ЗАПОЧНАХМЕ ДА СИ МЕРИМ И ГЛАВОРЕЗИТЕ

ЧЕРВЕНАТА ПРАВДА ВЪРХУ СЕДЕМ МЕТРА ШАЕК

"Сектор Б – рожба на Солаков и ДС" – пишело на транспарант на "Офанзива", но полицията осуетила акцията и последва декларация – милиционерите ги репресирали, защото били говеда...

Трябва да се обръща внимание на всяко невежство, пък дори и когато идва от агитка, пръкнала се от доведени под строй пехотинци, размесена с кремиковски имигранти. Още дълго ще трябва да им разясняваме, че "отборът на държавна сигурност" не е похитеният от Ангел Солаков народен любимец, а другият, роден от българо-съветската дружба през най-репресивният период срещу доскоро свободни хора.Ако въпросният министър-кадесар, А.С, е бил на управленския връх три години, то неговият колега цекист Мирчо Спасов, /който е изнесъл доклада за разгрома на левскарския покровител пред Тодор Живков/ е на върха на репресивните органи близо четири десетилетия! Колкото траеше и безоблачното съществуване на любимия му петолъчков отбор.

Левскарите имат отделни сметки с Мирчо Спасов и заради погубените в неговите лагери стотици наши активисти и симпатизанти. Понеже "всеки фашист е левскар" – нали и до сега някои се радват на крилата фраза на Милко, първа дружка на главореза Мирчо.

В книгата си за лагерите в Ловеч и Скравена журналистът Христо Христов подробно описва съдбата на члена на управителния съвет на "Левски" Иван Карадочев. Той е спонсор на клуба от 1930 година – закупува и земята за игрището, организира и заплаща почти цялата постройка и обзавеждане на съблекалните, ограждането, подръжката на терена... Кум е на почти всички женени футболисти в тима, преди и след мач често се хранят в дома му на ул."Витошка", дъщерята Богдана също свидетелства за това.

През пролетта на 1960 г. Мирчо Спасов специално издава заповед за изпращането му в лагера край Ловеч, като за главна причина се сочи, че е "частен търговец и води буржоазен начин на живот". Срокът на въдворяването е за една година, но гавазите на Мирчо знаят за какво става въпрос – Газдов го подхваща още от първия ден, и на петнайсетия човекът вече е мъртав. Докато го налат всеки ден с тоягите, мъчителите му крещят – "частник, а, на ти частник!...".

По същото време, все в същия лагер и от същите мъчители е убит и джазовият музикант Александър Николов – Сашо Сладура. Той днес има малък паметник в Пловдив, за да напомня за съдбата на интелигенцията по "мирчоспасово време". В книгата си "Фантазия за Сашо Сладура" писателят Димитър Коруджиев описва невероятните духовитости на най-големия столичен бохем, чийто вицове бързо се разнасят из цяла България, а най-лесно и бързо това ставало по игрища и стадиони. Сам музикантът не е ходил по футболни мачове, но не криел симпатиите си към "опозиционния отбор", щом насреща е простащината...

Мирчо Спасов и държавна сигурност са погубили в тези лагери над 40 000 българи, сред тях, волно или неволно, са били и много левскари. Колко са били, няма как да се знае, нито е необходимо, но със сигурност сред жевртвите не е имало и един "цесекар". По него време привържениците на днешната "харизма" скандираха по игрищата не "само цдв", "само онд", само цдна"...а "долу левски" и "динамо-паднамо" – с тезиподвиквания и драсканици с тебешир се заформяше бъдещата им агитка.

Това, че започнаха избирателно да вадят стенограми на политбюро, от които се вижда колко Тодор Живков е бил справедлив срещу такива като Ангел Солаков, днес е в тон с целия възраждащ се живковизъм в държавата. Да сте срещнали кампания за кръволога Мирчо Спасов? Няма как, по заседанията на политбюро той не е критикуван и разгромяван, както Ангел Солаков, който бил допуснал половин милион хора да погребват две момчета от народа. Нали били офицери от държавна сигурност Гунди и Котков – защо партийната върхушка се надига с цялата си мощ срещу "народната любов към ДС"?

Нека новият "комсомолски набор" в сектора откъм Кремиковци да си обмисля по-добре "транспарантите", защото става смешно и жалко за тях, ако вземем да си мерим и главорезите. Първите им поредни титли са на фона на унищожителен сталинизъм, при който мирчо спасовци успяха да прекършат предприемчиви хора като Иван Карадочев и свободолюбиви бохеми като Сашо Сладура.

А дали Солаков и ДС са основали сектор Б, можете да прочетете по-долу. И ако "наследниците" от кремиковския сектор разполагат със собствено разследване срещу нашата история, добре е да изложат своята правда малко по-на широко. А не върху седем метра шаек.

