BBC нареди идеален тим от най-великите футболисти в историята, които още са сред живите. Липсват ни Меси и Роналдо, но това не е чудно. За тях историята тепърва ще се произнася. А за тези 11 всичко отдавна е казано. И мястото им не подлежи на съмнение.

 

Дино Дзоф

Европейски и световен шампион с Италия. Спечелил всичко с Ювентус без Купата на европейските шампиони (има два загубени финала). Избран за един от 125-те най-велики играчи в историята на футбола.

Кафу

Пионер в позицията на десния защитник. Крило, бранител, нападател и плеймейкър в едно. Неуморим. Не играеш 142 мача за Бразилия, ако не си голям футболист. Световен шампион два пъти, загуби още един финал.


Франко Барези

Стълбът, около когото бе построен Рим. Тоест - непробиваемата империя на Милан и Италия от края на 80-те и началото на 90-те.
Пропусна дузпа на финала с Бразилия през 1994-а, но въпреки това е икона и символ на онзи отбор. Вероятно най-разумният бранител в новото време след ерата на...

Франц Бекенбауер

... На този човек. Няма пост за Бекенбауер. Централен защитник, който играе и като халф. Организира, показва с личен пример, ръководи и атакува. Световен и европейски шампион с Германия, три пъти първенец на континента с Байерн. Един от великата петица - Кройф, Пеле, Марадона и Ди Стефано са останалите.

Паоло Малдини

Втората част от гръбнака на Милан и Италия, израснал край лидера и гигант Барези. Игра 7 финала за Купата на шампионите - невъзможно постижение! Спечели пет от тях. Верен на Милан, както и Барези.

Зинедин Зидан

Геният на 90-те и първите години на новия век. Контролът му върху топката и играта бе знаменит. Нямаше силен и слаб крак, а с глава играеше като централен нападател. Световен и европейски шампион с Франция.

Боби Чарлтън

Най-доброто от английската игра. Сър. Световен шампион от 1966-а, все още голмайстор №1 на Манчестър Юнайтед, но не и на националния (надмина го Рууни). Великата му история започва с катастрофата в Мюнхен през 1958-а, където оцелява сред труповете на уникалния отбор на Мат Бъзби. За да напише своята легенда в следващите 2 десетилетия.

Йохан Кройф

Изразът Кройфизъм говори достатъчно. Толкова е дал на играта, че е трудно да се събере в няколко реда. Кройф - футболистът направи Аякс велик през 70-те. Три купи на европейските шампиони и доминация. Кройф - треньорът изгради философията на Барселона, която и до днес жъне резултати.

Роналдо

Феномена. Най-добрият централен нападател, когото сме гледали. Контузиите го съсипаха и му отнеха поне още 3-4 години и към 150 гола от визитката. И от нашето удоволствие да го наблюдаваме. Световен шампион два пъти с Бразилия, загуби още един финал. Не успя да вдигне Купата на шампионите с клубен тим.

 

Пеле

Кралят на футбола. До доказване на противното остава №1, поне в официалните класации. Ефектът му върху играта през 50-те и 60-те, а в Щатите и през 70-те, е феноменален. Три пъти световен шампион с Бразилия, диктатор за две десетилетия с над 1000 гола.

 

Диего Марадона

 

Ако Пеле е крал, аз съм Бог. Това казва самият Диего. И за милиони по света той е Бог. Изумителен талант, заразен характер, страстен гений с топка в краката. Световен шампион (вероятно единственият, спечелил почти сам трофея) с Аржентина, загуби и още един финал. Направи чудеса с малкия Наполи, разбивайки доминацията на Милан на Саки и Ювентус с Платини.

Часът е 19 на 28 април 1988 г. В хотел "Есперия" на "Карер делс Вергос", тясна уличка в северната част на центъра на Барселона на 5 мин. с гола от "Ноу Камп", е шумно. 21 играчи на Барса, плюс главния треньор Луис Арагонес, седят зад конферентна маса в луксозната заседателна зала.

 

"Президентът Хосеп Луис Нунес ни измами като хора и ни унижи като професионалисти - чете изявлението широкоплещестият капитан Алесанко. - В заключение, макар че подобно искане е привилегия на клубните членове (сосиос), отборът предлага незабавната оставка на президента". Декларацията е колкото шокираща, толкова и безпрецедентна.

 

"Нунес нито тачи цветовете на този клуб, нито обича феновете", добавя халфът Виктор Муньос. - Той обича само себе си". Клубът е в открита война. Със себе си. За пари. Испанската хазна разследва всеки договор на каталунците, като смята, че се дължат данъци, защото всеки член от отбора трябва да има отделни договори за игра и споразумения за имидж правата. Когато клубните шефове настояват играчите сами да изплатят на данъчните дължимата разлика, отборът поиска главата на Нунес.

