Защитаващият трофея си от миналия сезон Аякс се класира за четвъртфиналите в турнира за Купата на Холандия по футбол след победа с 1:0 над гостуващия АЗ Алкмаар.

Над три хиляди жандармеристи, милиционери и военни от вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи ще осигурият сигурността по време на футболния мач между Спартак (Москва) и Аякс (Амстердам), който ще се проведе днес в Москва.

Агитките на Твенте и Аякс показаха защо в Холандия има пролем с хулиганите. Представители на двата отбора си спретнаха бой след края на финала за Купата на Холандия, който се игра вчера в Ротердам.

 

Шампионите от Твенте, където играе Ники Михайлов, падаха с 0:2, но успяха да се доберат до трофея след обрат и продължения. В крайна сметка червените спечелиха с 3:2 след гол на Марк Янко 4 минути преди да започнат дузпите.

 

По информация на агенции от ниската земя, близо 400 автобуса са превозвали привържениците на двата отбора до пристанищния град.

 

Няколко автобуса на феновете от Амстердам са били изпотрошени и е трябвало автобусните компании да отпускат допълнителни курсове за прибирането им обратно. За целта е ангажирана е и допълнителна влакова композиция.

 

Вчера сутринта 262 автобуса с фенове на Твенте са потеглили към Ротердам. 138 возила и пет влакови композиции пък акостират с агитка на Аякс.

 

Любопитно е, че още по пътя са започнали арестите, когато аварийният люк на един от автобусите с фенове на Аякс е бил изкъртен и през целия път извън рейса са летяли бири и всевъзможни предмети.

 

Местната полиция е осуетила и по-голямо меле, в което са имали намерение да вземат участие и привърженици на Фейенорд, които се ненавиждат с "колегите" си от Аякс.

 

Около петдесет привърженици на червено-белите от Ротердам са били в кръчма, намираща се близо до стадиона. Сред тях са били и някои от членовете на твърдото ядро и се предполага, че те са искали да организират нападение срещу ултраси на Аякс.

FanFace.bg продължава с поредицата на в. "Новинар" с историческите статии затова как футболът и политиката са били като скачени съдове. Днешната тема е как големи футболисти от държави в бившия Източен блок са пробивали Желязната завеса.

Един от първите футболисти след Втората световна война, избягали от Източна Европа на Запад - Ласло (Ладислав) Кубала, преодолява Желязната завеса с риск за живота. Когато през 1949 г. Унгария става комунистическа държава, той бяга в Австрия във военен камион, който по случайност не е претърсен, и това го спасява от сигурна смърт.

Унгарската федерация го обвинява за неизпълнен договор, но ФИФА го защитава и се разминава с едногодишна дисквалификация. През 1950 г. е забелязан и от "Реал", и от "Барселона", но каталунците изпреварват мадридчани. С него и с унгарците Золтан Цибор и Шандор Кочиш в края на 50-те "Барса" печели 2 титли и Купата на панаирните градове. Източна Европа показва, че все още ражда силни играчи, както е било и преди войната.

Друг унгарец, разкрил потенциала си на Запад, е Ференц Пушкаш. Виден представител на магическия отбор от 50-те години, той е един от няколкото играчи, напуснали Унгария след съветската окупация през 1956-а. Пушкаш е прибран от "Реал", с който 3 пъти вдига Купата на европейските шампиони.

През 1972 г. като треньор на "Панатинайкос" участва в още един финал за КЕШ, но губи от "Аякс" (0:2). Неговите сънародници Цибор и Кочиш са приютени от свободолюбивата "Барса". Вторият впоследствие остава в града и открива ресторант, наречен на футболния му прякор - "Златната глава".

Другите играчи – световни вицешампиони от 1954 г., си остават в Унгария, включително звездата Нандор Хидегкути, който обаче през 1961 г., вече като треньор, извежда "Фиорентина" до трофей в първото издание на КНК. Гюла Лорант и Йожеф Закариаш също се пробват като треньори на Запад. За съжаление никога не заиграват отвъд Желязната завеса и други именити унгарци от следващи периоди – Флориан Алберт, Янош Фаркаш (работи като готвач и умира млад), Лайош Тихи, Ференц Бене...

