Неделният следобед не бе спокоен за карабинерите в Италия и за полицията в Холандия.

Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

"Имаме много врагове, но гостуванията ни в Неапол са направо ад! Отдавна не смеем да ходим с личните си автомобили, защото ги чупят и палят. На "Сан Паоло" да ни замерят с петарди и факли е привилегия, тъй като обикновено по нас летят пликове с животинска кръв от кланиците...", разказват тифозите на Рома за премеждията си, когато техният отбор се изправя срещу домакините от Наполи.

 

Безспорно е, че неаполитанците са челници в графата "гадни публики". На Апенините такива има много, но повярвайте, че никой не може да се сравнява с тифозите на Наполи по показателя "отвратителна изобретателност". Отдавна любовта към отбора е надхвърлила границите на нормалността. Затова, когато става въпрос за "небесносините" южняци думата "нормалност" звучи неестествено, не на място... Защото Наполи е лудост, футболно бедствие, стихия, унищожителен ураган...

 

Въпреки тежките години, които преживя напоследък, отборът продължава да е четвъртият най-популярен на Ботуша с около 8 % тифози в страната. Подобно на другите италиански грандове популярността на Наполи прехвърля границите на държавата и в целия свят тимът има между 5 и 6 милиона фенове.

 

Както стана въпрос в началото на нашия материал, големият враг на Наполи е столичният Рома, а дербито между двата отбора носи гордото название Дербито на слънцето. Изобщо не си помисляйте, че заради враждата си с "вълците" неаполитанците изпитват някакви симпатии към Лацио. Напротив! "Орлите" също са ненавиждани на "Сан Паоло", а третият най-мразен отбор е този на Верона. На регионален принцип кървавите дербита са със Салернитана и Авелино.

 

От дълги времена обаче в Италия съществува разделение на Север и Юг. Богатите и значително по-образовани северняци от индустриална северна Италия срещу бедняците от Юга. И къде другаде, ако не на футболния терен може да бъде решен спорът между италианските Север и Юг. Затова всеки мач на Наполи с Ювентус, Интер или Милан също крие огромен заряд. Както казваше вестникарят Алесандро преди години: "Северняците са надути копелета, които имат добре платена работа, карат хубави коли и живеят в луксозни домове... Не мога да си кривя душата - дори и жените им са по-хубави. Но ние имаме Марадона и това е достатъчно, за да сме по-щастливи от тях". Добре казано, нали?

 

Ето, че колелото на историята се върти и десетилетия след магията на аржентинския гений Наполи отново е на прага на нещо голямо. В понеделник вечерта южняците гостуват на омразния Милан и при победа ще се изравнят по точки с "росонерите" на върха в класирането. Още в следващия кръг пък миланистите имат тежко гостуване на Ювентус, а Наполи приема опашкаря Бреша и е с реални шансове да оглави Серия "А", ако не загуби на "Сан Сиро".

 

Кой каза, че италианският футбол е мъртъв? Нищо подобно! По-живо доказателсто от отбора на Наполи - здраве му кажи. А представяте ли си какво ще е, ако "сините" отново станат шампиони след две десетилетия "суша"?

 

Наполи - успехи

Италия

Серия А

* Шампион - 2 пъти: 1986/87, 1989/90
* 2-ро място - 4 пъти: 1967/68, 1974/75, 1987/88, 1988/89

Купа на Италия

* Носител - 3 пъти: 1961/62, 1975/76, 1986/87
* финалист - 4 пъти: 1971/72, 1977/78, 1988/89, 1996/97

Суперкупа на Италия

* Носител: 1990/91

Серия Б

* Победител: 1949/50
* 2-ро място - 4 пъти: 1961/62, 1964/65, 1999/00, 2006/07

Серия Ц1

* Победител: 2005/06

Евротурнири

Купа на УЕФА:

* Носител: 1988/89

Купа на носителите на купи

* 1/2-финал: 1976/77
* 1/4-финал: 1962/63

Отборите на Милан и Интер ще се изправят един срещу друг в голямото дерби на Милано тази вечер, от 21:45 часа българско време на стадион "Сан Сиро".

