За тези, които се интересуват от това, което действително се е случвало в миналото, които се интересуват от истината за миналото, не следва да има теми страшни и непозволени, теми, които да избягват, теми и страници, които да не отварят. Един от най-често срещаните упреци от страна на противниците на ЦСКА през годините е бил този, ЦСКА или ЦДНА, е развил стройна система от сателитни отбори, отбори под шапката на МНО, благодарение на които е почвал всяко първенство с пълен актив. Така ли в действителност стоят нещата и прави ли са армейските недоброжелатели? Дали са стоели в позиция “мирно” останалите военни отбори пред ЦСКА или са играли в зависимост от това какво могат към съответния момент?

През периода 51-62г., период, в който ЦДНА печели 11 титли и заради който най-често се съмняват в почтеността на червените действия, той играе точно 20 пъти срещу военните Черно море от Варна и пловдивския Ботев. В тези 38 двубоя (шампионатът от 1958г. се провежда само в един кръг) ЦСКА регистрира 24 победи, 11 равенства и 3 загуби. Средното крайно класиране на тези отбори в края на съответния шампионат е 8-о място. Когато тези два отбора са завършвали в призовата тройка, срещу тях ЦСКА има следния актив: 3 победи, 3 равни и 2 загуби, което идва да подскаже, че резултатите са тясно обвързани и с моментните възможности на противниците. Изводът, който може да се направи за този период е категоричен. ЦСКА няма пълен актив срещу военните Черно море и Ботев. Отборите са играли срещу него и това е добре видно всеки път, когато тези отбори са имали по-класен състав, но и не само тогава.

Извън тази манифестация на неопровержимите факти, не може да не се стигне и до някои други изводи. Така напр. през 1953г., когато по административен път е забранено на най-добрите армейски футболисти от столицата да се борят за поредната шампионска титла, ЦСКА участва в първенството с втория си състав, а в крайното класиране завършва само на една точка след Динамо Сф. Точно в това първенство срещу отбора на Черно море, трети в класирането, армейците постигат едно равенство и една загуба, а срещу друг военен отбор – ВВС, предпоследен в крайното класиране, загуба 0:3 и победа 1:0. Всеки би могъл да пресметне с тези пет точки кой би финиширал първи през далечната 1953г., в годината, когато червените са имали най-голяма нужда от армейска солидарност. Прави впечатление, че винаги, когато ЦСКА става шампион в този толкова силен за него период с минимална разлика, е губил точки от военни отбори. Шампионат 51г. 0:0 с Ботев Пд /10-и/, крайно класиране: ЦДНА – 37т., втори Спартак Сф – 36т. Шампионат 57г. 1:1 и 0:0 с Черно море /9-и/, крайно класиране ЦДНА 34т., втори Локомотив Сф 33т.

Тенденции ЦСКА да е изпадал в привилегировано положение благодарение на други военни отбори отсъстват и по-нататък. Така например през 62/63г., когато червените са трети в класирането след Ботев Пд, губят и двата мача срещу него с по 1:2. Същото едва ли може да се каже за продължаващите да съчиняват и днес митове и легенди. Така например в първенство 77-78г., в мач решаващ шампионата, Левски-Спартак и Локото правят театър за публиката за 3:3. Шампион с точка пред ЦСКА става отборът на железничарите. В следващото издание на първенството шампион е Л-С с 43т. пред ЦСКА, който има 40т. В този шампионат ЦСКА е победен два пъти от Локото, които от своя страна имат загуба и равен срещу “сините”. В същия този шампионат срещу военните отбори на Тракия, Черно море, Сливен и Славия, ЦСКА регистрира 3 победи и 5 равенства. С тези 5 загубени точки би завършил първи.

Споменавайки тези данни, следва и да отчетем, че след 1964г. Ботев и Черно море за няколко години престават да бъдат към МНО. Т.е. ако е имало подобна система, ако се е разчитало на това тези отбори да помагат, ако ЦСКА именно на това е дължал привилегировавното си положение в родния футбол, няма никаква логика и тази система да бъде взривявана.

Интересно е да бъдат проследени и мачовете на сините с отбора на Спартак непосредствено преди 69г., когато, благодарение на дейността на влиятелни левскари и преди всичко на шефа на футболния съюз от онова време Недялко Донски и министъра на вътрешните работи Ангел Солаков, се появява отборът Левски-Спартак. В четири шампионата от 64 до 68г. в преките двубои “сините” регистрират 6 победи и само две равенства, при положение, че в последните три издания Спартак е имал твърде силен отбор и е завършвал винаги четвърти в крайното класиране.

Въпросните тенденции на честна игра на ЦСКА и на странно поведение на някои военни отбори срещу отбора на ДС се засилват особено през 80-те години. Така напр. през 87/88г. ЦСКА е втори в класирането на две точки от шампиона Витоша. Срещу отбора на Тракия, трети в крайното класиране, ЦСКА, тогава ЦФКА Средец, постига една победа и една загуба. Срещу отбора на Сливен, осми в края на първенството, също победа и загуба. Витоша печели и четирите мача срещу тези отбори съответно с по 1:0 срещу Ботев Пд и 3:0 и 4:0 срещу Сливен.

Крайният извод, до който ме доведе краткия исторически преглед е недвусмислен - в миналото, в епохата на комунизма, не съществува тенденция военните провинциални отбори да са били в позиция на точкодарители спрямо отбора на ЦСКА. Напротив, в тези двубои, в зависимост от моментното си състояние, военните от провинцията са постигали по-малки или по-големи успехи, като тези успехи в редица случаи са попречили ЦСКА да финишира първи. Този извод ме кара да направя още едно заключение за това как всред подуенската общност разбират футболната игра, как стигат до техните си заключения за характера на спортните битки в един нетолкова далечен период. Очевидно в пространството наречено Подуяне, пространство любимо за родната милиция, няма разбиране за това какво представлява историята и още по-малко липсва култ към истината. Инсинуациите, откровените лъжи, невежеството отдавна и единствено са на въоръжение в този отбор. Там не четат и не тачат достойното минало на достойните хора. Това, което вирее и избуява там, е единствено лъжата.

Петко Суровянски, специално за FanFace.bg

Преди няколко дни група ентусиасти от Сектор "Б" подеха инициатива да "разкрият" вечния съперник ЦСКА и неговото "срамно минало", свързано с бившата комунистическа партия. За целта сините привърженици направиха сайт с името "Кои са те?". В него те публикуват архивни снимки, които показват връзката на червените с БКП. Похвално.

 

Браво за ентусизама, но има нещо гнило в цялата тази работа, защото това "произведение на изкуството" прилича повече на добре научен урок от предците, както и от част от настоящите ръководители на ПФК Левски. С две думи "компромата" има повече вид на донос. Как иначе да го приемем, след като виждаме само едната страна на медала. И за да има равнопоставеност, ще отворим и "сините досиета".

