Напрежението между феновете на Динамо Загреб от едната страна, и Здравко Мамич и ръководството от друга, ескалира. Феновете на гранда продължават с откритата война. Най-дейни в тези действия са момчетата от фракцията Bad Blue Boys, която е известна с агресивните си действия в цяла Европа.

 

Динамо спечели с 1:0 съботното дерби с градския си съперник Загреб и продължава да е убедителен лидер в Хърватия. Сините водят с 37 точки, следвани от Хайдук Сплит на Краси Балъков и Сплит, които имат по 30 пункта.

 

В дербито със Загреб, както и в още няколко предишни двубоя, футболистите на Динамо Загреб отказват да поздравят след последния съдийски сигнал ултрасите от Bad Blue Boys, което допълнително нагнети обстановката.

 

След мача стотици фенове се събраха под Западната трибуна на стадион "Максимир" и започнаха да заплашват президента на клуба Здравко Мамич, както и самите играчи. Фамилията на Мамич, която все още продължава да работи за клуба, се страхува за живота си, тъй като на всички е известно на какво са способни членовете на Bad Blue Boys.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Динамо Загреб върви убедително към нова титла в Хърватия. Столичани спечелиха с 2:1 домакинството си на най-големия си съперник в страната - Хайдук, който е воден от Класимир Балъков и Илия Груев.

 

След този успех Динамо продължава да е убедителен лидер, като след 21 изиграни кръга има цели 13 точки преднина пред втория Хайдук.

 

Както обикновето стадион "Максимир" ба като врящ котел и имаше невероятна атмосфера, засилено полицейско присъствие, много факли, димки, и разбира се, песни.

 

Дербито бе прекъсвано на два пъти заради пироефектите на двете агитки. Първо, това се случи в 26-та минута заради Bad Blue Boys (от Динамо), а за втори път това се случи в 63-та минута заради Torcida (на Хайдук). При второто спиране на играта главният съдия извади футболистите от терена за 10 минути.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Футболните дербита на Балканите са сред най-интригуващите в целия свят. Освен интригата на зеления терен, впечатляващо е и отношението на публиката към мачовете. За феновете това не е просто поредният двубой между двата вечни съперника.

 

Тези мачове за тях са всичко

 

Подготовката им започва седмици преди първия съдийски сигнал, а последствията понякога се помнят с години. Южната ни съседка Гърция разбива всички рекорди по лудост на своите привърженици. Ултрасите във фалиращата държава са болни на тема футбол. Нищо и никой не би могъл да ги спре, когато става дума за тяхната любов.

 

Най-голямото съперничество безспорно е между столичните грандове "Панатинайкос" и "Олимпиакос". През последните години обаче агитките на солунските ПАОК и "Арис" слагат в малкия си джоб атиняните. Тяхното съперничество варира още от времето, когато местни гърци и гръцки бежанци от Мала Азия, Понт и Истанбул се заселват в района на Македония след размяна на население между Турция и Гърция през 1923 година. Местните смятат, че

 

конфликтът им ще продължи вечно

 

и борбата кой е номер едно в Северна Гърция ще се покаже единствено на стадиона. Като доказателство, че на трибуните понякога е като на война, е фактът, че от няколко години гръцката футболна федерация е забранила на дербитата да присъства гостуваща агитка.

 

Причината - масови боеве между феновете и десетки прекратени мачове

 

На Запад от Калотина тръпката не е по-малка. Съперничеството между двата вечни съперника "Партизан" и "Цървена звезда" се заражда през Втората световна война. За първи път се сблъскват през 1945 г. От там насетне няма съмнение, че това е мачът за Сърбия. Социологически изследвания показват, че феновете на "Звезда" са точно 50% от населението, а само 24% симпатизират на бившия военен клуб. Това обаче не пречи на "Партизан" да напълни стадиона на финала за КЕШ през 1966 година. Въпреки че "гробарите" губят от великия "Реал Мадрид" с 1:2, това си остава най-големият мач в историята им. Преди "белия балет" "Партизан" успява да отстрани на полуфинал "Манчестър Юнайтед". След този мач през сезона в Сърбия за първи път организирано хиляди пътуват извън Белград да подкрепят своя тим. И то по време на Желязната завеса между Източна и Западна Европа.

