Преди 4 години за първи път гледах на живо мач от английското първенство. "Манчестър Юнайтед” с Бербатов срещу "Мидълзбро". Беше понеделник, 29 декември, 8 часа вечерта местно време - студ кучешки, със сигурност под нулата. Трябваше да си купя шал и шапка, за да не ми паднат ушите. На "Олд Трафорд" имаше 75 000 човека. Невероятно!

 

Тогава си спомних друг мач. Бях в казармата и гледах финала за купата на шампионите "Ливърпул" - "Ювентус".

 

По вина на английските фенове загинаха 39 италианци. Английският футбол стана синоним на хулиганство за години напред.

 

Та на "Олд Трафорд" се замислих как англичаните пребориха това, с което държави като България май тепърва се сблъскват. Зарових се в интернет и систематизирах най-важното.

 

Полицията

Още през 60-те години на миналия век по настояване на Футболната асоциация започва внедряване на цивилни полицаи в агитките по време на мач, които се опитват на място да предотвратят избухването на безредици.

 

През 80-те внедряването става в самите фенски групировки. Това понякога продължава цели месеци, а събраният материал се използва в съда.

 

Проблемите идват от критики за недостатъчната достоверност на доказателствата, а и полицаите понякога са принудени също да стават част от футболното насилие, за да не предизвикат подозрение.

 

През 90-те тактиката в работата с феновте става по-малко агресивна заради седящите места, повишаването на цените на билети и телевизионните предавания на всички мачове, което води до снижаване на посещаемостта при гостувания.

 

Тогава се създава и специален футболен отдел към службата за криминални разследвания, в чиито задължения влиза мониторинг на феновете и създаване на досиета на потенциално опасните.

 

В резултат след това ролята на униформените полицаи намалява за сметка на стюардите и частните охранителни фирми, наети от клубовете.

 

Технологиите

Димитър Бербатов вкарва единствения гол за победата на “Манчестър юнайтед” над “Мидълзблро” на 29 декември 2008 г. Атмесферата при температура под нулата е като в театър.

 

След 1980 г. изключително важна роля започват да играят системите за видеонаблюдение на стадионите. Днес те позволяват да се следи практически всяко едно място на стадиона. Заснемат се агитките по пътя към мача, както и на влизане. Всички това се вижда на монитори в специалните стаи, в които полицаи следят обстановката и са готови за реакция.

 

В борбата с организираното хулиганство властите имат правото също така да подслушват телефони, да четат есемеси и електронна поща и съобщенията в социалните мрежи на потенциални футболни хулигани.

 

Законите

От 80-те години на миналия век насам в Англия бяха приети редица актове, които позволиха хулиганите да бъдат преследвани както административно, така и углавно. Закон от 1986 г. въвежда забраната за посещение на мачове, включително и до живот. През 1998 г. е въведена забрана за продажба на алкохол на рискови мачове. Въвеждат се по-тежки наказания за черна борса - даже и за продажба на един-единствен билет.

 

Най-силното оръжие обаче е ефективността на забраната за посещение на мачове. Наказаните фенове трябва да се подписват в районното полицейско управление в часа на мача, а преди международни срещи им се отнема паспортът, а подозрителните могат да бъдат арестувани направо по време на мача.

 

Публиката

Още през 1989 г. английски психолози стигат до извода, че за намаляване на нивото на агресия и насилие по стадионите ще помогнат не толкова драконовските мерки, а грижата за безопасността на феновете и човешкото отношение към тях.

 

През следващите 20 години английските клубове са подтиквани, а понякога и принуждавани да инвестират в стадионите. Всички места стават седящи, комфортът за феновете е най-важното, появяват се нормална храна и напитки, а най-важното - нормални тоалетни. В резултат на това в чисто мъжката територия проникват жени, а да си доведеш детето на мач, не е толкова страшно. Клубовете приветстват увеличаването на сезонните абонаменти и семейните посещения на мачове.

 

Изводите

Безопасност, комфорт и зрелищност са трите главни фактора, които способстват за невероятната посещаемост на английските стадиони. Отиването на мач от опасно мероприятие, в което са въвлечени предимно маргинали, търсещи екстремни изживявавания, се превърна в приятен, престижен и донякъде модерен начин за прекарване на времето. И затова - доста скъп. По тази причина на новите стадиони се увеличава вместимостта на ВИП ложите, където са най-платежоспособните клиенти, които харчат не само за билети, но и за фланелки и други сувенири.

 

По този начин потребителската концепция за стадионите до голяма степен води и до победа в битката с футболните хулигани. Разбира се, трябва да се признае, че заедно с криминалните елементи от стадионите си тръгна и голяма част от обикновените фенове, които представляват не особено заможните слоеве на британското общество. Което от своя страна доведе до изчезване на специфичната футболна атмосфера на много стадиони.