 

Не си мислете, че тук ще говорим за автогола на Легендата, Тройната коалиция, мръсносиньото БФС, паметника на Сталин, вдигнатите за хитлеристки поздрав ръце и т.н. Това е запазена марка. Ние ще разгледаме няколко други аспекта, на които от "Герена" не обръщат особено внимание.

 

Ще започнем с едно кратко помагало към авторите на сайта "Кои са те?". Явно познвайки добре историята, запалянковците от сектор Б биха могли да коментират следните имена:

 

* Цола Нинчева Драгойчева (Соня) е български политик от Българската комунистическа партия. Участва във въоръжената нелегална дейност на БКП в началото на 20-те години на ХХ в., прекарва дълго време в затвора и в емиграция в Съветския съюз. След Втората световна война заема различни номенклатурни постове. На 11 Декември 1947 става първата жена министър в историята на България.

 

След атентата в църквата Света Неделя (1925) Цола Драгойчева е осъдена на смърт по ЗЗД, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна.

 

След 9 септември 1944 заема редица постове — главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944-1948), председател на Българския народен женски съюз (1945-1950), министър на пощите, телеграфите и телефоните (1947–1957), председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957-1977), а от 1977 — негов почетен председател, председател на ФК Левски Сф и други. Член на ПБ на ЦК на БКП от 1966. Депутат в ХХVІ ОНС, VІ ВНС, ІІ-VII НС. Герой на социалистическия труд (1963). Герой на НРБ (1968).

 

Цола Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов, както и на много други т.нар. "врагове на народа". Тя е привърженик на идеята България да стане 16-та република на СССР.

 

* Ангел Солаков е роден на 20 юли 1922 година в София. Член е на Работническия младежки съюз от 1938 година и на БКП от 1941 година. През 1941-1942 година ръководи комунистическа терористична група в София, за което през 1942 година е осъден на 15 години затвор. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е освободен и работи в номенклатурата на комсомола, като от 1951 до 1958 година е секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз. След това е прехвърлен в апарата на БКП, като до 1962 година работи в нейния Градски комитет в София.

 

В началото на 60-те години, когато Тодор Живков окончателно утвърждава едноличното си лидерство, Солаков е сред новите кадри, които бързо се издигат в централното ръководство на БКП. През 1962 година той става член на Централния комитет на БКП и първи заместник-министър на вътрешните работи.

 

От 1965 година е председател на КДС, като от следващата година получава ранг на министър. През 1968 година КДС и МВР са обединени в Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност, което е оглавено от Ангел Солаков. През 1969 година то отново е разделено и той остава вътрешен министър.

 

През пролетта на 1970 година. В Стара Загора се играе култовият мач между Берое и Левски, който завършва 1:1. Когато сините изравняват в края на мача след гол с ръка, градският стадион под Аязмото се взривява от недоволство. Хвърлят се бутилки по терена, а тогавашният министър на вътрешните работи Ангел Солаков, който е и върл левскар, едва не е линчуван.

 

За отмъщение тимът на Берое е изваден от "А" група и елитът завършва сезонът 1969/1970 с петнайсет клуба.

 

* Иван Славков – Роден е на 11 май 1940.През 1966 г., едва на 25-годишна възраст, остава вдовец.През 1968 г., по време на социализма в България, сключва брак с Людмила Живкова, дъщерята на генералния секретар на БКП Тодор Живков.Две години по-късно става ръководител на Левски.

 

Дали някога ще получим отговор въпроса "Ще срете ли да преекспонирате историята?".

 

Ние не твърдим, че само и единствено Левски е бил подкрепян по време на комунизма. И за малките деца (стига да не са били зомбирани е ясно, че и сини и червени са били галеници на властта). Крайно време е сектор Б да спре с лозунгите.

 

"Сами срещу всички"

 

По тази тема е казано много. В опит да се изкарат многострадалци всички, които обичат тима от "Герена" не спират да тръбят, че винаги са били онеправдани, че се опитват да ги спрат със заговори, че едва ли не срещу тях и тяхното свято дело действа цялата мръсна и гадна държава.

 

Оказва се, че това не е точно така, а напротив. През почти цялото си съществуване Левски е бил сред галениците на властта – не само политическата, а и четвъртата – медиите. Първото не може да се оспори от никой при положение, че клубът в различни етапи е бил под шапката на 2 министерства (на Пощите и на Вътрешните работи), а в последните 20 години всички най-влиятелни политици не са криели пристрастията си към този отбор.

 

При пишещите братя положението е още по-показателно. И за да докажем твърдението си няма да говорим за случващото се в днешни дни, а ще се върнем в 60-те и 70-те години на миналия век, когато е времето на най-яростния тоталитаризъм и комунизъм, който според настоящите сини шамани е правил всичко възможно да заличи "отбора на народа".

 

Оказва се, че тогава въпреки успехите си и въпреки признанието на всички фенове великият Димитър Якимов и голмайсторът на Европа Петър Жеков не печелят вота на журналистите за Футболист на България, който обаче отива при... левия бек на Левски Стефан Аладжов. Същите тези журналисти по онова време не спирали да засипват с критики Жеков, който след един мач срещу Левски, в който отново бележи на сините им отговаря само: "Аз не мога да спирам топката, но мрежата я спира по-добре от мен"...

 

Спрете да изкривявате историята!

 

В последните 20 години не спираме да слушаме как с идването на власт на комунистическата власт през 1944 година, тя си създава свое грозно отроче, което е бутано напред, а "отбора на народа" е постоянно мачкан. Връщайки се назад в годините преди Втората световна война и прочитайки исторически справки откриваме, че всъщност и тогава Левски не е блестял с нищо, а по-скоро е бил посредствен отбор.

 

Цитираме: "За съжаление на тима, който показва голяма класа в София, то той не успява да се наложи на национално ниво. За първите девет години от съществуването си Левски играе само на три от първенствата на България.... Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, ала в този период отборът добива голяма популярност.... Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: 1938, 1939, 1940. Първите две първенства са отчайващи за Левски, завършил веднъж на седма и веднъж на шеста позиция... 1941г. е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК`13 София, Славия София и ЖСК София, като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство..."

 

Край на цитата. Оказва се, че възходът на сините май започва след това...

 

Волгите на военните

 

Другият изключително популярен мит сред сините фенове е за военните Волги, които прибирали насила най-добрите футболисти и ги принуждавали да играят за ЦСКА. Всъщност ще помоля да намерите един играч, който да се е оплакал, че е доведен в Парка на свободата насила.

