Отборът на Барселона има най-висока средна посещаемост в Европа през изминалия полусезон.

 

Каталунците са събрали по средно 86 хиляди души на мача от лятото досега. Класацията е изготвена от авторитетния немски сайт stadionwelt.de.

 

Зад Барса се нареждат Борусия Дортмунд, които са били средно по 77 400 на мач и Манчестър Юнайтед – по 75 100 души на двубой.

 

В класацията попадат цели 12 германски отбора от общо 30. Някои германски отбори са Кьолн, Айнтрахт, Кайзерслаутерн, Мьонхенгладбах, Хановер, Нюрнберг, Щутгарт и втородивизионният Херта - единственият отбор в класацията, който не е елитен през настоящата кампания.

 

	Отбор	Публика средно	Брой мачове
1.	Барселона	86 000	8
2.	Борусия Дортмунд	77 385	8
3.	Манчестър Юнайтед	75 090	10
4.	Реал Мадрид	69 875	8
5.	Байерн Мюнхен	69 000	9
6.	Шалке 04	61 388	9
7.	Арсенал	60 044	9
8.	Интер	57 800	7
9.	Хамбургер	54 222	8
10.	Олимпик Марсилия	51 389	9
11.	Кьолн	47 775	8
12.	Айнтрахт	47 225	8
13.	Нюкасъл	46 548	10
14.	Манчестър Сити	46 260	10
15.	Селтик	46 022	11
16.	Кайзерслайтерн	45 982	8
17.	Милан	45 460	9
18.	Борусия Мьонхенгладбах	44 612	9
19.	Рейнджърс	44 482	7
20.	Аякс	44 426	9
21.	Ливърпул	42 662	9
22.	Хановер 96	42 524	9
23.	Атлетико Мадрид	42 275	7
24.	Челси	41 465	9
25.	Нюрнберг	40 801	8
26.	Фейенорд	40 567	9
27.	Щутгарт	39 844	9
28.	Валенсия	39 375	8
29.	Наполи	38 858	8
30.	Херта	38 825	9

Шави Ернандес затваря 2010 година на най-високия връх: като А-то и Б-то на най-добрата Барселона в клубната история, като обявен за най-добър играч на планетата от престижното списание "Уърлд Сокър", като един от тримата финалисти за "Златната топка", като носител на световната купа и титлата в Примера плюс Суперкупата на Испания за десерт.

В изследване на мадридския вестник "Марка", който е четен предимно от привърженици на Реал, 83.6 процента от анкетираните вярват, че "титлата в Испания е решена".

Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Индийските футболни фенове полудяха по аржентинската звезда на Барселона Лионел Меси.

 

Звездата на блаугранас бе посрещнат от близо 2000 свои почитатели на летището в Калкута. Той се появи заедно със съотборника си от каталунския тим Хавиер Масчерано и футболистите от Реал (Мадрид) Анхел ди Мария и Фернандо Гаго.

 

Все пак звездата на Барселона бе плътно охраняван от няколко бодигарда и феновете успяха само да снимат Меси, който бе откаран до хотела с частен автомобил.

 

В петък Аржентина излиза в контрола с Венецуела на индийска земя.

Фенклуб Барселона – България има удоволствието да представи на своите членове и приятели, както и на всички привърженици на F.C.Barcelona в България една нова идея и да ги покани на първото мащабно мероприятие.

 

В ход е организацията на първата национална среща на фенклуба под мотото Пролетна среща „Фенклуб Барселона - България и приятели”.

 

Тя ще се проведе в спортен Бар Bench в морската ни столица, като се предвижда събитието да съвпадне с двубоя от Примера дивисион срещу Виляреал и то да се проведе в периода 1-3 април 2011г.

 

Точната дата все още не може да бъде обявена поради по-късното официално обявяване на календара на срещите от испанското футболно първенство. 

 

Програмата на събитието е както следва:

 

Петък :

 

следобед – пристигане и настаняване

20:00 часа – начало на тематична вечер, посветена на F.C.Barcelona в спортен бар Bench. Програма с водещ, различни игри и награди, припомняне на славни моменти от историята на клуба и други подготвени от организаторите изненади.

 

Събота :

 

преди обед – открито събрание на фенклуба по различни организационни въпроси

след приключването му – турнир по футбол

следобед – време за почивка

вечерта – подкрепа на любимия отбор в поредната среща от Примера, място - отново Бар Bench

след мача – свободна програма

 

Неделя :

 

отпътуване по различно време 

 

Не пропускайте тази неповторима възможност да се запознаете с много нови приятели и да прекарате един уикенд, обединени от общата страст към любимия клуб! Очакваме Ви!

