По-високи глоби и въвеждане на общественополезен труд за нарушителите на реда при спортни мероприятия предвиждат промени в Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, които ще бъдат разгледани днес от правителството.

Ако дадено лице отправя ругатни, отказва да изпълни разпореждане на МВР, нахлува на терена, издига знамена с подбуди към омраза, насилие или смърт, то ще бъде наказвано с арест за срок от 10 до 15 денонощия или с глоба от 1000 до 2000 лева, комбинирана със забрана за посещение на спортни мероприятия и задължително явяване пред органите на МВР за срок от една до две години. При повторно нарушение глобата може да стигне 5000 лева. Законопроектът дава възможност за обжалване на наложеното от първа инстанция административно наказание, като срокът за обжалване е 24 часа от постановяването му.

Законовите промени разграничават наказанията за отделни прояви на спортното хулиганство и въвеждат обществено полезния труд като санкция. С труд от 80 до 320 часа или с арест и забрана за посещение на спортни мероприятия ще се наказват лица, които по време на спортното събитие са хвърляли предмети, унищожавали имущество, палили огън, посягали на полицейски служител или са носили оръжие или друго забранено пособие. За повторно нарушаване на която и да е норма ще се налага обществено полезен труд от 160 до 480 часа, или глоба от 3000 до 5000 лева, като санкцията се натрупва към предишната наложена санкция.

Ако наложената глоба не бъде заплатена в срок от 1 година, НАП уведомява съда, а съдът налага мярката обществено полезен труд в размер от 80 до 320 часа. Законопроектът предвижда монтирането на видеокамери, като във всеки сектор трябва да има поне една камера, а сигналът да се следи на контролни монитори. Въвежда се забрана за продажбата на напитки в твърди опаковки в деня на спортното събитие и за внасянето на взривни устройства.

Законопроектът дава право на лицата да обжалват както наказанието си, така и наложена забрана за посещение на спортни мероприятия. Промените предвиждат още ръководител на спортното мероприятие да бъде координаторът по сигурността на клуба-домакин. Той предприема нужните действия за гарантиране на сигурността и на охраната по време на събитието, а при неизпълнение на задълженията си, са предвидени финансови санкции. Въвежда се фигурата на стюарда, който проверява сигурността на обекта, документите на посетителите, и наблюдава за недопускане на инциденти по време на събитието.

На електронната поща на FanFace.bg бе изпратена дълга изповед на привърженик на Лудогорец, който открито недоволства срещу работата на органите на реда в Разград спрямо феновете на тима през последните няколко месеца. Конкретен обект на неговите нападки е началникът на отдел "Охранителна полиция" в Областната дирекция на МВР в града комисар Божидар Божков.

 

По всичко личи, че въпросният униформен е поредният самозабравил се полицейски шеф на отговорен и достатъчно висок пост в тази държава, който превишава правата си и упражнява репресия спрямо обикновените фенове на шампиона на България.

 

От FanFace.bg заставаме изцяло на страната на футболните привърженици по отношение на техния протест срещу своеволията на този комисар и призоваваме неговите началници да обърнат внимание на сигнала и скоропостижно да го уволнят. Аргументите и основанията за едно такова решение са ясни! От известно време напрежението между фенове на Лудогорец и полицията в Разград постоянно расте, като основната причина за това е именно Божидар Божков.

 

Този случай съвсем не е изолиран! За много други с големите агитки в България се знае, че над тях се упражнява подобен полицейски тормоз. На т.нар. "органи на реда" едно трябва най-после да им стане ясно -  феновете и ултрасите не са по презумпция престъпници! Затова си променете наглото и арогантно отношение спрямо всички нас! 

 

Цялата изповед на фена на Лудогорец:

 

Разградската полиция (в частност поради значителният принос на отговорното лице комисар Божков) до сега с нищо не доказаха че допринасят за реда по терена освен с некомпетентността си, което води до мнението ми като данъкоплатец и човек плащаш заплатата му, че това лице не притежава необходимите качества да заема един толкова отговорен пост.

 

На заключителната среща за шампионата между отборите на "Лудогорец" и "ЦСКА" се видя, че срещу хулиганите от "ЦСКА", че не бяха предприети адекватни действия за запазване на безопасността на посетителите на двубоя. Имаше само присъствие, което с нищо не респектира хулиганите дошли в Разград да нарушават общественият ред. Цяло щастие бе, че на стадиона присъстваха стюарди, които с превантивните си и ефективни действия осигуриха реда на стадиона ни. Единствените полицейски активни действия се сведоха до глобяване на няколко разградски фена, които са извършили ГОЛЯМОТО престъпление да запалят факли на победата след мач дал за пръв път на града ни титлата на България.

 

В същото време срещу гостуващите гамени, които УМИШЛЕНО стреляха с ракети по публиката на домакините не бяха предприети никакви ефективни мерки за задържане и последващото им наказание. Иронията, че тези, за които се плаща за осигуряване на обществения ред и са официални лица не успяха да свършат своята полагана по закон работа, а с това се справиха частни охранители. Изводите, които нормален човек би си направил, е че разградската полиция оглавявана от това лице или е некомпетентна, или мързелива, или неспособна да се справи с организацията на подобни мероприятия, или всичко това наведнъж. В същото време бе съсредоточен огромен полицейски ресурс, за който плащаме всички ние. Примерите за това не са един или два.

 

На следващата среща с "Бистрица" бе забранявано да се внасят ВСЯКАКВИ знамена, включително и българското национално знаме, което пряко противоречи на Конституцията на република България, като дори заплашиха с глоба всеки български гражданин, който упражни правото си да носи български флаг на организирано спортно мероприятие на територията на страната.

 

В същото време срещу единственият посетител на мача нарушил тази противоконституционна заповед и развял знаме, при това различно от националното (транспортния министър) не бяха предприети процесуални действия, с което се показва, че за разградската полиция, освен че погазва конституционните норми на писаното право, погазва и още един правен принцип - този на равнопоставеноста и еднаквото правоприлагане на всички правни норми към всички граждани на страната.

 

Последната изцепка на разградската полиция в частност на комисар Божков бе да ограничава придвижването на феновете посетили мача на финала на Суперкупата на България. В колона, организирана от Фен клуба на Лудогорец и с любезното финансово съдействие на Община Разград, те си позволиха да ограничават редица права на българските граждани посетили това спортно мероприятие.

 

Първо комисар Божков лично забрани на шофьора на първия автобус да го изпреварва под заплахата, че ще му отнеме шофьорската книжка, което е превишаване на права.

 

Второ - патрулната кола водена лично от въпросното лице поддържаше постоянна скорост от не повече от 50-60 километра в час и то и в участъците, където пътните знаци и обстановка позволяваха развиване на по-висока скорост, с което създаваше предпоставки за затрудняване на пътното движение.

 

Трето - забраняваше се спирането на автобусите за кратка отмора на пътниците без разрешение на полицията, като такива бяха направени общо 3 пъти за пътуването в двете посоки, което благодарение на навигационния гений на патрулната кола (за което ще стане въпрос по нататък) бе сведено до общо време 8 часа, при нормални 6 часа за пътуване по това направление. С тия действия при липсващ кетъринг на стадиона в Бургас доведе до това повече от 200 пътници, между които деца и жени да не могат да си купят бутилка минерална вода и по някаква закуска повече от 10 часа в ден официално обявен с "код жълто" поради високите температури, с което се създадоха предпоставки за заплаха на здравето на пътуващите фенове.

 

Четвърто - благодарение на навигационния "гений" на патрулния автомобил (объркал се и отклонил се от пътя и то на връщане, което предполагаше поне скорошен спомен за маршрутният път) бе зададено чрез радиостанциите на полицаите, намиращи се във всеки един от автобусите да накарат шофьорите да забавят и да карат с 30 км. в час, за да може да ни застигне объркалия се полицейски автомобил. Това, освен че допълнително забави и без това дългото пътуване на феновете към дома, доведе до комичната ситуация всички ние, като данъкоплатци да се запитаме - така ли в реална ситуация по преследване на нарушители на закона ще реагира г-н Божков - с предварително разполагане във всеки автобус на полицай и радиостанция, по която ще заповядва на нарушителя да спре и да го изчака, че се е пообъркал по пътя?

 

За капак на всичко през целият път на връщане колоната получи разрешение да спре само веднъж, и то по "средата на нищото", където освен елементарни неща като тоалетна и заведение за закупуване, на каквато и да е вода и храна, бе извършено на место необезопасено с отбивка - на самото шосе, оставяйки дамите и децата пред избора за извършването на естествените си нужди в компанията на 150 мъже или да рискуват с нездравословно стискане, освен угрозата да бъдат стъпкани от преминаващо МПС.