 

Хърватите също не отстъпват на съседите си. Там "Хайдук" (Сплит) и "Динамо" (Загреб) правят футбола интересен. Враждата между двата гранда също започва през Втората световна война. Ако през комунизма дербито между Сплит и Загреб беше само на терена, то днес е повече по трибуните. "Динамо" е абсолютен хегемон в местното първенство, като от 2006 г. насам няма загубена шампионска титла. Точно това кара агитката на Хайдук да е още по-агресивна.

 

Няма мач без инциденти, не минава и без ранени полицаи

 

Задържаните са десетки, а изпочупените заведения и автобуси са нещо нормално в деня на дербито. Показателно за лудостта на двете агитки е това, че властта все още не е намерила начин, по който да спре ултрасите на двата тима.

 

Жалкото е, че в последните години дербитата в България и Румъния са сочени за най-скучните на Балканите. ЦСКА, "Левски", "Стяуа" и "Динамо" не са това, което бяха преди години. А феновете им като че ли започнаха да се примиряват със съдбата си. Стадионите в Румъния са наполовина празни, а тези в нашата родина - напълно празни. Българският позор стигна дотам, че дори не се предават мачове по телевизията. Новината бързо стигна и до Европа, където станахме за смях.

 

Текст: в. "Галерия"

Феновете на хърватския Хайдук Сплит имат поводи за радост. Техният отбор ще продължи да съществува и да играе в елита на страната. Това стана факт, след като привържениците на тима от крайбрежния град успяха да повлияят на кмета на Сплит, както и на Градския парламент, за да бъде отпуснат кредит на тима, а с това той да бъде спасен от банкрут. Няколко хиляди фенове на Хайдук протестираха два дни и накрая успяха. Едни от най-дейните бяха ултрасите на фракцията „Торсида”.

 

 

Създаването

Преди създаването на Torcida (сайтът на фракцията можете да видите ТУК!), организирана подкрепа съществува от самото начало на Хайдук, през 1911 година. Първото организирано пътуване на фенове е от 1927 година срещу ХАШК в Загреб, а в чужбина през 1936 срещу Рома в Рим.

 

 

Torcida е създадена на 28 октомври 1950 г., преди футболения мач срещу Цървена звезда. Ученици от Сплит, които учат в Загреб, искали да направят безпрецедентен спектакъл, за да помогнат на клуба си. На 29 октомври Хайдук печели срещу Цървена звезда с 2:1 с гол в 86-ата минута. През този сезон отборът на Хайдук печели шампионата без нито едно поражение, което остава ненадминат рекорд.

 

 

След мача партията и държавните структури с намесата на Милован Джилас, започват  репресивни мерки към Torcida и неговите членове. Поражението на привилегирования отбор на Цървена звезда и обстоятелствата около него са изключително обезпокоителни за режима в Белград.

 

Ръководството на Хайдук е санкционирано, забранени са името и дейноста на Torcida , а някои от членовете са задържани и срещу тях е било проведено производството. Един от основателите - Виенцислав Жувела, е изключен от Комунистическата партия и осъден на три години затвор. По-късно присъдата му е намалена на три месеца.

 

Въпреки забраната за организирани действия, феновете продължили да подкрепят своите велики играчи и отбор.

 

Първият случай на насилие от страна на феновете на стадиона, датира от срещата с ФК Сараево от 1 октомври 1961 г., когато реферът Александър Шкорич е бил нападнат след мача, тъй като отменя изравнявнителния гол на играч на Хайдук. Шкорич е бил пребит, а в съдийската стая, е имало вандалски прояви, които водят до това, че Хайдук трябвало да изиграе три мача в Шибеник.

 

Друг голям инцидент е този от 11 септември 1966 г., когато маси от феновете, разочаровани от поражението на Хайдук, организират масово сбиване, в което били потрошени сгради. Хайдук е наказан да играе един мач в Риека.

 

 

Славни години

Torcida продължава дейността си в нелегалност. В началото на 70-те години малка група от най-яростните привърженици на Хайдук започва да се събира на източната трибуна на стадиона „Стари Плац”, за да организира поддържането на отбора.

