Архив БД - КОЙ Е ОТБОРЪТ НА НАРОДА?
Петък, 23 Декември 2011 19:03Така озаглавена, темата се разискваше във форума на Гонг.бг. И авторът на разсъждението с армейски хъс се нахвърля върху „синия” клуб, който незаслужено се кичел с тази „титла”. А всеки знаел кой е най-титулуваният…
И по-натам в спора преобладаваше мнението, че у нас имало само един отбор, заслужаващ да се нарече отбор на народа. Тъй като цска бил най-обичан и донесъл най-много радости на българския народ…
Пък „говедата” – как щели да бъдат отбор на народа, след като цяла България ги мразела? И като пример, споменават се имената на 5-6 града. На първо място, разбира се, градът на жълто-черните орки. /Да не би да има и червени…/ В този град дори ни стреляли от балконите с въздушни пушки, толкова сме им били омразни, коментираха червени форумци…
Налага се да припомня, че Перник е в „кавгана” на династия Гоце, в жилите на населението тече „пра червена кръв”, там царуват мутро – князете Гърню и Прахлю, а сред най-известните им придворни са болярите Цимбик, Перо, Дучан, Главан, Луканкнах, Майкълан…Под тяхното воеводство бойци от племето фъфликуни, в съюз с орките, са пленявали не едно и две бойни знамена на синьото племе „герени”.
Обаче – може ли един футболен клуб, собственост на крале, макар и боклукчийски, да претендира за това плебейско прозвище? Народен… Ами монархическа Европа ще настръхне от признанието, че в жилите на пернишките аристократи не тече синята кръв! Без този цвят всякакви претенции за равнопоставеност с другите монархии отпадат. Дори „техни величества” от Швеция, Дания, Британия…и още половин дузина, може да поискат преразглеждане на договорите, които уреждат дворцовото сметосъбиране от българската кралска фирма „Титан”! И дори да отзоват обратно в страната ни обслужващия персонал около контейнерите. Също и да откажат лиценз за бъдещи футболни срещи с неблагородните бивши армейци..
/Такъв един случай имаше преди три лета, когато им бе отказано европейско участие, май по причина за съмнителен произход и финансов недоимък. Старият континент трудно прощава не само липсата на синя кръв, но и далаверажийството на партизанските клубове от бившата система…/
Всичко това трябва да се има предвид, щом на фъфлещите аристократи им хрумва да се наричат „Отбор на народа”. Преди беше по-прегледно – в народния парк на свободата, на стадионнародна армия, централният отбор на народна република България жънеше народни победи, в прослава на народната власт. И в името на народния лозунг „Масов спорт, ярки комунистически добродетели.”
Инак, от гледна точка на пропагандата, и днес всичко е налице за успеха на мероприятието „отбор на народа”. В сайтовете, собственост на деца на народната номенклатура водещо лого в лентата на футболните клубове е народната емблема с петолъчкатаи началната година на съветизацията у нас. Начело на медиите пък, пишещи за народния ни футбол са повечето доказани народни будители, които омайваха народа с народни статии за недъзите на народния футбол . Сега допълнено и с поправките, че всъщност лозунга за ярки комунистически добродетели било левскарско изобретение…
Никой не отрича, че в момента народните запалянковци могат да се вдъхновяват за омраза срещу класовия футболен враг не само от статиите на старите народни трибуни от работническо-селския народен печат, но и от по-модерни червени лекета, какъвто се явява народният сатирик Кольо Колелото, например.
/Кольо радва червените народни акнета и всяка седмица открива по някое колело в областта на клиширания хумор. Но колелото му се върти предимно към перефразата „Бездарието е цесекизъм”…/
И още по темата „отбор на народа” – може би на Кольовци и Гаговци тази мантра по-трудно им се получава, тъй като, черно на бяло, преди стотина години някой е направил следната народна конспирация :
Някакви народни пишлемета, /под диктовката на някой народен доносник Тара/, с цели 35 години са се изхитрили да изпреварят молотовката, пренесла през Дунава едно изкуствено дръвче с готово узрели лимони. Дръвчето се оказало шампионско, но с плитки партийни корени…
——————————————
За корени стана дума наскоро и между мен и народния философ Вичку Колев. Бях се спрял до него на връщане от хижа Парнарица, прасетата му ожесточено ровеха край едри дънери. Явно търсеха някой изостанал желъд, а Вичку ме осветли с присъщата си изчерпателност:
-Майка си и баща си търсят, мамка им дива. Туй праситу нямани не признава, само му дай да яде и да сере. Като спре да яде, все едно не е живо…
Тъй си приказва народният човек, и изглежда доволен, че стоката му спада към малотрайните и малоценни предмети – утре ще дойдат прекупвачите, а той ще се хване с новата сюрия. Други са „народните изискванията”, ако в двора си имаш работен вол или дойна крава. За тях добрите стопани дори си водят родословно дърво, а писатели като Елин Пелин пишат прочувствени разказчета…
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Има ли комитети, има харизма
Сряда, 11 Януари 2012 01:22ДОРИ ПО ПЪТЯ КЪМ ЗАТВОРА, ЧЕРВЕНИТЕ АКТИВИСТИ НАМИРАТ ВРЕМЕ И СИЛИ ДА ОСНОВАВАТ СПАСИТЕЛНИ КОМИТЕТИ И ОТРЯДИ
Най-интересната футболна новина в началото на седмицата се оказа пак свързана с централния клуб. Колко достоверна, колко не, но важното, че се заговори за поредния комитет, който ще спасява четирите букви от славянската азбука.
/Навремето учени-граматици са се обединявали да спасяват от руско влияние букви като ер-голям, ер-малък, е-двойно… Сега обаче тревогата на мислещата номенклатура е как да не изчезнат букви като ц.с.к.а…. След като отидоха, че се невидяха съкращения като ссср, ткзс, та дори и такива като ЦК на БКП, представяте ли си…/
Но на въпроса – Лупи, който най-добре беше усетил каква благодатна мина е „червената общност” за всякакви пусканици, от които може да се печели, по пътя към централния /затвор/ е решил да изпробва още веднъж градуса на изветрелите червеноармейци – като им обърне внимание, че има начинчервените боклуци да изгонят благодетелите си-боклукчии от червената боклукчийница. И този начин е: основаването на „комитет за спасяването на цска”.
