Замисляли ли сте се какво точно означават имената на футболните отбори?

 

Някои от тях са кръстени на града си, и това е съвсем нормално. Други обаче имат най-невероятен произход.

 

Чилийският Коло-Коло например носи името на храбър индиански вожд, водил люти битки с испанските завоеватели. А преди да стане футболен тим, Велес Сарсфийлд всъщност е бил политик от Буенос Айрес, написал първата конституция на Аржентина.

 

Във Финландия отборът на град Пори се казва Джаз. Защо ли? Ами всяка година там се провежда фестивал на джазовата музика.
Няма начин да не сте чували и за футболния клуб Жил Висенте от португалския град Барселос. Едва ли обаче подозирате, че господин Висенте е живял през 16 век и се явява един от най-големите драматурзи на родината си.

 

Как пък в Лондон на никого не му дойде на ума да нарече някой отбор ФК Шекспир?

 

Наскоро ви представихме произхода на имената на футболните клубове в Англия, а сега ще продължим и с отбори извън Острова.

 

 

Да излезеш от сандъка с инструменти
На 25 май 1901 г. в една от къщите в квартал „Ла Бока” в Буенос Айрес неколцина студенти се събират да основат свой футболен клуб. Сред идеите за име са Ла Росалес, Санта Роса и Хувентуд Бокенсе. Но младият Педро Мартинес тъкмо е забелязал някакви сандъци с железарски инструменти, на които пише Ривър Плейт. Без дори да подозира, че това всъщност е английското наименование на близката река Ла Плата, Мартинес намира достатъчно аргументи да убеди останалите, че новият отбор трябва да се носи именно това название. Така се ражда един от най-големите футболни клубове в света.

 

Тъй като британците са изнесли играта от Острова към останалия свят, доста отбори също възприемат в края на 19-и и началото на 20-и век имена на английски език. Във Франция например основателят на ФИФА Жюл Риме и приятелите му създават Ред Стар (Червена звезда). В Берн има Йънг Бойс (Младите момчета), а в Цюрих - Грасхопърс (Скакалците). Бразилският Коринтианс всъщност е кръстен на името на английския отбор Коринтиан, гостувал на турне в Сао Пауло през 1910 г.

 

 

Ние сме отборът на квартала
В големите градове доста клубове предпочитат да се казват като квартала си. По този начин най-малкото си осигуряват вярна до гроб местна публика. Такъв е случаят на Андерлехт (Брюксел), Фейенорд (Ротердам), Боавища (Порто), Розенборг (Трондхайм), Сервет (Женева), Фламенго (Рио), Пенярол (Монтевидео) и др. За съществуването на всички тези квартали светът щеше да тъне в неведение, ако не бяха футболните им отбори. Кой например ще знае, че в Лисабон има доста голяма махала на име Бенфика?

 

Доста по-амбициозно е да се представяш като отбор не на квартала, не дори и на града, ами на целия регион. Такъв е случаят с Лацио, Байерн, Твенте… Във Франция това дори граничи с безумие, след като още преди доста време имената на клубовете бяха допълнени с географски понятия като Монпелие–Еро, Нант–Атлантик, Седан-Арден и даже Троа-Об-Шампан. Причината е чисто икономическа, за да може целият регион да участва във финансирането.

 

 

Етносът и религията във футбола
Келтската идентичност присъства в имената на отбори като Селтик (Глазгоу) и Селта (Виго). Шотландският клуб всъщност е създаден през 1888 г. от ирландците в Глазгоу и носи техни символи. Подобен е случаят с испанския Селта, чието име подчертава келтската идентичност на значителна част от населението в областта Галисия. А за да има и респект към централната власт, Селта се води Real club, тоест – кралски, приближен до двореца в Мадрид.

 

Нещо такова се е случило и с отбори като чилийския Палестино, основан през 1929 г. от палестински имигранти в столицата Сантяго. А за да известят на всички, че идват чак от земите около Дунав, българските заселници в Монтевидео Михаил и Иван Лазарови основават там през 1932 г. бъдещия уругвайски шампион Данубио.