По света има градски, регионални, национални, че и други дербита. Има и такива, които не се вписват в категорията "дерби" до деня на самия мач.

През останалите 363 дни на годината "Старата госпожа" Ювентус и "Дяволът" Милан по-скоро имат любовна афера, отколкото ожесточено съперничество. Двата клуба работят заедно по маркетингови проекти, ежегодно си организират приятелски турнири, непрекъснато разменят играчи и са обединени най-вече от общата си омраза към Интер.

Преди да разберете естеството на двубоя Юве - Милан, трябва да си дадете сметка за нея. Въпреки че трите отбора вече цял век си оспорват трофеи в Италия и навън, тази вражда с "нерадзурите", сближила "бианконерите" и "росонерите", се разрази с особена сила в последните години.

Когато Интер записа пето поредно "скудето" през 2010 г., той наруши хегемонията на градския си съперник от Милано - титлите на "черно-сините" станаха 18, колкото имат и "червено-черните". (Ювентус е далеч напред с 27)

Ходът на историята се обърна със скандала "Калчополи" през 2006 г., когато заради задкулисни игри със съдиите на "Старата госпожа" бяха отнети титлите през последните два сезона и отборът служебно изпадна в Серия "Б", а Милан бе преместен на трето място в пренареденото класиране и започна новото първенство с минус 8 точки.

Същевременно Интер, не само че не получи наказание въпреки доказателствата и срещу него, а бе обявен административно за шампион със задна дата и наложи категорично превъзходство в калчото след осакатяването на конкуренцията.

Но въпреки приятелството, възникнало преди всичко покрай общия враг, в двата дни през годината, когато се играе мачът, тази дружба се прибира в килера и футболистите дават всичко от себе си, за да надиграят противника, а агитките се надвикват по трибуните.

Първият сблъсък между Ювентус и Милан датира от 1901, когато торинци са клуб на четиригодишна възраст, а техните съперници - на две (Остават седем лета до основаването на Интер). В тази историческа среща "росонерите" побеждават с 3:2 и се класират за финала на първенството според тогавашните правила, където побеждават Дженоа - шампионът в първите три сезона на надпреварата.

По-късно, през 30-те години "бианконерите" пък стават първият клуб, триумфирал със "скудетото" в пет поредни години, докато Милан изпада в криза.

След Втората световна война двата гранда се редуват на върха в италианския футбол.

Досега те са се срещали само веднъж на ниво евротурнири - на финала на Шампионската лига през 2003 г., който завърши без гол, като при изпълнението на дузпи бразилският вратар Дида спаси три удара на ювентинците, а Андрий Шевченко отбеляза решителното попадение, донесло за шести път най-престижния клубен трофей на Милан. (След 2005 "червено-черните" вече имат седем европейски купи).

Двата супергранда са се засичали три пъти и на финали за Купата на Италия. През 1942 г. Юве разбива съперника с 4:1, а през 1973 г. Милан празнува след дузпи. Епичен е сблъсъкът през 1990 г. въпреки че в двата мача пада един-единствен гол - дело на Роберто Галия от "бяло-черните".

Бляскав е и списъкът на играчите, подвизавали се и за двата отбора в дербито - някои като Едгар Давидс, Златан Ибрахимович и Джанлука Дзамброта минават през трети клубове, преди да се озоват от другата страна, а други като Роберто Баджо и Филипо Индзаги пък са трансферирани директно от Ювентус в Милан.

Пътя в обратната посока измина Андреа Пирло, който е последното голямо име в този лист и се очаква да играе решаваща роля за изхода на мача. В неговата доскорошна роля за "росонерите" пък ще се подвизава Алберто Акуилани, който също това лято смени Торино с Милано, отново под наем от Ливърпул.

