В момент, когато футболното "бекапе отроче" е на командно дишане, вече под грижите на партия ГЕРБ, комунистическата пропаганда доказва защо е всепризната и от своите най-върли противници. Едно нормално и дългоочаквано изваждане на светло на стенограми от архива на Политбюро на ЦК на БКП още от въздуха започва да се използва от наследниците на същата върхушка. А тя уж трябва да бъде потърпевша от достъпността до документите. Без съмнение, чрез подбрани абзаци ще бъде отклонявано вниманието по още десетки теми, свързани с истинските престъпления на комунистическото ръководство, а един случай с публикация в посткомунистическия флагман "24 часа" е много показателен. И доста окуражителен за "наследниците", които са жадни да бъдат оневинявани техните деди, да има професионално прехвърляне от болната на здравата глава...

Вестникът, в спортния отдел на който служат върлите цекисти Георги Банов и Едуард Папазян, първи даде пример. Другарите са набарали страничка от една стенограма, посветена на разгромяването на Ангел Солаков като министър на вътрешните работи. За четящите, не само спортни страници българи, отдавна е известно, че причината да бъде свален от високия пост заслужилият ремсист и предан комунист далеч не е покровителството му над "Левски", когото той успя да обедини със "Спартак" с решение на секретариата на същата партия. /Ще следим за стенограми от тези заседания, но не в източници като спортния отдел на "24 часа"/. Главната причина я има и в "хрпониките" на писателя Стефан Цанев, където се описва посещение на наша партийна делегация в Москва. На една от тържествените вечери пийналият ни шеф на делегацията друагар Солаков, реплекирал високопоставен съветски ръкововдител, който изтъквал само съветската помощ за освобождението ни от хитлеро фашизма. Водачът на нашата делегация се изправил със стакан в ръка и дал тост и за приноса на българското съпротивително движение, заслугата на партизаните, ятаците и всички онези, без които на съветския съюз нямало да бъде толкова леко...

Доста патриотично, но и доста конфузно се било получило, споделят в мемоарите си живи свидетели. Вестта за поведението на българския държавник, разбира се, е изпреварила завръщането на делегацията и Тато вече му е скроил шапката. Заиграването му по посока футбол, пък, известно и от острите подмятания между левскаря министър и червени привърженици от най-близкото обкръжение на "Първия" /сред тях и споменатите в стенограмата Мирчо Спасов и Григор Шопов/ , явно е добър повод да се раздуе повечко, за сметка на конкретния повод от Кремъл. А факти и доноси от запалянковски тертип дал господ...

Тук е моментът да се каже, че Ангел Солаков е най-омразният за левскарите, защото по негово предложение и активна служебна деятелност "Левски" преминава към ведомството на МВР. Това беше добре за спортистите, които най-после, след двайсетгодиша неравностойност с останалите военизирани клубове, можеха да се радват на привилегиите на пагона, на властови грижи като цяло. Но също трябва да се отбележи, че за Ангел Солаков, коренякът софиянец, "Левски" е детската му клубна любов, той не е чакал слизането на отряда "Чавдар", за да си определя футболните симпатии. Имал е и своя запалянковска мечта, вече като човек с голяма власт – да види един до друг на терена Гунди и Котков. Като министър на вътрешните работи я осъществява с лекота. По ирония на съдбата пък, само след две години, смъртта на двамата всенародни любимци става причина покровителят да усети първото голямо сътресение в кариерата си – макар и спонтанно, дошло от недрата на народната обич, стохилядното погребение е черна точка за вътрешния министър, който е трябвало да разгони със сила тълпата, уплашила със силата си цялата червена буржоазия...

Но да се върнем към онази извадка от една стенограма, която издъно е разстърсила изстрадалите боклукчийски сърца – "държавна сигурност подслушвала треньор на ЦСКА!" – кефят в заглавие се кретенчетата на Владко Зарков. И илюстрират мисълчицата си с картинка, която би трябвало да изтрие подуенските говеда от лицето на футбола, а любимците на Мирчо Спасов и Григор Шопов да тръгнат с чисти сърца към своята нова свещена отечетсвена война... Пък и самият Ангел Солаков си признава за подслушването на треньорския телефон. "Защото имахме данни, че провежда разни комбинации за спечелване на срещата...", уточнява пред разледващият всесилния син министър.

"Докладчици по темата" били Мирчо Спасов и Григор Шопов, ненадминатите и несменяемите главорези около Живков. Да не би те да са разследвали какви комбинации готви треньорът на техния любим червен отобор? Нека Солаков да си опере пешкира както си заслужава...