 

 

Верен на футбола, верен на предприятието
Помните ли, че във филма „Любимец 13” футболният отбор се казваше Витоша, също както завода. Затова в кабинета на директора имаше лозунг „Верен на футбола, верен на предприятието!” Но това далеч не е наш патент – в Айндховен играе ПСВ, чиято абревиатура всъщност означава Спортен клуб „Филипс”, на името на производителя на електроника от същия град. А Байер е кръстен на фабриката за медикаменти в Леверкузен и си играе така още от 1904 г. 

 

Във Франция доста по-неуспешен излезе експериментът от 1987 г., когато обединиха автомобилна компания с футболен клуб от Париж, за да се получи Матра – Расинг. Това просъществува малко време. Неособено радостна във финансов план днес е и съдбата на отбора Евиан Тонон-Гаяр, залепил името на минералната вода до това на населеното място и отбора му Гаяр. За справка – града с водата Евиан и този с отбора Тонон-ле-бен са на 100 км разстояние. Все едно у нас да основем Девин-Марица-Пловдив.

 

Газираната напитка Ред Бул нацвъка името си във футбола на цели четири континента. Днес нейното название носят отборите в Залцбург, Лайпциг, Ню Йорк, Сао Пауло и в ганайския град Согакоп.

 

 

Да живее соцът, да живее Динамо!
Във времето на социализма целият източен блок беше възприел едни и същи имена на ред от отборите си. Така например Динамо се водеха футболните клубове на милицията, с представители в Москва, Киев, Минск, Букурещ, Загреб, Източен Берлин, Дрезден. По едно време и софийският Левски е носил такова име, което всъщност означава генератор на електрически ток. Но какво общо може да имат токът, динамото и великият учен Фарадей с милицията? По този въпрос науката мълчи. 

 

Пак по това време армията има своите ЦСКА в Москва и София, а железниците по соца дават името Локомотив на отбори в Москва, Лайпциг, София, Пловдив и др. В годините на култа към личността могат да се срещнат футболни тимове като Сталински текстилец. Селскостопанските предприятия кръщаваха отборите на тяхна издръжка с абсурдни имена като Урожай – руска дума, означаваща „реколта”. Твърди се, че през 50-те години у нас е имало и футболно дружество Мотика към някакво ТКЗС.

 

 

Героите от древната митология
Едно от най-сполучливите хрумвания във футбола се явява онова от 18 март 1900 г. в Амстердам, когато основателите на клуба решават да го кръстят Аякс, на името на древногръцкия герой от Троянската война. С 33 титли на Холандия това е най-великият тим в страната, и то без да броим четирите покорявания на Европа в турнира за КЕШ. Древна Гърция присъства и в името на Спарта (Ротердам), същото название носи и отборът на чешката столица Спарта (Прага). 

 

В Гърция и Кипър боговете и героите съвсем са налазили футбола с повелителя на музиката, танците и поезията Аполон в Каламария и Лимасол, с войнствения Арис от Солун и на още ред места. В Солун играе и героят на героите Херкулес (Ираклис), когото испанците наричат Еркулес и са кръстили на него тима от Аликанте. Отбор със същото име играе в Холандия. Чудно защо обаче няма футболен клуб Зевс, а само спортна екипировка с това име.

 

 

Може ли Христо Ботев да рита в „Б” група?
Историческите персонажи също са се настанили от дълго време във футбола. Отборът от холандския град Тилбург например е на името на Вилем II, владетел на страната през 19 век. При един от конфликтите с Белгия величеството си премества покоите в Тилбург, където умира през 1849 г. Неговите наследници на терена обаче и до днес играят в холандската елитна дивизия.