 

Така нареченият "Бунт от "Есперия" е дъното на най-слабия сезон на Барселона от 1941/42 насам. Треньорът Арагонес е измъчван от депресия и ще напусне в края на кампанията. От финалист за Купата на шампионите (сега ШЛ) през 1986 г., само за 2 г. Барселона се превърна в  посмешище. За да оправи нещата и да си подсигури преизбиране на задаващите се юнски избори за президент, Нунес изиграва единствената му останала карта. 6 дни по-късно, на 4 май 1988 г., Йохан Кройф е обявен за треньор на Барса. Каталунците имаха само една титла за 14 години. По времето, когато ръководството уволни холандеца 8 години по-късно, Барса беше спечелила 11 трофея. Най-великият Тотален футболист на своето поколение спаси клуба на терена в края на 70-те години; десетилетие по-късно той го направи отново, но вече от треньорската скамейка. Много фенове на Барса все още вярват, че отбора, който той изгради - Дрийм тима, е най-добрият за всички времена. Ето и поглед зад кулисите на тези години, скритата история как неговата страст за красив футбол, понякога свадливия му характер и воля за победа, направи днешната Барса велика. Знаете ли за Ла Масия? И тя си е негово творение...

 

Работата на Кройф по обновяването на отбора започна веднага след случката в "Есперия". 15 футболисти бяха продадени, сред тях любимци от първия отбор (и главни бунтари) - Виктор Муньос, Рамон Калдере и Бернд Шустер, последният в Реал Мадрид. На местата им пристигнаха 12 попълнения, сред които крилото Чики Бегиристайн, атакуващият халф Хосе Мари Бакеро, централния нападател Хулио Салинас и дефанзивния халф Еусебио, превърнали се в ключови фигури в бъдещия Дрийм тим на Кройф. "Аз бях горд, че футболист от подобна световна величина, се интересуваше от мен - заяви Еусебио. - Годините му като футболист на "Ноу Камп" промениха испанския футбол и барселонизма. Аз бях на 23 години и гледах към небето. Той наложи група от млади, гладни играчи, които не бяха обременени от последните събития в клуба. Той извади черната дъска и начерта трима защитници, четирима халфа, две крила и централен нападател. Ние се спогледахме и казахме: "Какво, по дяволите, е това?!" Това бе ерата на схемите 4-4-2 или 3-5-2. Не можехме да повярваме колко много нападатели има в отбора и колко малко защитници. Той с един замах на ръката въведе нов начин да се играе в Испания. Това беше революция". Роди се неговаха схема 3-4-3, приспособена от 4-3-3, в която Кройф игра под ръководството на Ринус Микелс в Аякс и Холандия през 70-те. "Ако имаш четирима защитници, които пазят двама нападатели, тогава в средата на терена оставаш с шестима срещу осем; няма начин да спечелиш тази битка. Трябваше да преместим един защитник по-напред", поясни по-късно Кройф. - Критикуваха ме, че играя с трима отзад, но това бе най-идиотското нещо, което бях чувал. Това, от което се нуждаехме, бе да запълним средата на терена с играчи точно там, където имахме най-голяма нужда. Аз предпочитам да бия с 5:4 вместо с 1:0".

 

Ендрю Мъри, "Four-Four-Two" (материалът е публикуван в 7 дни спорт)

 

КРАЙ НА I ЧАСТ

Йохан бе убеден, че Господ го е пратил на земята, за да бъде най-добрият футболист и треньор

 

Основната схема на Барса на Кройф бе налице, но имаше проблеми на растежа въпреки спечелването на КНК през 1989 г. и на Купата на краля година по-късно. Купените през лятото на 1989 г. звездни играчи Михаел Лаудруп и Роналд Куман така и не заблестяха. Най-вече Куман имаше посредствен първи сезон и на Кройф му дойде до гуша да защитава своя сънародник пред пресата.