Но според мен, разпростирането по тази "антилевскарска" тема си е жив автогол във вратата на червените комплексари. Те по принцип гледат да се уловят и за най-незначителното, за да се поразтоварят малко от срамното си минало, за сметка на "привелигерованите от Подуене". И тази привелигерованост се опитват да доказват, но това не може да мине без глуповато преиначаване на историята. Само че ние, левскарите, сме много по-пасивни и незаинтересовани какво правят македонстващите "армейци" с чуждата история. Ами вижте и този случай – разследват участието на властта в полза на футболен клуб "Левски" – но кои го разследват? Истинската власт е Тодор Живков, а той, явно се вижда, е готов да смаже не само ръководството, но и целият клуб. Първите му помощници, върли цесекари, още по-готови да режат издъно. Останалите членове на политбюро, може би стотина с кандидат членовете, до един са зле настроени към "Левски". /Да припомним, че Борис Велчев вече не е в тази компания, а набедената левскарка баба Цола вече се е напикавала по време на заседанията/.

Коя власт тогава стои в защита на "Левски"? Кои от властта?

Спомням си какво беше отговорил в едно интервю полският дисидент от "Солидарност" Адам Михник. Въпросът беше – кое е най-лошото на комунизма? А отговорът- онова, което ще дойде след него!

Всеки може да го потвърди с днешна дата. Заминал си е Мирчо Спасов, неговият пряк наследник като началник на държавна сигурност Димитър Иванов-Гестапото не само оцелява, но и оглавява новите групировки, заместник на Илия Павлов в Мултигруп, заместник президент на цска, достоен при това... Всъщност, най-лошото през посткомунизма е четъвртата власт. Тя нахълта в сегашния си ужасяващ образ покрай червените куфарчета.

Да се върнем пак на простичкия пример от страниците на "24 часа", мигновено тиражиран и преизтълкуван за нуждите на десетки хиляди нискочели консуматори. А манипулаторът Георги Банов знае как да е по-убедителен – подмята ни как феновете на цска приели с огромно задоволство архивмото разкритие. И поставят в "устата на народа" следното убедително и документирано мнение:

“Рухна и последният мит за някакъв отбор на народа. Всички виждат, че става въпрос за отбор на властта. Пуснахме подписка за отварянето на досиетата във футбола, но всички, включително и сегашните управляващи, си правят оглушки. Със сигурност ще има доста интересни имена", казва привърженик на “червените", които веднага изпълниха форумите с факсимиле на документа на Политбюро."

А това е само началото на "Стенограмиадата" у нас. Оставете го футбола, в крайна сметка той е под контрола на втората по футболна компетентност партия, след онази БКП. Нали нейиният централен комитет създаде сегашния централен клуб, а герберският се е заел със спасението му. Но представете си какво ще настъпи, когато започнат да се вадят парче по парче стенограми за голямата химия, за голямата металургия, за голямото земеделие... След всяко добре подбрано парче стенограма ще се появяват десетки и стотици коментатори и форумни капацитети, и ние ще трябва да се примиряваме, че политбюро е действало по незибежност и само в интерес на светлото бъдеще.

Ще се отколонява вниманието, както при "големия футбол". И няма да можем да разберем на кого са били нужни тези прескъпи спортни витрини, играчите, които ритат топка, а получават полковнишки заплати и космически пенсии. Дали в някоя от стенограмите няма да се разнищва и поведението на друг министър, който влиза в съблекалнята и повишава в сержантски чинове голобради редници, понеже отбелязали гол...

Но едва ки ще има друга стенограма, от която да научим за сгафил министър запалянко, ако името му не е вплетено в кремълски гафове. Между другото, Ангел Солаков наистина се оказа "спортен човек", защото дълги години след това оглавяваше олимпийското ни движение, написал е и книги по такива теми.

Казвам го, не за да реабилитирам личността на най-злополучния левскар в стогодишната ни история – вкарал клуба в милиционерската система, а за да припомня все пак, че е с по-интелигентна закваска, не е от фатмашко-селската порода на своите футболни опоненти сред членовете на политбюро.

Все пак, от тази първа кампания на "Стенограмиадата" левскарите трябва да сме по-доволни – Мирчо Спасов и Григор Шопов, мракобесниците, свързани и със зловещите лагери в Белене и Скравена, са официално афиширани като фенове на най-великия български отбор. Дано по-нататъшното медийно четене на архивите е по-малко избирателно, макар че широко скроените левскари си имат достатъчно дълга и достойна клубна история, за да търсят аргументи от партийните заседания.

А ако някой наши активисти все пак се ангажират, то първото, което ще блесне с пълна сила, това е, нашият тоталитарен клонинг си е отбор на двете силови министерства. Създадени по московски образец, цели 35 години след появата на "Левски" – София.

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com