Месец декември миналата година бе белязан от новината, че членовете на фенклуба на Арсенал–България ще имат възможността да посетят „Сан Сиро” и да се насладят на още едно страхотно изживяване с любимия отбор – мачът между Милан и Ареснал.

 

Всичко изглеждаше като приказка до момента, в който играчите на Венгер излязоха на терена без идея, без настроение и без желание за победа. Дори майсторът на трагедиите Софокъл нямаше да може да опише настроението, което бе обзело трибуните с гостуващите фенове.

 

Привържениците бяха принудени да изгледат истинска наказателна акция, която Милан нанесе на отбора, който само преди няколко години успя да постигне забележителните 49 мача без загуба в английската Висша лига. Но не всичко бе мрачно на онзи мач.

 

 

За мен пътуването започна рано сутринта в деня на срещата, когато с още 30-ина членове на фенклуба поехме към летището, стискащи в ръце ценните хартийки, които щяха да ни осигурят пропуск до мача същата вечер.

 

В 09:30 ч. по-голямата част от групата се бе събрала на летището, а полетът ни беше за 11:45. След кратка суматоха около натоварването ни на самолетаизлетяхме в посока Бергамо. Полетът бе около 2 часа и бе изпълнен с разкази за знайни и незнайни подвизи на любимия отбор от близкото и далечното минало.

 

От Бергамо взехме автобус, който за 30 мин. ни откара до Милано. От автогара се снабдихме с билети за метрото, което се превърна в основното ни превозно средство за следващите 2 дни.

 

 

Половин час по-късно вече се намирахме в хостела, където щяхме да нощуваме, и със завидна бързина успяхме да се разпределим по стаите и да се отправимкъм точката, където се събираха английските фенове, а именно Дуомо.

 

В целия град се забелязваха запалянковци от всички краища на света, които бяха дошли да подкрепят Арсенал в един мач, който впоследствие се превърна в повратна точка в сезона на „артилеристите”.

 

В 18:30 вече бяхме на Дуомо и се заехме със задачата да закачим знамената на фенклуба по стените на подлеза на метрото. Това се оказа доста сполучливо място, защото всички фенове, които излизаха от станцията, сеспираха да разпитат за нашия фенклуб и да се снимат със знамената.

 

Безспорно това бе една добра реклама за нас.

 

 

Малко по-късно се срещнахме с наши приятели от фенклуба на Арсенал в Словения и не след дълго вече бяхме започнали обичайната тема за това, кой е най-добрият футболист, играл за Арсенал през годините. Това е един традиционен спор, който започва да витае из въздуха всеки път, когато на едно място се съберат повече от 10-Ина фенове.

 

Предложенията минаха през играчи като Лиъм Брейди, Тони Адамс, Денис Бергкамп, Роки Рокасъл, Иън Райт и, разбира се, Тиери Анри. Както винаги до единодушно решение не се стигна, но това бе един добър повод да си спомним за едни от най-големите легендина Арсенал през годините.

 

В песни и разговори изминаха часовете до мача и дойде време да се запътим към стадиона. За тази цел използвахме автобус. А първият път, когато видях„Сан Сиро”, определено бях впечатлен. Организацията около влизането на стадиона бе отлична и за нула време заехме местата си в сектора с гостуващите фенове.

 

 

Не смятам за нужно да разказвам за събитията на терена през 90 мин. ходене по мъките, но интересното за мен бе реакцията на публиката след влизането на Анри през второто полувреме. От стъпването на голмайстора на терена до самия край на мача публиката скандираше основно неговото име, независимо от негативния резултат.

 

Емоциите по трибуните бяха в двете крайности - от сълзи в очите на някои привърженици до думи като „Очакваше се да се случи нещо подобно”. Истината е, че този резултат бе напълно закономерен. Не защото Милан изигра феноменален мач, а по-скоро защото Арсенал не показа нищо от това, с което се славеше отборът на Арсен Венгер в близкото минало. Мачът свърши, ние сеприбрахме в хостела и без много настроение легнахме да спим след уморителния ден.

 

 

В заключение бих казал, че тази екскурзия бе белязана от един незабравим за мен факт, а именно, че успях да гледам Анри с екипа на Арсенал. Досега не бях имал тази възможност, тъй като когато тръгнах по мачове на Арсенал, Анри вече бе преминал в Барселона.

 

За мен лично това изживяване бе страхотно и пагубният резултат не може да помрачи радостта ми, че успях да изгледам 45 мин. футбол от френския рицар.

 

Облечен в доспехи, може би малко овехтели от времето, но свидетелстващи, че пред нас бе една легенда, част от историята както на Арсенал, така и на целия английски футбол. И ако цената да видя една футболна икона бе даизгледам 4 гола в мрежата на любимия отбор, не съжалявам, че съм я платил.

 

CHEERS.

 

Разказ на един от българските фенове на Арсенал, пожелал обаче да остане анонимен. Снимките и видеоматериалите са специално за FanFace.bg и от други членове на Арсенал - България