 

В България отдавна сме вкарали във футбола национални светини като Васил Левски и Христо Ботев. Не само в София и Пловдив, а и в ред други градове и села. Друг е въпросът дали е достойно Ботев например да рита в „Б” група? На нежния поет Пейо Яворов пък бяха кръстили всичко в Чирпан, в това число и футболния отбор. В Белград има отбор Обилич, на името на сръбския болярин, заклал султан Мурад в битката при Косово поле преди повече от шест века. А германският Арминия (Билефелд) е кръстен на военачалника Арминиус, водил войска срещу римляните.

 

В Русия известно време играеше отборът Чкаловец от Новосибирск, той носи името на известния авиатор Валерий Чкалов. Пак там имаше ред тимове Стахановец, в чест на миньора ударник Алексей Стаханов. Боливийският тим Боливар е създаден през 1925 г. в чест на освободителя от испанците Симон Боливар. Доста оригинално хрумване идва в главите на основателите на бразилския Васко да Гама, те приемат името на прочутия мореплавател. Уругвайският Колон всъщност е кръстен на Христофор Колумб, откривателя на Америка. Доста по-слабо признат е Фернандо Магелан. Макар и да е първият, обиколил света, на него се води само една школа в Линкълн, щата Небраска.

 

 

Да си откраднем име
Измислянето на име на футболен клуб не е лесна работа. Затова може просто да си откраднем названието на друг отбор, и готово. Арсенал например има не само в Англия, но и по всички континенти. Не много отдавна дори в разградската областна лига имаше не един, ами два отбора Арсенал. Хайде, едните бяха от село „топчии“. Но какво да кажем за другите от Лъвино?! 

 

В Монтевидео студентите от колежа „Падрес Капучинос” кръщават техния тим Ливърпул с аргумента, че точно от пристанището на река Мърси в английския град идвали кораби. А през 1909 г. в Чили се пръква и Евертън, уж заради това, че местните много обичали бонбоните „Everton Mints”. По същата логика днес там могат да основат и футболен клуб Тофифи. В Еквадор съществува тим на име Барселона, а в Боливия има Реал. В България също си имаме Реал, това е отборът на старозагорското село Мъдрец, а на гара Лакатник доскоро играеше Милан, преди да му сменят името на Искър.

 

 

По силата на случайността
В Буенос Айрес футболният клуб Индепендиенте възниква по необичаен начин. Едно от английските предприятия отказва да включи във футболния си отбор работниците от Аржентина, и пази местата в състава само за британци. Тогава низвергнатите основават Индепендиенте, което означава Независим. 

 

Подобен е случаят с Интер (Милано), чието пълно име е Интернасионале, а във фундаментите на клуба е заложена идеята, че в него може да играят футболисти от всякакви националности. Това става през 1908 г., почти 90 години преди делото „Босман”, което премахна ограниченията за чужденци.

 

А какво, по дяволите, означава Херта? Основателят на клуба от Берлин Фриц Линднер го кръщава на един параход в сини и бели цветове, който много му харесал. Още по-странна е историята с Ксамакс от швейцарския град Нюшател. Сред създателите му фигурирал и футболистът Макс Абеглен, когото всички наричали Ксам. След дълго умуване сложили Ксам пред Макс, и така се получил Ксамакс.

18 полицаи пострадаха, а 27 запалянковци бяха арестувани след инциденти на мача за купата на Германия меду петодивизионния Динамо (Берлин) и елитния Кайзерслаутерн, съобщиха от полицията.

 

Динамо загуби мача от първия кръг за купата на страната с 0:3 и след края на срещата феновете на берлинчани щурмуваха трибуната, където бяха настанени привържениците на гостуващия Кайзерслаутерн.

 

Преди да стигнат до феновете на Кайзерслаутерн, ултрасите на Динамо се сбиха с органите на реда, в резултат на което пострадаха десетки.

 

Размириците имаше и при победата на Хамбургер с 2:1 като гост на нискоразредния Олденбург.

 

Близо 100 хулигани атакуваха полицията при завръщането си на Централната гара в Хамбург.

 

От полицията обявиха, че 9 фена са задържани, а 13 полицаи са пострадали.