Това налага да направим един кратък преглед и на други такива комитети в кратката, но славна история на червеноармейския футбол…
Първият комитет, разбира се, е свързан със самото начало на централния армейски клуб. И този комитет също се казваше „централен”, само че беше с пет букви – ЦК на БКП.
/ На акнетата, които току повтарят – говеда, покажете указа, пак ще посочим къде те самите да си го търсят – на нас той не ни е необходим. А архивите, особено комитетските, са от живи по живи. Там няма как да липсват документи по създаване на военно поделение към главно политическо управление на МНО. И питайте някой ваш бивш титуляр от партийния печат – дали е възможно двайсетина млади момчета, повечето не служили войници, да придобият офицерски звания веднага след като са ги одобрили за ритнитопковци през в далечната 48-ма. Питайте също и дали това е възможно без знанието и препоръката на централния комитет на партията?
А вие – указ, та указ…/.
Обаче, по-специално внимание заслужават постсоциалистическите комитети, организирани на доброволни начала. Те целят да се запази целостта на витрината и ако може – тя да се върне от „синия 21 век” отново в червения двайсети век. Където са успехите, където са сигурността, титлите и полуфиналите.
С една такава програма се изяви, например, Комитет за спасявване на цска – 2008. Той е съставен от видни интелектуалци, 29 на брой, като само 17 от тях са с доказани досиета за агентуно минало. Интелектуалците, сред които Иван Гарелов, Георги Коритаров, Кр. Патрашкова, Светла Петрова, Явор Дачков… пожелаха да слеят червените си мислещи сърца с тези на „немислещите” – Димитър Общи – Дучето, Иво Главата, Митю Луканката…
„Под звуците на петолъчковия химн, изпълняван от любимката на Фидел Кастро, комитетските хора – мислещи и немислещи , са се заклели над библията на пророк Ставрий във вярност към свещеното четирибуквие. „Цесека илиу смърт „– гласяла паролата. А полумислещите собственици на отбора доволно са потривали бухалки – как хубаво се нареждат работите около тяхната висажийска легитимност… И с радост са дали пернишката си дума девизът – цска или умри, да бъде изписан върху контейнерите за разделно сметосъбиране във всичките български градове…
Този пленум на комитетските хора се е състоял в една столова на стадион българска армия, подобна на онази, в която няколко подпухнали бивши партизани са подписали протокола за узаконяване на решението на секретарията на централния комитет от 1948-ма…”
Тази информация в Блога на Драгой, потвърдена от седем независими източника, отново ни връща към настоящето на червената харизма. За да потъврди върху какъв як темел е построена днешната землянка на най-титулуваните в родния футбол. Чест, гордост, слава – цска или умри!
Обаче, яка е армейската душа – гърчене има, но умирачка – не!
Затова ни припомня и инициаторът за създаването на най-новия комитет за спасяването на свещените четири букви.
Александър Томов – Лупи, бивш министерски секретар при Тато, вицепремиер при бесепарите, централна фигура при олигарсите, най-видна фигура при социалдемократите….по най-естесвен път издигнал се до президент на най-успешния ни футболен соцклуб….
Този човек, на път към централния затвор, намира време да помисли и за свой комитет за спасяването на своя централен футболен клуб на соцдемократичната партия…
Е, как да не му свалиш фуражка на такъв пшредан и безкористен деятел, съумял да закупи от Черепа един европейски гранд срещу едно кремиковско хвостохранилище!
И как да не те облее топлия фал на вдъхновението, ако си писач на библии или на игриви фейлетончета за автобус номер 120? Ами че те темите и сюжетите са изчистени и подредени като в коридорите на бившия партиен дом, откъдето съвсем прибързано свалиха двутонната петолъчка. Греби със шепи и пиши, пиши…
Обаче там, където трябва да изпишеш „харизмата”, просто го заместваш с едно „подуенските говеда” и удряш печата на Комитета. А десетилетията го доказаха – има ли комитет, има футболно четирибуквие.
За жалост, продължава да има и „червен тумор”.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
На крак, о, фъфлеци презрени!
Събота, 11 Февруари 2012 20:35В ОЧАКВАНЕ НА ЩУРМА НА ЗИМНИЯ ДВОРЕЦ В ПЕРНИК
За да не излезе, че блогът ми си няма друга работа, освен да пресреща фъфлещи автори от гарнизонният сайт Спорт1, ще поясня, че като автор-любител наистина нямам други ангажименти, нито амбиции, освен да се противопоставям на гадориите по адрес на “Левски”, които се леят изпод фуражките на такива като Георги Атанасов и Кольо Колелото.
За първия е ясно, че като баща на фъфлеща България, е заложил да се препитава 90 процента от омразата си, срещу десет процента симпатии към своите. А покрай това е постигнал лично благоденствие, равно на нищетата под кепетата на донаборбиците-почитатели.
По интересен е другият случай – един претенциозен писач, от малкото червени фъфлеци, които могат да вържат две приказки на кръст, всяка седмица се изявява със спуснати му от работодателя нелепи теми. Но това може и да е било условието, когато се е явявал на кастинг за длъжността „ротен фейлетонист”. И печениятрабкор ГА-га е усетил в средниста дарбата да върти двайсетината думи, нужни му да въодушевява една маса, лишена от нормална история и клубна идентичност. А творческите несполуки на Колята идват от неговата мекушавост да изпълнява дребни и тъпи форумни поръчки.
Като тази последната. Под заглавие „Интернационално село”, Келеша се е заел да усмива очакваното спонсорство за „Левски” от руска външнотърговска банка. Гара Подуене, като една от двайсетината думи от кастинга при Га, върши работа. Няма проблеми и при описание на топографията и топонимията на квартала.
В миналото е бил сред изостаналите, населен с унизени и оскърбени, не случайно царвуланковците от отряда Чавдар стъпват най-напред в този район, не случайно първият им клуб „Спартак” е основан точно в Подуене. Няма как да е в „Лозенец”, близо до могилката на левскарите. Там интернационалистите стъпват по-късно, за да се настанят в къщите на по-богатите, а тях да запратят по своите селски краища.