 

 

Едуард Папазян, 24 часа

В момент, когато футболното "бекапе отроче" е на командно дишане, вече под грижите на партия ГЕРБ, комунистическата пропаганда доказва защо е всепризната и от своите най-върли противници. Едно нормално и дългоочаквано изваждане на светло на стенограми от архива на Политбюро на ЦК на БКП още от въздуха започва да се използва от наследниците на същата върхушка. А тя уж трябва да бъде потърпевша от достъпността до документите. Без съмнение, чрез подбрани абзаци ще бъде отклонявано вниманието по още десетки теми, свързани с истинските престъпления на комунистическото ръководство, а един случай с публикация в посткомунистическия флагман "24 часа" е много показателен. И доста окуражителен за "наследниците", които са жадни да бъдат оневинявани техните деди, да има професионално прехвърляне от болната на здравата глава...

Вестникът, в спортния отдел на който служат върлите цекисти Георги Банов и Едуард Папазян, първи даде пример. Другарите са набарали страничка от една стенограма, посветена на разгромяването на Ангел Солаков като министър на вътрешните работи. За четящите, не само спортни страници българи, отдавна е известно, че причината да бъде свален от високия пост заслужилият ремсист и предан комунист далеч не е покровителството му над "Левски", когото той успя да обедини със "Спартак" с решение на секретариата на същата партия. /Ще следим за стенограми от тези заседания, но не в източници като спортния отдел на "24 часа"/. Главната причина я има и в "хрпониките" на писателя Стефан Цанев, където се описва посещение на наша партийна делегация в Москва. На една от тържествените вечери пийналият ни шеф на делегацията друагар Солаков, реплекирал високопоставен съветски ръкововдител, който изтъквал само съветската помощ за освобождението ни от хитлеро фашизма. Водачът на нашата делегация се изправил със стакан в ръка и дал тост и за приноса на българското съпротивително движение, заслугата на партизаните, ятаците и всички онези, без които на съветския съюз нямало да бъде толкова леко...

Доста патриотично, но и доста конфузно се било получило, споделят в мемоарите си живи свидетели. Вестта за поведението на българския държавник, разбира се, е изпреварила завръщането на делегацията и Тато вече му е скроил шапката. Заиграването му по посока футбол, пък, известно и от острите подмятания между левскаря министър и червени привърженици от най-близкото обкръжение на "Първия" /сред тях и споменатите в стенограмата Мирчо Спасов и Григор Шопов/ , явно е добър повод да се раздуе повечко, за сметка на конкретния повод от Кремъл. А факти и доноси от запалянковски тертип дал господ...

Тук е моментът да се каже, че Ангел Солаков е най-омразният за левскарите, защото по негово предложение и активна служебна деятелност "Левски" преминава към ведомството на МВР. Това беше добре за спортистите, които най-после, след двайсетгодиша неравностойност с останалите военизирани клубове, можеха да се радват на привилегиите на пагона, на властови грижи като цяло. Но също трябва да се отбележи, че за Ангел Солаков, коренякът софиянец, "Левски" е детската му клубна любов, той не е чакал слизането на отряда "Чавдар", за да си определя футболните симпатии. Имал е и своя запалянковска мечта, вече като човек с голяма власт – да види един до друг на терена Гунди и Котков. Като министър на вътрешните работи я осъществява с лекота. По ирония на съдбата пък, само след две години, смъртта на двамата всенародни любимци става причина покровителят да усети първото голямо сътресение в кариерата си – макар и спонтанно, дошло от недрата на народната обич, стохилядното погребение е черна точка за вътрешния министър, който е трябвало да разгони със сила тълпата, уплашила със силата си цялата червена буржоазия...

Но да се върнем към онази извадка от една стенограма, която издъно е разстърсила изстрадалите боклукчийски сърца – "държавна сигурност подслушвала треньор на ЦСКА!" – кефят в заглавие се кретенчетата на Владко Зарков. И илюстрират мисълчицата си с картинка, която би трябвало да изтрие подуенските говеда от лицето на футбола, а любимците на Мирчо Спасов и Григор Шопов да тръгнат с чисти сърца към своята нова свещена отечетсвена война... Пък и самият Ангел Солаков си признава за подслушването на треньорския телефон. "Защото имахме данни, че провежда разни комбинации за спечелване на срещата...", уточнява пред разледващият всесилния син министър.

"Докладчици по темата" били Мирчо Спасов и Григор Шопов, ненадминатите и несменяемите главорези около Живков. Да не би те да са разследвали какви комбинации готви треньорът на техния любим червен отобор? Нека Солаков да си опере пешкира както си заслужава...

