Момчетата от Armada срутват до основи крайпътно заведение, защото в него звучат песни на Динамо

 

 

Визитка:

Рождена дата: 1987 г.

Дом: стадион „Кантрида”, западна трибуна

Приятели: няма

Врагове: Тorcida („Хайдук”), Bad Blue Boys („Динамо” Загреб), Kohorta („Осиек”)

 

След като ви запознахме с едни от най-многочислените организации на футболните привърженици на територията на бивша Югославия, ред е на рубриката "Лоши момчета" да ви срещне с някои от по-малобройните, но не по-малко колоритни и лоялни организации от Хърватия и Сърбия, които незаслужено остават в сянката на големите.

 

Със своите 150 хиляди жители Риека е третият по големина град в Хърватия. Разположен е на адриатическото крайбрежие и е основното пристанище на страната.

 

 

Въпреки че се слави като едно от най-богатите населени места, Риека е от тези градове, в които населението живее заради футбола. Но футболът с местна марка. Тук дори споменаването на Тorcida, Bad Blue Boys или Kohorta

 

може да ви навлече много неприятности

Не дай си Боже, да симпатизирате на „Хайдук”, „Динамо” или „Осиек”!

 

Въпреки че не е сред големите клубове по успехи, „Риека” се радва на обичта на местното население още от основаването си. Клубът функционира в съвременния си вариант от 1952 г., а негови предшественици са Unione Sportiva Fiumana (основан 1925 г.) и Kvarner (1946-1952). Още през първите сезони в долните дивизии на югославския шампионат „Риека” е следван от почитатели дори в гостуванията – нещо изключително рядко за тези години. През 60-те местното население, което изстрадва тежки икономически години, се самоопределя само с един девиз – „С „Риека” в добро и лошо”.

 

В началото на 70-те престижът на фракциите в Югославия започва да се измерва спрямо присъствията по време на гостувания. Тези на „Риека” се отчитат с по 100-200 души в зависимост от дестинацията. Естествено сред най-предпочитаните са Белград, Загреб, Осиек, Сплит и Сараево.

 

Славната история на Armada започва през 1986 г., когато групичка от около 30-ина "навиячи" на „Риека”, които редовно се събират в бар "Ри", решават да сформират стройна малочислена организация. Целта е тя да налага тенденциите на италианските тифози, които се вихрят само на няколко километра западно от Риека.

 

 

Името на организацията е избрано от Еди Раухар като символ на мощта и издръжливостта на испанската военноморска флота Armada. Първите транспаранти с името на фракцията са разпънати по време на финала за югославската купа срещу „Хайдук” (Сплит) в Белград на 9 май 1987 г. На този мач момчетата от новосформираната Armada записват имената си в историята, изстрелвайки първата

 

сигнална ракета по противникова агитка

на територията на Балканите. От този момент нататък избухва огромната вражда между Тorcida и Armada, а стрелбата с пиротехнически средства се превръща в практика по югославските трибуни, вземайки няколко жертви.

 

 

Още на следващата година над 800 привърженици на „Риека” пътуват за Загреб – общо 6 автобуса и една влакова композиция. Около 40-ина момчета от Armada спират със своя автобус в крайпътно заведение във Вукови Горици. За нещастие от джубокса в ресторантчето звучат песни на „Динамо”. Няма много време за развитие на случката. Джубоксът е изхвърлен през прозореца, последват го и собственикът, и целият персонал на заведението. Кръчмата е потрошена до състояние като при първа копка.

 

По време на гостувания в Баня Лука, Мостар, Сараево, Нови Сад, Ниш „Риека” се чувства като у дома си благодарение на набиращата скорост организация Armada. В края на 80-те Armada вече има всичко, за да се мери с останалите силни фракции в Югославия – знамена, песни, пиротехника. Не липсват и прословутите моменти, които нареждат Armada до най-опасните организации на полуострова.

 

 

През 1989 г. „Риека” гостува на „Хайдук” в Сплит

 

в мач, по-известен като Балканския „Хейзел”

Представителите на Тorcida очакват с нетърпение реванш след финала за купата в Белград преди две години. Напрежението нараства, когато домакинската публика се скупчва на оградата между северната и западната трибуна.

 

Преградата рухва и една от най-мащабните схватки на Балканите започва на самите трибуни. В употреба влизат седалки, парчета бетон, пръти.

 

Намесата на полицията разпръсква окървавените тълпи. След това помита членовете на Armada, биейки буквално на месо в сектора на гостите. По чудо няма жертви, но сериозно наранените са стотици.

 

 

През 90-те започват най-големите футболни битки в Югославия, вече на националистическа основа. Оттогава датира изказването на едно от главните действащи лица - Сретан Милич, който споделя: „С „гробарите” се биехме жестоко –

 

ритахме падналите в главата

не се спирахме дори когато изпаднеха в безсъзнание. Войната беше започнала много преди първите действия по бойните полета”.

 

 

През 1992 г. започва вече изцяло хърватски шампионат, но нещата по трибуните не дават знак да са се променили. Още на първото домакинство с „Хайдук” срещата е прекратена заради нахлуване и бой на терена. И до ден днешен двубоите между „Риека” и „Хайдук” не минават без изстъпления по трибуните.

 

Двете фракции стоят в основата и на непрекъснатите спречквания по време на мачовете на националния отбор. Особено когато се налагат продължителни пътувания извън Хърватия.

 

През първата половина на 90-те Armada изгражда стройна организация – песни, знамена и транспаранти, организират се първите пътувания с автобус на членове на фракцията от Пула и други по-малки градчета в околността.

 

По време на полуфинала за купата срещу „Хайдук” от 1992 г. в западната трибуна на „Кантрида” се издигат първите откраднати в битка знамена на съперника „Torcida Rab” и „Torcida Ri Veica”.

 

 

Но онова, което в най-голяма степен е запазена марка на Armada повече, отколкото на която и да е друга фракция, е пиротехниката. През 90-те и началото на 21 век се броят на пръсти срещите, които не са прекъсвани заради засипания с факли терен.

 

Факлите са неизменна част и от подкрепата на другите спортове на клуба. Залите за хандбал и баскетбол, където домакинстват „Замет” и „Кварнер” (отборите към спортния клуб на Риека), са обгръщани в мъгла. Какво да говорим за басейна на „Приморие”, който неизменно е обсипван с горящи факли.

 

 

Неизменно е и мотото на Armada „Сами срещу всички” („Sami protiv svih”), което понякога се предефинира и на „Умри, но не се предавай” („Krepat, ma ne molat”).Според случая!

 

Стоян Генов, Новинар (специално за FanFace.bg)