FanFace.bg продължава с поредицата на в. "Новинар" с историческите статии затова как футболът и политиката са били като скачени съдове. Днешната тема е как големи футболисти от държави в бившия Източен блок са пробивали Желязната завеса.

Един от първите футболисти след Втората световна война, избягали от Източна Европа на Запад - Ласло (Ладислав) Кубала, преодолява Желязната завеса с риск за живота. Когато през 1949 г. Унгария става комунистическа държава, той бяга в Австрия във военен камион, който по случайност не е претърсен, и това го спасява от сигурна смърт.

Унгарската федерация го обвинява за неизпълнен договор, но ФИФА го защитава и се разминава с едногодишна дисквалификация. През 1950 г. е забелязан и от "Реал", и от "Барселона", но каталунците изпреварват мадридчани. С него и с унгарците Золтан Цибор и Шандор Кочиш в края на 50-те "Барса" печели 2 титли и Купата на панаирните градове. Източна Европа показва, че все още ражда силни играчи, както е било и преди войната.

Друг унгарец, разкрил потенциала си на Запад, е Ференц Пушкаш. Виден представител на магическия отбор от 50-те години, той е един от няколкото играчи, напуснали Унгария след съветската окупация през 1956-а. Пушкаш е прибран от "Реал", с който 3 пъти вдига Купата на европейските шампиони.

През 1972 г. като треньор на "Панатинайкос" участва в още един финал за КЕШ, но губи от "Аякс" (0:2). Неговите сънародници Цибор и Кочиш са приютени от свободолюбивата "Барса". Вторият впоследствие остава в града и открива ресторант, наречен на футболния му прякор - "Златната глава".

Другите играчи – световни вицешампиони от 1954 г., си остават в Унгария, включително звездата Нандор Хидегкути, който обаче през 1961 г., вече като треньор, извежда "Фиорентина" до трофей в първото издание на КНК. Гюла Лорант и Йожеф Закариаш също се пробват като треньори на Запад. За съжаление никога не заиграват отвъд Желязната завеса и други именити унгарци от следващи периоди – Флориан Алберт, Янош Фаркаш (работи като готвач и умира млад), Лайош Тихи, Ференц Бене...

Съдбата на унгарския отбор от 50-те е най-тъжната футболна приказка по време на Студената война. По-различно е положението на чехословашките национали, които през 1962 г. повтарят вицешампионския подвиг на Унгария. На някои от тях им се разрешава да поиграят на Запад, но след като са минали зенита си и без да могат повече да печелят трофеи. За това говорят и клубовете, които ги вземат: майор Йозеф Масопуст и Ян Поплухар отиват в белгийския "Моленбек", Томаш Поспихал в "Руан", Адолф Шерер в "Ним", Анджей Квашнак в "Мехелен" и т.н.

Идеята, заимствана по-късно в Полша, СССР и България, е, докато са в разцвета на силите си, футболистите да се отдадат за родината, за да не "намазва" Западът, а трансферите да са награда за добре свършена работа. Навършването на 30 години е граница, която, вече премината, дава право на играча да претендира да го пуснат "навън". По тази логика се действа и спрямо поляците, които през 1974 г. стават трети в света.

Едва 4 години по-късно вратарят Ян Томашевски отива в "Беершот", Ладислав Жмуда във "Верона" (чак през 1982 г.), Казимеж Дейна е пуснат в "Манчестър Сити" по-рано – през 1978 г., но и той вече е минал 30-те. Той става част от първата голяма вълна чужденци в Англия. Гжегож Лато, вкарал гола на бразилците в малкия финал, е на 30, когато през 1980 г. отива в "Локерен", отказвайки персонална покана на Пеле за американския "Космос".

 

Когато през 1982 г. Полша отново е трета в света, част от звездите са наградени с трансфери, някои – веднага. Като Збигнев Бонек, спечелил КНК и КЕШ с "Ювентус" и изработил "онази" дузпа, с която "Ливърпул" бе бит с 1:0 в кървавия мач на "Хейзел".

В СССР първият официален трансфер на футболист на Запад е на никому неизвестния днес Анатолий Зинченко - от "Зенит" в "Рапид" (Виена) през 1980 г. Осемкратният шампион на СССР и носител на 3 евротрофея Олег Блохин обаче едва 35-годишен получава такъв шанс, и то, къде мислите? В австрийския "Форвертс"! Подобна е съдбата и на Игор Беланов – носител на Златната топка през 1986 г.

