Всеки фен има своя любим отбор, всеки тръпне в очакване на своето голямо дерби. За едни е ЦСКА - Левски, за други Ботев - Локо, за трети - Интер - Милан, Бока - Ривър, Стяуа - Динамо, Рома - Лацио, ПСЖ - Марсилия, Фламенго - Флуминенсе или пък ПАОК - Арис. Не е нужно да се изреждат всички горещи дербита в света, защото може да бъде пропуснато някое. Атанас Литков от известно време живее в Англия. Той имаше привилегията да присъства на последното издание на сблъсъка Ливърпул - Манчестър Юнайтед, определян от голяма част от специалистите и феновете за най-голямото съперничество на Острова.

 

Двубоят, който се игра на легендарния "Анфийлд Роуд" на 23 септември 2012 година, завърши 2:1 за Червените дяволи, а съдийството в него се дискутира все още. Наско Литков сподели специално за FanFace.bg неговите впечатления за този дерби мач и  атмосферата на трибуните.

 

 

"Наистина е голяма тръпка да присъстваш и да гледаш на живо мач от такъв ранг. Ливърпул - Манчестър Юнайтед си е най-голямото дерби на Англия и това не е само мое мнение. Имах щастието да бъда в централния сектор и то на един от ниските редове, от които се усещна наистина силно наелектризираната обстановка долу на терена.

 

За първи път присъствам на живо на такъв сблъсък и мога да кажа, че усещането е изключително. Представям си какво е на всички тези англичани, които са свързани по един или друг начин с Юнайтед или Ливърпул. Не всички имат възможност да го гледат на живо на стадиона, защото наистина трудно се намират билети за него. Разбира се, има и черна борса, което предполагам не учудва никой.

 

 

Преди мача имаше черноборсаджии, които продаваха билети, вариращи от 100-150 паунда нагоре. Общо взето цената е двойно на тези, която е отпечатена на входния талон. Има и една подробност - никой няма гаранция, че те ще са истински, така че наистина трябва да се внимава при такива покупки.

 

 

Това дерби наистина е доста по-различно от тези, които сме свикнали да наблюдаваме в България. Няма никаква връзка, колкото и да се опитвам да намеря. Нашето ЦСКА - Левски е с по-голям заряд по трибуните! За феновете на червените и сините този мач означава много, на трибуните при нас се пее постоянно, остава се без дъх, докато в Англия не е така. Поне от този мач останах с такова впечатление.

 

 

На терена обаче е различно, направо лудост! До сега не бях виждал на живо такава битка - шпагати, здрави единоборства, на моменти повече от твърди, личи си, че играчите знаят за какво става дума, докато при нашите не е така. В България всеки гледа по-лежерно на самата игра, малко са футболистите, които осъзнават какво означава едно такова дерби за хората по трибуните.

 

 

Ако трябва да дам мнение и оценка, гаранирам, че ако наш стадион на ЦСКА - Левски е пълен с 40-45 000, атмосферата ще е по-добра, отколкото тази на Ливърпул - Юнайтед!

 

Преди мача феновете се подгряват от пуснатите по уредбата песни на клуба - домакин, а и не е много нужно да се дават подобни "жокери". Целият стадион става на крак и пее "You`ll Never Walk Alone" и другите песни на Ливърпул.

 

Направи ми впечатление, че освен двете по-хард звена на агитките, на трибуните има и доста чужденци, предимно туристи, дошли да посетят такъв двубой от Премиършип.

 

Феновете на Юнайтед, които бяха на "Анфийлд", наброяваха около 3 500, като сред тях наистина си имаше доста свирепи физиономии. Те обаче бяха охранявани много строго, като на трибуните, освен стюардите, имаше и поне 50-тина полицаи - нещо рядко срещано по стадионите в Англия.

 

Извън стадиона също има полиция, но тя не е в такова количество, което сме свикнали да наблюдаваме у нас. Естествено, навсякъде има охранителни камери, а при нужда униформените се появяват на минутата.

 

Няма блокирани кръстовища, няма спиране на важни пътни артерии, бирата се лее свободно в пъбовете и на трибуните и т.н. Въобще хората приемат доста спокойно мач с такъв заряд, не ги е страх, не се притесняват от изстъпления.

 

Гостуващите агитки, в този случай на Манчестър Юнайтед, са чакани на гарата от полицаи, които посредством кордон ги водят направо на стадиона и не дават на феновете да се отклоняват. Това допълнително спомага за спокойната обстановка. След мача процедурата е същата, само че от стадиона до гарата.

 

Преди двубоя много хора посетиха мемориала, построен в памет на загиналите привърженици на Ливърпул и почетоха 96-те жертви на "Хилзбъро", които на злощастния 15 април 1989 година намериха смъртта си.

 

 

Също преди срещата присъствах и на събранието на европейските фенклубове на Ливърпул. Аз бях представител на българската организация. Останах с много добри впечатления от обстановката и атмосферата по време на това събитие.

 

 

Всички се изслушваха, изразяваха мнения, нямаше караници. Акцентираше се върху това как да бъдат привлечени още повече фенове на Ливърпул, т.е. да бъдат обединени от тази организация, какви удобства да се създадат допълнително, че да е по-комфортно на стадиона. Под внимание се вземаше всяко едно мнение на фенклуб, независимо дали неговите членове наброяват 20, 100 или 3 000 души. Думата на всеки тежеше еднакво. Никой не говореше за хулиганство и вандалщини, както сме свикнали напоследък в България.

 

Атанас Литков, специално за FanFace.bg от Англия