За пореден път ултрасите на германския Динамо Берлин показаха защо в страната не ги обичат много. Всеизвестните хулигани на тима, който играе в Пета дивизия, нахлуха в сектора на гостуващата публика на Кайзерслаутерн след мача между двата отбора от турнира за Купата на Германия, игран вчера в германската столица.

 

След нахлуването последвало масово сбиване между двете агитки на трибуните на стадион "Фридрих Лудвиг Ян Шпортпарк". Привържениците на Динамо Берлин били разярени от резултата, който бил 3:0 в полза на Лаутерите, които продължават напред в турнира.

 

Около 250 човека от Берлин прескочили загражденита и сътворили масови безредици и паника сред останалите зрители. Няколко души са ранени в сбиването, а има и много арестувани.

 

Преди това мачът бе прекъсван на няколко пъти поради запалени димки.

Световното първенство по футбол във Франция. На 21-ви юни 1998 година, след мача от груповата фаза между Германия и Югославия (2-2), се стига до събитията, които по-късно бяха наречени " немски срам" . Мачът се игра в Ланс и влезе в обектива на световните медии, не толкова заради събитията на стадиона, колкото заради изстъпленията на немските хулигани по улиците на града. Веднага след последния съдийски сигнал, повече от 150 немски хулигани провокираха размирици в покрайнините на стадиона. Първо се сбиха с група емигранти, а след това и с полицията, която се опитваше да ги озапти.

 

Равносметката е трима сериозно пострадали френски жандармеристи. Един от тях, Даниел Нивел, беше жестоко пребит. Първо са го извадили от полицейския автомобил, в който се опитал да се спаси, издърпали са го през разбитото предно стъкло, защото той заключил вратите от вътре. След това го пребили със собствената му палка, а накрая брутално разбили черепа му през полицейския шлем след един-единствен удар с тръба от изтръгнат пътен знак. Оставили го да лежи и си заминали. Нивел е на ръба на смъртта и лежи в кома в продължение на 6 седмици. След мозъчната травма полицаят остава инвалид, като и досега не усеща миризми и вкусове, губи едното си око, трудно се движи и пази равновесие, частично е изгубил говора си и не може да живее без чужда помощ.

 

Веднага след инцидента, буквално за половин час, френската полиция арестува 93-ма германци. Снимката на побоя и обградилите го в кръг хулигани шокира целия свят. На нея ясно се виждат три главни действащи лица. И тримата познати на немската полиция, многократно попадали в криминалните сводки на полицейските управления в германската столица и цял Бранденбург. И тримата са дейни хулигани, подкрепящи Динамо Берлин. След дълъг съдебен процес, на който свидетели от Франция, Югославия, Англия и Германия даваха показания, тримата бяха осъдени с различни като срок присъди, от три и половина до десет години, понастоящем и тримата са вече на свобода. Най-сериозна е присъдата на Кристоф Раух.

 

Само няколко дни преди този инцидент, тримата летят от Германия до Франция, в компанията на още 80 човека, всички членове на радикални фракции по трибуните на „ Щадион им Шпортфорум” в Берлин. През няколко реда от Раух, с когото са приятели от деца, пътува Марио Вронски. Вронски също е на този мач, попаднал е в обектива на охранителните камери на стадиона в Ланс, но няма данни да е участвал в безредиците след мача. Лицето му липсва от снимките и репортажите, и за това има конкретна причина.

 

Двамата приятели цял живот подкрепят Динамо Берлин, постепенно се издигат в йерархията на хулиганите и заемат по-висока позиция сред фракциите. Двамата влизат в полезрението на германската полиция още преди падането на Стената, имената им са в челото на дълъг списък, който циркулира из полицейските участъци на цяла ГДР, много по-късно двамата ще бъдат класифицирани от полицията на вече обединена Германия като така наречените футболни хулигани „ Kategorie C” – хора, които са не само склонни към насилие, но и те умишлено го търсят, а когато насилието липсва, те го създават.