Въпреки взаимното уважение, любезността ще отстъпи място на други отношения в неделя вечерта, когато агитките запалят факли и запеят и тогава няма да има съмнение в думите на вицепрезидента на Милан Адриано Галиани: "Фактите са красноречиви. Това е истинското дерби на Италия. Юве има най-много "скудети", а ние сме печелили най-много европейски трофеи"...

Нека шоуто да започне!

 

sport.webcafe.bg

Като за начало ще е интересно да разкажете от кога сте фен на Милан и защо избрахте точно този отбор?

 

- От лятото на 1988 година. По време на Евро 88 се влюбих във Ван Бастен и Рууд Гулит. През септември те пристигнаха с Милан в София, за да играят срещу Витоша (тогавашното име на Левски) мач от първия кръг на Купата на европейските шампиони. Спомням си, че на стадион “Георги Аспарухов” мачът свърши 2:0 за италианците, головете отбелязаха Вирдис и Гулит влезнал, като резерва. Реваншът на “Сан Сиро” пък мина изцяло под знака на Ван Бастен реализирал цели четири гола във вратата на Боби Михайлов при успаха с 5:2.

 

Кой Ви е любимият играч от Милан?

 

- Сложен въпрос. Имах специално отношение към Андрий Шевченко, но той вече не е част от тима. Паоло Малдини и Били Костакутра, защото са иконите на този клуб. Но обичам непримиримостта на Рино Гатузо, класата на Кака и да виждам как Пипо Индзаги се радва след поредният си гол.

 

Има ли незаменим играч в сегашния отбор на “росонерите”?

 

- Няма незаменими футболисти. Нито в настоящият, нито в който и да е било друг отбор на Милан. Има велики, добри, средни и слаби играчи, които идват и си отиват.Но единственото вечно нещо си остава Милан. Тифозите на клуба знаят, че важни са само петте букви - М.И.Л.А.Н

 

Кои мачове на Милан са оставили най-трайна емоционална следа в съзнанието Ви?

 

- Много са. Полуфиналите за КЕШ с Реал (Мадрид) през 1989 година.Особено реваншът на “Сан Сиро” завършил 5:0 за “росонерите”. Триумфалният финал със Стяуа (4:0) същата година на “Камп Ноу”, където присъстват 90 000 тифози на Милан, абсолютен рекорд по посещаемост на фенове на един от отборите финалист. И цялата 2002/2003 година в Шампионската лига. От мачовете с Байерн (М), Реал (М) в групите, Аякс на 1/4-финала, двата 1/2-финала с Интер и финалът с Ювентус.

 

Кои са най-незабравимите мачове, на които сте присъствал?

 

- Първото ми дерби през ноември 2002 година при победата с 1:0, гол на Сержниньо. Четирите дербита от Шампионската лига – 1/2-финалите през 2003 и 1/4-финалите през 2005 година. Победите с по 1:0 над Реал (М) и Барса след голове на Шавченко. Но мисля, че никога няма да забравя 1/4-финала реванш Милан – Аякс 3:2 през април 2003 година. Това са положителните ми спомени, но финалът в Истанбул с Ливърпул е най-негативният със сигурност.

 

На колко дербита с Интер сте присъствали?

 

- От 2002 ноември до сега съм изпуснал само двубоя през 2006-та, когато спечелихме с гол на Каха Каладзе. Като съм имал удоволствието да присъствам и на четирите мача от Шампионската лига. Мисля, че са 12.

 

Най-паметен гол на Милан?

 

- Дузпата на Шевченко срещу Ювентус донесла 6-та Шампионска лига на клуба през 28 май 2003 година.

 

Кой футболист имаш желание да видиш в червено-черната фланелка?

 

- Искам ръководството да намери новия Джани Ривера, Франко Барези или Паоло Малдини. Футболист, който да прекара 20 години в клуба ставайки легенда.

 

Мислите ли, че празнотата, която ще се образува в отбора след напускането на Паоло Малдини ще може да бъде запълнена?

 

- Да. Рано или късно на всички е ясно, че капитанът ще прекрати славната си кариера.

 

Как виждате бъдещето на отбора?

