Улиците са покрити с отпадъци и вятърът вее парчета от вестници и цветна хартия. Чува се тътенът на стотици полицейски ботуши, мирише на газ и пепел. Баровете в центъра на Буенос Айрес затварят рано, а от прозорците на околните сгради не надниква никой. Това е един почти обикновен уикенд в най-футболния град на света. С една малка подправка в синьо-жълто и бяло-червено. Това е денят на Бока - Ривър.

По света го наричат Суперкласико. Туристи планират по цяла година пътуването си до Буенос Айрес, за да видят зрелището с дъх на омраза, но и много футбол. Да чуят оглушителните песни на ултрасите и да потънат под тоновете хартии и ленти, които заливат стадиона. Защото ако не си видял този мач, винаги ще те преследва празно квадратче в матрицата на футболната ти пристрастеност.

През 2004 г. английското списание "Обзървър" направи един от своите култови списъци с важни неща, подбирани и оценявани с месеци. "50-те спортни събития, които трябва да видите преди да си отидете от този свят". Така го нарекоха. На първо място бе дербито на Аржентина. Далеч пред олимпийските игри, финала на световното или регатата Оксфорд срещу Кеймбридж по Темза. Бока срещу Ривър. Задължителното зрелище.

Бока Хуниорс, отборът на аржентинските работници и италианските преселници, срещу Ривър Плейт, наричан "милионерите" с омраза, но и с обожание. Но ако стигнете до стадиона, не бива да сте безразличен. Ще ви презрат още повече, отколкото ако ви разкрият, че сте от врага.

 

Аржентинските ултраси са най-кръвожадните в света. За половин век в боеве на футболни агитки са загинали над 250 души. Това са тези, за които е сигурно. И тези, за които полицията все пак е обявила. Всеки водещ отбор има здрава хулиганска групировка, но най-големите са на двата най-популярни отбора. Бока има подкрепата на 41% от аржентинците, а Ривър - на 32. Статистиката е от 2008 г.

Двата клуба са братя. Раждат се в началото на 20-и век насред мизерията на пристанищните квартали, обединени от наименованието Ла Бока. Само дето през 1923 г. Ривър се пренася далеч на север в предградието Белграно. Беличко и ново, чисто и просторно. Изоставеният брат намразва до смърт издигналия се такъв. И досега няма спор, че феновете на Бока мразят далеч по-горещо врага, отколкото обратното.

През 30-те години Ривър купува и първата звезда в аржентинския футбол - Бернабе Ферейра, наричан Ужасния. Плаща за него голяма сума в чисто злато на Тигре и вече няма съмнение - това са "Милионерите"! Прякорът лепва на отбора, който играе в екип, напомнящ генералски мундир с червената си диагонална ивица през бялата фланелка. От Ривър са писатели, военни лидери, политици и хайлайф персони. Червено-бялата банда - друг прякор на отбора, печели 33 шампионата на страната и е несравним №1 по титли и купи на домашната сцена. Но има във витрината само 2 трофея в Копа Либертадорес, южноамериканския вариант на Шампионската лига.

 

Бока гордо показва шестте си купи в турнира и пъчи гърди за превъзходство. Въпреки че има с 10 титли у дома по-малко (23). Но "отборът на народа" сочи гордо и историята си, пълна с енигматични моменти и митове. А и още нещо - от Бока е великият Марадона!

Петима италианци основават клуба през 1905 г., четири лета по-късно от врага Ривър. Дълго им отказват да се включат в лигата, защото тимът е само от преселници. Когато това става, Бока печели първата приятелска среща, в която съперник е... Ривър.

Екипът на Бока е избран, след като основателите решават да копират флага на първия кораб, който навлезе в пристанището Ла Бока. Шведската фрегата "София" влиза в историята на футбола, след като жълто-синьото над палубата и оцветява фланелките на един от най-популярните отбори в света.

В неделя Бока приема Ривър на своята "Бонбонера", доскоро славела се като непревземаема крепост. Любимият отбор на Марадона крета в класирането, а врагът идва надъхан за титла. Ривър е печелил само два пъти тук от 10 години, но и в двата случая след това Милионерите вдигат титлата.

Но този мач и никакъв залог за класирането да нямаше, пак щеше да е зрелище. Заради трибуните с хиляди знамена, заради гърмежите, хартиите, които спъват футболистите, единоборствата, сълзите и крясъците до полуда на победителите. Заради празните барове на Буенос Айрес, чиито собственици не смеят да отворят на улица, където ще минават ултрасите.

С какво повече може да ни изкуши един мач? И как да го пропуснем?!

 

Принцът на Ривър

Енцо Франческоли, наричан в цяла Южна Америка Принца, е иконата на феновете на Ривър Плейт. Капитан на считания за най-силен отбор в историята на клуба, уругваецът вдига и двете титли в Копа Либертадорес през 1986 и 1996 г. Печели и обожанието на стадион "Монументал", когато заявява в интервю, че единственият отбор в света, за който не може да играе, е Бока.

Друга голяма фигура е Рамон Диас, печелил титлата и като играч, и като треньор. На него е кръстена и една от фракциите в агитката, съставена предимно от тийнейджъри и млади момчета.

Кралят на Бока

Диего Армандо Марадона – за някои най-големият в историята на футбола. От дете заклет привърженик на Бока, който обаче успява да облече екипа на гранда само за 3 сезона. Марадона има своя ложа на "Бонбонера" и често я използва. Гледката на полуделия идол, веещ над главата си синьо-жълта фланелка, е обичайна за мачовете в последните години.

В началото на 80-те години Диего отказва да премине в Ривър, казвайки, че "не може да излезе и да ритне топката срещу "жълто-сините".

 

Лос Борачос дел Таблон

От испански се превежда "Пияниците от трибуната" – това е страховитата фракция ултраси на Ривър Плейт, която тероризира вече две десетилетия Аржентина. Групировката е отговорна за убийствата на двама фенове на Нюелс Олд Бойс, както и множество други престъпления на и около стадионите в страната. Преди 4 години фракцията се разцепи след убийството на Гонсало Акро във вътрешна война между лидерите. Причината – "борачосите" са политически обвързани и оперират с много пари. На световното през 2006 г. тарторите отседнаха за един месец в мюнхенското имение на Мартин Демикелис, бивш играч на Ривър.

12

Защото агитката на Бока се брои за 12-тия играч на отбора. Синьо-жълтите фенове са луди, а домакинският им стадион "Бонбонера" е кошмарен за гостуване. Надвисналите стръмни трибуни наистина създават усещане за затворена кутийка. Най-страшните ултраси на Бока имат прастара вражда не само с "борачос", но и с агитките на Индепендиенте и Расинг, други два популярни отбора от Буенос Айрес. Феновете от 12-ката често заплашват собствените си играчи след загуба, режат гуми на колите им, понякога атакуват и домовете.

