ЦСКА в Америка? Да, мисията вече е възможна. На страниците на "Тема Спорт", шефа на пресслужбата на червените Иван Ченчев пресъздава впечатления от Чикаго и неговия български привкус заради близо 200 000 родни емигранти (б.р. - данните са неофициални).

Вижте как и защо Ветровития, както го наричат град от щата Илиноис, кипи от емоции в алени багри. С други думи армейска страст съчетана с американски възможности. А те, както е известно наистина са неограничени. Поне що се отнася до любов. Любов към ЦСКА...

Започвам с идеята. Тя се роди пак зад Океана. Но в Канада. Гледах на живо приятелски мач между Манчестър Юнайтед и Селтик в Торонто. Лятото на 2010-а е. Нашият Бербатов тогава сам съсипа шотландците, но за мен най-впечатляващото бе публиката. На стадион "Роджърс сентър" имаше много българи. Ама хиляди. И вееха наши знамена. За Митко. За себе си. За Родината. "От Благоевград е. Като мен", провикна се някой на излизане.

Няма такова чувство. Хем тъга, хем гордост. Тогава се размечтах да им дадем още от този емоционален миш-маш. Да ги съберем на стадиона за soccer (така наричат футбола там) и за наш отбор. Там – на 10 000 километра зад Голямата вода.

Така бе даден началният сигнал на това един вид мисионерство. Да се покажем на американците, да се покажем пред един по-специфичен свят. Такъв, какъвто не го познаваме. Защото United States е друг за нас свят. Където обаче бият стотици хиляди наши сърца. Които дават мило и драго за малко внимание. Оттук – от тяхната наша България.

След година срещата вече е факт. Чикаго Файър чака ЦСКА. Понеделник, 11 юни. Но за нея, малко по-надолу. Сега хронологията. Кацаме в Америка с изпълнителния директор Венцислав Живков. Още на аерогарата шок! Към нас със сериозно изражение на лицето се приближава мъж в униформа на служител на летището. И с отработен като във филмите за агенти на ФБР жест вади карта, която ни тика в лицата. "Аз съм от ЦСКА. Добре дошли в Америка".

Странно, но приятно за нас е да чуем точно тези думи на тази необятна земя. Картата се оказва членска – на фенклуб "Chicago Reds". А човекът е легендарен емигрант там – бай Петко. Той се е погрижил за всичко – през кое паспортно гише да минем, багажа ни да е свален от лентата, и на кой изход да ни чакат хора от комитета по посрещането. Подредил си е в главата и спомените за големите мачове, с които ни залива докато крачим смаяни от силата му.

Естествено – бай Петко получава от нас фланелка, което моментално го изстрелва обратно към терминалите. "Ще я покажа на нашите и ще дразня левскарите", зарича се на изпроводяк той. Бай Петковата щафета е поета от Любо – един от управата на фенклуба. Той е и постоянната ми допирателна по въпросите около престоя ни, преди заминаването. Любо ни съобщава, че няма да ни остави да преодолеем чрез сън часовата разлика. "Чакат ви в "Механата" (така се казва един от родните ресторанти в Чикаго). Тук ще трябва да спите бързо щом сте за кратко време", изстрелва той.

Качваме се обаче при Добри. Той ще е нашият гид в града. Минаваме покрай грандиозна зала - "Allstate arena". Гордостта на Чикаго. Нещо като "Арена Армеец" за София. Следва "българския" квартал. Той пък си е гордостта на нашенци. От някои къщи се вее трибагреника. Отпускаме се. Това не може да е Америка. Поне не и каквато е във филмите. На нас тази Америка ни харесва от пръв поглед. Идва ред на "Механата". Чакат ни още хора. Жоро – шефът на фенклуба, Иван, Вальо, Ники... Още разкази. Още съдби. Накрая умората надделява. Така приключва ден първи.