 

През последните години на съществуването на ГДР, безпрецедентна вълна от насилие обхваща стадионите на страната, а своеобразният център на този врящ котел от футболна агресия е стадионът на Динамо в Берлин. Твърдата до скоро социалистическата система е напукана и вятърът на промените бушува зад Стената. Разбира се, полицията навсякъде е последният стожер, който крепи всяка разпадаща се система, а в ГДР тя е безкомпромисна и има лоша слава. В система, в която всяко време на гражданина е строго разпределено между полагането на социалистическия труд в държавното предприятие и работа в полза на социалистическото общество, след труда в предприятието, е много трудно да се измъкнеш от безкрайните общественополезни отговорности и задачи, за да се посветиш на подкрепата на един футболен отбор. Само че, в ГДР отдавна измъкването и животът извън Системата са станали мания и проява на свободен дух за много младежи. Футболът, наред с преследваната тогава рок музика и бунтарският начин на обличане, става един от основните отдушници в социалистическото общество. Появяват се субкултурите, най-лесно прикриващи се в тълпите по футболните стадиони. Организират се първите футболни банди, отначало на квартален принцип, а по-късно и като обединения на съмишленици. Как обаче, да се измъкнеш от работа във фабриката, за да пътуваш до Рощок за мач на Динамо? Много просто, киснеш ръцете си часове в оцет, от това кожата омеква и дори дребни наранявания изглеждат опасни, а това ти дава болнични, следователно, заминаваш за Рощок.

 

Постепенно, още в края на 80-те зад Динамо се оформя една сплотена и многобройна група, калени и готови на крайности хулигани, сред които избуяват радикални политически идеи, появява се неонацизма. Отначало взаимстван от Западногермански неонацистки групи, а по-късно придобива собствено, източногерманско лице. Нападенията срещу чужди работници, най-вече виетнамци и граждани на СССР са ежедневие, палежи на общежития, побои, саботажи. Радикализмът си проправя път и по стадионите. Постоянни сблъсъци с полицията и хулигани на съперника каляват берлинчани. „ Всички футболни привърженици в ГДР мразеха Динамо Берлин, мразеха ни като публика, мразеха ни като клуб, мразеха ни като берлинчани” , заявява по време на процеса Раух. Уважение и омраза, един взривоопасен коктейл, който бива забъркан от социалистическото общество и чийто съставки често експлодират в брутални прояви на насилие. Много скоро, навсякъде в ГДР избуяват кълновете на футболния хулиганизъм и вандализъм.

 

През март 1989 г. повече от 500 хулигани от Динамо Дрезден пристигат в Берлин за мач с местния Динамо. Сблъсъците са жестоки и продължителни. Разрушени са магазини, бензиностанция, автобуси и трамваи на градския транспорт, биещите се хулигани се обединяват срещу полицията и я обръщат в бягство, над три часа продължават безредиците, ранени са стотици. Седмица след погромите, Динамо гостува в Лайпциг, на местния Заксен. По време на мача започва голям бой по трибуните, който се превръща в бунт. Стотици се бият по трибуните и терена, мачът е прекъснат. Ситуацията е излязла извън контрол и полицията открива огън по биещите се. Петима са ранени, а един умира на място, това е 18-годишният берлинчанин Майк Пол. Седмица след трагедията няколко хиляди излизат по улиците на Берлин, без разрешение на властите, нещо безпрецедентно до тогава, и организират погребално шествие. В началото на колоната младежи носят знаме с надпис : " Скърбим за биткаджията Майк.

 

В тези условия и начин на живот израства Марио Вронски, приятелите му го описват като най-ексцентричният и интересен човек на света, далеч от представата ни за него като само за топ-хулиган, при това не само в Берлин, а и в цяла Германия. Трудно момче в детството си, през 1998 г. Вронски е машина висока 185 см. и с тегло над 100 кг. - тренирани мускулите със слънчев тен от постоянни пътувания до Южна Америка и посещения на солариуми в Берлин. Човек с отлична репутация сред привържениците и хулигани на Динамо Берлин. Той редовно посещава домакинските мачове и гостуванията на Динамо Берлин, финансира различни мероприятия на публиката, пътувания, чествания, наема адвокати, подпомага изпаднали в нужда привърженици, спонсорира ежегоден детски футболен турнир… Освен това, Вронски е основно действащо лице и лидер по време на т .нар. " трето полувреме" , както хулиганите наричат организираните битки помежду си.