Съдбата на унгарския отбор от 50-те е най-тъжната футболна приказка по време на Студената война. По-различно е положението на чехословашките национали, които през 1962 г. повтарят вицешампионския подвиг на Унгария. На някои от тях им се разрешава да поиграят на Запад, но след като са минали зенита си и без да могат повече да печелят трофеи. За това говорят и клубовете, които ги вземат: майор Йозеф Масопуст и Ян Поплухар отиват в белгийския "Моленбек", Томаш Поспихал в "Руан", Адолф Шерер в "Ним", Анджей Квашнак в "Мехелен" и т.н.

Идеята, заимствана по-късно в Полша, СССР и България, е, докато са в разцвета на силите си, футболистите да се отдадат за родината, за да не "намазва" Западът, а трансферите да са награда за добре свършена работа. Навършването на 30 години е граница, която, вече премината, дава право на играча да претендира да го пуснат "навън". По тази логика се действа и спрямо поляците, които през 1974 г. стават трети в света.

Едва 4 години по-късно вратарят Ян Томашевски отива в "Беершот", Ладислав Жмуда във "Верона" (чак през 1982 г.), Казимеж Дейна е пуснат в "Манчестър Сити" по-рано – през 1978 г., но и той вече е минал 30-те. Той става част от първата голяма вълна чужденци в Англия. Гжегож Лато, вкарал гола на бразилците в малкия финал, е на 30, когато през 1980 г. отива в "Локерен", отказвайки персонална покана на Пеле за американския "Космос".

 

Когато през 1982 г. Полша отново е трета в света, част от звездите са наградени с трансфери, някои – веднага. Като Збигнев Бонек, спечелил КНК и КЕШ с "Ювентус" и изработил "онази" дузпа, с която "Ливърпул" бе бит с 1:0 в кървавия мач на "Хейзел".

В СССР първият официален трансфер на футболист на Запад е на никому неизвестния днес Анатолий Зинченко - от "Зенит" в "Рапид" (Виена) през 1980 г. Осемкратният шампион на СССР и носител на 3 евротрофея Олег Блохин обаче едва 35-годишен получава такъв шанс, и то, къде мислите? В австрийския "Форвертс"! Подобна е съдбата и на Игор Беланов – носител на Златната топка през 1986 г.

Най-тежко е положението в Източна Германия. Абсолютно всички национали на ГДР, участвали в Мондиал '74 и победили бъдещия шампион ФРГ с 1:0, започват и завършват кариерите си в скъпата родина. Има и едно печално изключение. През март 1979 г. източногерманецът Луц Айгендорф емигрира в Западна Германия. Той обаче нанася голяма обида на бившия си клуб "Динамо" (Берлин), покровителстван от секретната полиция ЩАЗИ. Айгендорф дори си позволява да обяснява в медиите за уговорени мачове в полза на "Динамо" и да критикува социалистическата система.

В резултат съпругата и дъщеря му, които остават в източната част, са поставени под полицейски надзор, а през март 1983 г. самият играч мистериозно намира смъртта си в катастрофа. Когато след политическите промени намират досието му в архива на ЩАЗИ, става ясно, че автопроизшествието е планирано с цел да бъде убит.

Най-щастливите източногермански футболисти пък са онези осем, които след обединението на Германия и в разцвета на силите си достигат и до Бундестима - Улф Кирстен, Матиас Замер, Андреас Том, Томас Дол, Дариуш Вош (роден в Полша), Олаф Маршал, Хайко Шолц и Дирк Шустер.

Източна Европа дава на световния футбол и няколко велики треньори. Роденият в Тимишоара Щефан Ковач развива тоталния футбол на Ринус Михелс и печели два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа с "Аякс". Милян Милянич, който 2 пъти води бивша Югославия на световни първенства, 3 години ръководи "Реал". Велибор Милутинович участва на 5 мондиала с различни отбори, като прави пробиви с Мексико, Коста Рика и САЩ.

