Какъв завършек на годината в Премиършип? Интригуващ и вълнуващ - Арсенал срещу Челси.

Болтън и Челси се изправят един срещу друг в интригуващ двубои от английската Висша лига в понеделник. И докато въпреки слабите резултати напоследък, домакините правят страхотен сезон, то нещата в Челси определено не вървят.

Може да сте чували историята за човека, който вадел зъбите си един по един, без упойка. Ревял, врещял, сълзял, и пак продължавал със следващия зъб.

Хвърляйки поглед към отборите в Топ 4 (Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Арсенал и Челси) на английския футбол и всичките възможни 6 двойки изглежда, че двубоят между Ливърпул и Челси е с най-малък заряд... Но дали действително е така?

През годините не можем да търсим някакво силно изразено съперничеството между "червените" и "сините" от Лондон, но след пристигането на Роман Абрамович на "Стамфорд Бридж" нещата се промениха коренно. В големи периоди Ливърпул бе твърде силен, а Челси незабележим, което правеше мача всичко друго, но не и дерби. До 1997 година Челси имаше едва 4 значими титли във витрината си, а трофеите на Ливърпул едвам са побират в няколко музея.

Колосалните инвестиции в Западен Лондон и фактът, че "сините" винаги са имали страхотна публика направиха от Челси отбор от световна величина и основен фактор на Острова.

По стечение на обстоятелствата именно двубоят Ливърпул - Челси донесе най-много емоции на запалянковците на двата тима (и не само) през последните 5-6 години. Жозе Моуриньо на няколко пъти нажежи обстановката до червено. Сега устатия португалец го няма, но пък дойде сагата "Фернандо Торес", която е на път да взриви обстановката още в неделния следобед на "Стамфорд Бридж".

Челси спечели Купата на Лигата през 2005 година след успех с 3:2 над Ливърпул, но "червените" си отмъстиха година по-късно, отстранявйки лондончани на полуфиналите за ФА къп.

Истинската война между двата лагера обаче се водеше в Шампионската лига. Когато Ливърпул и Челси се изправиха един срещу друг на четвъртфиналите на най-комерсиалната надпревара през 2009 година, това беше пети пореден сблъсък между "червени" и "сини" в Европа. От математическа гледна точка това е почти невъзможно, но ето, че стана...

За първи път двата тима кръстосаха шпаги през 2005 година на четвъртфиналите. След нулево равенство на "Стамфорд Бридж" последва "невидимият" гол на Луис Гарсия на "Анфийлд" и триумфът на Ливърпул в Истанбул.

През следващия сезон Ливърпул получи правото да защити трофея си, въпреки че не завърши в челната четворка у дома. Така "червените" не получиха "country protection" за жребия и попаднаха в една група с Челси. Последваха две нулеви равенства и двата тима се класираха за фазата на директните елиминации, където отстъпиха безславно на Барселона (Челси) и на Бенфика (Ливърпул).

През 2006/07 старите познайници отново се срещнаха. По ирония на съдбата този път Ливърпул отстрани Барса, а Челси - Порто (е, не е Бенфика, но достатъчно близо). Отново три английски отбора на полуфинал и отново двойката Ливърпул - Челси. След разменени победи с по 1:0 "червените" бяха безгрешни при дузпите и отново отстраниха лондончани.

Челси най-после изпита радостта да отстрани Ливърпул през 2008 година. Двата мача завършиха 1:1, но в реванша "сините" измъкнаха успеха след продължения.

Това обаче не бе всичко. Класиката тепърва предстоеше. Когато Фернандо Торес изведе Ливърпул още в 6-та минута на "Анфийлд" изглеждаше, че мърсисайдци са си опекли работата, но след почивката Челси се развихри с три безответни гола. На реванша на "Стамфорд Бридж" пък Ливърпул водеше с 2:0 на почивката. Два гола за домакините направиха резултата 2:2, а в последните минути Челси и Ливърпул си размениха по още две попадения за незабравимото 4:4.

