"Пазя неща, който някой ден ще показвам на децата си да знаят, че ЦСКА го е имало и винаги ще го има", споделя развълнувано пловдивчанката

 

 

Вики е част от колоритната агитка на ЦСКА, в която има и немалко женско присъствие. Мнозина са свикнали по футболните срещи да ходят предимно мъже, но тя не се притеснява. Виктория е на 23 години, но вече зад гърба си има немалко срещи на живо на любимия ЦСКА. Въпреки че Вики е от Пловдив, нейната голяма страст и любов не е нито Ботев, нито Локомотив, Спартак или Марица, а именно армейският тим. Госпожица Танева е дипломиран икономист, завършила е УНСС, а в момента продължава образованието си в Медицинския университет Пловдив.

 

 

Освен ЦСКА, другата голяма страст й е Борусия Дортмунд. Не случайно поддържа и свой собствен блог за жълто-черните - http://bvbbulgaria.blogspot.com

 

 

Противно на повечето футболни фенове, тя не се интересува само от най-великата игра. Широко скроен човек е и точно поради този факт, тя си харесва поезията, пише стихове, а също така се вълнува и от волейбол, но когато играят предимно мъже. Виктория Танева се съгласи да даде обширно интервю за Fanface.bg (част ІІ), с което да стартира поредица от дами, даващи своето мнение.

 

 

Как ти се струва ЦСКА в момента - управлението на "Титан", селекцията и тоталната разпродажба в момента? Започва да назрява мнението, че червените абдикират от титлата...

 

ЦСКА започна да абдикира още с уволнението на Радуканов. Не мисля, че трябва да се изненадваме от трансферите на Спас Делев и Зику. По-изненадани трябва да сме от допинг скандала. Надявам се да греша. Оптимист съм по природа и до последно ще се надявам на титла. Относно селекцията не мога да кажа нищо все още -

 

 

всичко в момента около ЦСКА е в мъгла

 

 

За „Титан” не искам да казвам нищо, всичко се вижда - Панчарево, „Армията”, ДЮШ и подкупите там и т.н., и т.н. Недопустимо е да оставяш институции да се подиграват с лицето на българския футбол.

 

Какви са очакванията ти за предстоящия полусезон и неговия завършек?

 

Очакванията са ми първо да бием Левски. Мисля, че при една сполучлива селекция може да постигнем добри резултати, титла или купа. За жалост обаче не виждам такива признаци. Искрено си пожелавам титла. Но това зависи от момчетата на терена. А каквото е нужно от нас, феновете, ще го направим.

 

Как би искала да изглежда ЦСКА? Как си представяш клуба след година-две, пет или десет?

 

ЦСКА, изграден предимно от юноши. Силен, непобедим, играещ в Шампионска лига. С перфектна база. Без корупция в ДЮШ. Обичан от милиони!

 

Би ли се снимала за еротичен календар на ЦСКА? Или пък такъв с благотворителна цел.

 

И в двата случая не бих. Не ме влече такава идея. А ако става дума за благотворителност - бих взела всякакво участие, но не и подобно. Виж с удоволствие бих си купила мъжки еротичен календар!

 

 

 

Какво би направила в името на ЦСКА?

 

Банално е. Просто, защото си мисля, че всичко правя за ЦСКА.

 

 

Ако имаше възможност да работиш в любимия ЦСКА, на каква длъжност се виждаш?

 

На каквато и длъжност да работя в ЦСКА със сигурност щях да си върша работата с огромно желание и много любов. В такъв момент ще знам, че допринасям за благото на любимия отбор, а това е най-важното.

 

Лека-полека отиваме и към останалите ти страсти, освен ЦСКА. Фенка си и на Борусия Дортмунд. Защо си избра точно този отбор в чужбина, тъй като нито са армейски клуб, нито са червени, с две думи - нямат много допирни точки с ЦСКА?

 

Заради духа, силата, борбеността и най-вече заради феновете. Немислимо е в локомотивско семейство, като моето, някой да има симпатии към жълто-черен клуб, но... Не мога да обясня защо. Нещо винаги ми е трепвало, когато става дума за ЦСКА, така ми трепва и за Дортмунд.