 

През това десетилетие привържениците приемат „южния маниер”, който се характеризира с носенето на голям брой клубни знамена и транспаранти със символите на клуба, и маршируване през града преди и след важни мачове (популярната "въртележка").

 

Също така е приет и част от „северния маниер”, който се проявява в  носенето на шалове и изразителни модели на агресивно поведение, особено към съперника. Заедно с това все повече започват да се пеят химни и песни за отбора .

 

До края на седемдесетте години агресивното поведение на феновете било към фенове на други отбори, заради това те спрели да идват на гостуванията в Сплит. От друга страна феновете на Хайдук подкрепяли клуба си в цяла бивша Югославия.

 

 

До 1970 г. Хайдук съумява да спечели четири титли и пет купи. Тези големи успехи са последвани с поддържането на Средиземноморските игри в Сплит 1979 г., като част от който е построен нов стадион – „Полюд”, който става новият дом на Хайдук.

 

Подновяване на дейноста

Името Torcida започва публично да се използва през 1980 г. Новото поколение от фенове на Хайдук иска да използва старото име и традиция в чест и подкрепа на клуба. От тогава, феновете започнали да се събират в северната трибуна на новия стадион в Полюд. След подновяването на дейноста на Torcida  в края на 80-те се създават нови фракции на останалите три големи клуба в Югославия – Динамо Загреб, Партизан и Цървена звезда, както и на други по-малки клубове.

 

Инцидентите с нежелани последствия по северната трибуна станали по-чести. Преди мача Хайдук - Тотнъм, игран в Сплит през април 1984 година, фен заколва петел (символът на Шпорите) в центъра на терена. Последвала мигновена реакция от УЕФА, след която забранили провеждането на международни мачове в Сплит.

 

Torcida започнала да се разпростира и извън града, и на стадиона започнали да се появяват знамена на феновете на Хайдук от околните градове.

 

 

Хърватската независимост и в спорта

По време на войната много от членовете на Torcida заедно със свои колеги от други фракции били в челните редици на фронта, за да защитават  родината си.

 

 

Паметна плоча на северната страна на стадион „Полюд” носи имената на 27 членове на Torcida, убити в борбата за хърватска независимост.

 

 

В допълнение към многобройните подгрупи на Torcida Split, организирани по кварталите Шпинут, Брада, Мертояк, Радуница и т.н., се появили множество други Torcida-организации и в страната – в Загреб, в Риека, в Марашка, Задар, Шибеник, в Дубровник, Трогир, Вуковар, Винковци, и т.н.

 

В Европа също има представители и фенклубове на Торсида Сплит – в Дюселдорф, Мюнхен, Щутгарт, Ротердам, Цюрих, Мостар, Любляна и др.

 

Николай Новаков, специално за FanFace.bg

 

МАРИБОР - ДИНАМО ЗАГРЕБ ГОЛ/ГОЛ

Марибор посреща Динамо Загреб във втори плейоф за влизане в групите на Шампионската лига. Домакините от Словения отдавна започнаха вътрешния си шампионат, като от седем мача имат пет победи и две равенства и голова разлика 11:3. Също така добре се представя отборът и в квалификациите на ШЛ, където стартира още във втория квалификационен кръг, където срещна босненския шампион Железничар Сараево. 

 

При домакинството си "виолетовите" разгромиха сараевци със 4:1 и така обезмислиха реванша, в който отново победиха, но с 2:1. Във втория квалификационен кръг Марибор отново извади късмет и се падна с лесен отбор - този път с изненадата от Люксембург - Дюделанж. Отново домакинство за словенския тим и отново победа с 4:1 и 1:0. 

 

В плейофите обаче Марибор се падна с доста по-сериозен отбор - Динамо Загреб и загуби гостуването си с 1:2. 

 

Хърватският тим също започна от втория квалификационен кръг на Шампионската лига срещу българския шампион - Лудогорец. И след много драма, късни голове и малко съдийска подкрепа Динамо продължи напред. В третия квалификационен кръг се падна срещу молдовския Шериф Тираспол и с общ резултат 5:0 се класира за плейофите.

