"Зелен" Бургас вече се готви за гостуването във Варна
Четвъртък, 13 Септември 2012 16:12Привържениците на Нефтохимик още от вчера започнаха организация за съвместно пътуване за мача със Спартак във Варна, информира "Бургас Спорт".
Феновете се заканиха да имат солидно присъствие на стадион "Спартак" за мача от V кръг на "Б" група, който ще се играе през следващия уикенд. По принцип тази дестинация е сред най-харесваните от Нафта-фенове. Очаква се няколко автобуса с фенове да заминат за морската столица.
Фенклубът от вчера стартира записване за екскурзията до Варна. Цената е само 8 лв., а то става във фенкафето на Нефтохимик в комплекс "Изгрев" и магазин "Красико спорт" всеки ден до 12:00 часа на 20 септември.
От началото на сезона "зелените" фенове подкрепяха любимия си отбор в двете гостувания в Севлиево и дори далечното от морето Банско.
Какво се случи в Аксаково?
Неделя, 06 Февруари 2011 13:47Вчера (събота, 5.02. – бел. ред.) преди началото на контролната футболна среща между Спартак и Нефтохимик имаше масов бой. Около 5 минути преди началото на мача, група фенове на гостите влезе на стадиона и нападна останалите привърженици. Беше хвърлена бомба, която за щастие не уцели никого и се взриви в земята. Последва размяна на юмруци, ритници, шамари и всичко това пред погледа на няколко полицаи. Униформените просто гледаха и не направиха нищо, дори не арестуваха някого. Малко след това пристигнаха няколко патрулки и мачът започна.
Как се стигна до това меле? Според участващи в боя бургазлии всичко е било организирано в интернет. Фенове на Нафтата и на фенския отбор от Тополи са се разбрали и уговорили във форумите да се бият. И са се разбрали по всички класически правила от Западна Европа. Точната бройка на едните и другите, без странични предмети. Трябвало е да се срещнат, да се понатупат и да си ходят. Да, ама едните не идват. И то точно тези, които са от Варна. Другите пристигат и като няма кого да набият, го отнасят страничните.
Враждата между Спартак и Нефтохимик е пословична. Трудно е дори да се каже дали с Черно море е по-голяма. Миналата година двата отбора играха контрола на игрището на ТУ. След нея стана масов бой и около 10 фена от Бургас пренощуваха от другата страна на улицата, в болницата. Сега трябваше да има реванш, но...
Задава се и един друг въпрос. А, може ли просто някой да е провокирал боя в интернет? Просто ужким да е организирал среща на феновете. Тези от фенския отбор дори и да не знаят за нещо подобно. Напълно е възможно и даже е най-вероятно.
И накрая няколко думи за "родната полиция която ни пази". Господа милиционери, вчера стана масов бой с взривена бомба и доста кръв. На мястото на инцидента имаше 4 ваши служители, след това пристигнаха още 20. Колко са арестуваните, какви обвинения са повдигнати и какви са наказанията? Очакваме отговора Ви и с най-голямо удоволствие ще го публикуваме. Ама май вие само стояхте и гледахте сеир.
brigadasport.eu
Най-големите БГ-измами в тотото
Понеделник, 30 Май 2011 12:29В България има двама президенти, които могат да напишат докторат как се мамят букмейкъри. Става дума за футболните Макс и Мориц Николай Ишков и Йордан Андреев, по-известен като Данчо Елечето. И до днес някои заложни къщи в света празнуват оттеглянето на двамата от началнически постове във футбола като национален празник. Нещо като 3-и март на букмейкърите по земното кълбо.
Уникален, велик, знаменит! Това са най-меките възклицания, с които може да бъде възнаграден заговорът в Грузия за мача Дила - Марек в град Гори. Това е една от най-големите измами въобще в световната история на букмейкърите. 7 години след нея вече са известни доста от подробностите, описани подробно в местните медии. Двубоят е от турнира "Интертото".
Две седмици преди него, замесените в аферата започват да си отварят сметки в едни от най-сериозните заложни къщи в света. Играят с малки суми, печелят, но по-често губят, за да не предизвикват съмнение. В навечерието на въпросния двубой започват постепенно да се инвестират сериозни залози на равен резултат, на успех на гостите при техен хендикап, на точен резултат 3:3.
Операцията е проведена ювелрно. Двубоят се играе на стадион, на който няма интернет-покритие. Публиката е редуцирана само до "наши хора". След последния съдийски сигнал, кореспондентът на националната грузинска агенция предава, че двубоят е завършил 3:3. Веднага след това се сриват телефонните връзки на стадиона. Клетъчните телефони са заглушени. Осигурена е връзка на делегата, който си мисли, че говори с УЕФА, а всъщност звъни в Тбилиси на подготвен за целта човек.
Букмейкърите приемат резултата 3:3 като достоверен и започват да изплащат печалби. Четири часа по-късно измамата лъсва, но вече е късно. Сметките, по които са изплатени парите, вече са закрити, а печалбите обявени за изтегляне. Според информация в руската преса, тази измама носи на авторите печалба от над 5 милиона долара! УЕФА реагира жестоко. Дила Гори е изхвърлен от турнирите за 5 години. Марек за две.
Никой не може обаче да посегне на Николай Ишков. Две негови роли във футболни постановки поставят букмейкърите в тази, която самият той играеше във филма "А сега накъде". Това се питат мнозина след мача отпреди няколко години Спартак - Славия.
Предишния сезон "белите" помагат на варненци да се спасят и на всички е ясно, че край Варна ще има връщане на вересиите. Адекватно реагира и родният букмейкър, който дава за "1" колосалния коефициент 8. И о чудо - той излиза. Спартак сензационно бие с 1:0 в дъжда, моралът на Ишков е издигнат в култ. Той обаче рухва три дни по-късно, когато печалбите около срещата са изплатени, а заверата лъсва. Тогава на бял свят излиза контестация на "белите", странно как запознати с факта, че в отбора на Спартак има играч с нередовно медицинско свидетелство.
БФС узаконява служебния успех на софиянци, а Ишков повтаря удара си два сезона по-късно. Тогава Спартак гостува в "Надежда". Домакините се борят за зона УЕФА, варненци пък имат да връщат пари на Николай Гигов по неосъществена сделка. Домакинският успех е извън всякакво съмнение, световните букмейкъри го оценяват с нищожния коефициент 1,25. И хоп пак чудо - храбрите варненци измъкват реми.
След 24 часово затишие, Локомотив "открива" как да стигне до победата - подава контестация, че на пейката на варненци е седял футболист от дублиращия отбор, който не бил записан в тимовия лист! Отново остава загадката кой е спечелил повече - домакините с трите точки, или Кукловода с поредния си гениален ход, накарал букмейкърите да вият от мъка.
Ливърпул - ЦСКА е генерирал, най-много залози в историята
Мачът с българско участие, на който са заложени най-много пари е срещата от предварителния кръг на Шампионската лига между Ливърпул и ЦСКА. Общо в 30-те топ букмейкърски къщи, които имат обща система за броене на залозите, тогава бяха заложени на различни опции в мача над 15 милиона евро. Обяснението идваше от очакванията на играчите в заложните къщи за ясен мач след победата на мърсисайдци на "Васил Левски" с 3:1. Както обаче се получи впоследствие, букмейкърите регистрираха 7-цифрени печалби от сензационната победа на ЦСКА над Анфийлд".
Национал има три къщи от тото-резултати
Игралият в Литекс албански национал Албан Буши е известен с това, че при 8-годишния си престой в Турция е изкарал повече от игри на точен резултат или знак, отколкото от футбол. В Тирана дори се майтапят, че от 4-те къщи на Буши в столицата само една е от футбол, другите са от тото неро. Както е известно шиптърската мафия в този "отрасъл" е може би най-силната в световен мащаб. Тя дори атакува наш отбор, гостувал в Тирана с предложение да загуби мач с 1:2, срещу което да прибере 500 000 долара. Водачите на българския клуб обаче отвърлиха неприличното предложение, а на другия ден родният представител победи с 3 гола разлика.
И ЦСКА - Левски е жертва на черно тото
За съжаление двама от бившите и един настоящ президент на вечните съперници Левски и ЦСКА в прав текст са признавали, че тотомафията влияе на някои резултати от изхода на най-голямото българско дерби. В едно от редките си интервюта за руски вестници през 2001 или 2002 година, Илия Павлов разкри пред "Комерсант", че една от причините да напусне ЦСКА е засилващото се влияние на букмейкърите над резултатите на отбора.
По-късно неговият колега Васил Божков бе още по-краен: "Бай Миле чрез сръбските футболисти в ЦСКА работеше в полза на определени среди, имащи интерес дербито да завършва с определен знак".
Миналата година пък след Казанската афера Тодор Батков изригна, че тото-мафията, подкрепяна от органи на МВР у нас е организирала мистерията с факса от Рубин, за да загуби Левски мача с "армейците".
Срещу 250 000 евро си купуваш и цял кръг
Част от водещите букмейкърски компании вече залагат сериозно на екзотични юношески и всякакви други мачове от Сингапур, малайзия, 4-а и 5-а дивизия на Турция и т.н. В голямата си част подобни срещи са нагласени от самите букмейкъри и се движат както на тях им е угодно. Според хора в бранша срещу 250 000 евро в сингапурската втора дивизия, можеш да откупиш цял кръг и да го нагласиш да заавърши така, че клиентите ди да фалират от изненади.
Владимир Зарков, SportLine.bg
Ултрас есен 2011
Четвъртък, 01 Декември 2011 15:12Декември е време за равносметка. Естествено, че не ми се говори за спортно-техническите щабове на клубовете в пошлото ни първенство и до болка познатите "имаме шансове за титлата", "ще се борим за оставане", "селекцията е в ход", "ще се подсилим с няколко класни чужденци", "ще изглеждаме по друг начин през пролетта". Далеч по-интересно и истинско е на трибуните. А там равносметката е категорична: организациите на привърженици на двата гранда са изправени пред важни решения за бъдещето на секторите "Б" и "Г".
Само преди няколко дни "София-Запад" понесе тежък полицейски удар, който сложи нов престъпен етикет върху фракцията лидер в сектор "Б". Връзките на хора от "София-Запад" с наркобарони отдавна не са тайна за широката общественост, но притеснителното в случая бе писмото до медиите, от което стана ясно, че лидерите в сектор "Б" нямат намерение да се разграничат от престъпните елементи. Или поне да разграничат престъпната дейност от дейността в сектора. Има хиляди елегантни начини това да се направи, за да се запази добрият имидж на агитката. И това трябва да е първостепенната задача за хората, които пред обществеността са лицата на синия ултрас сектор. Защото ултра имидж се поддържа с крайни прояви на трибуните и извън тях в отношенията с противникови фракции, но в никакъв случай с престъпна дейност.
Оправданието тип "леля Сийка от 43-ти блок прескача оградата и крие наркотици в двора на нашия клуб" предизвиква не просто усмивки, а искрено съжаление.
Що се отнася до представянето на "сините" на трибуните през изминалата есен, там също нещата за изчистване не са малко. По време на дербито с ЦСКА отново лъсна старата слабост с липса на синхрон при издигането на лозунгови тапети, посланията отново бяха лишени от актуалност. За сметка на това хореографията по време на вечното дерби бе отлична като идея, но и тя попадна в графата "трудна за изпълнение". Едва шепата верни поддръжници зад знамето "Ултра София" на повечето домакински мачове пък бе друга комична картина. Със същия успех можеше да разпънат знаме "Ултра Търговище" и никой нямаше да се усъмни в истинността на гледката. Безспорно числеността за маловажните мачове е един от факторите, върху които сините трябва да поработят сериозно. Тези, които са винаги в сектор "Б", знаят: често купонът на трибуните става по време на непретенциозни мачове. Това послание обаче трябва да стигне до повече хора.