Две емблеми, един корен, една любов

"ЛЕВСКИ" – МОЯ ЛЮБОВ МОЕ СТРАДАНИЕ

ВТОРИЯТ В ЕВРОПА ФУТБОЛЕН КЛУБ С ОРГАНИЗИРАНИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ

В първите дни на април 1967г. дружеството “ЛЕВСКИ" дава разрешение на най-запалените си привърженици, които искат да се обединят в стройна организация, която кръщават Клуб на почитателите на синята фланелка. За председател е избран учителя Любен Ангеловски. В управленското тяло попадат още инж.Кирил Наумов, адвокат Ал.Кръстанов, писател Иван Гатев, режисьор Светозар Донев и др. Организацията е с идеална цел никой не получава пари за работата си.

“На събирането присъстваха много наши спортисти, водени от Георги Аспарухов-Гунди-разказва Ангеловски – направихме специално проучване и установихме,че единствено “Манчестър Юнайтед" имат организиран клуб на привържениците сред останалите европейски отбори. Целта ни беше да възпитаме публиката. Създадохмe правилник и устав, започнахме масова агитация. Всяко спортно дружество беше разпределено по райони. Именно оттам дойдоха и проблемите. Останалите отбори ни завиждаха, защото набирахме членове от техните райони. “Берое" например нямаха собствен клуб в Стара Загора, а ние успяхме да организираме сините фенове в града. Клубовете никнеха като гъби по села, градове и предприятия."

“Сините" активисти започват да работят с децата. Всеки един от младите привърженици на “Левски" получава синьо знаме.

“Огромна част от състава на театъра бяха наши фенове – спомня си Ангеловски-По тяхно желание основахме специален клуб на приятелите на “Левски". Един ден взехме членски карти, значки и знаменца и отидохме в салона. Чакаха ни много артисти. Само за този ден 120 души станаха членове на клуба. Сред тях беше и любимката на публиката Тинка Краева."

Организацията се разраства за седмици. Най-старите и известни привърженици поемат ролята на стюарди на стадиона. Те се грижат и за безопасността по трибуните. Всяка година от Клуба отпечатват 5000 големи календара и 50 000 джобни календарчета. Международното признание на Клуба на приятелите на синята фланелка, познат като Клуб "Приятели на спорта", идва от руски журналисти още през 1970 г.

По време на световното първенство в Мексико бюлетин на популярното издание “Известия Советов" отбелязва съществуването на фенклуб на “Левски". Новината върви успоредно с най-интересните моменти от Мондиала.

“Разказаха ми,че привържениците на известния български отбор “Левски" са се обединили в специален клуб-пише в материала-Те не само подкрепят на стадиона своя любим тим, но и следят за реда на трибуните и пазят спортните съоръжения. Има само една странност при техните запалянковци. Когато се срещнат на улицата, вместо обичайното “Здравейте", кзват “Само Левски". Дано на всички стадиони има подобни привърженици."

“Всичко беше много хубаво, но масовостта започна да става опасна – разказва Любен Ангеловски – Още преди обединението със “Спартак" ме повикаха в ЦК на БКП. Казаха ми,че нямаме право да се организираме по този начин. Заплашиха, че ще ме унищожат."

След многохилядната процесия на погребението на Гунди и Котков властта взима мерки. Некролозите, които лепят хората от фенклуба са късани. Стига се до там, че обвиняват Ангеловски, че е фалшифицирал съболезнователните телеграми от футболни легенди, като Боби Чарлтън. На организирания от фенклуба на деветия ден помен не присъства никой от шефовете в “Левски".

“Качих се на един камък и изразих мъката си – разказва бившия председател на привържениците – Хората плачеха, но в крайна сметка ядосаните запалянковци се успокоиха. Това беше голямата ми грешка. След това ни ликвидираха. Закриха ни, след като бхме съществували 3 години и половина. През това време организирахме около 520 районни фенклуба."

Ангеловски е извикан в Софийското градско управление на МВР. Изправя се очи в очи с началника – ген.-лейтенант Минев. “Кажи ми, ти ли си бе, ти ли си тоя, дето ги водиш фашистките гадове и искате да сваляте народната власт. Ще те науча аз теб – спомня си най-тежките мигове от своя живот Ангеловски – Разбрах, че причината за гневните думи е погребението и последвалата панихида."

Оттук нататък животът на Ангеловски, който е автор на книгата – “Левски, моя любов, мое страдание", се променя жестоко. Уволнен е дисциплинарно от своята служба като учител по български език и литература. Принудително е изселен от София в Кнежа за срок от 6 месеца. Получава забрана да посещава мачове на любимия си отбор. Фенклубът на “Левски" е разтурен.

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com