 

За допълнителна информация посетете посветената на срещата тема във форума на привържениците на F.C.Barcelona в България :

 

http://forum.barcelona-bulgaria.com/index.php?showtopic=3440&pid=143976&st=0&#entry143976

 

Или страницата на Фенклуб Барселона – България във Facebook :

 

http://www.facebook.com/BarcelonaBulgaria

FanFace.bg продължава с поредицата на в. "Новинар" с историческите статии затова как футболът и политиката са били като скачени съдове. Днешната тема е как големи футболисти от държави в бившия Източен блок са пробивали Желязната завеса.

Един от първите футболисти след Втората световна война, избягали от Източна Европа на Запад - Ласло (Ладислав) Кубала, преодолява Желязната завеса с риск за живота. Когато през 1949 г. Унгария става комунистическа държава, той бяга в Австрия във военен камион, който по случайност не е претърсен, и това го спасява от сигурна смърт.

Унгарската федерация го обвинява за неизпълнен договор, но ФИФА го защитава и се разминава с едногодишна дисквалификация. През 1950 г. е забелязан и от "Реал", и от "Барселона", но каталунците изпреварват мадридчани. С него и с унгарците Золтан Цибор и Шандор Кочиш в края на 50-те "Барса" печели 2 титли и Купата на панаирните градове. Източна Европа показва, че все още ражда силни играчи, както е било и преди войната.

Друг унгарец, разкрил потенциала си на Запад, е Ференц Пушкаш. Виден представител на магическия отбор от 50-те години, той е един от няколкото играчи, напуснали Унгария след съветската окупация през 1956-а. Пушкаш е прибран от "Реал", с който 3 пъти вдига Купата на европейските шампиони.

През 1972 г. като треньор на "Панатинайкос" участва в още един финал за КЕШ, но губи от "Аякс" (0:2). Неговите сънародници Цибор и Кочиш са приютени от свободолюбивата "Барса". Вторият впоследствие остава в града и открива ресторант, наречен на футболния му прякор - "Златната глава".

Другите играчи – световни вицешампиони от 1954 г., си остават в Унгария, включително звездата Нандор Хидегкути, който обаче през 1961 г., вече като треньор, извежда "Фиорентина" до трофей в първото издание на КНК. Гюла Лорант и Йожеф Закариаш също се пробват като треньори на Запад. За съжаление никога не заиграват отвъд Желязната завеса и други именити унгарци от следващи периоди – Флориан Алберт, Янош Фаркаш (работи като готвач и умира млад), Лайош Тихи, Ференц Бене...

Съдбата на унгарския отбор от 50-те е най-тъжната футболна приказка по време на Студената война. По-различно е положението на чехословашките национали, които през 1962 г. повтарят вицешампионския подвиг на Унгария. На някои от тях им се разрешава да поиграят на Запад, но след като са минали зенита си и без да могат повече да печелят трофеи. За това говорят и клубовете, които ги вземат: майор Йозеф Масопуст и Ян Поплухар отиват в белгийския "Моленбек", Томаш Поспихал в "Руан", Адолф Шерер в "Ним", Анджей Квашнак в "Мехелен" и т.н.

Идеята, заимствана по-късно в Полша, СССР и България, е, докато са в разцвета на силите си, футболистите да се отдадат за родината, за да не "намазва" Западът, а трансферите да са награда за добре свършена работа. Навършването на 30 години е граница, която, вече премината, дава право на играча да претендира да го пуснат "навън". По тази логика се действа и спрямо поляците, които през 1974 г. стават трети в света.

Едва 4 години по-късно вратарят Ян Томашевски отива в "Беершот", Ладислав Жмуда във "Верона" (чак през 1982 г.), Казимеж Дейна е пуснат в "Манчестър Сити" по-рано – през 1978 г., но и той вече е минал 30-те. Той става част от първата голяма вълна чужденци в Англия. Гжегож Лато, вкарал гола на бразилците в малкия финал, е на 30, когато през 1980 г. отива в "Локерен", отказвайки персонална покана на Пеле за американския "Космос".

 

Когато през 1982 г. Полша отново е трета в света, част от звездите са наградени с трансфери, някои – веднага. Като Збигнев Бонек, спечелил КНК и КЕШ с "Ювентус" и изработил "онази" дузпа, с която "Ливърпул" бе бит с 1:0 в кървавия мач на "Хейзел".