Именно поради тази причина бе пуснат агитационен плакат и стикери "Левски докрай", които да мобилизират пределно сините поддръжници и да им внушат, че подкрепата за клуба не трябва да се обвързва с резултатите на играчите, нито с името на съперника. Обогатяването на репертоара с нови скандирания и подобреният синхрон в пеенето определено се забелязаха през последните месеци. Наложени бяха скачането и т.нар. море с прегръщане по време на някои песни – елементи, които вдигат ултрас имиджа на сектор "Б". Всъщност именно това е добрата новина - сините ултраси изглеждат сплотени на трибуните, тази есен липсваха станалите традиционни за тях сблъсъци, което се дължи на факта, че фракциите преглътнаха различията в името на спокойствието в сектора. "Единство в делата – с Левски в сърцата" гласеше лозунгът, издигнат по време на домакинството със "Спартак" (Търнава), с който феновете декларираха, че са постигнали примирие в сектора и че ще подкрепят ръководството. Акции като тази с намерените наркотици обаче отново може да разбунят духовете и да повдигнат болните въпроси за приноса към имиджа на сектор "Б", за лидерството в сектора и т.н.
Именно такива проблеми избуяха в противоположната северна трибуна на ЦСКА. Още през есента на 2010-а се появиха първите признаци на разминаване в позициите и светогледа сред червените фракции. Крайните обявиха бойкот – не посещаваха домакинствата, но правеха безредици извън стадиона, двигателите на креативността от USF пък бяха на стадиона, за да подкрепят играчите, но и за да пеят "Вън боклуците". Хората около Дучето застанаха зад ръководството и стояха така дълго време (после отпечатаха картони "Протест", но май никой не повярва). А след назидателната реч на Дучето по време на домакинството на "Литекс" за купата през април, в която от уредбата прозвучаха директни пожелания за смърт на червени привърженици, разривът между фракциите в Северната трибуна беше неизбежен.
Много скоро след това USF, 14, Office Boys, Boys Vidin, Legion, повечето пловдивчани и врачани се отделиха в сектора. И бяха последвани от масата червени привърженици. Ясно беше – те дадоха своята подкрепа за хората, които през 2009-а и 2010-а превърнаха сектор "Г" в еталон за ултрас трибуна не само на българската, но и на европейската сцена. Създаването на нова организация беше въпрос на време.
Кръщенето на "Офанзива" в Бургас на финала за Суперкупата показа, че сектор "Г", макар и неофициално, има нови лидери. Всъщност добре познатите и замесени във всичко хубаво, случвало се на Северната трибуна през последните няколко години. Борбата между тях и старите (предвождани от Дучето и Главата) се премести с пълна сила на тихия фронт – неуредици около уредбата, организирането на хореографии, вкарването на пиротехника. Принципите на "Офанзива" безспорно печелят симпатии – самоиздръжка без пари от ръководството и прозрачен отчет за изразходването на парите от сметката, контакт с полицията само за допускане на хореографии, пиротехниката се вкарва без съдействието на униформените.
Момчетата не хабят сили в своята мисия – да върнат ултра облика на сектор "Г". Издадоха списание Offenzine с правила за поведение в сектора и с много полезни съвети (сред тях са правата при задържане от полицията и др.), разпродадена беше серията фланелки и суитчъри, скоро тръгва продажба на серия шалове тип зебра – все продукти със страхотен облик. Въобще хората в "Офанзива" знаят какво да направят и определено не пестят от личното си време и сили в осъществяването на мисията. Задачата им обаче е изключително сложна – групата от около 200-300 души, които следват отбора навсякъде, са вечно на ниво, но "пълнежът" в сектора, който присъства там само за важните мачове, дърпа ръчна на развитието. Какво да се прави – бг манталитет.
Така или иначе сектор "Г" ще върви нагоре само ако нещата се запазят както в края на есенния полусезон – "Офанзива" да организира хореографиите и да контролира разпяването на сектора, а хората на Дучето да се радват на почит и слава за заслугите за сектора през годините. Дано двата лагера спазват добрия тон в името на просперитета на Северната трибуна.
Протестите – запазена марка на есен 2011
Есенният дял на първенството ще остане в историята с няколко сериозни пререкания между привърженици и ръководства. И ако това не е новина за отношенията между Boys Sofia и президента на "Славия" Венцеслав Стефанов (макар и тази есен да обогати "любовта" между тях с нови възгласи и епитети), то скандали неочаквано възникнаха при новака в елита "Ботев" (Враца). Лидерите в агитката, предвождани от колоритния Жоро Павето, скочиха на изпълнителния директор Пламен Николов заради новото цветнокожо попълнение Ненем. Стигна се до бойкот на домакинства от част от агитката, както и до неколкоминутно скандиране за сексуалната ориентация на Пацо Николов, което попадна звучно в национален ефир, докато старши треньорът Сашо Ангелов даваше интервю след мача на "Герена". Силната политическа окраска на общинския клуб "Ботев" (Враца) и предстоящите тогава избори за местна власт обаче оставиха дебела сянка на съмнение върху искреността на протестите на част от "зелената" агитка.
"Железните бригади" също застанаха контра на ръководството на "Локо" (Сф). "Червено-черните" ултраси с право продължиха да настояват за решаване на казуса със стадиона в "Надежда" и състоянието на школата. "Локо" стигна дъното не само в класирането, но по отношение на "домакинствата", които бяха ту на "Васил Левски", ту на "Герена", ту на "Армията". И съвсем логично "железните бригади" обявиха бойкот на "домакинствата" на "Гигомотив". За сметка на това обаче пуснаха свое радиопредаване, в което да "заобиколят синьо-червено-оранжевата информационна мъгла" (цитат от първото предаване) и да имат свободата да казват истината такава, каквато я виждат – без удобни журналисти, без страх.
За разлика от софийските пловдивските "железничари" бяха по-умерени в протеста към ръководството. В общи линии още от ерата на Георги Илиев и Наков "черно-белите" се славят с особено добро отношение към президентите, може би с изключение на недоразумението Галя Топалова. Затова и сега острите приказки към Коко Динев, ръководството и някои играчи определено изненадаха. Така едва няколко месеца след кръщенето си трибуна "Бесика" трябваше да промени облика си – знамената и песните на Napoletani, Gott Mit Uns и The usual suspects ги нямаше. За разлика от гостуването в София на ЦСКА и юбилейния приятелския мач с "Цървена звезда", в които "черно-белите" ултраси защитиха реномето си.
"Бултрасите" стреснаха новото ръководство на "Ботев", което си мислеше, че си е подсигурило подкрепата им за дълги години напред с едно класиране от "В" в "Б" група. Дано влиянието на "жълто-черните" ултраси върху новите собственици се запази така силно и те да се вслушват по-често в желанията им. Ако са научили урока от времето на Христолов, би трябвало да го направят. Иначе представянето на момчетата от стадион "Христо Ботев" през есента на 2011-а не беше така ефектно, както бе през пролетта, когато изправяха косите на домакините от всевъзможни екзотични дестинации. Където е текло, пак ще тече, но дано скоро да е с марка "А" група, защото имаме нужда от жълтия цвят в сивия ни шампионат.
Изключително тежка битка водиха ултрасите на "Спартак" (Варна), които продължават да се борят за автентичността на своя клуб. Дано имат сили да я продължат, защото само и единствено благодарение на техните усилия автентичният "Спартак" все още е жив. Една от инициативите, които ще следим и през пролетта и която искрено се надявам да завърши един ден с успех за привържениците на "соколите".
Най-масови бяха протестите след убийството на 19-годишния Ангел в Катуница, които обединиха националистите от всички агитки. Защото на първо място те са българи. Родните медии очевидно не искат да разберат това и квалифицираха излезлите на протест като "футболни хулигани". Само че те бяха на улиците в качеството си на граждани. За съжаление останаха сами там. Както се каза в един транспарант: "Българските ултраси – единствените пазители на българщината днес". Май така излезе, а?
Стоян Генов, "Новинар"
Празен футбол, пусти стадиони
Вторник, 27 Декември 2011 11:51Някога, във вече добре забравеното минало - 19 август 1972 г. Светът се вълнува от аферата "Уотъргейт" и епичния шахматен сблъсък Спаски - Фишер, олицетворяващ титаничното противоборство между СССР и САЩ за планетарно господство. Броени дни по-късно драмата със заложниците в олимпийското село в Мюнхен ще прикове вниманието на човечеството, след време Стивън Спилбърг ще направи от нея великолепен трилър.Този ден България обаче се вълнува от... футбол.
Започва новото първенство в А група, в което за титлата спорят 18 отбора. На бившата "Народна армия" се събират 25 000, за да видят старта на шампионите от ЦСКА срещу... врачанския Ботев. Публиката сигурно е доволна - 5:3. Пловдивското дерби между канарчетата (тогава под името Тракия) и локомотивци завършва с друг зрелищен резултат - 4:3 за железничарите (тогава никой не е чувал за някакви "смърфове", измислени далеч по-късно от колегата Галов). Стадионът (естествено "9 септември") се пука по шевовете - 30 000.
Левски (още с добавката Спартак след изконното си име) гостува в Ямбол на местния Лъсков пред 25 000 зрители и два пъти догонва, за да стигне до 2:2. Новакът Волов тръгва в Шумен към... изпадането си с 1:2 срещу Етър, а на трибуните са 20 000. Градският стадион в Стара Загора приютява 12 000 на Берое -Дунав (5:1 след като гостите първи повеждат). 15 000 пък дерат гърла на варненския "Юри Гагарин" на мача Черно море - Славия (2:3). Чисто футболният "Спартак" в Плевен събира 10 000 на Спартак - Черноморец (3:1).
На другия ден столичният Локомотив и варненският Спартак (с представката ЖСК) пък правят зрелищно реми 3:3 в "Надежда" пред 7000, дори и отбор без вярна публика като софийския Академик събира 4000 на своето игрище. Всичките 18 тима вкарват голове, които достигат невероятна бройка 45 - средно по 5 попадения на мач. Публиката, дошла да види Жеков, Денев, Бонев, Дерменджиев, Панов? Нейният брой е още по-впечатляващ - 148 000, средно по 16 444 на двубой. Празникът е пълен...
В наши дни това звучи като (не)научна фантастика. Във време, в което на Запад футболът се е превърнал в завършен маркетингов продукт, у нас той се е върнал в пещерната си ера. От 6 до 8 август 2011 г. в първия кръг на поредното първенство в А група на порутените ни (някои направо срутени) стадиони, строени още по социалистическо време, се събират общо 21 900 зрители (средно по 2738 души), които виждат общо... 12 гола. Най-посетеният мач е столичното дерби Локо - ЦСКА, но 5500 по трибуните на Националния стадион "Васил Левски" запълват едва 12 процента от капацитета му. Тъжна, тъжна реалност.
Това нерадостно предколедно четиво, подкрепено от безпристрастния език на цифрите, е за Боби Михайлов и компания...
КАК Е В ЧУЖБИНА
Бундеслигата чупи всички рекорди
Бундеслигата чупи рекордите в света на футбола. Германският шампионат отстъпва по зрителски интерес единствено на мачовете от НФЛ по американски футбол, където средната посещаемост през миналия сезон е била 66 960 зрители. 13 057 899 германци пък видяха на живо срещите от Бундеслигата през сезон 2010/11 г. Като абсолютен сбор това отстъпва на посещаемостта във Висшата английска лига през същия период, но е доста повече като средна посещаемост - 42 673 срещу 35 283.
Безспорно интересен шампионат като италианския обаче е твърде назад в показателите поради няколко простички причини - остарели стадиони, недобър мениджмънт и проблеми с футболното хулиганство. В челната шестица на клубните първенства, предизвикващи най-голям интерес, е и една Б група, но каква - Чемпиъншип, която идва веднага след първенствата на петте големи европейски футболни нации. Там обаче няма "титанични" срещи Симитли - Малеш като в родното второ ниво, а надпреварата дори си има свой официален сайт. Нашенската А група май може само да си мечтае за това дълги години напред...