 

Отделно от това на неосветеното и необезопасено място двама мои познати стъпиха и паднаха в прикрита с трева и неосветена канавка, където само по чудо се разминаха с някоя контузия. Върха на наглостта бе заповедта дадена само 5 минути след единственото спиране по обратният път и чута лично от мен по радиостанцията на полицая в нашия автобус: "Всички автобуси да бъдат натоварени след 3 секунди". Явно к-р Божков бърка почитателите на разградският тим с престъпници-арестанти, които се придвижват под стража. За цялото мероприятие отново бе ангажиран голям полицейски ресурс, който под некомпетентното му ръководство не улесни, напротив - затормози провеждането на това мероприятие.

 

И като в заключение мога да кажа, че всички тези мерки са прилагани към нас - почитателите на "Лудогорец", за които всички знаят, че никога не сме били предпоставка за възникване на безредици или нарушаване на общественият ред - напротив - на всеки стадион на който сме били - местната полиция или частната охрана ни е стискала ръката за довиждане с пожелание всички гостуващи фенове да са примерни като нас.

 

Изводите са следните:

 

Комисар Божков не познава основни права и задължения на Българските граждани, които освен че не защитава и изисква спазванията им от останалите граждани самият той системно ги нарушава.

 

Комисар Божков освен официално извинение към феновете на разградският тим да преосмисли своето поведение, и системното му погазване на закона.

 

Трето - честта повелява подаването на оставка пред прекият си началник, който да прецени ситуацията и според нея да прецени дали да я приеме или не.За нас - почитателите на "Лудогорец" и съвестни данъкоплатци това лице е загубило своя кредит на доверие!

Фенове във видимо нетрезво състояние или такива, употребили упойващи вещества, няма да бъдат допускани в рейсовете, които утре потеглят от Разград към Бургас за мача за Суперкупата на България между Лудогорец и Локомотив Пловдив, съобщиха от полицията в Разград.

 

Забраната важи и за непълнолетни без придружител, хора без документи за самоличност, както и такива, които носят хладно или огнестрелно оръжие, чадъри или други предмети, създаващи предпоставки за нараняване.

 

Колоната рейсове тръгва в 15:00 часа от паркинга на Средношколското общежитие. Полицейски автомобили ще съпровождат автобусите до Бургас и обратно. От дирекцията на МВР призовават и разградчани, които пътуват с коли, да се присъединят към колоната с цел безпроблемно придвижване до стадион "Лазур".

Футболният туризъм е тръпка, която колкото и да се описва, до зрителя/читателя/слушателя едва ли може да достигне всичко, което си преживял, колкото и да се стараеш да го направиш съпричастен. Друго си е да усетиш, да съпреживееш, да ти настръхне кожата, ако трябва дори да ти се разтреперят мартинките, но да си там. Както се казва, има неща, които не се купуват с пари, нито с време. Едно от тях бяха тези 36 часа, за които Левски трябва да получи своите благодарности, а някои привърженици на сините да получат своите кавички. Вече стана дума за събитията съпътстващи мачовете на сините със Сараево от Лига Европа. В този уж чисто спортен сблъсък бяха примесени история, войни, кръв, вероизповедание, отмъщение и какво ли още не. Но всичко по реда си.

 

Представете си, че сме били под турско робство не до 1878 година, а съвсем доскоро, да речем допреди десетина години. И отивате някъде на футболен мач в чужбина, където в противниковия сектор издигат плакат, с който ви бъзикат точно за това как еди кой си паша и не знам си кой си ефенди са клали народа ни като животни. И след една седмица същата тази публика трябва да гостува в София. Как ще посрещнете същите тези "майтапчии"?Ето това накратко бе предисторията преди мача реванш между Сараево и Левски в столицата на Босна и Херцеговина. Дни преди тръгването тези, които се стягахме за път, бяхме сравнени с обикновени луди, тъй като напрежението наистина бе ескалирало до размери извън заяждания по форумите в Интернет. Щом премиерите на две страни се заемат да успокоят обстановката преди спортно мероприятие, значи става дума за нещо сериозно и притеснително. Но тъй като футболният туризъм, както вече стана дума, е необяснима и неповторима тръпка, с група колеги счетохме за ненужно да отговаряме на всеки, който малко или много се притесняваше за сигурността ни предвид на създалата се ситуацията.

 

Като един от малкото журналисти, които между двата мача бяха написала гражданската си позиция за проблема и съответно бяха награбени от водача на сините привърженици заради прекаленото раздухване на "един тапет", нямаше как да откажа планираното пътуване до Сараево с автомобил. Един нищо и никакъв си тапет бе разярил десетки хиляди хора, които още ближат рани от пресните военни събития. Представяте ли си – един тапет. Ама кой да обясни на г-н Владо Владимиров, че разликата от един тапет от "Домко" до оня тапет от сектор "Б" е като разликата от Голф 2 до Ферари Ф12 Берлинета. И едното и другото са автомобили, нали? В резултат на този тапет, не един и двама запалянковци на Левски съвсем резонно се отказаха да пътуват за реванша в Сараево. Не всеки би махнал лековато с ръка и лесно би се абстрахирал от непрекъснатите обаждания от типа на "луд ли си, къде отиваш".

 

Когато обаче си бил на взривоопасни дербита като Фенербахче – Галатасарай, ПАОК – Арис, десетина пъти Селтик – Рейнджърс, после Ливърпул – Евертън, Тотнъм – Арсенал, Челси – Тотнъм, Ман Юнайтед – Ливърпул и разни от този род, няма как да се изплашиш от Сараево – Левски и то при положение, че два дни преди мача от най-високо държавно ниво гарантираха сигурността на свободно придвижващите се запалянковци и журналисти от България. А и знаехме, че БФС е командировал в Босна Ели Ваташка, която е топ-специалист в работата със запалянковци и контакти с полиция и какви ли не още институции навсякъде по света. Пък и все пак живеем в 21 век и дето се вика егати и развития свят, щом в цивилизована Европа може някой да не иска да отиде на мач заради "един тапет".

 

Скачаме направо в дълбокото. 26 юли, 2012 година, четвъртък следобед. С колеги сме на границата между Сърбия и Босна в часа, уречен от ръководството на Левски за сбор на всички, които се придвижват със собствен превоз. Ситуацията е меко казано необикновена. Границата и митницата са няколко бараки, бариерите са дървени и се вдигат и спускат на ръка, прашно е, горещо е, а наоколо се извършват смущаващи действия. Тежко въоръжени здравеняци от не знам си кое подразделение на босненската полиция, които са командировани на границата, явно имат за цел да намерят точно определена игла и я търсят в пет автобуса и още толкова български автомобила. Ние се легитимираме като журналисти и нашата кола не я пипат, но всичко останало е изтарашено точно като все едно търсят игла, в която има микрочип или с рецептата на "Кока-Кола" или с парола за съществуването на вечен световен мир – сами си представете за какво претърсване и обиски става въпрос. Дори се преглеждаха надписите на знамената и шаловете, а един запалянко на Левски не бе допуснат да продължи с другите, защото има присъда да не посещава футболни мачове за някакъв период от време. Тоест, полицията на Босна бе подготвена отлично за гостуването на сините. Там имаше и двама български цивилни полицаи, които оказваха съдействие на колегите си от Сараево.

 

По-късно обаче се оказа, че този тараш на границата е правен през пръсти. Това, което се случи от момента, в който казаха, че колоната от български МПС-та трябва да потегля от границата към вътрешността на страната бе като във филмови снимки. В един момент наистина бяхме забравили, че отиваме на футболен мач и чакахме следващите наставления на режисьора, който имаше гениални хрумвания как по-нататък да се развият действията, макар и някои части от сюжета да не бяха съгласувани със сценариста. Важното бе да има драматични обрати, които да се харесат на зрителя. На границата ни обясниха, че от този момент нататък цялата колона ще е капсулована.Предстоеше ни няколко пъти да настръхваме, дъхът ни да спира, да цъкаме с език, да караме колата точно като във филм, да ни аплодират като руски войници на 9 септември, да ни съпровождат все едно Обама, Путин, папата и Младен Михалев – Маджо пътуват заедно в един автомобил, да повишаваме тон на хора от спецчастите и всичко това преди изобщо да сме се появили на стадиона. Тъкмо бяхме забравили, че все пак отиваме на футболен мач.В един момент си мислехме, че трябва да сме големи късметлии, ако някак си успеем да се измъкнем от Сараево и да си тръгнем назад.