 

Пробивите на българските футболисти на Запад - от Гробаря до Любо Пенев

Първият български футболист, емигрирал след 09.09.1944 г., е Димитър Антонов-Гробаря. В края на 1946 г. с писмена препоръка на някогашния си треньор в "Славия" Франц Кьолер заминава за Франция. Година по-късно става шампион на Франция с новооснования "Рубе" и никога повече не се връща в България. По-късно легендата на ЦСКА Стефан Божков ще признае, че Гробаря му урежда документите да отиде да учи в Лион, но затваряне на границата му попречва да напусне Чехословакия, където е бил в този момент.

Владимир Танчев пък, играч на някогашния "Бенковски" (Сф), емигрира в Австралия и дори записва един мач в тамошния национален отбор. В първите години след войната нашите легионери са предимно студенти, играещи, докато следват. До 80-те големите ни звезди ще останат завинаги закотвени тук, въпреки че към някои от тях е проявен интерес – Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев... Начко Михайлов, който също е можел да замине на Запад, е пуснат в кипърския "Неа Саламина" в последната година от кариерата си.

България също спазва правилото играчите да отдадат златните си години на родината. След 1980-а обаче, когато Христо Бонев повлича крак в АЕК, множество играчи поне получават право да се "пенсионират" в чужбина. Най-успешен е Андрей Желязков, спечелил титлата на Холандия с "Фейенорд" рамо до рамо с Йохан Кройф.

Джеки Димитров не успява да го дублира, защото след отличен първи сезон в "Сент Етиен" го удря на нощен живот и се проваля. След Кипър и Португалия става любима дестинация – там отиват Джони Велинов, Ради Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов, Боби Михайлов, Пламен Гетов... Те обаче не забогатяват особено, защото част от парите, платени за тях, ги прибира държавната фирма "Спорткомерс".

Малко преди промените през 1989 г. България прави и първия си голям удар на трансферния пазар. Любослав Пенев получава право да премине от ЦСКА във "Валенсия". Той повлича крак за всички онези звезди, които през 1994 г. извоюваха бронзови медали именно благодарение на опита, натрупан на Запад.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

Поредната статия от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, касае темата за т.нар. "еврейски отбори". Дали действително са такива и как всъщност е наложено това им определение?

Или е недоразумение, или е съзнателно търсена, но лъжлива идентификация. Това впечатление се налага, когато се търси отговор на въпроса защо някои футболни отбори в Европа са смятани за "еврейски". Те по правило се намират в райони, населени и с представители на този етнос. Отношението срещу тях и техните привърженици е антисемитско и уголемява проблема с расизма във футбола.

Най-известният от тях е холандският "Аякс". Съмнения за еврейската идентичност на отбора от Амстердам има още от създаването му през 1900 г, твърди Ерик Колиер в изследване, публикувано във френския "Монд". Те се базират на факта, че клубът е създаден в източната част на града, населена с доста евреи.

Въпреки това в началото на Втората световна война клубното ръководство оставя други впечатления, свидетелства колумнистът на "Файненшъл таймс" Саймън Купър. Откликвайки на претенциите на нацистките окупационни сили, през 1941 г. то отстранява някои свои членове и 12 футболисти заради еврейския им произход.

Спорът за идентичността се възражда в началото на 80-те, когато фенове на "Аякс" парадират с юдаистки символи като например Звездата на Давид и започват да се самонаричат jews. Вражеските агитки отговарят с "Хамас! Хамас! За евреите – газ!" и съскане, напомнящо за изтичане на газ и за масовите екзекуции в концентрационните лагери. Новото противостояние е очертано.

Твърде дълго ситуацията не е обсъждана, а холандското общество маха с ръка: типичен проблем за идиотизираните запалянковци. Когато агитката на вечния съперник "Фейенорд" въвежда стария хитлеристки поздрав с вдигнатата дясна ръка, става ясно, че нещата вече са извън контрол.

Междувременно "еврейската" тема е създала нова легенда в отношенията между феновете, която е подпечатана и с кръв. През 1997 г. виден представител на F-Side е пребит до смърт в т. нар. Битка на Бевервайк - улично стълкновение между ултраси на "Аякс" и "Фейенорд".