Вече сме на гости на фенклуба. Помещението е в един от старите квартали на Чикаго. Там, където някога се е подвизавал емблематичния за града Ал Капоне. На фасадата грее емблема. Вътре – лицата на хората, които са в очакване на дискусията. Минават часове. Неусетно. Разменят се подаръци. После ни водят на обиколка из downtown. Това е същинското Чикаго – езерото Мичиган, плажовете, небостъргачите, "Сиърс Тауър". И "Солджър фийлд". Стадионът станал арена на първата победа на България на световни финали – 4:0 срещу Гърция. Грандиозен като възприятие за нас край на ден втори.

Неделята е за подготовка. Предстои срещата с ръководството на Файър. За да дойде понеделник. Вече стана въпрос - 11 юни, 10 часа. Домът на сокъра в Чикаго "Toyota park". Подраняваме стреснати от трафика по магистралите. Така се озоваваме на тренировка на юношите до 16 години. Станали са шампиони на щата Илиноис. Но за тях почивка няма.

Терените – приказка. Базата – огромна. За екипировка няма смисъл да отделяме място. Ставаме атракцията на заниманието. На домакините им е странно – някакви хора в костюми обсъждат упражненията. Насочваме се към централният вход. Там ни чака вицепрезидентът.

"Казаха ми, че сте дошли. Били сте на тренировката на нашите най-нови шампиони. Ако знаех, щях да дойда при вас. Дойдох за срещата още в 8 сутринта", посреща ни той. "Това е добър знак. Тук не правят така, освен ако не е важно за тях", прошепва ни Добри, постоянния ни водач в Чикаго.

Влизаме в зала за гости и преговорите започват. Домакините са подготвени. Извадили са всичко за историята на ЦСКА. В един момент влиза и спортният директор. "Бях помощник-треньор, когато за нас играеше Стоичков. С него взехме първата си купа. Уникален футболист", реди спомени американеца. Бързо се разбираме, че мач между отборите ни ще има. Догодина, защото графика им е запълнен през тази.

"Сега на 21 юли играем с Астън Вила", хвалят се домакините. "Там капитан е българин – Стилиян Петров. И той игра в ЦСКА", отвръщаме им ние. Предлагаме турнир, отсреща кимат доволно. "Чудесно. Ще напълним стадиона. Има много ваши тук. Спомняме си знамената на България по трибуните по време на контролата ни с Манчестър Юнайтед преди две години", казват те.

След още уточнения си стискаме ръцете. Венци Живков им подарява фланелка на ЦСКА. "Ще я закачим в коридора пред съблекалните", отдават дължимото от Файър. Водят ни на тур из стадиона. Показват ни всичко. Накрая двете страни се разделят доволни. Ще се видим пак.

Остава ни малко време до прибирането обратно. Пак сме при феновете. Пред нас е Цветан Йончев. "Следя нещата. Трябва да намерим правилен път за българския футбол. Идването на ЦСКА тук, ще отвори много врати. Поздрави на всички у нас", са само малка част от думите на червената легенда. Председателят Жоро и асистента му Любо от фенклуба, вече мислят за организацията около гостуването на ЦСКА в Чикаго. Двамата са движещата сила за партито по случай първата годишнина на "Chicago Reds".

Време е да си ходим. Умора отдавна не чувстваме. Само емоции. Положителна енергия, която са ни предали нашите сънародници отатък Океана. Те направиха така, че след година ЦСКА ще е на гости вкъщи дори и на 10 000 километра разстояние. Без значение, че на футбола в Америка му казват сокър. За хората от фенклуба си е начин на живот. Макар и зад граница.

Добри ни кара обратно към аерогарата. Трагваме си, но сме спокойни - ЦСКА живее и в Америка. Друго си е да се види със собствените очи. Няма да е грешка – за нас това пътуване може да мине под мотото "До Чикаго и напред". Нали ще се върнем...

Иван Ченчев (Директор на пресслужбата на ЦСКА), "Тема Спорт"