Трагедията на Вход №12

През 1968 г. на Вход №12 в северната трибуна на стадион "Монументал" загиват 71 фенове на Бока. Тежко ранените са около 20, а още 150 са пострадалите сериозно. Причините са няколко. Вратите на сектора остават отворени, въпреки че той вече е претъпкан и напиращите отзад ултраси предизвикват хаос и стъпкване на хора. Същевременно от горния етаж на трибуната, пълна пак с фенове на Бока, летят изгорени знамена на Ривър и падат сред хората долу. В стремеж да избягат от огъня, запалянковците се паникьосват и настава ужас.

В края на сезона двата клуба играят благотворителен мач на неутрален терен в Росарио, с който събират пари за семействата на жертвите. Средната възраст на загиналите е 19 години.

 

Дидро, Sportcafe.bg

 

---

 

Бока Хуниорс - Ривър Плейт

неделя, 15 май, 22:00 часа

пряко по Ринг.бг, на живо в Интернет на sport.btv.bg, MyP2P.net и GledaiSport.com

“Ривър не може да изпадне.” “Ривър е твърде голям, за да изпадне.” “Ривър е моят живот.” “Ривър не може да изчезне.” Празни полета от желания. И празно сърцето на Ривър. Пълен теренът с футболисти, охранители, снаряди, насилие и, въпреки това, празен откъм чувства, надежди, история на и извън терена...

 

Въобще, немислим следобед на “Нуньес”: Ривър Плейт изпадна от първия ешалон на аржентинския футбол в така сивата серия срещу Белграно и през сезон 2011/12 ще играе в Примера Б Насионал за първи път в своята 110-годишна история.

 

“Ривър е твърде велик, за да изчезне.” Никога тази мантра не се е чувала толкова често и с толкова отчаяние на “Монументал”. Оставаше толкова малко до края, Ривър не намираше път към обрат в мача и, въпреки всички очаквани и измолвани чудеса, напук на мислите и желанията на поддръжниците на “милионерите”, бе на път да напусне големия футбол на Аржентина.

 

За няколко мига планетата спира да се върти, когато топката отива настрани в 89-ата минута и съдията Серхио Пецота решава да спре двубоя поради започналите инциденти във всички сектори, където има привърженици на Ривър. Опетнен епилог. Тъжен и самотен край. Далеч от годините на слава, на футбол със синя кръв и на толкова спечелени купи.

 

Бетоновата маса е свидетел на най-тъжния ден в историята на Ривър Плейт. В момента в който се постанови завършекът на необратимия мач срещу Белграно, тишината бе овластена навсякъде където го имаше червеното и бялото. Тишина във всеки ъгъл на трибуните, на игрището, в устието на тунелите, във варосаните линии, по всички страни. Далеч от ехото на триумфалните вечери, на незабравимите нощи, на виковете и скандиранията след гол.

 

Тялото е в друго измерение – непознато, нереално и невъобразимо, мярка за всички неща. Очите са прозорци, където идва и откъдето си отива историята. Погледът на повече от 50 000 човешки души, изпълнили “Монументал”, замъглен от емоция, напомня с носталгия изкачените тук в други години стъпала, така както бележи и прехода между поколенията.

 

Два следобед е, а небето е толкова лазурно синьо колкото екипа на Белграно. Поддръжници на Ривър вървят по поклонническия път към “Монументал”. Някои го правят на колене. Трудно е да повярваш как толкова голяма саможертва не получава ответ. Малко шум и много молби в околностите на така наречения Квартал Ривър.

 

Не съществуваше песимизъм, който би могъл да надвие подобен акт на присъствие. Имаше го вярването, че самата история ще успее да обърне двата гола пасив от първата среща в Кордоба. Нямаше време да се мисли за влошената управленска действителност след години на проблеми на ръководно ниво или за съжаления за пропуснатите възможности за избягване на изпадането накрая на редовния сезон на Клаусура.

 

Знамената украсяват стадиона, обличат и четирите му краища, изпълнени докрай с хора дори и на стълбите между седалките. Знамена мънички, средни и големи. От квартали, градове и провинции. С легенди, които преминават към любов. “Ривър, ти си моят живот, не ме убивай днес!”, измолва едно бяло платно, надписано с черен спрей. Сценографията се подсилва с балони, факли с червен и бял дим, със знамена и с хартийки, падащи от най-високото. Подканящите викове нямаха спирка... докато нямаше какво друго да се направи.

 

Ривър винаги е мислел, че ще се измъкне от цялото това спортно-институционално объркване; дори най-невярващият мислеше, че съдбата ще е различна, когато Мариано Павоне вкара важен гол за 1:0 още в 5-ата минута. Най-невярващият беше Даниел Пасарела с неговото егоистично управление, неспособно да разпознае собствените ограничения, заслугите на другите, близостта на краха или, най-лошото, самото негово съществуване. За мнозина от присъстващите излизането от терена с аплодисменти на почивката ще остане един анекдот, поредната история за разказване от този ден.

 

“Победа-атракция-голеада”. Червено-бялото знаме с този надпис този път не се вееше на Сан Мартин. Разбираемо е. Та как да присъства на това старо място за сбиране на “милионери”?! То не би могло да прикачи подобно послание на днешния Ривър с всичките му увредени вътрешни органи, очевидно неспособен да изпълни старите изисквания, че дори и по-снижени.

 

Не успя и със спонтанното показване на обич от истинските привърженици в Клуб Инду. Още по-малко с отборите на треньора Хуан Хосе Лопес. Нито с двойното управление на Пасарела – президент, превърнал се във временен треньор в последните дни. Голът на Гийермо Фаре, следствие на гротеска в изпълнение на Хуан Мануел Диас и Алексис Фереро, подпечата толкова години на лошо представяне на терена, на лошо управление.

 

Неутешимостта и сълзите превзеха футболистите на Ривър, когато се стигна до загубата на елитния им статут. Кадрите с асове като вратаря Хуан Пабло Карицо и Мариано Павоне бяха красноречиви и показаха една разнебитена група. Павоне, който бе върнал надеждата със себеотдаването и решимостта си рано в мача, бе първият показал отчаянието си, когато Хуан Карлос Олаве му хвана дузпата, с която Ривър можеше да се доближи до спасението.

 

Футболистите на “милионерите” излязоха от терена през ръкава на тунела, отиващ направо в съблекалнята на съдиите, прикривайки лицата си в знак на срам и прикривани от органите на реда под дъжда от хвърляни от разбеснелите си поддръжници предмети. Намериха убежище заедно със своя треньор и президент Пасарела в помещението, до което искаха да се доберат “барабравас” (крайните фенове) чрез насилствени действия, развили се както в самото седалище на клуба, така и в неговите околности.

 

Натъпкани и игнорирани на високото бяха 2500 симпатизанти на Белграно, пътували от Кордоба и изживели исторически ден. Те останаха затворени с часове и насред лудостта на един акт, който дори и за тях изглеждаше сюрреален. Болезнената развръзка на мача с Ланус, пратил Ривър Плейт на този плейоф, резонира могъщо по всички краища: “Всички напред, никой да не остава назад!”. По същия ред се споменава и Пасарела, когото обвиняват в това, че е привърженик на вечния съперник Бока Хуниорс.

