Темата на новата статия от историческата поредица, която FanFace.bg публикува, засяга диктаторските режими в различни кътчета по света. Научете как лидери на държави са влияели върху футболните процеси чрез своите репресивни и нечовечни методи.

 

Заради неуспешен опит да се класира на световно първенство, един национален отбор е изпратен на принудителен труд в селскостопанска ферма, където в продължение на 3 месеца коли и почиства пилета. Случаят датира от края на ХХ век и се разиграва в Северна Корея. Той показва, че диктаторите по света често използват футбола като самореклама – своя лична и на държавата, но когато листът се обърне, или когато се почувстват незадоволени, последствията могат да бъдат ужасни.

В квалификациите за Мондиал'94 Северна Корея се класира на първо място в предварителните групи без нито една загуба и това създава усещането, че е време да се повтори подвигът от 1966 г. (тогава комунистическият режим на покойния Ким Ир-сен изживява футболен триумф на световното в Англия).

Във финалната група в зона Азия обаче играчите завършват на последно място и за САЩ заминава не само Саудитска Арабия, но и мразените до смърт южнокорейци. Ким Чен-ир, бъдещ наследник на все още живия Ким Ир-сен, дръпва публично конско на виновниците. Той ги обвинява, че са слабаци, способни да изпуснат от ръцете си сигурна победа и обявява наказание: 3 месеца принудителен физически труд.

"Не можехме да повярваме, обяснява един от потърпевшите Ха Юн-вон. – Той обаче отсече, че така сме щели да осъзнаем привилегиите в начина на живот, който ни е бил осигурен покрай футбола. Всеки ден ние скубехме и чистехме пилета по 12 часа на ден, с почивка от 30 минути."

 

Ким Чен-ир продължи да посещава футболните мачове, но едва преди две години бе зарадван от националния отбор. В последния квалификационен цикъл за Мондиал 2010 в Южна Африка той най-после извоюва мечтаното второ класиране на световни финали.

 

Моментна промяна в настроението на своенравния Иди Амин Дада спасява живота на двама футболисти през 1978 г. През тази година тимът на Уганда достига до финала на Купата на африканските нации, където губи от домакина Гана с 0:2.

Джон Нтенсибе и Майк Киганда обаче ще запомнят тези дни с подарения им от съдбата втори живот. Двамата са обвинени от "офицера по спортните въпроси" към президентството майор Насур Абдала, че са установили контакт с угандийски съзаклятници, избягали в съседна Танзания и готвещи преврат срещу Иди Амин.

Обвинението е сериозно, тъй като опити за физическото премахване на сатрапа са замисляни и извършвани непрекъснато. Заедно с още 50-ина фенове, сред които колоритната Мама Бейкър Казибве, двамата са тикнати в печално известното военно поделение в Макинди.

Повечето от феновете бяха измъчвани по изключително унизителен начин и част от тях изчезват безследно, свидетелства Нтенсибе. Две седмици по-късно един от войниците с широка усмивка го предупреждава, че "утре идва и вашият ред".

Когато на другата сутрин отварят вратата на тяхната килия и ги извеждат, Нтенсибе започва да шепне последната си молитва, но в този момент се случва чудо. Вместо на смърт кланящата се почтително охрана ги замъква на закуска и им подарява цветя.

Оказва се, че Иди Амин се е срещнал със селекционера на националния тим и взел, че го попитал къде са двамата футболисти. Отговорили му, като обяснили, че отборът има нужда от тях за предстоящия мач и ако може да се върнат, би било чудесно. "След време научих, че някои от войниците, които ни арестуваха, са били убити", твърди "възкръсналият" Нтенсибе.

"Очите на президента Мобуту бяха навсякъде", спомня си с ужас Илунга Мвепу, един от заирските национали, участвали на Мондиал'74 – единственото световно първенство, в което тази страна записва името си.

"По време на квалификациите той ни третираше като свои синове и когато спечелихме виза за Мондиала, ни устрои невиждано тържество. Обеща ни, че като се върнем от Германия, за всеки от нас ще има по един нов автомобил, нова къща и по един чек. За пръв път в моята страна някой щеше да получи такива придобивки, разказва бранителят. – Вместо това обаче установихме, че по време на световното охраната ни обира парите от дрехите, а когато загубихме първите 2 мача от Шотландия с 0:2 и Югославия с 0:9, бяхме заплашени, че ако паднем от Бразилия с повече от 3 гола, няма да ни позволят да се върнем в родината си. Затова когато по едно време ни поведоха с 2:0 и Ривелиньо, известен с тежкия си удар, се приготви за статично положение пред вратата ни, аз се паникьосах, изритах топката изпод носа му и афектиран започнах да крещя обидни думи", обяснява той.