 

Ежедневните брифинги с медиите бяха премахнати, тъй като "да говориш с пресата е опасно", каза Кройф, след като неговата настройка "аз срещу целия свят" отново надделя в характера му. Той даваше интервюта, но съдържанието им ставаше невъзможно за дешифриране. "Ако исках да го разбереш, щях да ти го обясня по-добре", каза веднъж той на един репортер. Завършвайки на 11 т. зад Реал М Кройф бе спасен само от спечелването на Купата на краля през 1990 г. Всъщност именно президентът Нунес наложи вето за вота на недоверие спрямо холандеца от членовете на Барса, за да не бъде Кройф уволнен преди сезона. И все пак сезон 1990/1991 се оказа сезонът, в който легендата на Кройф и Барса започна. Ла Масия вече даваше плодове, макар че налагането на младежи бе мотивирано най-вече от чувството за самосъхранение на Кройф. "Аз бях тук по време на диктатурата на Франко, аз разбирам как мислят каталунците, зная характера им - обясни той. - Феновете на Барса обичат да виждат как момчета от школата отиват в първия отбор - това ги кара да чувстват, че треньорът е наистина част от Барселона. Аз опитах да създам игра, която те да считат за каталунска. По този начин феновете са по-малко склонни да освиркват, когато нещата не вървят."

 

Темпераментен, но убийствен пред вратата, Христо Стоичков се оказа липсващата част от мозайката. Разностранен нападател, който може да дриблира, да подава и да шутира отляво с изумителна точност, Камата имаше това, което испанците наричат mala leche ("вкиснато мляко") и с което обозначават човек с конфликтен характер, готов на всичко в името на победата. Както да получи 2-месечно наказание за настъпването на рефера на финала за Суперкупата през 1990 г. с Реал. Когато Барса надви 2:1 Реал, за да дръпне с 5 т. аванс в края на януари 1991, лигата изглеждаше вързана в кърпа. Куман вършееше пред защитата, а Лаудруп пробиваше от средата, докато Гойкоечея стана титуляр в националния на Испания. Но най-голямата слабост на Кройф го удари със страшна сила. Пушещ като комин още от тийнейджърска възраст, трябваше да му се направи сърдечен байпас, за да се почисти задръстената артерия, резултат от навика да пуши по 20 цигари на ден, който се влоши още повече в стреса на треньорската скамейка на "Ноу Камп". Това, че оцеля след 4-часовата операция, подсили убеждението му, че Бог го е пратил на земята, за да бъде най-добрият футболист и треньор за всички времена. По време на отсъствието на Кройф (9 мача) помощникът Чарли Решак спечели 6 пъти, за да обезпечи първата титла на отбора от 6 г. насам. Която се дължеше изцяло на работата, свършена от холандеца на тренировъчното игрище. "Той спираше всяка тренировка по 4-5 пъти, за да поправя пласирането ни - припомня Еусебио.- Не, не! Не тук. Един метър по-вдясно. Сега гледай: имаш много по-добър ъгъл за паса. Какъвто нямаше преди."

 

Тези дребни детайли те карат да мислиш. Те остават с теб и накрая ти навързваш нещата след всяко отиграване. Няма друг треньор, който да ти обясни това, защото той беше най-добрият на света като игра. И тези дългогодишни тренировки изградиха огромна част от уменията ни."

 

Когато Кройф се върна на пейката, смучейки близалките "Чупа Чупс" вместо цигари, Барса започна тежко сезон 1991/1992. Загуби 3 от първите 8 мача, но всичко се обърна през ноември в Кайзеслаутерн в Купата на шампионите. Въпреки победата с 3:1 в първия мач каталунците губеха 0:1 на полувремето след отчайваща игра. Нужна бе нова доза мотивация. "Кройф дойде в съблекалнята и ние очаквахме да ни се нахвърли като ракета - спомня си централният защитник Мигел Анхел Надал. - А той само потри ръце и каза: "Каква гадост, тук е голям студ!" Сезонът ни отиваше на кино, а той не каза нищо друго, освен колко е студено?! И цялото напрежение изчезна. Той бе изпълнен със самочувствие и увереност, че отборът, който е изградил, ще триумфира, защото го е събрал. Той вярваше, че винаги е прав."

 

Момчетата на Кройф пускат втори гол през второто полувреме, но сензационният удар с глава на Хосе Мари Бакеро в 89-ата мин осигури класирането. Точно както треньорът му винаги очакваше. През май втора поредна лига бе в джоба - благодарение на необяснимата загуба на Реал М от джуджетата от Тенерифе, а предстоеше финал за Купата на шампионите срещу Сампдория на "Уембли". "Той искаше от нас да забравим за историята на клуба и неприятностите ни в предишните финали като този през 1986 г. - припомня Надал. - Той каза простичко: Salid y disfrutad! ("Излезте там и се наслаждавайте"). С което от нас падна цялото напрежение." Когато Куман изстреля в мрежата онзи фаул в продължението, тези думи останаха завинаги свързани с първата европейска купа на Каталуня. Кръстен на американския всепобеждаващ баскетболен тим на летните олимпийски игри в Барселона, така се роди легендата за Дрийм тима на Кройф. Само вратарят Субисарета и клубният капитан Алесанко бяха оцелелите от Бунта от "Есперия" 4 г. по-рано.