Най-тежко е положението в Източна Германия. Абсолютно всички национали на ГДР, участвали в Мондиал '74 и победили бъдещия шампион ФРГ с 1:0, започват и завършват кариерите си в скъпата родина. Има и едно печално изключение. През март 1979 г. източногерманецът Луц Айгендорф емигрира в Западна Германия. Той обаче нанася голяма обида на бившия си клуб "Динамо" (Берлин), покровителстван от секретната полиция ЩАЗИ. Айгендорф дори си позволява да обяснява в медиите за уговорени мачове в полза на "Динамо" и да критикува социалистическата система.

В резултат съпругата и дъщеря му, които остават в източната част, са поставени под полицейски надзор, а през март 1983 г. самият играч мистериозно намира смъртта си в катастрофа. Когато след политическите промени намират досието му в архива на ЩАЗИ, става ясно, че автопроизшествието е планирано с цел да бъде убит.

Най-щастливите източногермански футболисти пък са онези осем, които след обединението на Германия и в разцвета на силите си достигат и до Бундестима - Улф Кирстен, Матиас Замер, Андреас Том, Томас Дол, Дариуш Вош (роден в Полша), Олаф Маршал, Хайко Шолц и Дирк Шустер.

Източна Европа дава на световния футбол и няколко велики треньори. Роденият в Тимишоара Щефан Ковач развива тоталния футбол на Ринус Михелс и печели два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа с "Аякс". Милян Милянич, който 2 пъти води бивша Югославия на световни първенства, 3 години ръководи "Реал". Велибор Милутинович участва на 5 мондиала с различни отбори, като прави пробиви с Мексико, Коста Рика и САЩ.

 

Пробивите на българските футболисти на Запад - от Гробаря до Любо Пенев

Първият български футболист, емигрирал след 09.09.1944 г., е Димитър Антонов-Гробаря. В края на 1946 г. с писмена препоръка на някогашния си треньор в "Славия" Франц Кьолер заминава за Франция. Година по-късно става шампион на Франция с новооснования "Рубе" и никога повече не се връща в България. По-късно легендата на ЦСКА Стефан Божков ще признае, че Гробаря му урежда документите да отиде да учи в Лион, но затваряне на границата му попречва да напусне Чехословакия, където е бил в този момент.

Владимир Танчев пък, играч на някогашния "Бенковски" (Сф), емигрира в Австралия и дори записва един мач в тамошния национален отбор. В първите години след войната нашите легионери са предимно студенти, играещи, докато следват. До 80-те големите ни звезди ще останат завинаги закотвени тук, въпреки че към някои от тях е проявен интерес – Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев... Начко Михайлов, който също е можел да замине на Запад, е пуснат в кипърския "Неа Саламина" в последната година от кариерата си.

България също спазва правилото играчите да отдадат златните си години на родината. След 1980-а обаче, когато Христо Бонев повлича крак в АЕК, множество играчи поне получават право да се "пенсионират" в чужбина. Най-успешен е Андрей Желязков, спечелил титлата на Холандия с "Фейенорд" рамо до рамо с Йохан Кройф.

Джеки Димитров не успява да го дублира, защото след отличен първи сезон в "Сент Етиен" го удря на нощен живот и се проваля. След Кипър и Португалия става любима дестинация – там отиват Джони Велинов, Ради Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов, Боби Михайлов, Пламен Гетов... Те обаче не забогатяват особено, защото част от парите, платени за тях, ги прибира държавната фирма "Спорткомерс".

Малко преди промените през 1989 г. България прави и първия си голям удар на трансферния пазар. Любослав Пенев получава право да премине от ЦСКА във "Валенсия". Той повлича крак за всички онези звезди, които през 1994 г. извоюваха бронзови медали именно благодарение на опита, натрупан на Запад.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

Един материал на Асен Спиридонов за проваленото Първо държавно първенство просто плачеше за коментар. Никой не го даде. Преди година, когато още не се бях обезверил напълно, че в България е възможно да се случи нещо смислено, имаше кой да отговори. Подобна реплика и подобна защита на истината и морала съществуваше. Непрекъснато, постоянно, не само в последния материал: За какво се борите, г-н Спиридонов?

 

Днес това го няма. Днес пропагандният апарат на отбора на ДС отново надига глава. Отново напира да лансира лъжите и измислиците на подуенския фолклор. Отново онеправдава виновните и клейми невинните. Отсъствието на адекватност всред цесекарската част на журналистическата гилдия не е от днес и не е от вчера. С действия и бездействия червената журналистика помогна ЦСКА да не бъде в състояние да изпълнява историческата си мисия. И е време някой да каже нещо и за това. Защото големите и заслужилите няма как да пострадат от истината. И защото е задължително истината да се знае. Тя е Чистилището. Тя е вратата, през която може да излезем. На светло и на чисто.