 

- Винаги положително. Докато Силвио Берлускони, Адриано Галиани и Ариедо Брайда ръководят клуба той винаги ще е сред най-добрите в света. Това са хора, които се събуждат и си лягат с идеята Милан да върви нагоре. Значи всичко е наред.

 

Каква е атмосферата на “Сан Сиро”?

 

- Зависи от дадената среща. По принцип мачовете с Интер, както и тези от Шампионската лига са най-чакани от “червено-черните” тифозите в Милано.

 

Коя е най-незаслужената победа, на която сте присъствали?

 

- Може би срещу Интер с 1:0 на 27 февруари 2005 година с гол на Кака.

 

А най-драматичната?

 

- С Аякс 3:2 след победен гол в даденото от съдията продължение през април 2003 от Шампионската лига.

 

Как успявате да сте толкова безпристрастен в репоратажите, които пишете за “Sportal.bg”? Очевидно е, че във Вашите статии не проличава клубно предпочитание за разлика от други журналисти.

 

- ХАХА. Благодаря, но това не мога да го коментирам аз. Старая се да бъда обективен, но трябва да благодаря на всичките ми колеги в Sportal.bg, които ми помагат непрекъснато, от както почнах работа там. Гарантирам ви, че имаме един страхотен колектив от млади хора, които се забавляват и стараят да дават максимално бързо и добре информация на читателите ни от светат на спорта у нас и чужбина.

 

Вие сте член на “Brigate Rossonere”. Как един българин може да попадне в бригадите?

 

- Много е просто. Трябва да си купиш годишният абонамент от “Курва Суд” преди мачовете на Милан. С тази карта имаш предимството да получаваш намаления за артикули на групировката, както и за билети за гостуванията на тима. Няма никакъв проблем да станеш член.

 

Какво е усещането да си част от една такава голяма стриктура от тифизи на любимия отбор?

 

- Нормално, аз съм вече пет години. Но пак ви казвам не е трудно да си член. Просто си купуваш абонамент. Предимството ти идва, ако следваш отбора си навсякъде с групировката. Много по-трудно бе да си член на разпадналата се вече легендарна група “Fossa dei Leoni”.

 

Може ли да ни разкажете нещо повече за създаването на хореографиите. Кой дава идеите, каква е организацията преди мача, за да се направи това бижу?

 

- Идеите могат да дават всички членовете на основните групите, но само шефовете решават какво ще бъде. Организацията е на много високо ниво. След като се реши каква ще бъде хореографията тя се прави първо на компютър от специалисти. Следва продължителна работа понякога тя трае между 3-4 месеци специално за тези с Интер. Прави се само от определен брой хора, за да не може никой да разбере какво ще бъде. Дори в денят на мача, когато Милан е домакин хореографията в дербито обикновено е разположена на трите етажа. Много от хората, които помагат при подреждането не знаят за какво става въпрос, докато не дойде часът на мача.

 

Какво мислите за футболното хулиганство?

 

- Хубав въпрос. Не искам да има побоища по стадионите. Въпреки това желая да виждам мачовете на българските клубове пред пълни стадиони с красива и изобретателна хореография от феновете, които не спират да подкрепят отбора си. Нямам нищо против факлите даже напротив, колкото повече толкова по-добре! За бомбите вече е излишно, след като през последните години пострадаха доста невинни хора в България.

 

Как се контролират проявите на агресия в “Бригадите”?

 

- Еми те по-принцип не са пример за подражание. Мисля, че е групировката от всички италианските клубове с най-много висящи дела. Поради различни причини, много от които за наръгване с нож.

 

А мнението Ви за расизма по футболните стадиони.

 

- Не го подкрепям, но не искам и каквито и да е чужденци да носят националната фланелка на България.
Понякога някои фенове са неконтролируеми (конкретизирам мача на Левски, когато самият ръководител-говорител на фен-клуба се разграничи и призна че не могат да се спрат с хвърлянето на бомбички,... има множество подобни примери)

 

Има ли и такива прояви и в Brigate Rossonere или италианците са с по-висока футболна култура а може би законово и правно нещата са решени, така че да не позволяват това?

