Поредната статия от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, касае темата за т.нар. "еврейски отбори". Дали действително са такива и как всъщност е наложено това им определение?

Или е недоразумение, или е съзнателно търсена, но лъжлива идентификация. Това впечатление се налага, когато се търси отговор на въпроса защо някои футболни отбори в Европа са смятани за "еврейски". Те по правило се намират в райони, населени и с представители на този етнос. Отношението срещу тях и техните привърженици е антисемитско и уголемява проблема с расизма във футбола.

Най-известният от тях е холандският "Аякс". Съмнения за еврейската идентичност на отбора от Амстердам има още от създаването му през 1900 г, твърди Ерик Колиер в изследване, публикувано във френския "Монд". Те се базират на факта, че клубът е създаден в източната част на града, населена с доста евреи.

Въпреки това в началото на Втората световна война клубното ръководство оставя други впечатления, свидетелства колумнистът на "Файненшъл таймс" Саймън Купър. Откликвайки на претенциите на нацистките окупационни сили, през 1941 г. то отстранява някои свои членове и 12 футболисти заради еврейския им произход.

Спорът за идентичността се възражда в началото на 80-те, когато фенове на "Аякс" парадират с юдаистки символи като например Звездата на Давид и започват да се самонаричат jews. Вражеските агитки отговарят с "Хамас! Хамас! За евреите – газ!" и съскане, напомнящо за изтичане на газ и за масовите екзекуции в концентрационните лагери. Новото противостояние е очертано.

Твърде дълго ситуацията не е обсъждана, а холандското общество маха с ръка: типичен проблем за идиотизираните запалянковци. Когато агитката на вечния съперник "Фейенорд" въвежда стария хитлеристки поздрав с вдигнатата дясна ръка, става ясно, че нещата вече са извън контрол.

Междувременно "еврейската" тема е създала нова легенда в отношенията между феновете, която е подпечатана и с кръв. През 1997 г. виден представител на F-Side е пребит до смърт в т. нар. Битка на Бевервайк - улично стълкновение между ултраси на "Аякс" и "Фейенорд".

През 2004 г. годеницата на Рафаел ван дер Варт – красивата Силви Майс, е наречена "курва" от привърженици на "Ден Хаг", а малко по-късно фенклубът край "Амстердам Арина" е опожарен. Никой от потърпевшите не се съмнява, че и за това виновни са враговете им от агитката на "Ден Хаг".

Отново започват изяснителни спорове еврейски отбор ли е "Аякс". Става ясно, че той се подкрепя от различни групи, че не всички евреи ходят на мачовете на тима и т.н., но всуе. Тези, които не са съгласни, посочват еврейските символи в агитката на "червено-белите", надписите на иврит на якетата и шапките на феновете, както и че официалният сайт на "Аякс" предлага като рингтон за джиесеми Hava Nagila – популярна еврейска песен. Съмненията не изчезват.

"Преди 30-ина години започнаха да ни наричат "евреи" просто защото има такива хора в историята на клуба", твърди местен здравеняк. "Някои фенове на "Аякс" са си татуирали или носят еврейски символи, но не са евреи", допълва президентът Джон Джаке. "И да има недоразумение, виновни за него са си привържениците на "Аякс", защото парадират със съответните символи", подчертава фен на "Фейенорд".

Всеобщата омраза към агитката на "Аякс" показва, че обобщението "холандците са евреите на Европа" не е съвсем вярно. И някак на заден план остана най-точното обяснение за достоверността в идентичността на "Аякс", дадено от негов привърженик: "Започнахме да използваме еврейски символи, защото знаехме, че така ще раздразним другите".

 

 

"Тотнъм" е другият "еврейски" футболен клуб, като тук отричането на това твърдение не е толкова яростно. Още повече че често "шпорите" са били управлявани от хора от тази общност, включително сега, в лицето на Джо Луис - собственик на ENIC, и Даниел Леви.

Иначе сред публиката на "Уайт Харт Лейн" има и евреи, но тях ще ги видите по трибуните и на други лондонски тимове. "Тотнъм" обаче, подобно на "Аякс", е в район, гъсто населен с jews. Това формира и съответното поведение у привържениците на "Арсенал". Техният отговор е "Евреите в Аушвиц!". И тук проблемът е сходен с този при "Аякс".

Не всички симпатизанти на "Тотнъм" са евреи. Те обаче са принудени да реагират отрицателно на антисемитизма от отсрещната трибуна и се получава омагьосан кръг на противопоставяне на етническа основа. Във всеки случай, докато част от привържениците на "шпорите" се наричат "Армията на Юда", омразата едва ли ще изчезне.

На полския "Краковия" е вменена същата вина, възникнала от спомените за Втората световна война. Още преди избухването й част от футболистите в тима са евреи, а по време на окупацията феновете на тима защитават местните евреи, доколкото са могли.

Пак по същото време, когато нацистите забраняват всички спортни прояви в Полша, "Краковия" и още няколко местни отбора участват в неофициално и незаконно градско първенство, просъществувало от 1940 до 1944 г.

Днес най-известната фенгрупировка на клуба е Jude Gang ("Бандата на Юда"), впрочем една от "най-злите" в страната. "Врагът" са привържениците на градския съперник "Висла", който по времето на комунизма е подкрепян от полицията. Въпреки "еврейското" потекло на "Краковия" най-известният му фен в миналото е бил покойният папа и католик номер едно Йоан-Павел Втори.

Лондонският "Уингейт енд Финчли", който също влиза в списъка на "особените" клубове, е от тези, които не изпитват проблеми с идентификацията си. Създаден е от обединението на двата едноименни клуба, единият от които - "Уингейт", е основан от четирима евреи. Целта им е била да се преодолее антисемитизмът след войната чрез спорта. И който ги мрази, поне знае защо - нещата тук са "ясни".

Доколкото във футбола винаги има противопоставяне между агитките, антисемитизмът само подклажда огъня на омразата. Причините за омразата към т. нар. еврейски отбори обаче могат да се потърсят и в някои черти, типични за представителите на тази общност, които явно дразнят останалите.

За евреите връзките, изградени между тях самите, се оказват по-важни от връзките на национално ниво в държавата, в която живеят. В спорта дори съществува еврейска Зала на славата, в която са събрани известни състезатели от много държави. Този своеобразен егоизъм - усещането, че държат повече на себе си, отколкото на останалите си сънародници, неизбежно поражда проблеми във футбола, където омразата е съставна част от пейзажа.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

Кой и как успя да пробие Желязната завеса?

Как държавите са воювали с футболни средства?

 

Кога възниква расизмът във футбола и колко по-късно са първите мерки срещу него?