През 2004 г. годеницата на Рафаел ван дер Варт – красивата Силви Майс, е наречена "курва" от привърженици на "Ден Хаг", а малко по-късно фенклубът край "Амстердам Арина" е опожарен. Никой от потърпевшите не се съмнява, че и за това виновни са враговете им от агитката на "Ден Хаг".

Отново започват изяснителни спорове еврейски отбор ли е "Аякс". Става ясно, че той се подкрепя от различни групи, че не всички евреи ходят на мачовете на тима и т.н., но всуе. Тези, които не са съгласни, посочват еврейските символи в агитката на "червено-белите", надписите на иврит на якетата и шапките на феновете, както и че официалният сайт на "Аякс" предлага като рингтон за джиесеми Hava Nagila – популярна еврейска песен. Съмненията не изчезват.

"Преди 30-ина години започнаха да ни наричат "евреи" просто защото има такива хора в историята на клуба", твърди местен здравеняк. "Някои фенове на "Аякс" са си татуирали или носят еврейски символи, но не са евреи", допълва президентът Джон Джаке. "И да има недоразумение, виновни за него са си привържениците на "Аякс", защото парадират със съответните символи", подчертава фен на "Фейенорд".

Всеобщата омраза към агитката на "Аякс" показва, че обобщението "холандците са евреите на Европа" не е съвсем вярно. И някак на заден план остана най-точното обяснение за достоверността в идентичността на "Аякс", дадено от негов привърженик: "Започнахме да използваме еврейски символи, защото знаехме, че така ще раздразним другите".

 

 

"Тотнъм" е другият "еврейски" футболен клуб, като тук отричането на това твърдение не е толкова яростно. Още повече че често "шпорите" са били управлявани от хора от тази общност, включително сега, в лицето на Джо Луис - собственик на ENIC, и Даниел Леви.

Иначе сред публиката на "Уайт Харт Лейн" има и евреи, но тях ще ги видите по трибуните и на други лондонски тимове. "Тотнъм" обаче, подобно на "Аякс", е в район, гъсто населен с jews. Това формира и съответното поведение у привържениците на "Арсенал". Техният отговор е "Евреите в Аушвиц!". И тук проблемът е сходен с този при "Аякс".

Не всички симпатизанти на "Тотнъм" са евреи. Те обаче са принудени да реагират отрицателно на антисемитизма от отсрещната трибуна и се получава омагьосан кръг на противопоставяне на етническа основа. Във всеки случай, докато част от привържениците на "шпорите" се наричат "Армията на Юда", омразата едва ли ще изчезне.

На полския "Краковия" е вменена същата вина, възникнала от спомените за Втората световна война. Още преди избухването й част от футболистите в тима са евреи, а по време на окупацията феновете на тима защитават местните евреи, доколкото са могли.

Пак по същото време, когато нацистите забраняват всички спортни прояви в Полша, "Краковия" и още няколко местни отбора участват в неофициално и незаконно градско първенство, просъществувало от 1940 до 1944 г.

Днес най-известната фенгрупировка на клуба е Jude Gang ("Бандата на Юда"), впрочем една от "най-злите" в страната. "Врагът" са привържениците на градския съперник "Висла", който по времето на комунизма е подкрепян от полицията. Въпреки "еврейското" потекло на "Краковия" най-известният му фен в миналото е бил покойният папа и католик номер едно Йоан-Павел Втори.

Лондонският "Уингейт енд Финчли", който също влиза в списъка на "особените" клубове, е от тези, които не изпитват проблеми с идентификацията си. Създаден е от обединението на двата едноименни клуба, единият от които - "Уингейт", е основан от четирима евреи. Целта им е била да се преодолее антисемитизмът след войната чрез спорта. И който ги мрази, поне знае защо - нещата тук са "ясни".

Доколкото във футбола винаги има противопоставяне между агитките, антисемитизмът само подклажда огъня на омразата. Причините за омразата към т. нар. еврейски отбори обаче могат да се потърсят и в някои черти, типични за представителите на тази общност, които явно дразнят останалите.