 

ПАНАТИНАЙКОС - МАЛАГА 1

Панатинайкос и Малага се изправят един срещу друг във втори плейоф за влизане в групите на Шампионската лига. Първият мач, игран в Испания, завърши 2:0 в полза на Малага и се видя ясно кой е по-класният отбор. Панатинайкос стана шампион на Гърция и получи шанс за влизане в ШЛ, но засега това изглежда почти мечта. В отборът от Атина има доста чужденци, като най-много се открояват имената на португалеца Андре Пинто и на испанците Виктор Бермудес - Витоло и Хосе Точе. Шампионатът в Гърция започна и "детелините" спечелиха първата си среща Левадиакос с 1:0. 

 

Малага пък е разтърсвана от финансови проблеми и премията при влизане в групите на Шампионската лига ще помогне много на отбора. Испанският отбор направи много добър минал сезон, като завърши на четвъртата позиция. Сега обаче няколко класни футболисти напуснаха Малага и ще бъде много по-трудно отборът да се противопостави на останалите от Примера Дивисион. 

 

Там от два мача "бяло-сините" записаха една победа срещу Селта Виго и едно равенство срещу Майорка.

През предстоящия уикенд ще ври и кипи на десетки стадиони из европейските държави. Няколко са сблъсъците, които противопоставят не просто отбори с традиции и стари съперничества, а са по-особени и заради стари сметки за уреждане между техните ултраси. Започваме с една вечна класика – голямата битка за престола на Вечния град.

 

ДЕРБИТО НА РИМ

Цял свят вторачва поглед в „Олимпико“, когато на терена излязат Лацио и Рома (неделя, 16.00 ч.) – едно от най-интересните и качествени дербита в Европа. Още по-интересно е на трибуните, където Curva Sud и Curva Nord винаги изнасят урок по ултрас подкрепа. Силно цетрализираният около Irriducibili Север срещу Юга, в който вътрешните скандали и смяна на лидерството между Fedayn, Boys, CUCS и ASRU властват през последните 30 години. Това е дерби на две от най-могъщите трибуни в Европа, които през годините са диктували тенденциите в развитието на ултрас културата. Впечатляващи пирошоута, мащабни хореографии, сблъсъци с полицията – това е традицията на Дербито на Рим. Нищо не предвещава, че картината в ранния неделен следобед ще е по-различна. Затова – всички пред екраните и с поглед към трибуните.

 

НА БАЛКАНИТЕ

също се задава серия от взривоопасни двубои уикенд. В Хърватия предстои втората по сила класика след Динамо – Хайдук. На „Максимир“ ще излязат двата фаворита за титлата Динамо Загреб и Риека (събота, 16.00 ч.). Тук особеният заряд се допълва от скорошното завръщане на трибуните на легендарната Bad Blue Boys, след години на бойкот срещу собственика на клуба Мамич. От другата страна, в сектора за гости, ще се настани стройната, организирана и креативна Armada, по-мобилизирана от всякога. Историята помни много сблъсъци между тях и по-големите им братя от Bad Blue Boys и Torcida-та зад Хайдук, но сега е малко вероятно да се стигне до такива, предвид железните мерки за сигурност, които опитната хърватска полиция ще предприеме. И все пак, зарядът е огромен, напрежението е до краен предел, така че емоциите на „Максимир“ и представянето на двете агитки със сигурност ще бъде впечатляващо.

 

На юг от нас ще се играе един от най-стабилните мачове от гръцкото първенство Панатинайкос – ПАОК (неделя, 19.30 ч.). Да, мачовете и на двата отбора срещу Олимпиакос са считани за най-големите дербита в Гърция, но и Пао – ПАОК ще даде много новини, видео и снимков архив за историята. Мачът би трябвало да противопостави могъщите фракции Gate 13 и Gate 4, но поради забраната от години гостуващи фенове да бъдат допускани по време на дербитата, е малко вероятно ултрасите от Солун да присъстват на Олимпийския стадион, на който Панатинайкос домакинства. И все пак, „зелените“ ще се подготвят подобаващо и със сигурност ще гледаме с удоволствие представянето им.