 

"Имаше различен дух и настроение около клуба през 1992 г. - всеки можеше да го усети - казва Еусебио, който бе изключителен на финала заедно с Гуардиола. - В продължение на 4 години ние работихме в една посока, прибавяйки по някой и друг играч, за да променим историята на Барса. Ние бяхме избраниците и знаехме, че това е нашето време."

 

Кройф може да го няма, но неговото футболно наследство остава. "Йохан наложи нашия начин на игра, една идея, която се предава в клуба - казва Еусебио, който бе треньор на Б отбора на Барселона до февруари 2015. - Аз можех да почувствам неговото ДНК в моя отбор. Всеки играч познаваше вече системата. Тя се бе просмукала във всяка част от клуба. Успехът на Ла Масия доказа неговата правота. Всеки път, когато някой младок пробие в първия отбор, това е успех, в който Йохан има принос." Той вярва и че най-тежката загуба на Кройф (0:4 от Милан на финала на Шампионската лига през 1994 г.) послужи за ново вдъхновение. "Не е случайно, че Пеп Гуардиола бе начело на една толкова успешна генерация, защото той знаеше най-добре какво ни липсваше на финала през 1994 г. - усърдна работа и уважение към съперника. Нямам съмнение, че Пеп си припомняше за Милан преди всеки мач, който искаше да спечели като треньор на Барса." "Кройф преосмисли цялостната концепция за футбола в Испания - добавя Мигел Анхел Надал. - Днес Барселона и Испания са най-голямото доказателство за неговия период като треньор."

 

Родоначалник на безспорно най-големия клуб и национален отбор за всички времена. Ето едно наистина велико завещание.

 

Ендрю Мъри, Four-Four-Two (материалът е публикуван в 7 дни спорт)

ПЪРВА ЧАСТ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!

Йохан Кройф е най-големят! Тези, които не са си дали сметка за този факт, докато беше жив, със сигурност са го разбрали след смъртта му. Знаменитият холандец напусна завинаги този свят в четвъртък и часове по-късно в социалните мрежи започна мощна кампания, която има за цел прекръстването на стадиона на Барселона - "Ноу Камп" на ст. "Йохан Кройф". Очаква се, че предложението ще бъде разгледано още на следващото заседание на ръководството. Според някои медии много от клубните членове ще се обявят "против", заради факта, че не са привърженици на холандеца, но първите анкети по темата говорят точно обратното. Анкета на в. "Ас" показа, че над 76% от феновете на каталунците са твърдо "за".


Междувременно от Барса спуснаха на половина клубните знамена, а клубното ръководство от обявиха официално, че днес от 10,00 ч. ще отворят централния сектор на "Ноу Камп" като място за поклонение. По подобие на дните след смъртта на Тито Виланова миналия април, когато над 53 хил. души отидоха да му кажат "последно сбогом". Очакванията са сега през "Ноу Камп" да минат над 100 хил. души. Иначе тълпи фенове наобиколиха стадиона на Барса още вчера, за спонтанно поклонение пред легендарния футболист и треньор. Точното място бе вход 13, където се намира статуята наричана Ел Шут. Тя е посветена на друга легенда - Кубала, но много хора бъркат и я свърват с фигурата на Кройф. Затова и още от сутринта краката на статуята бяха засипани с цветя, фланелки и любимите на холандеца близалки. Подобни сцени се разиграха и в родния град на Йохан - Амстердам, където фенове засипаха с цветя както семейната му къща на Акерстрийт, така и статуята му пред Олимпийския стадион.


Именно мощната подкрепа оказана от всичко точки на света спрямо сем. Кройф, чиято кулминация ще бъде специална хореография по време на Ел Класико на 2 април, накара синът Жорди да благодари на всички чрез официално писмо, което бе публикувано на сайта на баща му. "От името на майка ми, сестрите ми и останалата чест от семейството бих искал да благодаря за многото прояви на любов и подкрепа както сега, така и в последните месеци. Фактът, че Йохан е вдъхновение за вас много ни развълнува. Искам да благодаря специално и на целия лекарски екип, който до последно му обръщаше внимание", завърши Жорди. А на сайта на баща му излезе уточнението, че всички публични мероприятия около смъртта на Йохан не са организирани от семейството.

Покрай смъртта на великия Йохан Кройф си спомних за едни събития с 27-годишна давност. Тогава Кройф не бе направил и година като старши треньор на "Барселона". никой още не знаеше, че предстоят 4 поредни титли в Испания и най-големият триумф - за Купата на европейските шампиони (КЕШ).

