Боксов клуб "Левски София Запад" организира състезание по бокс между привърженичките на Левски. Надпреварата за жени ще се проведе през месец октомври, като точната дата ще бъде обявена допълнително.

 

Записванията за турнира стават в Спортен Център Сектор "Б" на адрес ул. "Майор Агов"  №1 в София.

Запалена фенка на Бирмингам Сити изрази по нестандартен начин радостта си от победата на нейния любим отбор над Арсенал с 2:1 във финала за Купата на Лигата.

Нели Делчева е Мис Берое фенка 2011. Това отреди вотът на привържениците на Берое, който се проведе от 1 до 7 март в сайта Beroe Online и в най-голямата интернет социална мрежа Facebook. Победителката събра 3703 точки (3446 от гласуването в сайта и 257 от гласуването във фейсбук) и с 563 точки пред втората в класирането успя да грабне убедително титлата. Наградата на журито грабна Амелия Димитрова.

В допитването в сайта валидни бяха гласовете на 612 участници, които подредиха своите фаворитки от първо до осмо място и така дадоха 8 точки за поставената от тях на първо място, 7 за втората и т.н. След това те трябваше да потвърдят гласа си с линк, който получиха по електронната поща. Платформата фейсбук пък допринесе с 974 точки към класирането.

Така победителка в четвъртото издание на конкурса, който се организира от Beroe Online стана Нели Делчева. Спечелилата участничка ще получи възможността да се запознае с любимия си футболист, както и професионална фотосесия с беройски фенартикули, както и ще бъде лице на инициативите на Beroe Online през предстоящата година.

Новата Мис Берое представи себе си по следният начин: Казвам се Нели Делчева Гочева. Ако бях родена през 1916г. може би щях да съм почитателка от тогава Само ще кажа, че съм на стадиона винаги когато мога и тогава, когато трябва. Щастлива съм, че съм свидетел на двете върхови постижения в клубната история – шампионската титла през 1986г. като четиригодишна и спечелването на Купата на България през 2010г. Сред футболистите адмирирам Теодор Скорчев.

Тази година за първи път има награда на журито. След дълъг размисъл организаторите решиха да връчат своята награда на Амелия Димитрова. Представителите на сайта оцениха нейната привързаност към Берое, фактът че е навсякъде с любимците си и чарът на участничката. Тя ще получи пълен комплект фенартикули на клуба и също ще бъде лице на Beroe Online за 2011 г., заедно с Нели Делчева.

Всички престрашили се да се включат в конкурса привърженички на Берое ще получат утешителна награда – оригиналната беройска фланелка с автографи на всички футболисти. До дни представители на Beroe Online ще се свържат с всяка от участничките, за да се уточни как те да получат наградите си.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ СНИМКИ НА НЕЛИ ДЕЛЧЕВА:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Професионален футболен клуб Миньор организира конкурс за най-красиви фенки на отбора, съобщава официалният сайт на "чуковете".

 

Единадесетте най-красиви момичета ще участват във фотосесия за Великденска картички на клуба. Избраните, ще получат като подарък официален екип на тима в размер, който ще им пасне идеално!

 

"Ако искате да участвате, изпратете снимки в цял ръст и една портретна. Посочете и Вашия ръст на е-mail Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. до 14:00 часа на 15.04.2011", се казва в съобщението на Интернет-страницата на перничани.

11 от общо 15 момичета бяха избрани за конкурса "Най-красива фенка на Миньор", информира ZaPernik.com. Красавиците получиха като награди "жълто-черни" футболни екипи и телефони.

Жури бе собственикът на клуба Никифор Вангелов, изпълнителния директор ген. Йордан Димитров и певецът Миро от бившия дует "Каризма". От решаващо значение обаче бе мнението на публиката от фенове на Миньор, които най-силно скандираха името на Марина.

Журито избра и останалите 10 момичета, а сексапилният отбор се нареди да позира за снимки. Освен на билборд, момичетата ще бъдат заснети във футболни екипи на календари и картички.

Най-харесваният футболист сред момичетата се оказа перничанинът Адриан Олегов. Друга фенка заяви пред журито, че харесва всички, но само ако играят добре. Даниела пък смело призна пред всички, че харесва и Миньор, и Левски.

Въпреки, че първоначално Даниела бе освиркана за предпочитанието си към "сините", поппевецът Миро избра тъкмо тя да е сред финалистките - заради позитивното си мислене към двата отбора, и заради смелостта й да каже това, което чувства.

Отборът фенки на Миньор е: Даниела Тодорова, Петя Петрова, Джулия Стефанова, Вяра Спасова, Марина Максимова, Карина Петрова, Светлана Велинова, Лилия Господинова, Йоана Господинова, Ивета Гъркова и Биляна Борисова.

Ръководството на ПФК Миньор обяви чрез своя сайт намеренията си да направи ежемесечен конкурс за най-красивите фенки на отбора. Както и FanFace.bg писа преди време, първият такъв вече се проведе и бяха избрани 11 момичета за снимки.

