Национален клуб "Гунди" разпространи декларация до медиите относно възможността да бъде сменено името на стадиона на Левски - "Георги Аспарухов".

 

Д Е К Л А Р А Ц И Я

 

От Национален клуб „Гунди”

 

През последните месеци ние, членовете на Национален клуб „Гунди”, следим с подчертан интерес събитията около родния на нашия патрон ФК Левски и инвестиционните намерения на ръководството му, свързани със стадиона, който носи неговото име – Георги Аспарухов. 

 

В общественото пространство все по-упорито се налага версията, че след започналата вече мащабна трансформация и построяването на нов стадион на същото място, ще бъде променено и името на спортния обект. Тази вероятност буди основателна тревога сред нас, както и сред милионите почитатели на футболен клуб Левски. 

 

С легендарния футболист и спортсмен Георги Аспарухов - Гунди са белязани най-красивите, романтични и успешни години в историята на клуба. 

 

Премахването на неговото име от фасадата на левскарския футболен храм и заместването му с каквото и да е друго название би означавало липса на историчност, погазване на паметтта за Гунди и загърбване на традициите в най-обичания футболен клуб в България. 

 

Георги Аспарухов е икона за Левски и безспорен колос в българския футбол. Дори противниците на синия тим са единодушни с нас в оценката и преклонението пред неговата класа, защото приносът на Аспарухов към българския национален отбор е огромен и несъмнен. Не е нужно да посочваме нови и нови доводи, за да декларираме нашето категорично мнение, че клубният стадион на ФК Левски трябва да продължи да носи името на Георги Аспарухов.

 

С пълното разбиране на усилията и стремежа за изграждане на модерна спортна база, отправяме тази декларация, с подписите на всички членове на Национален клуб „Гунди”, към ръководството на ФК Левски и към цялата футболна общественост в България.

От МВР - Варна обвиниха футболните фенове в града, че са били най-агресивни и с провокативно поведение по време на протестите срещу ЕРП-та в крайморския град от последните дни. Това показал анализ на обстановката и развилите се действия по време на протестите.

 

По-голямата част от тях били малолетни и непълнолетни младежи, а действията им нямали общо с целта на протестите.

 

Петима души са задържани по време на протестните действия вчера във Варна.

 

Двама от тях са задържани за нерегламентирана употреба на пиротехнически изделия, съставени са им и актове на основание Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. От полицията твърдят, че същите били хвърляли пиротехническите изделия сред протестиращите.

 

Освен това на тях и на още един са съставени и актове за хулиганство.

 

МВР-Варна се обръща към родителите и ръководителите на фен клубове да проявят отговорност и да засилят вниманието и ангажимента си към поведението на тези групи младежи.

 

Текст: dnes.bg

Борислав Михайлов навършва 50 години. Той е в „Левски” от детска възраст, от малкото потомствени футболисти във високото ниво на футбола ни. Признат е за най-успешния вратар в историята на българския футбол. Избран за Футболист № 1 на България през 1986 г. От 2000 г. е член на Изпълкома на Български футболен съюз (БФС) и заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. От 2001 г. е първи вицепрезидент на БФС. Избран е за президент на БФС на 21 октомври 2005 г. Член на Изпълнителното бюро на УЕФА.

 

Помня първите вратарски стъпки и на бащата Бисер, и на сина Николай. Още по-горд съм, че тази „синя” приемственост на национално футболно ниво е рядко срещана изобщо във футболния свят.

 

Бисер си беше истински красавец между гредите. Също както Боби и Ники, само че беше със собствена коса. Не беше опадала, въпреки, че пред него беше играча с номер три пред себе си, а той се казваше Вуцата, непредвидим автоголмайстор….

