Освен това подписа и нов договор с Барса до 2016 г., който ще го види как окача обувките на пирона като част от родния си клуб.
- Какво повече може да се иска от тази 2010 година?!
- Не може да се иска повече по отношение на това по какъв начин играем футбол, как атакуваме. Много се наслаждавам на този футбол, защото точно него тренирам от малък и го извеждаме до крайната му фаза като ниво, при това с печелене на трофеи. Спечелихме и Мондиала с националния отбор на Испания, както и най-трудната титла в Примера в историята с цели 99 точки и по един велик начин. Освен победите, оставаш с чувството, че хората са горди от този отбор и от неговото влияние.
- Някога виждал ли си отбор да играе като вас сега?
- Проблемът е, че не го виждам. Аз го чувствам на терена, ала не мога да го видя.
- Дори и по телевизията?
- Е да, но не и често. Хора, които са във футбола от 30-40 години, обаче ми казват, че никога не са виждали даден отбор да играе така както нас. Това ме изпълва с гордост. Не съм гледал всички отбори и не зная как те играят, ала усещането е, че играем футбол добре.
- Изгледа ли отново 5:0 в Ел Класико?
- На части: второто полувреме и малко от първото. Истината е, че е чудесно да се гледа. Превъзходството, комбинациите ни, триъгълниците... наистина всичко това носи голяма наслада, освен че съперникът е Реал Мадрид и му вкарваме пет гола. Усещането бе изключително, може би най-доброто през цялата ми досегашна кариера. На индивидуално ниво се отчетох и с гол, което бе капакът.
- Виждате ли гордостта на хората от отбора?
- Наскоро се засякох с големия защитник на Барселона от 1960-те години Феран Оливейя и той ми каза, че никога не е виждал отбор да играе футбол така добре, а е гледал много тимове и много мачове. Да чуеш това от някого като европейския шампион Оливейя, спечелил и куп други отличия, те изпълва с гордост. Мнозина футболни хора ни казват: "Това е върхът!". Може и да се спечели или загуби, ала усещането за предизвиканите от нас у хората изживявания е безценно.
- Какво общо имат Кройф, Платини и Луис Суарес?
- Че и тримата са спечелили "Златната топка".
- И още?
- Че и тримата поискаха аз да я спечеля, нали?
- Точно така. Тези тримата разбират нещичко от футбол, нали?!
- Ето това вече е върхът! Все едно кой ще вземе приза, защото в крайна сметка ще остане името на Барса. Аз вече казах, че "Златната топка" ще награди философията на Барселона, а оттам насетне вече ще отиде у един от нас тримата с Меси и Иниеста. За мен е върховна чест и е изключително чувство нейни носители, велики футболни фигури да я искат за мен. Истината е, че не мога да искам повече. Ако получа приза - добре, ако ли не - същото. Вече и тримата се чувстваме носители на "Златната топка".
- Колективна награда?
- Точно така. Не само ние го чувстваме така, а и целият отбор, треньорите, работилите толкова години като нас хора. Всички ние сме ученици на тази школа и сега идват отличните плодове. За мен това е достатъчно: излезлите досега анкети, всички заложили на мен хора...
- Как чувстваш сега проблемите си в ахилеса?
- Много по-добре. Преди един месец още чувствах голяма болка, но постепенно намаля доста. Играя добре, все още не съм готов сто процента, но се чувствам по-остър, вече не ме боли толкова, играя с повече удоволствие, гледат ме добре. Трябва да благодаря на физиотерапевта Емили Рикарт, който идва на процедури дори и вкъщи чак от Тераса - работата му е безценна.
- Освен това не се опъваш при нарежданията...
- Истина е. На един ден празник например човекът ми нарежда да ходя да тичам на Ла Мора, по дяволите! Това е Емили - голям физиотерапевт и голям приятел.
- Да си пожелаеш много повече неща за 2011 г. не би ли било малко нахално?
- Не гледам по този начин. Аз винаги искам още купи: титлата в Примера, купите в Шампионската лига и на краля. Искам постоянно да печеля, защото от победите умора няма. В деня, в който се измориш от това, ще си дадеш сметка, че те мачкат. Изпитвам огромно желание да взема нови трофеи с този наш отбор, да се наслаждавам на тези мигове, защото сега всичко върви добре, ала ако в този клуб не е никак лесно, когато нещата вървят зле.
- Кройф наскоро каза в едно интервю, че цикълът на Пептим все още не е в друга фаза, освен в самото си начало. Съгласен ли си?
