Истинска сексманиачка се оказа една от любовниците на Райън Гигс. Става въпрос за съпругата на брат му Родри - Наташа Гигс, която била "отбелязала" с общо петима футболисти. Според публикация в днешния брой на таблоида "Сън" през леглото на палавницата са минали четирима играчи на Манчестър Юнайтед. Освен Райън на ласките на развратната брюнетка са се наслаждавали още Дуайт Йорк, Фил Брадсли и Дани Симпсън. Както е известно, мъжът на Наташа - Родри, пък е бивш играч на Торки Юнайтед.

 

Това обаче далеч не е всичко от сексуалните подвизи на г-жа Гигс. След последната си забежка с легендата на "червените дяволи" Наташа отпътувала на 7-дневна почивка на остров Кипър, където всяка нощ доставяла удоволствие под чаршафите, но не на собствения си мъж, а на служител в нюкасълски нощен клуб.

 

28-годишната бивша брокерка на недвижими имоти Наташа Гигс "изгря" в медийното пространство след разкритията на британската жълта преса, че е поддържала 8-годишна връзка с брата на съпруга си Родри - също семейния Райън Гигс.

 

Наташа обаче разказала пред свои приятели, че е спала и с отказалия се вече от футбола Дуайт Йорк по време на 4-годишния му престой в Юнайтед. Тя излизала и с 24-годишният Симпсън, докато той се опитвал да пробие в първия отбор на "червените дяволи". Сред любовните завоевания на Наташа от футболния терен бил и Брадсли, сега играч на Съндърланд.

 

"Наташа винаги е била много популярна сред футболистите. Изглежда, че нея я привлича техният начин на живот", разказа анонимен източник пред "Сън". За момента Йорк, Брадсли и Симпсън не са коментирали пикантната тема.

 

Миналия месец след последната си нощ с 37-годишния Райън Гигс пък Наташа зарязала Родри и децата и заминалата с приятели за кипърския курорт Агия Напа. Часове след като кацнала на Острова на Афродита, тя се запознала с 21-годишния Леви Уайт, който се цанил за сезонен работник в местно заведение. "Из••••х пет пиленца, откакто съм тук, включително и една известна. Вярвате ми или не, но спах със съпругата на брата на Райън Гигс", похвалил се той пред свои приятели.

 

"Срещнах я в един клуб около 2 часа през нощта, а час по-късно я видях отново в друг клуб. Поприказвахме си, а останалато е история. Тя остана с мен през цялата седмица. Беше невероятна - много красива и си паснахме веднага. Правихме любов през цялата нощ. Наташа е най-добрата измежду момичетата, с които съм спал. Правихме го отново и отново, тя нямаше спиране. Не можех да повярвам на късмета си. Наясно съм, че това беше само летен романс в известен смисъл, но аз като че ли малко се влюбих в нея."

 

Когато Наташа се прибрала обратно у дома, двамата продължили да поддържат връзка със смс-и и във "Фейсбук". Но след разразяването на бурята около афератата й с Гигс тя предупредила Леви да запази флирта им в тайна и да изтрие общата им снимка, което очевидно той не е направил.

38-годишната фенка на Манчестър Сити Карън Бел реши да се врече във вярност на своя приятел Симон. Тя предпочете да замени бялата булческа рокля с такава на Гражданите.

„Искахме да направим нещо различно, защото и двамата сме били женени преди“, казва Карън, която прекарва три седмици над шевната машина, въоръжена с колекция от фланелки на Сити от 80-те години насам.

 

„Това беше работа, извършена с любов. Бях на шевната машина шест дни в седмицата“, допълва булката.

 

След сватбата вместо да отидат към някой шикозен курорт, двамата влюбени директно се отправиха към стадиона, където гледаха Кун Агуеро и компания при победата над Стоук Сити.

 

За изработката на роклята са използвани над 30 фланелки, събирани през годините.

Месец декември миналата година бе белязан от новината, че членовете на фенклуба на Арсенал–България ще имат възможността да посетят „Сан Сиро” и да се насладят на още едно страхотно изживяване с любимия отбор – мачът между Милан и Ареснал.

 

Всичко изглеждаше като приказка до момента, в който играчите на Венгер излязоха на терена без идея, без настроение и без желание за победа. Дори майсторът на трагедиите Софокъл нямаше да може да опише настроението, което бе обзело трибуните с гостуващите фенове.

 

Привържениците бяха принудени да изгледат истинска наказателна акция, която Милан нанесе на отбора, който само преди няколко години успя да постигне забележителните 49 мача без загуба в английската Висша лига. Но не всичко бе мрачно на онзи мач.

 

 

За мен пътуването започна рано сутринта в деня на срещата, когато с още 30-ина членове на фенклуба поехме към летището, стискащи в ръце ценните хартийки, които щяха да ни осигурят пропуск до мача същата вечер.

 

В 09:30 ч. по-голямата част от групата се бе събрала на летището, а полетът ни беше за 11:45. След кратка суматоха около натоварването ни на самолетаизлетяхме в посока Бергамо. Полетът бе около 2 часа и бе изпълнен с разкази за знайни и незнайни подвизи на любимия отбор от близкото и далечното минало.

 

От Бергамо взехме автобус, който за 30 мин. ни откара до Милано. От автогара се снабдихме с билети за метрото, което се превърна в основното ни превозно средство за следващите 2 дни.

 

 

Половин час по-късно вече се намирахме в хостела, където щяхме да нощуваме, и със завидна бързина успяхме да се разпределим по стаите и да се отправимкъм точката, където се събираха английските фенове, а именно Дуомо.

 

В целия град се забелязваха запалянковци от всички краища на света, които бяха дошли да подкрепят Арсенал в един мач, който впоследствие се превърна в повратна точка в сезона на „артилеристите”.

