Футболна романтика или някъде там, където още помнят Тинката Кишишев

 

Някъде там, където футболът е религия. Все още... Някъде там, където атмосферните условия се менят като настроението на жена – слънце, дъжд, топло, студено... Някъде там, където едно парче земя е обградено от вода и го наричат остров. Да, Островът на футбола! Родината на най-великата игра, където все още футболът е страст! Има и такива места, където на хората не им пука дали играят Манчестър Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, Арсенал, Ливърпул, Тотнъм или някой от постоянните заподозрени във Висшата лига на Англия.

 

Да си шампион не е малко, независимо за коя дивизия става въпрос. Чарлтън Атлетик се завърна в Чемпиъншип – второто ниво на английския професионален футбол. Направи го по безапелационен начин, печелейки два кръга преди края Лига 1. Точно 18 539 зрители на „Дъ Вали” (при капацитет 27 111 места) видяха последния успех на Адикс над гостуващия Уикъмб, който все още се бори за своето оцеляване. Да, наистина е доста по-различно, когато гледаш футбол от по-долно ниво – някак си е романтично, тъй като не става дума чак за толкова големи пари, каквито се разпределят в Премиършип, няма кой знае какви постъпления от телевизионни права, но пък има друго – любовта на хората, на феновете на този отбор.

 

Те,

 

феновете, се радват и страдат за отбора, готови са на всичко само и само той да побеждава и да им носи радост

 

в и без това сивото английско ежедневие. Около стадиона на Чарлтън всичко е празнично – многобройни търговци продават артикули на клуба (шалове, тениски и знамена), които са с преобладаващи надписи „Шампиони 2012”. Всеки си купува по нещо за спомен от този ден, който се превърна в паметен за Атлетик. Във феншопа положението е същото след мача – многобройни тълпи от хора се редят на дълги опашки, за да оставят своя дан за клуба. 

 

Преди двубоя прави впечатление, че дори статуята на легендата на Чарлтън – Сам Бартрам (с 623 мача за клуба между 1934 и 1956 години), е облечена във фланелка на Атлетик. Всички очакват това да е големият ден за Адикс и да не се налага да тръпнат в очакване до последния 46-ти кръг. И всичко се нарежда, както публиката на домакините иска. Основният конкурент на Чарлтън за първото място – Шефилд Юнайтед, падна същия ден при визитата си на Милтън Кийнс Донс с 0:1, а победата момчетата на Крис Пауъл им гарантира титлата с 9 точки преднина два кръга преди края на кампанията. Еуфорията е голяма, почти пълният стадион пее най-често припева „Станете за шампионите”. Шампионите пък им се отблагодариха с хубава игра и два гола във вратата на

 

Уикъмб, който бе подкрепян от близо 2 000 свои почитатели. Всъщност, Уондърърс демострираха игра, която бе достойна за уважение

 

и на моменти по нищо не личеше кой е лидер и кой изпадащ.

 

Да гледаш футбол от по-долно ниво в английски футбол си е наистина маниашко. Няма ги вече старите дълги подавания и високи топки, но пък има много борба, тичане и себераздаване, което публиката го оценява подобаващо. Е, разбира се, има и подвиквания от рода на „селянин”, „дърводелец”, „нещастник”, както и споменаване на майките, но това е в реда на нещата по всички стадиони. 

 

Феновете на домакините вече са позабравили Алън Кърбишли и неговият Кръстоносен поход с Чарлтън във Висшата лига, но пък сега си имат нов герой – Крис Пауъл. Чернокожият наставник на Адикс, който пое тима през януари 2011, успя да сглоби боеспособен състав, който да извърви трудния път до Чемпиъншип. Именно той бе част от шоуто след последния съдийски сигнал, след като играчите на домакините му отдадоха заслуженото, хвърляйки го във въздуха, а малко по-късно Пауъл, с микрофон в ръка, взриви буквално почти пълния стадион с думите: „Благодарим ви за подкрепата! Продължавайте да ни вярвате и да бъдете с нас! Продължаваме заедно напред! Само Чарлтън!” С тези слова той си осигури излизането на своеобразен бис, изскачайки още два пъти от тунела, за да обере овациите.

 

Апладосменти си заслужи и

 

едно голобрадо момче, което успя да пробие кордона от охрана и да потича по терена на „Дъ Вали”

 

Младежът бягаше така бързо, че няколко минути повече от дузина стюарди не успяха да го хванат и всеки път, когато се измъкваше от опита да бъде хванат, публиката изреваваше с мощно: „Йеееееееее!” Накрая той стигна до своята цел – футболистите на Чарлтън, които бяха събрани в центъра преди почетната обиколка.

 

Беглецът се хвърли в прегръдките на двама от играчите, но и те не успяха да го спасят от охранителите

 

които с извити ръце го изведоха извън стадиона. Неговата участ сполетя още трима-четирима, дръзнали да пробват късмета си и да пробият кордона. 

 

Едно име, оставило трайна следа в Чарлтън Атлетик, е това на Радостин Кишишев. С близо 200 мача за Адикс в елита на Англия, бургазлията си е спечелил място в сърцата на феновете и хората от клуба, които все още са на работа на „Дъ Вали”. Тинката, както го наричат в България, преди близо две години, когато играеше за Брайтън, бе аплодиран тогава бурно от феновете на Чарлтън при появяването си на стадиона. Не са го забравили и това е факт. Киш, както пък го наричат в Англия, направи сериозна кариера на Острова, сега защитава цветовете на Черноморец Бургас. На въпрос, свързан с Кишишев, към един от хората от пресслужбата на Чарлтън, очите на нашия събеседник грейват, както и усмивката на лицето му. „Помните ли един българин...” и още преди да е довършено изречението, той отсича: „Да, Кишишев! Как е той?” Обяснаваме му, че играе в един отбор, който се намира в един наш морски град, а човекът още по-усмихнат отговаря: „Да, знам го този град. Той се намира на морето, а там е и Каварна. Моят син миналата година ходи там на море, съчетан с някакъв музикален фестивал”, явно визирайки „Каварна Рок Фест”.

 

Да, светът е малък, а футболът е велик! Велик е в Англия, където продължават да го боготворят и да му се наслаждават, но лошото е, че България не е далеч само от Острова, а и от най-голямата игра. За съжаление...

 

ИВО ТОНКОВ (материалът е публикуван в Sport1.bg)

 

*Заглавието е на FanFace.bg