Този сега ще се нарича с култовото име "MinyORKI". Както е видно от начина на изписване, от клуба наблягат на популярния ироничен псевдоним на перничани, наложен най-вече от техните съперници от София.

Цялото съобщение в официалния сайт на "чуковете":

Тъй като единадесетте победителки в конкурса за "Най-красиви фенки на Миньор", пожънаха голям успех и популярност, решихме да насърчим нежните привърженички на отбора да излязат на светло, като участват в ежемесечните конкурси "MinyORKI". Победителките ще красят луксозен календар за 2012 година.

Ето и регламента:

Могат да участват дами без ограничения за възраст и социален статус.

Записванията за участие стават, чрез изпращане на е-мейл със следната информация: Снимки (портретни и в цял ръст), малко лична информация (местоживеене, занимания, ръст) и контакти за обратна връзка (е-мейл и телефон).

 

Кандидатките могат да изпращат писмата си до 10-то число на месеца на e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. . От 11-то до 25-то число,  MinyORKI-те ще бъдат качени на сайта PernikToday.net, където ще може да се гласува за тях. Накрая на всеки месец, ще се обявява победителка, която ще участва във фотосесия за календар на съответния месец през 2012 година.

Осигурени са още много награди от партньори на клуба!

Да покажем на света MinyORKI!

Заемате любимото си място в сектора, той започва да се пълни, атмосферата се нажежава – има всички предпоставки за ултрас празник и хоп! - точно до вас, пред вас или зад вас се настанява момиче, чието облекло, прическа и поведение крещящо издават фолк симпатии. Коментарите й за играта се натрапват в слуха ви дори по време на най-мощните избухвания на агитката. "Кои са нашите", "тези защо пляскат така", "кой е този изрусения", "а този тъмния как се казва" и т.н. Точно заради това повечето фенове се радват на присъствието на нежния пол на стадиона, но ако е възможно да стоят по-далеч от тях.

Има една друга категория фенки, които изпъкват на стадиона не с некомпетентност и кокетничество. Напротив, те по нищо не отстъпват на момчетата. Често могат да те сложат в малкия си джоб с познанията за историята на отбора. Разбират играта, палят се, пеят и скачат в тон с мъжката част от сектора. Това са момичетата-ултраси. Точно така, има такива. Те са всеки път в ядрото от агитката, най-отпред. Обичат отбора на сърцето си. Всеотдайни са в подкрепата си към него и го следват навсякъде.

И за да докажат, че не отстъпват по нищо на мъжете, много такива групи момичета започват да се организират във фракции и да развиват ултрас култура. Те изработват собствени знамена, дават име на групата си, обособяват си място в сектора, организират пътувания. И логично с това си печелят репутацията на истински ултрас(к)и.

Примерите за такива групи в Европа са много, като почти във всяка държава има по няколко изявени женски фракции. Тук не говорим просто за женско присъствие в агитките, а за истински женски ултрас групи.

Такива са германските Girls Kaos ("Цвикау"), Cowgirls и женската секция на The Unity ("Борусия" Дортмунд) и Chicas Schickeria ("Байерн" Мюнхен), португалските Juve Leo Girls ("Спортинг"), Super Queens ("Порто"), Frente Leiria Girls ("Униао" Лейра) и Red Girls ("Спортинг" Брага), белгийската Mauves Army girls ("Андерлехт"), полската Ultra Girls ("Висла"), италиснската Granata Girls ("Торино"). Силно присъствие на женски групи има и по испанските трибуни, където се подвизават Malaka Hinchas ("Малага"), Biris Norte Girls ("Севиля"), Kolectivo Sur Girls ("Херес"). Зад "Овиедо", редом до момчетата от голямата ултрас организация Symmachiarii, стоят девойките цели две групи – F-17 и Girls.

В Норвегия, въпреки че няма отделни женски фракции, дамите се включват изключително активно в живота на съществуващите ултрас организации. Христоматиен пример за подобен случай е агитката на "Бран" Берген, в която често могат да се видят повече дамски, отколкото мъжки силуети.

И ако русите скандинавски девойки редят картони и пляскат на играчите, рускините стигат много по-далеч. Техните фракции следват примера на мъжките – в тях влизат само "проверени" момичета, повечето спортистки по бойни изкуства. Защото честта на руските групировки, в това число и на женските, се брани не само на трибуните, но и на бойното поле. Рускините също си организират боеве с предварително изяснени правила – равен брой участнички и без употреба на предмети и оръжия. Някои от най-изявените на бойното поле дами дори са включвани в състави за мъжки боеве. Столичните Female Mob на "Спартак" и Hells Women на ЦСКА са двете най-здрави женски формирования на руска територия.