НАЙ-ПОСЕТЕНИТЕ ШАМПИОНАТИ В СВЕТА
Първенство (държава) Общ брой зрители Зрители средно на мач
1. Бундеслига (Германия) 13 057 899 42 673
2. Висша лига (Англия) 13 407 540 35 283
3. Ла Лига (Испания) 11 039 808 29 128
4. Серия А (Италия) 9 131 780 24 031
5. Лига 1 (Франция) 7 501 953 19 742
6. Чемпиъншип (Англия) 9 598 336 17 388
Две вечни дербита държат рекорда у нас - 70 000 на трибуните
Две вечни дербита държат абсолютния рекорд по зрителска посещаемост у нас. На два пъти родните грандове ЦСКА и Левски запълват докрай местата (дори правостоящите) на Националния стадион "Васил Левски" преди неговата реконструкция, след която капацитетът му падна на малко над 43 000. Естествено тогава, както и сега, зрителите се определят "на око", случайно или не, замря дори похвалната амбиция на Националния стадион отпреди няколко години да обявяват колко зрители са отброили броячите на входовете.
На 11 март 1967 г. 70 000 по трибуните му виждат как сини и червени правят боево 1:1 с два червени картона на Георги Аспарухов и Аспарух Никодимов. Интересен факт е, че тогава вечните съперници далеч не спорят за титлата, а за място в тройката, като Левски в крайна сметка финишира трети, а ЦСКА - пети.
На 31 май 1969 г. картината се повтаря - изпълнени до краен предел трибуни, а ЦСКА бие с 3:1 и си проправя пътя към поредната шампионска титла, спечелена официално месец по-късно.
След демократичните промени през 1989 г. двата тима никога не се приближиха до рекордната посещаемост. Най-много зрители се стичат не на Националния стадион, а в отдалечения от центъра на столицата "Георги Аспарухов" в квартал "Подуяне", в мач от... несъществуващ вече турнир, и то в мразовит ден. На 21 февруари 1996 г., в първия мач на този стадион след 4-годишна пауза за Купата на Професионалната футболна лига трибуните са претъпкани от 40 000 души. За това спомага и друга прозаична причина - домакините пускат свободен вход.
През годините пловдивското дерби Ботев - Локомотив също е магнит за зрителския интерес не само под тепетата. Градският стадион "9 септември" обаче е с по-малък капацитет от столичния "Васил Левски" и естествено цифрите не са така впечатляващи. На три пъти в историята мачът между черно-бели и жълто-черни събира по 50 000 зрители. На 16 март 1969 г. двата тима завършват 0:0, на 17 октомври 1971 г. правят по-резултатно реми - 2:2, а в третия случай на 27 август 1977 г. някогашната Тракия печели с 1:0 градския спор за надмощие с гол на Динко Дерменджиев.
Черно-бялата торсида от Пловдив пък с право се гордее с най-голямото посещение при гостуване. Близо 40 000 привърженици на Локомотив бият път до столицата, за да видят как техните любимци побеждават с 2:1 прототипа на днешния Литекс под името Осъм в бараж за влизане в А група.
Хронологията на един очакван срив
Кога започна голямото пропадане на зрителския интерес към А група, на този въпрос може да отговори само "Тема Спорт". За база приемаме шампионата 1979/80 г., когато общият брой на зрителите е 2 844 250, средно по 11 851 на мач. 590 000 от тях гледат лидера по интерес ЦСКА, а двете издания през сезона на вечното дерби привличат 90 000 на трибуните.
Четири години по-късно, през 1983/84 г. зрителите по нашите стадиони намаляват - общо 2 398 829 и средната посещаемост пада под десет хиляди на среща - 9995. Тогава през есента тя е 10 2007 души, но през пролетта спада на 9461.
Процесът изглежда необратим още през следващия сезон 1984/85 г. - 2 164 871 зрители, средно по 9096 на мач, но кратък проблясък е 1985/86 г. с 2 232 900 и средно по 9304, като най-много публика гледа Левски - 470 000 души. Сезон 1987/88 г. е още по-добър откъм цифри - 2 281 800 и средно по 9508.
Сривът обаче идва още през есента на 1988 г., когато през есенния полусезон общата бройка зрители за първи път пада под милион - 934 072 и естествено се сгромолясва и средната посещаемост - по 7784 на мач.
Процесът продължава с пълна сила в първите години след демократичните реформи. За целия сезон 1994/95 г. на трибуните се събират общо 1 575 215 души, средно по 6563 на мач. През 1995/96 г. те вече са 1 368 120, средно по 5700. Провинциалното чудо Нефтохимик на Христо Порточанов дърпа интереса нагоре в следващото първенство - 1996/97 г., когато стадионът в бургаския квартал "Лазур" постоянно се пълни до откат (средно по 18 233 зрители!) общата средна посещаемост в А група е 6684.
През 1997/98 г. общият брой зрители е 1 521 600, средно по 6340, като тенденцията се запазва през 1998/99 г.- 1 515 716 и средно по 6342. Краят на миналия век бележи последната относително добра посещаемост - през 1999/00 г. публиката е 1 682 640, средно по 7011 на мач главно заради добрата есен със средна посещаемост от 7201 зрители.
Новият век започва с нов срив - за първи път в новата ни футболна история зрителите падат под милион за цял сезон - 998 950 през 2000/01 г., средно по 5489. Есента на 2001 г. е още по-сиромашка - 460 530 зрители и средно по 3870. През пролетния дял обаче публиката, привлечена ефимерно от новата формула с първа шестица и втора осмица се качва до 1 051 632 и средно по 3924.
2002/03 г. започва с нов формат на провеждане и надбягване само с един кон - ЦСКА на Стойчо Младенов. Зрителите през 13-те есенни кръга спадат до 343 258, средно по 3731, за да стигнат в края на сезона мизерните 609 000, средно по 3346. Които обаче далеч не са така мизерни на фона на последвалите събития.
През сезон 2003/04 е премината още една психологическа бариера на антиинтереса към футбола с нашенска марка - под 3000 зрители средно на мач. Вече сме се върнали към изпитаната в практиката А група от 16 тима (което означава повече срещи), а общият брой на зрителите е 696 000, средно по 2900. Нивото се запазва през 2005/06 г. с близо 614 000 зрители (278 030 през есента и 335 866 през пролетта и средно по 2923. Въпреки ефекта от "приказките" на Мъри в Европа, през 2006/07 г. спадът е неудържим - 638 000 и средно по 2750.
2007/08 г. ЦСКА марширува по родните терени, устремена към...отнемането на лиценза, а публиката в А група е 613 330, средно по 2556 на двубой. Цифрите на 2009/10 г. не са по-обнадеждаващи - общо 567 900 в 225 срещи (пловдивският Ботев е изваден от групата след първия дял) и средно по 2524.
През миналия сезон падна още една кота. Есента на 2010 г. общият брой на публиката бе 336 000, средно по 2804, за да се стигне до нерадостните 257 000 след подновяването на шампионата и средно по 2142. Общият баланс за публиката през 2010/11 г. е 593 164 зрители, средно по 2472. Ако тази тенденция на пролетен дял при фактически зрителски бойкот се запази, ще последва нов антирекорд, след като есенната база сега е 307 715 зрители и средно по 2608.
Любомир Серафимов, "Тема Спорт"
Зелената магия отново завладя Бургас
Петък, 20 Май 2011 13:30Нефтохимик спечели Купата на аматьорската футболна лига след като победи на финала в Сливен Спартак Варна с 5:4 след изпълнение на дузпи(2:2 в редовното време).
Около 300 човека от Бургас бяха на мача. Два автобуса и много коли потеглиха към Сливен от спирката срещу Трета поликлиника точно в 15ч. По време на целия път песните за любимия отбор не спираха и градусът на добро настроение се качваше с всеки изминал момент.
Някъде към 17ч. феновете на Нефтохимик пристигнаха в Сливен и бяха настанени в сектора за гости на стадион "Хаджи Димитър". Подкрепата за Нефтохимик по време на целия мач бе много силна, като привържениците на "шейховете" в нито един момент не спряха да подкрепят футболистите, даже и в най-трудния момент от мача, когато Спартак Варна поведе в резултата.
Футболната среща започна с надмощие на Нефтохимик и така се стигна до 11-ата минута, когато Антон Иванов откри резултата. Полузащитникът излезе сам срещу вратаря на Спартак Варна и не сгреши за 1:0.
През второто полувреме нещата се обърнаха, Спартак Варна взе инициативата и още в началото на второто полувреме Денис Андреев изравни резултата за 1:1.
В 73-ата минута съдията отсъди дузпа за Спартак Варна след спъване в наказателното поле на Нефтохимик. Георги Димитров бе точен и варненци поведоха с 2:1.
За щастие на бургазлии в 80-ата минута Милен Георгиев успя да доведе нещата до 2:2 и този резултата се запази до края на редовните 90 минути.
Регламентът в този мач не предвиждаше продължения и така се стигна направо до дузпи. За Спартак точни бяха Петров и Марков, а Андреев и Димитров пропуснаха. За Нефтохимик отбелязаха Емил Рачев, Лефтеров и Антон Иванов и така "шейховете" победиха с 5:4 и така донесоха първа купа за бургаския клуб от 14 години.
Трибуната с феновете на "Нефтохимик" буквално се взриви и радостта бе неописуема. Футболистите дойдоха до сектора с привържениците, за да ги поздравят и така всички бургазлии си тръгнаха щастливи от този мач. Празникът обаче едва сега започваше...
По пътя на връщане феновете се уговориха да отпразнуват купата пред Община Бургас, а се разбра, че и ръководството и футболистите на Нефтохимик ще се включат.
Около 21.45ч. автобусите с привърженици на "шейховете" спряха пред сградата на БСУ и оттам до Общината главната улица бе огласена от песните на феновете.
В 22ч. 300 човека от агитката вече бяха пред Община Бургас сякаш да покажат още един път на тези, които се опитаха да закрият любимия им отбор преди няколко години, че Нефтохимик е жив и винаги ще бъде жив.
Може би е парадоксално, че хората от Общината през същия този ден, при представянето на проекта "Черноморец Арена", се кланяха пред г-н Митко Събев и му казваха как е човекът, който е направил най-добрите неща за бургаския футбол.
Същият този Митко Събев, който първо превърна "Нефтохимик" от отбор, борещ се всяка година за място в евротурнирите в посредствен отбор, изпаднал в "Б" група, същият този Митко Събев, който смени екипите на Нефтохимик и ги направи розови, същият този Митко Събев, който пребоядиса родния стадион на Нефтохимик в синьо и който изгони Нефтохимик от него, за да го прати да играе във "В" група в квартал Долно Езерово.
На общинската сесия сутринта Митко Събев зададе въпросът защо на мачовете на Черноморец няма публика. Отговорът е съвсем прост г-н Събев и повечето хора го знаят. Отборът на Черноморец няма фенове или поне такива, които биха си платили вход, за да гледат любимия си отбор.
Само за пример ще дам мачът на Нефтохимик от "В" група с Ботев Пловдив, на който присъстваха 10 000 човека, платили си по 3 лв. за вход. Някои сигурно ще си помислят, че това е статия, в която някой говори против другия отбор по примера на "Левски срещу ЦСКА".
Истината е, че в Бургас изобщо не може да става въпрос за спор от рода "Левски срещу ЦСКА", Левски и ЦСКА са отбори с много фенове и е трудно да се определи кой има повече. В Бургас обаче е напълно ясно, Нефтохимик е отборът с феновете, с 300 човека на гостуване и 10 000 души на домакински мач с вход, а на мачове на Черноморец в Бургас ходят по 100-200 човека.
Винаги съм се чудил защо Община Бургас и Митко Събев избраха Черноморец. Къде е логиката? В нормалните страни ръководствата на отборите печелят от продажба на тениски, шалчета и всякакви артикули, свързани с марката на клуба.