 

В 18:30 вече бяхме на Дуомо и се заехме със задачата да закачим знамената на фенклуба по стените на подлеза на метрото. Това се оказа доста сполучливо място, защото всички фенове, които излизаха от станцията, сеспираха да разпитат за нашия фенклуб и да се снимат със знамената.

 

Безспорно това бе една добра реклама за нас.

 

 

Малко по-късно се срещнахме с наши приятели от фенклуба на Арсенал в Словения и не след дълго вече бяхме започнали обичайната тема за това, кой е най-добрият футболист, играл за Арсенал през годините. Това е един традиционен спор, който започва да витае из въздуха всеки път, когато на едно място се съберат повече от 10-Ина фенове.

 

Предложенията минаха през играчи като Лиъм Брейди, Тони Адамс, Денис Бергкамп, Роки Рокасъл, Иън Райт и, разбира се, Тиери Анри. Както винаги до единодушно решение не се стигна, но това бе един добър повод да си спомним за едни от най-големите легендина Арсенал през годините.

 

В песни и разговори изминаха часовете до мача и дойде време да се запътим към стадиона. За тази цел използвахме автобус. А първият път, когато видях„Сан Сиро”, определено бях впечатлен. Организацията около влизането на стадиона бе отлична и за нула време заехме местата си в сектора с гостуващите фенове.

 

 

Не смятам за нужно да разказвам за събитията на терена през 90 мин. ходене по мъките, но интересното за мен бе реакцията на публиката след влизането на Анри през второто полувреме. От стъпването на голмайстора на терена до самия край на мача публиката скандираше основно неговото име, независимо от негативния резултат.

 

Емоциите по трибуните бяха в двете крайности - от сълзи в очите на някои привърженици до думи като „Очакваше се да се случи нещо подобно”. Истината е, че този резултат бе напълно закономерен. Не защото Милан изигра феноменален мач, а по-скоро защото Арсенал не показа нищо от това, с което се славеше отборът на Арсен Венгер в близкото минало. Мачът свърши, ние сеприбрахме в хостела и без много настроение легнахме да спим след уморителния ден.

 

 

В заключение бих казал, че тази екскурзия бе белязана от един незабравим за мен факт, а именно, че успях да гледам Анри с екипа на Арсенал. Досега не бях имал тази възможност, тъй като когато тръгнах по мачове на Арсенал, Анри вече бе преминал в Барселона.

 

За мен лично това изживяване бе страхотно и пагубният резултат не може да помрачи радостта ми, че успях да изгледам 45 мин. футбол от френския рицар.

 

Облечен в доспехи, може би малко овехтели от времето, но свидетелстващи, че пред нас бе една легенда, част от историята както на Арсенал, така и на целия английски футбол. И ако цената да видя една футболна икона бе даизгледам 4 гола в мрежата на любимия отбор, не съжалявам, че съм я платил.

 

CHEERS.

 

Разказ на един от българските фенове на Арсенал, пожелал обаче да остане анонимен. Снимките и видеоматериалите са специално за FanFace.bg и от други членове на Арсенал - България

 

 

 

 

 

 

 

В България съществува една много интересна тенденция, която цели отнемането на правото ни да критикуваме. Не знам защо всеки път като дръзне някой да критикува, всички го изкарват завистник, неудачник и комплексар. Затова държа да направя няколко вметки.

 

Изкуството и спортът като културни феномени олицетворяват човешката природа много точно – ние сме страстни личности. Няма две личности с два еднакви вкуса, но понеже сме страстни, ние сме готови да се изпокараме и да стигнем до бой дори, когато не сме съгласни един със друг – както навремето рицарите са се биели до смърт заради обикновени спорове от типа коя жена е по-хубава. Естествено, че за всеки рицар неговата жена си е най-хубава. Та... предполагам, че поне някои от вас са чели рицарски романи или са гледали филми за рицари и няма нужда да повтарям, че това е начин да съпреживяваме емоциите на героите. Но когато един човек се опита да възпроизведе това, което е разбрал, излиза една интересна статистика – най-големите литературни критици са лоши писатели... ама сме ги учили в училище! Сещате ли се накъде бия и с какво ще направя аналогия? Ами това е не само в литературата, музиката, ами дори и в спорта и футбола! Та ние сме страстни личности...

 

Мили читатели. Вие просто не можете да си представите в какъв контекст като „злонамерен критикар” ще вкарам казаното по-горе. Цесекар съм. Не го крия, но бих казал, че съм много злопаметен цесекар. Не търся рационалност в пристрастията си и не очаквам и вие да търсите, защото аз съм също толкова страстна личност към отбора си, колкото и вие.

 

Обаче като цесекар не мисля, че харесвам Бербатов. Не мисля, че се гордея с него. Разбирам, че повечето хора, които са цесекари, защитават Бербатов. Еми аз съм едно изключение – харесвам ЦСКА, радвам се за купата, но не харесвам Бербатов.

 

Та има един спомен, който годините не могат да изличат от съзнанието ми. Става въпрос за кървавия гол на Гонзо и за непростимите пропуски на Бербатов. Сега – не отричам, че Бербатов може би е много талантлив в играта си, може би е трябвало да има някой, който специално да оцени неговото театралничене на терена (Сър Алекс ли, Бай Иречек ли, въобще не ме интересува кой). Обаче историята е пълна с нереализирали се таланти. За да реализираш таланта си ти трябва да имаш не само късмет и заложби, не само трябва да работиш, но да се стараеш да не допускаш грешки... Във футбола на преден план излиза и още една реализация – това е една игра с груби сблъсъци между феновете (до голяма степен ирационални, защото сме страстни личности в тези случаи, а не логични)... А футболистът е пионка сред тези сблъсъци, която трябва да устоява. Бербатов не устоя. Беше виновен, защо не го преглътна още тогава? Та... ето от тази ревливост още тогава ми се догади...