 

Първият грях на червената журналистика е, че веднага след 1989г., когато се съчиниха подуенските митове и легенди, когато се формира идеологията, оправдала репресиите срещу ЦСКА и несекващото административно толериране на държавния отбор, е, че срещу този процес не застана никой. Нищо не му попречи да се развие, да завладее обширни територии от общественото съзнание, да стане част от мисловния затвор на неспособната на рационална дейност, безкритична подуенска маса. Трябваше да минат повече от десет години, за да може фенове, а не журналисти, да лансират простия аргумент, че няма как ЦСКА да бъде създаден с партиен указ, най-малкото защото БКП никога не е издавало укази. Издавала е решения.

 

Ако в първите години на т.нар. демокрация бе налице адекватен отпор на подуенските измислици, много от впоследствие случилото се можеше да ни бъде спестено. Такъв отпор нямаше и причините за това могат да бъдат две. Първата причина, която е по-малко вероятна, по-екзотична, но все пак не бива да се изключва съвсем, е, че червената и синята журналистика може и да се различава, може понякога и да си противостои, но е единна в едно. В това да има активна публика, която да купува нейния продукт. Която да формира доходи. Естествено, че колкото е по-голямо напрежението, колкото конфликтите са по-страстни и разгорещени, толкова по-солидни ще са и паричните потоци. Втората причина е по-прозаична и по-вероятна.

 

Лъжата може да бъде преборена единствено с факти. А фактите са в библиотеките, в периодиките, в спомените на съвременниците на отминалите събития. Седмици и месеци усилен труд за едно материалче. Неимоверно трудоемък процес, през който са в състояние да минат единствено тези, за които ЦСКА не е занаят и прехрана, а кауза. Ако е първото, усилията не са оправдани. По-лесно е да спретнеш нещо за автогола на Легендата, отколкото ден след ден да търкаш стола в Народната библиотека.

 

Вторият грях на червената журналистика е, че бе един от двигателите на събитията от лятото на 1999-а година, когато ЦСКА бе харизан на Любо Пенев. И то в момент, когато машината бе задвижена и армейците бяха започнали да произвеждат играчи. Последните големи играчи, създадени от родния футбол – Димитър Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови. След шест месеца лъжи Чичовото продаде ЦСКА на Васил Божков. След още два месеца Чичо Пенчо пак духна супата заради Чичовото. Червените фенове не видяха нито големите европейски фирми, стоящи зад Любо Пенев, нито европейска организация. В този деструктивен процес журналистите-цесекари се подредиха до сините вицепремиери. Управляваният де юре червен отбор от червената общност, при което акциите на АД-то бяха 96% за Общото събрание и 4% за Христо Стоичков, бе преотстъпен на персони не споделящи армейската ценностна система. Червената общност се оказа неспособна да изгражда работещи управленски структури, да взима правилни решения, да предугажда опасностите и да работи за голямото. В този момент журналистите от червената част на обществото нито видяха очевидното, нито погледнаха в бъдещето. Не само това. Те и до днес не знаят какво се е случило и каква са я свършили.

 

Третият грях на пишещите братя с цесекарски уклон бе подмяната на Иван Славков – Батето с бандата на четвъртите. Първата последица на това активно съдействие бе един мач в Смолян, в който с Наско Сираков на тъча се игра до гол много след показаните две минути продължение и то при положение, че родопчани активно бездействаха, за да им бъде отбелязан гол. Естествено не последва нищо. Естествено това беше единственото, което следваше да се очаква. Естествено събитията продължиха в подобно темпо до отнемане евролиценза на ЦСКА след убедително спечелена шампионска титла. Евролиценз взет не от УЕФА, а от Боби Михайлов и неговото обкръжение.

 

Четвъртият голям грях на цесекарите в журналистиката е този, че те бездействаха и позволиха да бъде срината детско-юношеската школа на ЦСКА Червено знаме, децата на ЦСКА да започнат да обикалят баирите, заради една зала, за която е очевидно, че не е построена на точното място. Няма бъдеще отбор, който не се грижи за децата си, който е в състояние да допусне да му вземат неговото. Репресиите срещу ЦСКА продължават с активното съдействие или бездействие на червената журналистика. Която убедително доказа, че не е в състояние да види очевидното, която продължава да не предлага работещи решения и не създава значим интелектуален продукт.

 

Петко Суровянски, специално за FanFace.bg

Обръщам се към тези, които НЕ протестират и НЕ споделят вижданията на Офанзива и тези от нас, които не сме членове на ултрас обединението: Кажете ми, драги цесекари, след като призовавате за подкрепа и да се спре с този вид протест, какво искате да направим? Какъв пример ни давате? Вие какво направихте срещу Калиакра? Колко от вас викаха постоянно "ЦСКА"?!? Нито един! На стадиона беше ГРОБНА тишина, докато Офанзива си изпълняваше заканата!

