НЯМА МЯСТО ЗА СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ СИНЯТА ХАРИЗМА И ЧЕРВЕНАТА ПОСРЕДТСВЕНОСТ
Докато държавата усилно работи за възраждане на футболната ни соцвитрина, коминтерските автори работят за възраждане на ценностната система на червената общност. Сред тези обречени манипулатори и крадци на история е и един велосипедист. В края на всяка седмица той закрива с нещо сталинските мустаци и в по-изискван стил дразни и обижда природноинтелигентните посетители на войнишкия сайт.
Не казвам, че Кольо Колелото е фантом, може и реален човек да се крие зад наемника, но е факт, че не може да избяга от помиярството на своя "началник отдел възраждане" ГА.
Аз не трябва да се оплаквам, защото ме подсигуряват с аргументи, които да ползвам в интерес на "синята кауза". Жалко, че нелишеният от остроумие фейлетонист става все по- безпомощен. Не толкова творчески, колкото в търсене на теми и сюжети в полза на своите трийсетина сребърника. Усеща се, че ако поръчките му са срещу червената кочина, той би се справил далеч по успешно – та в момента Европа не познава футболен клуб, който по-добре да отговаря на понятия катожалък, нищожен, крадлив, мутренски, смешен, циркаджийски...Каквото ти дойде на ум в тази посока. Но най-смешното и нелепото е в определението – "армейски"!..
Новата статия пак има за цел да уязви левскарската общност, сега пък защото нямала потенциала,за да излъчи за свой клубен съветник някой свестен. Някой, равностоен на испанския халфбек от близкото минало, като новопристигналият Хосе Мария Бакеро. По тази причина ние сме принудени да се срамим с българин от Габрово,който на всичко отгоре си е вкарвал автоголове като национален защитник. Може би за разлика от баджанаците Гаганелов, Пенев и друг от тази фамилия с деветки на гърба?
Мутантът К. не уточнява. Макар че няма по- фейлетонен герой от Любо Супата, обаче той не му върши работа. Нужен е някой, свързан с автобус 120. Отвреме- навреме да се мушва под моста Чавдар, и да познава квартал Сухата река като седемте си пръста. Такъв му трябва на Колята, за да го противопостави на испанския ветеран. Освен поданик на крал Хуан, сеньор Бакеро се изкарва едва ли не като рицар на печалния образ, който не е стъпвал из комаржийниците на благородническа Полша. Откъдето внимателно е изритан,без копието си и другите рицарски джунджурии. Тях навярно са конфискували за натрупани борчове към президента на Лех-Познан.
Това, няма как да научите от агитационния материал,озаглавен "Вуци и бакери". Заглавие, глупаво като цялата дописка на звездата на гарнизонните хумористи. Техният девиз е – важното е, хонорът да не мирише, пък аз нека да си мириша…
Да добавим за Бакеро, че към визитката му у нас се прибавя многозначителното – в Барса спял в една стая с емблемата на българския модерен ляв интелектуализъм.Камата ще съвместява сегашната си длъжност под управител на държавата България с длъжността президент навъзраждащият се държавен клуб цска.
Явно, каквито довършителни работи има да се правят върху "витрината", по пътя й към музея на социализма, на Ицо Мамата се възлагат.
Трябва да благодарим на Кольо кухата лейка /ККЛ/ за големия автогол, който си е вкарал, подхващайки тема за разликата в "двете ценностни системи" – на отбора, създаден от градските момчета в квартал Лозенец, и този, учреден от трима доскорошни шумкари в една войнишка столова.
Писателят може би ще получи поръчка и за възраждане на партизанския епос, защото отрядът Чавдар пак се завръща откъм етрополският балкан. За събитията там знаем от сборника разкази "Под Лопянската гора" на партизанския командир Веселин Андреев. Наш Кольо, какъвто е гугължия, като нищо може да ги преправи и да даде нов живот на изтърканата си тема за моста Чавдар.