Но на Коля не му трябва истинската история, работодателят иска да блесне несправедливостта от една държавна помощ за говедата. И наемникът вкарва още някои нови думи в своя „говеждия списък”, преписан от ГА-га. В случая това са думите „рубла”, Маркс и Енгелс, помашко-еврейски”…О, и какъв кеф, каква творческа инвенция за насиления от конюнктурата автор – унизените и оскърбени посрещачи щели да танцуват казачок под звуците на „Калинка мая”, „Падмасковские вечеря”…. /Може би и „варшавянка”, за която Коля не се е сетил, но дучетата ще му я припомнят, когато тръгнат да превземат зимния дворец в Перник/.
————————-
Ех, Коля, какой тъй бляд!
А че Колята е „бляд”, това той доказва в края на всяка седмица. Но само той ли е виновен? Унижават и оскърбяват с такива поръчки един безпорен талант, един от малкото среднисти в червената общност, спечелил сърцата на стотици фъфлеци в гарнизонния сайт…
А ако и аз, подобно на работодателя ГА, /бивш труженик на лъжата във фирмата „Пролетарии от всички страни…”/, се позамогна покрайомразата си към тумора в българския футбол, може би ще направя от блога си разкошен сайт. Също ще наема и измекяри, които да пишат срещу аризмата. Познайте, читатели, кой ще е първият автор, когото ще поканя, за да громи панчаревската кочина и пернишко-мутренската червена мафия?
——————–
Така е, Коля ще поканя. И за него това ще бъде едно творческо облекчение, един ренесанс, от какъвто момчето явно има нужда. Защото аз няма да му поръчвам лъжи и клевети, а само истини.
Например, как щяха да изглеждат фактите, изложени в анализирания тук пасквил „Интернационално село”…
Първо, за споменатия пролетарски вожд и основател на Интернационала Карл Маркс трябва да каже, че е роден на датата5 май – тогава, когато е учреден и централния /и интернационален/ футболен клуб на България. Възроденият автор сам щеше да се сети да напише под звуците на кой химн на международната раборническа солидарност партизаните са подписали обединението с унищожения вече царски клуб АС-23. /Тук той може да вмъкне и кратко интервю с Прекия Наследник на този унищожен по политчески причини клуб. Разбира се, ако на интервюирания Говедоебач му разрешат свиждане…/
——————-
По повод свастиката на интернационала, която е пентаграм, и всеки един от лъчите символизира солидарността на унизените и оскърбените от петте континента, бих препоръчал на своя дописник Кольо да посети музея на тоталитарното изкуство. Там още от входа ще се натъкне на двутонната петолъчка, свалена от върха на Партийния дом.
/Не под звуците не на „О, парии, презрени”, беше свалена, а под натиска на тълпата, която радостно скандираше по площадите – „Червени боклуци!”/
За Коля ще бъде голяма изненада, че този тоталитарен музей се намира не в село Драганово, нито в село Подуене, а в квартал „Изгрев”, община „Червена звезда” и е известен като „номенклатурния квартал”. Построиха го за цървуланковците, дошли в София „унижени и оскърбени”, за да създават червена буржоазия.
На моя любим автор Коля няма как да не му хрумне, че същите цървуланковци само за две-три десетилетия, успяха да построят неедин, а цели два кремиковски гиганта – единият металургичен, другият футболен…
/Кремиковци и цесека,
два колоса на глинени крака
както се пее в една постчастушка/
—————
Абе, имам си идеи и проекти как да ползвам таланта на затъналия в гаговщина гарнизонен хуморист. А щом толкова има слабост да пише за „парии презрени”, нали казах, още дълго време под ръка ще му бъдат „червените фъфлеци презрени”. Те са под ръка и за всеки автор, който е следил как се развива пасмината от две десетилетия насам. Сега призивът е да се съединяват от всички страни, за да гонят боклуците от „армията” Пак си дават кураж с мощните призиви Кур за Леффски, КЗЛ, гувяда мрете…Това за тях има смисъла на „Вся власт советам”.
——————-
Като роден сатирик, Коля не бива да изпуска поредният залп срещу Зимния дворец в Перник. Комисарите на Дучето призовават фъфлеците да се влеят в червените ескадрони и да полетят към утрото на светла ера, с факела на нова вера…. /Така, както го направиха срещу игото на мултигруп, черепгруп, митал груп, лупи груп…Сега е ред за Вис-груп, дано успеят/
Без достъпа до такива велики за историята теми, с наложеното му от гарнизона дребнотемие, талантливият измекярин Коля проспива епохалните събития - докато дращи за гара Подуене. Вместо да увековечава новият Броненосец Патьомкин, Келеша описва движението на автобус 120.
Налегнат от неизбежната криза в жанра, тази хиена на армейския пасквил нищо чудно да свърши на Четвърти километър. И в съседство с Прекия Наследник на ас-23, да бистрят края на подуенското зло.
Да сложим и за капак на цялото гърне кавърверсията „На крак, о фъфлеци презрени, на крак, повредени от га-га ”, Тя ще се лее от радиоточката, поставена над главата на Прекия Наследник. Другите, не преките наследници, ще очакват друг Кольо, за да им дава кураж.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Барабар Петко с македонците
Вторник, 28 Февруари 2012 14:12КАК ЕДИН ФЪФЛЕЩ ИСТОРИК ХВАЩА ПОДУЕНСКИЯ БИК ЗА РОГАТА
Малко след десанта „Пустинен финал”, донесъл мъченическа купа в отрупания с джунджурии соц музей, в щаба на Sport1.bg се завърна и бащата на фъфлещата общност – Петко Суровянски . За него се бяха понесли тревожни слухове, че е загинал от ръката на ДС, докато е гонел подуенското зло в района между Сухата река и Моста Чавдар. По разпределение, този район се пада на Кольо Колелото, който изследва народопсихологията на пътниците от автобус номер 120, както и размера на бананите на по-видни левскари. Обаче нарушение на конвенцията няма, и децата на лейтенант Га-Га са си в приоритетите. А за своето дълго отсъствие от антилевскарския щаб, фъфлещият историк даде доста странно обяснение пред нискочелите почитатели – бил се посветил на четене в някаква библиотека!