За евреите връзките, изградени между тях самите, се оказват по-важни от връзките на национално ниво в държавата, в която живеят. В спорта дори съществува еврейска Зала на славата, в която са събрани известни състезатели от много държави. Този своеобразен егоизъм - усещането, че държат повече на себе си, отколкото на останалите си сънародници, неизбежно поражда проблеми във футбола, където омразата е съставна част от пейзажа.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

Кой и как успя да пробие Желязната завеса?

Как държавите са воювали с футболни средства?

 

Кога възниква расизмът във футбола и колко по-късно са първите мерки срещу него?

Мнозина в Холандия твърдят, че от доста време насам голямото дерби на страната е между Аякс и ПСВ. Щурмът на "филипсите" от Айндховен към трофеите през последните 20-30 години в Ниската земя го наредиха на второ място във вечната ранглиста веднага след недостижимия на този етап гранд от столицата, измествайки Фейенорд.

 

Ако отидете в Амстердам обаче и попитате който и да е привърженик на Аякс, особено от по-старото поколение затова кой е врагът, няма да има и секунда колебание - той е с адрес Ротердам.

 

Големите успехи на ПСВ напоследък няма как да притъпят органическата омраза, която взаимно изпитват амстердамци и ротердамци, и да застанат на което и да било тяхно място.

 

Като доказателство затова колко свиреп е този сблъсък, са умопомрачителните мерки за сигурност, които се предприемат от полицията.

 

Често властите са безпомощни във войната с вандалите в страната и заради това прибягват до следене на всяко кътче на стадионите чрез монтирани камери, а самите дербита се охраняват и с помощта на армията, която доставя хеликоптери. Отделно снимки на заподозрените хулигани се качват в специален Интернет сайт.

 

Като допълнителен щрих към всичко това е и начинът, по който се процедира при опазването на пристигащите на "Де Кайп" фенове на Аякс. За тях се прави специален тунел с дължина половин километър, който свързва гарата в Ротердам директно със сектора за гости на стадиона.

 

Тонове мастило под формата на статии по вестници и списания, та дори и цели книги са изписани за "De Klassieker" (Де Класикер - Класиката) и битките покрай него в буквален смисъл. Смята се, че първата ръкопашна такава между фенове на Аякс и Фейенорд датира от далечната 1932 г.

 

Като всяко едно дерби по света и това не е просто един мач. Сблъсъкът тук е на два коренно различни един от друг града, две съвсем различни култури и ако щете, два различни типа на поведение и мислене на жителите на Амстердам и Ротердам.

 

Антагонизмът е налице и по линията столица-провинция, богати-бедни, както и не на последно място силно изразената етническа конфронтация, макар и с доста спорна достоверност.

 

От началото на своето създаване Фейенорд се е смятал за клуба на докерите от Южен Ротердам, където се намира най-голямото пристанище в Европа. Легендите Коен Мулийн, Вим ван Ханегем и Пол Босвелт са обожествени от феновете на Фейенорд, за които са олицетворение на здравия дух, характер и изключителна трудолюбивост на местното население.

 

Аякс пък е отборът на аристократите от столицата. Това в комбинация с факта, че Ротердам се е утвърдил като града на работническата класа, както и че Амстердам е световна столица на еврейската общност, се поражда голямото съперничество в годините след Втората световна война, скоропостижно прерастнало в изпепеляваща омраза.

 

Каква всъщност е еврейската връзка с Аякс и защо клубът е толкова мразен от крайнодесните фенове на Фейенорд, имащи впрочем славата да са измислили и въвели популярното издаване на маймунски звуци срещу противникови чернокожи футболисти? Колкото и да е странно, реална такава няма.

 

През Втората световна война Амстердам става убежище на близо 200 000 евреи, а легендарният стадион "Де Меер", където до 1996 г. Аякс играе своите домакински мачове преди да се премести на новия "Амстердам Арина", е в близост до юдейския квартал.

 

Това се използва умело от ротердамските ултраси, които не пропускат възможността на всяко дерби да отправят антисемитски скандирания като "Hamas, Hamas, Joden aan het gas!" (от холандски "Хамас, Хамас, за евреите - газ!"), придружаващи го със съскане, напомнящо изтичането на газ при масовите екзекуции в концентрационните лагери.