 

На границата между футбола и киното

 

В страните от бивша Югославия явно не обичат да информират използващите републиканската пътна мрежа, цяло чудо е, ако някъде има табела с оставащите до следващата дестинация километри. В Сърбия и Босна 8 от 10 автомобила са "Голф 2", рай за истинския перничанин. Тръгваме за Сараево като част от капсулованата колона български МПС-та, а отпред, отзад и по средата има джипки с местни полицаи. И това е в сръбската част на Босна, където изобщо не им пука за мюсюлманите. Знаем, че отиваме в Сараево, обаче нито сме наясно на какво разстояние отстои градът от нас, нито какъв е пътят, нито маршрутът. Движим се с всички. По едно време колоната спира за почивка. Там отново всички са подложени на щателен обиск, защото полицаите не могат да дебнат всеки от 300-те човека дали не е взел от горичката камъни или пък предния ден български ятаци не са оставили хладно оръжие между дърветата на уреченото място. Така че преди връщането по автобусите и колите отново всички са пребъркани. Междувременно тече кратък инструктаж, от който научаваме, че феновете на Сараево, меко казано, са настроени крайно омразно срещу левскарите поради случките от София и всички трябва да бъдем изключително внимателни.

 

Километрите се изнизват един след друг, времето си минава, а табела "Сараево" направо, наляво или надясно липсва, да не говорим за оставащи километри. Чак когато вече ни беше писнало от този автопреход, на едно Т-образно кръстовище видяхме изписано името на търсения от нас град и посока надясно. За учудване на всички обаче първата патрулка хвана наляво и всички я последваха. Цялата колона бе подложена на тест за издръжливост, поемайки по безкрайни баири, хълмове и сокаци, чак свят да ти се завие. И всичко това в продължение на много време, без изобщо никой да знае къде отива, след колко време ще се появи признак на цивилизация и дали изобщо ще се ходи на мач. Минава час, после още половин, след което групата отново спира за почивка. Ченгетата обясняват, че в момента се движим по резервен маршрут, тоест изпълняваме План Б, защото разузнаването им донесло, че по първия път са ни приготвили засада на един завой, състояща се от 40 души фенове на Сараево, оборудвани с камъни и други тежки и евтини предмети. Босненските полицаи явно очакваха да ги аплодираме за проявената гъвкавост, но никой не им обърна внимание. Значи всичко, което бе досега уточнено, пропада. А трябваше да оставим колите си извън града, да се качим да автобуси с босненска регистрация, наети от ФК Левски, и така да ни стоварят на стадиона. При План Б това отпадаше и ние не бяхме наясно нито къде ще паркираме, нито нищо. След като автобусите и колите вече са спрели да пушат от баирите, отново потегляме към Сараево, феновете отново са обискирани да не би да качат нещо в рейсовете, обстановката вече е повече от изнервяща и продължаваме нататък.

 

Минавайки през някакви селца, вече се чувстваме специални. Хората се струпват по тротоарите, все едно сме от Тур дьо Франс, и ни аплодират, показвайки конфигурация от палец, показалец и среден пръст разтворени, а другите два - свити. Трите пръста означават "Нож, жица, Сребреница". Това е, защото в този град армиите на Ратко Младич и Аркан са клали мюсюлманите с ножове и са ги душили с бодлива тел. Нещо като девиз.

 

Пътуваме си, а Сараево го няма. Времето отново си минава неумолимо, а ние въпреки всичко сме тръгнали на мач. Завой след завой, наоколо гори и никакви признаци, нищо не подсказва, че наблизо има столица на държава, в която има построен стадион, който е нашата цел. След n-тия завой и почти автоматизираните шофьорски действия на една височина виждаме залеза на слънцето, а под него нещо сиво, личи си, че е град, но все едно, че е посипан с пепел и там няма живи хора. Картинката е повече от отблъскваща, сещаме се, че сме 2012 година и въпреки че до декември има време, гледката ни доближава до края на света.

 

Започва спускане и влизане в първия квартал на Сараево, където отново ни аплодират като герои, все едно сме дошли да ги освобождаваме от другата, мюсюлманската част на града. Покрай едно кафене в близост до пътя са седнали много хора и ни махат, а ние очакваме всеки момент да видим и мексиканска вълна. Коментираме явно неизлечимата омраза и се чудим как може в 21-ви век да има подобно съжителство в едно населено място без прегради.

 

С навлизането в града вече патрулките около нашите 5 автобуса и 5 коли стават все повече и повече, което ни намирисва, че вече навлизаме в "лошата" част на Сараево. Вече ни е ясно, че сме изпързаляни с информацията. Няма никакъв План Б. Ние сме част от План А, само че двучасовият преход обратно на правилната посока след онова Т-образно кръстовище е бил замислен за убиване на времето. Тоест идеята на ченгетата е българската група да се появи в града, след като вече стадион "Кошево" е пълен и навън няма да има фенове на Сараево. Което респективно значи, че враждуващите фенове няма да имат никаква близост преди мача.

 

Изведнъж се озоваваме на един хълм в града, където май вече ще паркираме. Нищо такова. Спираме, но за да бъдем обискирани. Нашата кола явно бе имунизирана заради това, че сме журналисти, но все пак полицаите хвърлиха по едно око и записаха данните от личните ни карти. Автобусите и останалите коли обаче пак бяха обърнати с хастара наопаки. Мачът трябва да започне след 15-20 минути, а ние сме на някаква височина и ни тарашат за кой ли път, сякаш това е хоби на босненските спецчасти. Как не им писна цял следобед да ти претърсват?! Някъде в този момент всички избухват от нищото, но се оказа, че не е нищо, а ЦСКА пуска гол от Мура.

 

Изведнъж командата е да палим, което означава, че не е имало никакъв нает рейс, който да ни поеме извън града. Все едно идваме от Пловдив и преди да влезем в София, поемаме наляво, качват ни лека-полека на Боровец, после от другата страна на планината по завоите ни свалят към София откъм Драгалевци само и само да минат два часа. А ние през цялото време изобщо не знаем къде сме и колко още ще ни въртят.

 

Май тръгваме към стадиона. Тук вече сме във финалните сцени на филма. Около 30 (трийсет) полицейски джипки с решетки на стъклата правят ескорт на 5 автобуса и 5 коли с българи. Цялата колона минава явно през опасната част на града, защото по пътя ченгетата по тротоарите бяха наредени през 2 метра, на всяко кръстовище имаше по още 3-4 патрулки с включени светлини, светофарите бяха изключени, за да минем ние, а джипките шареха с какви ли не светлини. Вероятно отдалеч цялото това нещо е приличало на бързо движеща се дискотека. Нямаш право да караш по-бавно или по-бързо, виждаме само две бронирани джипки пред колата, две зад колата и по една встрани. Все едно до мен стои Обама, а отзад са Путин и папата. Гангстерите в зората на демокрацията у нас могат да си мечтаят да бъдат така охранявани. 

 

Изведнъж се оказваме до стадиона, има минута до първия съдийски сигнал. Адреналинът е на световно ниво. Никой не коментира преживяното, защото се оказва, че трябва един по един всичките 300 човека отново да бъдат обискирани, преди да влязат на стадиона. И всеки трябва да е в МПС-тата, докато дойде неговият ред. Някои едва сега научават, че ЦСКА е отпаднал, но видимо на много хора май много не им е до футбол след преживяното, а и не е ясно кога и как ще влязат на стадиона. Полицаите казват, че няма да пуснат нито едно знаме вътре, нито пък транспарант, ако ще на него да пише "Искаме повече сол на слънчогледовите семки". Което е прецедент за сините фенове, тъй като за някои от тях е по-важно знамето на еди коя си фракция е да е опънато на стадиона, отколкото всичко друго на света. Запалянковците излъчват хора, които няма да влизат вътре на трибуните, а ще остават отвън да пазят свещените знамена.

 

Чува се рев като след гол и виждаме на таблото единица над Сараево и нула над Левски. След минутки същия рев и единицата е заменена с двойка. При което започваме плахо да търсим обяснение защо е всичко това пребъркване за пореден път, а ние все пак сме служебни лица, с журналистически акредитации. Постепенно дори повишаваме тон в лицата на някакви барети, които са готови да ни разкъсат с поглед. През цялото време обаче те изпълняват заповеди и няма да тръгнат да ни се обясняват, като в интерес на истината нито си превишават правомощията, нито обиждат. По радиостанциите викат човек отвътре, който ни поема и ни вкарва в празния сектор А на стадиона над официалната ложа. Едва на полувремето осъзнахме, че все пак сме на футболен мач.

 

След края на пресконференциите и другите задължения ни откараха до колата, която бе останала единствена на паркинга, но бе зорко охранявана от ченгета, докато не си я вземем. Филмът завърши, след като две патрулки ни ескортираха до българското посолство, оттам наш човек ни изкара на достатъчно разстояние извън града и вече можехме да се усмихнем. В крайна сметка този урок по история ни накара да осъзнаем предимството да живеем в демократичен строй, защото това понятие в Босна явно не съществува. Ние нито бяхме виновни за събитията в Сребреница през 1995 година, нито бяхме издигнали плаката в сектор Б на "Герена". Обаче бяхме там, на мач. Футболът за някои от нас далеч не е само титли, медали и купи. Има неща, които не се купуват с пари и не се измерват с цифри, но е хубаво да бъдат споделени. В 21-ви век, точно по време на олимпийските игри, които се свързват с мир, се оказа, че спортът може и да разделя. Един ден ще оценим, че въпреки всичко България е едно спокойно място за живеене. Има хора, които може би никога няма да разберат това, а те не са избирали мястото, където да се родят. Ако не беше магията футбол, ние може би нямаше да влезем никога в подобен филм.

