Хърватия има много футболни герои през годините, а днес ще ви запознаем с двама такива, чиито животи въобще не олицетворяват лицата им в професионалния живот в наши дни. Двамата са вкусили от ада на войната, от стотиците убити, от сраженията пред техните домове. Все неща, които са много далеч и от Мадрид, и от Ливърпул...

 

"Щастливия" Лука Модрич е роден в семейство на бежанци, които са част от сръбската страна при войната в Босна. Майка му, Радойка Модрич, е работила като текстилен работник, докато баща му Стипе Модрич е бил военен механик, който е поправял автомобилите на хърватските военни по време на войната.

 

Детството на полузащитника е много тежко. Той изпитва на собствения си гръб кошмарните сцени от сраженията на държавите, между които е разделен.

 

„Там беше онова момче, което риташе топката по цял ден топката на паркинга”, са част от думите на собственика на Задар Йосип Байло, който коментира изявите на Лука като дете. „Той беше много бял и наистина малък за своята възраст. Но въпреки това, всеки можеше да види специалното в него”.

 

Модрич е бил подиграван многократно, след като е бил по-дребен от своите съотборници. Никога не е бил считан за бъдещ професионален футболист, на каквото и да било ниво.

 

Едно е сигурно. Топката е стояла в краката му, още в ранна детска възраст, по начина, по който го прави и сега – повече от невероятно. Лука бил толкова обсебен от възможността да стане професионален футболист, че не е спирал да рита пред хотелската стая на родителите си, която те помещавали, докато са текли сраженията на Балканите.

 

Първоначално Лука преминава през проби в Хайдук Сплит като юноша. Како стана ясно, той е бил извергнат от отбора от Сплит заради липса на акуратна физика.

 

Все още не е ясно, какво се е случило в гена на Модрич, за да му се промени историята по коренно различен начин, Младият Лука се е концентрирал изцяло върху физическата дейност, след като е било ясно, че има нужната техническа такава. Работата му върху мускулатурата трае… едно ваканционно лято, след което през есента последва обаждане от Динамо Загреб, които желаят да пробват младежа.

 

Още с навлизането си в юношеските групи на столичани той показва своето неимоверно желание и качество в играта. Загребската школа се слави с това, че обвързва юношите си от крехка възраст, а това се случва и с Модрич, който парафира за 10 години с Динамо. За да добие допълнителен опит е отпратен да играе под наем в Зрински Мостар, което е повратна точка в неговата кариера, тъй като там се налага като неизменен титуляр и се завръща на „Максимир”. Все пак от Динамо преценяват, че Лука може да натрупа още опит другаде и следва нов наем в босненския Интер Запрешич.

 

Последва дебюта с фланелката на Динамо през 2005. Той печели 3 поредни пъти титлата в Хърватия, за да ги гарнира с толкова купи на страната. През 2007 той е избран за играч на годината в Хърватия.

 

Последва трансфер в Тотнъм, където прави феноменални игри, за да премине в Реал, но останалото е история…

 

По-рано през живота му неговото семейство е било част от междуличностия конфликт на територията на Босна и Херцеговина. Семейството е страдало от липса на дрехи. Тези, които са били носени от фамилията са били ръчно направени от майката с минимални инвестиции за плат и тъкани. Семейството е било на ръба на нищетата, допреди бащата на Лука – Стипе да получи реномирана работа в хърватската армия като механик. В този момент бащата на Лука, който е наричан…Лука (бел.авт: по незнайни причини) е бил войник в хърватската армия на контролните кули, които са осъществявали телефонна връзка със своите. Неговият живот е бил в непрестанна опасност от сръбската армия, както и от краинската сръбска армия. Известно е, че Сръбска Крайна е непризната република, съществувала на територията на Хърватия  между 1991 и 1995 година. Дядото на Лука е бил убит от врагове.

 

След смъртта на дядото на Модрич, семейството се премества в Задар. Малко след преместването къщата им е била запалена, по незнайни причини. Постфактум, наемат евтин хотел, благодарение на спестените пари на бащата на Лука, който продължава да се изявява като експертен механик в своята служба. Благодарението на бляскавото ранно бъдеще на Лука, животът на фамилията, който страда много по време на военните действия, се променя бързо.

 

 

Има една жена в живота на Лука – Ваня Бошнич. Започват да се срещат през 2006 година, докато той играе в Динамо Загреб. „Щастливият” решава да я направи свой агент в близкото бъдеще, след като се доверява напълно за всички негови действия. Доверието между двамата е огромно. Те се женят през 2010 година, а техен кум е близкият приятел на Лука от хърватския национален отбор Ведран Чорлука. Семейството живее спокоен начин на живот, а това се отдава на на израстването на Лука. Фамилията има три деца. Един син – Ивано и две дъщери – София и Ема.