Вие, които тук обвинявате тях и останалите като мен, които също мислят по този начин, да не би реално да подкрепихте Стойчо и футболистите? Станали сте за малко при излизането на отборите, изръкопляскали сте, викнали сте за цвят "ЦСКА, ЦСКА", после сте седнали и сте чоплили семки и чат-пат сте пращали по 1-2 сочни псувни при некадърно отиграване на терена. После пак сте скокнали за 30-40 сек. при головете. Това ви беше днес поведението. Стадионът бе огласян звучно само в началото и в края на първото полувреме!!! Защо ли точно тогава?

Това ли ви е подкрепата, за която така лицемерно ни карате да окажем?!? Не е зле да започнете да мислите с тези тикви на раменете, които имате. Не мога да повярвам, че има толкова много овце-цесекари, на които им е нужен да им бъде подхвърлен малко прах в очите, за да мирнат. Преди прахът беше с името Любо, после с Милен. Сега със Стойчо.

СТЕГНЕТЕ СЕ БЕ, МЕКОТЕЛИ!!! ПРОГЛЕДНЕТЕ! В МОМЕНТА ЦСКА ГО КАРА НА ФОТОСИНТЕЗА, А ВИЕ ТОЧНО С ПОДОБЕН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ СПОМАГАТЕ ТОВА ДА ПРОДЪЛЖАВА! ЦСКА Е БЕЗ БЪДЕЩЕ ПРИ ТЕЗИ ПРЕСТЪПНИЦИ НА АРМИЯТА И НИТО ЕДНО, ПОВТАРЯМ НИТО ЕДНО ВРЕМЕННО РЕШЕНИЕ, КОЕТО ДОРИ МАЛКО ДА ВИ СЕ ПОНРАВИ, НЯМА ДА ПРОМЕНИ СИТУАЦИЯТА, ЗАЩОТО ТОЗИ ФИЛМ ВЕЧЕ НИ ГО ПРОЖЕКТИРАХА. НА НЯКОЛКО ПЪТИ! ВЪН ПЕРНИШКИТЕ МУТРИ ОТ АРМИЯТА! НИКАКВО ОТСТЪПЛЕНИЕ!

Иван Георгиев (коментарът е взет от Фейсбук)

НЯМА МЯСТО ЗА СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ СИНЯТА ХАРИЗМА И ЧЕРВЕНАТА ПОСРЕДТСВЕНОСТ

 

Докато държавата усилно работи за възраждане на футболната ни соцвитрина, коминтерските автори работят за възраждане на ценностната система на червената общност. Сред тези обречени манипулатори и крадци на история е и един велосипедист. В края на всяка седмица той закрива с нещо сталинските мустаци и в по-изискван стил дразни и обижда природноинтелигентните посетители на войнишкия сайт.

 

Не казвам, че Кольо Колелото е фантом, може и реален човек да се крие зад наемника, но е факт, че не може да избяга от помиярството на своя "началник отдел възраждане" ГА.

 

Аз не трябва да се оплаквам, защото ме подсигуряват с аргументи, които да ползвам в интерес на "синята  кауза". Жалко, че нелишеният от остроумие фейлетонист става все по- безпомощен. Не толкова творчески, колкото в търсене на теми и сюжети в полза на своите трийсетина сребърника. Усеща се, че ако поръчките му са срещу червената кочина, той би се справил далеч по успешно – та в момента Европа не познава футболен клуб, който по-добре да отговаря на понятия катожалък, нищожен, крадлив, мутренски, смешен, циркаджийски...Каквото ти дойде на ум в тази посока. Но най-смешното и нелепото е в определението – "армейски"!..

 

Новата статия пак  има за цел да уязви левскарската общност, сега пък защото  нямала потенциала,за да излъчи за свой клубен  съветник някой свестен. Някой, равностоен на испанския  халфбек от близкото минало, като новопристигналият Хосе Мария Бакеро. По тази причина ние сме принудени да се срамим с българин от Габрово,който на всичко отгоре си е вкарвал автоголове като национален защитник. Може би за разлика от баджанаците Гаганелов, Пенев и друг от тази фамилия с деветки на гърба?

 

Мутантът К. не уточнява. Макар че няма по- фейлетонен герой от Любо Супата, обаче той не му върши работа. Нужен е някой, свързан с автобус 120. Отвреме- навреме да се мушва под моста Чавдар, и да познава квартал Сухата река като седемте си пръста. Такъв му трябва на Колята, за да го противопостави на испанския ветеран. Освен поданик на крал Хуан, сеньор Бакеро се изкарва  едва ли не като   рицар на печалния образ, който не е стъпвал из комаржийниците на благородническа Полша. Откъдето внимателно е изритан,без копието си и другите рицарски джунджурии. Тях навярно са конфискували за натрупани борчове към президента на Лех-Познан.