В СССР първият официален трансфер на футболист на Запад е на никому неизвестния днес Анатолий Зинченко - от "Зенит" в "Рапид" (Виена) през 1980 г. Осемкратният шампион на СССР и носител на 3 евротрофея Олег Блохин обаче едва 35-годишен получава такъв шанс, и то, къде мислите? В австрийския "Форвертс"! Подобна е съдбата и на Игор Беланов – носител на Златната топка през 1986 г.

Най-тежко е положението в Източна Германия. Абсолютно всички национали на ГДР, участвали в Мондиал '74 и победили бъдещия шампион ФРГ с 1:0, започват и завършват кариерите си в скъпата родина. Има и едно печално изключение. През март 1979 г. източногерманецът Луц Айгендорф емигрира в Западна Германия. Той обаче нанася голяма обида на бившия си клуб "Динамо" (Берлин), покровителстван от секретната полиция ЩАЗИ. Айгендорф дори си позволява да обяснява в медиите за уговорени мачове в полза на "Динамо" и да критикува социалистическата система.

В резултат съпругата и дъщеря му, които остават в източната част, са поставени под полицейски надзор, а през март 1983 г. самият играч мистериозно намира смъртта си в катастрофа. Когато след политическите промени намират досието му в архива на ЩАЗИ, става ясно, че автопроизшествието е планирано с цел да бъде убит.

Най-щастливите източногермански футболисти пък са онези осем, които след обединението на Германия и в разцвета на силите си достигат и до Бундестима - Улф Кирстен, Матиас Замер, Андреас Том, Томас Дол, Дариуш Вош (роден в Полша), Олаф Маршал, Хайко Шолц и Дирк Шустер.

Източна Европа дава на световния футбол и няколко велики треньори. Роденият в Тимишоара Щефан Ковач развива тоталния футбол на Ринус Михелс и печели два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа с "Аякс". Милян Милянич, който 2 пъти води бивша Югославия на световни първенства, 3 години ръководи "Реал". Велибор Милутинович участва на 5 мондиала с различни отбори, като прави пробиви с Мексико, Коста Рика и САЩ.

 

Пробивите на българските футболисти на Запад - от Гробаря до Любо Пенев

Първият български футболист, емигрирал след 09.09.1944 г., е Димитър Антонов-Гробаря. В края на 1946 г. с писмена препоръка на някогашния си треньор в "Славия" Франц Кьолер заминава за Франция. Година по-късно става шампион на Франция с новооснования "Рубе" и никога повече не се връща в България. По-късно легендата на ЦСКА Стефан Божков ще признае, че Гробаря му урежда документите да отиде да учи в Лион, но затваряне на границата му попречва да напусне Чехословакия, където е бил в този момент.

Владимир Танчев пък, играч на някогашния "Бенковски" (Сф), емигрира в Австралия и дори записва един мач в тамошния национален отбор. В първите години след войната нашите легионери са предимно студенти, играещи, докато следват. До 80-те големите ни звезди ще останат завинаги закотвени тук, въпреки че към някои от тях е проявен интерес – Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев... Начко Михайлов, който също е можел да замине на Запад, е пуснат в кипърския "Неа Саламина" в последната година от кариерата си.

България също спазва правилото играчите да отдадат златните си години на родината. След 1980-а обаче, когато Христо Бонев повлича крак в АЕК, множество играчи поне получават право да се "пенсионират" в чужбина. Най-успешен е Андрей Желязков, спечелил титлата на Холандия с "Фейенорд" рамо до рамо с Йохан Кройф.

Джеки Димитров не успява да го дублира, защото след отличен първи сезон в "Сент Етиен" го удря на нощен живот и се проваля. След Кипър и Португалия става любима дестинация – там отиват Джони Велинов, Ради Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов, Боби Михайлов, Пламен Гетов... Те обаче не забогатяват особено, защото част от парите, платени за тях, ги прибира държавната фирма "Спорткомерс".

Малко преди промените през 1989 г. България прави и първия си голям удар на трансферния пазар. Любослав Пенев получава право да премине от ЦСКА във "Валенсия". Той повлича крак за всички онези звезди, които през 1994 г. извоюваха бронзови медали именно благодарение на опита, натрупан на Запад.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

В следващите 18 дни футболният свят ще тупти с пулса на великанската схватка между Реал Мадрид и Барселона. Четири издания на Ел Класико предстоят за жадния за зрелище запалянко.

 

Първата четвъртинка от голямата доза кастийо-каталунско съперничество е на "Сантиаго Бернабеу" и се очаква да даде посока на цялостния дуел.