 

Лука е част от от екипа на „Такса”. Група, която събира всички известни спортисти, били част от бежанските части, които били изтезавани по време на израстването си. Част от групата са Гранит Джака, Кристиан Бентеке и Нани. Ежегодно групата се събира, за да почете деня на бежанците.

 

Преминаваме, не толкова плавно, към съотборника на Лука в националния отбор – Деян Ловрен. Историята на бранителя с номер шест на гърба за Ливърпул е не по-вълнуваща от тази на полузащитника на Реал Мадрид.

 

„Дий” е прозвището на бранителя, който е дете на хърватски родители – Силва и Саша Ловрен. Деян пораства в Зеница, Югославия, който се намира на територията на днешна Босна и Херцеговина. Неговото семейство лети от Югославия за Мюнхен, когато Деян е бил на три годинки, след като предусещат докъде ще стигнат параметрите на войната. В Германия те изкарват седем години. С няколко думи, Ловрен е наполовина босненец и наполовина германец, футболист, който играе за Хърватия.

 

„Бях щастливо дете. Проговорих перфектен немски език и играех футбол. В малък клуб, но правех това, което обичам”, споделя Ловрен.

 

Семейството на Ловрен има желание да остане да живее в Германия, но властите не продължават визата на фамилията и те са принудени да заживеят в хърватския град Карловац. Градът се намира на 50 километра югозападно от столицата Загреб. Ловрен веднага се сблъсква със суровата действителност в Хърватия и изпитва проблеми в образованието си, след като не умее да говори добре езика. Израства с по-малкия си брат Давор, който също е футболист.

 

Защитникът започва да играе за Иловац, а после се премества в отбора на Карловац. През 2004 следва трансфер в Динамо Загреб, който е издействан лично от собственика на отбора Мамич.

 

Любовният живот на Ловрен е много по-различен от този на Модрич. Футболистът на Ливърпул се влюбва на 16 в приятелката си Анита, а двамата непрестанно учат нещо един от друг.  Двамата се женят през 2013 година и имат две деца – Елена и Йосип.

 

Животът на Ловрен се преобръща, след като в живота на приятелката му се завръща Дарио Торбич. Престъпник, излежаващ тригодишна присъда, който веднага след напускането на зандана се втурва да я затрупва с мобилни съобщения.

 

Торбич работи като лесничей и е ранната любов на Анита. Историята между двамата се заражда, след като двамата се срещат през декември 2016 година в родния им град Загреб. Анита кани Дарио да лети за Англия и преспиват в хотел в Ливърпул, а после си разменят десетки любовни съобщения.

 

През 2016 Анита напуска дома на Деян в Англия и му заявява, че иска да се разведе с него. Анита е снимана как показва среден пръст на фотографи, които я следват, излитайки с Дарио от летището в Ливърпул към Хърватия, където ги очаква подписване на брак. Личният живот на Ловрен рухва, а игрите му за Ливърпул търпят негативи след негативи, след като е дори премахнат от състава от мениджъра Юрген Клоп. Германецът твърдо застава зад него с подкрепа, но принудително го вади от титулярите на мърсисайдци. Всичко става ясно, след като Анита праща любовни съобщения на Торбич в WhatsApp, но Ловрен е твърдо решен да спаси своя брак. Той дори информира селекционера на Хърватия Анте Чачич, че желае да бъде отстранен от отбора на „шахматистите”, за да се опита да спаси брака си.

 

Медиите в Хърватия заклеймяват Ловрен, смятайки го за непукист, който не го интересува за родината, а напротив – готов е да се отдаде на „ваканция” със семейството си за сметка на участие на европейските финали във Франция.

 

Дотук с любовния му живот.

 

Болката от това, че е бежанец и е извергнат от своите хора в Хърватия тежи на Ловрен до ден днешен. Защитникът избягва първия геноцид в Европа от Втората световна война, но гледа на походите си към Германия като нещо, което не трябва да се случва на никой.

 

Семейството оставя всичко – бизнесът, приятелите си, ежедневието си. Говорят само помежду си, носейки багаж пълен с дрехи, местейки се в Зеница.

 

„Иска ми се да разкажа всичко, което се случи. Чували сте много истории, но никой не казва истината. Случи се. Всичко се променя за секунди – войни посред нощ между всички, между три различни култури (мюсюлманските босненци, ортодоксалните сърби и католическите хървати). Помня, когато сирените зазвучаваха. Бях много изплашен, че предстои бомбено нападение”, споделя Ловрен.

 

Въпреки тътените през годините, двамата защитават гордо цветовете на Хърватия на Мондиал 2018. А „шахматистите” са амбицирани за нещо велико. Нещо, което ще заздрави още повече нацията, по начин, който само спорта определя. Хърватия, с Ловрен и Модрич, е вече на финалите на Световното, но докъде ще стигнат амбициите на футболистите на Златко Далич?