—————————-
Старите градски момчета със синя кръв, които влизат на стадиона откъм планината Витоша, помнят кои бяха футболните звезди на "Левски" през шейсетте години. /Аз също ги помня, а не вадя имената им от пожълтяла коректурна страница, което е обичайно за самозванците ПС и Чичко Граф/.
Например, дясното крило Стефан Абаджиев. Завърши външна търговия по времето, когато Митата Пенев се оправдаваше пред феновете си в "Надежда" – "не сакам да учим, че играм в цедена". Седмицата Теко бе женен за балерина от националната опера, също както и лявото ни крило Сашо Костов – остроумник, какъвто все още не се е подвизавал по нашите терени. За неговата компания се натискаха хора с най-добро име в обществото, сред тях, обаче, нямаше как да бъдат Жеката и Христо Маринчев,примерно.
Георги Аспарухов пък бе "черешката на тортата", нещо като "синя лампа върху червен джип", което в днешно време е признак за най-успял футболист. Гунди се ожени за дъщерята на най-видният български архитект от онова време, беше обаятелен и за хора, които не се интересуваха от футбол, много от тях влиятелни личности от изкуството и културният елит.
Любимец на София и на цяла България беше и друг наш знаменит юноша, /не възпитаници на "Септември", както Митата или Паро, които също се ползваха с добро име/. Соколето си остава ненадминат роден талант, познавах го лично, не от университетска скамейка, а по комшийска линия. Той избута вечерна гимназия, снабдявайки с пропуски за своите мачове учители и учителки, май само тогава се е вясвал. Но удоволствието, което доставяше по терена от 16-годишен, контрастираше на тройките, които са му пишели служебно. А Йогата така и не беше казвал пред своите почитатели, че сака да игра у цедена, оти не му се учи. Говореше като кореняк софиянец, какъвто е и рода му, и за момент не си го представям да марширува, козирува, или след загуба да се явявана тренировка с униформа, автомат и противогаз…
Ей това не могат да разберат читателите на "хумориста" ККЛ – във военния и военизиран човек "харизма" не може да има, тя е за по-сложните и задължително по-свободни личности.
Ако някой от "червената общност" си спомня какви точно светски личности са били техните звезди по същото време, нека сподели. Аз си спомням за Иван Колев, за когото днешните жълти вестници само могат да страдат. Къпе се в прясно мляко във ваната си, заедно с ученички, как ви звучи като заглавие във вестника, където служи коментатора ГА? В края на кариерата си Ването бе осъден за контрабанда с часовници. С Пижо Миланов бяха сред най-именитите вносители на тази стока. Разбира се, имаше и Манол Манолов, Жоро Найденов, Никола Ковачев, Никола Цанев…Но червеният писач ме е вдъхновил за друго, щом той се подиграва на "ценностната система на левскарите", иронизирайки Иван Вуцов и натрапвайки ни Бакеро, аз защо да не си отприщя живите спомени?
Само с няколко изречения ще припомня кои бяха, "харизмите" едно десетилетие преди да започне прословутият "червен геноцид". В "Левски" бяха картотекирани 16 момчета от детско-юношеската школа, 8-9 от които бяха твърди титуляри. Не знам някои от тях да не са добре приети и днес в обществото, да са се алкохолизирали до степен да им сменят вътрешностите, да са давали повод за хорски и медийни приказки за опростачване.
Сегашната най-спорна личност в нашия футбол, президентът на федерацията Борислав Михайлов, когото и аз вече не харесвам за този пост, на мачовете в САЩ-94 не само добре пазеше вратата ни, но се опитваше да спасява и имиджа на старши треньора Пенев. Който изведнъж се бе превърнал в интересна за камери и микрофони малко комчна находка, и ако не беше Боби покрай него, съвем да бяхме потънали в земята от шопското невежество. Чичо Пенчо, не разбиращ нито една дума на чужд език, само въртеше глава като суек и мълвеше нелепости, които трудно стават за превод.