 

Любопитното тук е, че това се използва умело и от привържениците от Амстердам. Феновете на Аякс виждат как "фактът", че са евреи, дразни изключително много тези на Фейенорд и умело обръщат нападките в свой голям плюс в психовойната между двете страни. По време на футболните срещи агитката от столицата развява израелски знамена и скандира "Joden, joden!" (Юдеи, юдеи).

 

"Фейенорд и други отбори като Утрехт и Адо Ден Хааг се дразнят на еврейските символи. Затова го правим. Ние не сме евреи, но познаваме и уважаваме историята на своя град. А вижте колко глупави са те - Ротердам е бил буквално сринат от фашистите, но те им се кланят. Тъпанари!", разяснява Робин, член на една от могъщите фен-групировки на Аякс - VAK410.

 

В тази връзка амстердамци винаги припомнят на своите опоненти по време на "Де Класикер" датата, на която са предприети нацистките бомбандировки над Ротердам и пеят: "Когато дойде пролетта, ще хвърлим бомби над града".

 

Впрочем бомбите тук не бива да се разглеждат просто като безобидна метафора. Те са любим атрибут на агитките, като ултрасите буквално откачат при тътена от тях. Особено опасни са тези на хулиганите на Фейенорд поради използването на шрапнел (артилерийски боеприпас, снаряден с готови поразяващи елементи - б.р.) в тях.

 

"Ние използваме бомбите единствено за шум и емоции, а тези от Ротердам ги пълнят с всякакви лайна, за да нараняват и дори да убиват", оплакват се привърженици на Аякс и останалите холандски тимове.

 

Неминуемо този тип бомби довеждат и до някои сериозни инциденти. През 1989 г. например две такива самоделки са хвърлени от хулигани на Фейенорд към фенове на Аякс, вследствие на което раняват 19 души, 9 от които тежко.

 

Постепенно хулиганските прояви в Хууландия (грешката е вярна, тъй като точно така е известна Холандия сред всички местни хулигани - бел. ред.) през годините зачестяват и въпреки сериозните полицейски мерки, нищо не може да трогне враждуващите страни.

 

През 1994 г. по време на поредното издание на "Де Класикер" в Амстердам ултраси на Аякс и Фейенорд без никакъв проблем успяват да изтласкат от двете страни органите на реда, след което заформят страхотно меле по трибуните.

 

Горе-долу по това време на територията на Ниската земя се въвежда популярната вече навсякъде практика за предварително уговаряне на боеве с точни дата, час и място. При една такава битка се случва и първият трагичен инцидент.

 

През 1997 г. на гара Бевервийк край Амстердам вследствие на сблъсъци е намушкан смъртоносно Карло Пикорни, член на фракцията на столичани F-Side и един от нейните лидери. От ултрас редиците на Аякс се заканват за мъст, но такава до ден-днешен не се случва.

 

Вследствие на трагедията от местната футболна федерация решават двете дербита през сезон 1997/1998 да се изиграят без гостуващи запалянковци.

 

На починалия Пикорни се оказва страхотна чест. До ден-днешен на една от седалките на Южната трибуна на "Амстердам Арина" стои букет с цветя. Дори когато стадионът е пълен, тя остава незаета - това е мястото на Карло, който е винаги до своите братя от F-Side.

 

През април, 2005 г. е налице отново сериозна вълна на насилие покрай големия мач. Докато пътува към Ротердам агитката на Аякс буквално унищожава влака, в който се намира. Поради това полицията задържа ултрасите от столицата извън стадиона и не им позволява да влязат на трибуните до последния съдийски сигнал.

 

На тези на Фейенорд не им е по-леко. Те са на своя "Де Кайп", но от една страна няма с кого да се заяждат, а от друга са принудени да гледат загубата от омразния противник.

 

Въпреки това те не остават капо и правят нещо, което остава в историята. На трибуните успяват да вкарат 40 машини за пушек и забавят началото на мача с половин час...

 

Поредните стълкновения между хулигани на двата гранда покрай мача през февруари, 2009 г. карат кметовете на Амстердам и Ротердам, както и представители на Холандската футболна федерация да върнат решението отпреди десетилетие гостуващи фенове да не бъдат допускани. Срокът сега обаче не е в следващата 1 година, а за цели 5.