Президентът на Хърватия е невероятен! И не само. Да, но е в женски род и наистина е много красива. По време на четвъртфиналния сблъсък от Световното първенство в Русия между домакините и Хърватия, камерите показаха на трибуните една дама, облечена в червено и бяло. Точно за същата става дума - Колинда Грабар-Китарович, която беше в агитката и на срщата с Дания. Тогава с фланелка на Ватрените тя седеше редом до обикновените привърженици и се радваше с тях. Без луксове, без излишни помпозности и позьорщина.

 

 

И започна да се говори за тази дама в червено - каква е, що е, колко красива и готина била, какво излъчване, въпреки 50-те си години.

 

Блондинката отказа удобството на ВИП-ложите, за да бъде сред своите сънародници и да дере гърло за хърватите.

 

И след успеха над Дания, и след този над Русия, тя отиде в съблекалнята, за да поздрави момчетата, да се прегърне със селекционера Златко Далич и капитана Лука Модрич, да стисне ръката на всеки един от новите герои на нацията.

 

И още един щрих от нейната същност - тя пътува за Русия не в бизнес класа, а в икономична, пак сред обикновените фенове. И с фланелката на червени и бели квадратчета.

 

 

Тя така пътува и за Сочи, където снощи Ватрените отстраниха домакините от Русия след изпълнение на дузпи.

 

 

Какво трябва да знаем още за тази лъчезарна жена? Колинда Грабар-Китарович е първият президент жена в историята на Хърватия. Вече споменахме, че е на 50 години. Омъжена е и има две деца. Често я наричат най-красивата глава в държавата.

 

 

Формите на тялото й са впечатляващи, а мнозина цъкат с език, като я видят на фотос. Тя обича да позира, а едни от най-известните й снимки, са тези по бикини на плажа. Сега вече има и такива, които са на стадионите, радвайки се с феновете. Но се оказа, че фотосите по бикини не са нейни, а на нейна двойничка - актрисата Никол Остин. Но на тези снимки, които са реални и на които е във ваканция, тя наистина изглежда впечатляващо.

 

 

Госпожа президентът не е равнодушна към спорта, тъй като често може да бъде видяна на такъв род събития и да скандира от трибуните.

Хърватските футболни фенове спазиха важна традиция преди поредния определящ мач на националния си отбор.

 

Привържениците донесоха в Москва 100-метровия флаг-талисман, който неизменно следва Модрич и компания из различните дестинации в Русия.

 

Този път насред руската столица, запалянковците показаха огромното си творение, като се заканиха да го внесат и на митичния "Лужники".

 

Единадесеторките на Хърватия и Англия се изправят една срещу друга тази вечер, в 21:00 часа.

 

В същото време стана ясно, че председателят на БОК Стефка Костадинова ще пътува за Москва, за да бъде сред официалните гости на финала на футболния Мондиал в неделя.

 

Световната рекордьорка в скока на височина ще пристигне в руската столица по покана на Организационния комитет и лично на президента на Руския национален олимпийски комитет.

Световният шампион Франция пристигна в Париж, а веднага след кацането си на летище "Шарл дьо Гол" новите герои на френския народ се насочиха към "Шан`з-Елизе", за да покажат трофея пред събралите се над 500 хиляди привърженици, дошли да ги поздравят за историческия успех.

 

Близо 2000 полицаи и 400 служители на спешна помощ ще следят за сигурността по време на събитието.

 

Междувременно, шест изтребителя излетяха от Триумфалната арка и минаха над главите на играчите, оставяйки след себе си следи в синьо, бяло и червено.

 

Веднага след това насъбралите се привърженици запалиха множество факли и задимиха пътя на шампионите.

 

Малко след това целият отбор, отново пременен в официални костюми, пристигна в Елисейския дворец, където беше посрещнат от президента на Франция Еманюел Макрон, с когото позираха за снимки, а после изпяха заедно "Марсилезата" и "I will survive".

 

Празненства имаше и в хърватската столица Загреб. Сребърните медалисти и най-голямата изненада на Мондиала - футболистите на Хърватия, се завърнаха в родината си. Точно в 16:23 часа самолетът им кацна на летището в Загреб. От навлизането си във въздушното пространство на страната той беше съпровождан от няколко изстребителя.

 

Контролната кула на аеропорта беше украсена в червено-бяло, а опънат беше и голям плакат с текст "Браво, “ватрени!"

 

Стотици обикновени фенове бяха допуснати директно на пистата, където да посрещнат момчетата на Златко Далич. Всички те скандираха "Шампиони".

 

Пръв от самолета се показа Лука Модрич, следван от президента на Хърватския футболен съюз Давор Шукер и селекционера Далич.

 

Играчите раздадоха тениски на всички запалянковци, след което се качиха на открити автобуси, които да ги откарат до центъра на Загреб, където пък ги очакваха около 100 000 фенове.

