- Представи се първо.

- Аз съм от Гимараеш, Португалия, като моят клуб е Витория. От края на 90-те години на миналия век се считам за ултрас. Иначе съм фен на отбора още от детството си, т.е. от 80-те.

- Би ли ни разказал нещо за твоята ултрас група и затова какви промени е претърпявала през изминалите години?

- Първите фен-групировки на моя клуб бяха създадени през 80-те години. Това бяха "JUVI", "Fundadores", "Conquistadores", "Legião Vitoriana". Нито една от тях обаче не успя да просъществува дълго. Основното за моя клуб е било той да бъде винаги подкрепян от абсолютно всички фенове. През 1994 г. се появи "Insane Guys" - група, която съществува и до ден-днешен. През 1999 г. бе създадена още една - "White Angels". Това са двете основни групировки на Витория, но освен тях има и няколко по-малки като "Tifosi", "Gruppo 1922", "Vimaranes 1128" и други.

- Каква бройка фенове се събирате на домакинските срещи?

- В нашия дом се събираме около 20 000 души публика, като в някои от мачовете числото е още по-голямо. Напоследък обаче бройката пада, както впрочем е и по другите стадиони в Португалия. През този сезон бяхме средно около 14 000. Въпреки че се класирахме на финал за Купата (загубен от Порто с 2:6 - бел. ред.), отборът се представяше зле, което бе причина някои по-слабохарактерни привърженици да го изоставят. Като прибавим към това и икономическата криза, положението в Португалия става наистина лошо...

- Колко души пътувате с отбора при гостуванията?

- При мачовете навън ситуацията е същата, но въпреки това правим големи инвазии, като на няколко пъти се събирахме по 5000-6000-7000 души. Най-сериозното ни посещение бе при гостуването в Севиля за мача от Лига Европа, когато бяхме 6000. Бройката наши фенове варира в зависимост от мачовете и времето, в което се провеждат (често пъти играем в петък или понеделник). Освен това не бива да се забравя, че Гимараеш е малък град с около 150 000 души население. Обикновено за гостуванията се придвижваме с автобуси, но някои пътуват и с коли.

- Имате ли приятели от някоя групировка в Португалия или чужбина?

- Има само една, с която сме в приятелски взаимоотношения от 2000 г. - "Fúria Azul" на Беленензеш. Всички наши фракции са приятели с нея.

- Има ли отбори, които традиционно да мразите?

- Имаме много врагове. Най-големият е групировката от Брага. Съперничеството ни с нея започва още преди двата клуба да бъдат основани. Винаги е имало съперничество между двата града, което впоследствие се е пренесло и във футбола. Друг наш голям противник от много години насам е "Panteras Negras" от Боавища. Мачовете между Витория и Боавища е една от класиката на португалския футбол, но за съжаление техният отбор в момента е по долните дивизии. Още един наш съперник е групировката "Mancha Negra" от Академика, но тук противопоставянето е далеч по-слабо в сравнение с горните две групи. Разбира се, Бенфика, Порто и Спортинг също влизат тук, както и "Mafia Vermelha" от Лейшоеш, ако трябва да нарека това между нас и тях съперничество...

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е тя в Португалия? Какви закони има срещу ултрасите във вашата държава?

- Взаимоотношенията между всички групи и полицията не са добри. Да, доста са строги, дори смятам, че португалската полиция е сред най-строгите в цяла Европа. Има и закони, които са буквално болезнени за ултрасите. Забранено е използването на пиротехника. Законът е направен, така че групировките да се легализират, тъй като единствено те могат да внясат каквито и да било материали на стадионите. Всички останали имат ограничения с влизането, а някои дори не са допускани. Всички наши ултрас групи са нелегални. Ние смятаме, че легализирането на групировите е крачка към присъединяването към модерния футбол. Горди сме, че сме нелегални!

- Случва ли се често вашата групировка да влиза в боеве? Ако да, с кого?

- Подобни сблъсъци в Португалия са редки. Полицейското присъствие е сериозно, а при придвижванията ни с авбтобуси винаги има ескорт, който да предотвратява евентуални ексцесии. Това важи за всички фен-групировки в страната. В последно време единствените сбивания, които сме имали, са били с феновете на Бенфика. Такива малки изключения има и по други места в Португалия.

- Какви са политическите възгледи на вашата група?

- Ние не смесваме политиката и футбола.