 

Това 1:1 срещу Белграно, напомняно като надгробен надпис от електронното табло, осъди най-великия шампион на аржентинския футбол на тъмно изпадане във втория ешалон в един следобед, който ще остане запечатан в историята на нашия футбол. Ръцете отиват на главата един път, после пак и после пак. Най-тъжният ден в неговата история. Началото на процеса по възстановяване, в крайна сметка толкова важен колкото и лелеяната мечта за бързо завръщане в Примера от Б Насионал. Защото Ривър е бил, е и ще бъде велик, но ще бъде пак такъв единствено с отдаденост, морал, почтеност и подкрепата на всички.

 

Мартин Кастийя, www.canchallena.com

На терена нещата не изглеждаха добре. Меко казано. Бока губеше у дома с 0:3 след 60 минути игра от Унион де Санта Фе, отбор с 23 последователни мача без победа в аржентинското първенство. Но трибуните на „Бомбонера" не спираха да скачат и повтарят като в някаква хипноза: „Роман, Роман, обичаме те повече от жените си..."

 

В този мач на 4 март тази година, с номер 10 на терена бе Хуан Роман Рикелме, завърнал се при голямата си любов Бока след 8 месеца извън футбола. През юли легендата се отказа от играта, после мислеше да се завърне с екипа на Тигре, но любовта и хилядите молби на фенове го накараха отново да облече екипа на Бока. В един от коридорите на „Бомбонера" има негова статуя, не се учудвайте, че голям процент от инчасите на Бока го обичат наистина повече от съпругите си.

 

Футболът в Аржентина не е просто игра на 11 срещу 11 и една топка. Макар че малко страни в света са произвели повече футбол. Някои от най-големите таланти в историята тръгват от Буенос Айрес, Санта Фе и Росарио (от там е Меси). За феновете футболът е целият им живот. А в Аржентина трудно можеш да срещнеш някои, който не е фен...

 

Друг пример. Ривер изпадна преди 2 години. Ривер Плейт - рекордьорът по титли, популярен в цял свят. Обичан до лудост. Фаталният мач с Белграно бе прекратен, след като от 60 хиляди на стадион „Монументал" поне 45 искаха да влязат на игрището. Футболистите на Ривер плачеха, като не бе ясно дали сълзите напират повече от срама и изпадането, или от страх за живота им. Вероятно комбинация от двете.

 

Къщите им бяха поставени под денонощна охрана, а някои изобщо не се прибраха в тях. Капитанът  в този мач Ерик Ламела подписа с Рома по-малко от денонощие след изпадането. Дори не си взе багаж, докараха му го в Рим дни по-късно.

 

Мислите, че е прекалено?

 

За по-малко от 30 години смъртните случаи около мачовете в Аржентина стигнаха 190. За последните 5 години са 14. Лудите глави се организираха в банди, въоръжени и вече наподобяващи бизнес организации. Барас бравас, както в Аржентина наричат най-крайните хулигани, има всеки по-голям клуб. Тези на Бока стигнаха до там да рекетират играчите за (според местни разследвания) до 10-15 процента от заплатите им. Но като цяло парите играят най-малка роля  в този колизеум на страст, любов и омраза. Стадионите са пълни, покрити с дим и миризмата на взаимна ненавист.

 

През 2008 г., след поредния инцидент и смърт, белязал дербито на Авеланеда между Индепендиенте и Расинг, клубовете взеха решение да се борят с омразата, използвайки красотата. Расинг първи създаде отбор от мажоретки, които преди мач дефилират по терена, създават настроение, снимат се с момчета от агитката. Последваха ги и още десетина клуба, а дори вече има и класация на най-добър мажоретен отбор.

 

Разбира се, глупаво би било да мислим, че присъствието на 20-ина красиви момичета в оскъдно облекло е спряло насилието по трибуните. Но футболът в Аржентина определено има един по-секси вид.

 

„Ние не сме женчовци", изригнаха първи ултрасите на Ривер. Трибуната с най-лудите глави, наричащи себе си „Los borrachos del tablon" (Пияниците на трибуната), отказа да приеме клубът да има мажоретен състав. Нарече в специална песен момичетата „кокошки", което е игра на думи с прякора, който феновете отдавна са лепнали на митичния отбор с червената лента през гърдите - пилетата.  Глас народен - глас божи. Клубът спря експеримента, но се очаква отново да опита в бъдеще. На него засега му стига народната любов - по 20 хиляди ходеха на гостувания във втора дивизия, а сега стадионът е пълен на всяко домакинство. Изпадането сякаш заздрави още пъпната връв между клуб и агитка.

 

Мажоретките обаче паснаха на Бока, където си ги заобичаха и дори хулиганите от трибуната не са лошо настроени. Играчите излизат от тунела край подскачащите и леко облечени девойки, а след мач се снимат с тях. Футболът не е само кръв и омраза.

 

Една от звездите на Бока дори си взе мажоретка вкъщи. Клементе Родригес от 3 години живее с едно от момичета, което извеждаше синьо-жълтите на терена тогава. Разбира се, вече не го прави, защото е гадже на звезда. Говори се за връзки по оста футболисти-мажоретки и в други случаи, а дори на най-известния фен на Бока Диего Марадона са приписвани контакти с момичетата, които дават по-красив облик на иначе страховития стадион в Буенос Айрес.

 

Типично за лудницата в аржентинския футбол. Играта, страстта, безграничната любов към емблемата, смъртта, както и сексът, съжителстват край най-важното нещо в ежедневието на местните хора.  Нещата от живота, както се казва.

 

Защото техният живот е основно футбол.

 

 

ПАМЕЛА ДАВИД – ЧУДОТО НА РИВЕР

Тя е най-лудата фенка на Ривер. Поправка – най-известната луда фенка на Ривер. Казва се Памела Давид и под силиконовите гърди бие сърце във формата на емблемата на отбора.

 

Преди 5 одини Памела опита да убеди клуба да заснеме фотосесии с известни модели, да направи календар тип „Пирели” с красавици, наметнали екипи върху най-належащите за покриване части от телата им. Всичко това като част от стратегията за разведряване на обстановката около аржентинския футбол.

 

Памела има сезонна карта, която поднови и за втора дивизия, когато Ривер отпадна. Приписват и връзка с Марадона, но вероятно няма красива и известна жена в Аржентина, за която този слух да не върви.

 

Все пак присъствието и като ВИП-гост на националния тим по време на световното в ЮАР, когато селекционер бе Диего, подхранва слуховете. Нищо чудно да е минала през леглото на врага, както мърморят феновете на Ривер.

 

СТОЛИЦАТА НА ФУТБОЛА

Няма друг футболен град като Буенос Айрес. Забравете Лондон, Милано, Рим или София. В момента в Примера на Аржентина се състезават 10 отбора от столицата! Общо елитната дивизия е от 20 тима.

 

Бока и Ривер – това е дерби номер едно на планетата, според всеки, който го е видял наживо. Неслучайно на Барса и Реал е лепнат етикет Класико, а на това аржентинско съперничество – Суперкласико. Двата клуба и техните фенове се ненавиждат от близо 100 години, след като Ривер се изнася от бедните предградия и отива да си построи стадион в по-баровски квартал. Така клубът става известен като Милионерите, а и първи започва да дава пари за трансфери на играчи. Социален конфликт с „народния” отбор на Бока...

