„Не мога да си представя как би изглеждал животът на половин България без датата 5 май 1948г.”, казва още младата пловдивска фенка
Вики е част от колоритната агитка на ЦСКА, в която има и немалко женско присъствие. Мнозина са свикнали по футболните срещи да ходят предимно мъже, но тя не се притеснява. Виктория е на 23 години, но вече зад гърба си има немалко срещи на живо на любимия ЦСКА. Въпреки че Вики е от Пловдив, нейната голяма страст и любов не е нито Ботев, нито Локомотив, Спартак или Марица, а именно армейският тим. Госпожица Танева е дипломиран икономист, завършила е УНСС, а в момента продължава образованието си в Медицинския университет Пловдив.
Освен ЦСКА, другата голяма страст й е Борусия Дортмунд. Не случайно поддържа и свой собствен блог за жълто-черните - http://bvbbulgaria.blogspot.com
Противно на повечето футболни фенове, тя не се интересува само от най-великата игра. Широко скроен човек е и точно поради този факт, тя си харесва поезията, пише стихове, а също така се вълнува и от волейбол, но когато играят предимно мъже. Виктория Танева се съгласи да даде обширно интервю за Fanface.bg (част І), с което да стартира поредица от дами, даващи своето мнение.
Здрасти, Вики! Защо ЦСКА и защо футбол?
Може да звучи изтъркано, но ЦСКА е даденост. Човек не избира отбора си, отборът избира него. Истинската случка беше следната: когато бях дете, не обичах футбола, което е нормално за едно момиче. Обаче има един дребен детайл - типично за момиче си харесах футболист - Валентин Найденов. По това време той тъкмо заигра в ЦСКА и беше първопричината, да открия и да започна да харесвам ЦСКА. Бях има-няма осемгодишна. Един ден просто се събудих и стената ми беше облепена с плакати, годините бяха се претъркулили в обич към ЦСКА. Иначе до този момент не разбирах от футбол. Всъщност се учих на тази игра, да я разбирам покрай ЦСКА. Всичко това мога да нарека съдба.
Само Валентин Найденов ли има пръст в интереса ти към ЦСКА? Обикновено децата биват запленени по някаква идея заради бащи, дядовци и т.н.
Нито родители, нито приятели, са ми въздействали. Всъщност, даже съм родена в локомотивско семейство, живея в ботевски квартал, а на 500 метра от нас е стадионът на Спартак. Но, не можеш да обичаш на сила, само защото живееш тук или там, или защото така трябва. Обичта към отбора няма граници, тя не се определя от някакви предразсъдъци. Вальо Найденов беше основната причина и невероятната му игра срещу Атлетико Мадрид. Даже още си пазя статията от 1998 година.
Кой е първият ти мач на живо на ЦСКА?
Първият ми мач беше Ботев Пловдив - ЦСКА. Беше или 2000г., или 2001г. Но помня, че беше на 18-ти март. Татко ме заведе, а аз още дете, цялото треперещо от вълнение.
Колко мача имаш на живо на ЦСКА?
Не ги броя. Дори има мачове, за които не мога да се сетя, че съм присъствала. Помня само интересни, важни двубои. А по принцип това са или дербита, или евромачове.
И кой е най-паметният за теб мач, на който си била на живо, или който си гледала по телевизията?
Най-паметният може би е на 10 май 2008г. Играхме с Левски, а след мача беше и награждаването за шампионската титла. Беше голяма еуфория, невероятно шоу. Още си имам сувенир оттогава, а на един от шаловете ми все още не може да се изпере добре тревата, когато скочих на терена. А най-паметният, който съм гледала по телевизията със сигурност е мачът срещу Динамо Москва. Млада съм и за жалост не съм видяла много гръмки победи. Също така един от знаменитите двубои, който обаче съм слушала по радиото, беше мачът с Ливърпул на „Анфийлд”. Помня, че тогава "странно" нито една българска телевизия не го предаваше пряко.
Стана дума за най-паметния мач, на който си била. А коя е срещата, за която не искаш да се сещаш никога повече?
Със сигурност не искам да се сещам за мача с Тулуза. Друг мач, който съм преживяла тежко, беше с Галатасарай.
Мнозина ще си кажат, че жените не разбират от футбол. Кой е футболистът, на който се възхищаваш, който харесваш като стил на игра, поведение на терена, а не чисто физически?
Схващането, че жените не разбират от футбол, съществува, защото женският футбол не е толкова популярен спорт, особено в България. Доста от нас са гледали женски футбол и знаем на какво са способни жените. Така че, това е доста спорно твърдение. Аз познавам пък много мъже, които въобще не разбират от футбол. Реално нямам точно определен любимец. Не робувам на такова мислене. Харесвам техниката на Роналдо, Меси, дори Бербатов. Не за друго, а защото за мен са гениални.
Възхищение най-вече събуждат играчи, които са на пределна възраст, а все още играят с лекота
Такъв за мен е Дел Пиеро. Невероятен футболист, човек, а и мъж!
Имаш ли любим футболист, независимо дали е българин, или чужденец? И най-вече защо?
