Няма безизходна ситуация, а понякога е по-добре и да си наврян в ъгъла, да си преживял всички нещастия, но да си научил уроците на живота. Да си научил какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави.
Най-големият проблем на ЦСКА понастоящем не са титаните, възрожденците, Стойчо Младенов или Г. Атанасов. Най-големият проблем е, че отсъства каквато и да било комуникация. Между "червената" управа и всичко останало (в момента), както и между различните части и сектори вътре в общността (през целия период на криминалния преход). В резултат нито се знае какво става и какво ще стане, нито е възможна единна позиция, накрая, при цялата тази нечуваемост, дори и някой да предложи разумен, спасителен вариант не е ясно дали той ще бъде узнат, разбран и възприет.
Както съм писал и друг път, за разлика от "сините" на Армията като общество, модел на организация, ситуацията е сбъркана и неработеща. При "сините" всичко е ясно и просто. Там управлява овластеният елит, който е в състояние да свали Лафчис и да даде клуба на Чорни, да прати комисар-управленец като Иво Тонев и от позицията на властта да осигурява непрекъсваем поток от конкретни блага. В т.нар. "червена" общонст са налице бюрократични структури, пирамиди, в които който е на върха е движен от една най-важна цел. Да продължи да бъде там, за да е в състояние да се облагодетелства от системата. Подобни структури не се нуждаят от диалог, защото не е ясно дали в подобен демократичен процес няма да бъдат изместени от върха. Знакови фигури на подобни тоталитарно-мутренски модели са и Г. Атанасов, и Дучето, заради което и толкова активно се поддържат.
Казано с други думи "синият" модел е динамичен и прагматичен, докато "червеният" е статичен и изцяло зависещ от интелектуалните и морални способности на най-големите бюрократи. В ЦСКА друго мнение няма. Осмелилите се да изразят лична позиция, различна от тази на бюрократите-диктатори са на минутата заклеймявани като врагове, продали се на мафията за жълти стотинки и т.н. Парадоксалното е, че големи части от "червената" общност от една страна уж стоят срещу комунизма, а в същото време са par excellence комунисти, тип партийци, защото все пак комунизмът извън сталинизма-ленинизма е идеология, опитваща се да развива определени ценности на цивилизацията. Заради всичко това, заради архаичния сбъркан модел и ЦСКА толкова често и толкова яростно работи срещу себе си като сам си е най-големият враг. За това и бюрократите непрекъснато лансират различни комунистически архимодели. Призиви за единство в стил народ и партия единни, култ към личността, посредствена демагогия, диктатура на пролетариата-мутрите, експроприация на "експроприаторите" и т.н.
Влезте в http://www.sport1.bg и ще се озовете в електронния вариант на "Работническо дело". В продължение на години db ми публикуват всичко, публикуват статии, в които пиша "Левски" с ф, в които обяснявам защо така трябва да се пише "Левски", публикуват материали, в които откровено стоя на антисираковски и антистоиловски позиции. В sport1 такова нещо няма. Има комунизъм, има дисиденти, чиито материали не се публикуват, защото противоречат на генералната линия, има желязна завеса. Естествено има и фенове, които се изживяват като антикомунисти, но де факто подкрепят комунизма и осъществяват комунизма. Защото една от най-важните ценности на демокрацията е плурализмът. Въпросният плурализъм, който още не е стигнал до Борисовата градина.
В така очертаната ситуация всяка позиция срещу Г. Атанасов и Димитър Ангелов не е личен спор и не е нещо, което трябва да притеснява общността. Това е борба между старото и новото, между комунизма и демокрацията. Не твърдя, че социализмът е задължително нещо лошо, особено в спорта. Твърдя, че настоящите комунисти и мутри, доминиращи в "червения" сектор, не са генералите от предишната епоха, превърнали ЦСКА в "убиеца на гиганти". Те са хора с ограничен интелектуален и морален потенциал, направили много за нерадостното "червено" настояще. Краят на борбата между старото и новото, между комунизма и демокрацията ще дойде, когато в ситуации като настоящата ще е възможна дискусия за това какво се случва и какво е най-добре да се направи. Ще дойде, когато няма да има причини Паро Никодимов да заявява онова, което заяви през есента на 1999г.:
"Това, което стана днес във Военния клуб, е просто недопустимо. Според мен от този ден нататък започва истинската агония на клуба. Отказвам се от предстоящото събрание, защото не искам да участвам в разсипването на ЦСКА. Сега Любо Пенев не допуска друго мнение освен своето. Това е погрешно, както е погрешно да накараш толкова много хора да гласуват под строй."
ПОД СТРОЙ и с червените знамена начело. Червените, но кои точно? Тези на ЦСКА или тези на Г. Атанасов?
Петко Суровянски, donbalon.eu