Капитанът ни пое тежестта на интервютата и пресконференциите, оправяше се перфектно със своя английски и френски, също и със средната си обща култура и грамотност, добра за нашенски футболист…
Да го сменят, но само да не е с някой от бившите му колеги – кой от тях може да обели два лафа за пред хората? Може би Мамата, Цървула, Тюфлека…Сбрани в едно под името доктор хонорис кауза…
Но един друг левскар от същото поколение няма да има проблеми – Наско Сираков. Един от светските лъвове, който добре представя своята професия и своя роден клуб. Женен за световна шампионка, в момента национален треньор, Също като съпругата на Боби Мария Петрова, добре позната и добре приета в обществото. Но Наско и Илияна са безспорно част от елита ни, не само спортният.
Кольо Колелото, защо ние не сме виждали жените на вашите "харизми", щом си тръгнал да ни сравняваш и по някаква обществена и светска значимост? Къде е жената на Спас Джевизов, или на Стойчо Младенов? На останалите "екзекутори"? Не че има значение, дори звучат глупаво подобни намеци, но Иван Вуцов, когото си нарочил за простак и некадърник, все пак беше женен за известната през онези години театрална и филмова актриса Меди Димитрова. Това е общественото положение и за един футболист.
От това левскарско поколение са и известните им синове Андрей Аспарухов, Велислав Вуцов, Тони Здравков, Иво Ивков…Николай Михайлов пък е националният ни вратар днес.
А Бакеро, с когото искаш да ни уязвиш, не може да си намери работа в необятната за футбола Испания и обикаля изтока,заробен от своя порок. Щом ще бориш нашенецът Иван Вуцов, избери някой селски анцунг измежду вашите, който се е доказал повече и като треньор и като ръководител, мани го испанеца. Само че истината е, че вие нямате дори свестен среднист, който да заеме какъвто и да е обществен пост, затова и такива като нашият Боби все още виреят.
Без да давам повече примери с други наши "градски момчета", като Ники Илиев, Гиби Искренов, Емо Спасов, Войн Войнов…./споменавам само левскарчетата от деца, без там да са Кирил Ивков, Павел Панов, Жечев и другите…/ ще се спра на един сегашен пример. През пролетта гледах от екрана двамата капитани – Тошко Янчев и Христо Йовов. Задаваха им въпроси преди дербито, те отговаряха, а зрителят си оформяше впечатлението от един цесекар и от един левскар.
Не искам нищо да кажа за Тошко – добър футболист и добър човек, дошъл в "родния" си клуб на 23 години. Радваше ме приемствеността в "Левски" и излъчването на възпитаника ни от детскоюношеската школа. Ицо говореше и се шегуваше пред камерата освободено и грамотно, Тошко изпитваше "армейски" затруднения.
Мисля, че подобно бе съотношението на силите извън терена още от началото на съперничеството ни.
Едните – силни, смели, достойни… Патриоти…Напред на нож!…За ярки комунистически добродетели!…
Другите – човек съм и нищо човешко не ми е чуждо…Първо стани човек, пък после ако щеш и тъпанар… Радвай се на живота, а не на неговия героичен смисъл …
Този, малко пришит философски финал, надхвърля замисъла за реплика към Кольо Колелото, но нали идеята е навсякъде да се съпоставяме. Писането е отговорност, дори и във виртуала, дори във фатмашките сайтове. Но плювачите там са безотговорни типове, които подценяват аудиторията – характерно при обработката на "червената общност".
А аз не искам такива като Кольо Колелото и ГА-га да ме подценяват, да подценяват и другите левскари – оттам идва цялата дандания из блогчето ми. /Което го прави и "непродаваем" през линка на "свободомислещия" Sport1.bg/
Инак по-ми е симпатичен "възродител", който натиска в жегата педалите за доста скромна възрожденска надница. Вместо други, които проектират "армейско футболно възраждане" из държавнически резиденции и депутатски банки. Или нагиздени със стара слава, с привилегиите на старите чавдарци, затънали в “заменки на ценностна система" срещу ловни полета.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
коментари
Drago za nishto ne stavash dori i za policai... !
RSS на коментарите по тази тема