Може би ще се учудите, но на север от България също имат забележителни традиции в женските групировки. Дамите от Power Puff ("Динамо"), Granata Girls ("Рапид"), Blue White Ladies ("Политехника" Яси), Kamikaze girls ("Университатя" Клуж), South Girls ("Фарул"), Ablaze ("Клуж") и Banatica ("Политехника" Тимишоара) допълват колорита на ултрас сцената в Румъния. Повечето от тях са формирани след началото на новото хилядолетие, а най-старата румънска женска фракция слиза от сцената през 1998 г. – групата на "стелистките" от Bad Girls.

В Турция също има обособено женско присъствие на стадионите. Цели две женски фракции подкрепят "Бешикташ" – Ladies of Besiktas и Disi Kartallar.

През септември миналата година турските футболни власти предприеха безпрецедентна кампания срещу насилието по трибуните – фанатичните ултраси на "Фенербахче" бяха наказани да не присъстват на два мача на техния отбор, а на трибуните бе позволено да влизат само предствителки на нежния пол и деца. Над 50 хиляди жени и деца изпълниха двуетажния "Шюкрю Сарачоглу". По-необичайна футболна гледка едва ли може да си представим, но е факт, че дамите се раздадоха и не спряха да подкрепят "жълто-сините" през целия мач, демонстрирайки завидни познания в репертоара и пеейки традиционните песни на агитката.

За разлика от Румъния и Турция, в Сърбия не се гледа с добро око на женското присъствие в сектора с хард ултраси.

И у нас практиката на женските групировки няма особени традиции, въпреки че все по-често в агитките могат да бъдат забелязани нежни създания, които се обособяват на група в сектора или пък пътуват за гостувания. В това отношение най-яркия пример са младите дами от CSKA Girls – и като многочисленост, и като организация, те се доближават най-много до западните женски групи с дългогодишни традиции по стадионите.

Следващият път, когато се настаните в сектора и се огледате, не подценявайте момичетата в него. Някои от тях са по-истински ултраси от вас.

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Не мога да си представя как би изглеждал животът на половин България без датата 5 май 1948г.”, казва още младата пловдивска фенка

 

 

Вики е част от колоритната агитка на ЦСКА, в която има и немалко женско присъствие. Мнозина са свикнали по футболните срещи да ходят предимно мъже, но тя не се притеснява. Виктория е на 23 години, но вече зад гърба си има немалко срещи на живо на любимия ЦСКА. Въпреки че Вики е от Пловдив, нейната голяма страст и любов не е нито Ботев, нито Локомотив, Спартак или Марица, а именно армейският тим. Госпожица Танева е дипломиран икономист, завършила е УНСС, а в момента продължава образованието си в Медицинския университет Пловдив.

 

 

Освен ЦСКА, другата голяма страст й е Борусия Дортмунд. Не случайно поддържа и свой собствен блог за жълто-черните - http://bvbbulgaria.blogspot.com

 

 

Противно на повечето футболни фенове, тя не се интересува само от най-великата игра. Широко скроен човек е и точно поради този факт, тя си харесва поезията, пише стихове, а също така се вълнува и от волейбол, но когато играят предимно мъже. Виктория Танева се съгласи да даде обширно интервю за Fanface.bg (част І), с което да стартира поредица от дами, даващи своето мнение.

 

 

Здрасти, Вики! Защо ЦСКА и защо футбол?

 

Може да звучи изтъркано, но ЦСКА е даденост. Човек не избира отбора си, отборът избира него. Истинската случка беше следната: когато бях дете, не обичах футбола, което е  нормално за едно момиче. Обаче има един дребен детайл -  типично за момиче си харесах футболист - Валентин Найденов. По това време той тъкмо заигра в ЦСКА и беше първопричината, да открия и да започна да харесвам ЦСКА. Бях има-няма осемгодишна. Един ден просто се събудих и стената ми беше облепена с плакати, годините бяха се претъркулили в обич към ЦСКА. Иначе до този момент не разбирах от футбол. Всъщност се учих на тази игра, да я разбирам покрай ЦСКА. Всичко това мога да нарека съдба.

 

Само Валентин Найденов ли има пръст в интереса ти към ЦСКА? Обикновено децата биват запленени по някаква идея заради бащи, дядовци и т.н.

 

Нито родители, нито приятели, са ми въздействали. Всъщност, даже съм родена в локомотивско семейство, живея в ботевски квартал, а на 500 метра от нас е стадионът на Спартак. Но, не можеш да обичаш на сила, само защото живееш тук или там, или защото така трябва. Обичта към отбора няма граници, тя не се определя от някакви предразсъдъци. Вальо Найденов беше основната причина и невероятната му игра срещу Атлетико Мадрид. Даже още си пазя статията от 1998 година.

 

Кой е първият ти мач на живо на ЦСКА? 

 

Първият ми мач беше Ботев Пловдив - ЦСКА. Беше или 2000г., или 2001г. Но помня, че беше на 18-ти март. Татко ме заведе, а аз още дете, цялото треперещо от вълнение.

