FanFace.bg продължава с публикуването на статиите от историческата поредица на в. "Новинар". Темата сега е расизмът и как ФИФА и УЕФА се захващат с него почти век по-късно след първата му проява.
Проблемът с расизма във футбола вероятно е бил изначално заложен, а появата и разпространението му - неизбежни. Любимата игра произлиза от работническите среди и формира у зрителите специфично отношение – отиваш на мач, за да попсуваш, да се накрещиш и евентуално да се сбиеш. Неслучайно още през 13-и век крал Едуард II забранява ритането на топка, а по-късно срещу него се обявяват и представители на църквата.
През 80-те години на 19-и век, когато футболът току-що е придобил организиран характер и съвременен вид, вече има случаи публиката да нахлува на терена. Тя по презумпция и винаги е била недоволна. По-късно ще започнат боевете по трибуните и на агитките срещу полицията, както става през 1909 г. в Глазгоу. Всички тези събития са съчетани с някои порядки в Англия, наследени от колониалната епоха. Те са част от т. нар. британски начин на живот, в който влиза и различното отношение към "другите". Това се пренася и по стадионите - в най-лошата си форма и с най-грубите изрази.
За първа жертва на расизма във футбола се приема Уолтър Тул. Той е първият тъмнокож офицер в британската армия и вторият тъмнокож професионален футболист в историята на тогавашната първа дивизия - днес Висша лига, след вратаря Артър Уортън (друг тъмнокож играч на Острова по това време е Ендрю Уотсън, който през 1881 г. става шотландски национал. Той обаче е аматьор и пионерските му функции често са пренебрегвани).
Тул е роден през 1888 г. във Фолкстоун и умира в края на Първата световна война, месец преди да навърши 30 години. Тленните му останки край френско-белгийската граница никога не са открити. Макар родителите му да са от различни раси (тъмнокож баща и бяла майка), според британските порядки е "блек" (black - черен).
През 1909 г. подписва с "Тотнъм" и през септември дебютира срещу "Съндърланд". След като изиграва 10 мача и бележи 2 гола, става обект на расистки атаки и е закотвен на резервната скамейка. Изразите срещу него бяха по-солени от тези, които можете да чуете на рибната борса в Лондон, свидетелства в. "Футбол стар". По-късно е върнат в отбора и през 1911 г. е харесан и привлечен от легендарния мениджър Хърбърт Чапмън, по онова време в "Нортхемптън". После избухва войната и Тул е мобилизиран, а след боевете при Сома е препоръчан за офицерско звание, макар военните закони да не му дават такова право заради цвета на кожата.
Оттогава досега тъмнокожите футболисти често са обект на расистки подигравки. И невинаги само публиката е виновна. През 1991 г. холандският национал Бриан Рой търпи обиди от мениджъра на "Херенвен". Бившият защитник на ЦСКА - сенегалецът Ибрахима Гай, е подигран от треньора на сръбския "Хайдук" (Кула), който го нарича "мангал". По това време Гай е футболист на Цървена звезда.
През 1996 г. Едгар Давидс е низвергнат от националния тим след оплакването си, че тъмнокожите играчи не се допускат до тактическите разбори. Оплаквания имат дори всеобщи любимци, като Руд Гулит. Той играе в Италия – страната, в която расизмът през последните 20 години придоби застрашителни размери. Неотдавна бе засегнат дори италианският национал Марио Балотели, който е от ганайски произход. Страната се прочу и с антисемитските си прояви. След като още през 1989 г. Рони Розентал търпя обиди при гостуването на "Макаби" (Хайфа), през 2005 г. Паоло ди Канио се обърна към публиката на "Лацио" с нацистки поздрав.
Но и феновете в Израел имат свой принос към расизма. Още през 70-те години, когато подписа с "Апоел" (Тел Авив), арабинът Джими Турк бе обект на антиарабски призиви в края на всеки мач, в който играеше. Феновете на "Апоел" пък в изблик на яд пожелаха холокост за съгражданите си от "Макаби". А арабският тим "Бней Шахнин" и до днес е мразен, особено от крайнодесните жители на Израел.
В Замбия пък кандидатът за президент на местната федерация Ханиф Адамс бе обект на расистки изстъпления, защото е от индийски произход. Расизмът се върна и в Германия след обединението на страната през 1990 г. От 1992 г. насам неонацистите отново започнаха да мародерстват на футболните мачове, а обект на тяхната омраза станаха турците и другите етнически малцинства.
През 2007 г. запалянко бе наказан до живот да не посещава мачове заради поведението си на мача "Енерги" – "Бохум". Атакуван от фенове на "Интер", Марк Дзоро от "Месина" пък се опита да прекрати мача. Обиден, той взе топката и напусна терена.
В Сърбия феновете на "Борац" и "Рад" сериозно конкурираха колегите си от "Цървена звезда", след като партиди от 37 и 152 души съответно от двата отбора бяха задържани за расистки и антимюсюлмански обиди. В Братислава и на някои места в Германия възродиха името на Хитлер.
На всичкото отгоре от расистки скандал бе разтърсена и самата ФИФА. Бившият вицепрезидент на ФИФА Джон Макбет обвини (впрочем съвсем основателно) в корупция боса на КОНКАКАФ Джак Уорнър. Той го прие като расистка атака, след което стана ясно, че във ФИФА, а и не само там, когато наречеш един корумпиран тъмнокож "корумпиран", това е расизъм.
Всъщност не ксенофобията във футбола е учудваща, а колко късно ФИФА и УЕФА реагираха на проблема на институционално ниво. На Острова още през 70-те стартира кампания срещу нацизма, както и на феновете срещу расизма във футбола. Английското правителство също се размърда след трагедията на "Хейзел" през 1985 г.
Холандското – през 1991 г., като наля почти 1 млн. лири в различни кампании и конференции. Германия промотира през 1996 г. "Да се изправим срещу омразата", след като през 1992 г. играчите на "Санкт Паули" протестираха срещу възраждането на нацизма и ксенофобията, играейки с надпис на фланелките "Моят приятел е чужденец".
През 1997 г. и Еврокомисията се включи и спонсорира различни проекти като част от Европейската година за борба с расизма. Две години по-късно във Виена бе създадена FARE – организация за борба с расизма и ксенофобията във футбола на Стария континент.
Истинските мерки обаче започнаха да се вземат от ФИФА и УЕФА едва през последните 3 години. Националните федерации бяха задължени да приемат антирасистките мерки на ФИФА, а на клубовете им бе вменена отговорността за поведението на техните фенове. Освен глобите като наказание неотдавна бе въведено и прекратяването на мач при расистки изстъпления плюс присъждане на служебен резултат.
Владислав Стоянов, "Новинар"
ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА
Как Югославия се разпадна на "Максимир"
Футболната война между Салвадор и Хондурас
Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена
Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света
Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона
Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак
Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин
Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?
Кой и как успя да пробие Желязната завеса?