 

Второто по значение дерби е това на региона от столицата Авеланеда. Тук властелини са Расинг и Индепендиенте, които пълнят с лекота 50-хилядните си стадиони, но не могат да съперничат на Бока и Ривер по глобална популярност.

 

В Буенос Айрес и прилежащите предградия имаме още Велес Сарсфийлд, Сан Лоренсо, Килмес, Арсенал де Саранди, Ол Бойс и Архентинос Хуниорс. Във втора лига е историческият тим на Уракан, който също няма проблем да закара по 20-ина хиляди на мач всеки уикенд. Прибавяме тимовете на Банфийлд, Феро Карил, Нуева Чикаго и Чакарита Хуниорс от долните лиги, чиито стадиони са за по над 20 хиляди...

 

В столицата има футболни арени, общият капацитет на които надхвърля 700 000 места! В цялата област, носеща името Буенос Айрес, населението е около 15 милиона. В самата столица живеят половината.

 

Дидро, Sportcafe.bg

Това е история, в която мечтите се сбъдват. В неделя 35-годишният Давид Трезеге ще загради с кръгче още една, може би най-истинската и изгаряща във футболния му живот. Трезеге ще сложи лентата и ще изведе на терена Ривър Плейт като капитан на почервенелия от знамена и страст „Монументал", където гостува Бока. Това е мачът на мачовете. Дербито, което е признато за номер едно в света. В града и страната, където няма нищо по-важно от футбола.

 

Трезеге мечтае за този момент от деня, в който вижда за първи път на терена Енцо Франческоли. Бил е на около 6 годинки, а уругваецът е творил чудесата заради които и днес инчасите на Ривер го боготворят. Годината е 1983-а, Франческоли пише история с десетката и червената лента през гърдите си. И малкият Давид става от „червено-белите" за ужас на баща си, който е болен фен на Бока. В квартала Мартели това не е рядкост - там повечето хора са от „синьо-жълтите". Но Давид Трезеге избира Ривър, а животът му дава възможност и да играе за клуба цели 29 години по-късно.

 

 

Преди година френският аржентинец подписа с изпадналия във втора лига колос. Феновете го приеха като свой, какъвто Давид реално винаги е бил.  Заигра с ентусиазъм, който бе забравил в дните, в които водеше Ювентус и Франция към трофеи. „Мислех, че съм свършен за футбола" - разказа наскоро Трезеге - "В Еркулес и ОАЕ душата ми оставаше вкъщи, когато отивах към стадиона да играя поредния мач. Само краката бяха там. Благодаря на Бог, че се появи офертата от Ривър!".

 

 

В неделя, ако контузията му позволи, Давид ще погледне към небето от чашата на „Монументал", ще се заслуша в песните на „Лос борачос дел таблон" - най-лудите глави в агитката на Ривър, и отново ще каже „благодаря" на Господ. Какви мечти повече може да има във футбола?

 

Бока обаче има коварен план да развали големия ден на Давид. Класирането и точките са важни, а гостите трябва да гонят титла. Ривър не е далеч от изпадащите, а кошмарът на изпадането още преследва клуба. Дерби не е имало 17 месеца, което за Аржентина е като сух режим, но този път не само страстта и романтиката са с обичайния заряд. Има и точки, които трябва да се спечелят.

 

Бока е на пето място, изостава на 5 т. зад лидера Нюелс олд Бойс. Неприемливо за феновете, свикнали отборът в последните сезони да е първи или втори. Ривър е девети, но само на три точки зад Бока в лудото класиране на Аржентина, където за два кръга можеш от кандидат за изпадане да се превърнеш в такъв за титла. При успех на своя стадион в неделя, Ривър ще изпревари Бока с по-добра голова разлика.

 

Това е историята и на двама треньори, които се борят за оцеляване.  Те са подложени на теста за успехи - единственият, който има значение за "инчасите". А над главите им кръжат призраците на две легенди, които феновете си искат за техни заместници.

 

 

Матиас Алмейда спечели промоцията след изгнанието във втора дивизия и остана начело на Ривър. Лудият халф, който напусна последното си дерби като играч с полиция, изгонен с червен картон на стадиона на врага „Бомбонера", вече изглежда по-улегнал. Но това е първият му мач срещу Бока като треньор...

 

Едва ли спи спокойно. Феновете не са доволни от неубедителния старт на сезона и столът му се клати. Загуба в неделя значи уволнение. Агитката има своя фаворит - митичният Рамон Диас, наричан Плешивия (въпреки че изобщо не е такъв). Като играч и треньор той носи злато след злато на Ривър, но в момента е в изгнание, защото е в конфликт с президента Даниел Пасарела.

 

Същото е положението и на Хулио Сесар Фалчиони в Бока. Бе приет с недоверие преди три години, защото не е играл никога за клуба. Това в Аржентина значи много.  Фалчиони обаче спечели титлата и купата през 2011 г., а и отборът се представи отлично и в Копа Либертадорес, спрян с дузпи на полуфинал от Сао Пауло.

 

Това извоюва време на треньора, но след нелепо загубената от Арсенал (Саранди) титла през пролетта, сега Бока пак изостава и трибуните на и без това стръмния „Бомбонера" са надвиснали над наставника.

 

Там вечният фаворит е Карлос Бианки, когото феновете си татуират по ръцете. 63-годишният митичен треньор не е работил никъде от 2006-а, когато се провали с Атлетико. Но чуйте само успехите му в Бока: 4 титли, 3 пъти Копа Либертадорес и 2 междуконтинентални трофея! Само за 6 сезона!

 

Така до мечтата на Трезеге имаме негаснещата страст на два велики клуба и лудите им запалянковци, както и мотивирани докрай заради оцеляването си треньори.

 

Това е Ривър - Бока. Няма сила, която да те накара да го изпуснеш.

 

ЛЕГЕНДИТЕ
Ривър има Анхел Амадео Лабруна за своя най-голям герой. Прякорите му са многобройни, сред тях – Пумата, Феята и Месията.

 

Но най-горд е с псевдонима Таткото на Бока, защото винаги вкарва в дербитата (16 гола, рекорд в Суперкласикото за всички времена).

 

Играе за Ривър между 1939 и 1959 г., като е лидер на състава, който остава в историята като Машината заради тоталната си доминация в страната и на континента. Лабруна печели 9 титли и 5 купи с червено-белия екип.

 

На погребението му през 1983 г. се стичат над 10 000 фенове, а Ривър обявява траур в деня.

 

Диего Армандо Марадона играе за Бока само 4 години, в два периода. Но с него са свързани два велики спомена на агитката. През 1981 г., дни след като е привлечен от Архентинос Хуниорс, геният с номер 10 разбива Ривър на стадион „Монументал”, като вкарва гол и подава за другите два, а Бока бие с 3:2 и повежда в класирането пред големия враг.

 

Накрая на сезона става и шампион. Следващия сезон започва с ново дерби на стадиона на Ривър, където жадуват реванш. Но ден преди мача първият отбор отказва да играе, протестирайки срещу ниските заплати в клуба. Така Ривър излиза с юноши и отново Марадона вдъхновява Бока, който разгромява съперника с 5:1.