Но според мен, разпростирането по тази "антилевскарска" тема си е жив автогол във вратата на червените комплексари. Те по принцип гледат да се уловят и за най-незначителното, за да се поразтоварят малко от срамното си минало, за сметка на "привелигерованите от Подуене". И тази привелигерованост се опитват да доказват, но това не може да мине без глуповато преиначаване на историята. Само че ние, левскарите, сме много по-пасивни и незаинтересовани какво правят македонстващите "армейци" с чуждата история. Ами вижте и този случай – разследват участието на властта в полза на футболен клуб "Левски" – но кои го разследват? Истинската власт е Тодор Живков, а той, явно се вижда, е готов да смаже не само ръководството, но и целият клуб. Първите му помощници, върли цесекари, още по-готови да режат издъно. Останалите членове на политбюро, може би стотина с кандидат членовете, до един са зле настроени към "Левски". /Да припомним, че Борис Велчев вече не е в тази компания, а набедената левскарка баба Цола вече се е напикавала по време на заседанията/.

Коя власт тогава стои в защита на "Левски"? Кои от властта?

Спомням си какво беше отговорил в едно интервю полският дисидент от "Солидарност" Адам Михник. Въпросът беше – кое е най-лошото на комунизма? А отговорът- онова, което ще дойде след него!

Всеки може да го потвърди с днешна дата. Заминал си е Мирчо Спасов, неговият пряк наследник като началник на държавна сигурност Димитър Иванов-Гестапото не само оцелява, но и оглавява новите групировки, заместник на Илия Павлов в Мултигруп, заместник президент на цска, достоен при това... Всъщност, най-лошото през посткомунизма е четъвртата власт. Тя нахълта в сегашния си ужасяващ образ покрай червените куфарчета.

Да се върнем пак на простичкия пример от страниците на "24 часа", мигновено тиражиран и преизтълкуван за нуждите на десетки хиляди нискочели консуматори. А манипулаторът Георги Банов знае как да е по-убедителен – подмята ни как феновете на цска приели с огромно задоволство архивмото разкритие. И поставят в "устата на народа" следното убедително и документирано мнение:

“Рухна и последният мит за някакъв отбор на народа. Всички виждат, че става въпрос за отбор на властта. Пуснахме подписка за отварянето на досиетата във футбола, но всички, включително и сегашните управляващи, си правят оглушки. Със сигурност ще има доста интересни имена", казва привърженик на “червените", които веднага изпълниха форумите с факсимиле на документа на Политбюро."

А това е само началото на "Стенограмиадата" у нас. Оставете го футбола, в крайна сметка той е под контрола на втората по футболна компетентност партия, след онази БКП. Нали нейиният централен комитет създаде сегашния централен клуб, а герберският се е заел със спасението му. Но представете си какво ще настъпи, когато започнат да се вадят парче по парче стенограми за голямата химия, за голямата металургия, за голямото земеделие... След всяко добре подбрано парче стенограма ще се появяват десетки и стотици коментатори и форумни капацитети, и ние ще трябва да се примиряваме, че политбюро е действало по незибежност и само в интерес на светлото бъдеще.

Ще се отколонява вниманието, както при "големия футбол". И няма да можем да разберем на кого са били нужни тези прескъпи спортни витрини, играчите, които ритат топка, а получават полковнишки заплати и космически пенсии. Дали в някоя от стенограмите няма да се разнищва и поведението на друг министър, който влиза в съблекалнята и повишава в сержантски чинове голобради редници, понеже отбелязали гол...

Но едва ки ще има друга стенограма, от която да научим за сгафил министър запалянко, ако името му не е вплетено в кремълски гафове. Между другото, Ангел Солаков наистина се оказа "спортен човек", защото дълги години след това оглавяваше олимпийското ни движение, написал е и книги по такива теми.

Казвам го, не за да реабилитирам личността на най-злополучния левскар в стогодишната ни история – вкарал клуба в милиционерската система, а за да припомня все пак, че е с по-интелигентна закваска, не е от фатмашко-селската порода на своите футболни опоненти сред членовете на политбюро.

Все пак, от тази първа кампания на "Стенограмиадата" левскарите трябва да сме по-доволни – Мирчо Спасов и Григор Шопов, мракобесниците, свързани и със зловещите лагери в Белене и Скравена, са официално афиширани като фенове на най-великия български отбор. Дано по-нататъшното медийно четене на архивите е по-малко избирателно, макар че широко скроените левскари си имат достатъчно дълга и достойна клубна история, за да търсят аргументи от партийните заседания.

А ако някой наши активисти все пак се ангажират, то първото, което ще блесне с пълна сила, това е, нашият тоталитарен клонинг си е отбор на двете силови министерства. Създадени по московски образец, цели 35 години след появата на "Левски" – София.