 

Всичко започва веднага след падането на Стената. Младежите от Източен Берлин се оказват абсолютно неподготвени към условията на Нова Германия. Колапсът на социалистическата планова икономика, води до крах на индустрията в Източен Берлин, буквално за ден стотици хиляди остават без работа. Пред младежи като Вронски и Раух е само алтернативата да предложат уменията си на хора, които могат да се възползват от тях. Рекет, изнудвания, отвличания, погроми срещу конкуренцията… , това е ежедневието на Вронски.Всеки ден рискува здравето и живота си. Вронски е сред хората, които отблъскват от Източен Берлин наркодилърите от западната част, сблъсква се челно с турската мафия, която държи трафика и разпространението на хероин в Германия, хората му прогонват турците от Източен Берлин и от цял Бранденбург.През втората половина на 90-те Марио организират своя собствена охранителна фирма. Целта са барове и дискотеки на територията на Източен Берлин. Работниците и служителите на фирмата са приятелите му от трибуните - закалените в битки хулигани на Динамо. Над тридесет младежи, повечето приятели от деца, са ударната му бригада, Раух е между тях. Конкуренцията в този бизнес е огромна, но компанията на Вронски работи с железни методи. Бързо хората на Вронски извоюват периметър и контролират изцяло територията на Източен Берлин и Потсдам. За момчетата му е лесно, просто група от шест или седем души с оръжие посещава конкуренцията или собственика на бар и ги убеждава да се отдалечат или съответно да се ползват от предлаганите услуги. Понякога оръжия трябва да се прилагат. През 1995-та избухва война с клон на турската мафия от Западен Берлин, където Вронски се опитва да изтласка турците и арабите, контролиращи заведенията, наркотиците и проституцията. Войната завършва с няколко трупа и от двете страни, а разделението остава – на запад – турците и арабите, на изток - футболни хулигани на Динамо Берлин. „ Просто се стремяхме да изгоним турците от нашите улици, не искахме да продават хероин на германци” , казва по-късно Вронски и допълва : „ Хероинът убиваше твърде много германци, реших да предложа на хората нещо по-добро, започнах да вкарвам кокаин, при това най-доброто качество в Европа, на цената, на която турците продаваха нискокачествен хероин” .

 

В този бизнес има една поговорка-правило, която гласи: "Който контролира вратата в нощен клуб, той също така контролира продажбата на наркотици в този клуб".

 

Без разрешение на персонала по сигурността в нощните клубове е почти невъзможно в тях да проникнат нерегламентирани наркотици. Вронски контролира повечето "Врати" в Берлин и вече е готов да се прехвърли към друг бизнес. Целта е Южна Америка. Там, където се произвежда материалът.

 

През 1995 г. в Берлин настъпва тежко време за хората на Вронски, постоянен тормоз от полицията заради няколко престрелки и сбивания из барове в Западен Берлин, няколко убити конкуренти, много медиен шум. Вронски и няколко от най-приближените му, заминават за Венецуела, където от година се крие един от хората му - Роко Шуберт, издирван за двойно убийство на двама турски гангстери. Тук Шуберт бързо се включват в местните картели, впечатлявайки ги със сила и сериозно отношение към бизнеса. Шуберт е истинска машина, висок над два метра и тежащ 130 килограма, той постепенно изгражда доверие и контакти сред играчите в местния наркобизнес. Двуметровият германец има репутацията на осакатяващ с един удар, което му носи постоянни ангажименти в Каракас. Двамата с Вронски бързо се ориентират в обстановката и създават свой канал за доставка на кокаин в Източен Берлин и Бранденбург. Шуберт отговаря за транспорта и логистиката до Европа, от там поема Вронски. Каналът е един от най-сигурните в цяла Европа, действа 3 години, с една единствена заловена пратка, която обаче се оказва фатална за цялата схема.