 

Колко мача имаш на живо на ЦСКА?

 

Не ги броя. Дори има мачове, за които не мога да се сетя, че съм присъствала. Помня само интересни, важни двубои. А по принцип това са или дербита, или евромачове.

 

И кой е най-паметният за теб мач, на който си била на живо, или който си гледала по телевизията?

 

Най-паметният може би е на 10 май 2008г. Играхме с Левски, а след мача беше и награждаването за шампионската титла. Беше голяма еуфория, невероятно шоу. Още си имам сувенир оттогава, а на един от шаловете ми все още не може да се изпере добре тревата, когато скочих на терена. А най-паметният, който съм гледала по телевизията със сигурност е мачът срещу Динамо Москва. Млада съм и за жалост не съм видяла много гръмки победи. Също така един от знаменитите двубои, който обаче съм слушала по радиото, беше мачът с Ливърпул на „Анфийлд”. Помня, че тогава "странно" нито една българска телевизия не го предаваше пряко.

 

Стана дума за най-паметния мач, на който си била. А коя е срещата, за която не искаш да се сещаш никога повече?

 

Със сигурност не искам да се сещам за мача с Тулуза. Друг мач, който съм преживяла тежко, беше с Галатасарай.

 

 

 

Мнозина ще си кажат, че жените не разбират от футбол. Кой е футболистът, на който се възхищаваш, който харесваш като стил на игра, поведение на терена, а не чисто физически?

 

Схващането, че жените не разбират от футбол, съществува, защото женският футбол не е толкова популярен спорт, особено в България. Доста от нас са гледали женски футбол и знаем на какво са способни жените. Така че, това е доста спорно твърдение. Аз познавам пък много мъже, които въобще не разбират от футбол. Реално нямам точно определен любимец. Не робувам на такова мислене. Харесвам техниката на Роналдо, Меси, дори Бербатов. Не за друго, а защото за мен са гениални.

 

 

Възхищение най-вече събуждат играчи, които са на пределна възраст, а все още играят с лекота

 

 

Такъв за мен е Дел Пиеро. Невероятен футболист, човек, а и мъж!

 

Имаш ли любим футболист, независимо дали е българин, или чужденец? И най-вече защо?

 

Александър Тунчев и Себастиан Кеел. Сашо е типичен капитан, невероятен футболист, борбен. Кеел също. Претърпял прекалено много контузии и въпреки това е на отлично ниво. В него най-вече ми харесва твърдия стил на игра.

 

Какво  е твоето футболно обкръжение? С приятелки или с приятели ходиш по-често на мачове? Всъщност, имаш ли приятели от Левски? Задавам този въпрос, защото голяма част от по-крайните фенове твърдят, че нямат такива от другия лагер, но май не е съмсем така...

 

По-голямата част от хората, с които ходя по мачове са мъже. Има и няколко момичета, с които се разбирам перфектно и са ми едни от най-близките приятелки. Като цяло футболните ми приятели са ми едни от най-приближените хора, на които мога да имам пълно доверие, както и те на мен. Това аз си го обяснявам с факта, че

 

 

ултрасът знае как да обича, знае какво е чест, вяра, приятелство

 

 

противно на мнението, че по стадионите има само пияници и наркомани. Нямам приятели от Левски.  Това наистина е сериозно.

 

Мнозина си мислят, че щом едно момиче или жена посещава футболни срещи, то не може да е истинска дама. Причината - че футболът е спорт предимно за мъжете, а една жена, която се вълнува от тази игра, е мъжкарана. Би ли оборила такова твърдение?

 

Обичам високи токчета, гримове, рокли, прически, всъщност даже съм много ранима душа. Но на стадиона съм просто фен, като всички останали. Ако схващането е, че момичетата гледат фигурно пързаляне и гимнастика... Е, аз и тях гледам, но предпочитам футбола. Всички ние на стадиона сме фенове, извън него има лекари, професори, банкери.

 

Има ли разлика за теб между футболен фен, ултрас или привърженик? Всеобщото мнение е, че щом е един от гореспомената група, то значи е втора ръка човек. Хората не гледат с добро око на тези, които ходят по мачове и имат една страст - футбола.

 

До известна степен може да се каже, че има ралика. Рядко мисля за това. Не ме интересува как ни наричат. Относно втората част от въпроса - в човешката природа е заложено да се отрича всичко, което не е опитал, видял или преживял индивидът. Лепват се етикети, а не знаеш какъв човек седи срещу теб. Това може да е дори лекарят, който утре ще спаси живота ти. Сред нас има хора висшисти, инженери, лекари, учители, но това няма значение за обществеността.

 

Жените футболни фенки по-лесно или по-трудно намират своята мъжка половинка в живота? При теб как стоят нещата, тъй като много от силния пол ще прочетат това интервю.

 

Това е една доста деликатна и сложна тема. Затова няма точен отговор. Нещата или се случват, или не. Човекът е сложен, когато става дума за любов.