 

Във футболен аспект холандските фенове имат самочувствието да се самоопределят като "бразилците на Европа". В този смисъл Ротердам е оприличен на Сао Пауло, индустриалният град на Бразилия, докато Амстердам е сравнен с космополитния Рио де Жанейро.

 

Ето какво казва поетът от Ротердам Жюл Деедлер по темата: "Парите в държавата се печелят в Ротердам, поделят в Хага и изхвърлят в тоалетната на Амстердам!" Сравнението може би не е от най-изисканите, но е показателно за чувствата на феновете на Фейенорд към холандската столица.

 

Но да се върнем на зеления терен. Дербито на Холандия далеч не представлява само кървави сцени по трибуните и улиците на Амстердам и Ротердам. В сравнение с другите големи футболни сблъсъци по света "Де Класикер" е може би единственият, в който толкова често се получават рядко срещани резултати.

 

На 29 ноември Фейенорд постига най-голямата си победа над Аякс с резултат 9:4. В началото на сезон 1983/1984 амстердамци отвръщат с 8:2, въпреки че впоследствие тимът от Ротердам постига дубъл и си връща частично за унижението с 4:1, като в редиците си е легендата Йохан Кройф, изиграл последния си сезон от своята знаменателна кариера на "Де Кайп".

 

Историята помни още резултати като 9:5 (най-резултатният мач в това дерби, като победител е Фейенорд), 7:3, 7:1, 6:3, 5:3, 6:1, 6:0 и 5:1, а резултат от типа на 5:0 се е получавал в цели пет случая.

 

Като цяло дербито продължава да бъде резултатно и през новия век. Макар че в известен смисъл поизбледня. Дълбоката криза, в която изпадна Фейенорд се отрази и върху резултатите в холандската класика.

 

Ротердамци нямат победа над Аякс от 5 февруари 2006 г., когато печелят с 3:2. От тогава досега столичани упражняват истински терор над големия си съперник, записвайки 11 успеха и 3 равенства в общо 13 двубоя за първенството и един за Купата на страната.

 

За неделя на "Амстердам Арина" обаче нещата не изглеждат предрешени. За първи път от много време насам Аякс влиза в дербито от по-задна позиция в класирането, като за доброто представяне на Фейенорд от началото на сезона в Ередивизи е виновен новият треньор Роналд Куман.

 

На стадиона няма да има фенове от Ротердам, но пък зрелище в най-големия сблъсък от най-резултатното първенство на Стария континент със сигурност.

Павлин Неновски, sport.webcafe.bg

- Представи се първо.

- Аз съм Feyenoord-Casuals и съм привърженик на Фейенорд (Ротердам) от Холандия.

- В коя фракция членуваш и как влезе в нея?

- Член съм на "Vak S", която е най-добрата ултрас групировка на Фейенорд от 1970 г.

- Колко души членуват в нея и привлича ли нови попълнения?

- Мисля, че около 1000 са членовете на фракцията, но има много такива, които пеят с нас от съседната групировка "Vak X".

- Разкажи ни историята на твоята група и как бе създадена тя.

- През 1970 г. всички фанатично настроени фенове на Фейенорд създадоха "Vak S" на северната трибуна на стадиона. Преди това съществуваше "Vak G" от другата страна на стадиона. Някъде през 1965 г. те имаха няколко боеве с привърженици на Твенте, но не бяха сериозни. През 1970 г. всички вече дойдоха при фанатичните момчета от "Vak S". Групировката ни стана знамените след едни побоища с ултрасите на Тотнъм. С тях се бихме два пъти, тъй като по принцип феновете на Фейенорд не обичаме тези на "шпорите". Направо ги мразим.

- Какви са политическите пристрастия на групировката?

- Нямаме такива.

- Кои са вашите приятели и врагове?