- Какъв тип хореография обикновено правите? Покажи ни някакви снимки и обясни.

- Никоя от нашите фракции не се хвали с това, че е направила някоя фантастична хореография. Ние сме силни в това да подкрепяме и следваме отбора навсякъде в добри и лоши моменти. Ето някои снимки.

 

Тази е от мача Витория - Брага, когато хореографията бе направена от "White Angels", "Tifosi", "Gruppo 1922" и "Wimaranes1128". Лайтмотивът тук е  "Гимараеш - вечната столица". Това, което виждате, е замъкът на Гимараеш, над който стои надписът: "Португалия бе създадена тук".

 

Следващата снимка е от двубоя Витория - Бенфика, като хореографията е създадена от същите ултрас групи. Отгоре пише: "Съживете белия ад".

 

Това е от мача Витория - Академика. Хореографията е дело на "Tifosi", "Gruppo 1922" и "Vimaranes1128". Много е добра, макар че от превода се губи смисъла. Лицето е на първия крал на Португалия, който е бил роден в Гимараеш. Неговият образ е символ на нашия клуб.

 

Поредната снимка е от Витория - Порто. Хореографията е дело на "White Angels". Надписът гласи: "Напред, момчета, имаме нужда от нещо съвсем малко като това...". За португалците може да няма голям смисъл това изречение, но е добро на фона на дизайна.

 

Последната снимка е от Витория - Олянензе, като хореото е отново на "White Angels". На не го е изобразен краля, за който споменах по-горе.

- Градът на даден отбор може да бъде нещо много специално за един фен. Какво мислиш за твоя?

- Много съм горд от моя град. Това е мястото, където се е появила Португалия, това е първата столица. В Гимараеш има и привърженици на други отбори, но всички те знаят, че това е градът, където най-многобройните фенове са тези на Витория. В известен смисъл Гимараеш е едно изключение в Португалия. Във всички останали градове има привърженици на трите най-големи клуба (Бенфика, Порто и Спортинг). Ние сме най-верните и страстрни фенове в страната. Витория, Гимараеш и Португалия са моята гордост!

Източник: HoolsWorld.net

Превод и редакция: FanFace.bg

Замисляли ли сте се какво точно означават имената на футболните отбори?

 

Някои от тях са кръстени на града си, и това е съвсем нормално. Други обаче имат най-невероятен произход.

 

Чилийският Коло-Коло например носи името на храбър индиански вожд, водил люти битки с испанските завоеватели. А преди да стане футболен тим, Велес Сарсфийлд всъщност е бил политик от Буенос Айрес, написал първата конституция на Аржентина.

 

Във Финландия отборът на град Пори се казва Джаз. Защо ли? Ами всяка година там се провежда фестивал на джазовата музика.
Няма начин да не сте чували и за футболния клуб Жил Висенте от португалския град Барселос. Едва ли обаче подозирате, че господин Висенте е живял през 16 век и се явява един от най-големите драматурзи на родината си.

 

Как пък в Лондон на никого не му дойде на ума да нарече някой отбор ФК Шекспир?

 

Наскоро ви представихме произхода на имената на футболните клубове в Англия, а сега ще продължим и с отбори извън Острова.

 

 

Да излезеш от сандъка с инструменти
На 25 май 1901 г. в една от къщите в квартал „Ла Бока” в Буенос Айрес неколцина студенти се събират да основат свой футболен клуб. Сред идеите за име са Ла Росалес, Санта Роса и Хувентуд Бокенсе. Но младият Педро Мартинес тъкмо е забелязал някакви сандъци с железарски инструменти, на които пише Ривър Плейт. Без дори да подозира, че това всъщност е английското наименование на близката река Ла Плата, Мартинес намира достатъчно аргументи да убеди останалите, че новият отбор трябва да се носи именно това название. Така се ражда един от най-големите футболни клубове в света.

 

Тъй като британците са изнесли играта от Острова към останалия свят, доста отбори също възприемат в края на 19-и и началото на 20-и век имена на английски език. Във Франция например основателят на ФИФА Жюл Риме и приятелите му създават Ред Стар (Червена звезда). В Берн има Йънг Бойс (Младите момчета), а в Цюрих - Грасхопърс (Скакалците). Бразилският Коринтианс всъщност е кръстен на името на английския отбор Коринтиан, гостувал на турне в Сао Пауло през 1910 г.

