но Флойд през годините е показал, че знае всякакви номера. Дори да удря противник със свалени ръкавици. Стойчо пък е на другия полюс, нахъсан и усещащ миризмата на кръв. А той е като пираня, не пропуска. Друг е въпросът, че разбиранията му за футбола си остават все така от каменната ера. За 20 години така и не помръдна от веруюто на своя учител Гочето Василев. Да, ама онзи футбол вървеше до края на миналия век, оттогава насам много неща се промениха. И в крайна сметка неговият начин не прави феерични явления. Каквото беше Лудогорец на Петев, а и след това при Стоев. И не е до пари, а до визия за тази велика игра! Стойчо обаче доказа в събота, че той е номер едно на „Армията”, а Сашетата са само негов удобен антураж.

 

 

Жаклин Михайлов, Тема спорт