 

СТАТИСТИКА
Общо дербитата са 338, Бока е спечелил 126, а Ривър – 107. Равенствата са 106.

 

Дидро, webcafe.bg

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: ВИЖ БОКА - РИВЪР И УМРИ!

Улиците са покрити с отпадъци и вятърът вее парчета от вестници и цветна хартия. Чува се тътенът на стотици полицейски ботуши, мирише на газ и пепел. Баровете в центъра на Буенос Айрес затварят рано, а от прозорците на околните сгради не надниква никой. Това е един почти обикновен уикенд в най-футболния град на света. С една малка подправка в синьо-жълто и бяло-червено. Това е денят на Бока - Ривър.

 

 

По света го наричат Суперкласико. Туристи планират по цяла година пътуването си до Буенос Айрес, за да видят зрелището с дъх на омраза, но и много футбол. Да чуят оглушителните песни на ултрасите и да потънат под тоновете хартии и ленти, които заливат стадиона. Защото ако не си видял този мач, винаги ще те преследва празно квадратче в матрицата на футболната ти пристрастеност.

 

 

През 2004 г. английското списание "Обзървър" направи един от своите култови списъци с важни неща, подбирани и оценявани с месеци. "50-те спортни събития, които трябва да видите преди да си отидете от този свят". Така го нарекоха. На първо място бе дербито на Аржентина. Далеч пред олимпийските игри, финала на световното или регатата Оксфорд срещу Кеймбридж по Темза. Бока срещу Ривър. Задължителното зрелище.

 

 

Бока Хуниорс, отборът на аржентинските работници и италианските преселници, срещу Ривър Плейт, наричан "милионерите" с омраза, но и с обожание. Но ако стигнете до стадиона, не бива да сте безразличен. Ще ви презрат още повече, отколкото ако ви разкрият, че сте от врага.

 

 

Аржентинските ултраси са най-кръвожадните в света. За половин век в боеве на футболни агитки са загинали над 250 души. Това са тези, за които е сигурно. И тези, за които полицията все пак е обявила. Всеки водещ отбор има здрава хулиганска групировка, но най-големите са на двата най-популярни отбора. Бока има подкрепата на 41% от аржентинците, а Ривър - на 32. Статистиката е от 2008 г.

 

Двата клуба са братя. Раждат се в началото на 20-и век насред мизерията на пристанищните квартали, обединени от наименованието Ла Бока. Само дето през 1923 г. Ривър се пренася далеч на север в предградието Белграно. Беличко и ново, чисто и просторно. Изоставеният брат намразва до смърт издигналия се такъв. И досега няма спор, че феновете на Бока мразят далеч по-горещо врага, отколкото обратното.

 

През 30-те години Ривър купува и първата звезда в аржентинския футбол - Бернабе Ферейра, наричан Ужасния. Плаща за него голяма сума в чисто злато на Тигре и вече няма съмнение - това са "Милионерите"! Прякорът лепва на отбора, който играе в екип, напомнящ генералски мундир с червената си диагонална ивица през бялата фланелка. От Ривър са писатели, военни лидери, политици и хайлайф персони. Червено-бялата банда - друг прякор на отбора, печели 33 шампионата на страната и е несравним №1 по титли и купи на домашната сцена. Но има във витрината само 2 трофея в Копа Либертадорес, южноамериканския вариант на Шампионската лига.

 

 

Бока гордо показва шестте си купи в турнира и пъчи гърди за превъзходство. Въпреки че има с 10 титли у дома по-малко (23). Но "отборът на народа" сочи гордо и историята си, пълна с енигматични моменти и митове. А и още нещо - от Бока е великият Марадона!

 

Петима италианци основават клуба през 1905 г., четири лета по-късно от врага Ривър. Дълго им отказват да се включат в лигата, защото тимът е само от преселници. Когато това става, Бока печели първата приятелска среща, в която съперник е... Ривър.

 

Екипът на Бока е избран, след като основателите решават да копират флага на първия кораб, който навлезе в пристанището Ла Бока. Шведската фрегата "София" влиза в историята на футбола, след като жълто-синьото над палубата и оцветява фланелките на един от най-популярните отбори в света.

 

 

В неделя Бока приема Ривър на своята "Бонбонера", доскоро славела се като непревземаема крепост. Любимият отбор на Марадона крета в класирането, а врагът идва надъхан за титла. Ривър е печелил само два пъти тук от 10 години, но и в двата случая след това Милионерите вдигат титлата.

 

Но този мач и никакъв залог за класирането да нямаше, пак щеше да е зрелище. Заради трибуните с хиляди знамена, заради гърмежите, хартиите, които спъват футболистите, единоборствата, сълзите и крясъците до полуда на победителите. Заради празните барове на Буенос Айрес, чиито собственици не смеят да отворят на улица, където ще минават ултрасите.

 

 

Принцът на Ривър

Енцо Франческоли, наричан в цяла Южна Америка Принца, е иконата на феновете на Ривър Плейт. Капитан на считания за най-силен отбор в историята на клуба, уругваецът вдига и двете титли в Копа Либертадорес през 1986 и 1996 г. Печели и обожанието на стадион "Монументал", когато заявява в интервю, че единственият отбор в света, за който не може да играе, е Бока.

 

Друга голяма фигура е Рамон Диас, печелил титлата и като играч, и като треньор. На него е кръстена и една от фракциите в агитката, съставена предимно от тийнейджъри и млади момчета.

 

 

Кралят на Бока

Диего Армандо Марадона – за някои най-големият в историята на футбола. От дете заклет привърженик на Бока, който обаче успява да облече екипа на гранда само за 3 сезона. Марадона има своя ложа на "Бонбонера" и често я използва. Гледката на полуделия идол, веещ над главата си синьо-жълта фланелка, е обичайна за мачовете в последните години.

 

В началото на 80-те години Диего отказва да премине в Ривър, казвайки, че "не може да излезе и да ритне топката срещу "жълто-сините".

 

Лос Борачос дел Таблон

От испански се превежда "Пияниците от трибуната" – това е страховитата фракция ултраси на Ривър Плейт, която тероризира вече две десетилетия Аржентина. Групировката е отговорна за убийствата на двама фенове на Нюелс Олд Бойс, както и множество други престъпления на и около стадионите в страната. Преди 4 години фракцията се разцепи след убийството на Гонсало Акро във вътрешна война между лидерите. Причината – "борачосите" са политически обвързани и оперират с много пари. На световното през 2006 г. тарторите отседнаха за един месец в мюнхенското имение на Мартин Демикелис, бивш играч на Ривър.

 

 

12

Защото агитката на Бока се брои за 12-тия играч на отбора. Синьо-жълтите фенове са луди, а домакинският им стадион "Бонбонера" е кошмарен за гостуване. Надвисналите стръмни трибуни наистина създават усещане за затворена кутийка. Най-страшните ултраси на Бока имат прастара вражда не само с "борачос", но и с агитките на Индепендиенте и Расинг, други два популярни отбора от Буенос Айрес. Феновете от 12-ката често заплашват собствените си играчи след загуба, режат гуми на колите им, понякога атакуват и домовете.