 

Кокаинът се пренася с куриер, пристига от Латинска Америка до летищата на Дюселдорф или Амстердам, а понякога и в пристанището на Бремен, след това се транспортира до Берлин. В Берлин, фирмата на Вронски, вече има множество клонове, които действат като дъщерни и имат няколко пощенски кутии на имената на несъществуващи или мъртви хора. Наркотиците се изпращат до тези адреси, и там ги взимат специални хора, отговарящи за преносът им до точките на разпределение. Организацията е перфектна.

 

Вронски все по-често пътува за Венецуела за да наглежда бизнеса и да се забавляват с Шуберт в елегантни вили в Каракас, принадлежащи на местни наркобарони. Партитата неизменно завършват с бой за развлечение, като обикновено Шуберт се изправя срещу човек на домакина, боят рядко продължавал повече от минута.

 

Сътрудничество на берлинските хулигани с картелите от Венецуела носи огромни печалби. В Каракас, един килограм кокаин е на стойност 6000 - 7000 долара. В Германия същият килограм носи приходи от 200 000 марки. Парите се перат от Франк Вронски - по-малък брат на Марио, който е шеф на клон на Dresdner Bank в градче близо до Берлин. Този човек може да открива сметки без никакви проблеми на несъществуващи хора, както и сметки на името на фиктивни фирми от цял свят. В тях постъпват парите от наркотици и след няколко транзакции се осчетоводяват като пари от чистия бизнес на Вронски. Нотариално заверени документи от титулярите на сметките, снимки на тях и тяхната собственост, свидетели, нотариуси… , нищо не било проблем за Франк Вронски. Смята се, че за годините на съществуване на организацията са изпрани пари възлизащи на сумата от 200 милиона марки.

 

През ноември 1996 г. в Куба случайно е арестуван един от куриерите на Шуберт, с голямо количество чист кокаин на път за Германия. Кубинската полиция започва разследване.По-късно започват разследване от Интерпол и германската полиция. След двегодишни разследвания, полицията вече има някаква, макар и бегла, представа за събитията.

 

Хулиганите много бързо забелязват, че са обект на засилен интерес и са застрашени. Но нейно величество случайността за известно време забавя ареста на фракцията. По това време Вронски вече притежава широка мрежа от клубове, които охранява, салони за фитнес и зали, в които стотици тренират бойни изкуства. Съвсем случайно той се запознава с младеж на име Йенс. Това е шампион на Берлин по тайландски бокс, който започва да тренира в един от салоните на Вронски. Случайно Йенс работи в Седма секция на полицията в Берлин, точно тази, която е ангажирана пряко с разследването и провеждането на операция " Куба" . На всичко отгоре, Йенс е и фен на Динамо. Така Вронски придобива собствен човек в полицията, който е имал достъп до компютри и вътрешната информация по случая. С информацията предоставена от Йенс, хулиганите са винаги няколко крачки пред полицията и отлагат разбиването на организацията с повече от две години. Междувременно Вронски разполага и с други близки сътрудници в полицията. Корумпирани полицейски служители в компанията на футболни хулигани на посещение в публични домове в Източен Берлин не са необичайна гледка, скъпи автомобили, яхти, круизи в Южна Америка, така Вронски се отблагодарява на сътрудниците си.

 

През октомври 1998 г. в апартамента на Марио Вронски нахълтва специализирано полицейско звено и той е арестуван без съпротива. Иззети са автомат със заглушител, пушка помпа, два пистолета и стотици боеприпаси. В сметките, които са лично на Вронски са блокирани около 5 млн. марки. Арестувани са 28 човека, сред тях брат му Франк, Йенс, банкови служители, още трима полицаи и много от хората на Вронски. В неизвестност остават 8 от най-верните му хора, за които се предполага, че са се укрили или са избягали през Испания във Венецуела. Германското правителство многократно прави опити за екстрадиция на Шуберт и още 6 човека, за които със сигурност се знае, че пребивават в южноамериканската страна, Венецуела обаче отказва заради това, че всички те са сключили бракове с венецуелки и се ползват със защитата на държавата.