 

 

Борусия Дортмунд е като феникс - падения, възходи

 

 

а и винаги носят духа на немския шампион и гордостта на Рур!

 

 

Имаш блог за Борусия Дортмунд, който сама поддържаш (http://bvbbulgaria.blogspot.com/). Ти си студентка, имаш и други ангажименти, как успяваш да съчетаваш нещата?

 

 

 

Има още много какво да се желае от блога. Направила съм го най-вече за собствено удоволствие. От друга страна до България стигат оскъдни новини от немския шампионат и то ограничени до Байерн Мюнхен. Мисля, че това е един хубав и приятен начин за мен да пренеса част от духа на Борусия в България. Нещата се съчетават, когато човек има желание. Всичко, което правя, го правя, защото ми харесва, така че или ще върша някаква работа, или няма въобще да се захващам с нея.

 

Като стана дума за Борусия Дортмунд, как се отнасяш към Шалке?

 

Презрително! Забелязала съм, че всички сини отбори не струват. Имам една любима дортмундска фраза:

 

 

"Ако гъзовете можеха да летят, Гелзенкирхен щеше да е летище!"

 

 

Някога ходила ли си на мач на живо на Борусия Дортмунд и по-специално на невероятния според мнозина "Сигнал Идуна Парк"?

 

За съжаление все още не съм. Но винаги има време за това, а и сама не бих отишла. Със сигурност бих се притенисла от 80 000 човека около себе си.

 

Само с пристрастията ти към Борусия Дортмунд зад граница ли се изчерпва интереса ти към световния и европейски футбол?

 

Аз харесвам световния и европейския футбол, дори и азиатския. Интерес имам към футбола като цяло. Борусия просто е единственият чуждестранен отбор, за който милея, обичам и заради който съм плакала или радвала.

 

Ходила ли си на мачове в чужбина?

 

Не съм. Европейските мачове се играят през седмицата, а досега не съм имала работодател, който да ми позволи да почивам повече от ден през седмицата. Просто е невъзможно.

 

Спортът като цяло май ти е приоритет, така ли е? Тренирала ли си нещо преди това?

 

Когато бях студентка в УНСС година и половина тренирах футбол. Но иначе не съм. Като малка бях дете на изкуството - пеене, флейта, китара, рисуване, стихове, а не на спорта.

 

Като си тренирала футбол в УНСС на какъв пост си играла и къде се чувстваш най-добре на футболния терен?

 

Когато тренирах играех на различни постове, но най-добре се чувствах по дясното крило. Тъй като играехме в зала и бяхме по-малко хора, съм играла и като бек, и като крило. Обичам динамиката, изненадата и предпочитам да създам голово положение, отколкото да бележа. Била съм само веднъж на врата, бях трагична. Да си вратар не е за всеки.

 

 

 

Каква е твоята футболна философия за играта?

 

Това напълно зависи от играчите в самия отбор. Имаше години, когато се възхищавах на Реал Мадрид, други години на Ливърпул, дори на Вердер Бремен, когато през 2009г. спечелиха купата на Германия. Един от отборите, който ми допадаше, беше Олимпик Лион. Играеха с лекота и стил. Но имаха Жуниньо Пернамбукано, а той наистина ги носеше на гърба си. Като цяло харесвам немския футбол и бразилския, когато имам възможност да го гледам.

 

А от къде любовта към волейбола?

 

Волейбол започнах да гледам покрай националния ни отбор. Самият спорт е интересен, доста интелигентен дори. Има елемент на изненада въпреки че е спорт, играещ се в залата, има своя заряд.

 

Имаш ли някаква колекционерска страст? Събираш ли фланелки, шалове, календари, снимки и т.н. - нещо, което е нормално за футболните фенове?