 

 

Трагедията на Вход №12

През 1968 г. на Вход №12 в северната трибуна на стадион "Монументал" загиват 71 фенове на Бока. Тежко ранените са около 20, а още 150 са пострадалите сериозно. Причините са няколко. Вратите на сектора остават отворени, въпреки че той вече е претъпкан и напиращите отзад ултраси предизвикват хаос и стъпкване на хора. Същевременно от горния етаж на трибуната, пълна пак с фенове на Бока, летят изгорени знамена на Ривър и падат сред хората долу. В стремеж да избягат от огъня, запалянковците се паникьосват и настава ужас.

 

В края на сезона двата клуба играят благотворителен мач на неутрален терен в Росарио, с който събират пари за семействата на жертвите. Средната възраст на загиналите е 19 години.

 

 

Най-великите моменти на Ривър Плейт

13 Август 1913 г. - Ривър Плейт печели първото издание на Ел Суперкласико с 2:1

 

19 Октомври 1941 г. - Ривър Плейт печели с паметното 5:1.

 

19 Юли 1942 г. - Ривър Плейт печели с друг паметен резултат - 4:0

 

10 Февруари 1966 г. - Ривър Плейт печели с 2:1 на собственият си стадион „Ел Монументал“ първият мач от Суперкласико на международно ниво.

 

15 Октомври 1972 г. - Ривър печели с 5:4 срещу Бока в най-резултатния сблъсък между двата отбора.

 

23 Март 1997 г. Ривър Плейт прави невероятен обрат. На почивката на двубоя Ривър губи с 0:3 на своя стадион и през второто полувреме успява да изравни на 3:3.

 

7 Октомври 2007 г. Ривър Плейт побеждава Бока Хуниорс с 2:0 и с това на практика Ривър Плейт печели титрлата на Аржентина.

 

 

Най-великите моменти на Бока Хуниорс

На 19 Май 1959 г. След 18 години Бока Хуниорс си отмъщава за разгромната си загуба с 1:5 от Ривър и си връща със същия резултат.

 

3 Февруари 1974 г. Карлос Гарсия Камбон вкарва 4 гола при дебюта си за победата с 5:2 над Ривър Плейт, втората най-голяма победа на Бока.

 

14 Юни 1996 г. Клаудио Каниджа реализира хеттрик при победата с 4:1.

 

24 Май 2000 г. След като губи първия 1/4 Финал от Копа Либертадорес с 2:1, на реванша Бока печели с 3:0. Третият гол е дело на Мартин Палермо, който се завръща след като лекува 6 месеца конузия. Впоследствие Бока печели турнирът.

 

17 Юни 2004 г. след като Бока печели първия двубой от полуфиналите за Копа Либертадорес с 1:0, на реванша на „Ел Монументал“ при резултат 1:0 за Ривър Плейт Карлос Тевес вкарва 5 минути преди края за 1:1. В последната минута Ривър успява да поведе отново в резултата с 2:1 и се стига до дузпи (тогава в турнира не важи правилото за гол на чужд терен). При наказателните удари Бока Хуниорс печели с 5:4

 

Стоян Генов, Новинар

Ел Суперкласико! Дербито на дербитата – сблъсък между Бока Хуниорс и Ривер Плейт. За такова нещо се чака цял сезон. Сега поредното издание чука на вратата – в неделя вечерта. Един специален мач, който си заслужава – емоции и зрелище.

 

Мачът на мачовете
В класацията „50 събития, които трябва да посетим преди да умрем“ английското списание „Обзървър“ поставя на първо място този мач.

 

„Дейли Телеграф“ пък го определя като най-голямото дерби в цял свят.

 

Когато двата тима се изправят един срещу друг, цяла Аржентина затаява дъх. Работата и задълженията остават на заден план – всичко е Бока – Ривер

 

Статистиката сочи, че 70 % от футболните фенове в страната подкрепят някой от двата тима. А нямаме нужда от никаква статистика да знаем, че в Аржентина всеки е запалянко.

 

Те са изиграли 243 мача помежду си, както и 122 неофициални срещи. Първият официален мач е през 1913 година – Ривър печели с 2:1.

 

В дербито са участвали футболисти от ранга на Алфредо ди Стефано, Ернан Креспо, Диего Марадона, Марсело Салас, Пабло Еймар.

 

Сблъсъците винаги са изпълнени със страхотна атмосфера и спектакъл на терена – само 16 от двубоите в историята са завършили 0:0.

 

Бока има предимство в преките срещи – 87 победи. 78 пъти Ривър печели, като толкова са срещите завършили наравно.

 

Два отбора създадени в бедния квартал Ла Бока

 

Бока Хуниорс – известен като отбор на народа, поддържан предимно от работническата класа, създаден от бедни италиански емигранти.

 

Ривер Плейт – наричан с презрение „милионерите“ от феновете на Бока. И той идва от квартала Ла Бока, но решава да промени мястото и съдбата си. През 1938 г. Ривер се мести в Нуньес, най-престижния квартал в столицата и привържениците на отбора са от по-заможна каста на аржентинското общество. Или поне – това остава като възприятие, макар днес да е трудно да се прави такова разделение.

 

Прасета срещу пилета
Феновете на Бока наричат съперника си „пилета“, Ривер им отвръща с „прасета“, също така се подиграват, че бедното предградие Ла Бока мирише и е под нивото им, именно заради това са се преместили.

 

С течение на времето двете агитки обръщат тези прякори в нещо положително. Така „пилетата“ дори сами наричат себе си Галинерос (точно това значи на испански), а стадиона си – „курник“. Запалянковците на Бока Хуниорс пък често се наричат помежду си Бостерос – прасета.

 

Дори официалният туитър на клуба всеки уикенд пожелава на феновете си – Приятна почивка, прасета.

 

Хуморът на запалянковците
През 2011 г. феновете на Ривер вдигнаха балон на огромно прасе облечено в цветовете на Бока и то на техния стадион – „Ла Бонбонера“.

 

През същата година „милионерите“ изпадат, което веднага бива използвано от вечния враг.  Те обличат чаршафи наподобяващи духове – шега с „изчезналия“ им противник.

 

Двубоите между тези отбори винаги са били съпътсвани с проблеми между феновете. Те рядко минават без инциденти.

 

Трагедията на „Ел Монументал“
През 1968 година на стадион „Ел Момументал“ се случва огромна трагедия.

 

71 фенове на „синьо-жълтите“ умират поради срутване на част от стадиона при един от изходите, а още 150 човека са ранени. Сред загиналите са предимно млади хора и тинейджъри, като средната възраст на починалите е 19 години.

 

Има различни версии за трагедията. Според някои причината е, че част от феновете на Бока са се струпали върху портала, за да горят знамена на вечния съперник и са създали паника сред останалите привърженици.

 

Други твърдят, че поддръжниците на Ривър са тръгнали да нахлуват в сектора за гости.

 

Вината според трети е в полицията, но истината така и не излиза наяве.

 

След инцидента 68 клуба от Аржентина събират 100 хиляди песос, които са дарени на семействата на жертвите.