 

Завършвам с цитат от Елена Ваташка, която в качеството си на координатор преживя всичко това и помогна всички да си тръгнат от Босна живи и здрави: "За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се уплашиха от заплахите за кръв и отмъщение само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща, за които си струва да се биеш и да умреш: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята родина"."

 

Желю Станков, "Тема Спорт"

Ожесточени сблъсъци между привърженици на Панатинайкос и полицията, които може би нямат аналог в исторически план, станаха причина първо за забавянето на началото на второто полувреме, а впоследствие и за прекратяването на супердербито на Гърция с Олимпиакос.

Силите на реда се опитали да влязат сред най-запалените фенове на почивката на мача. От своя страна ултрасите на ПАО започнали да хвърлят факли, седалки и метални заграждения. Полицаите пък прибегнали до употребата на газ, а освен това задържали близо 60 буйстващи. Ексцесиите доведоха до 45-минутно забавяне на втората част.

Тя в крайна сметка стартира, а Олимпиакос, който като символичен гост нямаше фенове на стадиона, поведе в резултата. Минути преди края от Gate 13 полетяха множество факли и бомби към терена, което принуди главния съдия да прекрати срещата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЦСКА Москва спечели с 2:1 столичното дерби срещу един от най-големите си съперници в Русия - Спартак. Това бе пети кръг от новосформираните плейофи в руската висша лига, но победата бе едва първа за армейците, които бяха символични гости.

 

Близо 20 000 подкрепяха ЦСКА на изпълнения с общо 70 хиляди зрители легендарен стадион "Лужники" в Москва.  Цяла футболна Русия очакваше двата най-големи съперника да сътворят поредния вълнуващ мач помежду си. Феновете на двата отбора също бяха на ниво и направиха чудесна хореография преди началото на двубоя.

 

Говорител на милицията съобщи пред РИА Новости, че са арестувани 80 човека, а също така и че органите на реда са предотвратили сблъсъци между футболни запалянковци в метрото.

 

От пресслужбата отрекоха информацията на някои медии, че са използвани сълзотворен газ и гумени куршуми срещу феновете в метрото.

 

"Тези данни не отговарят на действителността" - заяви говорителят. Арестите на фенове са за пиене на алкохол на стадион "Лужники", използването на фойерверки,  нарушаване на обществения ред. На задържаните ще бъдат издадени административни доклади за нарушения".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Серия от полицейски грешки, а не феновете на "Ливърпул" са виновни за една от най-големите трагедии във футбола.

Двадесет и три години след инцидента на стадион "Хилзбъро" в Шефилд преди полуфинала за ФА къп между "Ливърпул" и "Нотингам форест" независима комисия за излезе с доклад за причините за смъртта на 96 души.

Основното заключение в доклада е, че трагедията е настъпила в резултат на "срив на полицейския контрол", както и още няколко "грешки" по отношения на организацията и гарантирането на сигурността за зрителите.

В продължение на две години комисията е проучила около 450 хиляди документа, а заключението е, че става въпрос за "очевиден организационен срив". Полицията на Южен Йоркшир и спешните медицински екипи са се опитали да прикрият невъзможността си да се справят със ситуацията. За първи път се повдига въпросът, че спешната помощ също е сред виновниците.

Заключенията на т.нар. доклад "Тейлър" показват, че феновете на "Ливърпул" "нито са причинили, нито са имали вина за смъртните случаи".

 

В същото време високопоставени полицейски фигури и депутатът Ървин Патник са подхранвали медиите с лъжливи информации, които доведоха до известното заглавие на първа страница на вестник "Сън" "Истината". Заради него дълго време вестникът беше бойкотиран в Ливърпул.

"Полицейската федерация, подкрепяна неформално от шефа на полицията в Южен Йоркшир, са развивали версията за събитията на базата на полицейските обвинения за пиянски изстъпления, фенове без билети и хулиганство. Тези версии стигат до медиите и парламента", се казва в доклада на комисията.

"От документите, телевизионните записи и записите на охранителните камери не се получиха потвърждения за тези обвинения. Имало е само няколко изолирани случая на агресивно поведение или обиди, които са довели до разочарование и безнадеждност. Повечето фенове на терена са се опитвали да помогнат и да евакуират ранените и починалите", допълва комисията.

На 15 април 1989 г. 96 мъже, жени и деца загинаха на подстъпите и трибуните на стадиона. Трагедията е най-голямата в историята на британския футбол, а по-късно тя доведе до редица изисквания към стадионите, включително и премахването на оградите на трибуните и въвеждането на изцяло седящи места за зрителите.

През годините се прокрадваха и други несправедливи обвинения към запалянковците на "Ливърпул" - че нарочно са пристигнали късно на стадиона или че са крали вещи от мъртвите. Лично шефът на полицията е издал заповед на редовите полицаи да поддържат "желязна версия" за вината на "пияните фенове без билети", заявиха на пресконференцията представители на полицията.

 

Днес роднините на загиналите посрещнаха заключенията на доклада с овации на крака в катедралата на Ливърпул.

"Около четвърт век семействата на 96-те загинали и оцелелите от "Хилзбъро" живееха с отворена рана в очакване на отговорите на въпросите. Това беше разочароващо и болезнено изживяване, което допълваше тяхната мъка. Вместо разследване, търсенето на истината и справедливостта беше възпирано", заяви епископът на Ливърпул Джеймс Джоунс, който председателства комисията.

"Документите показват, че трагедията можеше да бъде избегната. Имало е очевидни организационни грешки, за които след това е бил направен опит да бъдат замаскирани, а вината да се прехвърли на феновете", добави той.

Според него и други членове на комисията към 3.15 часа е имало потенциална възможност да бъдат спасени 41 души, но не може да се каже колко са щели да оцелеят при адекватна намеса на медицинските екипи.

Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън се извини за "двойната несправедливост", която са изживели семействата на жертвите. "Това, което се случи в онзи ден, е грешка. От името на правителството и на цялата страна изказвам дълбокото си съжаление за тази двойна несправедливост, която беше оставена непоправена толкова дълго", заяви той.

"Днешният доклад е черно на бяло. Феновете на "Ливърпул" не са виновни за трагедията", добави той.

 

 

Източник: "Дневник"

Ще има рестрикции и затягане на дисциплината на стадион "Лудогорец Арена", обяви днес шефът на Областната дирекция на МВР-Разград комисар Ивайло Йовчев пред "Дарик". По думите му разградската публика е от най-миролюбивите в страната, но агитката вече "прихващала вредни неща от големите агитки".

Както и в първия сезон на Лудогорец в елита, преди всеки мач ще обявяваме къде може да се внасят знамена и хореография - каза Йовчев.

Той обясни като недоразумение факта, че на последния мач на "Арена"-та - с отбора на премиера Бойко Борисов - не бе допуснато внасянето на знамената на местните фенове. За този скандален случай от FanFace.bg писахме подробно (Припомнете си как писаха актове на фенове на Лудогорец с български трибагреници ТУК и ТУК!)

По думите му забраната се отнасяла само за флаговете с надпис "ACAB" - "всички ченгета са копелета". Тези знамена са забранени и от УЕФА - допълни комисарят. Единственото знаме на стадиона бе в подкрепа на Витоша (Бистрица) и го вееше транспортният министър Ивайло Московски.

Според полицейския шеф разградската полиция се е справила с едно от предизвикателствата пред нея в последните месеци - охраната на реда на стадиона.

Нарушения имало в началото на сезона, когато хората още не знаели добре правилата и се стигна до куриозната глоба от 500 лв. заради хвърлено пакетче семки и след това едва на мача с ЦСКА. През целия сезон осъдените за футболно хулиганство били 8, за мача с вицешампиона вече са 3, а има и все още неидентифицирани нарушители.

За новия сезон клубът ще постави допълнително камери, ще бъде укрепена допълнително и клетката за феновете на гостуващите отбори - съобщи още Йовчев.

"Още не знаем колко ще са феновете на Динамо (Загреб), а планираме охраната на база на тези данни. Ако разберем, че напрежението ще е по-голямо, ще търсим съдействие от колегите от съседни полицейски дирекции", допълни комисар Йовчев.

След първата част от интервюто с фена на Локомотив (Горна Оряховица) Тоширо, която предизвика огромен брой коментари и прочити, дойде ред да публикуваме и втората. Продължаваме оттам, където спряхме предния път.