Феновете на Нефтохимик изкупиха над 500 фланелки преди 2 години, когато клубът се възроди и започна новия си старт във "В" група, цифра немислима за почитателите на Черноморец. Замислете се ако Нефтохимик играеше в "А" група по колко артикули биха се продавали. Точно заради това изборът на Общината и Митко Събев винаги е изглеждал твърде странен.
Пред Община Бургас еуфорията беше огромна. Футболистите и ръководството на Нефтохимик пристигнаха и заедно с феновете празнуваха с купата, пяха, скачаха, веселяха се и създадоха невероятна атмосфера. Факли, ракети и бомбички допринесоха още повече за тази луда нощ, която досега в историята на футболен Бургас не се беше случвала. Нощ, която никога няма да бъде забравена от всеки един фен, футболист или човек от ръководството на Нефтохиммик.
И аз бях там, и аз бях със зелена фланелка и зелено шалче в ръка.
Зелената магия отново завладя Бургас!
Димитър Костов, Gramofona.com
Метъла: Настръхвам, когато чуя "Локомотив"! Това си е нещо мое!
Петък, 10 Февруари 2012 11:00До началото на пролетния дял от първенството остават точно две седмици, а екипът на FanFace.bg продължава да подгрява феновете с любопитни интервюта на най-интересните сред тях. Поредният ни гост е привърженик на столичното Локо. Къде случайно, къде не, но и той по подобие на "колегите" си от Берое и Етър от предишните седмици е на христовата възраст от 33 години. Всички "червено-черни" фенове (а и не само) го знаят като Метъла – един от основателите на "Железни Бригади". В характерен за него стил представя себе си като "щастливо разведен", а другата му огромна гордост освен Локомотив е неговата малка дъщеричка, която в близко бъдеще ще започне да води на, надява се, любимия му стадион в квартал "Надежда". "Още не съм я запалил по идеята, защото е още малка, но и това ще стане след година. Сега я интересуват само пеене, кукли и анимационни филмчета", разяснява Метъла.
- Кой те запали по футбола? Имаш ли спомени кога стана това и на кой мач?
- Аз съм трето поколение локомотивец. Дядо, баща, брат - всички. Пълен комплект. Като малък са ме водели на мачове, но нямам особен спомен. Самосиндикално тръгнах, като влязох в гимназията в началото на 90-те. Бяха култови години. Отначало с брат ми ходехме на всяко домакинство, а после и на гостуванията, които бяха рядкост и цяло събитие. Изобщо нямам спомен кой е първият ми мач, но
никога няма да забравя първото си гостуване - на Спартак Пловдив на Градския стадион.
Тогава бяхме два или три рейса, но пак казвам, че по онова време организирани пътувания се правеха не повече от 2-3 пъти на полусезон и си бяха огромно събитие. Самите години пък бяха много смътни и несигурни, но някак си и много купонджийски. На мача в Пловдив просто не ми се вярваше какво се случва и оттогава досега ми е непрестанна мания. Първите 7-8 години дори си броях гостуванията, но от един момент нататък им изгубих бройката.
- Локомотив (София) - какво предизвиква това име у теб, когато го прочетеш или чуеш?
- Просто настръхвам… това си е нещо мое! Мое и на още няколко хиляди истински хора. За мен си е мисия, начин на живот, символ, романтика, традиция, гордост и какво ли още не... На моменти бих го оприличил на религия, но няма да е точно, а и ще е клиширано...
- Кой ти е най-паметният мач на "железничарите"? И за кой не искаш да си спомняш? Разкажи ни за подготовката и атмосферата около тези двубои.
- Питай ме кой ми е най-безпаметният... ха-ха-ха... Много са, наистина... Ако трябва да е нещо по-скорошно, са мачовете-реванши с Металург (Скопие) и Силонск (така се произнася наистина Шльонск) тук в София. Първият - с уникалния обрат и гола в последната секунда, а вторият - с най-здравата борба, която съм виждал на български отбор в турнири през последните 10-15 години. Най-кошмарните ми мачове са може би два - отпадането от Халмщад заради престъпното влечуго Мелничук и едно отпадане от Пирин за Купата с дузпи в края на 90-те... Спомням си, че след реванша в Швеция ревах от безсилие. Години по-късно лицето Мелничук свири един мач за турнирите в София, не помня с кой отбор.
Чаках го 2 часа пред Шератон да му обясня някои работи, но де тоя "късмет"…
Иначе за подготовките - повечето пъти е едно и също. Ние сме нещо като цех и всеки си знае задачите по звена и какво трябва да прави. Конкретно за тези мачове тъпото беше, че бяха на "Васил Левски" и тоталният хаос от страна на т. нар ни ръководство, което скъса нервите на всички... Иначе целта е ясна - пеене 90 минути до откат. Другото са подробности.
- Относно стадиона - защо Локо не играе в "Надежда"? Къде е вината за това?
- Ние не играем у дома си поради една единствена причина - безхаберието на редица "отговорни фактори". Много се дразня, че по медиите се философства и се разтягат какви ли не версии и локуми. Истината е една -
лицето Кайчо Гигов, подмамен от едни пари за едни ТВ права, "направи" така че ст. "Локомотив" да бъде изкаран непригоден за игра.
Отвори кутията на Пандора и лъснаха задните части на много хора, най-вече на него. И тук основна вина има държавата, която остави безхаберници като Гигов и Аврионов да съсипват държавна собственост за милиони и да се оправдават като слаби ученици с какво ли не. Великият въпрос със ст. "Локомотив" може да се реши точно за седмица. Стига държавата да има воля за това. Тя очевидно няма.
- Кога за последно от агитката сте говорили с Гигов и Аврионов? Какво казват те, ангажирали ли са се с някакви срокове?
- С Гигов за последен път говорехме лятото. Човекът е патологичен лъжец и гешефтар. Да се говори с него е напълно излишно. Бита карта и куха фасада. В цялата картинка лицето Аврионов е далеч по-интересният персонаж. Най-малкото защото не е публична личност и това му дава шанс да си мишкува и далаверства, както си иска. Там трябва да се насочат според мен по-големите усилия. С него се виждахме мисля точно преди година. В началото се преструваше на много загрижен и кооперативен. Оказа се, че има одобрена помощ за реконструкция на стадиона на стойност над 800 000 лв. Познайте дали при тези условия ще бъде усвоена. После се покри и дори започна да ни заплашва със саморазправа.
Личното ми мнение, че и двамата са за прокуратура за престъпна безстопанственост. И то начаса!
- Какво е решението за стадиона и кога ще се върнете там?
- Решения много. Тъпото е, че за момента нито едно не е реално. За мен най-добрият вариант е решаване с държавен акт на всички реституционни претенции. Актуване на съоръжението като общинска собственост, т.е. стадионът става общински и след това публичен конкурс за концесия. Но отворен такъв. Не както се говори сега - да се даде директно на Николайчо? С какво право? Къде му е бизнес планът, къде са му финансовите гаранции, къде има очи най-малкото след всичко, което причини? А може да има и по-добри варианти за концесионери. Иначе от втори кръг сме си там! Вярно, в "А" сектор но все пак е нещо... И после борбата продължава.
- Относно самия отбор - къде го виждаш в края на сезона? Зад Антон Велков ли сте, подкрепяте ли играчите? И ще им оказвате ли подкрепа през пролетта, като се почне от първия мач срещу ЦСКА и се приключи с последния срещу Калиакра?
- Там където го виждам в края на всеки сезон - в сърцето ми.
Точки, купи и класирания никога не са ме интересували. За мен други са ценностите. Тони е феномен, за съжаление прекалено голям и истински като специалист и човек за сегашната клоака, която представлява любимият ни клуб. Но нека бъде на 101 % ясно, че може би за пръв път от 20 години трибуната е толкова безрезервно обединена в подкрепата си за даден треньор. Знам, пак ще ги има редовните "специалистчета", дето много ще им знаят устите още от първия мач, ама нека този път си имат едно на ум, че сме в "А" сектор и са на една ръка разстояние... Да си правят сметката. Аналогично е и положението спрямо играчите... Колкото и иронично да е, тоталната криза си има и своя положителен ефект. Локомотив се връща към корените си. Той е силен и истински, когато е съставен предимно от наши момчета...
Само като гледам състава и ми се насълзяват очите...
с умиление си спомням отборите от средата на 80-те с Дудето, Павката Дочев, Чапая, Хипопотама, Лейката, Кайзера, Сашо Бончев, Митко Васев и самият Тони Велков... Само че сега са други - Юли Петков (Малкия Буда), Кичо, малкият Пеев и т.н. Нека и сегашното поколение в агитката има своите герои. Относно подкрепата през новия полусезон - очаквайте съвсем скоро интересни новини, за които в момента не съм упълномощен да говоря.
- Членуваш ли в някоя фракция на "червено-черните"? Ако да, коя е тя? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.
- Не на коя да е, а на сърцето на трибуната - ЖЕЛЕЗНИ БРИГАДИ! С гордост мога да кажа, че съм един от основателите, а допреди година бях и начело. Датата е 22 април 1999 г.
За мен Бригадите са една от емблематичните групи на нашата сцена вече с 13-годишна история.
Истината е, че около нея се върти цялата агитка в последните 10 сезона. Занимаваме се с абсолютно всичко, което касае фенския живот. Самофинансираме се, имаме отделни звена, които отговарят за различните дейности, тарторите ги контролират и координират. Имаме хора с опит в организирането на трипове, правенето на артикули и т.н. Всичко, което се познава от класическия модел на ултра групи по света.
- Какви са политическите възгледи на вашата агитка и оказва ли влияние върху взаимоотношенията помежду ви, в случай че се разминат?
- Мога да кажа националистически. Политиката я изолираме от трибуната. Няма място там. Да не бъркаме обаче с гражданска позиция! Иначе при нас ги има всякакви - от крайно-десни до откровени комунисти. Преобладават десните, но това си е личен избор. Не влияе на отношенията и работата ни в агитката.
- На кой мач според теб създадохте най-добрата атмосфера и на кой сътворихте най-красивата хореография? Кажи също така кои са ви най-посетените двубои като домакин и гост, на които ти лично си присъствал.
- Много са такива през годините. Разни домакинства на Нафтата и Литекс в края на 90-те. Домакинствата за турнирите. На всички откачени гостувания в чужбина сме се раздавали винаги докрай. За мен няма такова нещо като най-добър мач... Има различни върхове, зависи как гледаш на нещата.
Мога да кажа, че грозно хорео нямаме,
а и както споменах, там нещата са отработени с годините. Одобрява се проект, списък с материали, закупуване, подготовка, график за работа и хора, и се почва. Просто сме се специализирали толкова, че вече повечето неща правим с фамозна лекота и бързина. Хореото за Македония през изминалата година го барнахме за 4дни...
- Говориш за онзи мач с Литекс в "Надежда", на който събрахте 20 000?
- Същият. Но такива бяха годините. Нямаше много други забавления. Сега това не може да се случи. Просто България не е футболна страна, а София вече така се разми, че направо ми се гади. Но не можем да си избираме времената, в които живеем, така че се борим с това, което е.
- На кое място поставяш агитката на Локо спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит...?
- Единственото, по което отстъпваме на някои от другите, е численост и вяра в себе си. И донякъде липса на потенциал.
Може да звучи претенциозно, но по останалите показатели освен бройка ни поставям в Топ 5 на България.
Никой не иска да го признае, но ние сме една от агитките в страната с подчертан собствен стил и дала адски много на ултрас сцената в последните 20 години. А да се развиваш в сянката на двата псевдогранда не е никак лесно. Истината е, че в момента сме в посредствено положение, защото адски много хора се отдръпнаха заради ставащото в клуба, влияят се от класирания, амбиции и резултати. Не е похвално, но е факт.
- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? И за теб специално кои са най-уважаваните отбори в България и най-омразните?