 

През всички тези години, Вронски и хората около него са неизменно на всеки мач на Динамо и германския национален отбор, подкрепяйки по стадионите и по улиците своите. Вронски дори учредява пенсия за някои от ветераните на Динамо и я изплаща непрекъснато до ареста си.

 

В момента Динамо Берлин играе в пето ниво на футбола в Германия, но хулиганите му са все още във най-висшата лига и всяват ужас с появата си в цяла Германия.

 

Всички футболни фенове в Германия са класифицирани от страна на полицията на три категории, в зависимост от склонността им към насилие. За да покаже съотношението на силите между хулиганите подкрепящи отборите в Берлин, полицията изготвя ежегодна статистика във вид на официален документ, адресиран до Сената на Берлин. Въз основа на статистика в Берлин за сезон 2005/2006 са регистрирани футболни хулигани в следната подредба :

 

Категория " Б" (Kategorie Б) – привърженици, които не идват на стадиона за да създават безредици, но там са потенциални носители на агресия. За тях се счита, че са склонни към агресия при определени условия :

 

Херта Берлин - 200; Унион Берлин - 250; Динамо Берлин - 300; Тенис Борусия - 30.

 

Категория " С" (Kategorie C) - привърженици, които са не само склонни към прояви на насилие, но те умишлено го търсят, а когато насилието липсва, те са готови да го създадат.

 

Херта Берлин - 50; Унион Берлин - 60; Динамо Берлин - 160; Тенис Борусия - 5.

 

На мачовете на германския национален отбор, хулиганите на различните клубове са по правило обединени. Момчетата от Динамо Берлин винаги имат важна и ключова роля, продължават да стряскат навсякъде с появата си.

 

*имената в статията са променени

 

По материали от сп. " Шпигел" (материалът е публикуван в Ултрас.бг)

Не се размина без инциденти по време на една от зимните контроли в Европа. Феновете на шведския Юргорден и немския Унион Берлин нахлуха на терена, който бе покрит с факли.

 

Причината - агитката на Юргорден издигна плакат: "BFC Dynamo Berlin", което накара гостуващите привърженици буквално да подивеят. Наложи се намесата на полицията, а мачът бе подновен след близо полувреме.

 

Първоначалните информации са, че има ранени фенове и полицаи. Проблемите продължиха и извън стадиона, където органите на реда извършиха арести.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дори и в четвъртото ниво на немския футбол, агитките са на ниво. Доказаха го едни от големите съперници от Берлин - Унион ІІ и Динамо.

 

Полицейски ескорт, пълен стадион и бой на трибуните бяха само част от спектакъла.

 

Срещата от 20-ия кръг на Регионаллига Нордост завърши 1:0 в полза на по-именития в исторически план Динамо Берлин.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Когато стане дума за Купата на Германия, винаги е интересно, а стадионите са пълни. Особено в първите кръгове, когато по-малките отбори стартира с надеждата за трофея или поне, че могат да препънат някой голям по пътя му.

На два пъти двубоят от първия кръг между Ханза и Херта беше прекъсван. Причината е, че феновете на гостите от Берлин  започнаха да хвърлят факли към феновете от Рощок и дори няколко седалки в буферната зона се запалиха. Това накара съдията Роберт Хартман да прекрати двубоя за повече от десет минути.

Херта спечели с 2:0.

Един от историческите берлински съперници на Старата госпожа - Динамо, което се лута в момента от долните дивизии на Германия, прие елетния Шалке.

Тимът от Гелзенкирхен спечели с 2:0, но на трибуните беше доста по-интересно.

Много фенове, пълни сектори на агитките.