Ето така се роди легендата и не се учудвайте, ако чуете феновете на Ливърпул да запеят за "дебелия задник на Лампард", "кривата глава на мишката Жозе" или пък "кокаиновия баща на Тери" веднага след някой мюнхенски рефрен за вечния враг Манчестър Юнайтед. А това е повече от показателно...

 

"Сините" обаче няма да останат длъжни на скаусърите в неделния следобед, а ние ще ви разкрием какво ще се пее от трибуните на "Стамфорд Бридж" цял мач:

He's now a blue he was a red - Torres! Torres!
He's left The Kop to join The Shed - Torres! Torres!
He used to go out on the rob
but now he's got a proper job
Fernando Torres - Chelsea's new number nine
...They thought he'd always be a red - Torres! Torres!
You'll never walk alone he said - Torres! Torres!
They bought the lad from sunny Spain
he scored a few then grew a brain
Fernando Torres - Chelsea's new number nine!

Испанският нападател Фернандо Торес официално вече е футболист на английския шампион Челси. Бившият вече играч на Ливърпул подписа договор за пет години и половина със "сините".

Новото попълнение на Челси Фернандо Торес призна, че е много щастлив от преминаването си в състава на английския шампион.

Да трябва да се събудиш в 6 часа сутринта, за да гледаш мач на Челси, може да изглежда кошмарно за мнозина, но това е реалността през Американските сини фенове Бет Уайлд и Дани Кампос.

Ако ставането в толкова ранен час, за да гледат някоя среща по телевизията в пъба не е израз на страстта им, то такова е прелитането на целия Атлантически океан, за да посетят Стамфорд Бридж за Chelsea Pitch Owners Annual Lunch, на който те щедро дариха 5000 $ за Фонда на бившите играчи от името на Американския фенклуб на Челси. Това беше страхотна възможност да им зададем няколко въпроса.

Кога беше първото ви пътуване до Стамфорд Бридж?

Бет: Мога да си спомня точната дата. Беше 10 октомври 1981 срещу Урексхям. Резултатът беше 2-0, Колин Лий и Майк Филъри отбелязаха.

Дани: За мен това беше срещу Уулвс миналия сезон и мисля, че все още мога да си спомня резултата. Спечелихме с 4-0, беше фантастичен мач. Подкрепям Челси от много време, но това беше първата ми възможност да дойда тук да ги гледам. Челси бяха в Америка няколко пъти, така че първият път, в който ги видях на живо, беше през 2006 г. Те играха в ЛА срещу Галакси по случай привличането на Дейвид Бекъм. Но едивствената причина да бъда там беше Челси.

Кой бяхте най-развълнувани да срещнете днес?

Бет: Срещнах Рой Бентли и Клайв Уолкър преди 5 години, а също и голяма част от бившите играчи. Но това е първият път, в който видях Денис Уайз и беше наистина специално.

Дани: Не смятам, че мога да посоча 1 или 2 играчи. Мисля, че е фантастично, тъй като всичщи тези играчи, за които съм чел в книги, от толкова много отбори на Челси, са тук заедно.

Как започна любовта ви към Челси?

Дани: Всичко започна след началото на това хилядолетие. Предполагам беше към 2001г. В САЩ имаме канал Fox Sports, който винаги е искал да излъчва Премиършип. Така за първи път видях Челси. Синият цвят беше много важен, тъй като съм привърженик и на LA Dodgers, чиито екипи са сини. Тук всички знаят Арсенал, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, но аз не симпатизирах на нито един от тях. Исках отбор, който да бъде точният за мен и се радвам, че избрах Челси, тъй като не смятам, че има клуб, който да прави толкова много за феновете си.

Бет: За мен отборът беше също важен, но основното бяха феновете. Когато отидох на първия си мач, не знаех нищо за тази игра. Не беше отборът това, което ме привлече към Челси, а стоенето на Шед Енд с всички фенове. Все още обичам всички тях, смятам, че са най-страхотните в света.

Как беше пътуването, изминахте голямо растояние, и събитието като цяло?