- В България се имаме с част от момчетата на Спартак (Варна). Може би повече на лична основа и поради сходната съдба на клубовете ни. Навън официален съюз имаме само с ULTRAS FAVAC (cheerz, guys!) от Виена. За вражда... някак си то е ясно. Останалите софийски, пернишки, пловдивски, македонски, заралийски и т.н. елементи не са ни никак по вкуса. Но не искам да ги коментирам, защото общо-взето сме в един кюп. В България няма най-уважавани отбори, а всички са най-мразени.
Просто българите сме пословични хейтъри.
Мога да кажа кой е най-истинският, отборът на обикновения човек - само и единствено ЛОКО!
- Участвал ли си в боеве с фенове и ако да, срещу кои си се бил?
- Ооо, да. С кой ли не... от гореописаните май с почти всички. Тъпото е, че тези неща тук стават не за защита на чест или принципи, или територия, а от комплексарщина. И после всеки е бил, всеки е компетентен, всеки разказва... Смешна история. След някоя случка като чуя после какви разкази текат, се чудя в същия бой ли съм участвал или в някой съседен. Адреналин си е, но като цяло не се кефя особено на тия изпълнения... Последните "танци" с трупата от "Овча" си беше доста запомняща се гледка... мисля, че дори и другите два софийски отбора рядко правят такива мащабни неща. Респект и за двете страни, само
другарите в бяло нека най-после се научат, че не бройката печели битки, а куражът!
През 90-те редовно се млатехме с групи перничани на Каучука в "Надежда", което си беше доста голямо предизвикателство.
- Как гледаш на организираните боеве от типа "10 на 10", каквито се практикуват в някои европейски страни? Има ли място за такива в България?
- Не. Не сме дорасли за такива неща, а и не мисля че има много смисъл от тях. Не виждам нищо "ултрас" в това, а по-скоро някакъв селски бабаитлък. Който иска да се бие по този начин - има си съответните клубове, спортове, състезания и т.н.
- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? И къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези в другите страни по Европа и света?
- Сцената тук си е направо трагична. Липсва манталитет. Всичко е мода и криворазбран екстремизъм. Много сме назад, ама много. И това ни е заложено още от времето на комунизма, та и до наши дни. Много гледаме навън вместо да гледаме себе си. Не си вярваме, само гледаме по Интернет и после цъкаме с езици. Ама да се мръдне някой да направи нещо - не.
Само чака другия и вика: "Другари, дайте да дадем".
Така не става. Иначе потенциал не липсва. С нищо като предпоставки не сме по-лоши от останалия свят, дори напротив. Но не сме колективисти, измекяри сме и сметкаджии. Не обичаме да даваме за идеи и общи инициативи.
- Кои държави би дал за пример за развито ултрас движение, от което можем да черпим идеи и опит?
- В международен план класацията безспорно водят руснаци и поляци. Исторически сърбите и гърците са също много напред. Италия кара на стара слава. Във Франция са страшно добри и колоритни, дори бих казал, че в момента бият италианците. Испанците са ужасни недоразумения милите, ама се опитват... За мен обаче новият скрит фаворит е Германия... Там виждам интересни процеси под повърхността и скоро очаквам изненади.
- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо?
- На теория да, на практика нямат. И пак заради особености на манталитета и нагласата.
Тук ми се влачат някакви кифли, дето си търсят популярност. От друга страна веднага биват налазвани и стават лични конфликти в агитката.
Раздори, караници, образуват се групички. И ние сме страдали от това и затова съм силно скептичен. Не че нямаме истински фенки, но те са единици. Иначе могат да бъдат много полезни и ценни, защото са по-изпълнителни, по-малко им знаят устите и в никой случай не искам да ги подценявам.
- Мнението ти за българската полиция? Направи едно сравнение с нея и тази в другите държави.
- Силно негативно. Просто тази сбирщина от нискообразовани, комплексирани провинциалисти няма как да нарека полиция. Докато не се отърват от милиционерския си манталитет, който ги кара да си мислят, че Системата работи за тях, а не те за Системата, нищо няма да се промени. А за "професионализма" им просто е излишно да се говори. Как да имаш респект към такива хора?
То само като го видиш с отегчената му кисела физиономия и телосложение на корабен готвач, те напушва смях.
А отвори ли си устата... ужас. Това чужди езици, това етикет на поведение, няма такъв филм. Как такава личност ще всява респект. На Запад просто е друго... и усещаш, че този човек ти служи.
- Да, но и на Запад тамошните ултраси се оплакват. Особено пък тези в Полша, Сърбия и Италия напоследък…
- Е това вече си е друга плоскост. Тук говорим за световната тенденция на повсеместен контрол над свободомислието и неформалните групи. И това е само част от картинката. Аз имах предвид далеч по-злободневни неща. Репресиите в чужбина са факт, но едва ли техните полицаи псуват феновете на майка, заплашват ги със счупени крайници и т.н.
- Мнението ти за националния отбор, БФС и въобще българския футбол. За БФС.
- Националният отбор е сергия. БФС - група спиртосани лакеи и апаратчици. Пълен водевил, не заслужава дори коментар.
- Кога ще се оправим?
- Като си променим мисленето, а това е много трудно. Да не кажа невъзможно...
- Фен ли си на някой чужд отбор? Посещавал ли си негови мачове?
- Много се дразня на чуждопоклонничеството у нас, дето всички са някакви големи фенове на какви ли не чуждоземни отбори и им викат "наш'те".
Фен чак не, но се кефя на някои задочно. На първо място е Айнтрахт. Преди във Франция се кефех на Ланс. В Англия малко на Евертън. До момента не съм ходил на техни мачове, а и не ми е кой знае каква цел, защото Локомотив е №1!
- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката на Локо София?
- За клуба - да стане отново социалният феномен и общественият фактор, който е бил до средата на 70-те. За агитката -
просто да се обедини на 100%, да си повярва и да започне да расте и като численост, и като значимост, и като самочувствие.
- Ще ти изброя три места и искам да ми кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Стадион "Локомотив"?
- ... е Сцена!
- София?
- Моят град, където винаги е гот да се завърнеш!
- България?
- Прекрасна страна и ужасна държава.
- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Локото, както и на всеки запален фен в България?
- На всички локомотивци ще кажа само едно - бъдете, вярвайте, идвайте! Локо София - това сме ние! А за феновете като цяло - бъдете активни!
Истински независим си, когато всичко зависи от теб!
Мартин: Нефтохимик е част от живота ми, която не бих заменил с друга!
Понеделник, 20 Февруари 2012 21:19Следващият гост на FanFace.bg е от Бургас. Името му е Мартин, върл привърженик на Нефтохимик и член на най-голямата фракция на тима "Green Fighters". Той е "само" на 23 години, но вече със сериозен опит по трибуните и уличните битки. Свободното си време запълва с гледане на мачове, както и с много тренировки. От няколко години се занимава активно с фитнес, кикбокс и муай тай. Всичко това обаче бледнее пред голямата му "зелена" страст...
- Кой те запали по най-великата игра? Кога стана това, на кой мач на Нафтата...?
- Фен съм на Нефтохимик от най-ранна детска възраст. По футбола ме запалиха най-вече баща ми, както и дядо ми. Първият ми мач е срещу ЦСКА в сезона, когато влязохме в "А" група. 1994-1995. Редовно и съзнателно ходя на мачове от 1997 г. с баща ми и брат ми. Тогава играхме срещу Локомотив (Пловдив) и бихме с 4:1. Единственото нещо, което помня от двубоя с ЦСКА, беше пълният стадион. От мача с Локомотив (Москва) за Купата на УЕФА през 2000 г. ходя самостоятелно.
- Какво предизвиква името Нефтохимик у теб, когато го прочетеш или чуеш?
- Любов и най-вече страст.
Част от живота ми, която не бих заменил за нищо друго!
- Кои са най-паметните ти мачове и тези, за които не искаш да си спомняш?
- Мачовете, за които никога не искам да си спомням, са двата ни загубени баража за влизане в "А" група - от Видима-Раковски в Стара Загора с автогол в продълженията, и от Спортист (Своге) в Ловеч с дузпи. И на двата двубоя бяхме агитка от около 500 души. В Ловеч имаше доста димки, бомби, запалени седалки, изкъртена ограда заради неприятната загуба. Трябваше ми доста време, за да се отърся от разочарованието, че не сме отново в "А" група. Мачовете, които са ми останали с приятен спомен, са всички, в които сме побеждавали градския съперник, след като влязоха в "А" група през 2000 г. Тогава за първи път се срещнахме на ниво "А" група. Най-добрият спомен от това съперничество ми е, когато ги бихме с 2:0 на "Комлука" и ги пратихме в "Б" група.
Преди самия мач имаше бой на моста до стадиона - около 80 "зелени" срещу 30 "шарана", които бяха тотално сгазени.
Бяхме тръгнали да ги търсим из целия град, а те както винаги, се бяха изпокрили. След цял ден обикаляне, тръгнахме към стадиона в "Комлука". Те се бяха събрали точно на 100 метра от него да ни "причакат", един вид засада ни направиха. Бързо обаче ги попиляхме. От 30 бързо останаха 10, от които до един разбити. След това цял мач скандирахме "счупени муцуни" и "10 човека". Спомням си и победата над Омония с 2:1, с която ги отстранихме за Купата на УЕФА пред пълен стадион. Адска атмосфера по трибуните!
Имаше и доста голям бой с "куките" на стадиона. Бяха пуснати дори и кучетата срещу агитката. Това беше меле, което не съм виждал досега на живо.
По онова време беше хит да се правят "миниум-бронзки". След няколкоминутно замеряне по ченгетата и терена, с риск да бъде прекратен мачът, ги провокирахме да навлязат в сектора с агитката. Имаше доволно разбити полицаи. След мача имаше хиляди излезли да празнуват по улиците и за първи път отидох в "Нефчо" (заведение, където навремето са се събирали ултрасите на Нафтата).
- Защо Нефтохимик не е в този момент в "А" група?
- След като Нефтохимик изпадна от "А" група, изкарахме 3 години в "Б" група.
След това бяхме ликвидирани от лицето Митко Събев.
Цялата ни школа беще слета с тази на Черноморец, отборът бе преместен в Поморие и преименуван на Черноморец (Поморие). Както всички знаят, в този период собственик на Нефтохимик и Черноморец беше именно Митко Събев. Под негова заповед Нефтохимик "отстъпи" първото място на Черноморец, въпреки че нямахме нито една загуба целия сезон. Последва набеденият бараж с автогола срещу Видима в продълженията. Последва посредствен втори сезон в "Б" група, а на третия с надеждата отново за "А" група и бараж срещу Спортист (Своге), отново загубен симулативно на дузпи.
От отбор, който се бореше за "А" група, бяхме ликвидирани и заличени от картата на България.
Благодарение на легендата на клуба Милен Георгиев, на бившия собственик на Евробилдинг Инженеринг и ФК Атлетик (Бургас) Георги Танев (лека му пръст!), както и на още няколко привърженици на "зеления" отбор Нефтохимик започна от нулата. Станахме приемник на Атлетик и с неговия лиценз стартирахме от "В" група. Само след два сезона при аматьорите отново сме в професионалния футбол с надежда за промоция при майсторите.
- Защо според тебе Събев се е опитал да ликвидира Нефтохимик?
- Защото Събев не е футболен човек. Винаги е бил воден от своята алчност и лакомия за пари. Поради тази причина в периода, в който беше собственик на Нефтохимик, взе новосъздадения от бившия кмет на Бургас Йоан Костадинов и Христо Порточанов Черноморец, и де факто беше собственик на двата отбора в града. Черноморец започна да използва стадион "Нефтохимик".
Целта на Събев беше да прилапа земята на стадион "Черноморец", за да може да си завърти неговите схеми за хотели, молове, кооперации и от този сорт.
- По това време ли се преуменувахте на Нафтекс?
- Не. Нафтекс станахме в момента, когато Събев ни стана собственик. През 2002 г.