- Реални приятелства нямаме, но имаме разни контакти. Старите момчета от SCF имат връзки с тези от Антверпен (Белгия). По-младото поколение сред нас пък осъществи такива с Милуол (Англия), но нищо повече. Новата фракция на Фейенорд - FRL, която се появи през 2009 г., се сприятели с агитката на Хамарби (Швеция). И до ден-днешен има някои персонални контакти между наши фенове и чужди. Знам такива, които идват на нашия стадион с фланелки на Селтик и Ливърпул. Освен това при нас могат да се видят транспаранти на Борусия (Дортмунд) и Съндърланд. Нашите най-големи врагове са от Аякс, а след тях се нареждат Твенте и НАК (Бреда). Тези клубове са ни най-омразните в цяла Холандия. Вече стана дума, че не харесваме Тотнъм, а освен това и Шалке 04. След тях бих поставил още Андерлехт, Жерминал, Портсмут и Глазгоу Рейнджърс. Когато се засечем с техни фенове, се бием с тях. Накратко - бием се с всяка една фен-групировка, освен ако не изпитваме някакво уважение към нея.

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е тя във вашата държава? Какви закони има срещу ултрасите в Холандия?

- Мразим ги! Те ни следят за всичко, което правим - подслушват ни телефоните, четат сайтовете... Когато се опитаме да организираме бой с вражески фенове, те стоят в основата на другата страна. Често се случва полицаите да упражняват насилие срещу нормални привърженици без никаква причина. Не е лесно, тъй като навсякъде има камери, които следят за всичко това, което правиш. Няма закони против ултрасите, но пиротехниката например е вече забранена на стадионите. Освен това често при гостуванията, когато трябва да пътуваш с влак или автобус, го правиш в компанията на полицаи. Не е приятелска обстановката между нас и тях, но се опитваме да игнорираме правилата и да внасяме пиротехника на мачовете. Това обаче е трудно.

- Какъв тип хореография правите обикновено и можеш ли да ни покажеш няколко снимки?

- По принцип не сме най-добрите в хореографиите. В повечето случаи за тях се грижи специално създадената за тази цел групировка "TIFO Rotterdam". С факлите обаче сме най-добрите в Холандия. Когато има важен мач, винаги внасяме факли на стадиона.

- Как организирате всичко? Песни, пътувания при гостуванията, хореографии, маркетинг и т.н.

- Във "Vak S" винаги един започва да пее, след което всички останали се присъединяват. Нямаме лидер или нещо от сорта. За хореографията вече споменах, че се прави от "TIFO Rotterdam".

- Често ли вашата групировка се бие с противниците? Ако да, с кого?

- "Vak S" е по-скоро трибуна, не толкова групировка. Групировки са SCF, FIIIR или DeF, които винаги имат желание да се бият, тъй като те защитават клуба и града. Други такива са "Rotterdam Hooligans" и "Vatos Locos". Трудно е обаче да се организират боеве заради сериозното присъствие на полицията, която дебне във всеки един момент какво правиш.

- Какво би казал за ултрас движението в Холандия?

- Смятам, че през последните години доста напредна. Но пак казвам, сега е трудно заради забраната за пиротехника на стадионите и други подобни правила.

- Градът може да бъде много специално място за един фен. Какво мислиш за твоя?

- Ротердам е пристанищен град и мисля, че е много красив. Самото пристанище пък е най-голямото в Европа. Ротердам не е най-големият град в Холандия, какъвто е Амстердам, но по мое мнение е по-добър от гледна точка на сгради и големи събития. Всички са чували за Амстердам, тъй като това е столицата, но не смятам, че е по-добър град от нашия. Затова си мисля, че е по-добре да се посети Ротердам пред Амстердам.

- Какво е мнението ти за ултрас движенията в Европа и света? Коя ултрас сцена е най-добрата и коя се развива добре?

- Харесва ми да гледам действията на ултрасите по Европа. Смятам, че тези в Сърбия, Хърватия, Гърция и Полша са най-добрите. Но мисля, че развитието на ултрас движението в Холандия е номер 1.

- Накрая какво послание би отправил на ултрасите по света?

- Продължавайте да се борите за това, което обичате и срещу враговете, полицията и модерния футбол. Това е начин на живот!

Източник: HoolsWorld.tk

Превод и редакция: FanFace.bg