Дани: Полетът беше 10 часа и половина и пристигнахме тук в петък. В събота бяхме на мач, после гледахме резервите и сега сме тук. Всичко беше страхотно.

Кой е любимият ви момент като фенове на Челси?

Бет: Колебая се, не смятам, че мога да посоча само един. Имам предвид, че първият ми мач с Урексхям беше страхотен, след 5 години доведох и майка ми на победата ни срещу Нюкасъл. В първия мач през 2008 доведох и братята си. Спомням си и последния мач на Зола. Да видя двата гола на Джон  Тери срещу Чарлтън също беше страхотно. Всъщност всеки един мач е фантастичен.

Дани: Мисля, че просто вървенето по Фулъм Роуд, да видиш стената на Шед Енд за първи път и да влезеш на Стамфорд Бридж – това е спомен, който ще ми остане завинаги в сърцето.

Смятате ли, че има голяма разлика между вас и привържениците на Сините тук, близо до Стамфорд Бридж?

Дани: Всички знаем, че това е специален отбор. Иначе нямаше 50 от нас на Западното крайбрежие да ставаме в 6 часа, да изминаваме няколко мили с колите си до пъба и да стоим, пеем и пием, докато гледаме мачовете.

 

ChelseaFC.bg

Челси - УБА
Прогноза: 1

Челси стартира кампанията с нулево равенство като гост на Сток Сити, но смятам, че те не играха слабо. Малшансът или съдийските грешки обаче не са оправдание и грешната стъпка задължава сините от Лондон да вземат втория си мач от надпреварата. Те със сигурност са далеч по-класният отбор в сравнение с гостите от УБА (тръгнали с домакинска загуба от Манчестър Юнайтед) и едва ли отсъствието на Петер Чех (контузен) и Стъридж (наказан) ще окажат влияние. За тима на Рой Ходжсън по всяка вероятност отново ще отсъстват двама от ключовите играчи Одемвинге и Томас.

 

Коефициентите за домакинска победа варират между 1.30 и 1.35. Съгласете се, че 30 процента лихва на капиталовложенията ви за 90 минути не дава и най-стабилната банка в света. Ако все пак не ви харесва коефициентът, то може да опитате залог, че домакините ще победят с повече от 1 гол разлика.

 

Болтън - Ман Сити
Прогноза: 2

Двата отбора записаха впечатляващ старт на кампанията, като завоюваха разгромни победи. Тротърс надделяха с 4:0 като гост на амбициозните новаци от КПР, а гражданите удариха със същия резултат друг отбор дошъл от Чемпиъншип - Суонзи. Със сигурност на своя "Рийбок Стейдиъм" футболистите на Болтън ще искат да продължат с успешните игри, но срещу себе си ще имат Кун Агуеро. Може би мнозина смятат, че е прекалено рано аржентинецът да бъде издиган на пиедестал, но показаното от него бе наистина забележително и няма причина да смятаме, че играта му е била моментен фойерверк. Без капка преувеличение смятам, че именно ексиграчът на Атлетико Мадрид бе липсващата част от шампионския пъзел и през настоящата кампания точно гражданите ще бъдат основният претендент за титлата. Скоро към него ще се прибави и великолепният Насри. Така че ако все още не сте инвестирали определена сума за краен успех на Сити - сега е моментът да го направите, защото скоро коефициентът, който сега варира около 5 ще започне да пада. Преди това обаче използвайте и ставката от 1,8 за победа срещу Болтън.

Байерн - Хамбургер
Прогноза: 1

Баварците започнаха колебливо сезона и вече успяха да вбесят наставника си Юп Хайнкес, а на Олимпиащадион се чуха освирквания. Сега пред грандът от Мюнхен предстои дербито с един от големите врагове - Хамбургер. Какъв по-добър начин да се поиска прошка от взискателната публика за загубата в първия кръг от Борусия Мюнхенгладбах. Робен вече е на линия, а реваншът през идната седмица срещу Цюрих от квалификациите за влизане в Шампионска лига изглежда протоколен. Така че сега усилията трябва да са съсредоточени само в сблъсъка със северняците. Не е ясно дали и в този двубой баварците ще разчитат на безумно слабия в последно време Марио Гомес, но за негово щастие Мюлер, Крос, Рибери и Робен могат да поправят пропуските му.