 

Вероятно Кройф така и не разбра, че предизвика поредната война между ЦСКА и "Левски". Тя не се водеше на терена, а започна в кръчмите и премина на страниците на пресата.

 

Искам да разкажа за тази минивойна, за която известен принос има и скромната ми персона.

 

И така, беше април 1989 г. За последен (засега) път български отбор стигна до полуфинал в европейските клубни турнири. ЦСКА играеше във вече несъществуващия турнир на Купата на носителите на купи (КНК) срещу "Барселона".

 

4:2 за "Барса" в Испания, 2:1 в София. Едва ли някой се е съмнявал, че грандът от Каталуня ще се справи лесно с ЦСКА, както и стана. И трите гола за нашите в двата мача вкара Стоичков.

 

Интересното се случи в първия уикенд след реванша.

 

Забравих да спомена, че по онова време бях нещо като сътрудник на един създаден годна по-рано спортен седмичник - несъществуващ днес. Като испаноговорящ помагах с новини от Испания, които слушах по Radio Exterior de España, т.е. Радио Испания за чужбина. Явно радиото бе смятано за вражеско, затова се ловеше много трудно. Като помощен инструмент използвах лек капак на тенджера, който с дръжката закачах за антената. Звукът се получаваше почти като на Радио "София", но на "моно".

 

Докладвах всичко на един тогавашен спортен журналист, чието име ще спестя. Той одобряваше или не идеите ми и поръчваше материал, ако нещо му е харесало.

 

Тогава все още не съществуваха никакви "часови вестници". Нямаше ги - поне публично - нито човекът, тръгнал с една пишеща машина от едно мазе и станал милионер, нито успелият млад мъж. Нямаше ги и махленските изрази, залели по-късно медиите ни.
Запалянковщина обаче имаше. И много скоро усетих този факт на гърба си.

 

Но да се върнем на първия уикенд след втората победа на "Барселона" срещу ЦСКА. "Барса" загуби точка или две и се сбогува за пореден път с шансовете да стане шампион на Испания. Репортерът попита в ефир Йохан Кройф защо не се получи. И не можах да повярвам на ушите си, когато чуф холандеца да казва горе-долу следното (цитирам по памет):

 

"Трябват ми още един или двама футболисти. Единия вече съм го набелязал. Онзи ден бихме едни българи. Те имат едно младо момче, играе с номер 8", започна Кройф. Наострих уши. Треньорът направи няколко пъти неуспешен опит да произнесе "Стоичков", но явно не се пребори с особеностите на българския език. но допълни: "Това момче трябва да играе при нас."

 

Полудял от вълнение, с треперещи пръсти успях - вероятно от осмия опит - да набера телефона на споменатия по горе спортен журналист.

 

"Ела утре", каза ми той. по гласа му усетих, че съвсем не споделя моя ентусиазъм.

 

"Това не е вярно бе", започна журналистът на другия ден. "Ти си чорбар, вие все ще измислите нещо", продължи той.

 

На клетвите ми, че съм го чул с очите си, ме посъветва да пия по-малко. И най-вече - да сваля червените очила. Признавам си - не съм заклет, а направо болен фен на ЦСКА. Но чутото си беше самата истина.

 

Информацията така и не бе пусната. Тя излезе близо 10 дни по-късно в "Работническо дело", на последната, спортна страница. Явно там са повярвали на тази информация. Как е стигнала дотам - не мога да кажа.

 

Тази информация отприщи минивойната ЦСКА-"Левски". По кафенета и кръчми започнаха спорове вярно ли е или не е вярно. Второто го твърдяха привърженици на "Левски". Сред най-сериозните им "доводи" бе фактът, че дори Наско Сираков се провалил в Испания, пък какво остава за "рендето" Стоичков.

 

А единствената цел според мен всъщност беше желаното да бъде представено за действително. Но ако едни кръчмарски спорове и доводи могат да предизвикат симпатии въпреки своята абсурдност, какво да кажем за медиите и за хора с претенции на сериозни разбирачи, които изпадаха в положението на квартални запалянковци?

 

Скоро дойде 10 ноември. Като че ли България бе единствената страна в Източна Европа, където футболът бе омешан с политиката. ЦСКА бе обявен за комунистически отбор, а "Левски" - за такъв на народа. нищо че играчите му бяха офицери от ДС и че като отбор на милицията "сините" бяха преживели един от най-силните си периоди.

 

Много скоро и Стоичков бе обявен за комунистическо отроче.