 

Заради огромния интерес рейсът с националните взе тези около 17 км от летището до центъра за около 4 часа. По цялото трасе имаше редици от привърженици и това наложи автобосът да се движи бавно.

Спортно-техническият щаб и футболистите на Хърватия ще дарят всичките 23 милиона евро, спечелени на Световното първенство, на детска фондация. Това се казва в отворено писмо на селекционера Златко Далич, в което той остро напада политиците в страната.

 

“Това поколение показа, че е колектив от големи футболисти и може да достигне до върха на света без значение от държавата, бюджета или размера на страната. Пиша тези редове заради трудните времена на Хърватия. Хърватия е най-бедната страна в Европейския съюз (б.р. всъщност България и Румъния са по-бедни), управлявана от хора, които се считат за членове на престъпни организации. Хърватия е страна, от която са си тръгнали милиони в последните 20 години. Днес в Хърватия пенсионерите не смогват да покрият основните си нужди, младите хора не могат да си позволят образование, здравето е на много ниско ниво, а съдебната власт защитава богатите и е корумпирана”, започва речта си Далич.

 

“Всеки един от отбора ще дари премията си от Мондиала в Русия на фондация за децата на Хърватия. Тази фондация ще финансира летните ваканции на децата, които никога не са виждали Адриатическо море”, написа още треньорът на “шахматистите” в послание, публикувано във Facebook страницата на хърватската федерация.

 

 

Ето и оригиналното писмо, публикувано в официалната страница на хърватския национален отбор във Фейсбук:

 

 

UDARNA VIJEST!!!

 

OTVORENO PISMO HRVATSKOJ JAVNOSTI OD ZLATKA DALIĆA

 

"IZBORNIKA HRVATSKE NOGOMETNE REPREZENTACIJE"

 

Dragi svi,

 

Svjetsko nogometno prvenstvo u Rusiji je pokazalo da u svijetu nogometa svi imamo jednake šanse. Talentirana generacija sjajnih pojedinaca, koji su spremni predano raditi, mogu uspjeti. Mogu uspjeti, kada imaju svu pomoć, kada ih se usmjerava, vodi i gura prema uspjehu. Ova je generacija nogometaša to ostvarila, pokazala da skup sjajnih pojedinaca u nogometu mogu stići na sami svjetski vrh.

 

Tu nije bitna brojnost nacije, veličina proračuna, nisu bitni stadioni, nije bitno čak niti okruženje jer da jest ova generacija hrvatskih nogometaša ne bi uspjela stići u finale svjetskog prvenstva.

 

Ipak, ove retke ne pišem zbog ekipe koju vodim. Ovo pišem zbog teške situacije u Hrvatskoj.

 

Hrvatska je danas najsiromašnija država Evropske unije. U Hrvatskoj se živi, nikad teže, od svršetka posljednjeg svjetskog sukoba. Hrvatska je zemlja koju vode loši ljudi, pripadnici organizacije koja je proglašena zločinačkom.

 

Hrvatsku su ti ljudi odveli u ponor bijede, Hrvatska je zemlja iz koje je u posljednjih dvadeset godina izbjeglo milijun ljudi.

 

Danas u Hrvatskoj naši stari, umirovljenici, svojim mirovinama nisu u stanju podmiriti niti osnovne životne potrebe, školstvo si mladost ne može priuštiti, zdravstvo je u kolapsu, sudstvo štiti krupni kapital i korumpirano je. Stanje u državi je takvo da je pitanje vremena kada će se sustav urušiti i kada će takva situacija postati neizdrživa.

 

Zato, ovim putem, tražim od svih političara i svih predstavnika vlasti, koji su odveli moj narod u pakao bijede, beznađa i siromaštva, da se maknu od nogometne reprezentacije Hrvatske. Niste dobrodošli u našu svlačionicu, ne želimo se s vama fotografirati i ne želimo se s vama rukovati.

 

Vi ste upravo oni koji su, od nama najvažnijih, a to su ljudi Hrvatske, napravili najsiromašniji i najbjedniji narod Evrope. Upravo ste vi, bogateći se i stvarajući uvjete da "vaši" budu nositelji poslova, stvorili nemoguće uvjete za život u Hrvatskoj. Najviši dužnosnici Hrvatske posljednjih su godina od Hrvatske napravili mjesto nepogodno za život, pa tako imamo djecu koja nikada nisu vidjela more - a Hrvatska ima više od tisuću kilometara obale. Imamo djecu koja idu gladna u krevet jer im nezaposleni roditelji nemaju što dati za obrok. Imamo zemlju koja je pusta, imamo cijele regije u kojima je nekoliko stanovnika na kilometar kvadratni.

 

Ljudi koji su to napravili iz naše zemlje nisu dobrodošli u naše redove, mi takve ljude ne smatramo poželjnima u našem društvu.