Това е вторият виден армейски интелектуалец, който се решава на такава стъпка в рамките на една година. Първият е писателят Димитър Пенев, който е имал среща със свои читатели в библиотеката на село Мрамор…
Обаче, защо този плодовит автор на „обективна журналистика” чак сега прибягва до книжно хранилище? Ами не е имал потребност, сигурно, той си пишеше мантрите по принцип, пък и в Гугъла има повече от нещата, които му вършат работа срещу подуенското зло и сините комунисти. Но ето, че с оглед на измененията в статуквото на вражеския лагер, на антиговеждите автори се налага да дадат своя принос за един идеологически „Пустинен финал”, на този фронт мъчениците не са по-малко. В този смисъл посещението на Суровянски в библиотеки може да се приеме за плодотворна акция по старата армейска програма „Бегом до хоризонта”.
——————-
Да цитираме нещо от публикацията, с която пореден дебют направи фъфлещият фелдфебел-историк, стреснат от хубавите неща, които се задават в омразното Подуене:
„Днес пропагандният апарат на отбора на ДС отново надига глава. Отново напира да лансира лъжите и измислиците на подуенския фолклор. Отново онеправдава виновните и клейми невинните. Отсъствието на адекватност всред цесекарската част на журналистическата гилдия не е от днес и не е от вчера. С действия и бездействия червената журналистика помогна ЦСКА да не бъде в състояние да изпълнява историческата си мисия. И е време някой да каже нещо и за това. Защото големите и заслужилите няма как да пострадат от истината. И защото е задължително истината да се знае. Тя е Чистилището. Тя е вратата, през която може да излезем. На светло и на чисто”
———————-
Това се казва да хванеш подуенския бик направо за рогата – той, лефскарят, още съществувал, защото цска не изпълнявал историческата си мисия по вина на червената журналистика…
Какво да му кажеш – освен че за „историческата мисия” времето е минало както на стария тръбач, който приканваше полка със сигнала „чорба каша, чорба каша….”.
/Няма ли днес някой заможен тръбач с червено куфарче да изсвири –чорба каша, чорба каша…/
При шапкарите има една особеност, и тя е валидна от Чингиз хан до генерал Марин –все някаква войнишка заетост, докато Господ раздавал акъл. Или се случват някакви маневра из пустинята, както бе в последния случай. Суровянски, обаче действително е бил в библиотека, и за доказателство дори цитира пасажи от вестници срещу „Левски”, както и срещу журналиста Асен Спиридонов. Него пък оборва с тълкувания между редовете. Но си служи и с „безспорни научни факти”, като тези, че лефскарите са милиционери, и в споровете се придържали предимно към подуенския фоклор…
—————————
Дотук добре, но защо възпитаникът на Гугъл не е пожелал библиотекарката да му донесе не само цитираният отгоре-отгоре стар вестникъ „Спортъ”, но и нещо фумдаментално за общественото устройство във времена, през които възникват военизирани спортни организации, ползвани като витрина на властовите успехи? Например книгата „Фашизмът” на Желю Желев е можело да му донесат в читалнята. Та дано прозре що за „историческа мисия” е възлагана на неговият българо-съветски отбор, в условията на сто процента тоталитарна държава.
Друг пропуск на читателя новобранец е, че не е пожелал справочна литература, от която да набере знания за еднаквото значение и еднаквия смисъл на милиционери и армейци, под ръководството на единствената партия. Не на всички партии, какъвто е всеобщия любимец „Левски”, а само на една.
Можел е, Петко, да попадне на конкретния пример с един известен генерал, дългогодишен началник на футболен клуб „Спартак”, а после дългогодишен началник на футболен клуб цдна. И в Гугъл да напишеш „генерал Здравко Георгиев”, пак може би го има премерът – как едно спартаклийско „говедо” десет години управлява милиционерския клуб, а после цели 15 – армейско прасе и заместник на Добри Джуров.
/Да вметна, че от шест десетилетия насам – съотношението МВР- министър – от цска и „Левски”, е 80:20./ В първата цифра не влизат втори цигулки като Мирчо Спасов и Григор Шопов – най-зловещите комуняги, убили и спонсора ни Иван Карадочев и невероятният музикант, бохем и левскар Сашо Сладура/
———————–
Да не преразказваме на Петко повече онова, което той сам би могъл да прочете, ако пак се реши да влезе в библиотека. Но едно списъче с препоръчителни заглавия, непременно трябва да съдържа и книги за тайните служби и репресивният апарат. Както виждате, Суровянски много ни бори с това ДС, а библотекарките явно крият от него такива мемоарни книги, като „От Девети до Десети” и „От Шесто за Шесто”. Ако си ги поиска на регистрацията, фатмака може да получи и кратка консултация– че авторът им Димитър Иванов-Гестапото е последният началник на държавна сугурност, основател на Шести отдел, после първият вицепрезидент на Мултигруп, член на управителния съвет на цска, активист за спечелването на първата демократична титла на червените…
Също и издател на в. „Земя”, където бе публикувано неговото култово последно интервю с ген. Джуров, озаглавено „Защо създадохме нашият ЦСКА”
—————-
И представете си, че такъв човек имаше някаква връзка с „Левски”!!!! От едни мижави Тара, Бара, Николай … бившият партиен секретар в Работническо дело, Жорко Атанасов, направи истински бизнес. Че и ехидни хвалби – как от темата за доносниците е нанесъл „най-голямото поражение на подуенци извън терена”. И сигурно е прав, като виждам как се притесняват младите левскари, че двама-трима от управителния съвет имат картончета.
А Митьо Гестапото няма картонче. Което прави колегата му Ставрий горд армеец…
—————–
И една идея за разследващия фатмак, който пише за „простия аргумент, че няма как ЦСКА да бъде създаден с партиен указ, най-малкото защото БКП никога не е издавало укази. Издавало е решения”
Нека да се отклони малко от библиотечния си проект и да посети държавния военен архив и останките от централния партиен архив. И ако там има Решение на секретарията на ЦК на БКП за създаване на военно спортно поделение, /а такова сто процентово има/, какво значение дали това се нарича Указ, Решение или Заповед? При всички случаи не е гражданска воля на ентусиазирани юноши, както е било край Могилката.