 

Това,  няма как да научите от агитационния материал,озаглавен "Вуци и бакери". Заглавие, глупаво като цялата дописка на звездата на гарнизонните хумористи. Техният девиз е – важното е,  хонорът   да не мирише, пък аз нека да си мириша…

 

Да добавим за Бакеро, че към визитката му у нас се прибавя многозначителното – в Барса спял в една стая с емблемата на българския модерен ляв интелектуализъм.Камата  ще съвместява сегашната си длъжност под управител на държавата България с длъжността президент  навъзраждащият се държавен клуб цска.

 

Явно, каквито довършителни работи има да се правят върху "витрината", по пътя й към музея на социализма, на Ицо Мамата се възлагат.

 

Трябва да благодарим на Кольо кухата лейка /ККЛ/ за големия автогол, който си е вкарал, подхващайки тема за разликата в "двете ценностни системи" – на отбора, създаден от градските момчета в квартал Лозенец, и този, учреден от трима доскорошни шумкари в една войнишка столова.

 

Писателят може би ще получи поръчка и за възраждане на партизанския  епос, защото отрядът Чавдар пак се завръща откъм етрополският балкан. За събитията там знаем от сборника разкази "Под Лопянската гора" на партизанския командир Веселин Андреев. Наш Кольо, какъвто е гугължия, като нищо може да ги преправи и да даде нов живот на изтърканата си тема за моста Чавдар.

 

—————————-

 

Старите градски момчета със синя кръв, които влизат на стадиона откъм планината Витоша, помнят кои бяха футболните звезди на "Левски" през шейсетте години. /Аз също ги помня, а не вадя имената им от пожълтяла коректурна страница, което е обичайно за самозванците ПС и Чичко Граф/.

 

Например, дясното крило Стефан Абаджиев. Завърши външна търговия по времето, когато Митата Пенев се оправдаваше пред феновете си в "Надежда" – "не сакам да учим, че играм в цедена". Седмицата Теко  бе женен за балерина от националната опера, също както и лявото ни крило Сашо Костов – остроумник, какъвто все още не се е подвизавал по нашите терени. За неговата компания се натискаха хора с най-добро име в обществото, сред тях,  обаче, нямаше как да бъдат Жеката и Христо Маринчев,примерно.

 

Георги Аспарухов пък бе "черешката на тортата", нещо като "синя лампа върху червен джип", което в днешно време е признак за най-успял футболист. Гунди се ожени за дъщерята на най-видният български архитект от онова време, беше обаятелен и за хора, които не се интересуваха от футбол, много от тях влиятелни личности от изкуството и културният елит.

 

Любимец на София и на цяла България беше и друг наш знаменит юноша,  /не възпитаници на "Септември", както Митата или Паро, които също се ползваха с добро име/. Соколето си остава ненадминат роден талант, познавах го лично, не от университетска скамейка, а по комшийска линия.  Той избута вечерна гимназия, снабдявайки с пропуски за своите мачове учители и учителки, май само тогава се е вясвал. Но удоволствието, което доставяше по терена от 16-годишен, контрастираше на тройките, които са му пишели служебно. А Йогата така и не беше казвал пред своите почитатели, че сака да игра у цедена, оти не му се учи. Говореше като кореняк софиянец, какъвто е и рода му, и за момент не си го представям да марширува, козирува, или след загуба да се явявана тренировка  с униформа, автомат и противогаз…

 

Ей това не могат да разберат читателите на "хумориста" ККЛ – във военния и военизиран човек "харизма" не може да има, тя е за по-сложните и задължително по-свободни личности.

 

Ако някой от "червената общност" си спомня какви точно светски личности са били техните звезди по същото време, нека сподели. Аз си спомням за Иван Колев, за когото днешните жълти вестници само могат да страдат. Къпе се в прясно мляко във ваната си, заедно с ученички, как ви звучи като заглавие във вестника, където служи коментатора ГА? В края на кариерата си Ването бе осъден за контрабанда с часовници. С Пижо Миланов бяха сред най-именитите вносители на тази стока. Разбира се, имаше и Манол Манолов, Жоро Найденов, Никола Ковачев, Никола Цанев…Но червеният писач ме е вдъхновил за друго, щом той се подиграва на "ценностната система на левскарите", иронизирайки Иван Вуцов и натрапвайки ни Бакеро, аз защо да не си отприщя живите спомени?

 

Само с няколко изречения ще припомня кои бяха, "харизмите" едно десетилетие преди да започне прословутият "червен геноцид". В "Левски" бяха картотекирани 16 момчета от детско-юношеската школа, 8-9 от които бяха твърди титуляри. Не знам някои от тях да не са добре приети и днес в обществото, да са се алкохолизирали до степен да им сменят вътрешностите, да са давали повод за хорски и медийни приказки за опростачване.