 

Но капката, която преля чашата е грубата грешка в неговия блог... Точно там, когато обсъди как ние, българите сме критикували, без да сме разбирали от футбол. Сега ще ви кажа защо направих аналогията с изкуството. Абе, ако съм един писател, на който не му оценяват писаниците, какво трябва да направя – да осъдя читателя си, че не разбира от литература ли? Ми не разбира, ама моя е задачата да му предложа продукт, който да се възприема от него независимо от неговото неразбиране. Същата е аналогията и във футбола... Бербатов няма никакво право да критикува по този начин. Това, че хора като мен не харесват неговата игра, въобще не означава, че сме някакви жалки завистници, неудачници, комплексари, които не си знаем мястото... Ами това означава, че просто сме страстни, ирационални и ... не ни харесва играта му! Толкоз!

 

Не отричам, че Бербатов се е реализирал. Честито да му е – казвам го без никаква ирония. Че е прославил България – също... Само че за мен заслугите на Бербатов за България са колкото на Джъстин Бийбър за Канада... Джъстин Бийбър е станал известен, но дали ще стане легенда? Шансът е нищожен... Същото и за Бербатов – известен, но до кога? Легенда в изкуството се става много рядко, същото е и в спорта... За да станеш в спорта легенда и да те обичат, ти трябва да правиш не просто за чуждестранните фенове, но и за родните фенове... Поради много причини Бербатов не се реализира в националния отбор по начин, по който Стоичков се реализира през 1994. Не ми се обсъждат тези причини. Важното е, че Бербатов не реализира шансовете си да стане легенда. Това е! До този момент не съм видял обяснение на големите защитници на Бербатов защо упреците, според които Бербатов е родоотстъпник, са невалидни. Валидни са, верни са.

 

Та това исках да кажа за Димитър Бербатов ... Бийбъров. Не ми харесва ... не успя да реализира потенциала си... ми това е, това е моето разбиране и знам, че се споделя и от други хора!

 

Светослав Александров (коментарът е публикуван в Sport1.bg)

Председателят на официалния фенклуб на Манчестър Юнайтед Емил Йорданов разказва за всичко около фенклуба, за благотворителните инициативи и дейности, и за своите срещи със Сър Алекс и футболистите на Юнайтед.

 

1. Здравей Емо. Може ли да ни  разкажеш от кога феновете на „червените дяволи” в България имат официално членство към Англия и какво е значението на това, че ние имаме официален фенклуб? Какви привилегии следват от този факт?

 

Здравейте, радвам се, че съм тук при вас. Официалното признаване на фенклуба, датира от 14 юли 2010, което ние получихме доста трудно, трябваше да изпълним изискванията за официален статут на Юнайтед, коeто ние доста отдавна го бяхме направили, но близо година и половина, те ни "изпитваха", дали ще бъдем сериозни към това признаване, две години изпращахме бройката мембъри (официални членове към клуба в Англия), необходими за признаването. Постоянно ни задаваха въпроси, на които трябваше да отговорим, най-често ни питаха, дали заради Бербатов правим клуба, просто искаха да се уверят, че истински и достойно ще защитаваме името на Юнайтед в България.

 

Щастлив съм, че това е вече факт и сме част от голямото семейство на нашия любим клуб. Значението от това е повече от прекрасно, знаят ни в цял свят, получаваме билети за всеки домакински мач на Юнайтед, срещаме се с футболистите и треньорите на клуба, гледат на нас, като на истински приятели и хора, на които може да се разчита за всичко свързано с клуба и най-вече вратите за нас са отворен за всичко, което касае Манчестър Юнайтед. Разбира се всяка години ние защитаваме това признание, за да може всеки, който обича отбора, да се докосне на живо до историята на този велик клуб.

 

2. С какви инициативи и дейности се занимава фенклубът и колко хора членуват в него?

 

Когато получихме конституцията и всички права за Юнайтед основното, което бе заложено, бе популяризирането на клуба в страната. По този повод, след като изчетохме всичко, решихме, че с благотворителна дейност, най-вече насочена към деца, ще пожънем големи успехи, както за нас, като фенклуб, така и за Юнайтед, а и най-вече ще помогнем на децата на България. Започнахме с даряване на дрехи и обувки за децата по домовете, а вече втора година организираме футболен турнир за деца в неравностойно положение, който се превърна в истински празник за децата. Всяка година през месец май стартираме акция по даряване на кръв под мотото "Не е нужно да си лекар, за да спасиш човешки живот". Организираме и спартакиади по домовете, спортуваме заедно с децата, съорганизатори сме и на много други дейности - в провеждането на женски футболен турнир, благотворителният концерт - "За Драго", участие в турнира по футбол - "Манзарков" в град Свищов и много други.

 

Аз, като председател, съм изключително щастлив от това и най-вече, че членовете на клуба приемат тази идея и всички помагат за развитието на нашия клуб. В България има над 50 000 фена на Юнайтед, но за съжаление, клубът в Англия, признава тези, които си плащат всяка година членството, а на базата на това ни дават билети и различни привилегии.

 

За сега, пълноправни членове на фенклуба в България, които са и официални мембъри  - платили членски внос, както в Юнайтед, така и в Българския фенклуб, са 120 души. Това си е голям успех за нас, но се надявам тази бройка да нараства, за да може да получаваме повече билети за мачове, за да ни гостуват в България футболисти на Юнайтед и разбира се, за да вървим нагоре.

 

3. Разкажи ни малко повече за благотворителните инициативи и как всеки футболен фен, а и всеки човек може да помогне?

 

За благотворителността всеки, който има желание да направи децата щастливи, може да помогне, не е задължително да членува в клуба, важното е да го направи от сърце и каквото може да даде от себе си.  За всички, които помагат финансово, ние изготвяме договори и осигуряваме прозрачна отчетност, за да не се спекулира с това - когато всичко е прозрачно и истинско
нещата се получават. Всички парични дарения се превеждат по сметката на клуба. Имаме доста големи проекти за реализиране в името на децата, надявам се искрено, много приятели, да бъдат с нас, за да постигнем всичко, което сме замислели.