 

Споменавам малко шеговито за „косата”, но темата е истинска хранилка за шеги и обиди в днешно време – „голямата перука” и „малката перука” са прякорите, с които злобари от „червения етнос” си мажат душичките, както с мехлемите, които им произвеждат във фатмашките сайтове…

 

Ако аднинистраторът Михайлов беше по-отмъстителен за фенски нападки и обиди, „великите” ни опоненти, известни и в швейцарската централа със своите „сто и една цигании”, сега щяха да лепят плакати срещу някой областен координатор от група „В”, а не пред бфс…

 

Сегашният пост на Борислав Михайлов е най-естественото продължение на неговото безупречно капитанство на най-успелият ни национален отбор. В интервютата си той не случайно заобикаля да се прави на „велик левскар”, защото в БГ игра още в Ботев и Славия, като не отрича, че го е правил за пари. И без сантименти за родния клуб. Затова най-вече трябва да помним, не само играта му, но и неговата роля в САЩ-94, особено след конфузното начало и малодушието на треньора Димитър Пенев, готов да си тръгне за България.

 

Боби, по всеобщо признание, е с най-голяма заслуга да се нормализира обстановката, Пената отново да започне да павка на резервната скамейка, на пук на камерите, а след мачовете да да прави изявленията си, гледайки в устата своя капитан, защото треньорските пресконференции на практика се водеха от капитанът ни – полиглот…

 

Трябва да се признае на опитния кадър Иван Славков, че добре се е оринтирал, удряйки едно рамо на пенсионирания футболист. Боби пък не се е мотал напразно из кулоарите, докато Батето обира лаври от остроумието му – според възможностите е „купил” по-важните мурафети също и от другия си началник Иван Вуцов…

 

Все левскари, ще отбележат от „сектора на завистниците”, но какво да се прави? По същото време големият приятел, кръстник и колега Джони, със син вратар на същата възраст като Ники, вече се развива в друга посока, как да го издигнеш за началник във федерацията…

 

На Боби пък му провървява. И голям началник стана, и с още по-голям „швейцарски” началник се сприятели, и с нова жена от най-красивите български спортистки се сдоби. С наученото от „стария бардак” започна да обзавежда нов, само че и „девиците” бяха нови – повечето измежду аверчетата, излезли изпод „организирания хаос на чичо пенчовото слово”…

 

А като си помислиш, че само половин година по-рано, Боби и още двама от американските герои бяха изключени завинаги от физкултурното движение, „имени милко балева”…

 

По пътя си на администратор, /избран с бая купени гласове/, Боби Михайлов прескочи някои ефектни признания за своите футболни заслуги –например не му сложиха синя милиционерска лампа на джипа, не стана рекламно лице на мутренски партийни лидери, че даже и научни звания в престижни университети не получи…

 

Ясно е за какво става въпрос и не го казвам като дежурно заяждане. Но е важно да се направи тази съпоставка – по някакъв начин Боби Михайлов е по-близо до таланта на организатор, който е по-търпелив, толерантен, хитър, въздържан, овладяващ емоциите си. И в същото време умеещ да преследва набелязаното…

 

Сега хора, с по-различни и „чисти” качества, ще се опитват да му покажат, че е управлявал грешно, че повече си е плел собствената кошничка, отколкото кошницата на целия футбол.

 

Аз в много отношения съм на страната на тази опозиция. През втория си мандат президента на бфс заживя като „досегаем” само от определени хора с пари, защитаваше предимно интереси, от които му беше по-сигурно и по-доходно.

 

Може би тепърва ще научаваме за още задкулисни дела на президента, обвързан с височайши вътрешни и външни приятелства. Но има два факта, които са очебиещи за спорното му управление – не успя да усвои нито лев за строителство на национални бази и нямаше еднакъв аршин за всички български клубове…

 

Моето убеждение например е, че по време на своето „царуване” в „синьото бефесе” потомственият левскар е бил в много по-голяма полза за „врага”, отколкото обратно. Но времето лети, да е жив и здрав, и няма да е толкова далеч седемдесет годишнина на сегашния юбиляр. Тогава и ще може свободно да разказва какво е направил за централния клуб, от където днес се редуват кампания след кампания срещу него.