 

- Това е по цял свят. Специално в Милано всички, които отиват в “Курва Суд” знаят кои са шефовете. Групировките са прекалено много, ако някой се опита да направи някаква глупост веднага си отнася заслуженото и повече не стъпва на стадиона. За пример ще ви дам факта, че нито един от бившите 15 шефове на “Fossa dei Leoni” не влиза на “Сан Сиро”, ако ли не бива пребит. Просто има правила и ти се подчиняваш, ако искаш да си част от тези групи. Всичко, което се вижда по стадионите на нашите мачовете – визирам публиката го има и в Италия при това в по-големи мащаби и с много по-тежки последствия.

 

Нека завършим с нещо, което би било любопитно за феновете у нас. Бихте ли написали текста на любимата Ви песен от репертуара на южната трибуна в Милано?

 

- Много са! Примерно:

“Ти си целият мой живот,
пея за теб, викам FORZA MILAN!
Целият свят ще обиколя,
но винаги до теб ще бъда,
Ти си целия тмой живот...”

 

Любопитно:

 

Любим отбор в чужбина: МИЛАН

 

Хоби: Пътешествия с любимия човек

 

Любим спорт: Харесвам всички спортове, но футболът е №1.

 

Автомобили: Порше

 

Домашен любимец: Вече нямам

 

Любим футболист: Всички, които играят в Милан

 

Последна прочетена книга: Алхимикът

 

Актьор, актриса: Мел Гибсън

 

Какви жени предпочитате: Моята приятелка

 

Любимо ястие: Пиле с ориз

 

Предпочитано място за почивка: Море, планина зависи от сезона. Най-важното е приятелката ми да е с мен.

 

Кътче по света, което искате да посетите: Много са: Бразилия, Япония, Индия, Австралия и др.

 

Интервюто е поместено в acmilan-bg.com

Предстоящата среща в Шампионската лига на UEFA между отборите на Милан и Арсенал провокира Indesit да започне нова инициатива, с която предизвиква всички фенове и любители на футбола в Европа. Indesit е официален спонсор за 2011-2012 на четири от най-големите европейски отбора - Арсенал, Милан, Пари Сен-Жермен и Шахтьор.

Футболните таланти на Indesit  е надпревара, в която всички фенове и любители на футбола в Европа могат да се регистрират за участие и да бъдат избрани от футболисти на Арсенал, Милан, Пари Сен-Жермен и Шахтьор и да облекат техните екипи, да бъдат тренирани от легендарни футболисти от тези четири отбора на специално подготвен за тази цел футболен лагер. Избраните фенове ще имат възможност да участват във финални мачове, които ще се състоят на    Емирейтс Стейдиъм в Лондон.

 

Конкурсът стартира на 20 февруари 2012 и е отворен както за мъже така и за жени над 18 години. Необходимо е участниците в конкурса да посетят и да се регистрират на football.indesit.com или във фейсбук страницата facebook.com/IndesitFootball.

 

След регистрация, кандидатите могат да създадат собствен профил, където в срок до 13 април 2012 г. е необходимо да качат видео-материал до 3 минути (заснет с видеокамера или мобилен телефон), снимки (в jpg формат, не по-големи от 1MB) или текст (с дължина не повече от максимум 2000), който да доказва техните футболни качества и опит. Целта е кандидатите не само да демонстрират своите футболни качества, но и по креативен начин да изразят страстта си към футболната игра.  

 

Изборът на победителите ще бъде направен на два етапа: първият етап ще протече чрез онлайн гласуване, което ще се проведе до 13 април 2012 г. и през който етап ще бъдат избрани най-добре представилите се 250 участника. 