 

Ако коефициентът за домакинска победа, който варира около 1,3 ви се вижда малък, то спокойно може да потърсите и залог за Над 2,5 гола в мача, тъй като и трите досегашни мача на Байерн от тазгодишната кампания влизат в графата "ъндър". Време е това да спре.

ПСЖ - Валансиен
Прогноза: 1

Многомилионната селекция на столичани все още буксува и в Париж вече се говори за треньорска рокада, като най-спряганото име е това на Карло Анчелоти. Каква ще е развръзката ще разберем скоро, но преди това е време ПСЖ да вземе трите точки в Лига 1. Валансиен е удобен съперник, а коефициентът от 1,4 не е за изпускане.

 

Марсилия - Сент Етиен
Прогноза: 1

Тимът на Марсилия все още не се е поздравил с пълен успех в първенството, но това не бива да ни учудва. Издънките в първите два мача от кампанията станаха като закономерност за играчите от "Стад Велодром". Сега обаче идва трети кръг, а в пристанищния град гостува обезкървения славен някога Сент Етиен. Това обаче е един от най-удобните противници за момчетата на Дидие Дешан и затова им гласувам доверие при коефициент 1.5.

 

Астън Вила - Блекбърн
Прогноза: 1

Всяка мач е различен от предходния, но въпреки това е трудно да намерим поне един предлог да гласуваме някакво доверие на Блекбърн. Само преди седмица на свой терен, когато приемаха Уулвс те бяха нечувано беззъби в атака и немощни в защита. За гостите дебют може да направи Петрович, а по всяка вероятност в състава ще се завърнат Самба и Нилсен. Това обче едва ли ще реши проблемите.

 

Астън Била бяха на съвсем друг полюс. Срещу Фулъм тимът изглеждаше компактен и солиден, като само липсата на шанс попречи на бирмингамци да спечелят трите точки. Със сигурност възпитаниците на Маклийш ще бъдат още по-настоятелни в търсенето на успеха и едва ли Агбонлахор, Бент и Хески ще запишат втори поред "сух" мач. Ставката от 1.8 е чудесна, а за любителите на силните усещания препоръчваме и залог, че Вила ще запише чист успех. 1:0, 2:0 също е добър вариант.

Права колонка

Марсилия - Сент Етиен 1 (1,5)
ПСЖ - Валансиен 1 (1.4)
Челси - УБА 1 (1,25)
Байерн - Хамбургер 1 (1.30)

Общ коефициент: 3,41

 

Успех!

 

ЗАЛАГАЙТЕ С FANFACE.BG И BET365 НА МАЧОВЕТЕ ОТ ЕВРОПА ТУК!

Там, където обичат футбола, както никъде другаде по света

 

Една събота в Лондон е изключително малък период от време, за да се усети футболната атмосфера в пълния и блясък, защото става дума за мегаполис с много стадиони и клубове от различните дивизии и огромни разстояния.

Предварителната ми програма бе разходка до любимия "Ъптън Парк", въпреки че в същия ден Уест Хям играеше като гост на Бърнли. И все пак няма как да си в Лондон, да имаш малко свободно време и да не отскочиш до мястото, което е дом на любимия ти отбор. Всеки, който обича истински футбола, знае какви чуства предизвиква едно макар и празно съоръжение, когато то е стадион, а на входа му е изписано името на отбора, за който ти стискаш палци всяка седмица, макар и на хиляди километри разстояние.