————-
Въобще, щом вече се е отдал на науката, да не му пречим, може пък и да стигне до своето Чистилище.Лошото е, че докато бяга „до хоризонта и обратно” запаленият по футболни дискусии червен фатмак, насреща му няма професионалисти, които да го направят на седем стотинки заради гаврата му с нашата левскарска история. Аз си губя времето, защото се дразня от невероятните гадории,които всеки ден се изливат изпод фиражките на трима-четирима „спиртаци”. Но нито имам призванието, нито по-широка трибуна да пиша реплики срещу македонстващите интернационалисти с марка „цска”. Професионалистите, симпатизиращи на „Левски” пък, с основание си гледат медийният бизнес.
Другото, което излиза извън рамките на футболните дискусии и помии е, че по отношение на футболен клуб „Левски” македонските националисти и българските антилевскари са на един акъл. Филмът “Второ полувреме” го показва. И като нищо могат да се съюзят в претенциите, че и Васил Левски е македонски герой.
Впрочем, ще следим какво още ще изрови историкът Суровянски-Македонски от своето ново увлечение по биублиотечното дело.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Фейсбук-номерата на Наско Сираков
Сряда, 07 Март 2012 00:02ПОД ПРЕДЛОГ, ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МУ ЗАБРАНИ ДА СИ КАЗВА МНЕНИЕТО, МАНИПУЛИРА ПОДЛО ОТ СТРАНИЦАТА СИ
Два-три пъти седмично от първите страници на футболните сайтове научаваме какво бил казал Наско Сираков на своите многобройни приятели във Фейсбук. Най-често това са мнения, свързани с работите в бившия му клуб „Левски”. Не го прави натрапчиво и агресивно, достатъчно умен и интелигентен е. Но няма как да скрие и намеренията си за какво ще ползва “мрежата”…
Вчера той коментира треньорска грешка на Николай Костов, но едва стигнал до почитателите в страницата, критиката му вече е поета от първата страница на Спорт1. Там новината е: ‘Наско Сираков нападна Костов”.
Какъв кеф!!!!
Леко позакъсня освновният плювач Дон балон, тъй като е трябвало да оформи съвсем „добронамереното” изказване на най-успешния директор като сензационно предупреждение за бъдещето на синия клуб – с този треньор, титлата през крив макарон!
В последно време тактиката на недооценения футболен ръководител е да ползва не директни интервюта, а тъкмо Фейсбук. Вече няма нужда да се вербоват симпатизанти тип „люлинци”, всичко е културно и легално. Но не всички, от които зависи кариерата на Сираков четат страницата му, има и друг “мониторинг”. За обобщения на изпъстрената с неуспехи визитка след ерата „Левски-европейски”. 2006-2008 г.
Когато Наско изпраща „невините си послания”, той е наясно, че те отиват директно по първите страници на жадните за „нещо по така”. И знае, че ще предизвика изпускане на нервите от някои директни противници, каквито са Батков и Гонзо. Последват техни реплики, после контра реплики, а гадните дописници нали от това се прехранват. За да се провикнат лицемерно: Спрете се бе хора, убихте “Левски”…
И така се получа търкала, от който Наско нищо не губи засега. А онова, което е печалба за него, е загуба за “Левски” – винаги е било така, когато не е пряко обвързан с клуба – твърдят го 80 на сто от запознатите…
Така минава пореният подъл номер, около Наско Сираков продължава да се шуми, макар че той нищо не прави, за нищо не отговаря, а само радостно отговаря на любителски въпроси. За които е сигурен, че ще отидат там, където му е целта. Затова е хубаво да се организира една “фейс-група” от същински левскари. И тя да се казва: “Върнете Наско и Мъри, спасете “Левски” от медийни интриги”. Друг начин не се вижда засега.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Плоският треньор на плоския отбор
Петък, 09 Март 2012 17:01ЩАСТЛИВ СТОЙЧО ПАК ЯХНА „МЪЧЕНИЦИТЕ НА 17 НОЕМВРИ”, НОВИНАТА ЗА ДЕКРЕТА ОБИКАЛЯ ВСИЧКИ СВЕТОВНИ МЕДИИ
Роденият в село Плоски специалист с лекота се върна на поста треньор на най-плоския български отбор. Каламбурът не е случаен, защото вижте с какви плоски пинизи въпросният Стойчо се хвърли в борбата за титлата, още преди да е влязъл в треньорската стая – “За Левски всичко е ясно, от там ще има удари под кръста, там има и държавна намеса. Знаем за поставената директива да станат шампиони. Но ние ще се борим докрай и ще видим”.
Предишният път се бе появил във футболната ни Катуница след подобни цигании, когато в ролята на „цар Киро” бе кремиковският ликвидатор Сашо Апашо. Социалдемократът силно се нуждаеше от мотиватор тип „говежди стадион”, а такива могат да бъдат само двама – сръбският пръдльо и почетен български генерал Йешич, и плоският треньор, но нагъл мотиватор Стойчо Младенов. Ако не помните, той е известен и като Шесторчо, Тройчо, Торпедото, Тулузата, Галатасарайчето… Покрай тозитурски гранд той успя да влезе и в рекордите на Гинес – най-бързото 0:2 в мач от шампионската лига. До 212 секунда отборът на Плоския се радваше само на два гола във вратата си, Но може би, ако турците не си бяха губили времето да се прегръщат между първия и втория гол, рекордът им щеше да бъде абсолютен за вечни времена. Общият резултат от двата мача с Галатасарай е 0:6, което говори за сериозни удари под кръста,/ башка декретите на тогавашния министър председател Станишев и държавния глава Гоце./
Сега кумирът, и последна надежда за „мъчениците от “17 ноември”../.Пардон – от 17 февруари/, е участникът в египетската революция Ем Стойчо Ем Тройчо. Той наследи един добре трениран в друга пустиня отбор, истинска революционно смазана машина, готова да се качи на ловешките джипове и да погнесиньото зло, по маршрута на автобус номер 120.
Само да не бяха тези готвени от правителството удари под “червения кръст”, /че и под червения полумесец, червената петолъчка…/.