 

Забравих да кажа, че човекът, който ми обяви, че "не е вярно", че Кройф иска Стоичков, реши да стане политически журналист. От начинанието му нищо не излезе. От време на време днес възкръсва по някоя маргинална телевизия и пак изчезва. Жив и здрав да е.
Появи се обаче вестник на име "Демокрация". Незнайно защо Стоичков стана една от любимите мушки на част от спорттите му журналисти. През декември 1989 г. Ицо подписа предварителен договор с "Барселона" и всички чакаха лятото, за да премине той в редиците на славния испански тим.

 

Периодично на спортната страница в "Демокрация" се появяваше дописка, в която се твърдеше, че запознати споделили (не се казваше пред кого), че Кройф се отказал от Стоичков. веднъж бе цитиран анонимен специалист, според когото Ицо изобщо не е добър футболист. И така - на приливи и отливи до лятото на 1990 г. Своеобразен "връх бе един коментар, според който Кройф не разбира нищо, ама нищо ог футбол. Горкият холандец си нямал представа какъв некадърник е взел.

 

За петте години, които Стоичков прекара в "Барселона", в България се нароиха още вестници. И почти всички - с много малки изключения - смятаха за свое задължение поне веднъж да наплюят Стоичков. Имам памет за такива неща. Чел съм невероятни глупости. Поне веднъж месечно някъде се появяваше информация, че Кройф ще пъди Стоичков. Защо? Ами защото не го пуснал да играе срещу испанския еквивалент на "Черноморец". И щом срещу тези изобщо не играе, със сигурност няма да излезе и срещу по-силния съперник. Ама пуста работа - не само че излизаше, ами и вкарваше по един, два, три гола. И пак периодично се подемаше старата песен.

 

- Стоичков не може да бъде нареден дори сред 30-те най-добри български футболисти.

 

- Добре де, ама Кройф го е взел все пак.

 

- Да бе, ама Кройф не е видял други български футболисти.

 

- Че как да не е видял, нали е гледал ЦСКА два пъти?

 

- Да, ама не е видял "Славия", "Левски" и други отбори. Там да видиш какви играят... Види ли ги, ще забрави за Стоичков.

 

И много подобни и още по-големи идиотизми.

 

Разбира се, всичко беше въз основа на клубни пристрастия. Грехът на Стоичков бе този, че е играл в ЦСКА, а не в "Левски", т.нар. отбор на народа.

 

Лично за мен това бяха зачатъци на явлението, известно днес като тролене или хибридна война, т.е. заливане на пространството с умишлено манипулирана информация. Но пък "лайнометът" по Стоичков си беше направо цвете в сравнение с днешната "тежка машина". И макар да съм болен ЦСКАр и заклет фен на Стоичков, тези, дето си измисляха простотиите по негов адрес, са значително по-симпатични от днешната "артилерия".

 

А Кройф вероятно така не разбра, че само с едно привличане на един български футболист е раздухал минивойна между феновете на два отбора в България.

 

Моят принос към този синьо-червен конфликт е минимален. Просто по моя вина един мастит по онова време журналист обяви, че това, което е казал великият Кройф, "не е вярно".

 

Момчил Инджов (материалът е публикуван във Фейсбук)

Борбата за власт в холандския гранд Аякс става все по-жестока с всеки изминал ден. В разгара на скандала около назначението на Луис Ван Гаал за генерален директор на тима легендата Йохан Кройф бе обвинен в расизъм.

“То седиш тук, защото си черен”, е казал Кройф на Едгар Давидс по време на заседание през август. Случаят бе разкрит от спортния коментатор Арно Вермюлен по време на предаването "Studio Voetbal" в холандска телевизия през уикенда. Журналистът е получил информацията от Стивън тен Хаве, който също е член на Управителния съвет на клуба и който зад гърба на Кройф лично е настоял за привличането на Луис Ван Гаал за главен мениджър на тима. Именно назначението на Ван Гаал стана причина за развихрилите си скандали в Аякс през изминалата седмица. Бившият наставник на Байерн бе назначен без знанието на Кройф, а както е известно, двамата не са в добри взаимоотношения.

 

“Имам много муниции срещу Кройф. По време на заседанието тогава си помислих, че някой трябва да бъде изключен. Призовах за дисциплина”, заяви Тен Хаве, който по телефона във въпросното предаване потвърди думите от лятото на легендарния номер 14 в Аякс.

 

Самият Едгар Давидс също намекна в интервю за холандската телевизия “NOS”, че е имало расистки изказвания по време на въпросното заседание, но не пожела да даде подробности. “Работих много за назначаването на нов генерален директор и дори подкрепих кандидатурата на Марко ван Бастен, въпреки че не съм приятел с него. Тук обаче се случват неща, които на практика могат да се видят само по филмите”, сподели Давидс.