- Вие от агитката приехте ли това име? Как реагирахте и какви бяха настроенията сред вас?
- Категорично не! То си личеше и по обстановката на стадиона. Имаше голям отлив на феновете на Нефтохимик. Бяха останали предимно "семкаджиите" и 300-400 хард фена. Бяхме излъгани от лицето М.С. Обещания за титли, купи...
Имаше "План 2007", като се имаше предвид да станем шампиони на България, а всъщност се оказа, че през 2007 г. бяхме в "Б" група.
Не искам да се сещам за този помияр, който затри Нефтохимик, а сега е на път да затрие и "шараните".
- Добре, но защо все пак Събев е избрал Черноморец пред Нефтохимик като марка?
- Причината, както казах, беше в това, че Черноморец има доста голяма база - стадион, зали за най-различни спортове (щанги, бокс, лека атлетика...), 4-5 затревени терена. Нямаше друга логика.
Ние сме по-популярният отбор, с по-голямата фенска маса, най-вече сме отборът на младите бургазлии.
- И успя ли да завладее всичко? Имаше и някакви драми с този стадион на Черноморец с участието на Ивайло Дражев...
- И до ден-днешен се водят спорове за него. Намеси се и общината, която услужливо помага на лицето Събев. Имаше обещания за грандиозни проекти, стадион, мол, хотел... Но това само, за да замаже очите на хората, както направи с нас няколко години преди това. Не искам да говоря за Черноморец и хората, които ни затриха.
- Като каза преди малко за отлив, се сетих и друго - има масово схващане на феновете на други отбори в България, че в Бургас са ви разглезили и научили да ходите на стадиона, само когато има свободен вход. Всичко това от времето на Порточанов още, а и при Събев и Черноморец беше по същия начин до съвсем наскоро. И дават за пример ниската посещаемост, когато е имало цени на билетите.
- Тогава хората в Бургас се радваха истински на успехите на Нефтохимик и явлението, което бяхме. Абсолютно съм убеден, че не безплатният вход привличаше привържениците на стадиона, а самата игра на терена. Тогава ние първи "внесохме" в България играта в линия на защитата.
Мачкахме родните грандове наред.
Знаете за великите победи над Левски с 5:1, 4:1, както и в София. Неслучайно ни наричаха "черната котка" на Левски. Няма да забравя и победите над ЦСКА пред пълни трибуни. Победата с 4:1 на "Армията" също. Наскоро в аматьорския футбол доказахме на цяла България, че сме живи и ни има. Мачът с Ботев (Пловдив) беше посетен от над 9-10 хиляди, което за "В" група е много. Този двубой остана в съзнанието ми все едно отново сме в "А" група. Атмосферата беше велика! Срещата ни с тях през този сезон също привлече много хора.
- Кажи къде виждаш Нефтохимик през месец май.
- Твърдо и единствено в "А" група!
Все пак тази година клубът ни навършва 50 от своето създаване и е редно да го отпразнуваме в елита.
- Членуваш ли в някоя фракция на бургазлии и ако да, коя е тя? Разкажи ни за нея, за нейната дейност.
- Член съм в нашата най-голяма фен фракция "Green Fighters". Основана е през 1997 година. В момента сме около 60-70 души, като активните сме около 40. От началото на тази година сме започнали кампания на приобщаване на по-младите момчета от агитката и целта ни е да израстваме, за да можем да се конкурираме с водещите фракции в България. От самото си основаване "Green Fighters" се занимава с организирането на хореографиите, купуването на пиротехника, организираме и редовите фенове за пътуванията извън Бургас. Имаме си и собствени артикули. Последните години имаме подкрепата на фенклуба, както и на по-малките фракции.
- Какви са политическите възгледи на феновете във вашата група? И в тази връзка съществува ли някакво напрежение помежду ви?
- В нашата фракция членуват само момчета с националистически и/или десни възгледи. Няма някакво напрежение помежду ни, защото имаме сходна идеология.
- А с някоя друга ваша фракция, където има "леви"?
- За щастие в нашата публика няма такива отрепки, а и да има, те си кротуват и не показват своята "идеология".
- На кой мач, на който си присъствал, създадохте най-яката атмосфера и оказахте най-сериозна подкрепа? И на кой сътворихте най-добрата си хореография и/или пирошоу? Кои са най-посетените ти мачове с фенове на Нафтата у дома и навън?
- Определено мачовете, на които създадохме най-добра атмосфера, бяха с Ботев в "Б" и "В" група.
Никога не съм вярвал, че като отбор, изпаднал от елита и обикалящ по села и паланки, можем да съберем 2000-3000 души, които активно да подкрепят отбора.
Направихме здрава мобилизация, доста стари фенове се завърнаха и показахме, че Бургас е бил, е, и ще бъде винаги "зелен". На последния мач с Ботев се потрудихме доста, за да направим хореографията, която представляваше опънати черно-зелени ленти, а по средата стоеше знамето на "Green Fighters", под което имаше платно на това как гларус е захапал акула. Най-посетените мачове с мое присъствие мисля, че бяха баражите. В Несебър пък редовно се изсипваме по 800-900 души. На самата агитка пък най-посетени са двубоите със Спартак във Варна. На един от тях повече от 3000 души превземат Коритото. Над 50 автобуса, няколко микробуса, коли... За финала за Купата на България срещу Левски едно време имаше влакова композиция с около 1000 "зелени" ултраси.
Най-посетеният домакински двубой, на който съм бил, е с ЦСКА - 35 000!
Не става въпрос за въобще първия ми мач в живота, а за друг. Козирки, огради, стълби... навсякъде правостоящи. Беше ад! Беше ме страх да не ме загуби баща ми. Толкова много народ имаше...
- На кое място поставяш агитката на Нефтохимик спрямо всички останали в България откъм численост, вярност, подкрепа, колорит...
- Определено сме едни от колоритните и верни агитки! Със сигурност пред Левски и ЦСКА по този показател.
Откъм численост ни поставям на пето място след тези на Левски, ЦСКА, Ботев (Пд) и Локомотив (Пд). Подкрепяме отбора и в добри, и в лоши моменти.
- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? Ти лично кои български отбори най-много уважаваш и кои ненавиждаш?
- Хм... в момента с нито една агитка не поддържаме отношения. Всички са ни безразлични. Аз лично съм против приятелствата между БГ агитките, защото и сцената ни не е толкова голяма. За врагове е трудно да отговоря.
На първо място е Черноморец - не толкова заради феновете, а заради това, което сториха с нас. Всеха ни стадион, школа...
Техните фенове никога не са ни били равностойни. Често се е стигало до схватки, но с един и същ краен резултат - побой над тях. В този момент няма противопоставяне. Те си знаят мястото на втори отбор в града. С беройци имаме закачка и често се е стигало до схватки. Враждата е стара и възниква преди доста години. Не знам дали другите са наясно, но навремето ние бяхме в топли отношения с тях, като това се отнасяше най-вече за крайно-десните от двата лагера. Самата вражда тръгна от възникнал конфликт между наше момче и тяхно с прякор на насекомо. Преди един мач между Нефтохимик и Берое за Купата в Бургас въпросният бероец се направи на оборотен и говори зад гърба на нашия човек пред друг наш. След като разбира за разговора, момчето от нашата агитка влиза в едно кафене, бие му два шамара,
взима на тяхната агитка торбите със знамена (7 на брой!)
и му казва, че ако си ги иска обратно, да излезе навън за "ек на ек". Бероецът се "насира" и така им взехме знамената без да си ги защитят. Ако имаха поне малко чест, щяха да скочат. С гагаузите също не се дишаме и при всяка възможност го показваме.
- Ти лично участвал ли си в боеве? Ако да - срещу кои привърженици?
- Изправял съм се срещу почти всяка една агитка в България. Най-култовите от тях са няколко. Единият бой беше скорошен - с феновете на Славия. На плажа имаше една кофти засечка с тях преди техен мач с "шараните" за Купата миналата година. Макар че бяхме по-малко от тях (10 наши на 20 техни), доста "еврейчета" бяха пребити,
а някои дори влязоха в морето от страх.
Засякохме се на доста глухо място на плажа и боят си продължи до пълна победа за нас (нямаше намеса на Ушев, както става обикновено). Друг интересен случай беше с нашите приятелки от Стара Загора, когато на техен мач в Каварна ги "изненадахме". На връщане от срещата ги атакувахме, докато слизаха да почиват и ядат в с. Старо Оряхово. Буквално бяха натъпкани в рейса. Почти никой от тях не успяхме да докопаме заради ченгетата. Пътуваха с две "куки" и само счупихме рейса.
Беройци изпитват голям страх от нас и винаги пътуват с ченгета.
Иначе сефтето ми беше в един бой с фенове на ЦСКА. Мачът беше в Бургас, а на 4-и вход на стадиона стана здраво меле, докато не се намеси полицията. Самият двубой завърши 3:3, а заради боя влязохме чак при 1:2 за ЦСКА. Бяха хубави времена, но няма да се върнат. Сега е невъзможно да докопаш противника. Ушев чете навсякъде.
- Как гледаш на организираните боеве от типа "10 на 10", каквито се практикуват в страни като Полша, Русия и др.? Има ли място за такива в България?
- Определено да! Това е бъдещето според мен. Аз съм много "ЗА" този вид боеве. Така се срещат "точните хора" и няма пострадали невинни. Имахме няколко опита да срещнем фенове от Берое, но винаги нещата не се получаваха. Единият път имахме уговорка с тях в Несебър на плажа да се срещнем "10 на 10". Те не дойдоха и оправданието беше, че сме се "разминали". Друг скорошен случай с тях - след наш мач имахме уговорка в с. Злати войвода за "15 на 15". Чакахме ги час и половина да дойдат на 40 к.м от Стара Загора. Те така и не събраха смелост.
- Получавали ли са се при теб точно такива предварително организирани боеве досега - при числено равенство и само с голи ръце?
- До момента не. Може би в "А" група ще срещнем желаещи. Малко са надъханите и честни момчета. От Берое никога няма да ги срещнем, защото знаят, че ние сме тренирани момчета.
- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? И къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези в другите страни по Европа и света?
- Не е на нивото, което всички желаем.
Съществуват прекалено много приятелства между отделните агитки и има какво да се желае.
Може би в бъдеще тези неща ще ги изчистим и ще вървим напред като фенове и ултраси. Не мисля, че отстъпваме чак толкова много на съседните на нас държави, особено като бройка. С годините ще се "научим".
- Кои страни би дал за пример за развито ултрас движение, от които можем да черпим идеи и опит?
- А защо трябва да копираме?
Определено водещите ултрас сцени са Полша и Русия, но това не означава, че трябва да се копира винаги.
- Имат ли жените място на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?
- Като всяка агитка и при нас има, но не мисля, че мястото им е сред по-крайните фенове. Има няколко, които помагат в организацията, но като цяло съм против.
- Защо?
- Защото повечето не идват, за да подкрепят отбора истински, а колкото да гледат футболистите, или да си харесат някой фен. Аз им викам фенки на феновете и те са временно явление. Затова гледам с недоверие и дори презрение към тях. Но както споменах, има и изключения.
- Мнението ти за българската полиция. И ако можеш, направи сравнение с униформените в другите страни.
- Изключително негативно. Винаги внасят смут и напрежение.
Когато са извън сектора, а още по-добре да са и извън стадиона, винаги е по-спокойно положението и не изнервят излишно феновете.
Да охраняват около стадиона, но не и вътре.
- Да, но примерите в тази посока са с още по-лоши последици. Сещам се веднага за два такива мача, на които първоначално нямаше полиция - финалът за Купата на България между ЦСКА и Черно море на Националния стадион преди години, както и Локомотив (Мездра) - ЦСКА. И в двата случая на стадиона имаше само частни охранители и всички знаем какво се случи.
- Това са изключения! За нас е по-добре да ги няма... В чужбина полицаите също са доста некомпетентни. Ходил съм извън България на националния отбор.
