Край него минал странник, потресъл се и го запитал защо си причинява тази несравнима болка, а страдалецът отговорил, плюейки кръв: "За да не си отхапя ръцете".

 

Някой трябва да разкаже пронто тази басня на собственика на Челси Роман Абрамович, защото той е на път да си отхапе ръцете досами рамената, що се отнася до притежанието си от "Стамфорд Бридж". Отборът бе прекрасен през миналия сезон, когато взе дубъл от титла и Купа на Англия с изящен футбол и победи срещу конкурентите си у дома и навън. После започна извънземно защитата на короната си в Премиър лийг, за да се стигне до днешното нетърпимо положение.

 

"Сините" нямат победа в последните си шест шампионатни мача и взеха само 6 от последните 24 точки в лигата, което не им се бе случвало с руския олигарх като шеф. Всъщност в последните си 10 официални мача изобщо Челси надви само Фулъм и Жилина, и то на свой терен едва-едва, с по гол разлика. Ето това вече е белег на преминаване от миникриза в криза.

 

Не вярвайте на съвпаденията: те са най-невероятното обяснение на определени явления във футбола. Специално на "Стамфорд Бридж" мениджърската фигура не е изглеждала толкова самотна край тъчлинията от времето на Жозе Моуриньо, дори и при Сколари, като днес в тази роля е Карло Анчелоти. Скандалното уволнение на асистента на италианеца - Рей Уилкинс, подсказа разпада в управлението на клуба. Оповестеното напускане на ключовата фигура Франк Арнесен го доказа.

 

Абрамович сякаш искаше да отправи послание със замяната на популярна в съблекалнята фигура като Уилкинс с човек, за венец на чийто опит се смята обучение по сокър на 14-годишни американски девойки. Посланието бе прието, но как - с потъване "в сън" (цитат по Анчелоти след загубата от Арсенал), който все повече придобива характеристиките на кошмар, от който няма събуждане, колкото и да се щипеш или въртиш.

 

Защото отборът е в тотална безтегловност на терена и дори присъствието на старите му лидери Тери и Лампард не помага. Контузиите на тези двамата плюс Есиен, Дрогба, Алекс, Жирков и Бозингва, разбира се, са фактор, но не и достатъчен да обясни игра и/или резултати като в мачовете със Съндърланд (0:3, д), Евертън (1:1, д), Нюкасъл Юнайтед (1:1, г), Бирмингам Сити (0:1 г), че дори и с Ливърпул (0:2, г).

 

Разклатеният из основи шампион можеше в Нюкасъл и Бирмингам да събере още пет точки, на "Уайт Харт Лейн" срещу Тотнъм Хотспър още две и днес да е напред в таблицата, а не поставен под угрозата да се свлече до 6-о място при загуба от Болтън Уондърърс. Тези резултати обаче нямаше да отразяват точно състоянието на един отбор, който излиза на терена или наглед незаинтересован, но наперен, или мотивиран, но притеснен.

 

Всъщност точно така изглеждаха "сините" в студената есен на раздялата си с Моуриньо (при Сколари проблемът бяха настроенията на играчите), когато отново Абрамович бе решил да показва кой командва. Само че сега има една огромна и стряскаща за лондончани разлика: при спада на нивото на лидерите в лигата и покачването на това на клубовете под тях съществува огромната опасност едно евентуално свличане на Челси под Топ 4 да не е само за ден или два.

 

Без инвестициите на собственика и приходи от Шампионската лига силно застрашено е средносрочното бъдеще на клуба и точно това трябва да е поводът за големите притеснения, а не конкретно това дали Анчелоти или някой друг ще е мениджър.

 

Истина е, че програмата дава шанс на шампионите да вдигнат глава над водата - четири от идните пет официални техни срещи са на "Стамфорд Бридж" (Болтън, Астън Вила, Ипсуич Таун за купата и Блекбърн Роувърс), а другата е визита срещу Уулвърхамптън Уондърърс. Поредица от пет победи може да върне живеца преди трудната серия срещу Болтън (г), Съндърланд (г), Ливърпул (д), Фулъм (г), Бирмингам Сити (д) и Ман Юнайтед (д).

 

Това обаче най-вероятно би било само временно подобрение предвид генералната посока на работа в клуба. Лично за мен е все по-явно, че раздялата с Карло Анчелоти е въпрос само на избиране на момент най-късно до лятото. Тази връзка вече е напълно разбита.

 

Нищо чудно Абрамович да потрети сценария с прибягването до Аврам Грант и Гус Хидинк, като скоро смени мениджъра. Доста е трудно обаче да се повярва, че и този път ходът би сработил. Защото собственикът на Челси продължава да не посяга към клещите и все още не му липсва нито един зъб, а в същото време е съвсем близо до това да отхапе и двете си ръце.

 

СИМЕОН ТАБАКОВ, Спортал