 

 

Ние сме отборът на квартала
В големите градове доста клубове предпочитат да се казват като квартала си. По този начин най-малкото си осигуряват вярна до гроб местна публика. Такъв е случаят на Андерлехт (Брюксел), Фейенорд (Ротердам), Боавища (Порто), Розенборг (Трондхайм), Сервет (Женева), Фламенго (Рио), Пенярол (Монтевидео) и др. За съществуването на всички тези квартали светът щеше да тъне в неведение, ако не бяха футболните им отбори. Кой например ще знае, че в Лисабон има доста голяма махала на име Бенфика?

 

Доста по-амбициозно е да се представяш като отбор не на квартала, не дори и на града, ами на целия регион. Такъв е случаят с Лацио, Байерн, Твенте… Във Франция това дори граничи с безумие, след като още преди доста време имената на клубовете бяха допълнени с географски понятия като Монпелие–Еро, Нант–Атлантик, Седан-Арден и даже Троа-Об-Шампан. Причината е чисто икономическа, за да може целият регион да участва във финансирането.

 

 

Етносът и религията във футбола
Келтската идентичност присъства в имената на отбори като Селтик (Глазгоу) и Селта (Виго). Шотландският клуб всъщност е създаден през 1888 г. от ирландците в Глазгоу и носи техни символи. Подобен е случаят с испанския Селта, чието име подчертава келтската идентичност на значителна част от населението в областта Галисия. А за да има и респект към централната власт, Селта се води Real club, тоест – кралски, приближен до двореца в Мадрид.

 

Нещо такова се е случило и с отбори като чилийския Палестино, основан през 1929 г. от палестински имигранти в столицата Сантяго. А за да известят на всички, че идват чак от земите около Дунав, българските заселници в Монтевидео Михаил и Иван Лазарови основават там през 1932 г. бъдещия уругвайски шампион Данубио.

 

 

Верен на футбола, верен на предприятието
Помните ли, че във филма „Любимец 13” футболният отбор се казваше Витоша, също както завода. Затова в кабинета на директора имаше лозунг „Верен на футбола, верен на предприятието!” Но това далеч не е наш патент – в Айндховен играе ПСВ, чиято абревиатура всъщност означава Спортен клуб „Филипс”, на името на производителя на електроника от същия град. А Байер е кръстен на фабриката за медикаменти в Леверкузен и си играе така още от 1904 г. 

 

Във Франция доста по-неуспешен излезе експериментът от 1987 г., когато обединиха автомобилна компания с футболен клуб от Париж, за да се получи Матра – Расинг. Това просъществува малко време. Неособено радостна във финансов план днес е и съдбата на отбора Евиан Тонон-Гаяр, залепил името на минералната вода до това на населеното място и отбора му Гаяр. За справка – града с водата Евиан и този с отбора Тонон-ле-бен са на 100 км разстояние. Все едно у нас да основем Девин-Марица-Пловдив.

 

Газираната напитка Ред Бул нацвъка името си във футбола на цели четири континента. Днес нейното название носят отборите в Залцбург, Лайпциг, Ню Йорк, Сао Пауло и в ганайския град Согакоп.

 

 

Да живее соцът, да живее Динамо!
Във времето на социализма целият източен блок беше възприел едни и същи имена на ред от отборите си. Така например Динамо се водеха футболните клубове на милицията, с представители в Москва, Киев, Минск, Букурещ, Загреб, Източен Берлин, Дрезден. По едно време и софийският Левски е носил такова име, което всъщност означава генератор на електрически ток. Но какво общо може да имат токът, динамото и великият учен Фарадей с милицията? По този въпрос науката мълчи. 

 

Пак по това време армията има своите ЦСКА в Москва и София, а железниците по соца дават името Локомотив на отбори в Москва, Лайпциг, София, Пловдив и др. В годините на култа към личността могат да се срещнат футболни тимове като Сталински текстилец. Селскостопанските предприятия кръщаваха отборите на тяхна издръжка с абсурдни имена като Урожай – руска дума, означаваща „реколта”. Твърди се, че през 50-те години у нас е имало и футболно дружество Мотика към някакво ТКЗС.

 

 

Героите от древната митология
Едно от най-сполучливите хрумвания във футбола се явява онова от 18 март 1900 г. в Амстердам, когато основателите на клуба решават да го кръстят Аякс, на името на древногръцкия герой от Троянската война. С 33 титли на Холандия това е най-великият тим в страната, и то без да броим четирите покорявания на Европа в турнира за КЕШ. Древна Гърция присъства и в името на Спарта (Ротердам), същото название носи и отборът на чешката столица Спарта (Прага). 