 

На 28 ноември ще има извънредно заседание на 24-членния Управителен съвет на Аякс, който ще трябва да гласува доверие на петимата членове на Надзорен съвет. Окончателният резултат ще бъде обявен на 12 декември, когато е събранието на акционерите на клуба. Кройф вече обяви, че в случай на негативен резултат, че ще сложи край на ангажиментите си с клуба след 52 години работа.

Следващата статия, която FanFace.bg публикува от поредицата на вестник "Новинар, е затова как генерал Франсиско Франко мачкаше Барселона в миналото, за да може любимият му Реал (Мадрид) да стане №1 в Европа и света.

Съперничеството между Реал и Барселона датира още от първите години на испанския футбол, но неговият връх е достигнат през 30-те години на миналия век. Причината е в Гражданската война, която избухва през юли 1936 г., предизвикана от насилието на крайни привърженици на левицата. Тя продължава почти 3 години, отнема живота на около половин милион души и придава политическа окраска на отношенията между двата клуба.

До злокобната 1936 година двата гранда вече са набрали скорост в турнира за купата, който датира от 1902 г., и в първенството, стартирало през 1928 г. С избухването на Гражданската война обаче Мадрид и Барселона се превръщат в центрове на враждуващите лагери. Столицата е седалището на генерал Франсиско Франко, на военните и фашистите.

Другият град е център на просъществувалата за кратко Независима каталунска република и на съпротивата на републиканците. ФК Барселона се превръща в олицетворение на "недисциплинираната" и националистическа Каталуня и напълно оправдава мотото си "Повече от клуб". Показателно е, че войната приключва едва когато този град е превзет от армията през 1939 г.

 

Тригодишният самоубийствен конфликт в Испания слага тежък отпечатък най-вече върху историята на Барса. Броени седмици след началото му войници на Франко убиват клубния президент Жосеп Суньол-и-Гарига, отявлен деец на левицата.

През следващата 1937-а футболният отбор заминава на турне в Северна Америка, където играчите са приети като официални представители на воюващата Втора испанска република. В опит да съберат пари за клуба си те изиграват 14 мача и печелят турнир в Щатите. Само четирима обаче се връщат обратно, останалите търсят убежище в Мексико и Франция.

През март 1938 г., малко преди окупацията на Каталуня, офисите на Барселона са разрушени от бомба. А след края на войната Франко унижава до крайност "недисциплинираната" Барселона, като назначава за неин президент своя довереник и аристократ Енрик Пинейро.

Това е втори опит на грубо вмешателство след 1925 г., когато генерал Примо де Ривера затваря клубния стадион "Лес Кортс" за 6 месеца, бесен от освиркването на испанския национален химн.

Във футболния фолклор влиза и полуфиналът между Реал и Барселона за купата през 1943 г. След победа с 3:0 у дома в първия двубой каталунците са разгромени на "Чамартин" с 1:11 – най-крупната им загуба в Ел Класико.

 

Междувременно през 1941 г. Франко забранява имената, които не са от кастилски произход и повечето клубове се ориентират към английски суфикси, избирайки Атлетик, Атлетико и други. Барселона е принудена да изчисти каталунския флаг от клубната си емблема, тъй като той е сред забранените символи, и също претърпява лека корекция в името си. Тя е възстановена едва през 1974 г. (Каталунски футболен клуб Барселона), когато здравето на генералисимуса се влошава и се усеща промяна в политическата ситуация.

Размразяването се усеща и от Барселона, която усърдно започва да заличава белезите от Гражданската война. През 1974 г. е извоювана титлата с ценната помощ на привлечения предишното лято Йохан Кройф. А на 27 ноември хор от 3500 изпълнители изпява за пръв път официалния химн – нещо немислимо за предишните години. Остават още 12 месеца до смъртта на диктатора...

Покрай всички злини, които е сътворил, Франко има известен дял и във "възмъжаването" на онзи Реал, който през 50-те покори европейския шампионски турнир и сърцата на милиони запалянковци.

Това стана както с негласна правителствена подкрепа, така и с нечестни понякога средства. Част от онзи непобедим отбор, завоювал в средата на миналия век 5 поредни КЕШ-а, е и Алфредо ди Стефано, откраднат от Барселона. През 1953 г. той първо се договаря с каталунците, но при пристигането си от Колумбия е пресрещнат от президента на "Белия балет" Сантяго Бернабеу, който го убеждава да се отклони към Мадрид.