 

Другият пример е доста по очеваден. Става въпрос за един от най-силните футболисти в България през 60-те години. Никола Цанев. През 1958 година той е принуден да играе (по районен принцип) в Левски. През следващия сезон обаче сам си тръгва и преминава в ЦСКА, като моли шефовете на клуба да му издействат правото да остане на "Народна армия". Тук Партията наистина помага и Цанев записва паметни моменти с червената фланелка. Един от най-великите е гол срещу Левски във финал за купата, когато на 3 пъти преминава през отбраната на сините и оставяйки ги да лежат в безпомощно състояние, праща топката в мрежата...

 

Към това можем да прибавим, че той изиграва 243 мача в първенството и отбелязва 119 гола, има 24 мача и 8 гола в евротурнирите, а според фенове е истинската причина Георги Аспарухов да е откомандирован от ЦСКА в Ботев. За съжаление обаче решението му да носи екипа на ЦСКА вбесява началника на Комисията за Държавна сигурност Ангел Солаков, който с подкрепата на Недялко Донски (шеф на БФС по това време) издава директива Цанев никога да не облича националната фланелка...

 

Сега е моментът от синия лагер да изреват, че те са били против обвързването на клуба с милицията. Добре. В такъв случай ги призоваваме незабавно да престанат да величаят своите легенди, които са подсилили Левски, преминайвайки от Спартак София при обединението. А това са, Стефан Аладжов, Павел Панов, Добромир Жечев – Бобата, Милко Гайдарски – Пилето, Васил Митков – Шопа, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков – Цупето, Иван Стоянов – Типеца...

 

И още нещо... Веднага след обединението Левски – Спартак печели дубъл... Приятели от "Герена", ако сте такива борци за справедливост, моля Ви, незабавно създайте петиция за връщане на всички отличия, завоювани в този период.

 

За финал. Опитахте да ни убедите, че ЦСКА е срам за България. Може и да сте прави, но преди това трябва да ни убедите, че това не е срамно: Нюрнберг 1:7 (1925 г.), Дрезден 0:6, Расинг Страсбург 0:9, в София с египетския Сфинкс 0:4 (1926 г.), Хайдук Сплит в Прага 0:6 (1932 г.), БСК Белград 0:10 (1934 г.) , Войводина Нови Сад в София 0:6, Четата на Кемал Паша 2:4, китайския И Бай 1:2 (1954 г.), пак Войводина в София 1:5 (1955 г.) и 0:5 (1958 г.), АЗ 67 Алкмаар 0:5, Динамо Букурещ 0:3 (1981 г.), ОФИ (Крит) 1:3, Антверен 3:4, Ференцварош (отдавна един обикновен отбор) 2:3 в София (1991 г.), Люцерн (по това време във Втора швейцарска дивизия) 0:1 (1992 г.), Олимпия за две години 2:3, 1:2, 0:1, Аалст 1:2, 0:1, Слован 1:2, БК Копенхаген 0:2, 1:4, Тампере...

 

Явор Пиргов, direktiva.net

ЩЕ РОВЯТ В ДОСИЕТО НА НАРОДА

ЛЮБИТЕЛСКИЯТ САЙТ "КОИ СА ТЕ" АМБИЦИРА ЧЕРВЕНИ ДОПИСНИЦИ

 

Позатихна ми меракът за този блог, започнат с идеята да се съпротивлявам на отпадаци като ГА, НА и пр. македонстващи дописници. Трябва да се реагира на фалщификаторите, но за жалост, трябва и да се следят текстовете им, а Антон Павлович Чехов кога? Може би трудната поносимост да се четат "едни и същи разновидни пасквили" е пречка и за други "сини" автори да възразяват срещу граничещи с престъпление манипулации в днескашното "работническо дело", на стария кадър Атанасов. Той вманиачен антилевскар, а като прибавим към това, че и е много работоспособен, /както повечето подтиквани от злоба самотници/, амбицията му все пак дава плодове. Не само сред най-нискочелите читатели, но дори и сред сериозни писачи, които му подражават – волно или неволно. А някои заемат щат и в сайтове, които искат да минават за "общонационални". Важното е да гонят слава с акции срещу "подуенските говеда"…

 

————————-

 

Ето един пример с горещ последовател на ГА-га. Статията е от Явор Пиргов, а не от някакви си "папая", "говедоебач" "говедоездач" или "говедокилър". Поводът за написването пък е новопоявил се любителски сайт на Сектор Б. Феновете са си го кръстили "Кои сте вие", а идеята на ентусиастите е да разкриват нелицеприятни за сектор Г моменти от доста спорната червена футболна история. Те са тръгнали да доказват това-онова със снимки, цитати и факсимилета, в които черно на бяло се виждат неоспорими неща, които гьобелсовата пропаганда прикрива или преиначава. Например, че четирибуквието е еквивалент на трибуквието, управлявало 45 години посредством член първи от димитровската конституция, а до 10 ноември това не е било притеснително, а напротив…

 

————————-

 

От "секторния сайт" са се захванали да опровергават с факти и документи , а такива със сигурност са в изобилие в целия виртуал. Но ето, че първият "матросовец", който подлага желязна гръд, вместо да го направят любителите отсреща, не е запалянко, а е от "банката кадри", назначени в " национална медии" като независими дописници и редактори.. В случая "цекиста Пиргов" не опровергава видяното и прочетено в сайта, а прибягва до закани още в заглавието – "Ние пък ще ви отоврим сините досиета!" И без да протака, "запретва гугъла" и започва да вади компромати за "срамни левскари" от комунистическото минало на "Левски" – София.

 

————————-

 

Както трябва и да се очаква – на първо място е биографичната справка за Цола Драгойчева. Къде е родена, как е станала ремсистка и комунистка, как участвала в атентати и лежала в затвора. После как дошъл 9 септември, как женицата тръгнала по своя отечетсвенофронтовски път. Който пък я е завел, по подразбиране, при детската й мечта – да стане почетен председател на пощенски спортен клуб "Левски". И с това да подсигури с мантри половин век напред симпатизантите на славния армейски отбор. Сякаш създаден, за да може да се гаври и конкурира с отбора на пощеското ведомство, откраднал чрез взлом и името на Апостола на свободата…

 

Става въпрос за една крайно неориентирана във футбола жена, която преди "гадната демокрация" е била на изключителна почит и е будела респект и страхопочитания в покорни рабкори като ГА. Днес обаче същите са я превърнали в нещо повече от "синя светиня", която им върши работа дори по-добре от "пияният убиец от Витиня". Цола им е безценната синя патерица, без която антилескарската червена общност ще наподобява на грохнал инвалид от боевете край Курската дъга. Накичен до последно с ордени и медали, той се опитва да ги продаде, под звуците на своята изтърбушена хармоника. Която стене и ридае по нявгашни "безимьоний въйсоти"… Част от държавните отличия сакатият боец е разположил върху червения си потник, а сергията му е между две кофи с боклук. Върху тях се чете животоспасяващият лозунг "Кур за Лефски" и съкратеното КЗЛ…