 

Сегашната най-спорна личност в нашия футбол, президентът на федерацията Борислав Михайлов, когото и аз вече не харесвам за този пост, на мачовете в САЩ-94 не само добре пазеше вратата ни, но се опитваше да спасява и имиджа на старши треньора Пенев. Който изведнъж се бе превърнал в  интересна за камери и микрофони малко комчна находка, и ако не беше Боби покрай него, съвем да бяхме потънали в земята от шопското невежество. Чичо Пенчо, не разбиращ нито една дума на чужд език, само въртеше глава като суек и мълвеше нелепости, които трудно стават за превод.

 

Капитанът ни пое тежестта на интервютата и пресконференциите, оправяше се перфектно със своя английски и френски, също и със средната си обща култура и грамотност, добра за нашенски футболист…

 

Да го сменят, но само да не е с някой от бившите му колеги – кой от тях  може да обели два лафа за пред хората? Може би Мамата, Цървула, Тюфлека…Сбрани в едно под името доктор хонорис кауза…

 

Но един друг левскар от същото поколение няма да има проблеми – Наско Сираков. Един от светските лъвове, който добре представя своята професия и своя роден клуб. Женен за световна шампионка, в момента национален треньор, Също като съпругата на Боби Мария Петрова, добре позната и добре приета в обществото. Но Наско и Илияна са безспорно част от елита ни, не само спортният.

 

Кольо Колелото, защо ние не сме виждали жените на вашите "харизми", щом си тръгнал да ни сравняваш и по някаква обществена и светска значимост? Къде е жената на Спас Джевизов, или на Стойчо Младенов? На останалите "екзекутори"? Не че има значение, дори звучат глупаво подобни намеци, но Иван Вуцов, когото си нарочил за простак и некадърник, все пак беше женен за известната през онези години театрална и филмова актриса Меди Димитрова. Това е общественото  положение и за един футболист.

 

От това левскарско поколение са и известните им синове Андрей Аспарухов, Велислав Вуцов, Тони Здравков, Иво Ивков…Николай Михайлов пък е националният ни вратар днес.

 

А Бакеро, с когото искаш да ни уязвиш, не може да си намери работа в необятната за футбола Испания и обикаля изтока,заробен от своя порок. Щом ще бориш нашенецът Иван Вуцов, избери някой селски анцунг измежду вашите, който се е доказал повече и като треньор и като ръководител, мани го испанеца. Само че истината е, че вие нямате дори свестен среднист, който да заеме какъвто и да е обществен пост, затова и такива като нашият Боби все още виреят.

 

Без да давам повече примери с други наши "градски момчета", като Ники Илиев, Гиби Искренов, Емо Спасов, Войн Войнов…./споменавам само левскарчетата от деца, без там да са Кирил Ивков, Павел Панов, Жечев и другите…/ ще се спра на един сегашен пример. През пролетта гледах от екрана двамата капитани – Тошко Янчев и Христо Йовов. Задаваха им въпроси преди дербито, те отговаряха, а зрителят си оформяше впечатлението от един цесекар и от един левскар.

 

Не искам нищо да кажа за Тошко – добър футболист и добър човек, дошъл в "родния" си клуб на 23 години. Радваше ме приемствеността в "Левски" и излъчването на възпитаника ни от детскоюношеската школа. Ицо говореше и се шегуваше пред камерата освободено и грамотно, Тошко изпитваше "армейски" затруднения.

 

Мисля, че подобно бе съотношението на силите извън терена още от началото на съперничеството ни.

 

Едните – силни, смели, достойни… Патриоти…Напред на нож!…За ярки комунистически добродетели!…

 

Другите – човек съм и нищо човешко не ми е чуждо…Първо стани човек, пък после ако щеш и тъпанар… Радвай се на живота, а не на неговия героичен смисъл …

 

Този, малко пришит философски финал, надхвърля замисъла за реплика към Кольо Колелото, но нали идеята е навсякъде да се съпоставяме. Писането е отговорност, дори и във виртуала, дори във фатмашките сайтове. Но плювачите там са безотговорни типове, които подценяват аудиторията – характерно при обработката на "червената общност".

 

А аз не искам такива като Кольо Колелото и ГА-га да ме подценяват, да подценяват и другите левскари – оттам идва цялата дандания из блогчето ми. /Което го прави и "непродаваем" през линка на "свободомислещия" Sport1.bg/

 

Инак по-ми е симпатичен "възродител", който натиска в жегата педалите за доста скромна възрожденска надница. Вместо други, които проектират "армейско футболно възраждане" из  държавнически резиденции и депутатски банки. Или   нагиздени със стара слава, с привилегиите на старите чавдарци, затънали в “заменки на ценностна система"  срещу ловни полета.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Няма безизходна ситуация, а понякога е по-добре и да си наврян в ъгъла, да си преживял всички нещастия, но да си научил уроците на живота. Да си научил какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави.