 

По време на втория етап специално футболно жури, съставено от най-популярните футболисти от четирите топ отбора в Европа, ще оцени избраните 250 кандидата до 26 април 2012 г. и ще определи 4 отбора, всеки от който ще се състои от 16 играча. Тези четири отбора ще се състезават помежду си на стадиона на Арсенал в Лондон на 15 май 2012 

 

Футболното жури ще бъде представено от футболистите на Милан -  Жером Боатенг, Урби Емануелсон, Алберто Акуилани и Даниеле Бонера, от екипа на Арсенал съдии ще бъдат Томас Вермаелен, Йохан Джуру, Тио Уолкот и Гийом Хоаро, своята тежка дума ще дадат и състезателите на Пари Сен-Жермен Диего Лугано, Максуел, Кристоф Жале, а от екипа на Шахтьор Донецк съдии ще бъдат футболистите Хенрик Мхитарян, Дарио Срна, Луиз Адриано и Андрий Пятов.

 

Те ще сбъднат мечтата на щастливите победители да бъдат тренирани от международни футболни легенди и да играят на един от знаковите футболни стадиони в света като облекат техните екипи. 

 

Инициативата на Indesit Company е нова стъпка в реализирането на стратегията на компанията за позициониране на марката Indesit в света на футбола. Тази стратегия стартира още през м. юли 2011 г. с обявяването на спонсорството на четири от най-силните отбори на Европа Arsenal, AC Milan, Paris Saint Germain и Shakhtar за сезона 2011 – 2012 г.

 

Правилата за участие в конкурса на Indesit Football Talent (на италиански, английски, руски и френски език) ще могат да бъдат намерени на http://football.indesit.com или чрез линк на заглавната страница на интернет сайта на Indesit - www.indesit.com

Месец декември миналата година бе белязан от новината, че членовете на фенклуба на Арсенал–България ще имат възможността да посетят „Сан Сиро” и да се насладят на още едно страхотно изживяване с любимия отбор – мачът между Милан и Ареснал.

 

Всичко изглеждаше като приказка до момента, в който играчите на Венгер излязоха на терена без идея, без настроение и без желание за победа. Дори майсторът на трагедиите Софокъл нямаше да може да опише настроението, което бе обзело трибуните с гостуващите фенове.

 

Привържениците бяха принудени да изгледат истинска наказателна акция, която Милан нанесе на отбора, който само преди няколко години успя да постигне забележителните 49 мача без загуба в английската Висша лига. Но не всичко бе мрачно на онзи мач.

 

 

За мен пътуването започна рано сутринта в деня на срещата, когато с още 30-ина членове на фенклуба поехме към летището, стискащи в ръце ценните хартийки, които щяха да ни осигурят пропуск до мача същата вечер.

 

В 09:30 ч. по-голямата част от групата се бе събрала на летището, а полетът ни беше за 11:45. След кратка суматоха около натоварването ни на самолетаизлетяхме в посока Бергамо. Полетът бе около 2 часа и бе изпълнен с разкази за знайни и незнайни подвизи на любимия отбор от близкото и далечното минало.

 

От Бергамо взехме автобус, който за 30 мин. ни откара до Милано. От автогара се снабдихме с билети за метрото, което се превърна в основното ни превозно средство за следващите 2 дни.

 

 

Половин час по-късно вече се намирахме в хостела, където щяхме да нощуваме, и със завидна бързина успяхме да се разпределим по стаите и да се отправимкъм точката, където се събираха английските фенове, а именно Дуомо.

 

В целия град се забелязваха запалянковци от всички краища на света, които бяха дошли да подкрепят Арсенал в един мач, който впоследствие се превърна в повратна точка в сезона на „артилеристите”.

 

В 18:30 вече бяхме на Дуомо и се заехме със задачата да закачим знамената на фенклуба по стените на подлеза на метрото. Това се оказа доста сполучливо място, защото всички фенове, които излизаха от станцията, сеспираха да разпитат за нашия фенклуб и да се снимат със знамената.

 

Безспорно това бе една добра реклама за нас.