 

————————-

 

Но и без подобни клипчета, оставете на мира другарката си Цола Драгойчева! Тя в живота си не е ходила на мач, нито е стояла в левскарски президиум, над който пише "За ярки комунистически добродетели". Ако имате такива снимки, направете си сайт и ги пускайте, както са направили левскарите. И няма защо да се заканват вашите щатни дописници, че ще ни отварят "сините досиета". Досието на нашия клуб е досието на българския народ. Първо – от Освобождението до 9 септември 1944 година, когато, за първи път, от XIV век насам, българите се опитват да се равнят по европейците. Като им подражават и за спортуването. Това ученическо начинание край Могилката е тъкмо под влияние на новата европейска вълна за спортуване и специално за играта футбол. От това "досие" ли ще почвате? То си е черно на бяло и в съдебните регистрации. Регистрирани са и всичките ни клубни председатели до "фффаталния" девети септември. Сред тези ръководители са трима уважавани лекари, единият станал академик. Други са били висши офицери, демобилизирани след войните, двама са уважавани юристи, все публични личности./И нито един началник на затвор и милиционерски майор, като вашите Иван Михайлов и майор Мирски…/

 

————————-

 

Няма сметка Явор Пиргов да рови из "сините досиета", особено между 1914-1944 година. Още ги няма и Ангел Солаков и Иван Славков – другите му отрицателни примери, с които ни бори този независим професионален журналист. Той въобще не обръща внимание в своята "статия-картонче", че Солаков, като кореняк софиянец, би трябвало да е станал левскар дълго преди негови съпартийци да слязат от връх Мургаш и да основат "Чавдар" и "Спартак"-Подуене, предвестниците на днешния цска. Такъв отбор е бил мечтата на цървуъланковци, които за първи път стъпват в столицата точно на девети сутринта – след като отборът на народа вече е навършил трийсетак. Това е, кажи-речи, половин човешки живот. Виновни ли са Солаков, също и Иван Славков, че са се родили в същия град, където е създаден "Левски"? А не из ловешките и троянски села, откъдето доста по-късно идват "легендите" Милко и Добри…/А много по-рано в същия регион са се подвизавали предателите на Левски и Георги Бенковски…/

 

Нали под ръковдството на тази върхушка започва съставянето на "досието" на хиляди хора, само защото не са мечтали за новата "народна власт", а само са се надявали след войната да си заживеят подобно на европейците – мирно и кротко, със своята си собственост, а не отнета за сметка на разни абривиатури. С подобна нагласа е бил и предприемачът Иван Карадочев, един от последните спонсори на "Левски", убит от ДС в лагера край Ловеч.

 

Обаче пирговци няма да обявят и неговото досие, не им върши работа както на баба Цола. Както няма да разкрият досиетата и на хиляди други левскари, удвоявали своето присъствие по трибуните, успоредно с поредните титли на българо-съветския отбор. Получава се мантрата "отбор на всички власти", но нима целият български народ не е "народ на всички власти"? След като за цели 700 години имаме три-четири по-масово организирани протести срещу властите, а единият, според музея на славата, вероятно се води като всенародно вълнение срещу отнемането на европейския лиценз на най-великият за всички времена….

 

————————-

 

Ако си футболен клуб само на една власт, защо ще ревеш, че те потискат "онези с досиетата". "Пирговци" трябва по-често да ги подсещаме и за "върли цекисти" като полковник Димитър Иванов-Гестапото. Той е бивш началник на Шести отдел на цялата държавна сигурност, давати ли си сметка какво агънце в сравнение с него нашият антигерой Николай?По-късно Гестапото става вицепрезидент на Мултигруп и член на управителния съвет на ЦСКА, за да докаже, че точно това е отборът на бившата и настояща държавна сигурност. Маестрото сега е собсвеник на в. "Земя" и автор на незаменимото и незабравимо интервю с ген. Джуров,озаглавено "Защо създадохме нашия ЦСКА".

 

Това трябва да е важният човек в днескашните червено-сини спорове по темата "Кои сте вие". ГА=говци, ПИР-говци, НА-новци и сектор Ге-евци имат сметка, до края на преброените си дни, да повтарят за Тара и Мара, за Цола и Мола, само и само да не се докосват до теми като Митьо Гестапото и цялото котило червени ченгета, за които "Левски" и левскарите бяха неблагонадеждни елементи, даже и когато са вербувани.Те бягат и от темите за "олигарси с червени куфарчета", защото над 90 процента от тях са верните симпатизанти на "отбора без досиета". Там си остава вярата и надеждата на номенклатурата, прежалила великите комини на Кремиковци, но готова да брани спомена за великата футболна витрина. Която е можела да стане още по-велика, ако буржоазната пропаганда не е заблудавала, че на полуфинала в Болоня щяло бъде пълно с комунисти…

 

————————-

 

Има какво да помогнат за стогодишнионата ни момчетата от любителския сайт "Кои сте вие". А ако потърсят помощ и от сини симпатизанти, които могат да ползват достъп до централните архиви на МНО, МВР и ЦК на БКП, меракът на Явор Пиргов да вади "сини народни досиета" може да му изиграе много лоша шега. Ще стане ясно, със сигурност, по каква причина и по чия поръка хората, които са съставяли "досието на народа", са решили да надянат на любимия им отбор сини пагони. Защото едно е да се родиш с пагон, друго е да ти го надянат на петдесет годишна възраст…

 

————————-

 

Изчистването на името ни чрез факти и документи през следващите две години, ще бъде много достойно за стогодишният юбилей. Вацно е да разберем "кои са те" не са да се заяждаме и пустословим, а за да се открои истината за едно достойно съществуване в условията на "три Българии". Ние не сме искали нито други имена, нито игрища в други квартали. Всичко е натрапено от политическата конюнктура, която ни е докарала и изкуствен конкурент, на мястото на други футболни връстници. Ние и тях ще преживеем, но не искаме да се примиряваме с македонската им агресия и непочтеност към собствената ни история. Това напрежение и взаимна омраза не е резултат от игра на терена. За да си го обясним по-добре, трябва по-отблизо да следим как македонските историци вадят "досието на бугарите". Вижте и с какво одобрение се ползва от повечето червени сърца още невидяният антибългарски /и антилевскарски/ филм "Трето получвреме". Може ли да не се досетим, че и изкуствената нация и изкуствения отбор се появиха в една и съща година със съдействието на един същи червен интернационал…

 

————————-

 

Другото, разбира се, си остава само една проста игра за умни хора. Но също и за друг вид играчи, щом една футболна емблема може да изпере парите от две-три червени куфарчета. Но когато това се случва при нашите доблестни и смели армейци, тях ги подскокоросват, че става дума за световни конспирации, директиви, тари, мари… Лесни са за управление "дучетата", дарени с титла още преди да се родят. А ние какво друго да кажем, освен най-правдивото – Колко жалко е да си мутант! Докато се пъчиш, че си супер оригинал. Такава е съдбата на всички клонинги, те нямат нужда от досиета.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

В момент, когато футболното "бекапе отроче" е на командно дишане, вече под грижите на партия ГЕРБ, комунистическата пропаганда доказва защо е всепризната и от своите най-върли противници. Едно нормално и дългоочаквано изваждане на светло на стенограми от архива на Политбюро на ЦК на БКП още от въздуха започва да се използва от наследниците на същата върхушка. А тя уж трябва да бъде потърпевша от достъпността до документите. Без съмнение, чрез подбрани абзаци ще бъде отклонявано вниманието по още десетки теми, свързани с истинските престъпления на комунистическото ръководство, а един случай с публикация в посткомунистическия флагман "24 часа" е много показателен. И доста окуражителен за "наследниците", които са жадни да бъдат оневинявани техните деди, да има професионално прехвърляне от болната на здравата глава...

Вестникът, в спортния отдел на който служат върлите цекисти Георги Банов и Едуард Папазян, първи даде пример. Другарите са набарали страничка от една стенограма, посветена на разгромяването на Ангел Солаков като министър на вътрешните работи. За четящите, не само спортни страници българи, отдавна е известно, че причината да бъде свален от високия пост заслужилият ремсист и предан комунист далеч не е покровителството му над "Левски", когото той успя да обедини със "Спартак" с решение на секретариата на същата партия. /Ще следим за стенограми от тези заседания, но не в източници като спортния отдел на "24 часа"/. Главната причина я има и в "хрпониките" на писателя Стефан Цанев, където се описва посещение на наша партийна делегация в Москва. На една от тържествените вечери пийналият ни шеф на делегацията друагар Солаков, реплекирал високопоставен съветски ръкововдител, който изтъквал само съветската помощ за освобождението ни от хитлеро фашизма. Водачът на нашата делегация се изправил със стакан в ръка и дал тост и за приноса на българското съпротивително движение, заслугата на партизаните, ятаците и всички онези, без които на съветския съюз нямало да бъде толкова леко...

Доста патриотично, но и доста конфузно се било получило, споделят в мемоарите си живи свидетели. Вестта за поведението на българския държавник, разбира се, е изпреварила завръщането на делегацията и Тато вече му е скроил шапката. Заиграването му по посока футбол, пък, известно и от острите подмятания между левскаря министър и червени привърженици от най-близкото обкръжение на "Първия" /сред тях и споменатите в стенограмата Мирчо Спасов и Григор Шопов/ , явно е добър повод да се раздуе повечко, за сметка на конкретния повод от Кремъл. А факти и доноси от запалянковски тертип дал господ...

Тук е моментът да се каже, че Ангел Солаков е най-омразният за левскарите, защото по негово предложение и активна служебна деятелност "Левски" преминава към ведомството на МВР. Това беше добре за спортистите, които най-после, след двайсетгодиша неравностойност с останалите военизирани клубове, можеха да се радват на привилегиите на пагона, на властови грижи като цяло. Но също трябва да се отбележи, че за Ангел Солаков, коренякът софиянец, "Левски" е детската му клубна любов, той не е чакал слизането на отряда "Чавдар", за да си определя футболните симпатии. Имал е и своя запалянковска мечта, вече като човек с голяма власт – да види един до друг на терена Гунди и Котков. Като министър на вътрешните работи я осъществява с лекота. По ирония на съдбата пък, само след две години, смъртта на двамата всенародни любимци става причина покровителят да усети първото голямо сътресение в кариерата си – макар и спонтанно, дошло от недрата на народната обич, стохилядното погребение е черна точка за вътрешния министър, който е трябвало да разгони със сила тълпата, уплашила със силата си цялата червена буржоазия...

Но да се върнем към онази извадка от една стенограма, която издъно е разстърсила изстрадалите боклукчийски сърца – "държавна сигурност подслушвала треньор на ЦСКА!" – кефят в заглавие се кретенчетата на Владко Зарков. И илюстрират мисълчицата си с картинка, която би трябвало да изтрие подуенските говеда от лицето на футбола, а любимците на Мирчо Спасов и Григор Шопов да тръгнат с чисти сърца към своята нова свещена отечетсвена война... Пък и самият Ангел Солаков си признава за подслушването на треньорския телефон. "Защото имахме данни, че провежда разни комбинации за спечелване на срещата...", уточнява пред разледващият всесилния син министър.

"Докладчици по темата" били Мирчо Спасов и Григор Шопов, ненадминатите и несменяемите главорези около Живков. Да не би те да са разследвали какви комбинации готви треньорът на техния любим червен отобор? Нека Солаков да си опере пешкира както си заслужава...

Но според мен, разпростирането по тази "антилевскарска" тема си е жив автогол във вратата на червените комплексари. Те по принцип гледат да се уловят и за най-незначителното, за да се поразтоварят малко от срамното си минало, за сметка на "привелигерованите от Подуене". И тази привелигерованост се опитват да доказват, но това не може да мине без глуповато преиначаване на историята. Само че ние, левскарите, сме много по-пасивни и незаинтересовани какво правят македонстващите "армейци" с чуждата история. Ами вижте и този случай – разследват участието на властта в полза на футболен клуб "Левски" – но кои го разследват? Истинската власт е Тодор Живков, а той, явно се вижда, е готов да смаже не само ръководството, но и целият клуб. Първите му помощници, върли цесекари, още по-готови да режат издъно. Останалите членове на политбюро, може би стотина с кандидат членовете, до един са зле настроени към "Левски". /Да припомним, че Борис Велчев вече не е в тази компания, а набедената левскарка баба Цола вече се е напикавала по време на заседанията/.

Коя власт тогава стои в защита на "Левски"? Кои от властта?

Спомням си какво беше отговорил в едно интервю полският дисидент от "Солидарност" Адам Михник. Въпросът беше – кое е най-лошото на комунизма? А отговорът- онова, което ще дойде след него!

Всеки може да го потвърди с днешна дата. Заминал си е Мирчо Спасов, неговият пряк наследник като началник на държавна сигурност Димитър Иванов-Гестапото не само оцелява, но и оглавява новите групировки, заместник на Илия Павлов в Мултигруп, заместник президент на цска, достоен при това... Всъщност, най-лошото през посткомунизма е четъвртата власт. Тя нахълта в сегашния си ужасяващ образ покрай червените куфарчета.

Да се върнем пак на простичкия пример от страниците на "24 часа", мигновено тиражиран и преизтълкуван за нуждите на десетки хиляди нискочели консуматори. А манипулаторът Георги Банов знае как да е по-убедителен – подмята ни как феновете на цска приели с огромно задоволство архивмото разкритие. И поставят в "устата на народа" следното убедително и документирано мнение:

“Рухна и последният мит за някакъв отбор на народа. Всички виждат, че става въпрос за отбор на властта. Пуснахме подписка за отварянето на досиетата във футбола, но всички, включително и сегашните управляващи, си правят оглушки. Със сигурност ще има доста интересни имена", казва привърженик на “червените", които веднага изпълниха форумите с факсимиле на документа на Политбюро."

А това е само началото на "Стенограмиадата" у нас. Оставете го футбола, в крайна сметка той е под контрола на втората по футболна компетентност партия, след онази БКП. Нали нейиният централен комитет създаде сегашния централен клуб, а герберският се е заел със спасението му. Но представете си какво ще настъпи, когато започнат да се вадят парче по парче стенограми за голямата химия, за голямата металургия, за голямото земеделие... След всяко добре подбрано парче стенограма ще се появяват десетки и стотици коментатори и форумни капацитети, и ние ще трябва да се примиряваме, че политбюро е действало по незибежност и само в интерес на светлото бъдеще.

Ще се отколонява вниманието, както при "големия футбол". И няма да можем да разберем на кого са били нужни тези прескъпи спортни витрини, играчите, които ритат топка, а получават полковнишки заплати и космически пенсии. Дали в някоя от стенограмите няма да се разнищва и поведението на друг министър, който влиза в съблекалнята и повишава в сержантски чинове голобради редници, понеже отбелязали гол...

Но едва ки ще има друга стенограма, от която да научим за сгафил министър запалянко, ако името му не е вплетено в кремълски гафове. Между другото, Ангел Солаков наистина се оказа "спортен човек", защото дълги години след това оглавяваше олимпийското ни движение, написал е и книги по такива теми.

Казвам го, не за да реабилитирам личността на най-злополучния левскар в стогодишната ни история – вкарал клуба в милиционерската система, а за да припомня все пак, че е с по-интелигентна закваска, не е от фатмашко-селската порода на своите футболни опоненти сред членовете на политбюро.

Все пак, от тази първа кампания на "Стенограмиадата" левскарите трябва да сме по-доволни – Мирчо Спасов и Григор Шопов, мракобесниците, свързани и със зловещите лагери в Белене и Скравена, са официално афиширани като фенове на най-великия български отбор. Дано по-нататъшното медийно четене на архивите е по-малко избирателно, макар че широко скроените левскари си имат достатъчно дълга и достойна клубна история, за да търсят аргументи от партийните заседания.

А ако някой наши активисти все пак се ангажират, то първото, което ще блесне с пълна сила, това е, нашият тоталитарен клонинг си е отбор на двете силови министерства. Създадени по московски образец, цели 35 години след появата на "Левски" – София.

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

ДОСТА ПРОДЪЛЖИ ПАРТИЙНОТО "МЕРОПРИЯТИЕ ЦСКА"

Празникът на българската народна армия беше на 23 септември Не на Георгьовден, денят на храбростта, той се честваше като ден на овчаря. /Левскарите подпяваха "когато бях овчарче", към секторите с униформена публика, защото по време на многото поредни титли офицерите ни бяха назначавани по класов произход/.

Месец септември бе избран от новата власт за месеца-герой, по подобие на съветския месец октомври. Две революции – една цел... Празниците на Съединението – шести, и на Независимостта - двадесет и втори септември, бяха отписани от тогавашния календар, на тяхно място влязоха, освен девети, също и двадесет и трети септември. Тогава пък е обявено септемврийското народно въстание, участниците в него бяха обявени за първите войници от червената ни армия. Ще припомня, че същото въстание на водачите Димитров и Коларов доста жестоко е потушено от царски войници и офицери. Някои от тях се оказаха ръководители и членове на наскоро създаденият офицерския царски клуб АС-23.

Как само се преплитат дати и съдби, не само в политическата, но и в бедната ни футболна история! Пък "23 септември" до преди четвърт век се почиташе не само като начало на съветизираната БНА, но и като празник на възвеличавания армейския футболен клуб. Поради липсващи все още подходящи символи на "народната победа",малкото запалянковци поднасяха цветята си пред паметника на съветската армия...

Сещам се за днешната дата и заради продължаващите провокации към историята на футболен клуб "Левски". Той на всяка цена трябва да изглежда комунистически и милиционерски – поне колкото е вечният му съперник. Но цска е стопроцентов продукт на отечественофронтовската власт, защо трябва да се примиряваме с подобни сравнения?

Напоследък кампанията се крепи на "стенограмиадата" от заседание на политбюро. Според някаква извадка единственият негодник в живковото политбюро е бившият вътрешен министър Ангел Солаков. Пак тази извадка ни помага да се убедим колко подпомаган от властта е бил фашисткият клуб "Левски".

Впрягат се в кампанията и червени ветерани, които разказват за съперниците си на терена като за хора, които само размахват карти на държавна сигурност, и получават милиционерски заплати и пенсии. Докато Паро Никодимов свенливо си е получавал заплатичката на инструктор по физкултура...

Паро, на кого ги разправяш? Вече излезе на яве, че трима-четирима от съотборниците ти са се водели командири на батальони в непознати им поделения, а други със заплати на закапечета и тиловаци са вземали колко старши офицери от МНО – баш тебе ли ще оставят само инструктор по физзарядка?

Една бъдеща стенограма може да покаже колко е източван държавният бюджет само от военизираните ритнитопковци. При това не от 1970 година, когато реално левскарите са с пагони, а от септември 1948-а, от когато е първият военизиран футболист в българското първенство – лейтенант Нако Чакмаков...

А ето и дребният случай, който ме подсети за дата 23 септември от преди близо половин век – мобилизирането на трима играчи от халфовата линия на "Левски" преди един финален мач за купата на съветската армия, в навечерието на този "велик празник". Трябвало е да спечелят купата на всяка цена – пред погледа на министъра на отбраната, на съветския военен аташе, на още десетки дебелосерковци в ложата и в централната трибуна.

"Левски" често печелеше тази купа, защото турнирът не беше обвързан с отборите от сателитната армейска система. А по това време – 62-68 година бяхме доста силни и благодарение на сработената защитна и халфова линия. В нея бяха и Малин Иванов, Георги Златков, Георги Георгиев-Дълга Мара, които в навечерието на дербито получиха повиквателни да отидат запас в своите поделения. Предстояло голямо занятие на варшавския договор, а и наистина имаше много повиквателни по това време.

Запалянковците, които не пропускахме тренировка на още незавършения ни стадион в Подуене, коментирахме поредната наглост на военните, които и без това всяка година ни лишаваха от най-добрите ни "донаборници" – Христо Илиев-Патрата, Сашо Костов, Димо Печеников, Мики Костадинов, Георги Аспарухов, Никола Цанев, Янко Кирилов... Последните двама оставиха да служат и играят в София, другите неизменно подсилваха сателита ДНА-Пловдив.

Въпросните трима запасняци, от които са се нуждаели тъй важните военни маневри преди празника 23 септември, най-изненадващо се появиха на трибуната на стадиона. Бяха с разкопчани войнишки куртки, гологлави, кепетата им пъхнати под войнишките колани. Ние веднага ги заобиколихме и научихме, че запасът им няма да е дълготраен, още другата седмица ще ги пуснат, макар че, вярно се подготвяло голяма занятие с участието на много поделения. Надяваха се да бъдат и на мача в неделя, но само като зрители...

Момчетата не искаха да си навличат беля с излишни приказки, все пак бяха военослужещи в момента, и се отдалечиха по посока към насядали отсреща клубни началници. Нашето настроение пък се понижи, понеже все се надявахме, че ще ги освободят до мача, а и тримата бяха титуляри.

Загубихме с 2:3, а запасняците наистина са били на мача – навярно с гимнастьорки , с младсержантските пагони, с разписанибилети за гарнизонен отпуск...

И пак ще се върна на истерията, която се разрази из сайтовете, как архивите показвали държавна сигурност да подслушва треньорите на цска преди друг такъв мач. И никакво внимание към обяснението на Солаков, че причината била в сигналите за извънфутболни планове от ръководството на противника. Ами ето – този вреден за левскарите министър на милицията може би е предотвратил някой такъв "запасняшки удар" на дебелосерковците от МНО. Това е една от ползите при обединението "Левски-Спартак", макар и до край неприемливо за истинската публика. Тя до последно скандираше "нищо общо с мевере", и ако с такъв подвиг по тоталитарно време се похвали някоя друга агитка, нека да го сподели.

Явно, че преди стогодишния юбилей ние ще трябва да браним и изчистваме името на клуба си и с живи спомени, защото "наследниците" боравят с архивите избирателно и нагло. Забелязвате ли как първите 35 години от историята ни въобще не съществува. Рядко ще срещнете признание към основатели и деятели и от първите 50-60 години, защото на комунягите е удобно да разискват нашата история от мига, в който сме станали "милиционери". И значи, правоимащи маскари като тях.

Но дали този месец септември ще си остане месец-герой? Той е тревожен и революционен още от първия ден – комитети, призиви за революция, за обсада на жълтите павета, заплахи за мандата на премиера, депутати начело на възраждането, тричленки, петчелнки, седемчленки... Бунтове в сектора откъм Кремиковци, липсващи комитетски пари от стотици хиляди, силна охрана около либийският революционен трофей – футболната купа на мъчениците...

Отново вървят септемврийци – както се пее в хубавия марш на въстаниците, потопени в кръв от някои членове на царския военен клуб АС-23. В първите броеве на Блога на Драгой имах статия със същото заглавие, но там отразявах септемврийските събития на "ние сме цска", свързани с призивите за революционни действия срещу главния архитект на София. Той се противопоставял на един уникален нов армейски стадион, и Гаговци пак бяха повели народа.

А последните комюмикета сочат, че част от наследнците-чавдарци поддържат революциона бойна готовност с по-модерни акции. Липсата на мандри по маршрутите на харизматичния им отбор все по-често ги принуждават да отмъщават на народните врагове, които тормозят сиромашията по чорбажийски кръчми и капиталистически бензиностанции, заредени с хранителни и спиртни излищества...

Европа уж следи мониторинга, но следи и колко го е страх Боби от нашите септемврийци, че може да му попречат за последния мандат, преди да му дадат службичката в Нион. За пореден път Платини няма да скърши хатъра на единствения наш западноговорящ футболен функционер, какъвто е президентът Михайлов. Ще лицензират септемврийците-рецидивисти за турнирите, а кой, какво и колко краде из нашите "футболни мандри", дреме му на Мишел.

Но на нас много взе да ни дреме от вечните ни "септемврийчета" с червени връзки и червени петолъчки. Доста продължи партийното "мероприятие цска".

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

ЗАПОЧНАХМЕ ДА СИ МЕРИМ И ГЛАВОРЕЗИТЕ

ЧЕРВЕНАТА ПРАВДА ВЪРХУ СЕДЕМ МЕТРА ШАЕК

"Сектор Б – рожба на Солаков и ДС" – пишело на транспарант на "Офанзива", но полицията осуетила акцията и последва декларация – милиционерите ги репресирали, защото били говеда...

Трябва да се обръща внимание на всяко невежство, пък дори и когато идва от агитка, пръкнала се от доведени под строй пехотинци, размесена с кремиковски имигранти. Още дълго ще трябва да им разясняваме, че "отборът на държавна сигурност" не е похитеният от Ангел Солаков народен любимец, а другият, роден от българо-съветската дружба през най-репресивният период срещу доскоро свободни хора.Ако въпросният министър-кадесар, А.С, е бил на управленския връх три години, то неговият колега цекист Мирчо Спасов, /който е изнесъл доклада за разгрома на левскарския покровител пред Тодор Живков/ е на върха на репресивните органи близо четири десетилетия! Колкото траеше и безоблачното съществуване на любимия му петолъчков отбор.

Левскарите имат отделни сметки с Мирчо Спасов и заради погубените в неговите лагери стотици наши активисти и симпатизанти. Понеже "всеки фашист е левскар" – нали и до сега някои се радват на крилата фраза на Милко, първа дружка на главореза Мирчо.

В книгата си за лагерите в Ловеч и Скравена журналистът Христо Христов подробно описва съдбата на члена на управителния съвет на "Левски" Иван Карадочев. Той е спонсор на клуба от 1930 година – закупува и земята за игрището, организира и заплаща почти цялата постройка и обзавеждане на съблекалните, ограждането, подръжката на терена... Кум е на почти всички женени футболисти в тима, преди и след мач често се хранят в дома му на ул."Витошка", дъщерята Богдана също свидетелства за това.

През пролетта на 1960 г. Мирчо Спасов специално издава заповед за изпращането му в лагера край Ловеч, като за главна причина се сочи, че е "частен търговец и води буржоазен начин на живот". Срокът на въдворяването е за една година, но гавазите на Мирчо знаят за какво става въпрос – Газдов го подхваща още от първия ден, и на петнайсетия човекът вече е мъртав. Докато го налат всеки ден с тоягите, мъчителите му крещят – "частник, а, на ти частник!...".