 

В Гърция и Кипър боговете и героите съвсем са налазили футбола с повелителя на музиката, танците и поезията Аполон в Каламария и Лимасол, с войнствения Арис от Солун и на още ред места. В Солун играе и героят на героите Херкулес (Ираклис), когото испанците наричат Еркулес и са кръстили на него тима от Аликанте. Отбор със същото име играе в Холандия. Чудно защо обаче няма футболен клуб Зевс, а само спортна екипировка с това име.

 

 

Може ли Христо Ботев да рита в „Б” група?
Историческите персонажи също са се настанили от дълго време във футбола. Отборът от холандския град Тилбург например е на името на Вилем II, владетел на страната през 19 век. При един от конфликтите с Белгия величеството си премества покоите в Тилбург, където умира през 1849 г. Неговите наследници на терена обаче и до днес играят в холандската елитна дивизия.

 

В България отдавна сме вкарали във футбола национални светини като Васил Левски и Христо Ботев. Не само в София и Пловдив, а и в ред други градове и села. Друг е въпросът дали е достойно Ботев например да рита в „Б” група? На нежния поет Пейо Яворов пък бяха кръстили всичко в Чирпан, в това число и футболния отбор. В Белград има отбор Обилич, на името на сръбския болярин, заклал султан Мурад в битката при Косово поле преди повече от шест века. А германският Арминия (Билефелд) е кръстен на военачалника Арминиус, водил войска срещу римляните.

 

В Русия известно време играеше отборът Чкаловец от Новосибирск, той носи името на известния авиатор Валерий Чкалов. Пак там имаше ред тимове Стахановец, в чест на миньора ударник Алексей Стаханов. Боливийският тим Боливар е създаден през 1925 г. в чест на освободителя от испанците Симон Боливар. Доста оригинално хрумване идва в главите на основателите на бразилския Васко да Гама, те приемат името на прочутия мореплавател. Уругвайският Колон всъщност е кръстен на Христофор Колумб, откривателя на Америка. Доста по-слабо признат е Фернандо Магелан. Макар и да е първият, обиколил света, на него се води само една школа в Линкълн, щата Небраска.

 

 

Да си откраднем име
Измислянето на име на футболен клуб не е лесна работа. Затова може просто да си откраднем названието на друг отбор, и готово. Арсенал например има не само в Англия, но и по всички континенти. Не много отдавна дори в разградската областна лига имаше не един, ами два отбора Арсенал. Хайде, едните бяха от село „топчии“. Но какво да кажем за другите от Лъвино?! 

 

В Монтевидео студентите от колежа „Падрес Капучинос” кръщават техния тим Ливърпул с аргумента, че точно от пристанището на река Мърси в английския град идвали кораби. А през 1909 г. в Чили се пръква и Евертън, уж заради това, че местните много обичали бонбоните „Everton Mints”. По същата логика днес там могат да основат и футболен клуб Тофифи. В Еквадор съществува тим на име Барселона, а в Боливия има Реал. В България също си имаме Реал, това е отборът на старозагорското село Мъдрец, а на гара Лакатник доскоро играеше Милан, преди да му сменят името на Искър.

 

 

По силата на случайността
В Буенос Айрес футболният клуб Индепендиенте възниква по необичаен начин. Едно от английските предприятия отказва да включи във футболния си отбор работниците от Аржентина, и пази местата в състава само за британци. Тогава низвергнатите основават Индепендиенте, което означава Независим. 

 

Подобен е случаят с Интер (Милано), чието пълно име е Интернасионале, а във фундаментите на клуба е заложена идеята, че в него може да играят футболисти от всякакви националности. Това става през 1908 г., почти 90 години преди делото „Босман”, което премахна ограниченията за чужденци.

 

А какво, по дяволите, означава Херта? Основателят на клуба от Берлин Фриц Линднер го кръщава на един параход в сини и бели цветове, който много му харесал. Още по-странна е историята с Ксамакс от швейцарския град Нюшател. Сред създателите му фигурирал и футболистът Макс Абеглен, когото всички наричали Ксам. След дълго умуване сложили Ксам пред Макс, и така се получил Ксамакс.