 

- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои други, освен с тази на Етър, сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?

 

- Тук започва да става горещо! Отварям бира и продължаваме! Виждам, че интервюто с мен придобива внушителни размери! Не знам дали има някакви ограничения в това отношение и дали отговорите да бъдат кратки и точни или дълги и изчерпателни, но определено има много въпроси като този, провокиращи втория вариант отговори. Попаднахте на човек, който обича доста да разказва, още повече че съм бил пряк свидетел на повечето от нещата и мога да дам необходимите отговори и вече съм го направил (макар и несистематизирано като тук) в своите писмени разкази, които планувам да реализирам във вид на книга в стила "хулилит", която да бъде издадена в английски и български езиков вариант, но най-вероятно първо тук в Англия където живея! Надявам се да нямате нищо против скритата реклама, която току-що направих от трибуната на вашия уебсайт, но вие сте първите, пред които обявявам това публично и бих бил безкрайно благодарен, ако позволите и публикувате цялото ни интервю, като по този начин помагате за популяризирането и реализирането на проекта. Благодаря Ви предварително! (FanFace.bg: Дадено, но само ако живот и здраве след време получим минимум едно копие от нея ;)) Позволих си да прочета интервюто ви с представителя на хората отвъд баира и виждам, че въпроса "Как е възникнала враждата ни?" остава с висящ отговор и леки догадки! Позволявам си да задоволя и подхраня любопитството на публиката тук, като цитирам цял пасаж от главата "7 Мили" (всъщност са километри, но е за благозвучност) от книгата която се надявам съвсем скоро да стане реалност:

 

Връщам се назад в годините на hard rock и heavy метъл музиката. Дълги коси кубинки, нашивки, тесни дънки. По цял ден музика, пиене, жени и разврат! Въобще страшна картинка! Мисля, че това е същият феномен, като тук в Англия, когато в "екстази" периода, най-лудите английските хулигани заменят трибуните с музикалните клубове при това за доста дълъг период от време.

 

"Правете любов, а не война" - това важеше и между "лилави" и "черно-бели"!

 

Тогава Г.О. Бойс ходеха често с "лилави" момичета, малко по-рядко беше обратното, но цареше мир!? Като изключим някои пиянски, свади всичко между двата лагера минаваше с леки инциденти няколко юмрука от едната и от другата страна. Да не говорим за по хипарските години, когато старите Г.О. Бойс бяха приятели с болярите!

 

Организираха се съвместни посещения по плажовете на Черно море, въобще период на абсолютен мир между двата града. Може би 7-те километра живописна природа деляща двете места предразполагаше за такива срещи! Местността се казва "Арбанаси" и се намира точно между градовете, което практически я прави ничия земя още повече, че географски тя е възвишението, което ги дели. Повярвайте ми това е едно от най красивите и пленяващи места в страната.

 

Именно там се намираше парти къщата на Адриан, един от най добрите ми приятели. Самата постройка беше в стил замък и беше доста голяма и просторна.

 

 

Вътре съм виждал 40 Г.О. Бойс заедно с 30 "боляри"

 

и като прибавим още 20 от съседни райони като Габрово и Ловеч се получаваше един микс от хора на едно място, в което ако избухнеше разправа дори Стивън Кинг нямаше да може да опише събитията в своите разкази! В днешни дни това би било немислимо, невъзможно, нещо граничещо с безумие, събитие с пагубни последици за хората и от разрушителен характер за самото място. Не, че "замъкът на Адриан" не беше разрушен с времето от постоянните партита и лошата поддръжка.

 

Смея да твърдя, че може би от годините, в които нашите бащи са гонили техните до въпросното възвишение, където преди време болярите дръзват да напишат на самия път "смърт на горнооряховските печенеги" до ден днешен всичко е минавало без сериозни инциденти. Самият факт, че двата града са толкова близо и това, че Търново е старата столица на България малко или много винаги ни е карало да се чувстваме като хора населяващи един от кварталите на техния град. Знаете как големите градове претопяват всичко около себе си, изсмукват и извличат всички необходими им ресурси от околните населени места.

 

Преди време е имало дори проект, целящ събирането на три града - техният, нашият и още един най-малкия от трите!

 

Благодаря на бога, че това не се е случило!

 

Само като си помисля, че сега щяха да ме наричат "боляр" и вместо черно-бяла фланелка щях да нося лилава, ме кара да се отвращавам.

 

Радвам се, че моето родно място е оцеляло и се е съхранило, запазило е своята идентичност, защото смятам, че притежаваме необходимото да бъдем независими.добрата инфраструктура и индустрия на града ни със сигурност е била апетитна хапка за културно-историческата стара столица. Въобще не знам как сме успели да оцелеем и да се запазим!

 

Всичко това се отнася с пълна сила и за футбола в двата града. Те бяха по-големият отбор като успехи и доста често прибягваха до услугите на наши футболисти, за да се поддържат на високо ниво. Ние винаги оставахме в сянка и всичко, което успеехме да създадем отиваше при тях. Това разбира се е съвсем нормално така става навсякъде. Виждаме какво става днес, когато големите пари превзеха футбола и малките отбори биват ограбвани постоянно!

 

Според мен обаче всичко това има обратен знак при феновете, тези които подкрепят по-слабия, се каляват, свикват с несгодата стават корави и всеотдайни вярват в това, което следват, силно обичат и мразят. А тези, които се радват на много успехи, се разглезват стават претенциозни, разединяват се, започват да искат все повече и повече и когато не го получат псуват по своите! Мисля, че и в нашия случай се получи така - обичта ставаше все по силна а омразата към тях все по-яростна и неконтролируема.

 

Знам много за омразата между феновете по цял свят имам и доста близки наблюдения, но ви уверявам в момента

 

между нас тя e толкова голяма, че ако сме на едно място с тях, можете да срежете въздуха с нож!

 

В следващите редове ще се опитам да ви потопя в нашето море от омраза!

 

 

"Болярите", както обичат да се наричат, са доста надменни чисто човешки. С огромно самочувствие, като бивши столичани те се смятат за наследници на великите български царе. Градът им е построен предимно на възвишения и скали просто такова му географското положение. Има много паметници на културата голяма крепост останала от миналото, университет, който дава на града стотици студенти всяка година и може би това го прави привлекателен за хората.

 

Ние също обичахме да ходим там, да кръстосваме улиците, да пием в пъбовете, да сваляме студентките, но винаги с надеждата, че ще докопаме техните фенове и ще си уредим сметките. Г.О. Бойс обожаваха да са в сърцето на врага, да пеят своите песни дълбоко във вражеската територия.

 

Спомням си, че веднъж се бяхме събрали сериозна фирма пред "Текила бар". Самият пъб, както повечето постройки в града има огромна тераса с прекрасен панорамен изглед, която ни даваше възможност да гледаме от високо а гласовете ни ехтяха силно и огласяха поне половината град. След обилно количество алкохол тръгнахме на парад из целия град, търсейки провокация с местните, но както обикновено завършихме в полицейското им управление. После получихме писма с глоби за нарушаване на обществения ред.

 

В други случаи, които си спомням ходехме в клуб "Спайдър"който беше един от най посещаваните в града там обикновено завършвахме в бой с охраната а след това с безкрайни разправии с шофьорите на таксита, които обикновено не искаха да ни закарат до вкъщи.

 

Всичките тези случаи бяха в дни без дерби мачове между двата отбора, просто през уикендите ние се забавлявахме за тяхна сметка, и то на техен терен без нито един път да срещнем каквато и да било съпротива, те никога не се показваха и то в собствения си град!?

 

Ако техните предци, същинските боляри, са защитавали по същия начин града си от нашественици, то тогава от въпросната величествена крепост, наречена "Царевец", не е имало никаква нужда.

 

Просто пускаш врага, скриваш се и го оставяш да вилнее! Какво остава да говорим за дните, в които имаше дерби!? Аз ще ви разкажа за няколко от тях. Връщам лентата назад, за да видите откъде тръгва омразата между феновете на двата отбора.

 

Всичко започна дълбоко в тяхната територия при една от най-унизителните загуби, които те ни нанесоха. Повече от по-големите си тръгнаха няколко минути преди края на мача, разочаровани от резултата, чието цифрово изражение беше 5:2 и използваха своите лични автомобили за краткото разстояние между двата града. След мача всички останали решихме да хванем автобус от съдебната палата на центъра на Старата столица. Възрастта ни варираше между 20-25 години, като не мога да отрека, че присъстваха всички, които впоследствие се превърнаха в основни фигури и гръбнак на фирмата. Спомням си, че преминахме като на парад през половината град от стадиона до палатата, и освен обичайните подвиквания относно резултата, нищо особено не се случи. Разбира се, както винаги ние имахме едно наум, че нещо може да се стане и те да се появят отнякъде, бяхме нащрек, знаейки на какво са способни те, особено на собствена земя. Вървяхме както винаги в ядро, но вече съвсем нормално мислехме да си изкараме яда от претърпяната загуба върху някоя бутилка алкохол. Стигнахме до спирката пред съда, решили че нищо повече няма да се случи в този и без това гаден за нас ден, и зачакахме мълчаливо автобуса.