 

Molimo da našu odluku poštujete, da ne oblačite dresove nogometne reprezentacije, da ne koristite naše uspjehe za svoju promociju. Koristeći naše uspjehe umanjujete vrijednost našeg rada, našeg postignuća i bacate ljagu na sport. Vaša su djela vidljiva svaki dan kada po kantama za otpatke ljudi Hrvatske prekapaju za korom kruha, to su dosezi vašeg djelovanja i mi, sportaši, ne želimo da nas ljudi Hrvatske povezuju s vama.Svi nogometaši, kao i nogometni stožer, ovim putem obavještavaju javnost da će sav prihod od novčanih nagrada sa Svjetskog prvenstva u Rusiji uplatiti u poseban fond za djecu Hrvatske. Taj fond će financirati ljetovanja djece Hrvatske, djece koja nikada nisu vidjela Jadransko more.

 

Hrvatski nogometni reprezentativci su uz ljude Hrvatske i napravit će ono što je u njihovoj moći da ljudima, osim svojim pobjedama, na svaki drugi način olakšaju život koji je u Hrvatskoj izuzetno težak. Neka sva djeca Hrvatske imaju mogućnost da barem sedam dana provedu na hrvatskoj obali. To je najmanje što nogometaši mogu učiniti za naše najranjivije i najdraže.

 

Ovim putem još jednom pozdravljamo sve ljude Hrvatske, uz obećanje da ćemo dati sve od sebe da naslov svjetskih prvaka donesemo u Hrvatsku, uz vašu pomoć, uz vaše bodrenje.Dijelite dalje moj glas i dođite na doček u ponedjeljak u Zagreb.

 

Živjeli ljudi Hrvatske, živjela Hrvatska!

 

U našim mislima i srcima našZlatko Dalić, nogometaši nogometne reprezentacije Hrvatske i nogometni stožer

- Представи се първо.

- Аз съм Feyenoord-Casuals и съм привърженик на Фейенорд (Ротердам) от Холандия.

- В коя фракция членуваш и как влезе в нея?

- Член съм на "Vak S", която е най-добрата ултрас групировка на Фейенорд от 1970 г.

- Колко души членуват в нея и привлича ли нови попълнения?

- Мисля, че около 1000 са членовете на фракцията, но има много такива, които пеят с нас от съседната групировка "Vak X".

- Разкажи ни историята на твоята група и как бе създадена тя.

- През 1970 г. всички фанатично настроени фенове на Фейенорд създадоха "Vak S" на северната трибуна на стадиона. Преди това съществуваше "Vak G" от другата страна на стадиона. Някъде през 1965 г. те имаха няколко боеве с привърженици на Твенте, но не бяха сериозни. През 1970 г. всички вече дойдоха при фанатичните момчета от "Vak S". Групировката ни стана знамените след едни побоища с ултрасите на Тотнъм. С тях се бихме два пъти, тъй като по принцип феновете на Фейенорд не обичаме тези на "шпорите". Направо ги мразим.

- Какви са политическите пристрастия на групировката?

- Нямаме такива.

- Кои са вашите приятели и врагове?

- Реални приятелства нямаме, но имаме разни контакти. Старите момчета от SCF имат връзки с тези от Антверпен (Белгия). По-младото поколение сред нас пък осъществи такива с Милуол (Англия), но нищо повече. Новата фракция на Фейенорд - FRL, която се появи през 2009 г., се сприятели с агитката на Хамарби (Швеция). И до ден-днешен има някои персонални контакти между наши фенове и чужди. Знам такива, които идват на нашия стадион с фланелки на Селтик и Ливърпул. Освен това при нас могат да се видят транспаранти на Борусия (Дортмунд) и Съндърланд. Нашите най-големи врагове са от Аякс, а след тях се нареждат Твенте и НАК (Бреда). Тези клубове са ни най-омразните в цяла Холандия. Вече стана дума, че не харесваме Тотнъм, а освен това и Шалке 04. След тях бих поставил още Андерлехт, Жерминал, Портсмут и Глазгоу Рейнджърс. Когато се засечем с техни фенове, се бием с тях. Накратко - бием се с всяка една фен-групировка, освен ако не изпитваме някакво уважение към нея.

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е тя във вашата държава? Какви закони има срещу ултрасите в Холандия?

- Мразим ги! Те ни следят за всичко, което правим - подслушват ни телефоните, четат сайтовете... Когато се опитаме да организираме бой с вражески фенове, те стоят в основата на другата страна. Често се случва полицаите да упражняват насилие срещу нормални привърженици без никаква причина. Не е лесно, тъй като навсякъде има камери, които следят за всичко това, което правиш. Няма закони против ултрасите, но пиротехниката например е вече забранена на стадионите. Освен това често при гостуванията, когато трябва да пътуваш с влак или автобус, го правиш в компанията на полицаи. Не е приятелска обстановката между нас и тях, но се опитваме да игнорираме правилата и да внасяме пиротехника на мачовете. Това обаче е трудно.