 

КИПЪРСКАТА КЛАСИКА

Омония – АПОЕЛ (събота, 17.00 ч.) е друг интригуващ южняшки сблъсък, който ще вълнува ултрасите от цяла Европа. Той противопоставя двете най-многочислени ултра групи в Кипър и едни от най-колоритните изобщо в Южна Европа. Съперничеството им отдавна не е само на чисто футболна основа, а има и силен политически оттенък. Привържениците на АПОЕЛ са всеизвестни със своите крайно десни виждания, без обаче да имат връзка с конкретна политическа партия. Често на южната трибуна на „Джи ес пи” оранжевите разпъват огромен транспарант „Моята партия е АПОЕЛ”, за да затворят устата на критиците, които им приписват контакти с политически кръгове. Двете основни фракции ΠΑΝ.ΣΥ.ΦΙ и Pirates обикновено изпълват сектора с гръцки национални флагове, които засвидетелстват принадлежността към гръцкия етнос. Често се появяват знамена и на терористичната кипърска организация ЕОКА, а също и свастики и келтски кръстове. За разлика от тях, зелените ултраси от Gate 9 се славят със своите леви политически и мултиетнически убеждения. Те вярват, че населението на острова може да бъде единно, без значение от гръцкия, турския или арменския етническия произход, военни бежанци и икономически мигранти за тях също са добре дошли. Ултрасите на Омония поддържат и топла връзка с комунистическите фракции на Ливорно, Марсилия и Санкт Паули, които със сигурност ще имат свои представители за дербито. Освен с политическите си пристрастия, ултрасите на Омония и АПОЕЛ впечатляват с многочисленост, синхронно пеене, акомпанимент от тъпани и великолепно настроение, което най-много от всички европейски стадиони се доближава до латиноамериканския колорит.

1 декември 2013 година може да се счита за исторически ден за хърватския футбол. На днешната дата се случи нещо, изключително рядкосрещано за целия световен футбол и невиждано за хърватския такъв.

 

Ултрасите от крайните фракции на двата гранда Динамо (Загреб) и Хайдук (Сплит) - "Bad Blue Boys" и "Торсида Сплит", се обединиха и гледаха "вечното дерби" на Хърватия заедно на Източната трибуна на стадион "Максимир", пеейки едни и същи песни против футболната мафия, изпълнителния директор на Динамо Здравко Мамич и УЕФА.

 

Действията на ултрасите са предизвикани от новите правила за посещение на мачове в Хърватия. За да си купят билет за гостуване, феновете трябва задължително да предадат личните си данни в клубната централа на любимия си отбор и да разчитат на това дали имат одобрението на шефовете на клуба си за получаване на така наречените "ваучери за посещение на футболен двубой".

 

Именно този нов закон разяри до такава степен крайните фенове на всички отбори в страната, че вечните съперници "Bad Blue Boys" и "Торсида" се обединиха около общата си кауза.

 

Двете групировки се отправиха заедно към стадиона без провокации от която и да било страна, а след това застанаха една до друга и на трибуните.

 

Билетите за мача бяха закупени от домакините "Bad Blue Boys", които дори позволиха на вечния си опонент от "Торсида" да разпъне своя флаг на трибуната, в която двете агитки бяха застанали рамо до рамо. През целия мач от сектора звучаха песни единствено срещу футболната мафия, Здравко Мамич и УЕФА.

 

Самият мач завърши при равенство 2:2, оставило домакините от Динамо (Загреб) начело в класирането с 37 точки. Хайдук е втори с точка по-малко, но и мач в повече от "сините".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фракцията Bad Blue Boys - над 20 години вярна служба на "Динамо" (Загреб)

 

Уважаеми читатели, продължаваме с рубриката "Лоши момчета", която е списвана от Стоян Генов от в. "Новинар". В нея, с неговото лично съдействие и разрешение, ще ви представяме най-зрелищната и опасна част от футбола - хулиганските фракции на агитките. Ще имате възможност да разберете каква роля играят феновете по балканските стадиони при разпада на Югославия, защо момчетата с шалчета на любимия отбор дават и живота си за честта на организацията си, както и любопитни събития, снимки и факти, представени от специалиста в тази тематика - Стоян Генов. Поредицата започва с представяне на може би най-колоритната фракция на Балканите - Bad Blue Boys от хърватския "Динамо" (Загреб).