 

Къде ти е по-готино да си на мач - на "Армията", в провинцията, т.е. гостуване в рамките на България, или в чужбина?

 

На „Армията” си е най-хубаво. Особено, когато заседнеш рано-рано преди мача. Всичко се превръща в едно червено море. Човек се чувства различно, а и самото място носи доста приятен заряд.

 

Какво е за теб идеята ЦСКА?

 

Всичко! За три неща не правя компромиси -

 

 

семейство, приятели и ЦСКА! Ставам, дишам, лягам с ЦСКА

 

 

Не говорим просто за футбол, а за волейбол, хокей, шах, бокс, невероятни успехи, победи, спортисти, фенове, обединени в едно. Не мога да си представя как би изглеждал животът на половин България без датата 5 май 1948г.

 

 

 

Левски ли е най-големият съперник на ЦСКА лично за теб?

 

Бих казала - да. Каквото и да говорим, двата отбора имат нужда един от друг. Левски, ЦСКА, както Ботев и Локомотив, винаги ще ги има и тяхното съперничество е основно за футбола в България. Не може да се отрече, когато друг отбор постигне нещо значително, но страстите се въртят между тези четири отбора.

 

Мнението ти за случилото се в Солун с агитката на ЦСКА, която пътуваше, за да подкрепи волейболния тим.

 

Гърците за мен са си страхлив, мързелив, двуличен народ и не се съмнявам, че са способни на това. Не е нормално в две съседни държави, членки на ЕС да се случват такива безобразия. В този случай трябва да има активна и адекватна намеса на правителството ни, но досега засъжаление такава няма. Жалко е, когато държавата не се грижи за собствените си граждани. Тук отново се връщаме на мнението на масата, че "футболният фен е втора ръка".

 

Ако трябва да поставиш оценка по шестобалната, как оценяваш представянето на публиката на ЦСКА като цяло - изобретателност, хореографии, песни... По този показател кой е най-големият конкурент на червената агитка?

 

Оценки не бих поставяла, но смело бих заявила, че в София нямаме конкуренция. Виждала съм интересни неща от феновете на Ботев и Локомотив, които наистина заслужават внимание. По отношение на публиката на ЦСКА има още какво да се желае. Важно е всеки да допринесе за по-доброто представяне на агитката като такава. Всичко е в сърцата, душите и умовете ни.

 

В агитката на ЦСКА има няколко фенклуба, съставени само от жени. Ти членуваш ли в някоя подобна организация и мислиш ли, че за да има здрава агитка един отбор, то той трябва да е обединен от фенклуб?

 

Не, не членувам в подобни фракции и фенклубове. Няма нищо лошо да съществуват подобен вид организации на феновете. Все пак едно такова сдружение в повечето случаи е добре организирано, а по този начин се премахва и елементът на хаос в една публика. Не мисля обаче, че трябва да има прекалено голям брои фенклубове.

 

Каква е ролята на набиращите все повече скорост фенски организации, групировки и фенклубове? Тук вече не става дума само за твоя любим ЦСКА, а за всички като цяло.

 

Имат движеща и основна роля. Мога да дам пример с любимия ми немски отбор Борусия Дортмунд. От много години посещаемостта на стадиона е висока, но с появата на подобни организации от "Zuschauer", или зрители, те се превърнаха в ултраси. За една хореография е нужно много време, идеи, средства и всичко това в Дортмунд, например, се прави от подобни организации. Мисля, че съществуването им може само да води до израстване на една публика като цяло.

 

Когато отборът печели, всички са зад него и са му фенове, ходят на мачовете и т.н. Но, когато стане трудна ситуацията - загуби, проблеми и редица такива неща, мнозина започват да псуват и не стъпват на стадиона, докато победите не потекат отново. Ти като какъв тип фен се определяш?

 

Тези, които описа, не бих определила като фенове. Не разбирам такива хора. За мен обяснението е, че нямат пламъка в сърцето си. Това е типично българска черта, не се сещам за други подобни случаи в други държави.

 

 

Бих се определила като армейка

 

 

не мисля, че има друго определение.

 

Ти си от представителите на нежния пол, но не може да не ти правят впечатление хулиганските прояви по стадионите, а и извън тях. Какво е твоето мнение?

 

Хулиганските прояви в повечето случаи са израз на обществено, футболно недоволство. Масови сбивания като в Италия и Сърбия например не съм виждала, но нямам положително мнение. Не разбирам смисъла да нараняваш друго човешко същество и да изпитваш удоволствие от това.

 

Как си обясняваш факта, че голям клуб като ЦСКА няма свой официоз – списание или вестник? На няколко пъти се правиха опити в тази насока, но без успех. Продължава все още да няма и да не се печатат хубави брошури (програмки), които се издават преди всеки мач, а това е нещо нормално отвъд Калотина.