 

 

Малко по-късно се срещнахме с наши приятели от фенклуба на Арсенал в Словения и не след дълго вече бяхме започнали обичайната тема за това, кой е най-добрият футболист, играл за Арсенал през годините. Това е един традиционен спор, който започва да витае из въздуха всеки път, когато на едно място се съберат повече от 10-Ина фенове.

 

Предложенията минаха през играчи като Лиъм Брейди, Тони Адамс, Денис Бергкамп, Роки Рокасъл, Иън Райт и, разбира се, Тиери Анри. Както винаги до единодушно решение не се стигна, но това бе един добър повод да си спомним за едни от най-големите легендина Арсенал през годините.

 

В песни и разговори изминаха часовете до мача и дойде време да се запътим към стадиона. За тази цел използвахме автобус. А първият път, когато видях„Сан Сиро”, определено бях впечатлен. Организацията около влизането на стадиона бе отлична и за нула време заехме местата си в сектора с гостуващите фенове.

 

 

Не смятам за нужно да разказвам за събитията на терена през 90 мин. ходене по мъките, но интересното за мен бе реакцията на публиката след влизането на Анри през второто полувреме. От стъпването на голмайстора на терена до самия край на мача публиката скандираше основно неговото име, независимо от негативния резултат.

 

Емоциите по трибуните бяха в двете крайности - от сълзи в очите на някои привърженици до думи като „Очакваше се да се случи нещо подобно”. Истината е, че този резултат бе напълно закономерен. Не защото Милан изигра феноменален мач, а по-скоро защото Арсенал не показа нищо от това, с което се славеше отборът на Арсен Венгер в близкото минало. Мачът свърши, ние сеприбрахме в хостела и без много настроение легнахме да спим след уморителния ден.

 

 

В заключение бих казал, че тази екскурзия бе белязана от един незабравим за мен факт, а именно, че успях да гледам Анри с екипа на Арсенал. Досега не бях имал тази възможност, тъй като когато тръгнах по мачове на Арсенал, Анри вече бе преминал в Барселона.

 

За мен лично това изживяване бе страхотно и пагубният резултат не може да помрачи радостта ми, че успях да изгледам 45 мин. футбол от френския рицар.

 

Облечен в доспехи, може би малко овехтели от времето, но свидетелстващи, че пред нас бе една легенда, част от историята както на Арсенал, така и на целия английски футбол. И ако цената да видя една футболна икона бе даизгледам 4 гола в мрежата на любимия отбор, не съжалявам, че съм я платил.

 

CHEERS.

 

Разказ на един от българските фенове на Арсенал, пожелал обаче да остане анонимен. Снимките и видеоматериалите са специално за FanFace.bg и от други членове на Арсенал - България

 

 

 

 

 

 

 

Няколко любопитни двубоя трябва да приковат този уикенд вниманието на интересуващите се не толкова от случващото се на терена, а от онова, което става на трибуните.

 

Безспорно италианските ултраси отново ще попаднат в светлината на прожекторите. В неделя от 21:45 ч. един срещу друг ще се изправят грандовете „Милан" и „Интер". Наред с цялото съзвездие от мултимилионни селекции на двата тима, погледите трябва да са съсредоточени и върху трибуните, където ще бъде не по-малко интересно. Двe от най-могъщите ултрас армии в света ще заемат своите места в крайните трибуни на „Джузепе Меаца".

 

Годините след 2005 г., белязана от разформироването на легендарната групировка Fossa Dei Leoni, бяха тежки за голяма част от миланските ултраси. Дълго време те разпознаваха във Fossa закрилници на миланската чест и креативни организатори на хореографии. Все пак групировката Brigate Rossonere бързо пое лидерските функции, за които се готви още от началото на 80-те. В момента в южната трибуна поне привидно цари обединение, символ на което е огромният транспарант CURVA SUD MILANO. Зад него застават лидерите и членовете на повечето фракции.