 

Най-голямата победа е за „синьо-жълтите“ – 6:0 през 1928 година. Най-внушителният успех в дербито за Милионерите е с 5:1 през 1941 г.

 

Една от най-паметните срещи между двата гранда е през 1981 година, когато Бока печели с 3:0, а гениалният Диего Марадона блести.

 

Той изиграва фантастичен мач и се разписва във вратата на съперника за 3:0.

 

Едва ли е изненада за някой, че това са двата най-успешни клуба в Аржентина. Рекордьор по титли е Ривър – 36. Бока има пет по-малко – 31.

 

В неделя от 23:00 предстои Суперкласико номер 244. Двата тима се изправят в мач от 24-ия кръг на аржентинското първенство. Бока са лидери в класирането с 49 точки, а Ривер са пети със 7 пункта по-малко.

 

Едно е ясно – в неделя Буенос Айрес няма да е подходящо място за разходка.

Видеоканалът на Ultras World, който има стотици хиляди последователи в YouTube, направи своята годишна класация за най-добра агитка. 

 

През 2017-та феновете на ЦСКА бяха единственият български клуб, който няколко пъти попадаше в седмичните класации, но не успя да влезе в Топ 10. Все пак Северната трибуна стана част от заглавната "шапка" на видеото, като за няколко секунди мигове от хореографията на Сектор Г се виждат.

 

Независимо от всичко, това е огромно признание за агитката на ЦСКА, която продължава да демонстрира превъзходството си на трибуните у нас.

 

Няма да крием кои попаднаха в Топ 10, но ще повдигнем леко завесата - това са Легия, Спартак Москва и Цървена звезда, все членове на бившия Източен блок. 

 

Кои са останалите, допълващи първите 10 в света агитки, вижте във видеото.

Замисляли ли сте се какво точно означават имената на футболните отбори?

 

Някои от тях са кръстени на града си, и това е съвсем нормално. Други обаче имат най-невероятен произход.

 

Чилийският Коло-Коло например носи името на храбър индиански вожд, водил люти битки с испанските завоеватели. А преди да стане футболен тим, Велес Сарсфийлд всъщност е бил политик от Буенос Айрес, написал първата конституция на Аржентина.

 

Във Финландия отборът на град Пори се казва Джаз. Защо ли? Ами всяка година там се провежда фестивал на джазовата музика.
Няма начин да не сте чували и за футболния клуб Жил Висенте от португалския град Барселос. Едва ли обаче подозирате, че господин Висенте е живял през 16 век и се явява един от най-големите драматурзи на родината си.

 

Как пък в Лондон на никого не му дойде на ума да нарече някой отбор ФК Шекспир?

 

Наскоро ви представихме произхода на имената на футболните клубове в Англия, а сега ще продължим и с отбори извън Острова.

 

 

Да излезеш от сандъка с инструменти
На 25 май 1901 г. в една от къщите в квартал „Ла Бока” в Буенос Айрес неколцина студенти се събират да основат свой футболен клуб. Сред идеите за име са Ла Росалес, Санта Роса и Хувентуд Бокенсе. Но младият Педро Мартинес тъкмо е забелязал някакви сандъци с железарски инструменти, на които пише Ривър Плейт. Без дори да подозира, че това всъщност е английското наименование на близката река Ла Плата, Мартинес намира достатъчно аргументи да убеди останалите, че новият отбор трябва да се носи именно това название. Така се ражда един от най-големите футболни клубове в света.

 

Тъй като британците са изнесли играта от Острова към останалия свят, доста отбори също възприемат в края на 19-и и началото на 20-и век имена на английски език. Във Франция например основателят на ФИФА Жюл Риме и приятелите му създават Ред Стар (Червена звезда). В Берн има Йънг Бойс (Младите момчета), а в Цюрих - Грасхопърс (Скакалците). Бразилският Коринтианс всъщност е кръстен на името на английския отбор Коринтиан, гостувал на турне в Сао Пауло през 1910 г.

 

 

Ние сме отборът на квартала
В големите градове доста клубове предпочитат да се казват като квартала си. По този начин най-малкото си осигуряват вярна до гроб местна публика. Такъв е случаят на Андерлехт (Брюксел), Фейенорд (Ротердам), Боавища (Порто), Розенборг (Трондхайм), Сервет (Женева), Фламенго (Рио), Пенярол (Монтевидео) и др. За съществуването на всички тези квартали светът щеше да тъне в неведение, ако не бяха футболните им отбори. Кой например ще знае, че в Лисабон има доста голяма махала на име Бенфика?

 

Доста по-амбициозно е да се представяш като отбор не на квартала, не дори и на града, ами на целия регион. Такъв е случаят с Лацио, Байерн, Твенте… Във Франция това дори граничи с безумие, след като още преди доста време имената на клубовете бяха допълнени с географски понятия като Монпелие–Еро, Нант–Атлантик, Седан-Арден и даже Троа-Об-Шампан. Причината е чисто икономическа, за да може целият регион да участва във финансирането.

 

 

Етносът и религията във футбола
Келтската идентичност присъства в имената на отбори като Селтик (Глазгоу) и Селта (Виго). Шотландският клуб всъщност е създаден през 1888 г. от ирландците в Глазгоу и носи техни символи. Подобен е случаят с испанския Селта, чието име подчертава келтската идентичност на значителна част от населението в областта Галисия. А за да има и респект към централната власт, Селта се води Real club, тоест – кралски, приближен до двореца в Мадрид.

 

Нещо такова се е случило и с отбори като чилийския Палестино, основан през 1929 г. от палестински имигранти в столицата Сантяго. А за да известят на всички, че идват чак от земите около Дунав, българските заселници в Монтевидео Михаил и Иван Лазарови основават там през 1932 г. бъдещия уругвайски шампион Данубио.

 

 

Верен на футбола, верен на предприятието
Помните ли, че във филма „Любимец 13” футболният отбор се казваше Витоша, също както завода. Затова в кабинета на директора имаше лозунг „Верен на футбола, верен на предприятието!” Но това далеч не е наш патент – в Айндховен играе ПСВ, чиято абревиатура всъщност означава Спортен клуб „Филипс”, на името на производителя на електроника от същия град. А Байер е кръстен на фабриката за медикаменти в Леверкузен и си играе така още от 1904 г. 

 

Във Франция доста по-неуспешен излезе експериментът от 1987 г., когато обединиха автомобилна компания с футболен клуб от Париж, за да се получи Матра – Расинг. Това просъществува малко време. Неособено радостна във финансов план днес е и съдбата на отбора Евиан Тонон-Гаяр, залепил името на минералната вода до това на населеното място и отбора му Гаяр. За справка – града с водата Евиан и този с отбора Тонон-ле-бен са на 100 км разстояние. Все едно у нас да основем Девин-Марица-Пловдив.

 

Газираната напитка Ред Бул нацвъка името си във футбола на цели четири континента. Днес нейното название носят отборите в Залцбург, Лайпциг, Ню Йорк, Сао Пауло и в ганайския град Согакоп.