 

Следващият миг щеше да отвори нова страница във враждебните ни отношения, като след него осъзнахме, че трябва да бъдем абсолютно безмилостни към тях при всеки удобен случай и го решихме.

 

Този миг настъпи и аз извъртях глава наляво и видях може би най-грозното човешко същество (имам предвид в лице)! Коса с цвят на слама, очи силно, ярко, светлосини, чак бели! За миг си помислих, че те са две чисто бели очни ябълки, при това изпъкнали и готови да изскочат! И без това супер грозното му лице беше изкривено от злоба! Много добре знаех кой е този грозник и какво ще последва. Интересното в случая беше, че предната година същият боклук се завъртя за момент на същото място, но явно осъзна, че не е дошъл моментът за атака, защото ние бяхме недосегаеми в този ден с всички по-големи момчета в състава. В далечината зад него видях и неговите хора. Определено ни бяха намерили неподготвени, съдейки по бройката и възрастта на хората, идващи отзад. Използвах следващите няколко секунди, за да преценя ситуацията, но не успях, защото погледите ни се срещнаха и от този момент нататък бяхме като хипнотизирани да застанем един срещу друг! Размишлявайки след случката, установих че той премина през 4-5 от нашите, за да стигне до мен, защото атаката им беше странична, а аз бях в средата. "Айде ве, копеленце", излезе от изкривената му уста, при което той посегна и хвана черно-белия ми шал, опитвайки се да го дръпне и да ме ритне в ташаците едновременно! Последва моментална реакция от моя страна и след няколко разменени удара грозника се озова на земята, а аз го ритах с всичка сила в ребрата! Усетих как наоколо завря и закипя, явно и приятелите му се бяха включили.

 

 

Видях как един от тях извади нож и тръгна срещу мен, за да спаси изрода.

 

В такъв един момент всичко спира за секунда, която е равна почти на час! Всеки се съсредоточава в острието и как то да бъде далеч от неговото тяло и тези на приятелите му. Именно тази секунда използва урода да стане от земята и да се измъкне, побягвайки в една странична уличка. Моето внимание бе изцяло ангажирано от човека с ножа и инстинктивно мислех как да го обезвредя. Изведнъж сякаш като от небето видях нечий летящ крак, който удари ножаря право в гърдите и падайки той изтърва острието, като, забележете, то беше прибрано от един от нашите и повече не бе използвано в боя! Обърнах се назад и видях моя приятел Мартин, той е доста висок и продължаваше да раздава шутове, които бяха негова запазена марка. Негов беше ритникът в гърдите и може би с него

 

той ми спаси живота!

 

Сега разбирах защо му викахме коня. Не бях си задавал досега този въпрос, но явно високият му ръст и здравите мощни крака са му заслужили това прозвище. Представяте ли човек с такъв прякор да ви ритне!? Връщайки се обратно в битката аз веднага последвах опонента си в една задънена малка улица зад самата автобусна спирка, което беше може би най-голямата ми грешка! Добре знаех, че в такива случаи, когато се отлъчиш от ядрото, си изложен на още по-голяма опасност, но жаждата да пребия това отвратително копеле надделя и аз хукнах. Успях да го застигна и настъпих едната му обувка, при което той отново падна и аз отново го заритах яростно. Само след някакви си 3 секунди усетих как сигурно 4-5 човека връхлетяха отгоре ми и този път аз бях на земята. В този момент разбрах и колко глупаво е да носиш дълга коса, ако искаш да участваш в подобни действия! Имах чувството, че 4-5 чифта ръце са се вкопчили в косата ми и също толкова крака ме ритат, ясно можех да видя краката! Наистина се радвам, че моите момчета не ме изоставиха и дойдоха да ме издърпат. Особено Марто, който ме спаси на два пъти в този ден!

 

Благодаря, Мартине, имате Целия ми респект, момчета, знаете кои сте!

 

След като излязох отново на главната улица всичко като че ли беше приключило, а аз бях достатъчно глупав да взема и приятелката си на мача, която ме чакаше на въпросната спирка! Хванах я за ръка и пресякохме улицата, обърнах се назад, за да видя бойното поле и ги видях всички строени на бордюра, бълваха обичайните комбинации от думи и знаци. Нямах голямо желание да се върна, бях с момиче, всички се бяхме пръснали пък и ченгетата вече бяха на линия. Опипах си лицето за кръв, но учудващо нямах никаква. За сметка на това бях жестоко оскубан, косата ми направо се свличаше. Не знам изпитвали ли сте подобна болка!? Боли те просто кожата на главата! Пораженията не бяха толкова физически колкото психически.

 

Най-пострадало беше достойнството ми,

 

но след толкова много грешки като дългата коса и шала, за който да те хванат и дръпнат, момиче, чакащо ме на спирката, за което да мисля нямаше какво друго да очаквам! Това щеше да промени възгледите ми относно външния вид на футболния хулиган като цяло, и въобще обещахме си и се зарекохме занапред да бъдем много по-организирани и прецизни в това, което правим, и което щеше да ни обземе напълно. Нямах търпение да дойде ответният мач. Разигравах какви ли не варианти за отмъщение в главата си. Мислех си, че ако има начин този мач да бъде изтеглен за след няколко дни, то със сигурност

 

сред тях щеше да има убити!

 

 

Казват, че времето лекува, но с мен определено не се получи така, защото колкото повече време минаваше, толкова повече се приближавахме към момента, в който те щяха да стъпят на наша територия. Само мисълта за това ме изпълваше със злоба и ярост до краен предел! Обсъждайки вариантите за отмъщение с моите приятели се спряхме на засадата. Искахме да им нанесем колкото се може повече поражения без да използваме ножове и други оръжия - неща, които между другото ние никога не сме използвали за разлика от тях. Решихме да използваме

 

краката на стари маси и столове,

 

които са направени от дърво. Спомням си, че дори отидохме до една фабрика, където имаше много такъв стар материал за преработка, обрахме всичките крачета, някои от които бяха направени от доста масивно и тежко дърво с различни орнаменти по тях. Лично за себе си бях избрал перфектните за целта с формата на квадрат или другояче казано с 4 ръба!

 

Мисля, че за човек, натрупал толкова злоба в себе си към някого, това си беше направо смъртоносно оръжие! Представих си как масивните ръбове на крачетата трошат костите им наред, превръщайки ни в истинска мелачка за "боляри"! Това беше всичко, което аз и всички ние искахме да ги оставим да лежат безпомощно след нас! Все още бе болезнен споменът от оскубаната ми дълга коса, но аз не намирах сили да се разделя с нея, като се подстрижа. В същото време не можех да си позволя тя да бъде моето слабо място отново, затова

 

реших да си сложа женски чорап на главата като при банковите обири!

 

Много от вас сигурно вече се заливат от смях, но само ако можехте да видите наистина как изглеждахме в този ден! Всички бяхме категорични относно облеклото: никой не искаше да облече новите си модерни дрехи, само за да ги види скъсани и съдрани след това! Решихме да облечем обикновени работни дочени дрехи и естествено всички бяхме обути с обичайните за това време кубинки! Очакваният момент настъпи и ние се събрахме близо до центъра на града. Изглеждахме като обикновени работници от строежите, излезли за да обядват, затова и никой не ни обърна внимание. В ръкавите на якето на всеки обаче имаше по едно от въпросните крачета, които предварително добре подрязахме и скъсихме, за да не се показват и да не бием на очи! Когато стигнахме мястото, където планувахме да направим засадата, нахлузихме чорапите на главите и извадихме оръжието.

 

Вече приличахме на истински терористи!

 

Мисля че Фил спомена в неговите разкази за самото място, това са огромен брой стъпала, които водят от жп гарата към града и обратно. Някой дори си беше поставил за цел да уточни бройката им, която, повярвайте ми, беше от голямо значение за гостуващите фенове, които са достатъчно смели, за да поемат по този стръмен и опасен заобиколен път. Точно затова нашият град не беше мечтаната дестинация за много от тях и в много случаи те се оказваха в един безкраен лабиринт към безопасността. Поради възловата си гара и географското си централно положение в страната градът ни е основен железопътен център, разпределящ влакове както за цяла България, така и за Балканския полуостров. Всичко това го правеше лесно достъпен за всички решили да използват влака като транспортно средство. Автобусът също е решение, но рискуваш да получиш подобаващ ескорт, минавайки през центъра на града. Същото важи и ако решиш да използваш градския транспорт от гарата, така че повечето гостуващи използваха стъпалата за вход към града. Веднъж преминали това препятствие те се озоваваха на огромно отворено поле без постройки в продължение на километър, което беше

 

супер благоприятно за организирането на чисто юмручни схватки като в Русия и Полша.