 

Примера изглежда решена в полза на "синьо-червените", но сблъсъкът между Мадрид и Барселона тази година няма как да завърши с победа само на един фронт. Отборите на Жозе Моуриньо и Джосеп Гуардиола ще трябва да разделят всичките три трофея и това няма как да стане "по братски". Големият залък е финалът в Шампионската лига, който е отреден само за един испански отбор. Преди най-важните две битки обаче предстоят свирепи боеве, които ще целят извоюване на психологическо предимство преди пресичането на мечове в Европа.

 

"Сантиаго Бернабеу" жадува победа над Барса и отмъщение. Цели пет поредни победи имат барселонци над кастилския си опонент при обща голова разлика съкрушителното 16:2. Мадрид видя две последователни победи на "блаугранас" край Чамартин, включително и унизителното 2:6. Последното 5:0 на "Камп Ноу" също отеква болезнено в сърцата на всички мадридисти. "Бернабеу" би освиркал пренебрегване на шампионатния мач и допускане на ново поражение в белия храм.

 

Любопитно е да се види как ще подходят двамата треньори към първия мач - ще се хвърлят на всяка цена за победата и същевременно за психологическо предимство или ще запазят капани за следващите срещи. Жозе Моуриньо е специалист на тактическите клопки. Португалецът обаче добре знае, че нова загуба от Барса ще срине ментално момчетата му и затова надали би преглътнал поражение още преди началото на дербито. На Пеп му е ясно, че няма да успее да вземе и четирите мача срещу "лос бланкос" този сезон. В същото време обаче не желае "белия" дух да се надигне от пепелта в първия епизод на сагата "Ел Класико".

 

Моутим най-вероятно ще бъде подреден в система 4-2-3-1, макар да съществува вариант и с включването на трети опорен халф, който да затвори центъра. "Лос меренгес" нямат кадрови проблеми преди срещата. Рикардо Карвальо и Клепер Лаверан - Пепе ще оформят централната защитна двойка. Серхио Рамос и Марсело Вийера се очаква да действат съответно като десен и ляв бек. Възстановеният Сами Кедира и диригентът Чаби Алонсо ще застанат пред отбраната. Анхел ди Мария, Месут Йозил и Кристиано Роналдо най-вероятно ще подкрепят най-силно централния нападател. На върха на атаката Жозе ще избира между Емануел Адебайор, Карим Бензема и Гонсало Игуаин, като и тримата са с шансове за титулярно място.

 

Пеп Гуардиола е силно затруднен в комплектоването на защитата предвид отсъствието на Карлес Пуйол и Ерик Абидал. Жерард Пике е сигурният централен защитник, а до него най-вероятно ще застане другият снажен в Кан Барса - Серхио Бускетс. Даниел Алвеш ще е властелин по десния фланг, а по левия ще се избира между Адриано Корея и Максуел. Хавиер Маскерано е наказан и затова тримата полузащитници най-вероятно ще са Чавиер Ернандес, Сейду Кейта и Андрес Иниеста. Лионел Меси и Давид Вийя са със сигурно място в атака, а третата квота ще е за Педро Родригес или новата придобивка Ибрахим Афелай.

 

Голямата битка за победата ще е в средата на терена. В Шампионската лига явно личи желанието на Реал Мадрид да налага волята си с териториално преимущество. Два са вариантите пред Моуриньо - да се бори за владението на топката или да изчаква на контраатака. И в двата случая обаче центърът на терена е решаващ.

 

И Барса, и Мадрид са доста колебливи в защита в последните седмици. Това най-ярко се вижда в състава на тима от "Камп Ноу", където пробойна след пробойна зейват във всеки мач. Добрата новина за барселонци е суперформата на Виктор Валдес, който обаче не може да е безупречен всяка среща. Икер Касийяс не е във върхово игрово състояние, но защитата на столичани по-рядко греши.

 

В нападение се открояват имената на Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Първият има 41 гола през сезона, а вторият - рекордните за него 48. И двамата доказват с голове и асистенции важността си за отборите. Лео продължава да няма гол срещу отбор на Жозе Моуриньо. В същото време Кристиано няма попадение във вратата на Барселона. Надали обаче статуквото ще се запази след съботния сблъсък.

 

Като "просто един мач от Примера" го определят двамата треньори, но ясно знаят, че този сезон срещата слага началото на знаменита война. Първа серия от епичното сборване за трите трофея е с арена "Сантиаго Бернабеу" - 16 април, 23,00 часа българско време. Гонгът е бит!

 

Текст: Спортал

Звездите от Барселона за пореден път демонстрираха големите си сърца и се включиха в благотворителна кампания в помощ на децата пострадали във Фукушима.

Футболистите на Барселона се снимаха с деца между 9 и 12 години.