 

4. Както информирахме нашите читатели, преди около две седмици фенклубът откри мини футболно игрище Олд Трафорд в детска градина в Пазарджик. Разкажи ни нещо повече - от къде дойде идеята, как беше реализирана тя и защо избрахте Пазарджик?

 

Идеята за детската площадка се роди съвсем спонтанно, казахме си, "може ли да направим една детска площадка и от нея да излезе следващият Бербатов?" Започнахме да събираме средства за нейното изграждане - свързахме се с г-н Димитър Писков, който има строителна фирма и прие от сърце да изгради площадката, той се оказа изключителен човек и приятел и прие нашата идея, за което искрено му благодарим, на него и екипа му. Направихме я с огромно желание и тя е вече факт - децата спортуват на нея и за нас е истинско удоволствие да ги гледаме и искрено се надяваме, от нея да излезе следващият Димитър Бербатов.

 

Избрахме Пазарджик, като първа стъпка, защото детската градина "Калина Малина" е най-голямата в Южна България - близо 300 деца се възпитават там.

 

А и моят малък син е в тази детска градина, той носи името на нашия треньор Алекс Фъргюсън. Малкият Алекс е официален член на клуба и постоянно иска да рита топка.

 

Както наскоро споделих, първо пред вашата медия, на  пролет ще направим още една детска площадка и тя ще бъде в Димитровград.

 

5. Тази година ти сбъдна една твоя мечта, като се срещна с повечето играчи на Юнайтед на базата в Карингтън. Кое ти направи най-голямо впечатление при срещата ти с тях?  Разкажи ни малко повече за това невероятно изживяване.

 

Благодарение на това, че сме признат фенклуб от Англия, аз имах уникалната възможност да се срещна с всички футболисти на клуба, както и със самия Сър Алекс. Това беше един незабравим миг в живота ми. Всички бяха изключително любезни с мен, разговаряхме, казах им за нас, за нашия клуб, споделих им, че и ние сме в голямото семейство на Юнайтед. Повечето е питаха за България и ми раздадоха много автографи.

 

Сега като гледам,  вече доста наши членове успяха да се срещнат с тях, за което съм истински щастлив, но това нямаше да е реалност, ако не бяхме ОФИЦИАЛЕН ФЕН КЛУБ.

 

6. Разкажи ни малко повече за срещата си със Сър Алекс?

 

Срещата ми със Сър Алекс бе първата от всички. Когато отидох на Карингтън, показах си картата на нашия фенклуб, казах кой съм и попитах дали е възможно да се видя с г-н Фъргюсън - реакцията на охраната жестоко ме впечатли - веднага задействаха това да стане реалност и след няколко минути ми казаха, че до половин час аз ще се срещна с него.

 

Не мога да ви опиша как се почувствах тогава, това бе нещо велико, след това още 3 пъти разговарях с него. Подарихме му специален плакет от клуба, споделих му, че моят син е кръстен на него, обещах му следващия път да му подарим една бутилка българско вино. Той бе много усмихнат, разговаряхме като първи приятели .Незабравимо беше, пожелавам на  всички да могат да се срещнат с този велик човек.

 

7. Ти успя да гостуваш и на Оле-Гунар Солскяр в Норвегия, какъв е той като човек?

 

Имах и изключителния шанс в Норвегия да срещна още една легенда на Юнайтед - Оле Гунар Солскяер. Той в момента е треньор на Молде, които за първи път в 100-годишната си история станаха шампиони на страната си, под негово ръководство.

 

Предварително с изпълнителния директор на клуба, си бях уредил срещата, за което адски му благодаря. Първоначално уговорката ни бе само за 10-15 минути,но в последствие Оле ми отдели близо час - през цялото време имах чувството, че сънувам. Той е изключително скромен и земен човек, разказа ми за финала през 1999 година, за най-хубавите си мигове с Юнайтед, разпитваме за България, за фенклуба. Много се зарадва като му казах, че сме официално признати. Поканих го да ни гостува в нашата страна и сега правим всичко възможно това да стане факт и българските фенове да се докоснат до този прекрасен човек и приятел. Той раздаде много автографи и се разделихме като приятели, които все едно са се познавали с години. Наскоро му се обадих, за да му честитя успеха с новия му клуб и това, което ме впечатли много, бе че той ме попита - "Емо, кога отново ще се видим?". Невероятно е усещането, щастлив съм, че познавам този човек.

 

8. Бих искал да те питам и за една неприятна тема - защо Димитър Бербатов е едновременно колкото обичан, толкова и оплюван от българския запалянко, дори има фенове на Юнайтед, които не спират да недоволстват и да сипят ругатни по адрес на българския футболист?

 

Темата за Митко Бербатов е доста голяма, за мене ние българите имаме една много лоша черта и това е завистта, по всякакъв начин ние се опитваме човек, който е успял независимо в каква сфера да го оплюваме и съсипваме, за което аз нямам обяснение защо е така. И случая с Бербо не е по различен. Аз съм горд че той играе в Юнайтед казвал съм го доста пъти, срещали сме се с него, говорили сме много. За съжаление, в близките 100 години, не виждам как някой българин ще играе в Юнайтед и вместо това, че българин е там да ни радва и да се гордеем, ние го оплюваме. За мое щастие, както и той знае, Митко има истински приятели и фенове от феклуба, които го подкрепят от все сърце. И аз винаги съм казвал,че който поне малко разбира от футбол, ще оцени какво означава Димитър Бербатов за Юнайтед и за България. Митко с теб сме!

 

9. Какво ти е мнението за цялото положение, в което се намира Митко Бербатов в момента. Защо според теб той не получава много шанс за изява? Проблемът само спортен ли е или има и нещо друго според теб?