 

Пари, пари и пак пари. Или по-скоро липсата на такива. В повечето случай всичко това на запад се спонсорира от футболния клуб. Ние дори нямаме свестен фен-шоп, камо ли списание или вестник. Проблемът не е в това какво се предлага на пазара с емблемата на ЦСКА и какво не се предлага. Проблемът идва от много по-високо. Да си представим една пирамидална структура: правителството не отделя достатъчно средства и внимание за спорта, няма контрол, няма бази, следователно няма реални инвеститори с реални средства за футболните отбори. Идват едни, други си отиват. Не се инвестира в клуба, в детско-юношески футбол, няма нормална екипировка, няма нормален фен-шоп, няма списание. То почти няма и стадион в България, където да има и нормална тоалетна дори. Смешно е да искаме списания и вестници, когато бъдещите звезди на ЦСКА играят на сгурия.

 

Накъде върви българската фенкултура? Къде поставяш нашите агитки, съпоставени с тези от съседните нам държави, както и с тези на отбори от големите европейски първенства?

 

Като темперамент, идеи и желание не им отстъпваме, в много от случаите дори ги превъзхождаме. Но за жалост пак въпросът се свежда до материалното. Надявам се, че върви нагоре. Искрено се надявам хората да се завърнат по стадионите, много млади да се запалят по това.

 

 

Най-важното е, че имаме лъвски сърца

 

 

и мисля, че ще вървим само напред и нагоре.

 

Какво мислиш за политиката на стадиона, за протестите след случая в Катуница и дали одобряваш самите протести на трибуните, и организирането на агитките за изразяване на гражданска позиция? Ти специално би ли се включила в такива акции?

 

Норамално е футболните фенове да изразяват мнението си за обществените събития. Видяхме, че това може да се случи и извън стадионите. Няма по-голяма обединителна сила от името на България. Децата на нашата родина са най-ценното и щом държавата не може да ги опази или да накаже виновните, това трябва да направи обществото - няма значение цветът, отборът.

 

 

ОЧАКВАЙТЕ В ПЕТЪК ВТОРАТА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО С ВИКТОРИЯ ТАНЕВА!

"Пазя неща, който някой ден ще показвам на децата си да знаят, че ЦСКА го е имало и винаги ще го има", споделя развълнувано пловдивчанката

 

 

Вики е част от колоритната агитка на ЦСКА, в която има и немалко женско присъствие. Мнозина са свикнали по футболните срещи да ходят предимно мъже, но тя не се притеснява. Виктория е на 23 години, но вече зад гърба си има немалко срещи на живо на любимия ЦСКА. Въпреки че Вики е от Пловдив, нейната голяма страст и любов не е нито Ботев, нито Локомотив, Спартак или Марица, а именно армейският тим. Госпожица Танева е дипломиран икономист, завършила е УНСС, а в момента продължава образованието си в Медицинския университет Пловдив.

 

 

Освен ЦСКА, другата голяма страст й е Борусия Дортмунд. Не случайно поддържа и свой собствен блог за жълто-черните - http://bvbbulgaria.blogspot.com

 

 

Противно на повечето футболни фенове, тя не се интересува само от най-великата игра. Широко скроен човек е и точно поради този факт, тя си харесва поезията, пише стихове, а също така се вълнува и от волейбол, но когато играят предимно мъже. Виктория Танева се съгласи да даде обширно интервю за Fanface.bg (част ІІ), с което да стартира поредица от дами, даващи своето мнение.

 

 

Как ти се струва ЦСКА в момента - управлението на "Титан", селекцията и тоталната разпродажба в момента? Започва да назрява мнението, че червените абдикират от титлата...

 

ЦСКА започна да абдикира още с уволнението на Радуканов. Не мисля, че трябва да се изненадваме от трансферите на Спас Делев и Зику. По-изненадани трябва да сме от допинг скандала. Надявам се да греша. Оптимист съм по природа и до последно ще се надявам на титла. Относно селекцията не мога да кажа нищо все още -

 

 

всичко в момента около ЦСКА е в мъгла

 

 

За „Титан” не искам да казвам нищо, всичко се вижда - Панчарево, „Армията”, ДЮШ и подкупите там и т.н., и т.н. Недопустимо е да оставяш институции да се подиграват с лицето на българския футбол.

 

Какви са очакванията ти за предстоящия полусезон и неговия завършек?

 

Очакванията са ми първо да бием Левски. Мисля, че при една сполучлива селекция може да постигнем добри резултати, титла или купа. За жалост обаче не виждам такива признаци. Искрено си пожелавам титла. Но това зависи от момчетата на терена. А каквото е нужно от нас, феновете, ще го направим.

 

Как би искала да изглежда ЦСКА? Как си представяш клуба след година-две, пет или десет?

 

ЦСКА, изграден предимно от юноши. Силен, непобедим, играещ в Шампионска лига. С перфектна база. Без корупция в ДЮШ. Обичан от милиони!