 

Те получиха фланелки на каталунския клуб. Децата пристигнаха на базата ма Йокохама Маринос преди тренировката на Барселона и успяха да се докоснат до своите любимците.

 

Момчетата и момичетата ще могат да гледат безплатно полуфинала между Барселона и Ал Сад.

 

Три месеца и 11 дни след последния сблъсък между Реал (Мадрид) и Барселона голямото дерби на Испания и Европа прави своето завръщане. Двата големи съперника в Примера Дивисион застават един срещу друг утре вечер в първия двубой от спора за Суперкупата. Срещата започва в 23,00 ч. българско време и на практика слага началото на новия сезон в Ла Лига.

Това ще бъде петият сблъсък между двата състава за 2011 г. В първите четири двата тима си разделиха по една победа, а две от срещите завършиха наравно. Четирите мача, изиграни за период от 18 дни между 16 април и 3 май бяха съпътствани от куп скандали. Бяха показани четири червени картона - на Раул Албиол, Пепе и Жозе Моуриньо от Реал и на Хосе Мануел Пинто от Барселона, отсъдени бяха две дузпи, Лео Меси вкара три гола, Кристиано Роналдо - два.

Разменени бяха сериозни обвинения, имаше жалби до европейската футболна федерация, които обаче останаха без последствия, нажежи се дори обстановката в националния отбор на Испания. Единственият наказан пък бе Жозе Моуриньо, който в първите срещи от новата Шампионска лига няма да ръководи отбора си от скамейката. Останалите замесени като Дани Алвеш, Серхио Бускетс, Виктор Валдес, Пепе се разминаха със суровите санкции.

Сега всичко това изглежда забравено. Нещо повече, обстановката дори е твърде спокойна - нещо нетипично за Ел Класико и за сблъсък, в който участва Жозе Моуриньо. Опит да нагнети напрежение направи само легендарният вратар на Реал Пако Буйо, който прогнозира успех с 5:0 за „белите".

След малко повече от месец подготовка тимът на Специалния изглежда фаворит. По време на предсезонното турне португалецът имаше на разположение всичките си играчи и не спести натоварване на никого. От седем изиграни мача Реал спечели седем, някои от който доста убедително. Голямата звезда на тима бе Карим Бензема. Французинът показа отлична физическа и игрова форма и вкара 8 от 27-те гола за Реал. Французинът прекара и най-много време на терена - 439 минути.

Суперзвездата на тима Кристиано Роналдо също показа не лоша резултатност - седем гола. Той бе на терена близо 350 минути и даде заявка, че отново ще бъде лидерът на Реал.

Почти сигурно е, че в стартовия състав ще се появи само едно от новите попълнения на Реал - Фабио Коентрао. Рафаел Варан и Хосе Кайехон ще бъдат резерви, а Нури Шахин и Хамит Алтинтоп ще наблюдават срещата от трибуните, тъй като лекуват контузии.  Под въпрос остава и Серхио Рамос.

Доста по-тревожна е ситуацията в Барселона. По време на подготовката Хосеп Гуардиола не можеше да разчита на голяма част от звездите си, получили допълнителна почивка заради Копа Америка. Каталунците не бяха подминати и от травмите.

Заради здравословните проблеми и специална подготовка лидерът в халфовата линия Шави Ернандес има изиграни само две полувремена по 45 минути. Въпреки това в понеделник Шави се оплака от болки в прасеца и е под сериозна въпросителна за двубоя утре.

Здравословни проблеми имат и Жерар Пике и Серхио Бускетс. Тяхното участие също ще се решава в последния момент. Твърдо аут е Карлес Пуйол, който се възстановява от направена в началото на юни операция. Дани Алвеш влиза в двубоя само с три тренировки с отбора, Лионел Меси тренира от седмица, неговото участие също виси.

В полза на Барселона обаче е статистиката. Каталунците са 9-кратни носители на Суперкупата, докато Реал има 8 подобни трофея. „Блаугранас" спечелиха трофея и миналата година въпреки че загубиха първата среща със Севиля. Тогава тимът отново бе в доста нетрадиционен състав за първия двубой, но с втора среща у дома не допусна изненада. Каталунците вероятно ще бъдат допълнително мотивирани и от приключилата сага около Сеск Фабрегас.

За Жозе Моуриньо двубоят утре е не само шанс да вземе реванш от Барселона. Специалния може да спази традицията да печели подобен трофей във всяка от страните,  в които е работил - Португалия, Англия, Италия. И да докаже, че твърдението, че отборите му започват да постигат сериозни успехи във втората си година под негово ръководство е абсолютно вярно.

sport.webcafe.bg