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

ОНЗИ ден, в неделя, 300 човека, разделени на две приблизително равни групи, се млатиха като животни в центъра на София.

 

Гърмяха бомбички, разменяха се удари с предмети, ля се кръв, хвърчаха линейки. Все едно сме в алжирска петролна рафинерия, завзета от ислямисти, а не в градина, в която градина има два стадиона, а в неделя към 15 часа, когато се вихреше мелето, при хубаво време хиляди столичани бяха излезли на разходка, в повечето случаи с малките си деца.

 

Само ден по-рано в зала 3 на Националния дворец на културата млад мъж извади пистолет и почти го опря в слепоочието на политика, който е един от малкото, излезли на сцената още на 10 ноември 1989 г. и останали актуални и до днес - Ахмед Доган.Мотивите на нападателя Октай Енимехмедов са все още неясни, но ясно е едно - случката беше невероятен провал за Националната служба за охрана, която трябваше да пази лидера на ДПС. Въпросният Октай не само имаше пропуск за конференцията на движението на врата си, не само е успял някак си да влезе в залата с пистолет, па макар и газов, но и успя два пъти да произведе изстрели, като за щастие оръжието засече.

 

Далеч съм от мисълта, че двата инцидента са свързани по някакъв начин, макар нищо чудно някой да изкара Енимехмедов привърженик на един от двата футболни гранда. Приликата обаче е в действията на тези, които трябваше да предотвратят инцидента, вместо сега да го разследват. И полицията в Борисовата градина се справи толкова некадърно, колкото и служителите на НСО, които са били сложени да охраняват персонално Ахмед Доган. И дори може би по-некадърно, защото за първи път се случва на публично място по такъв начин да нападнат политик, докато мелетата между агитките на "Левски" и ЦСКА стават по няколко пъти на година.

 

Първо. Очевидно някой е подценил важността на мача между баскетболните отбори на "червени" и "сини" ветерани, насрочен в залата на "Българска армия". Един мой началник преди повече от 20 години ме поучаваше, че "Левски" и ЦСКА на табла да играят, пак е дерби. Следователно, трябва да се охранява като дерби, а не полицията да се появи и да преброи ранените, прибирайки пътем неколцина хулигани, бягащи очевидно по-бавно.

 

Второ. Дали не е малоумно патрулиращите полицаи в парка да не успеят да забележат, от една страна, струпалите се край магазина за фенартикули и касите на "Българска армия" над сто привърженици на "червените", а от друга - втурналите се към тях горе-долу толкова "сини", въоръжени с бомбички, прътове и дори щека, вероятно дръпната от близкия импровизиран базар за ски екипировка. Айде това да ставаше късно вечер, на лунна светлина, ами то - почти по обяд, когато слънцето грееше най-силно.

 

Трето. Не знам дали някой от полицията, МВР или някой друг орган, занимаващ се непосредствено с феновете, е обърнал внимание на грубичката шега на ултраси на ЦСКА, разпространена в социалните мрежи и имитираща рекламата на кредитни карти: "Да видиш как левскарите взривяват собствения си стадион - безценно!" във връзка с предстоящия ремонт на "Герена". Съвсем логично бе да се очаква някакъв отговор именно в момента, когато ЦСКА открива ново съоръжение, пък било то малка баскетболна зала.

 

Написаното дотук съвсем не е опит да бъдат оневинени хулиганите. Напротив - съществуването им е един от основните фактори за обезлюдяването на стадионите по време на мачове, което пък е съставна част от регреса на българския футбол.

 

Но в същото време никой не може да ме убеди, че репресивният апарат на държавата не може да се справи с 300 пикльовци, които имат нужда да изпуснат парата и го правят, като пребиват себеподобни.

 

Приликата на фенския бой в Борисовата градина с нападението срещу Ахмед Доган е и в това, че се размина с малкия дявол - няма жертви, само сравнително леко пострадали. Но дали същото мислят близките на Младен Младенов, който през 2000 година бе убит при идентични обстоятелства след вечното дерби. Тогава две групи враждуващи запалянковци се сблъскаха недалеч от паметника на Патриарх Евтимий и хвърлена бомбичка се взриви край пиещия кафе в заведение на открито 30-годишен мъж и отне живота му. Излиза, че 12 години и половина не са били достатъчни на полиция, прокуратура, съд и БФС да стигнат до адекватно решение как да се справят с футболните (спортните) хулигани, за да няма повече жертви. Което еднозначно говори за интелектуалния им потенциал.

 

Разбира се, има и друг вариант за случилото се - футболните (спортните) агитки не се пипат, защото са удобни за манипулиране от политически и криминални групировки, а най-много веднъж на две години идват някакви избори. Но това е твърде зловещо, за да го вярвам.

 

Едуард Папазян, 24 часа