Александър Тунчев и Себастиан Кеел. Сашо е типичен капитан, невероятен футболист, борбен. Кеел също. Претърпял прекалено много контузии и въпреки това е на отлично ниво. В него най-вече ми харесва твърдия стил на игра.
Какво е твоето футболно обкръжение? С приятелки или с приятели ходиш по-често на мачове? Всъщност, имаш ли приятели от Левски? Задавам този въпрос, защото голяма част от по-крайните фенове твърдят, че нямат такива от другия лагер, но май не е съмсем така...
По-голямата част от хората, с които ходя по мачове са мъже. Има и няколко момичета, с които се разбирам перфектно и са ми едни от най-близките приятелки. Като цяло футболните ми приятели са ми едни от най-приближените хора, на които мога да имам пълно доверие, както и те на мен. Това аз си го обяснявам с факта, че
ултрасът знае как да обича, знае какво е чест, вяра, приятелство
противно на мнението, че по стадионите има само пияници и наркомани. Нямам приятели от Левски. Това наистина е сериозно.
Мнозина си мислят, че щом едно момиче или жена посещава футболни срещи, то не може да е истинска дама. Причината - че футболът е спорт предимно за мъжете, а една жена, която се вълнува от тази игра, е мъжкарана. Би ли оборила такова твърдение?
Обичам високи токчета, гримове, рокли, прически, всъщност даже съм много ранима душа. Но на стадиона съм просто фен, като всички останали. Ако схващането е, че момичетата гледат фигурно пързаляне и гимнастика... Е, аз и тях гледам, но предпочитам футбола. Всички ние на стадиона сме фенове, извън него има лекари, професори, банкери.
Има ли разлика за теб между футболен фен, ултрас или привърженик? Всеобщото мнение е, че щом е един от гореспомената група, то значи е втора ръка човек. Хората не гледат с добро око на тези, които ходят по мачове и имат една страст - футбола.
До известна степен може да се каже, че има ралика. Рядко мисля за това. Не ме интересува как ни наричат. Относно втората част от въпроса - в човешката природа е заложено да се отрича всичко, което не е опитал, видял или преживял индивидът. Лепват се етикети, а не знаеш какъв човек седи срещу теб. Това може да е дори лекарят, който утре ще спаси живота ти. Сред нас има хора висшисти, инженери, лекари, учители, но това няма значение за обществеността.
Жените футболни фенки по-лесно или по-трудно намират своята мъжка половинка в живота? При теб как стоят нещата, тъй като много от силния пол ще прочетат това интервю.
Това е една доста деликатна и сложна тема. Затова няма точен отговор. Нещата или се случват, или не. Човекът е сложен, когато става дума за любов.
Къде ти е по-готино да си на мач - на "Армията", в провинцията, т.е. гостуване в рамките на България, или в чужбина?
На „Армията” си е най-хубаво. Особено, когато заседнеш рано-рано преди мача. Всичко се превръща в едно червено море. Човек се чувства различно, а и самото място носи доста приятен заряд.
Какво е за теб идеята ЦСКА?
Всичко! За три неща не правя компромиси -
семейство, приятели и ЦСКА! Ставам, дишам, лягам с ЦСКА
Не говорим просто за футбол, а за волейбол, хокей, шах, бокс, невероятни успехи, победи, спортисти, фенове, обединени в едно. Не мога да си представя как би изглеждал животът на половин България без датата 5 май 1948г.
Левски ли е най-големият съперник на ЦСКА лично за теб?
Бих казала - да. Каквото и да говорим, двата отбора имат нужда един от друг. Левски, ЦСКА, както Ботев и Локомотив, винаги ще ги има и тяхното съперничество е основно за футбола в България. Не може да се отрече, когато друг отбор постигне нещо значително, но страстите се въртят между тези четири отбора.
Мнението ти за случилото се в Солун с агитката на ЦСКА, която пътуваше, за да подкрепи волейболния тим.
Гърците за мен са си страхлив, мързелив, двуличен народ и не се съмнявам, че са способни на това. Не е нормално в две съседни държави, членки на ЕС да се случват такива безобразия. В този случай трябва да има активна и адекватна намеса на правителството ни, но досега засъжаление такава няма. Жалко е, когато държавата не се грижи за собствените си граждани. Тук отново се връщаме на мнението на масата, че "футболният фен е втора ръка".
Ако трябва да поставиш оценка по шестобалната, как оценяваш представянето на публиката на ЦСКА като цяло - изобретателност, хореографии, песни... По този показател кой е най-големият конкурент на червената агитка?
Оценки не бих поставяла, но смело бих заявила, че в София нямаме конкуренция. Виждала съм интересни неща от феновете на Ботев и Локомотив, които наистина заслужават внимание. По отношение на публиката на ЦСКА има още какво да се желае. Важно е всеки да допринесе за по-доброто представяне на агитката като такава. Всичко е в сърцата, душите и умовете ни.
В агитката на ЦСКА има няколко фенклуба, съставени само от жени. Ти членуваш ли в някоя подобна организация и мислиш ли, че за да има здрава агитка един отбор, то той трябва да е обединен от фенклуб?