Да не бяха и тези Декрети на държавна сигурност, обезсилващи дори кампките за нос, които преди есенното дерби сътвориха от 11 заешки сърца, 11 смели сърца. Да можеше пак да участват в геренските маневри и чудотворецът д-р Крайнов, върху джиповете да бъдат и академика по международно право Градев, и сръбският Артур, Дуци… Да не изреждам баш декретите, с които футболната Катуница налага под кръста цялата А група.
/Декрет лесно се пише, но и лесно се отменя – ей какво стана суказа от 1948 година на ЦК на БКП – няма я властта, няма го указа, останаха само „мъчениците на 9 септември”…/
Стойчо умее да парира всякакви неудачи за своя плоско трениран отбор. Застрахова се, въодушевява дучетата, насъсква ги срещуподуенските бикове, като си мисли, че това са старите подуенски говеда. Но с биковете вече ще е по-сложно. Oтглеждат ги вече поевропейски тертип, яслите им прилично пълни, оправят се и без „смески против страх”, с каквито се пълня свинските копански.
Ще е добре за „плоския треньор” също да научи и истинското име на „говеждия стадион” – той е арената на българския европейски футбол. А иначе от там ще продължи да се носи познатата мелодия на подуенските тореадори” Бий чорбата по главата, бий, бий, бий!”
Но това не са “удари под кръста”, напротив! И Декрет не е, просто една славна традиция.
Само “Левски”- обичаме те!
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Жалко за Николай Костов
Вторник, 27 Март 2012 14:24"Жалко за Костов, беше (и си е) пич!!! Мн ясно какво се опитваше да наложи, но за жалост се получи челен сблъсък с чалга дженерейшъна. Човека му стана ясно за какво иде реч, тегли им една майна и си тръгна. Никой не го подкрепи... Жалко... не за Костов - сигурен съм, че човека не му е това останало в живота. Жалко за ЛЕВСКИ. Доказа се че нещо нормално няма да се случи и при новите "благодетели"...
Поствам това мнение на Patriciat от форума на СЕГА, защото и аз го споделям в голяма степен. То звучи тъжно за левскарите, които очакваха все пак, нещо "да се случи при новите благодетели". Губим от ранното напускане на този треньор – интересен и като специалист и като личност. Всъщност, най-интересното може би идва от това, че за първи път в кариерата си се захваща да води български отбор. Не че досега е бил в държави със силен европейски футбол, Кипър и Украйна не са сред тях, но пък е можел да печели симпатии от своята интелегентност, въздържаност и поведение на цивилизован човек. Тук, обаче, веднъж атавизмът му надделя край тъч линията на Лаута, стресиран от провокациите на печения Кокал, после се извини и сам на себе си се учуди, че е могъл да избухне по този начин. Нещо, което е прието у нас за норма на поведение край тъчлинията във всеки мач...
Нямам никакво намерение да идеализирам Николай Костов, ни най-малко. Той самият си даде сметка, че не е можал да наложи треньорските си виждания с единадесеторката на "Левски", не постигна очакваните резултати и сам напусна, без да губи достойнството си. Може би си е дал и ясна сметка колко ще е трудно да го пази занапред, достойнството, щом веднъж е усетил каква плячка ще бъде за лешоядчетата от десетина сайта...
ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ Е ВРАГ НОМЕР ЕДНО НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ
След една пресконференция треньорът малко се оплака от онова, което медиите пишат за него, без то да има връзка с професията му и ангажиментите, които има с отбора на "Левски". Нали и в семейството четат лъжите и полуистините за него, излишно напрежение... И какво спечели от тази си реплика? Лешоядчетата го погнаха със своите строги, но справедливи заглавия: "Костов погна медиите!"
Представяте ли си? Някакво треньорче, което даже не е Стоичков и Любо Пенев, се осмелява да не харесва спортните журналисти...
Снощи гледах малко от предаването на Крум Савов, където надълго и широко този посредтсвен журналист обясняваше на някакъв зрител колко слаб треньор бил Костов. И даде пример с прословутото му изказване за пречките на вятъра в Пловдив. Беше взел насериозно едно самоиронично подмятане на наставника, но тази пасмина с микрофоните само някой някъде да изпусне някаква думичка на криво, или да си позволи ирония или самоирония, край, ще го разнася тъпо и злорадо, извадено от контекста и десет пъти преиначавано.
Ники мозъка, Ники вятъра, Ники барцелоната... С какво е заслужил човек като Николай Костов, а и който и да е треньор и специалист, толкова тъпо и бездарно да си вадят жалките стотинки на негов гръб?
Олигофрения до шия, но кой му е виновен на Костов. Ако беше се появил не с концепцията си, че всеки бавен футболист ще бъде негов враг, ами че негов враг ще е всеки, който се опитва да удря "Левски" под кръста, да къса живо месо от бедрата му, да ползва директиви и прочие агресивен репертоар, щяха да му се поуплашат дописниците и да смънкат нещо. А на следващия ден, още, да започнат да го възнасят като спасител – тези продажни копелета са такива шушумиги, че могат да отчаят всеки, дошъл във футбола ни със сериозни намерения.
За да бъда по-ясен в защитата си към Николай Костов – надявам се, и дори съм убеден, че този човек, който си тръгна с достойнство, след само две загуби, няма да ползва бързо опротивелите му медии, за да разяснява какво е искал да свърши и кой точно му попречил. Надявам се това да не си случи, а ние, всички български любители, да се размечтаем за следващия добруджански европеец, който ще се появи с чисто футболни намерения, без да си съчинява кой колко месо режел от снагата на клуба му.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Бунтът на мъчениците
Неделя, 01 Април 2012 23:06ПАК КЪСАТ МЕСО ОТ ДУЧЕТАТА
ВОДАЧЪТ ПОСТАВИ УСЛОВИЕ - РАВЕНСТВО И СПРАВЕДЛИВОСТ
12 ТИТЛИ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 14 ГОДИНИ
ОЩЕ 26 ДО 9 СЕПТЕМВРИ 2044 Г.