 

 

Визитка:

Име: Bad Blue Boys

Рождена дата: 17 август 1986 г.

Отбор: Динамо (Загреб)

Дом: стадион Максимир, северна трибуна

Врагове: Цървена звезда, Партизан и Хайдук Сплит

 

По времето на социализма в Източна Европа, за разлика от България, в която гражданските организации са тема табу, през 80-те години в Югославия, благодарение на сравнително по-либералния соцрежим, започват да се появяват първите сдружения на футболни привърженици. Те са силно повлияни от западните движения, които вече набират скорост и налагат свой стил на поведение на трибуните. В края на 80-те вече стават популярни и изработката на лого и символ на фракцията, ограничено производство на артикули не с клубната, а с емблемата на организацията.

 

 

По това време всички водещи отбори на Западните Балкани имат свои организации на привържениците, които се развиват бурно и следват отбора организирано навсякъде. Grobari, Delije и Torcida бързо се превръщат в компоненти, без които днес не можем и да си представим какво биха представлявали съответно "Партизан", "Цървена звезда" или "Хайдук" (Сплит).

 

Пак тогава, в средата на 80-те, в СФР Югославия обаче се ражда един феномен на симбиозата клуб-привърженици, в който ролите изглеждат разделени. Защото момчетата от Bad Blue Boys се превръщат не просто в символа на "Динамо", а по-скоро "Динамо" се превръща в символ на тях.

 

 

Въпреки че скоро след създаването си през 1945 г. отборът може да се похвали със значителен брой привърженици, непобедимата синя армия, която днес стои зад отбора, се ражда на 17 август 1986 г. Начало, поставено от малки групи "лоши момчета" от бедните крайни квартали на Загреб.

 

Силно повлияни от кинопродукцията „Лоши момчета” с Шон Пен, те се спират на това наименование, което години наред ще стряска гостуващите отбори и агитки. Още преди разпада на социалистическа Югославия Bad Blue Boys правят няколко паметни визити в Белград, Сараево, Любляна, Ниш, Нови Сад, Скопие, Баня Лука, Мостар, в които дават да се разбере колко предано обичат не само "Динамо" и Загреб, но и Хърватия. 80-те са годините, в които все по-отчетливо футболните стадиони в СФР Югославия стават арена на политически и етнически пропаганди.

 

 

На 13 май 1990 г., скоро след основаването на първия официален фенклуб Bad Blue Boys, се стига до един от най-паметните моменти в историята на балканския футбол. "Цървена звезда" гостува на "Динамо" в мач от първенството, а за феновете на сръбския тим е отредена цялата южна трибуна. Хилядите сърби, които часове преди мача се изсипват в района на стадион "Максимир", разпъват своите знамена и огласят с песни стадиона, са отлична предпоставка за сблъсъци, но едва ли някой е предполагал размерите на бедствието, което предстои. Белградските привърженици счупват оградата на южната трибуна и проникват в сектора с домакинска публика, в който по традиция сядат по-умерените поддръжници на "Динамо". Бездействието на полицията предизвиква гнева на ултрас фракцията на северната трибуна и те с ярост нахлуват на терена, за да защитят сънародниците си. А югославската полиция (в състава на която по това време влизат главно сръбски части) само това и чака. Двете страни се вкопчват в яростна битка, а в употреба от едната страна влизат дръжки на знамена, парапети от трибуните и рекламни пана, а от другата - палки, водни струи, гумени куршуми и БТР-и.

 

Кадърът, в който капитанът на "Динамо" по това време - Звонимир Бобан, влиза с еленски скок на милиционер, налагащ с палка син фен, завинаги остава в историята като пример за нарастващите националистически вълнения в Югославия.

 

Тази прословута битка срещу сръбските фенове и югославската полиция изиграва решаваща роля за повдигането на патриотичния дух сред хърватския народ и дълго време служи за пример в борбата за независимост, в предните редици на която естествено стоят момчетата от Bad Blue Boys.

 

Враждата с Torcida (Хайдук Сплит), Kohorta (Oсиек), Armada (Риека) за пръв и единствен път е забравена и момчетата от крайните групировки застават рамо до рамо в защитата на интересите на своята родина.