 

Практиката на сър Алекс е била винаги да налага млади момчета, особено които излизат от школата на Юнайтед, това е едната причина за малкото участия на Митко в момента. Освен това в Юнайтед конкуренцията е много голяма, а пък освен това се промениха вижданията на треньора за стила на игра на тима, но според мен точно сега в този момент Юнайтед имат нужда от него, дано, дано да ни радва в повече срещи.

 

10. Какво би искал да споделиш на българските фенове на Юнайтед, които са много в България?

 

Искам да пожелая на всички истински фенове в страната, да обичат Юнайтед и в трудни и в добри моменти, да подкрепят отбора от сърце, всички трябва да знаят, че всеки отбор има лоши моменти и тогава идваме ние - феновете да застанем зад отбора, а не да обиждаме и хулим. Нека да бъдат здрави, да подкрепят идеите на нашия фенклуб, да бъдем добри и да даваме пример на всички останали, с дейностите и инициативите, които правим за обществото, за децата и за България.

 

Благодаря ти, Емо, желая ти много успехи както в професионален така и в личен план и до скори срещи.

 

Интервю на topmatch.bg

"Даже и накрай света, 

и в сърцето на врага, 

черно-бяло знаме ще се вее, 

"Само Локо" ще се пее..."

 

Това е текстът на една от многото песни на феновете на Локомотив Пловдив. И, както всички останали техни песни, в нея всичко е вярно. Не само че те са навсякъде по света, но и както всички разбиращи и следящи футбола хора, са се убедили с очите си техни знамена са виждани къде ли не.

 

 

От родните стадиони, през големите европейски терени, та дори и отвъд океана (СП`94), и то не само на футболни срещи - (Световната Волейболна Лига - 2008). Тези дни пловдивските фенове отново бяха доста активни. Английският фен-клуб London Crew посрещна свойте събратя от българските групировки Napoletani Ultras Plovdiv и The Usual Suspects в Лондон за мача от Шампионската Лига Челси - Наполи. 

 

 

Както подсказва името на едната от тях, феновете на Локо Пловдив имат дъгогодишно приятелство с ултрасите от Италия и редовно се подкрепят взаимно, както в България и Италия, така и по европейските стадиони.

 

 

Преди три седмици на първия мач с Челси в Неапол група от 9 човека от групировката Gott Mit Uns бяха в сърцето на Curva A - митичният сектор на домакините, където случайни хора не попадат.

 

Освен това българско знаме бе поставено в средата на трибуната - признание, което говори за уважението на всепризнатите страховити ултраси към феновете на Локо Пловдив!

 

 

Така и този път, в Лондон, пловдивчани бяха рамо до рамо със своите приятели от Неапол. Въпреки неприятния резултат и отпадането на италанския отбор, феновете се разделиха с обещания за скорошна среща някъде по европейските стадиони.

 

 

В събота локомотивци посетиха и срещата Бирмингам - Мидълзбро, като бяха в челните редици на гостуващата публика. Както винаги черно-белите и българските знамена се вееха на поредния стадион, на който е стъпил крак на фен на Локо Пловдив, а още много хора и от двата лагера разбраха за това кои са Локомотив, какво е да си привърженик на този отбор и че в малко известната на местните хора България има много запалени по създадената от тях игра готови на всичко за любимия си отбор - Локомотив Пловдив!

 

От Лондон: Специално за Fanface.bg

 

 

 

 

 

 

Няколко любопитни двубоя трябва да приковат този уикенд вниманието на интересуващите се не толкова от случващото се на терена, а от онова, което става на трибуните.

 

Безспорно италианските ултраси отново ще попаднат в светлината на прожекторите. В неделя от 21:45 ч. един срещу друг ще се изправят грандовете „Милан" и „Интер". Наред с цялото съзвездие от мултимилионни селекции на двата тима, погледите трябва да са съсредоточени и върху трибуните, където ще бъде не по-малко интересно. Двe от най-могъщите ултрас армии в света ще заемат своите места в крайните трибуни на „Джузепе Меаца".

 

Годините след 2005 г., белязана от разформироването на легендарната групировка Fossa Dei Leoni, бяха тежки за голяма част от миланските ултраси. Дълго време те разпознаваха във Fossa закрилници на миланската чест и креативни организатори на хореографии. Все пак групировката Brigate Rossonere бързо пое лидерските функции, за които се готви още от началото на 80-те. В момента в южната трибуна поне привидно цари обединение, символ на което е огромният транспарант CURVA SUD MILANO. Зад него застават лидерите и членовете на повечето фракции.

 

Вторият етаж на Curva Nord, която стои зад "Интер", отново ще бъде ръководен от Boys S.A.N. Една от най-старите групировки на територията на Италия, формирана през 1969 г., е активният фактор сред „синьо-черните" от 80-те години, когато организира първите хореографии с картони, ленти, транспаранти и димки. Другите основни фракции, без които Curva Nord не би била тази могъща сила са Viking, Irriducibili, Ultras и Brianza Alcoolica. Четирите групировки, които под управлението на Boys S.A.N. не се спират пред нищо в името на основната цел Curva Nord да диктува редът на Апенините, със сигурност са подготвили нещо интересно за неделя вечер.

 

Очаквам сблъсъкът между Юга и Севера на „Сан Сиро" и този път да остане само на трибуните – с хореографии, факли и подкрепа. Нравите от 80-те години, когато сблъсъците достигат колосални размери, а омразата между ултрасите на двата отбора минава границите на спортното съперничеството и по чудо няма жертви, изглеждат отминали. Все още е в сила и споразумението „За ненападение", макар практиката да показва, че такива „договори" имат по-скоро фиктивна стойност. А и миланският спор не е обикновено съперничество, което може лесно да се тушира само с лист хартия и два подписа. Очаквайте грандиозни хореографии и много, много страст.

