Да трябва да се събудиш в 6 часа сутринта, за да гледаш мач на Челси, може да изглежда кошмарно за мнозина, но това е реалността през Американските сини фенове Бет Уайлд и Дани Кампос.
Ако ставането в толкова ранен час, за да гледат някоя среща по телевизията в пъба не е израз на страстта им, то такова е прелитането на целия Атлантически океан, за да посетят Стамфорд Бридж за Chelsea Pitch Owners Annual Lunch, на който те щедро дариха 5000 $ за Фонда на бившите играчи от името на Американския фенклуб на Челси. Това беше страхотна възможност да им зададем няколко въпроса.
Кога беше първото ви пътуване до Стамфорд Бридж?
Бет: Мога да си спомня точната дата. Беше 10 октомври 1981 срещу Урексхям. Резултатът беше 2-0, Колин Лий и Майк Филъри отбелязаха.
Дани: За мен това беше срещу Уулвс миналия сезон и мисля, че все още мога да си спомня резултата. Спечелихме с 4-0, беше фантастичен мач. Подкрепям Челси от много време, но това беше първата ми възможност да дойда тук да ги гледам. Челси бяха в Америка няколко пъти, така че първият път, в който ги видях на живо, беше през 2006 г. Те играха в ЛА срещу Галакси по случай привличането на Дейвид Бекъм. Но едивствената причина да бъда там беше Челси.
Кой бяхте най-развълнувани да срещнете днес?
Бет: Срещнах Рой Бентли и Клайв Уолкър преди 5 години, а също и голяма част от бившите играчи. Но това е първият път, в който видях Денис Уайз и беше наистина специално.
Дани: Не смятам, че мога да посоча 1 или 2 играчи. Мисля, че е фантастично, тъй като всичщи тези играчи, за които съм чел в книги, от толкова много отбори на Челси, са тук заедно.
Как започна любовта ви към Челси?
Дани: Всичко започна след началото на това хилядолетие. Предполагам беше към 2001г. В САЩ имаме канал Fox Sports, който винаги е искал да излъчва Премиършип. Така за първи път видях Челси. Синият цвят беше много важен, тъй като съм привърженик и на LA Dodgers, чиито екипи са сини. Тук всички знаят Арсенал, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, но аз не симпатизирах на нито един от тях. Исках отбор, който да бъде точният за мен и се радвам, че избрах Челси, тъй като не смятам, че има клуб, който да прави толкова много за феновете си.
Бет: За мен отборът беше също важен, но основното бяха феновете. Когато отидох на първия си мач, не знаех нищо за тази игра. Не беше отборът това, което ме привлече към Челси, а стоенето на Шед Енд с всички фенове. Все още обичам всички тях, смятам, че са най-страхотните в света.
Как беше пътуването, изминахте голямо растояние, и събитието като цяло?
Дани: Полетът беше 10 часа и половина и пристигнахме тук в петък. В събота бяхме на мач, после гледахме резервите и сега сме тук. Всичко беше страхотно.
Кой е любимият ви момент като фенове на Челси?
Бет: Колебая се, не смятам, че мога да посоча само един. Имам предвид, че първият ми мач с Урексхям беше страхотен, след 5 години доведох и майка ми на победата ни срещу Нюкасъл. В първия мач през 2008 доведох и братята си. Спомням си и последния мач на Зола. Да видя двата гола на Джон Тери срещу Чарлтън също беше страхотно. Всъщност всеки един мач е фантастичен.
Дани: Мисля, че просто вървенето по Фулъм Роуд, да видиш стената на Шед Енд за първи път и да влезеш на Стамфорд Бридж – това е спомен, който ще ми остане завинаги в сърцето.
Смятате ли, че има голяма разлика между вас и привържениците на Сините тук, близо до Стамфорд Бридж?
Дани: Всички знаем, че това е специален отбор. Иначе нямаше 50 от нас на Западното крайбрежие да ставаме в 6 часа, да изминаваме няколко мили с колите си до пъба и да стоим, пеем и пием, докато гледаме мачовете.
ChelseaFC.bg