Замисляли ли сте се какво точно означават имената на футболните отбори?

 

Някои от тях са кръстени на града си, и това е съвсем нормално. Други обаче имат най-невероятен произход.

 

Чилийският Коло-Коло например носи името на храбър индиански вожд, водил люти битки с испанските завоеватели. А преди да стане футболен тим, Велес Сарсфийлд всъщност е бил политик от Буенос Айрес, написал първата конституция на Аржентина.

 

Във Финландия отборът на град Пори се казва Джаз. Защо ли? Ами всяка година там се провежда фестивал на джазовата музика.
Няма начин да не сте чували и за футболния клуб Жил Висенте от португалския град Барселос. Едва ли обаче подозирате, че господин Висенте е живял през 16 век и се явява един от най-големите драматурзи на родината си.

 

Как пък в Лондон на никого не му дойде на ума да нарече някой отбор ФК Шекспир?

 

Наскоро ви представихме произхода на имената на футболните клубове в Англия, а сега ще продължим и с отбори извън Острова.

 

 

Да излезеш от сандъка с инструменти
На 25 май 1901 г. в една от къщите в квартал „Ла Бока” в Буенос Айрес неколцина студенти се събират да основат свой футболен клуб. Сред идеите за име са Ла Росалес, Санта Роса и Хувентуд Бокенсе. Но младият Педро Мартинес тъкмо е забелязал някакви сандъци с железарски инструменти, на които пише Ривър Плейт. Без дори да подозира, че това всъщност е английското наименование на близката река Ла Плата, Мартинес намира достатъчно аргументи да убеди останалите, че новият отбор трябва да се носи именно това название. Така се ражда един от най-големите футболни клубове в света.

 

Тъй като британците са изнесли играта от Острова към останалия свят, доста отбори също възприемат в края на 19-и и началото на 20-и век имена на английски език. Във Франция например основателят на ФИФА Жюл Риме и приятелите му създават Ред Стар (Червена звезда). В Берн има Йънг Бойс (Младите момчета), а в Цюрих - Грасхопърс (Скакалците). Бразилският Коринтианс всъщност е кръстен на името на английския отбор Коринтиан, гостувал на турне в Сао Пауло през 1910 г.

 

 

Ние сме отборът на квартала
В големите градове доста клубове предпочитат да се казват като квартала си. По този начин най-малкото си осигуряват вярна до гроб местна публика. Такъв е случаят на Андерлехт (Брюксел), Фейенорд (Ротердам), Боавища (Порто), Розенборг (Трондхайм), Сервет (Женева), Фламенго (Рио), Пенярол (Монтевидео) и др. За съществуването на всички тези квартали светът щеше да тъне в неведение, ако не бяха футболните им отбори. Кой например ще знае, че в Лисабон има доста голяма махала на име Бенфика?

 

Доста по-амбициозно е да се представяш като отбор не на квартала, не дори и на града, ами на целия регион. Такъв е случаят с Лацио, Байерн, Твенте… Във Франция това дори граничи с безумие, след като още преди доста време имената на клубовете бяха допълнени с географски понятия като Монпелие–Еро, Нант–Атлантик, Седан-Арден и даже Троа-Об-Шампан. Причината е чисто икономическа, за да може целият регион да участва във финансирането.

 

 

Етносът и религията във футбола
Келтската идентичност присъства в имената на отбори като Селтик (Глазгоу) и Селта (Виго). Шотландският клуб всъщност е създаден през 1888 г. от ирландците в Глазгоу и носи техни символи. Подобен е случаят с испанския Селта, чието име подчертава келтската идентичност на значителна част от населението в областта Галисия. А за да има и респект към централната власт, Селта се води Real club, тоест – кралски, приближен до двореца в Мадрид.

 

Нещо такова се е случило и с отбори като чилийския Палестино, основан през 1929 г. от палестински имигранти в столицата Сантяго. А за да известят на всички, че идват чак от земите около Дунав, българските заселници в Монтевидео Михаил и Иван Лазарови основават там през 1932 г. бъдещия уругвайски шампион Данубио.

 

 

Верен на футбола, верен на предприятието
Помните ли, че във филма „Любимец 13” футболният отбор се казваше Витоша, също както завода. Затова в кабинета на директора имаше лозунг „Верен на футбола, верен на предприятието!” Но това далеч не е наш патент – в Айндховен играе ПСВ, чиято абревиатура всъщност означава Спортен клуб „Филипс”, на името на производителя на електроника от същия град. А Байер е кръстен на фабриката за медикаменти в Леверкузен и си играе така още от 1904 г. 

 

Във Франция доста по-неуспешен излезе експериментът от 1987 г., когато обединиха автомобилна компания с футболен клуб от Париж, за да се получи Матра – Расинг. Това просъществува малко време. Неособено радостна във финансов план днес е и съдбата на отбора Евиан Тонон-Гаяр, залепил името на минералната вода до това на населеното място и отбора му Гаяр. За справка – града с водата Евиан и този с отбора Тонон-ле-бен са на 100 км разстояние. Все едно у нас да основем Девин-Марица-Пловдив.

 

Газираната напитка Ред Бул нацвъка името си във футбола на цели четири континента. Днес нейното название носят отборите в Залцбург, Лайпциг, Ню Йорк, Сао Пауло и в ганайския град Согакоп.