Така че Ди Стефано, макар и да е един от най-добрите футболисти на ХХ век, едва ли някога ще бъде приет като такъв в Каталуня. Тук всеки, който е сменил синьо-червената фланелка с тази на Реал, попада в един специален списък на "предателите", които завинаги остават низвергнати.

 

Той започва да се попълва още през 1930 г. покрай легендарния вратар Рикардо Самора. Както в случая с Ди Стефано, така и в неговия Реал действа по един и същи начин – предлага финансови условия, непосилни за Барселона. Един от най-паметните мачове в кариерата на Самора е последният в кариерата му в Испания с екипа на мадридчани срещу Барселона.

Това е финалът за купата на Испания през пролетта на 1936 г., броени дни преди началото на Гражданската война. Благодарение на невероятно негово спасяване в последната минута Белия балет удържа победа с 2:1. По-късно до Самора ще се наредят още "предатели" – Бернд Шустер, Михаел Лаудруп, Луиш Фиго и други.

Барселона обаче притежава още един списък – много ценен, макар и кратък. В него са онези чужденци, които с течение на времето се идентифицираха с Каталуня и я припознаха за своя втора родина.

Първият е Йохан Кройф, който не само подари част от себе си на отбора – и като играч, и като треньор, но даде на сина си каталунско име – Жорди. След време до него се нареди българин. Христо Стоичков бе част от тима, който за пръв път спечели КЕШ и за пръв път записа поредица от 4 шампионски титли в Примера дивисион.

Докато Камата бе в Барселона, тя доминираше над Реал. Това чувство за превъзходство бе най-ценното за каталунците. Ицо помогна на отбора да се реваншира за годините на Франко, когато самочувствието на Каталуня бе мачкано.

Владислав Стоянов, "Новинар"

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

 

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

 

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

На 68-годишна възраст почина Йохан Кройф. Едно от най-великите имена в историята на футбола загуби окончателно битката с рака тази нощ. Легендарният номер 14 беше диагностициран с коварната болест през октомври миналата година, като според лекарите причината за заболяването е редовното му пушене.

Името на Кройф е синоним на холандския "тотален футбол" от началото на 70-те години, когато Аякс на Ринус Михелс доминира на европейската сцена и печели три поредни Купи на европейските шампиони, а легендарният номер 14 е голямата звезда на отбора. Дълги години холандецът блести и с екипа на Барселона, където печели титлата и купата на Испания. Следва период в САЩ, триумфално завръщане в родния Аякс и подобаващо оттегляне от футбола и златен дубъл с Фейенорд. Йохан е признат за най-добрия холандски футболист, печели Златната топка 3 пъти, а през 2000 г. е избран за най-добър европейски футболист на XX век.

Като треньор Кройф е човекът, изградил до голяма степен стила на игра на Барселона, като за 8 години начело на тима извежда каталунците на ново ниво и ги превръща във фактор в европейския футбол. За последно Кройф беше начело на националния тим на Каталуния.

Хиляди хора изпълниха вчера пространството зад централния сектор на ст. "Ноу Камп", където от Барселона обособиха специално място за поклонения пред Йохан Кройф. За да се сбогуват с Кройф дойдоха хора от всички прослойки на обществото и всички поколения, които не пропусках да оставят своите послания в траурната книга.

 

Само до 13,30 ч. да се поклонят преминаха над 5300 души. Очакванията обаче са бройката да нарасне в пъти, защото "Ноу Камп" ще бъде отворен за всички желаещи да се сбогуват днес и утре между 10,00 и 19,00 ч., а във вторник - първият работен ден след Великден в Испания, хората ще имат възможност за поклонение до 21,00 ч.

 

Иначе вчера наред с представители на властите в Каталуния и всичко от ръководството на Барса, на "Ноу Камп" се появи даже делегация на вечния враг Реал М, водена лично от президента Флорентино Перес. "Хора като Кройф не би трябвало да умират никога - каза Перес. - С него сме родени в една и съща година и затова следях цялата му кариера и целия му живот. Някои казват, че е променил Барселона, но също така той промени както испанския, така и световния футбол. От името на Реал М искаме да изразим цялата си подкрепа за семейството му и феновете на Барса, но искаме и да напомним, че наследства като това на Кройф остават за вечни времена."

Реал Мадрид напляска Барселона 2:1 в дербито от 31-ия кръг на Примера дивисион. Срещата, играна на "Камп Ноу", бе предшествана от церемония в памет на починалия наскоро Йохан Кройф.

 

Публиката на Барселона, която бе заела 100-те хиляди места на стадиона, направи хореография, с която изписа: "Благодаря, Йохан!"