Не, не членувам в подобни фракции и фенклубове. Няма нищо лошо да съществуват подобен вид организации на феновете. Все пак едно такова сдружение в повечето случаи е добре организирано, а по този начин се премахва и елементът на хаос в една публика. Не мисля обаче, че трябва да има прекалено голям брои фенклубове.
Каква е ролята на набиращите все повече скорост фенски организации, групировки и фенклубове? Тук вече не става дума само за твоя любим ЦСКА, а за всички като цяло.
Имат движеща и основна роля. Мога да дам пример с любимия ми немски отбор Борусия Дортмунд. От много години посещаемостта на стадиона е висока, но с появата на подобни организации от "Zuschauer", или зрители, те се превърнаха в ултраси. За една хореография е нужно много време, идеи, средства и всичко това в Дортмунд, например, се прави от подобни организации. Мисля, че съществуването им може само да води до израстване на една публика като цяло.
Когато отборът печели, всички са зад него и са му фенове, ходят на мачовете и т.н. Но, когато стане трудна ситуацията - загуби, проблеми и редица такива неща, мнозина започват да псуват и не стъпват на стадиона, докато победите не потекат отново. Ти като какъв тип фен се определяш?
Тези, които описа, не бих определила като фенове. Не разбирам такива хора. За мен обяснението е, че нямат пламъка в сърцето си. Това е типично българска черта, не се сещам за други подобни случаи в други държави.
Бих се определила като армейка
не мисля, че има друго определение.
Ти си от представителите на нежния пол, но не може да не ти правят впечатление хулиганските прояви по стадионите, а и извън тях. Какво е твоето мнение?
Хулиганските прояви в повечето случаи са израз на обществено, футболно недоволство. Масови сбивания като в Италия и Сърбия например не съм виждала, но нямам положително мнение. Не разбирам смисъла да нараняваш друго човешко същество и да изпитваш удоволствие от това.
Как си обясняваш факта, че голям клуб като ЦСКА няма свой официоз – списание или вестник? На няколко пъти се правиха опити в тази насока, но без успех. Продължава все още да няма и да не се печатат хубави брошури (програмки), които се издават преди всеки мач, а това е нещо нормално отвъд Калотина.
Пари, пари и пак пари. Или по-скоро липсата на такива. В повечето случай всичко това на запад се спонсорира от футболния клуб. Ние дори нямаме свестен фен-шоп, камо ли списание или вестник. Проблемът не е в това какво се предлага на пазара с емблемата на ЦСКА и какво не се предлага. Проблемът идва от много по-високо. Да си представим една пирамидална структура: правителството не отделя достатъчно средства и внимание за спорта, няма контрол, няма бази, следователно няма реални инвеститори с реални средства за футболните отбори. Идват едни, други си отиват. Не се инвестира в клуба, в детско-юношески футбол, няма нормална екипировка, няма нормален фен-шоп, няма списание. То почти няма и стадион в България, където да има и нормална тоалетна дори. Смешно е да искаме списания и вестници, когато бъдещите звезди на ЦСКА играят на сгурия.
Накъде върви българската фенкултура? Къде поставяш нашите агитки, съпоставени с тези от съседните нам държави, както и с тези на отбори от големите европейски първенства?
Като темперамент, идеи и желание не им отстъпваме, в много от случаите дори ги превъзхождаме. Но за жалост пак въпросът се свежда до материалното. Надявам се, че върви нагоре. Искрено се надявам хората да се завърнат по стадионите, много млади да се запалят по това.
Най-важното е, че имаме лъвски сърца
и мисля, че ще вървим само напред и нагоре.
Какво мислиш за политиката на стадиона, за протестите след случая в Катуница и дали одобряваш самите протести на трибуните, и организирането на агитките за изразяване на гражданска позиция? Ти специално би ли се включила в такива акции?
Норамално е футболните фенове да изразяват мнението си за обществените събития. Видяхме, че това може да се случи и извън стадионите. Няма по-голяма обединителна сила от името на България. Децата на нашата родина са най-ценното и щом държавата не може да ги опази или да накаже виновните, това трябва да направи обществото - няма значение цветът, отборът.
ОЧАКВАЙТЕ В ПЕТЪК ВТОРАТА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО С ВИКТОРИЯ ТАНЕВА!
коментари
НЕЩО СИ СЕ ОБЪРКАЛ СВИНЬО, ТУРЦИ СА ЛЕФСКИ, ИМА ТОЛКОВА МНОГО КЛИПОВЕ В YOUTUBE В КОИТО СЕ ВИЖДАТ ТУРЦИТЕ СЪС ШАЛЧЕТА НА ПОДУЕНСКИЯ КЛУБ.
КЗЛ!
Цитирам цдна турци:
... крокодил и говори ...
Турците са едни и това е цдна анадолска гордост!
Ааа не знам, никой не ти е виновен, че си турчин по баща и циганин по майка, 100 процентово прасе!
И да не забравя: да сера на майка ти в устата!
RSS на коментарите по тази тема