Винаги са се държали като с животни и с презрение към футболните фенове.
Всички знаят какво се случи в Румъния например. Спречкването на Дучето и цесекарите с феновете на Динамо. После бяхме буквално натъпкани в сектора. Не ни допуснаха знамената заради "нацистки" символи. Ходил съм в Англия на мач. Там има ред и дисциплина, камери и стюарди. Няма толкова полиция, съответно няма напрежение.
- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло и за БФС.
- Надявам се, че ако сменят ръководството и спрат мениджърските игри, ще тръгнем по правилният път.
- Кога ще се оправим? След смяната на ръководството и пресичането на тези "игри" ли?
- Това е едно добро начало. Трябва да се обърне внимание на ДЮШ в цялата страна. Качествени треньори за децата, за да можем да произвеждаме футболисти.
- Фен ли си на някой чужд отбор?
- Фен съм само и единствено на НЕФТОХИМИК! Все пак преди всичко сме българи!
- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката на Нафтата?
- Отново да играем в Европа и да си спретнем хубави гостувания в други страни. А агитката да набъбва все повече и повече. Да сме по-организирани и многобройни. Имаме потенциала.
- По традиция на нашите събеседници изброявам три места и искам от теб да кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Стадион "Нефтохимик"?
- Нашият ХРАМ, домът ни!
- Бургас?
- Най-добрият град за живеене!
- България?
- Най-красивата страна!
- В края на това интервю какво би казал на всеки един привърженик на Нефтохимик, както и на всеки запален фен в България?
- САМО НАФТА! И винаги да подкрепяме отбора. На 3 март всички в Пловдив за мача с Ботев!
А на другите привърженици - да подкрепят отбора на своя град!
Тоширо: Момчета, продължете започнатото! Има ли ви, има и Локо!
Петък, 08 Юни 2012 02:29След първата част от интервюто с фена на Локомотив (Горна Оряховица) Тоширо, която предизвика огромен брой коментари и прочити, дойде ред да публикуваме и втората. Продължаваме оттам, където спряхме предния път.
- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои други, освен с тази на Етър, сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?
- Тук започва да става горещо! Отварям бира и продължаваме! Виждам, че интервюто с мен придобива внушителни размери! Не знам дали има някакви ограничения в това отношение и дали отговорите да бъдат кратки и точни или дълги и изчерпателни, но определено има много въпроси като този, провокиращи втория вариант отговори. Попаднахте на човек, който обича доста да разказва, още повече че съм бил пряк свидетел на повечето от нещата и мога да дам необходимите отговори и вече съм го направил (макар и несистематизирано като тук) в своите писмени разкази, които планувам да реализирам във вид на книга в стила "хулилит", която да бъде издадена в английски и български езиков вариант, но най-вероятно първо тук в Англия където живея! Надявам се да нямате нищо против скритата реклама, която току-що направих от трибуната на вашия уебсайт, но вие сте първите, пред които обявявам това публично и бих бил безкрайно благодарен, ако позволите и публикувате цялото ни интервю, като по този начин помагате за популяризирането и реализирането на проекта. Благодаря Ви предварително! (FanFace.bg: Дадено, но само ако живот и здраве след време получим минимум едно копие от нея ;)) Позволих си да прочета интервюто ви с представителя на хората отвъд баира и виждам, че въпроса "Как е възникнала враждата ни?" остава с висящ отговор и леки догадки! Позволявам си да задоволя и подхраня любопитството на публиката тук, като цитирам цял пасаж от главата "7 Мили" (всъщност са километри, но е за благозвучност) от книгата която се надявам съвсем скоро да стане реалност:
Връщам се назад в годините на hard rock и heavy метъл музиката. Дълги коси кубинки, нашивки, тесни дънки. По цял ден музика, пиене, жени и разврат! Въобще страшна картинка! Мисля, че това е същият феномен, като тук в Англия, когато в "екстази" периода, най-лудите английските хулигани заменят трибуните с музикалните клубове при това за доста дълъг период от време.
"Правете любов, а не война" - това важеше и между "лилави" и "черно-бели"!
Тогава Г.О. Бойс ходеха често с "лилави" момичета, малко по-рядко беше обратното, но цареше мир!? Като изключим някои пиянски, свади всичко между двата лагера минаваше с леки инциденти няколко юмрука от едната и от другата страна. Да не говорим за по хипарските години, когато старите Г.О. Бойс бяха приятели с болярите!
Организираха се съвместни посещения по плажовете на Черно море, въобще период на абсолютен мир между двата града. Може би 7-те километра живописна природа деляща двете места предразполагаше за такива срещи! Местността се казва "Арбанаси" и се намира точно между градовете, което практически я прави ничия земя още повече, че географски тя е възвишението, което ги дели. Повярвайте ми това е едно от най красивите и пленяващи места в страната.
Именно там се намираше парти къщата на Адриан, един от най добрите ми приятели. Самата постройка беше в стил замък и беше доста голяма и просторна.
Вътре съм виждал 40 Г.О. Бойс заедно с 30 "боляри"
и като прибавим още 20 от съседни райони като Габрово и Ловеч се получаваше един микс от хора на едно място, в което ако избухнеше разправа дори Стивън Кинг нямаше да може да опише събитията в своите разкази! В днешни дни това би било немислимо, невъзможно, нещо граничещо с безумие, събитие с пагубни последици за хората и от разрушителен характер за самото място. Не, че "замъкът на Адриан" не беше разрушен с времето от постоянните партита и лошата поддръжка.
Смея да твърдя, че може би от годините, в които нашите бащи са гонили техните до въпросното възвишение, където преди време болярите дръзват да напишат на самия път "смърт на горнооряховските печенеги" до ден днешен всичко е минавало без сериозни инциденти. Самият факт, че двата града са толкова близо и това, че Търново е старата столица на България малко или много винаги ни е карало да се чувстваме като хора населяващи един от кварталите на техния град. Знаете как големите градове претопяват всичко около себе си, изсмукват и извличат всички необходими им ресурси от околните населени места.
Преди време е имало дори проект, целящ събирането на три града - техният, нашият и още един най-малкия от трите!
Благодаря на бога, че това не се е случило!
Само като си помисля, че сега щяха да ме наричат "боляр" и вместо черно-бяла фланелка щях да нося лилава, ме кара да се отвращавам.
Радвам се, че моето родно място е оцеляло и се е съхранило, запазило е своята идентичност, защото смятам, че притежаваме необходимото да бъдем независими.добрата инфраструктура и индустрия на града ни със сигурност е била апетитна хапка за културно-историческата стара столица. Въобще не знам как сме успели да оцелеем и да се запазим!
Всичко това се отнася с пълна сила и за футбола в двата града. Те бяха по-големият отбор като успехи и доста често прибягваха до услугите на наши футболисти, за да се поддържат на високо ниво. Ние винаги оставахме в сянка и всичко, което успеехме да създадем отиваше при тях. Това разбира се е съвсем нормално така става навсякъде. Виждаме какво става днес, когато големите пари превзеха футбола и малките отбори биват ограбвани постоянно!
Според мен обаче всичко това има обратен знак при феновете, тези които подкрепят по-слабия, се каляват, свикват с несгодата стават корави и всеотдайни вярват в това, което следват, силно обичат и мразят. А тези, които се радват на много успехи, се разглезват стават претенциозни, разединяват се, започват да искат все повече и повече и когато не го получат псуват по своите! Мисля, че и в нашия случай се получи така - обичта ставаше все по силна а омразата към тях все по-яростна и неконтролируема.
Знам много за омразата между феновете по цял свят имам и доста близки наблюдения, но ви уверявам в момента
между нас тя e толкова голяма, че ако сме на едно място с тях, можете да срежете въздуха с нож!
В следващите редове ще се опитам да ви потопя в нашето море от омраза!
"Болярите", както обичат да се наричат, са доста надменни чисто човешки. С огромно самочувствие, като бивши столичани те се смятат за наследници на великите български царе. Градът им е построен предимно на възвишения и скали просто такова му географското положение. Има много паметници на културата голяма крепост останала от миналото, университет, който дава на града стотици студенти всяка година и може би това го прави привлекателен за хората.
Ние също обичахме да ходим там, да кръстосваме улиците, да пием в пъбовете, да сваляме студентките, но винаги с надеждата, че ще докопаме техните фенове и ще си уредим сметките. Г.О. Бойс обожаваха да са в сърцето на врага, да пеят своите песни дълбоко във вражеската територия.
Спомням си, че веднъж се бяхме събрали сериозна фирма пред "Текила бар". Самият пъб, както повечето постройки в града има огромна тераса с прекрасен панорамен изглед, която ни даваше възможност да гледаме от високо а гласовете ни ехтяха силно и огласяха поне половината град. След обилно количество алкохол тръгнахме на парад из целия град, търсейки провокация с местните, но както обикновено завършихме в полицейското им управление. После получихме писма с глоби за нарушаване на обществения ред.
В други случаи, които си спомням ходехме в клуб "Спайдър"който беше един от най посещаваните в града там обикновено завършвахме в бой с охраната а след това с безкрайни разправии с шофьорите на таксита, които обикновено не искаха да ни закарат до вкъщи.
Всичките тези случаи бяха в дни без дерби мачове между двата отбора, просто през уикендите ние се забавлявахме за тяхна сметка, и то на техен терен без нито един път да срещнем каквато и да било съпротива, те никога не се показваха и то в собствения си град!?
Ако техните предци, същинските боляри, са защитавали по същия начин града си от нашественици, то тогава от въпросната величествена крепост, наречена "Царевец", не е имало никаква нужда.
Просто пускаш врага, скриваш се и го оставяш да вилнее! Какво остава да говорим за дните, в които имаше дерби!? Аз ще ви разкажа за няколко от тях. Връщам лентата назад, за да видите откъде тръгва омразата между феновете на двата отбора.
Всичко започна дълбоко в тяхната територия при една от най-унизителните загуби, които те ни нанесоха. Повече от по-големите си тръгнаха няколко минути преди края на мача, разочаровани от резултата, чието цифрово изражение беше 5:2 и използваха своите лични автомобили за краткото разстояние между двата града. След мача всички останали решихме да хванем автобус от съдебната палата на центъра на Старата столица. Възрастта ни варираше между 20-25 години, като не мога да отрека, че присъстваха всички, които впоследствие се превърнаха в основни фигури и гръбнак на фирмата. Спомням си, че преминахме като на парад през половината град от стадиона до палатата, и освен обичайните подвиквания относно резултата, нищо особено не се случи. Разбира се, както винаги ние имахме едно наум, че нещо може да се стане и те да се появят отнякъде, бяхме нащрек, знаейки на какво са способни те, особено на собствена земя. Вървяхме както винаги в ядро, но вече съвсем нормално мислехме да си изкараме яда от претърпяната загуба върху някоя бутилка алкохол. Стигнахме до спирката пред съда, решили че нищо повече няма да се случи в този и без това гаден за нас ден, и зачакахме мълчаливо автобуса.
Следващият миг щеше да отвори нова страница във враждебните ни отношения, като след него осъзнахме, че трябва да бъдем абсолютно безмилостни към тях при всеки удобен случай и го решихме.
Този миг настъпи и аз извъртях глава наляво и видях може би най-грозното човешко същество (имам предвид в лице)! Коса с цвят на слама, очи силно, ярко, светлосини, чак бели! За миг си помислих, че те са две чисто бели очни ябълки, при това изпъкнали и готови да изскочат! И без това супер грозното му лице беше изкривено от злоба! Много добре знаех кой е този грозник и какво ще последва. Интересното в случая беше, че предната година същият боклук се завъртя за момент на същото място, но явно осъзна, че не е дошъл моментът за атака, защото ние бяхме недосегаеми в този ден с всички по-големи момчета в състава. В далечината зад него видях и неговите хора. Определено ни бяха намерили неподготвени, съдейки по бройката и възрастта на хората, идващи отзад. Използвах следващите няколко секунди, за да преценя ситуацията, но не успях, защото погледите ни се срещнаха и от този момент нататък бяхме като хипнотизирани да застанем един срещу друг! Размишлявайки след случката, установих че той премина през 4-5 от нашите, за да стигне до мен, защото атаката им беше странична, а аз бях в средата. "Айде ве, копеленце", излезе от изкривената му уста, при което той посегна и хвана черно-белия ми шал, опитвайки се да го дръпне и да ме ритне в ташаците едновременно! Последва моментална реакция от моя страна и след няколко разменени удара грозника се озова на земята, а аз го ритах с всичка сила в ребрата! Усетих как наоколо завря и закипя, явно и приятелите му се бяха включили.