 

Именно на това място стояхме, уточнявайки последните детайли около засадата, която само след минути щяхме да направим. Предварително бяхме проверили разписанието на влаковете, с които те могат да дойдат и изпратихме един от нашите да шпионира на гарата и да сигнализира, когато ги види! Получихме сигнал, че вече са пристигнали, но не са много и определено ние бяхме два пъти повече от тях. Никога не съм обичал неравностойните битки, просто наистина не е някак си честно трима да набият някой, който е сам, но след преживяното в предишното дерби място за милост нямаше. Окупирахме храстите от двете страни на стъпалата, като се разположихме по продължението им надолу, за да можем да ги затворим в кръг. След като първите от тях изкачваха последното стъпало, беше нашият ред да действаме, като затворим последните от долната страна и първите от горната. Планът ни беше изчистен до най малката подробност, всеки знаеше какво трябва да прави и всичко беше изчислено с военна прецизност.

 

 

В този ден ние наистина бяхме тръгнали на война.

 

Чувствах се като хищник, спотаил се в храстите, чакащ приближаването на своята жертва. Дишането ми беше учестено, усещах пулса със слепоочията си и всичко това бе примесено с изблици на смях от страна на всички, които се спотайвахме в храстите. Ясно чувах хихикането им идващо от всички страни, което те естествено се опитваха да приглушат, за да не бъдем чути от врага. Нямахме повече време за шеги, защото ясно виждах приближаващите врагове. Те бяха там и капанът щеше да щракне всеки момент. Чувствах се все едно съм на връх "Шипка" при освобождението,

 

излязох от прикритието си първи нададох мощен вик,

 

който повече приличаше на боен, като във филма "Смело сърце", или може би рев на звяр, чакал твърде дълго жертвата си, а е вече доста гладен. Чух рева на своите приятели, след който крачетата заблъскаха яростно по главите им! Честно казано не виждах нищо, беше ми черно пред очите и не ми пукаше, че някой може да пострада, който е изпитвал това чувство на екзалтирана ярост примесена със задоволство от отмъщението, знае за какво говоря. Просто не знаех кого да ударя пръв, а и не можех да се уредя дори и да исках. Канонадата от удари върху тях беше просто нечовешка. Спомням си, че някои от тях се опитаха да се спасят, прескачайки масивните железни парапети от двете страни на стъпалата, но нашите момчета ги спряха, като използваха същите тези парапети за опора и място, където да се покатерят и върнат "болярите" обратно в капана с шутове! Следващият опит за бягство беше обратно надолу, но именно там ние бяхме съсредоточили сили. Нашите там се справиха много добре, блокирайки пътя им и удържайки натиска им към спасението. През годините няколко пъти ми се случи да наблюдавам и участвам в сцени с подобно място на действие като тези стъпала и

 

само един път съм виждал тези, които ги изкачват, да вземат превес!

 

Това, разбира се, ще го запазя, като разказ за една друга глава от книгата, а сега се връщам на върха - крачетата не спираха да налагат. Наистина е много трудно, когато си изкачил десетки стъпала нагоре, уморен си, издебнат си от засада и си попаднал в капан, от който няма излизане, заобграден от полудели хора с маскирани лица и достатъчно злоба, за да те пребият. Последното, което чувствах към тях, беше съжаление! Чернилката не изчезваше от очите ми,

 

чух някой от нашите да вика "Спрете, ще го убиете!",

 

като че ли за секунди всичко спря и това бе моментът, в който аз можех да видя реално какво е станало. Огледах се, видях доста от тях да лежат на земята. Един беше много сериозно пострадал и дори по време на мача след това чухме, че е възможно да сме му извадили окото, което ме ужаси! Не знам дали това се нарича съдба, но същият щеше да пострада и в един друг бой между нас, за който ще ви разкаже Фил по нататък. За мен този бой приключи, още повече че след като ги огледах, не срещнах празния поглед на грозника, което означаваше, че трябва да почакам още за личното си отмъщение. Ако трябва да бъда искрен, аз знаех дори къде живее изродът, както вече знаете градовете ни са близо и не са много големи, така че аз имах откъде да получа необходимата информация за него и много пъти съм си мислел

 

да нахлуя и да го пребия, докато спи в собствената му бърлога!

 

Но не аз бях човек на принципите и исках това да стане, както си трябва. Отдръпнах се от полесражението, за да огледам за втори път нещата. Гледката беше наистина ужасяваща в очите на много от тях се четеше нещо повече от страх, а други агонизираха смачкани на земята. Виждах как най-безмилостните от нашите продължават да налагат тези от тях, които все още бяха на краката си. Изкачих няколко стъпала и излязох на поляната, седнах и си поех дълбоко въздух, карайки адреналина да освободи поне малко тялото ми. Погледнах дървените крачета в ръцете си,

 

бяха целите в кръв.

 

 

Честито, "боляри", предстои ви да станете известни, в ролята на жертви, разбира се! Този разказ е и своеобразен отговор на засегнатия от Деан уговорен бой "10 на 60" в неговото интервю, който така или иначе не се състоя и ние не сме се възползвали от това преимущество! Въпреки, че за тях девизът ни е: "Никога не ще забравим, никога не ще простим, от 5:2 и во век и веков." Сам разбираш, че нямаше да им простим, а уговорката се провали, поради простия факт че те повече от 10 човека тогава не можеха да се съберат! Извинявам се за лиричното отклонение, докъде бяхме стигнали!? А, да! Приятелски взаимоотношения с други агитки!

 

Имаме приятели от Черноморец (Бургас), Спартак (Варна) и, разбира се, Локомотив (Пловдив).

 

Със "сините" от Бургас и Варна се запознахме предимно чрез общи приятели студенти по София и т.н., докато с Локо (Пд) запознанството датира от началото на 90-те години. Първо в Горна Оряховица на мач между двата отбора няколко от нас просто отидохме на полувремето при тях след големи уговорки с полицията, за да ни пуснат до техния сектор и разбира се подвикванията: "Пуснете ги да дойдат, няма проблем" от страна на пловдивчани, които също като нас имаха явно само добри намерения. Пазя страхотни спомени от това запознанство, още тогава те показаха уважение към нас. Просто супер джентълмени и страшно земни като хора, а като фенове нали знаеш: Това което се вижда, не се сочи! Последва среща на Градския стадион в Пловдив, за която вече разказах по-горе на мача ни с Спартак, и накрая узаконяването на алианса отново в Града под тепетата на мача ни с Марица. Сам виждаш, че имаше интерес и от тяхна страна и въобще не е, както го говорят, че сме им се "слагали" и подобни шитни. Ние не сме като приятелите на "лилавите", където от едно време се мъчат да им се "слагат" наистина, но съвсем неотдавна получиха отговора - "Черно-белите" от Пловдив са приятели само с тези от Горна и Наполи. Няколко пъти след това съм бил на пловдивските дербита и съм повече от очарован.

 

Като цяло смятам, че превъзхожда софийското в пъти!

 

Винаги са ни посрещали радушно там, пък и смятам, че ние им носим донякъде и късмет в мачовете им с Ботев. Гостоприемството е винаги приоритет, когато те гостуват в Горна, така че на всички хейтъри бих казал: Това е перфектното футболно приятелство между два различни отбора. Различно от много други, защото тук идеята е една-единствена и тя е "черно-бяла"!

 

- Тук трябваше да ти задам въпроса дали си участвал в сбивания с противникови фенове, но за всички вече е ясен отговорът. Разкажи дали си имал и други такива, които са интересни.

 

- Естествено, иначе какво ще прави мнението ми тук :) Имам поредица с Етър (7-8 пъти), Габрово (2 пъти), Берое (2 пъти), Шумен, Спартак Плевен, Добрич, Ботев (Пд), ЦСКА и, забележи, повечето са на гостувания! То вкъщи всеки може да чакали :) Имаше една много странна и малко комична среща с болярите в Ресен, където в нефутболен ден около 10 от нас и малко повече от тях бяхме гости на наши необщи приятели и празнувахме сбора. Така едните на единия край, другите на другия. Разбрахме за присъствието им и малко след полунощ с пълни тумбаци направихме първа по правата спринт около 200 метра и стигнахме до мястото, където чакаха те! Опитахме размяна на удари, но след една минута и те, и ние осъзнахме колко сме пияни, и се върнахме в лагерите да допиваме!

 

 

- Как гледаш на предварително уговорените боеве с ясни и точни правила от типа "10 на 10", "20 на 20" и т.н., каквито има в държави като Русия и Полша, а малко по малко започват да се организират между отделни ултраси на агитки и у нас? Били участвал в такива?

