В края на годината е време за равносметки. Всеки от нас се замисля за това какво е постигнал, какво не е успял и какво би искал да постигне. Някъде там, в една от 16-те си къщи или пък на яхтата си за 600 милиона паунда, Роман Абрамович също си прави равносметка. Разбира се, най-вероятно мислите на руския олигарх са заети със безпрецедентното съдебно дело срещу него на Борис Березовски, но в тях трябва да се прокрадва и известно разочарование от една от най-скъпите придобивки на Абрамович – футболен клуб Челси.

Равносметката за Челси е наистина тъжна, тъй като клубът не успя да спечели нито един трофей през 2011г., нещо което не се е случвало от 2008г. Откакто преди година и половина начело с Карло Анчелоти отборът се пребори за титлата, Челси върви прогресивно надолу. Реформите започнаха с уволнението на главния скаут Франк Арнесен и изненадващото отстраняване на асистент-мениджъра Рей Уилкинс, но резултатите се влошиха. И тогава дойде първата драстична мярка, която Абрамович взе – заменянето на Анчелоти с изгряващата звезда в треньорската професия Андре Вияш-Боаш. Младият португалец се опитва да върви по стъпките на Жозе Моуриньо и беше посрещнат като месия на „Стамфорд бридж”. Визитката му е впечатляваща – никога не е играл футбол, но едва 16-годишен получава малък пост в Порто, благодарение на тогавашния мениджър на отбора Боби Робсън. На 21 години Андре вече става треньор и води колоритния отбор на Британските Вирджински о-ви, а по-късно съдбата го среща с Жозе Моуриньо. След няколко години като негов помощник Вияш-Боаш решава, че е готов да води сам клубен отбор и прави чудеса с Академика Коимбра. Веднага е забелязан от Порто, с който спечели шампионата (без нито една загуба) и купата на Португалия, а за десерт триумфира и в Лига Европа. Щом за Жозе Моуриньо беше почти невъзможно да се върне в Челси, то логично Абрамович се спря на Андре Вияш-Боаш. Оттук-насетне обаче започнаха да се забелязват коренните разлики между двамата португалци.

 

В първите си 12 мача с Жозе начело Челси допусна едва 3 гола, а след последния кръг допуснатите голове бяха 15, а загубите… ами всъщност загубата беше една единствена! За сметка на това настоящият Челси допусна цели 17 гола и 4 загуби в първите си 12 мача във Висшата лига. Това е и основната разлика между двамата португалски мениджъри  – докато при Моуриньо акцентът беше върху защитата и това да се допуснат по-малко голове от противника, то при Андре нещата са наопаки и заветната цел е да се вкарат повече голове от другия отбор. Проблемът обаче е в изпълнителите.

 

През сезон 2009/2010 Челси постави рекорд по вкарани голове в шампионата – 103. Факт е обаче, че главните действащи лица тогава – Дрогба, Лампард, Малуда и Анелка, отдавна минаха зенита на кариерата си повечето от тях вече мислят за пенсиониране. В края на 2011г. те вече не са същите футболисти и ще започнат един по един да напускат отбора. Анелка вече си намери отбор в Китай, Дрогба вероятно скоро ще заиграе в САЩ, Китай или друга екзотична държава, Малуда е със статут на твърда резерва в състава, а Лампард, макар и жива легенда на Челси, ще трябва да привикне с гледането на мачове от пейката. Новите звезди в отбора вече са Хуан Мата, Дани Стъридж и Раул Мейрелеш, но със сигурност Вияш-Боаш ще се нуждае от още свежи попълнения от, за да може Челси да се противопостави на очертаващата се доминация на Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед в Англия и на Барселона и Реал М в Европа. Времето пред португалеца обаче е малко, тъй като както добре знаем, Абрамович рядко проявява търпение  при продължителни лоши резултати. Вияш-Боаш е изправен пред най-голямото изпитание в своята кариера, защото трябва да изгради нов шампионски отбор, подобно на ментора си Жозе Моуриньо преди него.