 

Най-големият проблем на ЦСКА понастоящем не са титаните, възрожденците, Стойчо Младенов или Г. Атанасов. Най-големият проблем е, че отсъства каквато и да било комуникация. Между "червената" управа и всичко останало (в момента), както и между различните части и сектори вътре в общността (през целия период на криминалния преход). В резултат нито се знае какво става и какво ще стане, нито е възможна единна позиция, накрая, при цялата тази нечуваемост, дори и някой да предложи разумен, спасителен вариант не е ясно дали той ще бъде узнат, разбран и възприет.

 

Както съм писал и друг път, за разлика от "сините" на Армията като общество, модел на организация, ситуацията е сбъркана и неработеща. При "сините" всичко е ясно и просто. Там управлява овластеният елит, който е в състояние да свали Лафчис и да даде клуба на Чорни, да прати комисар-управленец като Иво Тонев и от позицията на властта да осигурява непрекъсваем поток от конкретни блага. В т.нар. "червена" общонст са налице бюрократични структури, пирамиди, в които който е на върха е движен от една най-важна цел. Да продължи да бъде там, за да е в състояние да се облагодетелства от системата. Подобни структури не се нуждаят от диалог, защото не е ясно дали в подобен демократичен процес няма да бъдат изместени от върха. Знакови фигури на подобни тоталитарно-мутренски модели са и Г. Атанасов, и Дучето, заради което и толкова активно се поддържат.

 

Казано с други думи "синият" модел е динамичен и прагматичен, докато "червеният" е статичен и изцяло зависещ от интелектуалните и морални способности на най-големите бюрократи. В ЦСКА друго мнение няма. Осмелилите се да изразят лична позиция, различна от тази на бюрократите-диктатори са на минутата заклеймявани като врагове, продали се на мафията за жълти стотинки и т.н. Парадоксалното е, че големи части от "червената" общност от една страна уж стоят срещу комунизма, а в същото време са par excellence комунисти, тип партийци, защото все пак комунизмът извън сталинизма-ленинизма е идеология, опитваща се да развива определени ценности на цивилизацията. Заради всичко това, заради архаичния сбъркан модел и ЦСКА толкова често и толкова яростно работи срещу себе си като сам си е най-големият враг. За това и бюрократите непрекъснато лансират различни комунистически архимодели. Призиви за единство в стил народ и партия единни, култ към личността, посредствена демагогия, диктатура на пролетариата-мутрите, експроприация на "експроприаторите" и т.н.

 

Влезте в http://www.sport1.bg и ще се озовете в електронния вариант на "Работническо дело". В продължение на години db ми публикуват всичко, публикуват статии, в които пиша "Левски" с ф, в които обяснявам защо така трябва да се пише "Левски", публикуват материали, в които откровено стоя на антисираковски и антистоиловски позиции. В sport1 такова нещо няма. Има комунизъм, има дисиденти, чиито материали не се публикуват, защото противоречат на генералната линия, има желязна завеса. Естествено има и фенове, които се изживяват като антикомунисти, но де факто подкрепят комунизма и осъществяват комунизма. Защото една от най-важните ценности на демокрацията е плурализмът. Въпросният плурализъм, който още не е стигнал до Борисовата градина.

 

В така очертаната ситуация всяка позиция срещу Г. Атанасов и Димитър Ангелов не е личен спор и не е нещо, което трябва да притеснява общността. Това е борба между старото и новото, между комунизма и демокрацията. Не твърдя, че социализмът е задължително нещо лошо, особено в спорта. Твърдя, че настоящите комунисти и мутри, доминиращи в "червения" сектор, не са генералите от предишната епоха, превърнали ЦСКА в "убиеца на гиганти". Те са хора с ограничен интелектуален и морален потенциал, направили много за нерадостното "червено" настояще. Краят на борбата между старото и новото, между комунизма и демокрацията ще дойде, когато в ситуации като настоящата ще е възможна дискусия за това какво се случва и какво е най-добре да се направи. Ще дойде, когато няма да има причини Паро Никодимов да заявява онова, което заяви през есента на 1999г.:

 

"Това, което стана днес във Военния клуб, е просто недопустимо. Според мен от този ден нататък започва истинската агония на клуба. Отказвам се от предстоящото събрание, защото не искам да участвам в разсипването на ЦСКА. Сега Любо Пенев не допуска друго мнение освен своето. Това е погрешно, както е погрешно да накараш толкова много хора да гласуват под строй."