 

 

На паметна плоча до западната трибуна на стадион "Максимир", дома на Bad Blue Boys, можете да прочетете: „На всички привърженици на "Динамо" (Загреб), за които войната започна на 13 май 1990 г. на "Максимир" и принесоха в жертва живота си на олтара на своята родина Хърватия. ВВВ Загреб 13.05.1994 г.“

 

Дори по време на войната, мачовете в хърватския шампионат продължават, а Bad Blue Boys отново са зад тима си и го следват навсякъде. По време на военните действия властта в Белград променя свещеното име на "Динамо" последователно с HAŠK-Gradjanski, а след това и Croatia. Това обаче не се нрави на последователите на ВВB и по време на двубоите от трибуните отново се пеят песните за "Динамо".

 

 

След войната редиците на Bad Blue Boys се увеличават многократно и в момента никой не може да каже точно колко начисляват те. Фракцията вече е не просто организация, а символ на преданите поддръжници на един от великите балкански клубове. В края на 90-те и началото на 21-и век ВВВ стряскат със своята многочисленост при гостуванията си в цяла Европа от Бергамо до Букурещ, от Оксер до Цюрих, Будапеща, Мадрид, Глазгоу, Парма, Марсилия, от Порто до Манчестър...

 

Списъкът е безкраен, а числеността на гостуващата агитка варира от 3 до 6 хиляди и зависи единствено от предоставените от домакините билети. И макар бойният арсенал на ВВВ да е съставен от факли, димки и хореография, с каквито вече разполагат всички фенове на Балканите, духът на Bad Blue Boys е неповторим и носи белега на 13 май 1990 г.

 

Може би затова са безброй групировките, които се опиват да присвояват култовото наименование на "лошите сини момчета". Почти няма привърженици на син отбор на Балканите и в света, които да не разпъват (включително и в сектора с феновете на родния "Левски") транспаранти със стряскащото прозвище. Всичко това обаче е една жалка имитация, защото "Лошите сини момчета" са едни и техният дом е "Максимир", тяхната родина – Хьрватия, тяхната любов – "Динамо"!

 

Стоян Генов, Новинар (специално за FanFace.bg)

 

Зад топката е Звонимир Бобан. Мачът е финал на световното първенство за младежи в Чили през 1987 г. Югославия срещу Западна Германия. В средата на терена Марсел Витечек скубе коси, след като е пропуснал първата дузпа за тима на Берти Фогтс. 19-годишният Звоне трябва да реализира, за да донесе титлата на "плавите".

 

Шут в долния десен ъгъл на вратата. Стражът Уве Брун е безпомощен, въпреки че отчаяно се хвърля по топката - Югославия е световен шампион! Бобан лети към агитката на своя отбор. 65 хиляди зрители аплодират. Малко по-късно халфът е обявен за носител на "Сребърната топка" от турнира. №1 е съотборникът му Роберт Просинечки, а трети остава Витечек. Три години по-късно Звонимир остава зрител на Мондиале'90 в Италия. Това се случва заради една емблематична случка. Случка извън пределите на спорта.

 

На 13 май 1990 г. стадион "Максимир" в Загреб приема дербито между втория Динамо (Загреб) и първия Цървена звезда. В този ден спортът отстъпва място на други сили.

 

Седмица преди това са първите демократични избори в Социалистическа република Хърватия, спечелени от Хърватският демократичен съюз на Франьо Туджман и дали път на хърватската независимост. Етническото напрежение в Югославия расте с всеки изминал ден.

 

На трибуните в Загреб никой не мисли за футболен мач. От Белград са дошли около 3 хиляди фенове на Звезда, предвождани от Желко Ражнатович - Аркан.

 

Сблъсъци между ултраси от "Делие" и "Бед Блу Бойс" започват по улиците на Загреб часове преди срещата. Големият въргал обаче се случва на стадиона. Минути преди началото на дербито гостите започват да трошат "Максимир", след като преди това са замеряни с камъни от домакините. Започват нови сблъсъци. Запалянковците от Белград пеят: "Ще убием Туджман" и "Загреб е сръбски". Югославската милиция изпуска положението от контрол. Ултрасите си разменят юмруци. Някои от биещите се са намушкани с нож, други са бити с откъртени седалки. Милицията вкарва в употреба сълзотворен газ и водни оръдия. Ранени са стотици.