 

Инак Боби и до днес помни като най-тежка за себе си „кампания” – тази с изключването му от спорта на 25 години.

 

/Но противно на гаговските и суровянските летописи, нашите изключени от Милко Балев момчета не са надянали „пагони и нагани”, а са отивали да се трудят по цехове и депа…/

 

Боби Михайлов е доказателството за наличието на клубни и фамилни традиции в „Левски”. И жив пример, че там, където има стогодишен корен и естесвен подбор, гражданската организация е неподвластна на политическите конюнктури и „мичурински експерименти с реколтата"…

 

 

Драго Драганов - Драгой, dragoi2010.wordpress.com

Разбрахте ли най-сетне на какво се чудя от месеци насам? Кой ли не излезе на улицата в защита на своите социални, професионални, регионални или ... хомосексуални права, само не и авангардът на червената публика от сектор „Г“. И то при положение, че ножът е опрял о кокала и вече става въпрос за оцеляването на ЦСКА. И още как! Боклукчиите продължават да умъртвяват великия клуб, а властта безпардонно обслужва „Герена“ - от двата съветски спонсора до държавната поръчка за милиционерския стадион.

 

А сектор „Г“ мълчи и не помръдва?! Направо не е за вярване, че това са същите железни „армейци“, които толкова пъти спасиха своя отбор от мутренския геноцид през 90-те години и изумиха Европа с невероятната си подкрепа. Добре, но след октомври 2010-та, откакто десет хиляди скочиха срещу „боклуците“ по време на мача с „Рапид“ (Виена), съпротивата изведнъж затихна. И то сега, когато сме свидетели на най-тежката криза в 65-годишната история на клуба. Сякаш някой е подменил горещата червена кръв на младите гора от северната трибуна и ги е превърнал в плахи чиновници.

 

Давам си сметка, че негодниците, търгуващи пета година с нещастието на ЦСКА, правят всичко възможно да объркат и разцепят публиката. Два пъти „гърнетата“ дезертират от „Народна армия“, за да разпилеят енергията на феновете. Организираха преврат срещу Димитър Ангелов в Клуба на привържениците като се обзаведоха с малобройна, платена клика от послушници. Къде с почерпки, къде със заплахи и шантажи, но пернишките типове успяха да неутрализират най-голямата червена сила – сектор „Г“, защото знаят, че тръгне ли агитката – спасение няма. Не на последно място трябва да бъде отчетена и кризата, смазваща духа и волята на мнозина. Немалка част от младите хора чисто и просто нямат средства за движение из страната. Но нали фенклубове има във всеки голям и малък град на България, а офисите на „Титан АС“ също са известни на публиката...

 

Привържениците на ЦСКА са огромна обществена сила, ако са единни и активни. В това отношение са показателни кампаниите за спасяване на волейбола и за възраждане на баскетбола, инициирани от „Червени сърца“ край мрежата и от Сашо Чакмаков под коша. Появиха се и адекватни документи като декларацията от Събора на феновете през лятото и на „Офанзива“ около Нова година, които точно оцениха ситуацията и посочиха пътя за спасение. Не бива да се подценяват и постоянните акции с плакати, графити и листовки срещу  „боклуците“. Битката не е спирала нито за миг, а будната червена съвест личи дори във филмовата акция с „двата милиона“ в централата на „Титан АС“ този понеделник. Не се съмнявам, че рано или късно промяната ще настъпи, но да се върнем към странното мълчание на сектор „Г“ като организирана гражданска сила.

 

Какво става с най-мощната организация на привържениците, наброяваща повече от 800 секции в страната и чужбина? Представете си само за миг, че агитката се върне към своя образ отпреди няколко години?! Ако това се случи, „гърнетата“ няма да ги побере родината плюс Европа и ще трябва спешно да се спасяват през Ламанша, в лондонските си имоти! Да, ама не става!? И едва ли причина е мръсната роля на неколцината платени лъжечервени подлоги от медиите, припяващи на сините адвокати на Борисов&Иванов.