Бразилците, които не разбират какво става, все пак побеждават Заир с 3:0. В резултат кариерата на играчите в националния отбор приключва, забранява им се да останат на работа във футбола и повечето от тях, включително Илунга Мвепу, се превръщат в скитници и просяци.

 

За разлика от Иди Амин и Мобуту деспотът на Хаити Жан-Клод Дювалие започва да се интересува от футбол едва когато националният тим печели виза за същия този Мондиал'74. Въпреки че е поддържал приятелски отношения със звездата на тима Емануел Санон, той рязко променя отношението си към националите, когато формата им преди заминаването се влошава.

"Забелязах, че нашият треньор Жан Теси ставаше все по-угрижен", разказва Санон. На една от тренировките диктаторът, известен с псевдонима "Бейби Док", пристига неочаквано отнякъде, вади пистолет, изпразва пълнителя във въздуха и обяснява, че "това ще ви се случи, ако не започнете да играете както трябва".

Теси знае, че това като нищо може да се случи. Той помни съдбата на Джо Гидженс – футболист, роден в Хаити, който през 1950 г. вкарва гола за историческата победа на САЩ над Англия с 1:0. Той така и не става американски поданик, а заради братята си – противници на режима на Дювалие, е арестуван и по-късно убит.

На мондиала Хаити стартира с гол срещу Италия. С него Санон прекъсва "сухата" серия от 1142 минути в скуадрата на Дино Дзоф. Съперникът обаче обръща до 1:3, а след мача хаитянският национал Ернст Жан-Жозеф е уличен в употреба на допинг. Той веднага е качен на самолета обратно за Хаити, където е изхвърлен от футбола за 4 години. И до днес клетникът отказва да разкаже какво му се е случило, докато е бил в немилост.

Съкрушен, националният отбор губи и от Полша 0:7 и Аржентина 1:4 – с още един гол на Санон. "След световното много от играчите не посмяха да се върнат в Хаити, страхувайки се за живота си и заживяха в изгнание", заключава Емануел Санон.

 

"На полувремето чухме перки на хеликоптер, който кацна на стадиона и внезапно от него излетя Удай Хюсеин, спомня си бившият иракски национал Хабиб Джафар. – Смучейки дебела хаванска пура и обграден от десетина телохранители, той ни прикани с жест да се съберем около него и оповести: "Ако посмеете да загубите шибания мач, краката ви ще бъдат счупени, а семействата ви също ще пострадат. Размърдайте се, или никога повече няма да ритате."

Тимът на Ирак, който до почивката губи олимпийската квалификация с Оман с 0:2, пада с 0:3.

"След седмица се получи писмо от спортното министерство (чийто шеф е синът на държавния глава Саддам Хюсеин), в което като капитан на отбора бях приканен на разговор, продължава Джафар. - Удай ме увери, че Ирак никога повече няма да загуби по такъв начин и че е планирал специална екскурзия за мен. След което се озовах в лагер извън Багдад, където стъпалата ми бяха потрошени от бой и ме накараха да скоча в цистерна, пълна с фекалии", обяснява той.

Години по-късно, в мач срещу кръвния враг Иран, Хабиб Джафар е замерен и обсипан с множество куршуми докато се готви да изпълни ъглов удар, а иранските фенове подигравателно му крещят и му напомнят какво го очаква при загуба. Ирак обаче бие с 2:1, а Удай Хюсеин този път му праща благодарствено писмо.

Тежка е съдбата и на друг иракски национал - Рахам Заир, който си е позволил да получи червен картон в мач с Казахстан 2 години по-рано. Той е бичуван с електрически кабел и е принуждаван да играе футбол с каменна топка. Удай, син на бившия и вече покоен диктатор Саддам, е убит при военна акция през 2003 г. Той не доживява да види как Ирак, все още под окупация, сензационно спечелва купата на Азия през 2007 г.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

 

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона