Преди няколко дни група ентусиасти от Сектор "Б" подеха инициатива да "разкрият" вечния съперник ЦСКА и неговото "срамно минало", свързано с бившата комунистическа партия. За целта сините привърженици направиха сайт с името "Кои са те?". В него те публикуват архивни снимки, които показват връзката на червените с БКП. Похвално.
Браво за ентусизама, но има нещо гнило в цялата тази работа, защото това "произведение на изкуството" прилича повече на добре научен урок от предците, както и от част от настоящите ръководители на ПФК Левски. С две думи "компромата" има повече вид на донос. Как иначе да го приемем, след като виждаме само едната страна на медала. И за да има равнопоставеност, ще отворим и "сините досиета".
Не си мислете, че тук ще говорим за автогола на Легендата, Тройната коалиция, мръсносиньото БФС, паметника на Сталин, вдигнатите за хитлеристки поздрав ръце и т.н. Това е запазена марка. Ние ще разгледаме няколко други аспекта, на които от "Герена" не обръщат особено внимание.
Ще започнем с едно кратко помагало към авторите на сайта "Кои са те?". Явно познвайки добре историята, запалянковците от сектор Б биха могли да коментират следните имена:
* Цола Нинчева Драгойчева (Соня) е български политик от Българската комунистическа партия. Участва във въоръжената нелегална дейност на БКП в началото на 20-те години на ХХ в., прекарва дълго време в затвора и в емиграция в Съветския съюз. След Втората световна война заема различни номенклатурни постове. На 11 Декември 1947 става първата жена министър в историята на България.
След атентата в църквата Света Неделя (1925) Цола Драгойчева е осъдена на смърт по ЗЗД, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна.
След 9 септември 1944 заема редица постове — главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944-1948), председател на Българския народен женски съюз (1945-1950), министър на пощите, телеграфите и телефоните (1947–1957), председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957-1977), а от 1977 — негов почетен председател, председател на ФК Левски Сф и други. Член на ПБ на ЦК на БКП от 1966. Депутат в ХХVІ ОНС, VІ ВНС, ІІ-VII НС. Герой на социалистическия труд (1963). Герой на НРБ (1968).
Цола Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов, както и на много други т.нар. "врагове на народа". Тя е привърженик на идеята България да стане 16-та република на СССР.
* Ангел Солаков е роден на 20 юли 1922 година в София. Член е на Работническия младежки съюз от 1938 година и на БКП от 1941 година. През 1941-1942 година ръководи комунистическа терористична група в София, за което през 1942 година е осъден на 15 години затвор. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е освободен и работи в номенклатурата на комсомола, като от 1951 до 1958 година е секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз. След това е прехвърлен в апарата на БКП, като до 1962 година работи в нейния Градски комитет в София.
В началото на 60-те години, когато Тодор Живков окончателно утвърждава едноличното си лидерство, Солаков е сред новите кадри, които бързо се издигат в централното ръководство на БКП. През 1962 година той става член на Централния комитет на БКП и първи заместник-министър на вътрешните работи.
От 1965 година е председател на КДС, като от следващата година получава ранг на министър. През 1968 година КДС и МВР са обединени в Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност, което е оглавено от Ангел Солаков. През 1969 година то отново е разделено и той остава вътрешен министър.
През пролетта на 1970 година. В Стара Загора се играе култовият мач между Берое и Левски, който завършва 1:1. Когато сините изравняват в края на мача след гол с ръка, градският стадион под Аязмото се взривява от недоволство. Хвърлят се бутилки по терена, а тогавашният министър на вътрешните работи Ангел Солаков, който е и върл левскар, едва не е линчуван.
За отмъщение тимът на Берое е изваден от "А" група и елитът завършва сезонът 1969/1970 с петнайсет клуба.
* Иван Славков – Роден е на 11 май 1940.През 1966 г., едва на 25-годишна възраст, остава вдовец.През 1968 г., по време на социализма в България, сключва брак с Людмила Живкова, дъщерята на генералния секретар на БКП Тодор Живков.Две години по-късно става ръководител на Левски.
Дали някога ще получим отговор въпроса "Ще срете ли да преекспонирате историята?".
Ние не твърдим, че само и единствено Левски е бил подкрепян по време на комунизма. И за малките деца (стига да не са били зомбирани е ясно, че и сини и червени са били галеници на властта). Крайно време е сектор Б да спре с лозунгите.
"Сами срещу всички"
По тази тема е казано много. В опит да се изкарат многострадалци всички, които обичат тима от "Герена" не спират да тръбят, че винаги са били онеправдани, че се опитват да ги спрат със заговори, че едва ли не срещу тях и тяхното свято дело действа цялата мръсна и гадна държава.
Оказва се, че това не е точно така, а напротив. През почти цялото си съществуване Левски е бил сред галениците на властта – не само политическата, а и четвъртата – медиите. Първото не може да се оспори от никой при положение, че клубът в различни етапи е бил под шапката на 2 министерства (на Пощите и на Вътрешните работи), а в последните 20 години всички най-влиятелни политици не са криели пристрастията си към този отбор.
При пишещите братя положението е още по-показателно. И за да докажем твърдението си няма да говорим за случващото се в днешни дни, а ще се върнем в 60-те и 70-те години на миналия век, когато е времето на най-яростния тоталитаризъм и комунизъм, който според настоящите сини шамани е правил всичко възможно да заличи "отбора на народа".