 

Би ли се снимала за еротичен календар на ЦСКА? Или пък такъв с благотворителна цел.

 

И в двата случая не бих. Не ме влече такава идея. А ако става дума за благотворителност - бих взела всякакво участие, но не и подобно. Виж с удоволствие бих си купила мъжки еротичен календар!

 

 

 

Какво би направила в името на ЦСКА?

 

Банално е. Просто, защото си мисля, че всичко правя за ЦСКА.

 

 

Ако имаше възможност да работиш в любимия ЦСКА, на каква длъжност се виждаш?

 

На каквато и длъжност да работя в ЦСКА със сигурност щях да си върша работата с огромно желание и много любов. В такъв момент ще знам, че допринасям за благото на любимия отбор, а това е най-важното.

 

Лека-полека отиваме и към останалите ти страсти, освен ЦСКА. Фенка си и на Борусия Дортмунд. Защо си избра точно този отбор в чужбина, тъй като нито са армейски клуб, нито са червени, с две думи - нямат много допирни точки с ЦСКА?

 

Заради духа, силата, борбеността и най-вече заради феновете. Немислимо е в локомотивско семейство, като моето, някой да има симпатии към жълто-черен клуб, но... Не мога да обясня защо. Нещо винаги ми е трепвало, когато става дума за ЦСКА, така ми трепва и за Дортмунд.

 

 

Борусия Дортмунд е като феникс - падения, възходи

 

 

а и винаги носят духа на немския шампион и гордостта на Рур!

 

 

Имаш блог за Борусия Дортмунд, който сама поддържаш (http://bvbbulgaria.blogspot.com/). Ти си студентка, имаш и други ангажименти, как успяваш да съчетаваш нещата?

 

 

 

Има още много какво да се желае от блога. Направила съм го най-вече за собствено удоволствие. От друга страна до България стигат оскъдни новини от немския шампионат и то ограничени до Байерн Мюнхен. Мисля, че това е един хубав и приятен начин за мен да пренеса част от духа на Борусия в България. Нещата се съчетават, когато човек има желание. Всичко, което правя, го правя, защото ми харесва, така че или ще върша някаква работа, или няма въобще да се захващам с нея.

 

Като стана дума за Борусия Дортмунд, как се отнасяш към Шалке?

 

Презрително! Забелязала съм, че всички сини отбори не струват. Имам една любима дортмундска фраза:

 

 

"Ако гъзовете можеха да летят, Гелзенкирхен щеше да е летище!"

 

 

Някога ходила ли си на мач на живо на Борусия Дортмунд и по-специално на невероятния според мнозина "Сигнал Идуна Парк"?

 

За съжаление все още не съм. Но винаги има време за това, а и сама не бих отишла. Със сигурност бих се притенисла от 80 000 човека около себе си.

 

Само с пристрастията ти към Борусия Дортмунд зад граница ли се изчерпва интереса ти към световния и европейски футбол?

 

Аз харесвам световния и европейския футбол, дори и азиатския. Интерес имам към футбола като цяло. Борусия просто е единственият чуждестранен отбор, за който милея, обичам и заради който съм плакала или радвала.

 

Ходила ли си на мачове в чужбина?

 

Не съм. Европейските мачове се играят през седмицата, а досега не съм имала работодател, който да ми позволи да почивам повече от ден през седмицата. Просто е невъзможно.

 

Спортът като цяло май ти е приоритет, така ли е? Тренирала ли си нещо преди това?

 

Когато бях студентка в УНСС година и половина тренирах футбол. Но иначе не съм. Като малка бях дете на изкуството - пеене, флейта, китара, рисуване, стихове, а не на спорта.

 

Като си тренирала футбол в УНСС на какъв пост си играла и къде се чувстваш най-добре на футболния терен?

 

Когато тренирах играех на различни постове, но най-добре се чувствах по дясното крило. Тъй като играехме в зала и бяхме по-малко хора, съм играла и като бек, и като крило. Обичам динамиката, изненадата и предпочитам да създам голово положение, отколкото да бележа. Била съм само веднъж на врата, бях трагична. Да си вратар не е за всеки.

 

 

 

Каква е твоята футболна философия за играта?

 

Това напълно зависи от играчите в самия отбор. Имаше години, когато се възхищавах на Реал Мадрид, други години на Ливърпул, дори на Вердер Бремен, когато през 2009г. спечелиха купата на Германия. Един от отборите, който ми допадаше, беше Олимпик Лион. Играеха с лекота и стил. Но имаха Жуниньо Пернамбукано, а той наистина ги носеше на гърба си. Като цяло харесвам немския футбол и бразилския, когато имам възможност да го гледам.

 

А от къде любовта към волейбола?

 

Волейбол започнах да гледам покрай националния ни отбор. Самият спорт е интересен, доста интелигентен дори. Има елемент на изненада въпреки че е спорт, играещ се в залата, има своя заряд.