Както Блогът на Драгой първи писа, по улиците на европейския град София се задава арабска революция. Това е предупредил на специална пресконференция и водачът на феновете, целунали купата "Мъчениците на 17 ноември". Подчертавайки, че в разгара на великденските пости, от него и съпартийците му, режат живо месо. Това се върши от сините касапи от ул. "Иван Асен", които явно искали война, за която привържениците на централния клуб /ЦК/ били напълно готови...
Още след завръщането на боклукчийския отбор от акцията "Либийска пустиня" Блога на Драгой обърна внимание върху решимостта, изписана върху лицата на бойците, еднократни носители на купата на мъчениците. Изострените им погледи и неизчистените от смазката на автоматите ръце подсказваха, че обстановката в Бенгази ги е заразила с бацила арабска пролет. Изглежда той бързо се е предал и на симпатизантите-посрещачи, които на летището приветстваха героите с "Ишалах-ишалах!"
Друга предпоставка за революционни действия в стил арабска пролет бяха още първите публични изяви на новоназначения треньор Стойчо Директивата, измъкнал се от боевете по площадите на Кайро само благодарение на "директивата" да му бъде изпратен правителствен самолет. На наша земя, неговата революционна надъханост срещу египетския водач Мубарах му свърши работа и срещу кротките деятели от подуенския щаб. Той ги запука още едва стъпил върху собствената си петолъчка в алеята на славата.
И тъй – няма отърване, арабската пролет започва. Първо в медиите, а след това по зажаднелите за революция софийски площади. Те не помнят борци за справедливост от времето, когато софиянци упоени от нови надежди, скандираха "Червени боклуци" без никакви футболни пристрастия. Сега предстои самите червени боклуци, обединени в мъченически революционни отряди, да покажат кой кой е в тази държава. Кой кой е във Виктория футболно първенство...
Вас не знам, но мен ме е страх, приятели!
Ще ни връхлетят закъснели коладници, а аз съм от свинарски край и знам как изглежда тази порода като се възбуди...
Но пък съм сигурен за друго- че няма начин футболни революционери от други наши градове също да наводнят софийските улици, пак в името на равенството и справедливостта. Да дирят сметка защо отборите им са изхвърлени за по стотина хиляди дълг към държсавата, а не са изхвърлени онези, които им дължат по милион и нещо. И защо продължават да ги крадат, докато държат сметка на Боби и приятели... В дълбочината си ние сме кротък робски народ, прекланяме се пред всичко централно, а двебуквието ЦК все още ни респектира като трибуквието БКП. Кое все още крепи наглостта и самочувствието на четирибуквието?
Може би това, че по-назапад нашата абривиатура отдавна да е изчезнала от тяхното Виктория футболно първенство. А у нас фенклуб нарежда на федерацията, лично да му бъде докладвано какво е положението с лиценза. На клуб, който си има собсвеник и собствена пресслужба...
Дали е нормално, при 22 години разлика, партизанските наследници да не могат да преценят – кой на кого дължи нещо и какъв е новият критерий за равенство, братство и свобода?
Не чакайте професионалният шопар да свика пресконференция по тези теми. Най-много да изкрънка още някоя хиледарка за "хореография". Но пък е сигнал за Борислав Михайлов да се замисли – кого и защо е спасявал през последните пет години. Един клуб, който е създаден по проекта "варшавски договор" и в новите условия не "късането на живо месо", а само скалпела на хирурзи като Платини могат с нещо да помогнат.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Конкурс: Какво знаете за Директивата?
Вторник, 03 Април 2012 11:21Новата мантра на червените гьобелси е да свързват "Левски" с някаква директива. В същото време държавата продължава да дундурка партизанското отроче, да му подарява елитни държавни имоти, да признава фалшиви споразумения за уж погасени задължения, да подсигурява лиценз в разрез с изискванията на европейската централа. И да бута боклукчийската фирма към шампионска титла, въпреки жалкият антифутбол.
Нашият сайт (dragoi2010.wordpress.com - бел. ред.) дава идеята за един конкурс, в който участниците трябва да представят писмени данни и факти, както и илюстрации, от които да се вижда кой от двата клуба е свързан с "държавната директива". Отправяме покана и към левскари с репортерски карти, да използват достъпа си до някои от важните държавни архиви – на МНО, например, където се пази документацията за създаване на военното поделение с решениет на секретариата на ЦК на БКП.
Достъпен е централния партиен архив, където със сигурност са и стенограми от заседанията, на които се е вземало решението за обединението на "Левски" с клуба на милицията, както и обсъжданията за причините това да се извърши. Крайно време е мрежата да получи тези акценти, които да кажат цялата истина за "двете футболни българии". Та дано понамалее и вонята, която разнасят посткомунистически идеолози като Га-га и Суровянски.
Откриваме конкурса с две стари фотографии, взети от сайтовете на червените ултраси. За да ги съхраняват там, те очевидно се гордеят с тези моменти от своята история. Но защо в сайтовете на сините ултраси няма подобен архив? Къде са снимките на Цола Драгойчева сред футболистите на пощенското министерство, къде са милиционерите-футболисти по време на "командирско занятие", къде са юбилейните тържества, къде е президиумът с членове на ЦК на БКП…
Къде са лозунгите, че ДФС "Левски" се бори "ЗА ЯРКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ"?
Разкриват се къде-къде по-секретни документи и досиета, нека левскарите–журналисти и деятели да започнат една кампания по изчистване на нашето скъпо име. Паметта на основателите, деятелите и жертвите ни задължават да го сторим преди стогодишния юбилей.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Червените комини на моя роден край
Понеделник, 09 Април 2012 23:26ГЕЛОСАНОТО АДВОКАТЧЕ МОЖЕ ДА ОСЪДИ ВСЕКИ, КОЙТО СПОМЕНЕ ДУМАТА МОРАЛ
НОСТАЛГИЯТА Е ПО ЗЕЛЕНИТЕ ПОЛЯНИ НА ЛЕВСКАРЯ ТОМ ДЖОУНЗ
Кремиковци в голяма степен е обяснението защо първите седем петилетки за централния клуб за фатални за невъзможната ни европизация. Партията издигаше своите комини така, че пушека им да се виждат из свободния свят. Не вярваха, че можем да имаме голяма индустрия, също и голям футбол. Е, отзеха си – чрез българосъветската дружба им показахме и българско доменно производство и голям социалистически футбол...