 

Колекционирам някои неща. Имам шалове, но предимно си падам по тип "зебри", но рядко има такива с добро качество на пазара. Имам няколко фланелки, шапки, знамена, флагчета, чаши... Навремето дори имаше и кибрити, още си ги пазя. Едни от най-ценните ми неща в колекцията са ми първият ми шал и един пепелник с емблемата на ЦСКА "Септемврийско знаме". Наскоро започнах да си събирам и разни неща на Борусия Дортмунд. Първото, с което се сдобих, беше шампионската фланелка от 1997 година, когато Борусия взе КЕШ. Плакати имам невероятно много! Пазя си всички списания и вестници, които са се издавали през годините. Най-ценното от тях ми е, както споменах преди това, статия от 1998 година от мача с Атлетико.

 

 

14-годишен, пожълтял вестник, който някой ден ще показвам на децата си да знаят, че ЦСКА го е имало и винаги ще го има!

 

 

И малко за мокрите сънища. Кои са за предпочитане - футболистите или волейболистите? И защо?

 

Волейболистите в повечето случаи. Високи, снажни мъже, които наистина ти пълнят душата. 

 

Вълнуваш се от поезия, харесваш стихове, дари самата ти пишеш стихове... Колко хора знаят за това твое увлечение?

 

Нямам представа. Малко знаят вероятно за това мое хоби. Някой ден ще издам стихосбирка и тогава ще има доста изненадани физиономии. Даже

 

 

първите ми стихове са на тема "ЦСКА"

 

 

Сега обаче пиша само за любов и подобни болежки.

 

Любимо стихотворение, поет, писател...

 

Много са, ужасно много... Сергей Есенин, Евтим Евтимов, Лилиев, Дамянов. Любимо стихотворение не мога да кажа, но имам любим роман - невероятният "Тютюн" на още по-невероятния Димитър Димов.

 

Ширещото се мнение е, че голяма част от журналистите насаждат омраза сред феновете. Най-често визираните имена са на Георги Атанасов, Жаклин Михайлов, Кольо Колелото, Ефрем Димитров... Сашо Диков пък е считан за луд, тъй като е мнителен и постоянно съзира някакви уговорки. Какво е мнението ти за четвъртата власт у нас?

 

Преди години исках да стана журналист, но завърших в последствие икономика. В България за жалост в много от случаите липсва обективна журналистика, не само в спорта. Няма нищо лошо да си журналист и привърженик да определен отбор, но има имена, които живеят, за да мразят вечния съперник, което е смешно. Някои от тези имена доста трудно мога дори да окачествя като журналисти. Бих ги нарекла "драскачи". А относно Сашо Диков мога да изпитвам само уважение към него. Може да е мнителен, странен, понякога да не съм била съгласна с него за нещо, но е човек, който според мен си върши работата. Все пак Сашо Диков е навсякъде, където се случва нещо!

 

Букмейкърите са основната движеща сила не само в спорта. Обичаш ли хазарта и залагаш ли на футболни срещи? Какво е мнението ти за черното тото, "хванатите" играчи, уговорените мачове и т.н.?

 

Не обичам хазарта, защото винаги печеля! Не залагам, не ме влече и не ме интересува. Само веднъж играх покер с приятели и победих. Стига ми толкова! Уговорени мачове за жалост има по целия свят. Естествената красота на играта се загуби сред материалната му част. Мисля, че трябва да има закони и тежки санкции. А от друга страна не съм чула за "хванат" играч в България. Това е нещо като обществена тайна.

 

По какъв начин релаксираш най-добре? Футболен мач на живо, среща с приятели, музика, дискотеки, барове... Повечето играчи у нас са си извоювали славата на нощни птици. Одобряваш ли тяхното поведение и това, че постоянно са по страниците на вестниците повече с техните запои, отколкото с подвизите си на терена?

 

Релаксирам само, когато се наспя добре. А относно футболистите - нямам нищо против да се забавляват, те са млади и това е нормално. Не ме интересува какво правят извън терена, но когато това им вреди, съм на друго мнение. Не бива да позволяват личният им живот да опропасти бъдещето им като футболисти. Нека се забавляват, но на терена да показват най-доброто.

 

ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО С ВИКТОРИЯ ТАНЕВА, МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!