Толкова за лондонските чукове. От източен Лондон посоката е на югозапад. Първият стадион, свързан със спортно събитие през деня в програмата е "Стамфорд Бридж", където от 12:45 Челси трябваше да се изправи в градско дерби с Тотнъм. Мотрисите на метрото, което извозва запалянковците на тези два тима към спирка "Фулъм Бродуей хвърчат една след друга, а проблемите с футболните хулигани на Острова явно са сведени до минимум, щом фенове на Челси и Тотнъм пътуват заедно към стадиона. Хората са едни такива усмихнати, лъчезарни, приветливи, позитивни, облекли си фланелките на любимия отбор. Безценно! Всеки си скандира каквото му хрумне и изобщо няма предпоставки някой да срита другия, да не говорим за масови схватки, каквито биха се получили в София, ако цели групи привърженици на два отбора се омешат по пътя към стадиона.

Билети за такива мачове не се продават. Сезонната карта е това нещо, което ти дава гаранция за място на стадиона. Ние в случая разчитаме на служебни билети от вратаря на Тотнъм Брад Фридел, който е изпълнил заръката на бившия си съотборник от Астън Вила Стилян Петров да остави на рецепцията на "Стамфорд Бридж" три билета. Иначе отвън закоравели мъжаги над 50-те продаваха на черно с първа цена 150 паунда на парче, като цената вероятно може да претърпи корекция в посока надолу.

Много бързо обаче решаваме, че Челси и Тотнъм пукат топката без никакъв шанс това да се промени и се отправяме към главната ни и основна цел, която е в съвсем друга част на Лондон – стадион "Емирейтс".

 

Здравко Георгиев е един от онези запалянковци, чийто ден започва с отваряне на клубния сайт на любимия отбор и завършва със същото. Той е от Арсенал. Негов огромен житейски до събота бе, че до този момент не бе гледал любимия си тим наживо. Всъщност това пътуване в Лондон бе заради него. Хората са казали, че винаги има първи път, а сефтето се помни цял живот, като това в огромна степен се отнася за онези човешки индивиди, чието ежедневие е обсебено от магията на футбола. Двайсетина метра след излизане от поредната спирка на метрото виждам покрива на "Емирейтс" и сръчквам Здравко, сочейки с пръст натам. "Видях го", бяха първите му думи, а в следващите секунди той не бе на себе си.

Наоколо всичко е червено и както е около всеки английски стадион, се носи ухание на дюнери и пържени картофи. Доближаваме стадиона, който от няколко години е нов дом на Арсенал и в един момент уникалната постройка се показва в пълния си блясък. Наоколо всичко е стилно и много изпипано, от тротоарите и плочките пред стадиона, до статуята на Тиери Анри и артилерийско топче, всичко носи някакъв белег на великия английски клуб.

Магазинът на "Емирейтс" е пълен като и този на Челси. Цели семейства влизат вътре и общо взето никой не излиза без покупка. Билети за стадиона на Арсенал също са изключително трудна цел и ние отново разчитаме на служебни пропуски от Стилян Петров, а местата са ни при така наречените пътуващи фенове на Астън Вила. На влизане един от стюардите насочва специално обучено куче към торбите ни с покупки от фен-магазините, а след като влизаме, друг стюард деликатно обяснява, че няма как да допуснат човек с тениска "Аз обичам Лондон" като в сърцето е нарисувано оръдието от емблемата на Арсенал. И въпреки, че отгоре имаше яке, Здравко бе принуден да се преоблече преди да се появи на трибуните. Стюардите ни инструктираха също така, че не трябва да реагираме при гол за Арсенал.

Когато си някъде отдалече и не си всеки ден на такъв стадион, първите ти минути минават в ахкане и цъкане с език и всичко това съчетано с много снимки. Един поглед към терена те кара да си мислиш, че поддържането на тревата в Англия не просто е издигнато в култ, това е някакъв вид изкуство. Доближавайки се на два метра от терена си мислиш, че някой цяла вечер е уеднаквявал дължината и структурата на всяко стръкче трева с ножичка за нокти. Струва ти се, че това игрище не е истинско, а нарисувано.

На този мач вече се нагледахме на голове, Арсенал победи Астън Вила с 3:0, наслушахме се и на песните на английските запалянковци. Въпреки че 90 минути си разменяха "храна", отвън феновете на двата тима отново бяха заедно. Всеки си пое към своята посока с поглед към следващия футболен уикенд.