- Какъв тип хореография правите обикновено и можеш ли да ни покажеш няколко снимки?

- По принцип не сме най-добрите в хореографиите. В повечето случаи за тях се грижи специално създадената за тази цел групировка "TIFO Rotterdam". С факлите обаче сме най-добрите в Холандия. Когато има важен мач, винаги внасяме факли на стадиона.

- Как организирате всичко? Песни, пътувания при гостуванията, хореографии, маркетинг и т.н.

- Във "Vak S" винаги един започва да пее, след което всички останали се присъединяват. Нямаме лидер или нещо от сорта. За хореографията вече споменах, че се прави от "TIFO Rotterdam".

- Често ли вашата групировка се бие с противниците? Ако да, с кого?

- "Vak S" е по-скоро трибуна, не толкова групировка. Групировки са SCF, FIIIR или DeF, които винаги имат желание да се бият, тъй като те защитават клуба и града. Други такива са "Rotterdam Hooligans" и "Vatos Locos". Трудно е обаче да се организират боеве заради сериозното присъствие на полицията, която дебне във всеки един момент какво правиш.

- Какво би казал за ултрас движението в Холандия?

- Смятам, че през последните години доста напредна. Но пак казвам, сега е трудно заради забраната за пиротехника на стадионите и други подобни правила.

- Градът може да бъде много специално място за един фен. Какво мислиш за твоя?

- Ротердам е пристанищен град и мисля, че е много красив. Самото пристанище пък е най-голямото в Европа. Ротердам не е най-големият град в Холандия, какъвто е Амстердам, но по мое мнение е по-добър от гледна точка на сгради и големи събития. Всички са чували за Амстердам, тъй като това е столицата, но не смятам, че е по-добър град от нашия. Затова си мисля, че е по-добре да се посети Ротердам пред Амстердам.

- Какво е мнението ти за ултрас движенията в Европа и света? Коя ултрас сцена е най-добрата и коя се развива добре?

- Харесва ми да гледам действията на ултрасите по Европа. Смятам, че тези в Сърбия, Хърватия, Гърция и Полша са най-добрите. Но мисля, че развитието на ултрас движението в Холандия е номер 1.

- Накрая какво послание би отправил на ултрасите по света?

- Продължавайте да се борите за това, което обичате и срещу враговете, полицията и модерния футбол. Това е начин на живот!

Източник: HoolsWorld.tk

Превод и редакция: FanFace.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Напрежението между феновете на Динамо Загреб от едната страна, и Здравко Мамич и ръководството от друга, ескалира. Феновете на гранда продължават с откритата война. Най-дейни в тези действия са момчетата от фракцията Bad Blue Boys, която е известна с агресивните си действия в цяла Европа.

 

Динамо спечели с 1:0 съботното дерби с градския си съперник Загреб и продължава да е убедителен лидер в Хърватия. Сините водят с 37 точки, следвани от Хайдук Сплит на Краси Балъков и Сплит, които имат по 30 пункта.

 

В дербито със Загреб, както и в още няколко предишни двубоя, футболистите на Динамо Загреб отказват да поздравят след последния съдийски сигнал ултрасите от Bad Blue Boys, което допълнително нагнети обстановката.

 

След мача стотици фенове се събраха под Западната трибуна на стадион "Максимир" и започнаха да заплашват президента на клуба Здравко Мамич, както и самите играчи. Фамилията на Мамич, която все още продължава да работи за клуба, се страхува за живота си, тъй като на всички е известно на какво са способни членовете на Bad Blue Boys.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чували ли сте за танца на ултрасите? Да, има и такъв! Тръгнал от Русия и Украйна, преминал през държави като Унгария, Сърбия, Хърватия, Чехия, Словакия и много други, за да акостира и в България.

Прощъпулникът на родна територия бе направен от ултраси на Левски в центъра на София през февруари тази година. Още тогава клипът с техните изяви придоби широка популярност и предизвика големи вълни от коментари в сайтовете за видеосподеляне.

Какъв е този танц, който подлуди феновете в Източна Европа и вече набира скорост тук? Така нареченият "тежък бас" е адски опростен и всеки може да го "играе" стига да е достатъчно луда глава, да не му пука от никого и да иска да се забавлява.

Необходимо е просто да се съберат няколко души от една или няколко различни агитки, да си пуснат хита да дъни и да танцуват под неговите звуци на всякакви публични места. Даже не е задължително да има музика... А в комбинация с факли и димки емоцията се качва до небесата!

 

ВИЖТЕ КАКВО НАПРАВИХА УЛТРАСИТЕ НА ЛЕВСКИ В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ ТУК, КАКТО И КАК ГО ПРАВЯТ ПО ДРУГИТЕ СТРАНИ!