 

ПОД СТРОЙ и с червените знамена начело. Червените, но кои точно? Тези на ЦСКА или тези на Г. Атанасов?

 

Петко Суровянски, donbalon.eu

Феновете на Литекс скочи­ха на треньора Любослав Пе­нев след нулевото равенство с Монтана. Това бе втора по­редна издънка на ловчанлии, в предишния кръг те направиха 2:2 срещу Миньор в Перник.

 

Така оранжевите вече изо­стават на седем точки от лидера Лудогорец. При провал в понеделник срещу разградчани то рано-рано ловчанлии ще сдадат титлата.

 

Запалян­ковците на оранжевите негодуват от факта, че с Монта­на тимът игра цяло първо по­лувреме без чист нападател. Отделно от това привърже­ниците се обърнаха против специалиста заради постоян­ните му оправдания с липса на късмет. В официалния сайт на клуба все повече от тях призовават за неговото освобождаване.

 

По-всичко личи, че Пенев няма да завърши сезона в Ли­текс. За това вече няколко пъти "Тема Спорт" писа. Са­мият Пенев пък явно изглеж­да примирен със случващото се в клуба.

 

"Признавам, че това като че ли са ни въ­зможностите към момента. Може би ще е наложително да има промени през зимна­та пауза. Не искам да говоря дали титлата е мираж, интересуват ме те­кущи неща. Сега ни пред­стои труден мач срещу Лу­догорец, който играе и пече­ли солидно", заяви Пенев.

Нашият национален отбор ще изиграе първия си мач за 2012 г. срещу тима на Унгария тази сряда (29.02.), като двубоят в град Гьор ще бъде дебютен за новия селекционер Любослав Пенев.

 

Контролата с унгарците ще бъде излъчена за територията на България директно по "Филм+", който легално е достъпен единствено за абонатите на сателитния оператор "Булсатком".

 

Други канали, за които е известно, че ще предават срещата на "трикольорите", са арабският "Al Jazeera Sport +1" и унгарският "Sport 1". И двата обаче са платени.

 

Началният час на Унгария - България е 19:00, а коментарното студио по "Филм+" ще стартира 15 минути по-рано.

Звучи кощунствено от устата на един правоверен цесекар, но за да запазим авторитета на нашият кумир, а и за самата истина сме длъжни да го отбележим.

Адмирираме амбицията с която Любо Пенев се захваща за настоящата си работа, но трябва да го предупредим, че успехът му е предварително торпилиран от множество фактори.

За да успее на Любо ще му трябва освен огромния професионализъм и хъс, които той самият притежава и страшно много други неща независещи от него.

В ютията описана от него ще тежат като оловни късове, многото проблеми натрупани с годините. Един такъв проблем е този с липсата на държавна политика към спорта и в частност футбола.

Това включва: 

- всякаква липса на данъчни преференции за спомосъществователите на футболната игра. /Причина, държаща хората с чист бизнес далеч от футбола, ненамиращи икономическа логика да помагат/

- занемаряването от държавата на базата необходима за развитието на детският и масовият спорт.

- несправянето на държавата с корупцията в спорта.

- несправяне на държавата с футболното хулиганство.

Другият основен проблем е абсолютно неадекватното управление и администриране на футбола, изразяващо се в:

- Допускането на сериозни конфликти на интереси в най-високите етажи на управление на българският футбол.

- вмешателство в работата на българските съдии /нещата стигнаха дотам, че те отказвайки се в прав текст пред цялата страна да казват, че им се оказва натиск/

- допускане да бъде превзето българското първенство от анонимни неуспели чужди футболисти, играещи за сметка на българските такива за в пъти по-големи заплати.

Претегляйки значимостта на всички тези проблеми съвкупно и насреща професионализма и желанието на Любо Пенев да промени представянето на първият отбор на страната, смятаме че:

- ще бъде дискредитирана треньорската кариера на един от най-обещаващите български треньори /справка - П. Марков,Х. Стоичков и др./

- за да бъде успешен като треньор трябва футболните хора и всички ние, които обичаме тази игра, да разберем нуждата от незабавни радикални промени във футбола ни.

Националният селекционер Любослав Пенев призова феновете да подкрепят отбора и в утрешната квалификация срещу Армения. 
Срещу Италия в петък по трибуните на стадион "Васил Левски" имаше около 16 000 зрители, които приветстваха силната игра на тима. 

"Неслучайно ние избрахме да започнем цикъла с три домакински срещи. Вярвам в 12-ия играч - публиката. Дано феновете да не са по-малко в сравнение с мача с италианците. Те са темпераментни, знаят как да поддържат отбора и това дава импулс във важни моменти", заяви Пенев.

 

Двубоят с Армения е утре от 21,00 часа.