 

 

Да живее соцът, да живее Динамо!
Във времето на социализма целият източен блок беше възприел едни и същи имена на ред от отборите си. Така например Динамо се водеха футболните клубове на милицията, с представители в Москва, Киев, Минск, Букурещ, Загреб, Източен Берлин, Дрезден. По едно време и софийският Левски е носил такова име, което всъщност означава генератор на електрически ток. Но какво общо може да имат токът, динамото и великият учен Фарадей с милицията? По този въпрос науката мълчи. 

 

Пак по това време армията има своите ЦСКА в Москва и София, а железниците по соца дават името Локомотив на отбори в Москва, Лайпциг, София, Пловдив и др. В годините на култа към личността могат да се срещнат футболни тимове като Сталински текстилец. Селскостопанските предприятия кръщаваха отборите на тяхна издръжка с абсурдни имена като Урожай – руска дума, означаваща „реколта”. Твърди се, че през 50-те години у нас е имало и футболно дружество Мотика към някакво ТКЗС.

 

 

Героите от древната митология
Едно от най-сполучливите хрумвания във футбола се явява онова от 18 март 1900 г. в Амстердам, когато основателите на клуба решават да го кръстят Аякс, на името на древногръцкия герой от Троянската война. С 33 титли на Холандия това е най-великият тим в страната, и то без да броим четирите покорявания на Европа в турнира за КЕШ. Древна Гърция присъства и в името на Спарта (Ротердам), същото название носи и отборът на чешката столица Спарта (Прага). 

 

В Гърция и Кипър боговете и героите съвсем са налазили футбола с повелителя на музиката, танците и поезията Аполон в Каламария и Лимасол, с войнствения Арис от Солун и на още ред места. В Солун играе и героят на героите Херкулес (Ираклис), когото испанците наричат Еркулес и са кръстили на него тима от Аликанте. Отбор със същото име играе в Холандия. Чудно защо обаче няма футболен клуб Зевс, а само спортна екипировка с това име.

 

 

Може ли Христо Ботев да рита в „Б” група?
Историческите персонажи също са се настанили от дълго време във футбола. Отборът от холандския град Тилбург например е на името на Вилем II, владетел на страната през 19 век. При един от конфликтите с Белгия величеството си премества покоите в Тилбург, където умира през 1849 г. Неговите наследници на терена обаче и до днес играят в холандската елитна дивизия.

 

В България отдавна сме вкарали във футбола национални светини като Васил Левски и Христо Ботев. Не само в София и Пловдив, а и в ред други градове и села. Друг е въпросът дали е достойно Ботев например да рита в „Б” група? На нежния поет Пейо Яворов пък бяха кръстили всичко в Чирпан, в това число и футболния отбор. В Белград има отбор Обилич, на името на сръбския болярин, заклал султан Мурад в битката при Косово поле преди повече от шест века. А германският Арминия (Билефелд) е кръстен на военачалника Арминиус, водил войска срещу римляните.

 

В Русия известно време играеше отборът Чкаловец от Новосибирск, той носи името на известния авиатор Валерий Чкалов. Пак там имаше ред тимове Стахановец, в чест на миньора ударник Алексей Стаханов. Боливийският тим Боливар е създаден през 1925 г. в чест на освободителя от испанците Симон Боливар. Доста оригинално хрумване идва в главите на основателите на бразилския Васко да Гама, те приемат името на прочутия мореплавател. Уругвайският Колон всъщност е кръстен на Христофор Колумб, откривателя на Америка. Доста по-слабо признат е Фернандо Магелан. Макар и да е първият, обиколил света, на него се води само една школа в Линкълн, щата Небраска.

 

 

Да си откраднем име
Измислянето на име на футболен клуб не е лесна работа. Затова може просто да си откраднем названието на друг отбор, и готово. Арсенал например има не само в Англия, но и по всички континенти. Не много отдавна дори в разградската областна лига имаше не един, ами два отбора Арсенал. Хайде, едните бяха от село „топчии“. Но какво да кажем за другите от Лъвино?! 

 

В Монтевидео студентите от колежа „Падрес Капучинос” кръщават техния тим Ливърпул с аргумента, че точно от пристанището на река Мърси в английския град идвали кораби. А през 1909 г. в Чили се пръква и Евертън, уж заради това, че местните много обичали бонбоните „Everton Mints”. По същата логика днес там могат да основат и футболен клуб Тофифи. В Еквадор съществува тим на име Барселона, а в Боливия има Реал. В България също си имаме Реал, това е отборът на старозагорското село Мъдрец, а на гара Лакатник доскоро играеше Милан, преди да му сменят името на Искър.

 

 

По силата на случайността
В Буенос Айрес футболният клуб Индепендиенте възниква по необичаен начин. Едно от английските предприятия отказва да включи във футболния си отбор работниците от Аржентина, и пази местата в състава само за британци. Тогава низвергнатите основават Индепендиенте, което означава Независим. 

 

Подобен е случаят с Интер (Милано), чието пълно име е Интернасионале, а във фундаментите на клуба е заложена идеята, че в него може да играят футболисти от всякакви националности. Това става през 1908 г., почти 90 години преди делото „Босман”, което премахна ограниченията за чужденци.

 

А какво, по дяволите, означава Херта? Основателят на клуба от Берлин Фриц Линднер го кръщава на един параход в сини и бели цветове, който много му харесал. Още по-странна е историята с Ксамакс от швейцарския град Нюшател. Сред създателите му фигурирал и футболистът Макс Абеглен, когото всички наричали Ксам. След дълго умуване сложили Ксам пред Макс, и така се получил Ксамакс.

Петима хулигани на Ривър Плейт, от които двама братя, бяха осъдени на доживотен затвор, след като бяха намерени за виновни в убийството на друг футболен фен на аржентинския гранд.

 

Алан и Уилям Шленкер, Ариел "Коло" Луна, Рубен "Овеха" Пинтос и Пабло "Кукарача" Хитон ще прекарат остатъка от живота си в затвора, след като бяха осъдени за убийството на Гонсало Акро. Починалият бе нападнат, докато напускаше фитнес зала в Буенос Айрес на 7 август 2009 година.

 

Той бе прострелян веднъж в гърба и два пъти в главата, а два дни по-късно почина в болницата. Приятел на убитото момче - Освалдо Гастон Матера, също бе прострелян в гърба, но той оцеля и бе основен свидетел по делото. Убийството стана факт, заради вътрешен спор в хулиганската фракция на Ривър Плейт "Лос борачос дел таблон".

 

Друг хулиган - Мартин "Плуто" Лококо пък бе осъден на 10 години затвор за участието си убийството.

Бомба нанесе леки щети на офиса на Ривър Плейт. Това се случва няколко дни, след като един от най-популярните аржентински клубове изпадна във втора дивизия за първи път в своята история.

Според полицията няма данни за ранени. В сряда бомбата е нанесла щети на входната врата и на пространството на сградата при входа. В близост се намира кабинетът на Даниел Манкузи, член на борда на директорите на клуба от Буенос Айрес.

Стотици хулигани запалиха огньове и се биха с полицията след изпадането на Ривър във втора дивизия в неделя. Клубът има огромни дългове, но е рекордьор по спечелени титли на Аржентина.