 

Вторият етаж на Curva Nord, която стои зад "Интер", отново ще бъде ръководен от Boys S.A.N. Една от най-старите групировки на територията на Италия, формирана през 1969 г., е активният фактор сред „синьо-черните" от 80-те години, когато организира първите хореографии с картони, ленти, транспаранти и димки. Другите основни фракции, без които Curva Nord не би била тази могъща сила са Viking, Irriducibili, Ultras и Brianza Alcoolica. Четирите групировки, които под управлението на Boys S.A.N. не се спират пред нищо в името на основната цел Curva Nord да диктува редът на Апенините, със сигурност са подготвили нещо интересно за неделя вечер.

 

Очаквам сблъсъкът между Юга и Севера на „Сан Сиро" и този път да остане само на трибуните – с хореографии, факли и подкрепа. Нравите от 80-те години, когато сблъсъците достигат колосални размери, а омразата между ултрасите на двата отбора минава границите на спортното съперничеството и по чудо няма жертви, изглеждат отминали. Все още е в сила и споразумението „За ненападение", макар практиката да показва, че такива „договори" имат по-скоро фиктивна стойност. А и миланският спор не е обикновено съперничество, което може лесно да се тушира само с лист хартия и два подписа. Очаквайте грандиозни хореографии и много, много страст.

 

Всъщност, на Ботуша ще ври и кипи още от обяд. В столицата Рим се срещат „Лацио" и „Аталанта". Съперничеството между двата отбора се слави с по-особен заряд именно заради привържениците им – крайнодесните от Curva Nord на „Олимпико" ще посрещнат в своя дом левите бергамаски. А и ултрасите на „Аталанта" от Brigate Neroazzurre по традиция са сред най-многочислените гостуващи в Рим, въпреки сериозното отстояние на Бергамо от столицата. Безспорно един от мачовете, за които има всички предпоставки да станат основна тема на разговор в следващите няколко дни.

 

Очаквам другите мачове от кръга в Серия А да минат безпроблемно и без особени изненади както на трибуните, така и извън тях. Е, винаги когато „Наполи" и „Катаня" не играят пред празни трибуни трябва да имаме едно наум, че може да се случи нещо интересно.

 

В Белгия също предстои голямо дерби. „Андерлехт" посреща „Брюж" в неделя от 15:30 ч. През последните години обстановката е по-нажежена на дербита по оста Фландрия – Валония, но все пак сблъсъкът „Андерлехт" - „Брюж" попада в графата „класика" и заслужава своето внимание. Мauves Аrmy зад „Андерлехт" и Blue Army зад „Брюж" са новите формирования, които прокарват ултрас манталитета в секторите пълни с кежуал хулигани, организират хореографии и поддържат 90-минутна подкрепа с песни и скандирания. От страна на K4 Casuals и Brugge Casual Firm могат да се очакват проблеми извън трибуните. Така че един от мачовете, които препоръчвам да следите, е именно белгийското дерби.

 

В събота пък напрежение ще има на Острова. Не се заблуждавайте, там хулиганите все още действат активно, особено по долните дивизии. Просто е наложено сериозно медийно затъмнение, което цели да създаде впечтление, че британските служби тотално са се справили с бандите. Е, тази събота поле за изява ще имат старите познайници на „бобитата" – хулиганите на „Милоул", „Бирмингам", „Портсмут" и „Уест Хем". Двата сблъсъка „Милоул" - „Бирмингам" и „Портсмут" и „Уест Хем" са с начален час 17:00 ч. Убеден съм, че последователите на легендарните поколения на Bushwackers, Zulu Warriors, 6.57 Crew и Inter City Firm ще потърсят изява тази събота. Дали ще стигне информация до нас е отделен въпрос.

 

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

Интер спечели с 1:0 голямото дерби срещу Милан от XVIII кръг на Серия "А". "Росонерите" бяха символични домакини на поредното издание на "Дерби дела Мадонина", което означаваше, че на трибуните на "Джузепе Меаца" имаше над 60 000 техни тифози. Останалата 1/4 от стадиона бе заета от ултрасите на Интер, които в 53-ата минута изригнаха при гола на Диего Милито. Двете агитки отново блеснаха с традиционните за тях впечатляващи хореографии.