 

Всъщност, на Ботуша ще ври и кипи още от обяд. В столицата Рим се срещат „Лацио" и „Аталанта". Съперничеството между двата отбора се слави с по-особен заряд именно заради привържениците им – крайнодесните от Curva Nord на „Олимпико" ще посрещнат в своя дом левите бергамаски. А и ултрасите на „Аталанта" от Brigate Neroazzurre по традиция са сред най-многочислените гостуващи в Рим, въпреки сериозното отстояние на Бергамо от столицата. Безспорно един от мачовете, за които има всички предпоставки да станат основна тема на разговор в следващите няколко дни.

 

Очаквам другите мачове от кръга в Серия А да минат безпроблемно и без особени изненади както на трибуните, така и извън тях. Е, винаги когато „Наполи" и „Катаня" не играят пред празни трибуни трябва да имаме едно наум, че може да се случи нещо интересно.

 

В Белгия също предстои голямо дерби. „Андерлехт" посреща „Брюж" в неделя от 15:30 ч. През последните години обстановката е по-нажежена на дербита по оста Фландрия – Валония, но все пак сблъсъкът „Андерлехт" - „Брюж" попада в графата „класика" и заслужава своето внимание. Мauves Аrmy зад „Андерлехт" и Blue Army зад „Брюж" са новите формирования, които прокарват ултрас манталитета в секторите пълни с кежуал хулигани, организират хореографии и поддържат 90-минутна подкрепа с песни и скандирания. От страна на K4 Casuals и Brugge Casual Firm могат да се очакват проблеми извън трибуните. Така че един от мачовете, които препоръчвам да следите, е именно белгийското дерби.

 

В събота пък напрежение ще има на Острова. Не се заблуждавайте, там хулиганите все още действат активно, особено по долните дивизии. Просто е наложено сериозно медийно затъмнение, което цели да създаде впечтление, че британските служби тотално са се справили с бандите. Е, тази събота поле за изява ще имат старите познайници на „бобитата" – хулиганите на „Милоул", „Бирмингам", „Портсмут" и „Уест Хем". Двата сблъсъка „Милоул" - „Бирмингам" и „Портсмут" и „Уест Хем" са с начален час 17:00 ч. Убеден съм, че последователите на легендарните поколения на Bushwackers, Zulu Warriors, 6.57 Crew и Inter City Firm ще потърсят изява тази събота. Дали ще стигне информация до нас е отделен въпрос.

 

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

Там, където обичат футбола, както никъде другаде по света

 

Една събота в Лондон е изключително малък период от време, за да се усети футболната атмосфера в пълния и блясък, защото става дума за мегаполис с много стадиони и клубове от различните дивизии и огромни разстояния.

Предварителната ми програма бе разходка до любимия "Ъптън Парк", въпреки че в същия ден Уест Хям играеше като гост на Бърнли. И все пак няма как да си в Лондон, да имаш малко свободно време и да не отскочиш до мястото, което е дом на любимия ти отбор. Всеки, който обича истински футбола, знае какви чуства предизвиква едно макар и празно съоръжение, когато то е стадион, а на входа му е изписано името на отбора, за който ти стискаш палци всяка седмица, макар и на хиляди километри разстояние.

Толкова за лондонските чукове. От източен Лондон посоката е на югозапад. Първият стадион, свързан със спортно събитие през деня в програмата е "Стамфорд Бридж", където от 12:45 Челси трябваше да се изправи в градско дерби с Тотнъм. Мотрисите на метрото, което извозва запалянковците на тези два тима към спирка "Фулъм Бродуей хвърчат една след друга, а проблемите с футболните хулигани на Острова явно са сведени до минимум, щом фенове на Челси и Тотнъм пътуват заедно към стадиона. Хората са едни такива усмихнати, лъчезарни, приветливи, позитивни, облекли си фланелките на любимия отбор. Безценно! Всеки си скандира каквото му хрумне и изобщо няма предпоставки някой да срита другия, да не говорим за масови схватки, каквито биха се получили в София, ако цели групи привърженици на два отбора се омешат по пътя към стадиона.

Билети за такива мачове не се продават. Сезонната карта е това нещо, което ти дава гаранция за място на стадиона. Ние в случая разчитаме на служебни билети от вратаря на Тотнъм Брад Фридел, който е изпълнил заръката на бившия си съотборник от Астън Вила Стилян Петров да остави на рецепцията на "Стамфорд Бридж" три билета. Иначе отвън закоравели мъжаги над 50-те продаваха на черно с първа цена 150 паунда на парче, като цената вероятно може да претърпи корекция в посока надолу.

Много бързо обаче решаваме, че Челси и Тотнъм пукат топката без никакъв шанс това да се промени и се отправяме към главната ни и основна цел, която е в съвсем друга част на Лондон – стадион "Емирейтс".

 

Здравко Георгиев е един от онези запалянковци, чийто ден започва с отваряне на клубния сайт на любимия отбор и завършва със същото. Той е от Арсенал. Негов огромен житейски до събота бе, че до този момент не бе гледал любимия си тим наживо. Всъщност това пътуване в Лондон бе заради него. Хората са казали, че винаги има първи път, а сефтето се помни цял живот, като това в огромна степен се отнася за онези човешки индивиди, чието ежедневие е обсебено от магията на футбола. Двайсетина метра след излизане от поредната спирка на метрото виждам покрива на "Емирейтс" и сръчквам Здравко, сочейки с пръст натам. "Видях го", бяха първите му думи, а в следващите секунди той не бе на себе си.

Наоколо всичко е червено и както е около всеки английски стадион, се носи ухание на дюнери и пържени картофи. Доближаваме стадиона, който от няколко години е нов дом на Арсенал и в един момент уникалната постройка се показва в пълния си блясък. Наоколо всичко е стилно и много изпипано, от тротоарите и плочките пред стадиона, до статуята на Тиери Анри и артилерийско топче, всичко носи някакъв белег на великия английски клуб.