 

- По- принцип съм "за" и съм участвал, и бих участвал винаги, но малко в повече ми идват този био-анаболен тип фенове, които вкарват и други спортове и съответно сериозни тренировки и ограничения! С други думи казано хубава е уговорката без оръжие, но

 

когато владееш бойно изкуство, реално ти си жив потенциален убиец!

 

Аз съм с по-остарели разбирания. Предпочитам да се напия преди мач и да се сбия на улицата в стил добрия стар кръчмарски бой, но да знам имената на 11-те на терена след това. Не може срещу футболни фенове да противопоставяш борци, мутри, каратисти, кикбоксьори и да говориш за справедливи правила, равна бройка, честен бой и подобни...

 

- Какво ти е като цяло мнението за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?

 

- Много, много имаме да учим! Първо нямаме манталитет. Второ - поне две от следващите неща ни липсват: уважение, смелост, вярност, борбеност.

 

Силни индивидуалисти, слаби събрани в отбор.

 

Примерите са навсякъде около нас. Няма как да не сме на едни от последните места, никой не ни брои за живи! Защо ли?

 

- Коя страна би дал за пример за силно развито ултрас движение, от която можем да черпим идеи и опит?

 

- За мен страната, създала футбола и хулиганството, е пример за всичко! Не разбирам хора, които ги плюят!

 

Това за мен е все едно да плюя баща си – НИКОГА!

 

- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

 

- Разбира се, стига да знаят защо са там и какво подкрепят. Имаме яки момичета, помагат ни и ние се гордеем с тях. А в миналото имахме дори своята Райна Княгиня!

 

- Какво ти е мнението за българската полиция?

 

- Абревиатурно: A.C.A.B. - всеки знае!

 

- Полицаи или стюарди на стадиона?

 

- Твърдо за стюарди! Полицаите нямат място вътре на стадиона. Те са провокатори, защото са страшно комплексирани. Доказано е, че методът със стюардите е по-работещ.

 

- Какво мислиш за журналистите?

 

- Трябва да ги има. Полезни са, но понякога прекаляват, може би захласнати в работата си. Някои се вземат доста насериозно!

 

- Мнението ти за националният отбор, за българския футбол като цяло, за БФС...

 

- Честно да си призная никога не са ме инспирирали! Колкото и тъпо и парадоксално да звучи

 

за мен там нещата са малко по задължение само, защото съм българин!

 

Мисля, че всякакви коментари относно БГ футбола са излишни след унизителното ниво, на което е националният отбор. Относно БФС какво да кажа? Нещо абсолютно нормално е мастити и охранени бизнесмени да бутат под масата и всичко да върви, както те искат! Такава е практиката в европейската и световната футболна централа, пък какво остава за БФС!?

 

 

- Фен ли си на някой чужд отбор?

 

- Върл фен на Манчестър Юнайтед от 1991 година. Годините, в които нямаха тези отличия, но бяха магнетични и когато започна ерата им на величие със спечелването на КНК в Ротердам срещу Барселона. За съжаление късното ми идване тук в Англия и сбъдването на една така стара мечта, които се случиха едва преди 5 години, ме лишиха от възможността да разкажа някаква хули историйка свързана с Юнайтед, защото такива случки, както знаеш са вече голяма рядкост тука на Острова.

 

Опитвал съм да се внедря в организацията им "Мъже в черно" и донякъде успях, но не е същото.

 

Някак си самите те са страшно предпазливи след всичко, което Маргарет Тачър и машината след нея направиха! Знаеш, арести по домовете, забрани да гледат футбол до живот, охранителни камери на всеки ъгъл, превръщане на стадионите в театри и т.н. Имам лични приятелства с някои бивши Челси Хедхънтърс, но това по друга линия.

 

- Връщам те към Локомотив. Каква е най-голямата ти мечта свързана с отбора и клуба, както и със самата агитка?

 

- В днешно време всичко е възможно! Виждаме пресния пример с Лудогорец. В нефутболен град влязоха парите и направиха дубъл! Същото беше и в Ловеч преди години! Против всякакви фенски принципи е да се молиш това да се случи и с твоя отбор, но това е реалността! На никой от нас не му е приятно да му се подиграват заради незавидното положение, в което се намира отбора му! По принцип съм реалист с лек песимизъм, но щом опира до мечти, защо пък не...

 

- Изброявам ти три може би емблематични за всеки фен на Локо (ГО) места, за които искам да ми кажеш първото нещо, което се сетиш. Стадион "Локомотив"?

 

- Старият "Дюлгеров" под "Камъка" - роден, за да съм там!

 

- Горна Оряховица?

 

- Родният ми дом. Хубав или лош, красив или грозен, като град - винаги почитан и обичан!

 

- България?

 

- Красивата ми родина! Превзета и ръководена от най-лошия държавен апарат, който е причината аз и почти всичките ми роднини и приятели да напуснем нашата прекрасна страна!

 

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Локомотив (ГО), както и на всеки един запален фен в България?

 

- Ползвайки отново вашата трибуна бих искал да се обърна към тях с лично обръщение, тъй като и аз вече не се виждам толкова често с нашите млади фенове:

 

Момчета, знам, че за нас моментът е много труден, но ви моля да съхраните и продължите започнатото! Кръговрат винаги ще има, Локомотив също. Името и идеологията няма кой да ви ги вземе, те не зависят от управляващи политици, кметове, общински управници и подобни. Ние не само подкрепяме ръководства и футболисти, а изразяваме себе си в една идея, и ако тя е обща, значи сме едно цяло. Има ли ви вас, има го и Локо. Обичайте града и подкрепяйте отбора и неговото име! Помнете - всичко това го правим за себе си, за да удовлетворим сърцата и душите си! На всички други БГ фенове пожелавам успех. Включително и на кръвния враг в "А" група!

 

11.09.2004 г., стадион "Ивайло", Велико Търново. Бой между фенове на Етър и Локо (ГО)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Конфликта в с. Катуница нараства. И днес управляващите и медиите оставят саморазправата като последна мярка на хората, за които справедливост, закони и защита не бяха намерени до сега. Репортажите предавани по националните телевизии като, че ли са направени за защита на цар Киро – в коя държава живеем? От толкова репортажи и изказвания не можах да чуя и едно нещо за циганите, които убиват децата ни, които раняват полицаите ни – ще има ли някакви наказателни мерки срещу тях или държавата чака, чака, за да не им търси отговорност. Възможно ли е в България циганите да имат повече власт и защита от държавата, отколкото българите?

А цар Киро – какъв цар е той? На кого? На циганите ли? Той е живял преди години във Сърбия и прокуден от там, той намира спасение и спокойствие за развитие на своя незаконен бизнес на нашата територия.

Обществена тайна е, че в "завода му за алкохол" се произвеждат наркотици, построил е огромен палат малко извън селото, където "гледал сърни", а всъщност това е публичен дом, построил палати на всичките си роднини до девето коляно – сигурно от социалните помощи. Целият му род и той са криминално проявени, но тях не може да ги застигне дългата ръка на закона и не може да им поиска сметка за стореното. Да не говорим, че полицията хвърля излишен ресурс да охранява Кирил Рашков.

А дали е случайно убийството на едното момче, което е син на бившата кметица на селото? Преди да напусне своят пост кметицата е била заплашвана от цар Киро, защото се е опитвала да върне незаконно присвоените от него имоти, и дори са и искани протекции от циганина.

Това, което се случи в с. Катуница, беше моментът, в който чашата преля – катунчанлии не могат вече да живеят в страх за живота си, за децата си, за къщите си. Това не е отмъщение, просто заради този случай, това са страх и гняв, трупани с години.

"Полицията оставя футболните фенове да безчинстват". А не е ли безчинство да убият Вашето дете пред очи Ви и да няма кой да ви помогне? Да няма закони на които да се опрете, за да опазите живота на децата и близките си. Защо обвинявате феновете – това трябваше да направи държавата. Хората не искат много- те искат справедливост. А както се вижда – на държавата и медиите не може да се разчита за никаква помощ. Закони ли нямаме срещу циганите? Законите на една държава не могат ли да опазят народа й и да я защитават от тази напаст? Вместо медиите да коментират изявите на феновете или на скърбящите родители не е по редно да обърне поглед към извършителите на тези жестоки деяния? Не забравяйте думите на цар Киро "Няма да се изселя! Ние можем да изселим българите!

Замислете се – това утре това може да се случи с Вашите деца, в друг край на България, а Вие ще трябва да стискате зъби и да се примирявате със безсилието, болката и беззаконието в държавата. А убийците на децата ни ще продължават да се разхождат безнаказано, в следствие от всеобщото затваряне на очите на политици и медии.

Мариян Иванов, prosvetise.com