Ето и текстът на песента:

Хард Басс - Это школа колбасы

Раз-раз-раз, это хард басс!
Все в спортивках адидас.
И на найке пацаны
Слушают хард басс басы.
Этот стайл любим мы,
Жгём все в ритме колбасы,
150 ударов тут,
Пацаны в спортивках жгут!

Это школа колбасы,
Веселее, пацаны!

Раз-раз-раз, это хард басс!
Все в спортивках адидас.
И на найке пацаны
Слушают хард басс басы.
Этот стайл любим мы,
Жгём все в ритме колбасы,
150 ударов тут,
Пацаны в спортивках жгут!
Школа танцев учит вас
Правильно плясать хард басс.
В клубе до утра топтать,
И ничё не принимать.
Бутераты и спиды
Наши злейшие враги!
На площадках мы мы под квас
Отожгём для вас хард басс!

Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Отожгём для вас хард басс!

Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Отожгём для вас хард басс!

Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Отожгём для вас хард басс!

Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Отожгём для вас хард басс!

С вами школа колбасы, ребятки!
Это школа хард басса, пацаны!
Спортивочки найк

Это школа колбасы...

Это школа колбасы...

Это школа колбасы.
Хард басс!
Это школа колбасы.
Хард басс!
Это школа колбасы.
Хард басс!
Это школа колбасы.

Раз-раз-раз, это хард басс!
Все в спортивках адидас.
И на найке пацаны
Слушают хард басс басы.
Этот стайл любим мы,
Жгём все в ритме колбасы,
150 ударов тут,
Пацаны в спортивках жгут!
Школа танцев учит вас
Правильно плясать хард басс.
В клубе до утра топтать,
И ничё не принимать.
Бутераты и спиды
Наши злейшие враги!
На площадках мы мы под квас

Отожгём для вас хард басс!

Раз-раз-раз, это хард басс!
Все в спортивках адидас.
И на найке пацаны
Слушают хард басс басы.
Этот стайл любим мы,
Жгём все в ритме колбасы,
150 ударов тут,
Пацаны в спортивках жгут!
Школа танцев учит вас
Правильно плясать хард басс.
В клубе до утра топтать,
И ничё не принимать.
Бутераты и спиды
Наши злейшие враги!
На площадках мы под квас
Отожгём для вас хард басс!

Крайна жертвоготовност и всеотдайност са готови да демонстрират хърватите в името на футбола. 60 % от мъжете в Хърватия признават, че биха се отказали от секс и къпане, само и само страната им да стигне до финала на европейското футболно първенство, сочат данните от проучване.

 

Не е ясно как липсата на хигиена и въздържанието могат да помогнат, но е показателно докъде са готови да стигнат мъжете в името на любимата игра.

 

Кметът на Загреб Милан Бандич не остана по-назад. В интервю за местно радио, цитирано от БТА, той заяви отговорно, че е готов да се жертва, ако хърватският национален отбор стане шампион на Европа.

 

"Ако нашите победят на финала на Евро 2012, ще се откажа от секс до края на годината", изхвърли се Бандич, който явно не вярва в способностите на сънародниците си.

 

Хърватия не успя да извоюва правото заедно с Унгария да са домакини на Евро 2012, така че това лято то ще се проведе в Полша и Украйна.

 

Футболната битка за хърватите започва срещу Ирландия, след което продължава с европейския шампион Испания и с Италия.

Жребият за евротурнирите вече е изтеглен, а всеки от родните отбори знае кой ще е неговият противник. Безспорно най-труден е съперникът на шампиона Лудогорец, на който се падна да играе срещу първенеца на Хърватия Динамо Загреб в квалификациите на Шампионската лига. Феновете на разградчани не трябва чак толкова да се кахърят от съперника и неговата сила, тъй като имат по-атрактивна дестинация от всеки един от останалите ни родни отбори.

 

Столицата на Хърватия е наистина красив град, който ежегодно привлича много туристи. Там има какво да се види, а от друга страна амбициозната селекция на Лудогорец може да се легитимира именно в Загреб. Разградчани са домакини в първата среща, като тя ще се състои на 18-ти юли, а реваншът в Загреб е насрочен за седмица по-късно – 25-ти юли.

 

 

Предполагаме, че собственикът на Лудогорец - Кирил Домусчиев, ще осигури място в чартъра за част от феновете на зелено-белите, които искат да подкрепят тима срещу Динамо на "Максимир". Бройката на привържениците на орлите ще зависи и от резултата в първата среща в Разград.

 

Малко над 1 000 км е разстоянието от Разград до Загреб, което с автомобил може да се измине за 15-тина часа. С автобус е доста по-дълго, близо 24 часа. Най-прекият път е Разград - Плевен - Монтана - Белоградчик, след което следва преминаване на българо-сръбската граница. Оттам Зайчар - Палилупа и след Сремска Митровица влизане на хърватска територия. Славонски брод, Градишка, Новшка, Кътина, Иванич град и Загреб. 