- Йохан вижда всичко много добре. Той е един много умен, много интелигентен, много "на ти" с футбола човек и винаги знае кое е доброто за този клуб. В момента има спорове с настоящия ни президент Сандро Росел, ала аз винаги съм имал добри отношения с Йохан. Ако е на това мнение, е защото вижда повишението на кадри от школата, ентусиазма на Пеп и оставащите ни още доста години футбол в настоящия отбор. Обикновено Кройф бърка малко.
- Как ти звучат обвиненията от Мадрид за подкрепа от страна на испанската федерация към Барселона, т.нар. Вийягейт?
- Е, имат цялото право на света: Вийя е наш! (б.и. - смее се)
- Как ти се струват всички тези оплаквания от съдийството?
- Не виждам причина за тях. Въобще не бива и да се говори за това.
- Не смяташ ли, че отборът е поставил летвата толкова високо, че сега дори и равенство изглежда лош резултат?
- Да, а нашата амбиция е да я задържим на тази височина. Ентусиазмът ни е непокътнат, искаме да спечелим още трофеи и да сме конкурентоспособни. Миналия сезон не стигнахме финала в Шампионската лига само заради един гол. Целта е да обръщаме внимание на тези детайли и да опитаме да покачваме нивото си все повече. В първенството вървим добре, още сме в битката за Купата на краля, в осминафиналите на ШЛ, но е много тежко. Добрата игра не ти гарантира купите, иначе щяхме и миналия сезон да сме спечелили всичко. И с лоша игра се печели, така че трябва да знаем как да се съревноваваме с това.
- Как ти се струва сблъсъкът с Арсенал в осминафинала на ШЛ?
- Ще е хубав двубой, с добра игра и много талант. На тях също им харесва играта с комбинации, имат треньор, който изповядва атакуващия футбол. Такъв мач е радост за публиката и това се видя и при предишния ни сблъсък. Предвиждам хубав, директен и нападателен двубой.
- Това ли бе предпочитаният съперник?
- Да. Арсенал ми харесва, защото ти позволява да играеш футбол. Те също искат да играят, но хей: по-внимателно! Ще бъде сложно.
- Днес всички поглеждат назад към Дриймтима на Кройф, за да преценят кой е по-добрият измежду него и днешния, и във всички сравнения ясен победител е Пептим...
- Говорим за различна епоха. Може би днес стилът е по-близо до идеала, защото пресираме много, в защита също сме добре. Може би Дриймтимът се грижеше по-малко за защитата, не държеше такова кондиционно и тактическо ниво. Нещата се усъвършенстваха. Трябва да си на 100% физически и технически, трябва да мислиш по-бързо от всекиго, защото те пресират, пазят те персонално. Трябва да летиш с 200 км/ч, ако не искаш да те прегазят, а и краката трябва да те слушат. Преди години нямаше подобни кондиционни нива и само с малко талант можеше да играеш висш футбол. Беше друга ера. Дриймтимът бе най-добрият в своята епоха, а днес ние се опитваме да сме
най-добрият в нашата. Мисля, че и успяваме.
- Някои сравняват този отбор с онзи на Бразилия от Мондиал 1970, който царуваше над света начело с Пеле...
- Честно казано си мисля, че още е твърде рано. Историята ще каже къде сме ние: за момента спечелихме много купи, ала трябва да продължим да печелим и останалото ще си дойде само.
- Сигурното е, че никой от отбора не мисли, че целият свят се върти около Барса...
- Може след три седмици всичко да отиде на кино и да се говори, че не играем като преди и не сме така добри. Трябва да поддържаме настоящото ниво на всяка цена, да опитаме да имаме същия интензитет, същото желание, същия ентусиазъм, да продължим да печелим, защото това е основополагащо, но и да продължим да играем добре. Ако насладата остане същата, можем да го постигнем.
- Мислиш ли, че празничната пауза може да се отрази на Барса?
- Не играем само една седмица. Това е все едно да идеш на лагерсбор на националния отбор и малко отгоре. Въобще не смятам, че ще ни се отрази.
- Накрая, не бе повикан да играеш в мача на националния отбор на Каталуня срещу Хондурас във вторник. Защо?
- Говорих със селекционера Йохан Кройф и Оскар Гарсиа, защото все още изпитвам някакви болки, и те ме разбраха. Истината е, че бих се радвал да играя, защото изминалата година мина много добре за мен, но в този случай предпочетох да си почина.
Хавиер Мигел, вестник "Спорт"