Магазинът на "Емирейтс" е пълен като и този на Челси. Цели семейства влизат вътре и общо взето никой не излиза без покупка. Билети за стадиона на Арсенал също са изключително трудна цел и ние отново разчитаме на служебни пропуски от Стилян Петров, а местата са ни при така наречените пътуващи фенове на Астън Вила. На влизане един от стюардите насочва специално обучено куче към торбите ни с покупки от фен-магазините, а след като влизаме, друг стюард деликатно обяснява, че няма как да допуснат човек с тениска "Аз обичам Лондон" като в сърцето е нарисувано оръдието от емблемата на Арсенал. И въпреки, че отгоре имаше яке, Здравко бе принуден да се преоблече преди да се появи на трибуните. Стюардите ни инструктираха също така, че не трябва да реагираме при гол за Арсенал.

Когато си някъде отдалече и не си всеки ден на такъв стадион, първите ти минути минават в ахкане и цъкане с език и всичко това съчетано с много снимки. Един поглед към терена те кара да си мислиш, че поддържането на тревата в Англия не просто е издигнато в култ, това е някакъв вид изкуство. Доближавайки се на два метра от терена си мислиш, че някой цяла вечер е уеднаквявал дължината и структурата на всяко стръкче трева с ножичка за нокти. Струва ти се, че това игрище не е истинско, а нарисувано.

На този мач вече се нагледахме на голове, Арсенал победи Астън Вила с 3:0, наслушахме се и на песните на английските запалянковци. Въпреки че 90 минути си разменяха "храна", отвън феновете на двата тима отново бяха заедно. Всеки си пое към своята посока с поглед към следващия футболен уикенд.

 

Най-интересното за мен обаче бе в метрото от "Емирейтс" към центъра на Лондон. Едно момче с оранжев шал разглеждаше програмка от мача Лутън – Гримзби и аз му поисках да я разгледам, като му представих да погледне моите две от елитните лондонски мачове. Момчето обясни, че е привърженик на Кристъл Палас, който в същия ден бе гост на Дарби, но е бил на този двубой от конференцията, защото баща му е фен на Лутън. Аз обяснявам че съм бил на един 40-хиляден и после на един 60-хиляден стадион, а бащата с характерен жест споделя, че това е доста скъпо удоволствие, а и за такива мачове не се намират билети. Справка след това показа, че на Лутън – Гримзби е имало 6 419 зрители. Пак по същото време в Лондон, на "Бърлогата" в мач от Чемпиъншип Милуол и Лийдс са играли пред 14 309 зрители.

Ако имаше как всички тези мачове да се състоят от сутрин до вечер с достатъчно време да придвижване между стадионите, сигурно щеше да е изключителен кеф. Ние смогнахме само на два. А в събота в Лондон имаше и други мачове от различните нива на английския футбол. Най-впечатляващо от всичко обаче бяха сутрешните гледки - на много идеални тревни игрища малки деца, екипирани и ентусиазирани, играха футбол. Вероятно следобед бащите им са ги повели към различни стадиони в Лондон. Но така е в цяла Англия, там където обичат отборите си независимо от резултатите и класирането.

Какво са две хиляди километра в нашия случай? Ще разберем по-късно. Важното бе, че на един истински фен от България му се случи първия път да стъпи на любимия си стадион и да гледа любимия си отбор. За Здравко вероятно от днес живота ще тече по малко по-друг начин, с едно наум, че му се е случило нещо твърде лично, но достатъчно значимо, че да го сподели с останалия свят.

Желю Станков, "Тема Спорт"

Футболна романтика или някъде там, където още помнят Тинката Кишишев

 

Някъде там, където футболът е религия. Все още... Някъде там, където атмосферните условия се менят като настроението на жена – слънце, дъжд, топло, студено... Някъде там, където едно парче земя е обградено от вода и го наричат остров. Да, Островът на футбола! Родината на най-великата игра, където все още футболът е страст! Има и такива места, където на хората не им пука дали играят Манчестър Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, Арсенал, Ливърпул, Тотнъм или някой от постоянните заподозрени във Висшата лига на Англия.

 

Да си шампион не е малко, независимо за коя дивизия става въпрос. Чарлтън Атлетик се завърна в Чемпиъншип – второто ниво на английския професионален футбол. Направи го по безапелационен начин, печелейки два кръга преди края Лига 1. Точно 18 539 зрители на „Дъ Вали” (при капацитет 27 111 места) видяха последния успех на Адикс над гостуващия Уикъмб, който все още се бори за своето оцеляване. Да, наистина е доста по-различно, когато гледаш футбол от по-долно ниво – някак си е романтично, тъй като не става дума чак за толкова големи пари, каквито се разпределят в Премиършип, няма кой знае какви постъпления от телевизионни права, но пък има друго – любовта на хората, на феновете на този отбор.

 

Те,

 

феновете, се радват и страдат за отбора, готови са на всичко само и само той да побеждава и да им носи радост

 

в и без това сивото английско ежедневие. Около стадиона на Чарлтън всичко е празнично – многобройни търговци продават артикули на клуба (шалове, тениски и знамена), които са с преобладаващи надписи „Шампиони 2012”. Всеки си купува по нещо за спомен от този ден, който се превърна в паметен за Атлетик. Във феншопа положението е същото след мача – многобройни тълпи от хора се редят на дълги опашки, за да оставят своя дан за клуба. 

 

Преди двубоя прави впечатление, че дори статуята на легендата на Чарлтън – Сам Бартрам (с 623 мача за клуба между 1934 и 1956 години), е облечена във фланелка на Атлетик. Всички очакват това да е големият ден за Адикс и да не се налага да тръпнат в очакване до последния 46-ти кръг. И всичко се нарежда, както публиката на домакините иска. Основният конкурент на Чарлтън за първото място – Шефилд Юнайтед, падна същия ден при визитата си на Милтън Кийнс Донс с 0:1, а победата момчетата на Крис Пауъл им гарантира титлата с 9 точки преднина два кръга преди края на кампанията. Еуфорията е голяма, почти пълният стадион пее най-често припева „Станете за шампионите”. Шампионите пък им се отблагодариха с хубава игра и два гола във вратата на

 

Уикъмб, който бе подкрепян от близо 2 000 свои почитатели. Всъщност, Уондърърс демострираха игра, която бе достойна за уважение

 

и на моменти по нищо не личеше кой е лидер и кой изпадащ.