 

По това време футболистите на Цървена звезда вече са в съблекалнята. Тук отварям една скоба. На 16 май "звездашите" официално ликуват с шампионската титла. В редиците им през този сезон са някои от големите звезди на югославския футбол, част от тях преминали и през България на по-късен етап: Стеван Стоянович, Миодраг Белодедич, Горан Юрич, Рефик Шабанаджович, Влада Стошич, Илия Найдоски, Драган Канатларовски, Владимир Югович, Роберт Просинечки, Драган Стойкович, Деян Савичевич, голмайсторът на шампионата Дарко Панчев и др. Затварям скобата.

 

Същевременно някои от играчите на Динамо са на терена, където продължават схватките. Виждайки как милиционер бие фен от Загреб, капитанът на домакините Звоне Бобан се хвърля напред. Футболната звезда рита милиционера Рефик Ахметович, а от своя страна ултрасите на Динамо започват да бранят своя герой. Според запознати по тогавашните югославски закони милицията е имала право дори да стреля по Звонимир заради неговия ритник.

 

Слава Богу до такова нещо не се стига. Снимката с ритащия милиционера Бобан става символ на искащите независимост хървати. Тутакси халфът се превръща в нещо като национален герой в Хърватия.

 

 

"Бях публично лице, готово да рискува живота, кариерата си и всичко в името на един идеал, на една кауза - хърватската кауза", казва по-късно бъдещата легенда на Милан.

 

Шефовете на футбола в Югославия моментално наказват Бобан с лишаване от състезателни права за срок от шест месеца. Срещу играча е повдигнато и обвинение в криминално деяние. Това автоматично вади звездата на Динамо от сметките на Ивица Осим за предстоящите световни финали.

 

Така Звоне пропуска шанса да бъде част от един изключителен тим на Репрезентацията на Италия'90, редом до Пикси Стойкович, Савичевич, Просинечки, Златко Вуйович, Сречко Катанец, Сафет Сушич, Роберт Ярни, Давор Шукер, Ален Бокшич и т.н. Този много силен отбор на Югославия е на крачка от полуфиналите на световното, но губи с дузпи от Аржентина. Любопитно е, че за това "помага" объркване на реда на изпълнителите на "плавите" в сюблимен момент при дузпите, но това вече е друга история.

 

За мнозина разпадът на бивша Югославия стартира именно на онзи скандален мач между Динамо и Звезда. През август 1990 г. става знаменателен епизод и след края на финала на световното първенство по баскетбол в Буенос Айрес. Секунди след победата на легендарната селекция на Югославия над олимпийския шампион СССР (92:75) центърът Владе Дивац хвърля на пода хърватското знаме, размахвано от фен под носа му. Световните шампиони ликуват, крещейки "Югославия! Югославия!". Хърватските медии раздухват жестоко случая. Става ясно, че нещата са необратими. Година след ритника на Бобан клубовете от Хърватия и Словения прекратяват участието си в шампионата на Югославия. Скоро след това същото правят и отборите от Босна и Македония. В началото на 1992 г. Социалистическа федеративна република Югославия официално престава да съществува. Десет дни преди Евро'92 УЕФА взима политическото решение, позовавайки се на санкциите на ООН, да дисквалифицира "плавите" и да покани на тяхно място Дания. По това време Балканите вече са залети с кръв - през 1991 г. започва Хърватската война за независимост. Въоръженият конфликт между хървати и сърби продължава до края на 1995 г., като взима животите на хиляди души.

 

"Войната не е война, докато брат не убие брат си" Ъндърграунд

 

Текст: Спортал

Около 2000 фенове от фракцията Bad Blue Boys излязоха на протест пред хърватското министерство на образованието и спорта срещу измамите на директора на клуба Здравко Мамич. Мамич е обвинен, че е източил 10 милиона евро от клуба, като тези пари са постъпили от трансфери на играчи и лично усвоени от семейството. Чрез фалшива агентска компания се прибират големи суми от продажбите на футболисти в чужбина, които не се инвестират в клуба.