 

 

Да живее соцът, да живее Динамо!
Във времето на социализма целият източен блок беше възприел едни и същи имена на ред от отборите си. Така например Динамо се водеха футболните клубове на милицията, с представители в Москва, Киев, Минск, Букурещ, Загреб, Източен Берлин, Дрезден. По едно време и софийският Левски е носил такова име, което всъщност означава генератор на електрически ток. Но какво общо може да имат токът, динамото и великият учен Фарадей с милицията? По този въпрос науката мълчи. 

 

Пак по това време армията има своите ЦСКА в Москва и София, а железниците по соца дават името Локомотив на отбори в Москва, Лайпциг, София, Пловдив и др. В годините на култа към личността могат да се срещнат футболни тимове като Сталински текстилец. Селскостопанските предприятия кръщаваха отборите на тяхна издръжка с абсурдни имена като Урожай – руска дума, означаваща „реколта”. Твърди се, че през 50-те години у нас е имало и футболно дружество Мотика към някакво ТКЗС.

 

 

Героите от древната митология
Едно от най-сполучливите хрумвания във футбола се явява онова от 18 март 1900 г. в Амстердам, когато основателите на клуба решават да го кръстят Аякс, на името на древногръцкия герой от Троянската война. С 33 титли на Холандия това е най-великият тим в страната, и то без да броим четирите покорявания на Европа в турнира за КЕШ. Древна Гърция присъства и в името на Спарта (Ротердам), същото название носи и отборът на чешката столица Спарта (Прага). 

 

В Гърция и Кипър боговете и героите съвсем са налазили футбола с повелителя на музиката, танците и поезията Аполон в Каламария и Лимасол, с войнствения Арис от Солун и на още ред места. В Солун играе и героят на героите Херкулес (Ираклис), когото испанците наричат Еркулес и са кръстили на него тима от Аликанте. Отбор със същото име играе в Холандия. Чудно защо обаче няма футболен клуб Зевс, а само спортна екипировка с това име.

 

 

Може ли Христо Ботев да рита в „Б” група?
Историческите персонажи също са се настанили от дълго време във футбола. Отборът от холандския град Тилбург например е на името на Вилем II, владетел на страната през 19 век. При един от конфликтите с Белгия величеството си премества покоите в Тилбург, където умира през 1849 г. Неговите наследници на терена обаче и до днес играят в холандската елитна дивизия.

 

В България отдавна сме вкарали във футбола национални светини като Васил Левски и Христо Ботев. Не само в София и Пловдив, а и в ред други градове и села. Друг е въпросът дали е достойно Ботев например да рита в „Б” група? На нежния поет Пейо Яворов пък бяха кръстили всичко в Чирпан, в това число и футболния отбор. В Белград има отбор Обилич, на името на сръбския болярин, заклал султан Мурад в битката при Косово поле преди повече от шест века. А германският Арминия (Билефелд) е кръстен на военачалника Арминиус, водил войска срещу римляните.

 

В Русия известно време играеше отборът Чкаловец от Новосибирск, той носи името на известния авиатор Валерий Чкалов. Пак там имаше ред тимове Стахановец, в чест на миньора ударник Алексей Стаханов. Боливийският тим Боливар е създаден през 1925 г. в чест на освободителя от испанците Симон Боливар. Доста оригинално хрумване идва в главите на основателите на бразилския Васко да Гама, те приемат името на прочутия мореплавател. Уругвайският Колон всъщност е кръстен на Христофор Колумб, откривателя на Америка. Доста по-слабо признат е Фернандо Магелан. Макар и да е първият, обиколил света, на него се води само една школа в Линкълн, щата Небраска.

 

 

Да си откраднем име
Измислянето на име на футболен клуб не е лесна работа. Затова може просто да си откраднем названието на друг отбор, и готово. Арсенал например има не само в Англия, но и по всички континенти. Не много отдавна дори в разградската областна лига имаше не един, ами два отбора Арсенал. Хайде, едните бяха от село „топчии“. Но какво да кажем за другите от Лъвино?! 

 

В Монтевидео студентите от колежа „Падрес Капучинос” кръщават техния тим Ливърпул с аргумента, че точно от пристанището на река Мърси в английския град идвали кораби. А през 1909 г. в Чили се пръква и Евертън, уж заради това, че местните много обичали бонбоните „Everton Mints”. По същата логика днес там могат да основат и футболен клуб Тофифи. В Еквадор съществува тим на име Барселона, а в Боливия има Реал. В България също си имаме Реал, това е отборът на старозагорското село Мъдрец, а на гара Лакатник доскоро играеше Милан, преди да му сменят името на Искър.

 

 

По силата на случайността
В Буенос Айрес футболният клуб Индепендиенте възниква по необичаен начин. Едно от английските предприятия отказва да включи във футболния си отбор работниците от Аржентина, и пази местата в състава само за британци. Тогава низвергнатите основават Индепендиенте, което означава Независим. 

 

Подобен е случаят с Интер (Милано), чието пълно име е Интернасионале, а във фундаментите на клуба е заложена идеята, че в него може да играят футболисти от всякакви националности. Това става през 1908 г., почти 90 години преди делото „Босман”, което премахна ограниченията за чужденци.

 

А какво, по дяволите, означава Херта? Основателят на клуба от Берлин Фриц Линднер го кръщава на един параход в сини и бели цветове, който много му харесал. Още по-странна е историята с Ксамакс от швейцарския град Нюшател. Сред създателите му фигурирал и футболистът Макс Абеглен, когото всички наричали Ксам. След дълго умуване сложили Ксам пред Макс, и така се получил Ксамакс.