Йохан бе убеден, че Господ го е пратил на земята, за да бъде най-добрият футболист и треньор
Основната схема на Барса на Кройф бе налице, но имаше проблеми на растежа въпреки спечелването на КНК през 1989 г. и на Купата на краля година по-късно. Купените през лятото на 1989 г. звездни играчи Михаел Лаудруп и Роналд Куман така и не заблестяха. Най-вече Куман имаше посредствен първи сезон и на Кройф му дойде до гуша да защитава своя сънародник пред пресата.
Ежедневните брифинги с медиите бяха премахнати, тъй като "да говориш с пресата е опасно", каза Кройф, след като неговата настройка "аз срещу целия свят" отново надделя в характера му. Той даваше интервюта, но съдържанието им ставаше невъзможно за дешифриране. "Ако исках да го разбереш, щях да ти го обясня по-добре", каза веднъж той на един репортер. Завършвайки на 11 т. зад Реал М Кройф бе спасен само от спечелването на Купата на краля през 1990 г. Всъщност именно президентът Нунес наложи вето за вота на недоверие спрямо холандеца от членовете на Барса, за да не бъде Кройф уволнен преди сезона. И все пак сезон 1990/1991 се оказа сезонът, в който легендата на Кройф и Барса започна. Ла Масия вече даваше плодове, макар че налагането на младежи бе мотивирано най-вече от чувството за самосъхранение на Кройф. "Аз бях тук по време на диктатурата на Франко, аз разбирам как мислят каталунците, зная характера им - обясни той. - Феновете на Барса обичат да виждат как момчета от школата отиват в първия отбор - това ги кара да чувстват, че треньорът е наистина част от Барселона. Аз опитах да създам игра, която те да считат за каталунска. По този начин феновете са по-малко склонни да освиркват, когато нещата не вървят."
Темпераментен, но убийствен пред вратата, Христо Стоичков се оказа липсващата част от мозайката. Разностранен нападател, който може да дриблира, да подава и да шутира отляво с изумителна точност, Камата имаше това, което испанците наричат mala leche ("вкиснато мляко") и с което обозначават човек с конфликтен характер, готов на всичко в името на победата. Както да получи 2-месечно наказание за настъпването на рефера на финала за Суперкупата през 1990 г. с Реал. Когато Барса надви 2:1 Реал, за да дръпне с 5 т. аванс в края на януари 1991, лигата изглеждаше вързана в кърпа. Куман вършееше пред защитата, а Лаудруп пробиваше от средата, докато Гойкоечея стана титуляр в националния на Испания. Но най-голямата слабост на Кройф го удари със страшна сила. Пушещ като комин още от тийнейджърска възраст, трябваше да му се направи сърдечен байпас, за да се почисти задръстената артерия, резултат от навика да пуши по 20 цигари на ден, който се влоши още повече в стреса на треньорската скамейка на "Ноу Камп". Това, че оцеля след 4-часовата операция, подсили убеждението му, че Бог го е пратил на земята, за да бъде най-добрият футболист и треньор за всички времена. По време на отсъствието на Кройф (9 мача) помощникът Чарли Решак спечели 6 пъти, за да обезпечи първата титла на отбора от 6 г. насам. Която се дължеше изцяло на работата, свършена от холандеца на тренировъчното игрище. "Той спираше всяка тренировка по 4-5 пъти, за да поправя пласирането ни - припомня Еусебио.- Не, не! Не тук. Един метър по-вдясно. Сега гледай: имаш много по-добър ъгъл за паса. Какъвто нямаше преди."
Тези дребни детайли те карат да мислиш. Те остават с теб и накрая ти навързваш нещата след всяко отиграване. Няма друг треньор, който да ти обясни това, защото той беше най-добрият на света като игра. И тези дългогодишни тренировки изградиха огромна част от уменията ни."
Когато Кройф се върна на пейката, смучейки близалките "Чупа Чупс" вместо цигари, Барса започна тежко сезон 1991/1992. Загуби 3 от първите 8 мача, но всичко се обърна през ноември в Кайзеслаутерн в Купата на шампионите. Въпреки победата с 3:1 в първия мач каталунците губеха 0:1 на полувремето след отчайваща игра. Нужна бе нова доза мотивация. "Кройф дойде в съблекалнята и ние очаквахме да ни се нахвърли като ракета - спомня си централният защитник Мигел Анхел Надал. - А той само потри ръце и каза: "Каква гадост, тук е голям студ!" Сезонът ни отиваше на кино, а той не каза нищо друго, освен колко е студено?! И цялото напрежение изчезна. Той бе изпълнен със самочувствие и увереност, че отборът, който е изградил, ще триумфира, защото го е събрал. Той вярваше, че винаги е прав."
Момчетата на Кройф пускат втори гол през второто полувреме, но сензационният удар с глава на Хосе Мари Бакеро в 89-ата мин осигури класирането. Точно както треньорът му винаги очакваше. През май втора поредна лига бе в джоба - благодарение на необяснимата загуба на Реал М от джуджетата от Тенерифе, а предстоеше финал за Купата на шампионите срещу Сампдория на "Уембли". "Той искаше от нас да забравим за историята на клуба и неприятностите ни в предишните финали като този през 1986 г. - припомня Надал. - Той каза простичко: Salid y disfrutad! ("Излезте там и се наслаждавайте"). С което от нас падна цялото напрежение." Когато Куман изстреля в мрежата онзи фаул в продължението, тези думи останаха завинаги свързани с първата европейска купа на Каталуня. Кръстен на американския всепобеждаващ баскетболен тим на летните олимпийски игри в Барселона, така се роди легендата за Дрийм тима на Кройф. Само вратарят Субисарета и клубният капитан Алесанко бяха оцелелите от Бунта от "Есперия" 4 г. по-рано.
"Имаше различен дух и настроение около клуба през 1992 г. - всеки можеше да го усети - казва Еусебио, който бе изключителен на финала заедно с Гуардиола. - В продължение на 4 години ние работихме в една посока, прибавяйки по някой и друг играч, за да променим историята на Барса. Ние бяхме избраниците и знаехме, че това е нашето време."
Кройф може да го няма, но неговото футболно наследство остава. "Йохан наложи нашия начин на игра, една идея, която се предава в клуба - казва Еусебио, който бе треньор на Б отбора на Барселона до февруари 2015. - Аз можех да почувствам неговото ДНК в моя отбор. Всеки играч познаваше вече системата. Тя се бе просмукала във всяка част от клуба. Успехът на Ла Масия доказа неговата правота. Всеки път, когато някой младок пробие в първия отбор, това е успех, в който Йохан има принос." Той вярва и че най-тежката загуба на Кройф (0:4 от Милан на финала на Шампионската лига през 1994 г.) послужи за ново вдъхновение. "Не е случайно, че Пеп Гуардиола бе начело на една толкова успешна генерация, защото той знаеше най-добре какво ни липсваше на финала през 1994 г. - усърдна работа и уважение към съперника. Нямам съмнение, че Пеп си припомняше за Милан преди всеки мач, който искаше да спечели като треньор на Барса." "Кройф преосмисли цялостната концепция за футбола в Испания - добавя Мигел Анхел Надал. - Днес Барселона и Испания са най-голямото доказателство за неговия период като треньор."
Родоначалник на безспорно най-големия клуб и национален отбор за всички времена. Ето едно наистина велико завещание.
Ендрю Мъри, Four-Four-Two (материалът е публикуван в 7 дни спорт)