 

Като стана дума за нови попълнения, няма как да не обърнем внимание и на една от най-лошите инвестиции на Роман Абрамович през 2011г. Инвестицията има дълга руса коса и лунички, но тя не беше поредната изгора на олигарха, а всъщност бившият нападател на Ливърпул Фернандо Торес. За престоя си в Челси испанецът има по-малко голове и от Джон Тери и се превърна в едно от най-големите трансферни разочарования в историята. Всъщност през 2011г. едно от нещата, с които се забавляваха най-много футболните феное по света, бяха множеството вицове относно головата суша на „Хлапето” или фрапиращите му пропуски. През 2007г. Роман се разведе с Дария Жукова и се раздели с 300 милиона долара, но дори тогава едва ли е изпитвал същото разочарование, каквото изпитва при гледката на играта на струващия му 50 милиона евро нападател. При евентуалното напускане на Дидие Дрогба, именно на испанеца ще се падне тежката задача да води нападението на Челси и тази новина едва ли топли някого на „Стамфорд бридж”, камо ли Андре Вияш-Боаш, който би искал да запази работата си колкото се може по-дълго.

 

Да се върнем към седящия в някое от луксозните си имения или плаващ на огромната си яхта Роман Абрамович. Равносметката за него през тази година не е добра – продължаваща финансова криза, съдебно дело за няколко милиарда долара, отговаряне на неудобни въпроси. Но от друга страна, според списание „Форбс” състоянието на руснака се увеличава, подобно на броя на скъпите играчки, които притежава. А най-скъпата от тях е футболният клуб от Лондон. И макар в момента тя да е малко поочукана и дори счупена, лесно може да се поправи. Ще са нужни обаче пари и време. В Челси предстои да се затвори една страница от историята на отбора, за да се отвори друга и вече поостарелите легенди на клуба да отстъпят мястото си на нови лица. Човекът с власт в Челси сигурно си дава сметка за това.

 

Павел Апостолов (коментарът е поместен в Гонг)

Руският мултимилиардер Роман Абрамович е наел известната американска рок група "Red Hot Chili Peppers" за своята новогодишна вечер, която ще му струва общо над 7,8 милиона долара, съобщава на сайта си в. "Дейли Телеграф", цитиран от БГНЕС.

Абрамович ще посрещне Новата година в имението си на о. Сен Бартелми в Карибско море. Списъкът на гостите, които са поканени на вечерята с дрескод "островен шик" наброява около 300 души.

 

Миналата година на същата вечеря присъстваха VIP-гости като американската актриса Деми Мур, режисьора Джордж Лукас и топмодела Роузи Хънтингтън-Уайтли. Година преди това на олигарха гостуваха певците Бионсе Ноулс, Гуен Стефани и Принс, като разноските на домакина възлязоха на 4,7 милиона долара.

Феновете на Челси организират кампания, за да спасят „Стамфорд Бридж”, след като ръководството на тима обмисля идеята да смени клубния стадион с друг. Според английските издания привърженици на отбора ще се срещнат следващата седмица, за да разискват и проучат по-внимателно предложението.

 

Собственикът на Челси Роман Абрамович възнамерява да инвестира 50 милиона паунда в нов стадион, който е в близост до „Стамфорд Бридж”. Капацитетът на новото съоръжение ще бъде от 60 хиляди седящи места.

 

Абрамович вече е направил постъпки пред банка, за да изтегли кредит, който ще покрие новата инвестиция на губернатора на Чукотка. Новият стадион ще донесе допълнително приходи на Челси, като Абрамович може само за една година да избие дадените пари за трансфера на Фернандо Торес.

Феновете на Челси поискаха собственикът Роман Абрамович да напусне клуба, вкупом с настоящия мениджър на тима Карло Анчелоти.

Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Фенка на Челси използва банер, за да отправи призив към собственика на клуба Роман Абрамович да задържи Франк Лампард в отбора на сърцето й.

 

34-годишният халф вкара и двата гола за „сините” за успеха с 2:1 над Евертън на „Гудисън” в неделя. Английските таблоиди побързаха да се подиграят на привърженичката заради начина, по който е изписала името на руския милиардер.

 

Но после се усещат, че може би тя е германка, защото на немски език спелуването е правилно.