По същото време, все в същия лагер и от същите мъчители е убит и джазовият музикант Александър Николов – Сашо Сладура. Той днес има малък паметник в Пловдив, за да напомня за съдбата на интелигенцията по "мирчоспасово време". В книгата си "Фантазия за Сашо Сладура" писателят Димитър Коруджиев описва невероятните духовитости на най-големия столичен бохем, чийто вицове бързо се разнасят из цяла България, а най-лесно и бързо това ставало по игрища и стадиони. Сам музикантът не е ходил по футболни мачове, но не криел симпатиите си към "опозиционния отбор", щом насреща е простащината...

Мирчо Спасов и държавна сигурност са погубили в тези лагери над 40 000 българи, сред тях, волно или неволно, са били и много левскари. Колко са били, няма как да се знае, нито е необходимо, но със сигурност сред жевртвите не е имало и един "цесекар". По него време привържениците на днешната "харизма" скандираха по игрищата не "само цдв", "само онд", само цдна"...а "долу левски" и "динамо-паднамо" – с тезиподвиквания и драсканици с тебешир се заформяше бъдещата им агитка.

Това, че започнаха избирателно да вадят стенограми на политбюро, от които се вижда колко Тодор Живков е бил справедлив срещу такива като Ангел Солаков, днес е в тон с целия възраждащ се живковизъм в държавата. Да сте срещнали кампания за кръволога Мирчо Спасов? Няма как, по заседанията на политбюро той не е критикуван и разгромяван, както Ангел Солаков, който бил допуснал половин милион хора да погребват две момчета от народа. Нали били офицери от държавна сигурност Гунди и Котков – защо партийната върхушка се надига с цялата си мощ срещу "народната любов към ДС"?

Нека новият "комсомолски набор" в сектора откъм Кремиковци да си обмисля по-добре "транспарантите", защото става смешно и жалко за тях, ако вземем да си мерим и главорезите. Първите им поредни титли са на фона на унищожителен сталинизъм, при който мирчо спасовци успяха да прекършат предприемчиви хора като Иван Карадочев и свободолюбиви бохеми като Сашо Сладура.

А дали Солаков и ДС са основали сектор Б, можете да прочетете по-долу. И ако "наследниците" от кремиковския сектор разполагат със собствено разследване срещу нашата история, добре е да изложат своята правда малко по-на широко. А не върху седем метра шаек.

Две емблеми, един корен, една любов

 

"ЛЕВСКИ" – МОЯ ЛЮБОВ МОЕ СТРАДАНИЕ

ВТОРИЯТ В ЕВРОПА ФУТБОЛЕН КЛУБ С ОРГАНИЗИРАНИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ

В първите дни на април 1967г. дружеството “ЛЕВСКИ" дава разрешение на най-запалените си привърженици, които искат да се обединят в стройна организация, която кръщават Клуб на почитателите на синята фланелка. За председател е избран учителя Любен Ангеловски. В управленското тяло попадат още инж.Кирил Наумов, адвокат Ал.Кръстанов, писател Иван Гатев, режисьор Светозар Донев и др. Организацията е с идеална цел никой не получава пари за работата си.

“На събирането присъстваха много наши спортисти, водени от Георги Аспарухов-Гунди-разказва Ангеловски – направихме специално проучване и установихме,че единствено “Манчестър Юнайтед" имат организиран клуб на привържениците сред останалите европейски отбори. Целта ни беше да възпитаме публиката. Създадохмe правилник и устав, започнахме масова агитация. Всяко спортно дружество беше разпределено по райони. Именно оттам дойдоха и проблемите. Останалите отбори ни завиждаха, защото набирахме членове от техните райони. “Берое" например нямаха собствен клуб в Стара Загора, а ние успяхме да организираме сините фенове в града. Клубовете никнеха като гъби по села, градове и предприятия."

“Сините" активисти започват да работят с децата. Всеки един от младите привърженици на “Левски" получава синьо знаме.

“Огромна част от състава на театъра бяха наши фенове – спомня си Ангеловски-По тяхно желание основахме специален клуб на приятелите на “Левски". Един ден взехме членски карти, значки и знаменца и отидохме в салона. Чакаха ни много артисти. Само за този ден 120 души станаха членове на клуба. Сред тях беше и любимката на публиката Тинка Краева."

Организацията се разраства за седмици. Най-старите и известни привърженици поемат ролята на стюарди на стадиона. Те се грижат и за безопасността по трибуните. Всяка година от Клуба отпечатват 5000 големи календара и 50 000 джобни календарчета. Международното признание на Клуба на приятелите на синята фланелка, познат като Клуб "Приятели на спорта", идва от руски журналисти още през 1970 г.

По време на световното първенство в Мексико бюлетин на популярното издание “Известия Советов" отбелязва съществуването на фенклуб на “Левски". Новината върви успоредно с най-интересните моменти от Мондиала.

“Разказаха ми,че привържениците на известния български отбор “Левски" са се обединили в специален клуб-пише в материала-Те не само подкрепят на стадиона своя любим тим, но и следят за реда на трибуните и пазят спортните съоръжения. Има само една странност при техните запалянковци. Когато се срещнат на улицата, вместо обичайното “Здравейте", кзват “Само Левски". Дано на всички стадиони има подобни привърженици."

“Всичко беше много хубаво, но масовостта започна да става опасна – разказва Любен Ангеловски – Още преди обединението със “Спартак" ме повикаха в ЦК на БКП. Казаха ми,че нямаме право да се организираме по този начин. Заплашиха, че ще ме унищожат."

След многохилядната процесия на погребението на Гунди и Котков властта взима мерки. Некролозите, които лепят хората от фенклуба са късани. Стига се до там, че обвиняват Ангеловски, че е фалшифицирал съболезнователните телеграми от футболни легенди, като Боби Чарлтън. На организирания от фенклуба на деветия ден помен не присъства никой от шефовете в “Левски".

“Качих се на един камък и изразих мъката си – разказва бившия председател на привържениците – Хората плачеха, но в крайна сметка ядосаните запалянковци се успокоиха. Това беше голямата ми грешка. След това ни ликвидираха. Закриха ни, след като бхме съществували 3 години и половина. През това време организирахме около 520 районни фенклуба."

Ангеловски е извикан в Софийското градско управление на МВР. Изправя се очи в очи с началника – ген.-лейтенант Минев. “Кажи ми, ти ли си бе, ти ли си тоя, дето ги водиш фашистките гадове и искате да сваляте народната власт. Ще те науча аз теб – спомня си най-тежките мигове от своя живот Ангеловски – Разбрах, че причината за гневните думи е погребението и последвалата панихида."

Оттук нататък животът на Ангеловски, който е автор на книгата – “Левски, моя любов, мое страдание", се променя жестоко. Уволнен е дисциплинарно от своята служба като учител по български език и литература. Принудително е изселен от София в Кнежа за срок от 6 месеца. Получава забрана да посещава мачове на любимия си отбор. Фенклубът на “Левски" е разтурен.

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com