 

Сектор „Г“ е превзет и разложен отвътре чрез класическа операция за отвличане на вниманието и някой умишлено го държи встрани от съдбата на ЦСКА. Нещо подобно се усети още след отнемането на лиценза през лятото на 2008-ма, когато хиляди „армейски“ ултраси умишлено бяха отклонени от участие в протестния митинг до езерото Ариана. Може би се намесиха милиционерските схеми на Трактора по онова време, за да не се пречи на Тройната коалиция или нещо друго, но е факт, че общественият гняв след грабежа на агент Тара беше овладян и неутрализиран в зародиш. Сега се случва абсолютно същото...

 

Не съм запознат с процедурата около Клуба на привържениците, но почти съм сигурен, че Дучето е отстранен незаконно. Неслучайно неговият наследник се отказа от поста само два дни след „вота“?! Дори враговете не отричат организаторския талант на Димитър Ангелов, който би могъл да даде съвсем различно измерение на червените протести. Самият той обаче от известно време е нетипично мълчалив и като че ли примирен и дистанциран от каузата на живота си. Дали не е заплашен или притиснат по някакъв начин?

 

А каква стоманена сплав в името на ЦСКА би се получила от опита на Дучето и младежката енергия на „Офанзива“?! Каквито и различия да съществуват между личности, фракции, поколения и сектори, всички са длъжни да загърбят дреболиите в името на свещените четири букви, които трябва да бъдат съхранени за бъдещето, така както сме ги наследили от предшествениците. Ето защо призовавам час по-скоро Клубът на привържениците на ЦСКА да свика форум, на който да възстанови своята цялост и боеспособност. Начело с Дучето или с когото и да е, но RED ARMY има исторически дълг. Другото е предателство в най-тежкия момент, равносилно на съучастничество с гробокопачите на тризвездните шампиони.

 

Млади приятели, не ви ли неудобно една госпожа на средна възраст, бивша сервитьорка, да вдигне на бунт срещу рекета на монополите 3000 човека в Благоевград, а вие да мълчите? Не е ли обидно цялата страна да ври и кипи от гражданския бунт срещу социалния геноцид, а сектор „Г“ да се държи като пансион за благородни девици? Утре „боклуците“ ще ви кажат, че „Армията“ отново е без лиценз, после че пак няма картотеки, ще продадат водещите футболисти за ... по десетина хиляди евро (пример – Платини в Букурещ?!), ще източват клуба и ще го ползват като „черна кредитна кутия“ и тото-играчка, а вие ще сричате Търговския закон и ще пазите „частната собственост“ на мутрите...

 

Наистина ли смятате, че отборът на сърцата и бащите ви не е нищо повече от комисионерски бардак на „гърнетата“? Не зачерквайте ореола си на най-вярната публика, защото още малко и никой няма да ви взема насериозно. Или пък толкова ви е страх от властта? Казах ви и повтарям – пет месеца преди изборите на кантар управляващите са меки като тесто. Хиляда „армейци“ да излязат на легитимен протест на жълтите павета с искане за равни права като граждани и данъкоплатци, тоест – вън „боклуците“ и нормален живот за ЦСКА, и правителството ще подскочи като ударено от ток...

 

Преценете сами докога може да се чака и какво още може да се изтърпи. А докато вземете решение се гответе за пролетното предюбилейно порно в „А“ група и наоколо за обслужване на Подуяне, където като нищо ще бъде построен с бюджетни и малко европари ... „националният стадион“ за Евро-2020, кръстен на офицер от Държавна сигурност. Точно както се полага на отбора на МВР и ДС при БКП-СДС-БСП-НДСВ, ГЕРБ, КГБ, Кремъл и ... Спортния тотализатор.

 

Георги Атанасов, Sport1.bg