 

Имаш ли някаква колекционерска страст? Събираш ли фланелки, шалове, календари, снимки и т.н. - нещо, което е нормално за футболните фенове?

 

Колекционирам някои неща. Имам шалове, но предимно си падам по тип "зебри", но рядко има такива с добро качество на пазара. Имам няколко фланелки, шапки, знамена, флагчета, чаши... Навремето дори имаше и кибрити, още си ги пазя. Едни от най-ценните ми неща в колекцията са ми първият ми шал и един пепелник с емблемата на ЦСКА "Септемврийско знаме". Наскоро започнах да си събирам и разни неща на Борусия Дортмунд. Първото, с което се сдобих, беше шампионската фланелка от 1997 година, когато Борусия взе КЕШ. Плакати имам невероятно много! Пазя си всички списания и вестници, които са се издавали през годините. Най-ценното от тях ми е, както споменах преди това, статия от 1998 година от мача с Атлетико.

 

 

14-годишен, пожълтял вестник, който някой ден ще показвам на децата си да знаят, че ЦСКА го е имало и винаги ще го има!

 

 

И малко за мокрите сънища. Кои са за предпочитане - футболистите или волейболистите? И защо?

 

Волейболистите в повечето случаи. Високи, снажни мъже, които наистина ти пълнят душата. 

 

Вълнуваш се от поезия, харесваш стихове, дари самата ти пишеш стихове... Колко хора знаят за това твое увлечение?

 

Нямам представа. Малко знаят вероятно за това мое хоби. Някой ден ще издам стихосбирка и тогава ще има доста изненадани физиономии. Даже

 

 

първите ми стихове са на тема "ЦСКА"

 

 

Сега обаче пиша само за любов и подобни болежки.

 

Любимо стихотворение, поет, писател...

 

Много са, ужасно много... Сергей Есенин, Евтим Евтимов, Лилиев, Дамянов. Любимо стихотворение не мога да кажа, но имам любим роман - невероятният "Тютюн" на още по-невероятния Димитър Димов.

 

Ширещото се мнение е, че голяма част от журналистите насаждат омраза сред феновете. Най-често визираните имена са на Георги Атанасов, Жаклин Михайлов, Кольо Колелото, Ефрем Димитров... Сашо Диков пък е считан за луд, тъй като е мнителен и постоянно съзира някакви уговорки. Какво е мнението ти за четвъртата власт у нас?

 

Преди години исках да стана журналист, но завърших в последствие икономика. В България за жалост в много от случаите липсва обективна журналистика, не само в спорта. Няма нищо лошо да си журналист и привърженик да определен отбор, но има имена, които живеят, за да мразят вечния съперник, което е смешно. Някои от тези имена доста трудно мога дори да окачествя като журналисти. Бих ги нарекла "драскачи". А относно Сашо Диков мога да изпитвам само уважение към него. Може да е мнителен, странен, понякога да не съм била съгласна с него за нещо, но е човек, който според мен си върши работата. Все пак Сашо Диков е навсякъде, където се случва нещо!

 

Букмейкърите са основната движеща сила не само в спорта. Обичаш ли хазарта и залагаш ли на футболни срещи? Какво е мнението ти за черното тото, "хванатите" играчи, уговорените мачове и т.н.?

 

Не обичам хазарта, защото винаги печеля! Не залагам, не ме влече и не ме интересува. Само веднъж играх покер с приятели и победих. Стига ми толкова! Уговорени мачове за жалост има по целия свят. Естествената красота на играта се загуби сред материалната му част. Мисля, че трябва да има закони и тежки санкции. А от друга страна не съм чула за "хванат" играч в България. Това е нещо като обществена тайна.

 

По какъв начин релаксираш най-добре? Футболен мач на живо, среща с приятели, музика, дискотеки, барове... Повечето играчи у нас са си извоювали славата на нощни птици. Одобряваш ли тяхното поведение и това, че постоянно са по страниците на вестниците повече с техните запои, отколкото с подвизите си на терена?

 

Релаксирам само, когато се наспя добре. А относно футболистите - нямам нищо против да се забавляват, те са млади и това е нормално. Не ме интересува какво правят извън терена, но когато това им вреди, съм на друго мнение. Не бива да позволяват личният им живот да опропасти бъдещето им като футболисти. Нека се забавляват, но на терена да показват най-доброто.

 

ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО С ВИКТОРИЯ ТАНЕВА, МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!

Полският тим от четвърта дивизия Хутник Краков вече обяви ликвидация през 2010 година, а сега финансовите проблеми наложиха секси фенки на тима да издават специален календар с голите си тела, за да спасят любимия си отбор.

 

Няколко от най-красивите привърженички на отбора решиха да намалят напрежението и с голите си фотоси да помогнат за събирането на средства.

 

„Надявам се да дадем на мъжките фенове истинска наслада и да съберем пари, за да подобрим състоянието на клуба. Момичетата са истински фенки", сподели говорителят на тима Даниел Урбаниек.