 

Най-интересното за мен обаче бе в метрото от "Емирейтс" към центъра на Лондон. Едно момче с оранжев шал разглеждаше програмка от мача Лутън – Гримзби и аз му поисках да я разгледам, като му представих да погледне моите две от елитните лондонски мачове. Момчето обясни, че е привърженик на Кристъл Палас, който в същия ден бе гост на Дарби, но е бил на този двубой от конференцията, защото баща му е фен на Лутън. Аз обяснявам че съм бил на един 40-хиляден и после на един 60-хиляден стадион, а бащата с характерен жест споделя, че това е доста скъпо удоволствие, а и за такива мачове не се намират билети. Справка след това показа, че на Лутън – Гримзби е имало 6 419 зрители. Пак по същото време в Лондон, на "Бърлогата" в мач от Чемпиъншип Милуол и Лийдс са играли пред 14 309 зрители.

Ако имаше как всички тези мачове да се състоят от сутрин до вечер с достатъчно време да придвижване между стадионите, сигурно щеше да е изключителен кеф. Ние смогнахме само на два. А в събота в Лондон имаше и други мачове от различните нива на английския футбол. Най-впечатляващо от всичко обаче бяха сутрешните гледки - на много идеални тревни игрища малки деца, екипирани и ентусиазирани, играха футбол. Вероятно следобед бащите им са ги повели към различни стадиони в Лондон. Но така е в цяла Англия, там където обичат отборите си независимо от резултатите и класирането.

Какво са две хиляди километра в нашия случай? Ще разберем по-късно. Важното бе, че на един истински фен от България му се случи първия път да стъпи на любимия си стадион и да гледа любимия си отбор. За Здравко вероятно от днес живота ще тече по малко по-друг начин, с едно наум, че му се е случило нещо твърде лично, но достатъчно значимо, че да го сподели с останалия свят.

Желю Станков, "Тема Спорт"

Владимир Манолов - едва ли говори много това име на болшинството от вас, но и той е фен като всички нас. Фен на футбола, фен на Байерн Мюнхен. Владо бе един от щастливците, присъствали на живо на последния финал на Шампионската лига Байерн - Челси, игран на стадион "Алианц Арена" в Мюнхен. Специално за FanFace.bg Владо разказа впечатленията си от този сблъсък, който бе загубен от неговите любимци.

"Атмосферата на мача мога да кажа, че беше страхотна. Преди двубоя феновете бяха много приятелски настроени. В метрото даже английските фенове пътуваха заедно с германските и всички скандираха за своя отбор. Дори си пожелаваха късмет едни на друг. Настроението беше весело и хората очакваха мача с голямо нетърпение. 

 

В Мюнхен от една седмица по радиото се говореше само за финала у дома и хората се бяха настроили да празнуват победата на Байерн, но не се получи.

 

С риск да се повторя, държа да отбележа отново, че и на трибуните феновете също бяха приятелски настроени един към друг и нямаше абсолютно никакви проблеми. Всеки се беше настроил да гледа един много оспорван двубой. 

 

В началото на мача агитките бяха доста активни и постоянно скандираха, но постепенно се поуспохоиха, главно защото всеки се беше концентрирал в това, което става на терена. Развитието на мача беше доста драматично и това също допринесе феновете да наблюдават с интерес играта. 

 

След последния съдийски сигнал привържениците на Байерн не можеха да повярват, че са изгубили, а тези на Челси, че са спечелили. Едните бързо си отидоха от стадиона с надеждата да забравят мача по-скоро, а другите останаха да празнуват със своя отбор и с купата. 

 

Общо взето, въпреки, че подкрепях Байерн, си прекарах страхотно на мача, който беше истинска драма. Само съжалявах, че на финала не беше отборът на Манчестър Юнайтед с Димитър Бербатов в стартовия състав, но това щеше да е прекалено хубаво".

 

Специално за FanFace.bg Владимир Манолов - един от малцината, имали щастието да бъдат на финала на Шампионската лига в Мюнхен