Оказва се, че тогава въпреки успехите си и въпреки признанието на всички фенове великият Димитър Якимов и голмайсторът на Европа Петър Жеков не печелят вота на журналистите за Футболист на България, който обаче отива при... левия бек на Левски Стефан Аладжов. Същите тези журналисти по онова време не спирали да засипват с критики Жеков, който след един мач срещу Левски, в който отново бележи на сините им отговаря само: "Аз не мога да спирам топката, но мрежата я спира по-добре от мен"...
Спрете да изкривявате историята!
В последните 20 години не спираме да слушаме как с идването на власт на комунистическата власт през 1944 година, тя си създава свое грозно отроче, което е бутано напред, а "отбора на народа" е постоянно мачкан. Връщайки се назад в годините преди Втората световна война и прочитайки исторически справки откриваме, че всъщност и тогава Левски не е блестял с нищо, а по-скоро е бил посредствен отбор.
Цитираме: "За съжаление на тима, който показва голяма класа в София, то той не успява да се наложи на национално ниво. За първите девет години от съществуването си Левски играе само на три от първенствата на България.... Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, ала в този период отборът добива голяма популярност.... Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: 1938, 1939, 1940. Първите две първенства са отчайващи за Левски, завършил веднъж на седма и веднъж на шеста позиция... 1941г. е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК`13 София, Славия София и ЖСК София, като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство..."
Край на цитата. Оказва се, че възходът на сините май започва след това...
Волгите на военните
Другият изключително популярен мит сред сините фенове е за военните Волги, които прибирали насила най-добрите футболисти и ги принуждавали да играят за ЦСКА. Всъщност ще помоля да намерите един играч, който да се е оплакал, че е доведен в Парка на свободата насила.
Другият пример е доста по очеваден. Става въпрос за един от най-силните футболисти в България през 60-те години. Никола Цанев. През 1958 година той е принуден да играе (по районен принцип) в Левски. През следващия сезон обаче сам си тръгва и преминава в ЦСКА, като моли шефовете на клуба да му издействат правото да остане на "Народна армия". Тук Партията наистина помага и Цанев записва паметни моменти с червената фланелка. Един от най-великите е гол срещу Левски във финал за купата, когато на 3 пъти преминава през отбраната на сините и оставяйки ги да лежат в безпомощно състояние, праща топката в мрежата...
Към това можем да прибавим, че той изиграва 243 мача в първенството и отбелязва 119 гола, има 24 мача и 8 гола в евротурнирите, а според фенове е истинската причина Георги Аспарухов да е откомандирован от ЦСКА в Ботев. За съжаление обаче решението му да носи екипа на ЦСКА вбесява началника на Комисията за Държавна сигурност Ангел Солаков, който с подкрепата на Недялко Донски (шеф на БФС по това време) издава директива Цанев никога да не облича националната фланелка...
Сега е моментът от синия лагер да изреват, че те са били против обвързването на клуба с милицията. Добре. В такъв случай ги призоваваме незабавно да престанат да величаят своите легенди, които са подсилили Левски, преминайвайки от Спартак София при обединението. А това са, Стефан Аладжов, Павел Панов, Добромир Жечев – Бобата, Милко Гайдарски – Пилето, Васил Митков – Шопа, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков – Цупето, Иван Стоянов – Типеца...
И още нещо... Веднага след обединението Левски – Спартак печели дубъл... Приятели от "Герена", ако сте такива борци за справедливост, моля Ви, незабавно създайте петиция за връщане на всички отличия, завоювани в този период.
За финал. Опитахте да ни убедите, че ЦСКА е срам за България. Може и да сте прави, но преди това трябва да ни убедите, че това не е срамно: Нюрнберг 1:7 (1925 г.), Дрезден 0:6, Расинг Страсбург 0:9, в София с египетския Сфинкс 0:4 (1926 г.), Хайдук Сплит в Прага 0:6 (1932 г.), БСК Белград 0:10 (1934 г.) , Войводина Нови Сад в София 0:6, Четата на Кемал Паша 2:4, китайския И Бай 1:2 (1954 г.), пак Войводина в София 1:5 (1955 г.) и 0:5 (1958 г.), АЗ 67 Алкмаар 0:5, Динамо Букурещ 0:3 (1981 г.), ОФИ (Крит) 1:3, Антверен 3:4, Ференцварош (отдавна един обикновен отбор) 2:3 в София (1991 г.), Люцерн (по това време във Втора швейцарска дивизия) 0:1 (1992 г.), Олимпия за две години 2:3, 1:2, 0:1, Аалст 1:2, 0:1, Слован 1:2, БК Копенхаген 0:2, 1:4, Тампере...
Явор Пиргов, direktiva.net
коментари
Гледате в миналото защото ви е срам от настоящето! ЦСКА от 1989г. е най-мачкания клуб, било от други клубове, власт и медия но не и на терена ! Всичко е извън чисто футболната представа. Зад театъра на най-корумпираното първенство седят сините шамани и нарко-дилъри.
Симеон Георгиев най-големия цскар а ??? Мама ти да еба проста ! Скапаняк дали имаш и 10 години живот по времето на социализма. В първите панелни жилища настанили партизани и агенти и всичките говеда ...
Помни винаги, че за 30 години сме станали 19 пъти шампиони и от който 9 по-ред, БОЛИ, БОЛИ, БОЛИ - МЪКА В ПОДУЕНЕ, ВИНАГИ ЩЕ СТЕ ЗАД НАС, ДОРИ И СЛЕД СМЪРТТА!! К У Р ЗА леф(*ки АЛЕ АЛЕ АЛЕ АЛЕ АЛЕ АЛЕ!!!!
Отрепка си ти, тотален социопат и утайка!
RSS на коментарите по тази тема