 

Да гледаш футбол от по-долно ниво в английски футбол си е наистина маниашко. Няма ги вече старите дълги подавания и високи топки, но пък има много борба, тичане и себераздаване, което публиката го оценява подобаващо. Е, разбира се, има и подвиквания от рода на „селянин”, „дърводелец”, „нещастник”, както и споменаване на майките, но това е в реда на нещата по всички стадиони. 

 

Феновете на домакините вече са позабравили Алън Кърбишли и неговият Кръстоносен поход с Чарлтън във Висшата лига, но пък сега си имат нов герой – Крис Пауъл. Чернокожият наставник на Адикс, който пое тима през януари 2011, успя да сглоби боеспособен състав, който да извърви трудния път до Чемпиъншип. Именно той бе част от шоуто след последния съдийски сигнал, след като играчите на домакините му отдадоха заслуженото, хвърляйки го във въздуха, а малко по-късно Пауъл, с микрофон в ръка, взриви буквално почти пълния стадион с думите: „Благодарим ви за подкрепата! Продължавайте да ни вярвате и да бъдете с нас! Продължаваме заедно напред! Само Чарлтън!” С тези слова той си осигури излизането на своеобразен бис, изскачайки още два пъти от тунела, за да обере овациите.

 

Апладосменти си заслужи и

 

едно голобрадо момче, което успя да пробие кордона от охрана и да потича по терена на „Дъ Вали”

 

Младежът бягаше така бързо, че няколко минути повече от дузина стюарди не успяха да го хванат и всеки път, когато се измъкваше от опита да бъде хванат, публиката изреваваше с мощно: „Йеееееееее!” Накрая той стигна до своята цел – футболистите на Чарлтън, които бяха събрани в центъра преди почетната обиколка.

 

Беглецът се хвърли в прегръдките на двама от играчите, но и те не успяха да го спасят от охранителите

 

които с извити ръце го изведоха извън стадиона. Неговата участ сполетя още трима-четирима, дръзнали да пробват късмета си и да пробият кордона. 

 

Едно име, оставило трайна следа в Чарлтън Атлетик, е това на Радостин Кишишев. С близо 200 мача за Адикс в елита на Англия, бургазлията си е спечелил място в сърцата на феновете и хората от клуба, които все още са на работа на „Дъ Вали”. Тинката, както го наричат в България, преди близо две години, когато играеше за Брайтън, бе аплодиран тогава бурно от феновете на Чарлтън при появяването си на стадиона. Не са го забравили и това е факт. Киш, както пък го наричат в Англия, направи сериозна кариера на Острова, сега защитава цветовете на Черноморец Бургас. На въпрос, свързан с Кишишев, към един от хората от пресслужбата на Чарлтън, очите на нашия събеседник грейват, както и усмивката на лицето му. „Помните ли един българин...” и още преди да е довършено изречението, той отсича: „Да, Кишишев! Как е той?” Обяснаваме му, че играе в един отбор, който се намира в един наш морски град, а човекът още по-усмихнат отговаря: „Да, знам го този град. Той се намира на морето, а там е и Каварна. Моят син миналата година ходи там на море, съчетан с някакъв музикален фестивал”, явно визирайки „Каварна Рок Фест”.

 

Да, светът е малък, а футболът е велик! Велик е в Англия, където продължават да го боготворят и да му се наслаждават, но лошото е, че България не е далеч само от Острова, а и от най-голямата игра. За съжаление...

 

ИВО ТОНКОВ (материалът е публикуван в Sport1.bg)

 

*Заглавието е на FanFace.bg

В навечерието на един от най-чаканите футболни мачове у нас, родните фенове отново показаха завидна активност и творчество.

 

И ако на Острова винаги окуражават своите (поне в голяма част от случаите), то у нас нещата са на другия полюс. В събота е европейската квалификация България - Англия, като лъвовете на Лотар Матеус вече загубиха всякакви шансове за Евро 2012 в Полша и Украйна, то англичаните са сигурни за форума на Стария континент.

 

В Интернет обаче българските запалянковци вече започнаха поредните подигравки с избраниците на Матеус за предвстоящата квалификация с англичаните.

 

Ето и най-готините бъзици по адрес на българите, разпространени днес в Интернет:

 

"За предстоящия мач България - Англия мениджърът на британците Фабио Капело извикал шестима от Ман Сити, петима от Ман Юнайтед, трима от Челси и двама от Ливърпул.

 

Неговият колега - германецът Лотар Матеус, повикал шестима от Син Сити, петима от Night Flight, трима от Биад и двама от Планет!"

 

***

 

"Минути преди възловия мач България - Англия в съблекалнята на англичаните цари концентрация, треньорът Капело рисува триъгълници, чертае схеми, обяснява на всеки от играчите какво се изисква от него, кой как да играе, кой кого да пази, когато... се налага...

По същото време в съблекалнята на българите се чува чалга, сменят се музикални дискове, чува се звън на чаши... Матеус обяснява: "Вие четиримата ще играете на Преслава, вие тримата на Анелия, ти на Азис, а вие двамата "ганкиното", Ники пази ...пиенето, а Гаджев няма да играе, защото не обича "чалга"!!!"

 

***

 

Още един майтап пуснаха феновете, който и хем малко жлъчен, хем малко и вулгарен, но няма как да бъде спестен, тъй като е един от най-хитовите за деня:

 

"Кога целият национален отбор на България по футбол е на тренировка? Отговор: Когато Николета Лозанова е в мензис!"