Но минаха петилетките, спряха дотациите към пагона, опстана ни само да празнуваме 50 години български прокат и 30 години от победата над Ливерпул. Седесарите предприеха такъв геноцид над униформената харизма, че чак от групировката ВИС-2 днеска се възмущават.
А съдбите на социалистическо Кремиковци и "капиталистическо" цска се получи отново сходство – и клубът и комбинатът, все с петолъчки върху знамената си, най-нелепо попаднаха в железните лапи на пазарното стопанство, където според природни и икономически закони нищо изкуствено не може да вирее.
Не може, ама може, казаха преките наследници на похитителите на мандри. И дори официално им връчиха ключовете на две от завзетите на девети – в парка и в Панчарево.
Заслугата футболният ни комин да продължава да пуши най-жизнерадостно се пада пак на предния отряд на работническата класа, насъбрана край София тъкмо за тази цел. Този отряд сложи темелите на червената общност, прерастнала днес в паравоенното формирование “сектор Г". Бащите са строителите и на двата комина, хлябът и зрелището, срещу скотския живот в общежития и квартири, които хазяите-левскари им даваха срещу половинмесечна заплата.
Как да не мразиш левскарите, как да не пееш за Победа, и само за Победа!!!
Това галеше ухото на Партията, другото бяха лигавщини -Левски, значело Свобода...Айде бе, на червените комини ли ще вярва народът, или на някакви изпаднали под западно влияние?
Не подценявам днешната червяена публика,нито отричам голямата разлика с онази, която постави началото, омесена с войничета, дошли на стадиона заради градската отпуска. Но няма как дучетата да не носят нрава и манталитета на славните провинциалисти, които бяха намразили до смърт всичко левскарско и го наричаха фашистко:.Това се нравеше на секретарите, а публиката им се множеше според накъдето пълзи тежкия пушек от отровните комини. Титла до титла, купа до купа, кой, пък и защо, да се замисля дали някой ден някой ще промени посоката на вятъра, който движи червения пушек...
Оттам и тази безпаметност и необразованост - наследниците не знаят и една десета за неправдите, които са извършени, докато се изгради високото червено съоръжение.
В други "братски страни" тези "варшавски проекти" отдавна са забравени и дори бившата червена аристокрация може да се е извинила за своите Форферц, Хонвед, Легия, Дукла... Все пак техните "комини" бълваха пушеци по- близо до границите с нормалните държави, и дълго преди нас са усещали колко неевропейско е това – армията да има футболен отбор в националното първенство. Навсякъде това е игра и забавление, а не агитация и пропаганда. Пак се чудя – от какво ли се препитават там отрепки като Георги Атанасов?
—————–
ПАК БИЯТ ПАНИКОВСКИ
Отново дочуваме воя на готвещи се за война дучета– онези безданадеждно зомбирани нискочели симпатяги, достойни за кремиковското си потекло, готови на всеки първи май и девети септември да се покатерят до върха на своя "българосъветски комин" да изкрящят срещу вятъра своето победно К-р за Леффскии, да забият на върха двете си знамена – на четирибуквието със сърпа и чука, и на партизанското четирибуквие, върху което нопсталгично е изписано ЧЛЕН ПЪРВИ.
На двама големи идеолози се дължи сегашният революционен плам под перчемите на днешните акнета – Това са вождовете Голям Червен Боклук Ставрий и Голям Червен Боклук Дучо. Без тяхната вродена любов към всички, които ненавиждат до смърт всичко левскарско-фашистко. Без тези обичливи личности, растнали под благотворното влияние на червените пушеци, червената общност да се е разпаднала както театралния колектив на Кремиковци.
А ако такъв колектив съществува, давам заявка за един комичен текст, под заглавие "Пак бият Паниковски".
Героят е достатъчно познат и симпатичен, щом е от безсмъртното творчество на Илф и Петров. Преди революционните промени той ходи с чисти маншети и нагръдник, пие си кефира и подкача дамички. Които не знаят, че е дребен мошеник, крадец на гъски из селата или на портмонета по кръстовищата. Революцията / в нашия случай прехода/, го поставя в ситуации, при които често се случва потърпевшите да го млатятда го побийват. Което пък предизвиква млечния му брат Балаганов да надава вой – бият Паниковски!" Хем няма връзка със синьото бфс, но когато бият някого, всички трябва да се тревожим...
Човекът без паспорт /без лиценз/, за когото Остап Бендер беше прогнозирал, че ще умре в страшни мъки в мизерна стая на околийски хотел, при нас пак е зачервил гребена и се готви за нови гъски и нови портмонета. Пък ако пред същия долнопробен крадец и мошеник споменеш думата морал, то адвокатчето му Радо Василев ще си облице гела по косата, но ще намери вратичка да те осъди...
Впрочем, ето съвсем малко от изказване на въпросното юристконсултче, което е сред клошарите, подготвящи щурма към 32-та:"Относно Спас Делев...Ние го накарахме да прекрати за малко своя договр с Пирин и после да сключи наново с ЦСКА, за да не плащаме процентът от договора с отбора на Пирин. Нали и ние трябва да живеем..."
И още "относно" – откраднати седем момчета за около два милиона от същата школа, фалираха клуба, а дучетата и градевчетата пак реват – биели Паниковски!
Кремиковският работнически отряд няма потенциала да се съпротивлява на новото време, но “преките наследници" ще се борят за привилегиите на своя “висок червен комин" до последен дъх. Никакъв европеизъм няма значение – те си искат комина, Който бълваше отровен черевен пушек, но пък ги правеше г"орди армейци". Сега пак са горди, но качени върху контейнери. А къде е танка, къде е контейнера, дори и пълен със спомени...
Левскарите не си падаме по никакви символи. На носталгията по високите червени и вредящи комини, можем да отвърнем с друга носталгия – за опушените и отровени “зелени поляни на моя роден край" Ние сме по природа по-малко войнствени и повече поети като Том Джоуз. Но ще се налага още дълго да обясняваме...
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
SportnaMasa.com
Последни новини


