 

Нощувки в Загреб могат да се намерят, както в хотели, така и в хостели. Цените варират от 20 до 35 евро на легло, като повечето варианти включват и закуска.

 

 

Другият наш представител, който знае със сигурност своя съперник е Локомотив Пловдив. Финалистът за Купата на България стартира участието си в турнира Лига Европа от ІІ квалификационен кръг, като жребият не бе благосклонен към смърфовете и ги хвърли на холандския Витес. На 19 юли черно-белите приемат жълто-черните, като има три варианта за стадиона, където ще се изиграе срещата - "Георги Аспарухов" в София, "Градски" в Ловеч и "Лазур" в Бургас. Реваншът е на 26 юли в Арнем.

 

За да се стигне до Холандия има няколко варианта за феновете на Локо Пд. Единият, който е и по-бърз, и по-удобен, е със самолет. От България няма директни полети до Арнем, тъй че единственият вариант е София - Айндховен и след това с влак до Арнем. Към днешна дата с Wizz Air цената на такъв полет е 397 лева, като тръгването е рано сутринта на 26 юли от Терминал 1, а връщането на 28 юли отново с полет от Айнховен. 

 

Влакът от Айндховен до Арнем е с цена около 15 евро в посока, а разстоянието от 85 км се изминава за не повече от 45 минути. 

С автомобил или автобус е по-евтино, но пък доста по-дълго. От Пловдив до Арнем са 2 200 км, което се изчислява в едно денонощие път в най-добрия случай.

 

Маршрутът е Ниш - Загреб - Грац (Австрия), Нюрнберг (Германия) - Франкфурт - Кьолн - Дюселдорф и след това Арнем, който е много близо до границата с Германия.

 

 

Голяма е дилемата пред феновете на ЦСКА - дали техните любимци да се изправят срещу азербайджанския Баку или пък срещу словенския Мура. По-добрата и цивилизована дестинация е тази до Словения, а по-точно до Мурска Собота, от където е и местният Мура. В по-добра форма на този етап е обаче Баку, което предполага над 2 700 км преход до столицата на Азербайджан.

 

Този маршрут е с преход през Турция, а входът в южната ни съседка е през граничния пункт "Свиленград". След това се следва посока Истанбул, Измит, Болу (където в момента отборът на ЦСКА е на подготвителен лагер) и Самсун, който е с излаз на Черно море. 

 

Пътят преминава през почти цялата северна морска ивица на Турция, следвайки Орду, Гиресун, Акчаабат, Ризе, Пазар, след което се влиза в Грузия и преминаване през Кутаиси, Кашпи, Тбилиси и т.н. 

 

Следва преход през Азербайджан, който е доста дълъг и е нужна някъде поне една нощувка по път. Маршрутът преминава през почти цялата страна от Запад на Изток, за да се стигне до Баку, който се намира на границата с Каспийско море.

 

Първият мач на ЦСКА е на 19 юли като гост, а реваншът на 26 юли. За съжаление няма полети до Баку, а вариантът за самолет е само чартър.

 

Далеч по-добре ще е за феновете на ЦСКА тимът на Стойчо Младенов да играе с Мура, тъй като разстоянието от София до Мурска Собота е 931 км. Това означава, че близо 10 часа е преходът с автомобил. Дестинацията е Пирот - Ниш - Чукарица - Славонски брод в Хърватия, както и Дуго село до Загреб, Летение, Лендава и Мурска собота.

 

Малка част от пътя минава и през Унгария, която граничи със Словения. Със сигурност в Мурска собота, освен река Мура, могат да се видят още доста неща.

 

 

Във ІІ предварителен кръг на Лига Европа стартира и участието на Левски в евротурнирите. Дестинацията за феновете на сините е Босна и Херцеговина или Малта. Съперникът на тима на Илиан Илиев ще бъде излъчен от сблъсъка Сараево - Хибърниънс, като първият двубой е в Босна, а реваншът на Острова на Рицарите. Безспорно по-класният отбор е този на Сараево.

 

Пътуването до Малта е ясно - само със самолет, докато до Сараево има и вариант за автомобил и автобус. Пътищата, по които може да се достигне бившето олимпийско селище, са два - през Сърбия или Сърбия, Македония, Черна гора и Босна. 

 

Най-приемливият и най-кратък вариант е само през Сърбия и директно влизане след това в Босна и Херцеговина. От София до границата на Сърбия с Босна са 450 км, а оттам още 150 км преход до Сараево, което сумарно прави 600 км. - т.е. не повече от 7-8 часа път, без да се брои престоят на граничните пунктове. При това положение нощувка не е нужна, което предполага една наистина бърза и евтина екскурзия за левскарите до Сараево. 

 

Сините трябва по програма да са домакини в първата среща на 19 юли, а на 26-ти да гостуват на своя противник.