Видях как един от тях извади нож и тръгна срещу мен, за да спаси изрода.
В такъв един момент всичко спира за секунда, която е равна почти на час! Всеки се съсредоточава в острието и как то да бъде далеч от неговото тяло и тези на приятелите му. Именно тази секунда използва урода да стане от земята и да се измъкне, побягвайки в една странична уличка. Моето внимание бе изцяло ангажирано от човека с ножа и инстинктивно мислех как да го обезвредя. Изведнъж сякаш като от небето видях нечий летящ крак, който удари ножаря право в гърдите и падайки той изтърва острието, като, забележете, то беше прибрано от един от нашите и повече не бе използвано в боя! Обърнах се назад и видях моя приятел Мартин, той е доста висок и продължаваше да раздава шутове, които бяха негова запазена марка. Негов беше ритникът в гърдите и може би с него
той ми спаси живота!
Сега разбирах защо му викахме коня. Не бях си задавал досега този въпрос, но явно високият му ръст и здравите мощни крака са му заслужили това прозвище. Представяте ли човек с такъв прякор да ви ритне!? Връщайки се обратно в битката аз веднага последвах опонента си в една задънена малка улица зад самата автобусна спирка, което беше може би най-голямата ми грешка! Добре знаех, че в такива случаи, когато се отлъчиш от ядрото, си изложен на още по-голяма опасност, но жаждата да пребия това отвратително копеле надделя и аз хукнах. Успях да го застигна и настъпих едната му обувка, при което той отново падна и аз отново го заритах яростно. Само след някакви си 3 секунди усетих как сигурно 4-5 човека връхлетяха отгоре ми и този път аз бях на земята. В този момент разбрах и колко глупаво е да носиш дълга коса, ако искаш да участваш в подобни действия! Имах чувството, че 4-5 чифта ръце са се вкопчили в косата ми и също толкова крака ме ритат, ясно можех да видя краката! Наистина се радвам, че моите момчета не ме изоставиха и дойдоха да ме издърпат. Особено Марто, който ме спаси на два пъти в този ден!
Благодаря, Мартине, имате Целия ми респект, момчета, знаете кои сте!
След като излязох отново на главната улица всичко като че ли беше приключило, а аз бях достатъчно глупав да взема и приятелката си на мача, която ме чакаше на въпросната спирка! Хванах я за ръка и пресякохме улицата, обърнах се назад, за да видя бойното поле и ги видях всички строени на бордюра, бълваха обичайните комбинации от думи и знаци. Нямах голямо желание да се върна, бях с момиче, всички се бяхме пръснали пък и ченгетата вече бяха на линия. Опипах си лицето за кръв, но учудващо нямах никаква. За сметка на това бях жестоко оскубан, косата ми направо се свличаше. Не знам изпитвали ли сте подобна болка!? Боли те просто кожата на главата! Пораженията не бяха толкова физически колкото психически.
Най-пострадало беше достойнството ми,
но след толкова много грешки като дългата коса и шала, за който да те хванат и дръпнат, момиче, чакащо ме на спирката, за което да мисля нямаше какво друго да очаквам! Това щеше да промени възгледите ми относно външния вид на футболния хулиган като цяло, и въобще обещахме си и се зарекохме занапред да бъдем много по-организирани и прецизни в това, което правим, и което щеше да ни обземе напълно. Нямах търпение да дойде ответният мач. Разигравах какви ли не варианти за отмъщение в главата си. Мислех си, че ако има начин този мач да бъде изтеглен за след няколко дни, то със сигурност
сред тях щеше да има убити!
Казват, че времето лекува, но с мен определено не се получи така, защото колкото повече време минаваше, толкова повече се приближавахме към момента, в който те щяха да стъпят на наша територия. Само мисълта за това ме изпълваше със злоба и ярост до краен предел! Обсъждайки вариантите за отмъщение с моите приятели се спряхме на засадата. Искахме да им нанесем колкото се може повече поражения без да използваме ножове и други оръжия - неща, които между другото ние никога не сме използвали за разлика от тях. Решихме да използваме
краката на стари маси и столове,
които са направени от дърво. Спомням си, че дори отидохме до една фабрика, където имаше много такъв стар материал за преработка, обрахме всичките крачета, някои от които бяха направени от доста масивно и тежко дърво с различни орнаменти по тях. Лично за себе си бях избрал перфектните за целта с формата на квадрат или другояче казано с 4 ръба!
Мисля, че за човек, натрупал толкова злоба в себе си към някого, това си беше направо смъртоносно оръжие! Представих си как масивните ръбове на крачетата трошат костите им наред, превръщайки ни в истинска мелачка за "боляри"! Това беше всичко, което аз и всички ние искахме да ги оставим да лежат безпомощно след нас! Все още бе болезнен споменът от оскубаната ми дълга коса, но аз не намирах сили да се разделя с нея, като се подстрижа. В същото време не можех да си позволя тя да бъде моето слабо място отново, затова
реших да си сложа женски чорап на главата като при банковите обири!
Много от вас сигурно вече се заливат от смях, но само ако можехте да видите наистина как изглеждахме в този ден! Всички бяхме категорични относно облеклото: никой не искаше да облече новите си модерни дрехи, само за да ги види скъсани и съдрани след това! Решихме да облечем обикновени работни дочени дрехи и естествено всички бяхме обути с обичайните за това време кубинки! Очакваният момент настъпи и ние се събрахме близо до центъра на града. Изглеждахме като обикновени работници от строежите, излезли за да обядват, затова и никой не ни обърна внимание. В ръкавите на якето на всеки обаче имаше по едно от въпросните крачета, които предварително добре подрязахме и скъсихме, за да не се показват и да не бием на очи! Когато стигнахме мястото, където планувахме да направим засадата, нахлузихме чорапите на главите и извадихме оръжието.
Вече приличахме на истински терористи!
Мисля че Фил спомена в неговите разкази за самото място, това са огромен брой стъпала, които водят от жп гарата към града и обратно. Някой дори си беше поставил за цел да уточни бройката им, която, повярвайте ми, беше от голямо значение за гостуващите фенове, които са достатъчно смели, за да поемат по този стръмен и опасен заобиколен път. Точно затова нашият град не беше мечтаната дестинация за много от тях и в много случаи те се оказваха в един безкраен лабиринт към безопасността. Поради възловата си гара и географското си централно положение в страната градът ни е основен железопътен център, разпределящ влакове както за цяла България, така и за Балканския полуостров. Всичко това го правеше лесно достъпен за всички решили да използват влака като транспортно средство. Автобусът също е решение, но рискуваш да получиш подобаващ ескорт, минавайки през центъра на града. Същото важи и ако решиш да използваш градския транспорт от гарата, така че повечето гостуващи използваха стъпалата за вход към града. Веднъж преминали това препятствие те се озоваваха на огромно отворено поле без постройки в продължение на километър, което беше
супер благоприятно за организирането на чисто юмручни схватки като в Русия и Полша.
Именно на това място стояхме, уточнявайки последните детайли около засадата, която само след минути щяхме да направим. Предварително бяхме проверили разписанието на влаковете, с които те могат да дойдат и изпратихме един от нашите да шпионира на гарата и да сигнализира, когато ги види! Получихме сигнал, че вече са пристигнали, но не са много и определено ние бяхме два пъти повече от тях. Никога не съм обичал неравностойните битки, просто наистина не е някак си честно трима да набият някой, който е сам, но след преживяното в предишното дерби място за милост нямаше. Окупирахме храстите от двете страни на стъпалата, като се разположихме по продължението им надолу, за да можем да ги затворим в кръг. След като първите от тях изкачваха последното стъпало, беше нашият ред да действаме, като затворим последните от долната страна и първите от горната. Планът ни беше изчистен до най малката подробност, всеки знаеше какво трябва да прави и всичко беше изчислено с военна прецизност.
В този ден ние наистина бяхме тръгнали на война.
Чувствах се като хищник, спотаил се в храстите, чакащ приближаването на своята жертва. Дишането ми беше учестено, усещах пулса със слепоочията си и всичко това бе примесено с изблици на смях от страна на всички, които се спотайвахме в храстите. Ясно чувах хихикането им идващо от всички страни, което те естествено се опитваха да приглушат, за да не бъдем чути от врага. Нямахме повече време за шеги, защото ясно виждах приближаващите врагове. Те бяха там и капанът щеше да щракне всеки момент. Чувствах се все едно съм на връх "Шипка" при освобождението,
излязох от прикритието си първи нададох мощен вик,
който повече приличаше на боен, като във филма "Смело сърце", или може би рев на звяр, чакал твърде дълго жертвата си, а е вече доста гладен. Чух рева на своите приятели, след който крачетата заблъскаха яростно по главите им! Честно казано не виждах нищо, беше ми черно пред очите и не ми пукаше, че някой може да пострада, който е изпитвал това чувство на екзалтирана ярост примесена със задоволство от отмъщението, знае за какво говоря. Просто не знаех кого да ударя пръв, а и не можех да се уредя дори и да исках. Канонадата от удари върху тях беше просто нечовешка. Спомням си, че някои от тях се опитаха да се спасят, прескачайки масивните железни парапети от двете страни на стъпалата, но нашите момчета ги спряха, като използваха същите тези парапети за опора и място, където да се покатерят и върнат "болярите" обратно в капана с шутове! Следващият опит за бягство беше обратно надолу, но именно там ние бяхме съсредоточили сили. Нашите там се справиха много добре, блокирайки пътя им и удържайки натиска им към спасението. През годините няколко пъти ми се случи да наблюдавам и участвам в сцени с подобно място на действие като тези стъпала и
само един път съм виждал тези, които ги изкачват, да вземат превес!
Това, разбира се, ще го запазя, като разказ за една друга глава от книгата, а сега се връщам на върха - крачетата не спираха да налагат. Наистина е много трудно, когато си изкачил десетки стъпала нагоре, уморен си, издебнат си от засада и си попаднал в капан, от който няма излизане, заобграден от полудели хора с маскирани лица и достатъчно злоба, за да те пребият. Последното, което чувствах към тях, беше съжаление! Чернилката не изчезваше от очите ми,
чух някой от нашите да вика "Спрете, ще го убиете!",
като че ли за секунди всичко спря и това бе моментът, в който аз можех да видя реално какво е станало. Огледах се, видях доста от тях да лежат на земята. Един беше много сериозно пострадал и дори по време на мача след това чухме, че е възможно да сме му извадили окото, което ме ужаси! Не знам дали това се нарича съдба, но същият щеше да пострада и в един друг бой между нас, за който ще ви разкаже Фил по нататък. За мен този бой приключи, още повече че след като ги огледах, не срещнах празния поглед на грозника, което означаваше, че трябва да почакам още за личното си отмъщение. Ако трябва да бъда искрен, аз знаех дори къде живее изродът, както вече знаете градовете ни са близо и не са много големи, така че аз имах откъде да получа необходимата информация за него и много пъти съм си мислел
да нахлуя и да го пребия, докато спи в собствената му бърлога!
Но не аз бях човек на принципите и исках това да стане, както си трябва. Отдръпнах се от полесражението, за да огледам за втори път нещата. Гледката беше наистина ужасяваща в очите на много от тях се четеше нещо повече от страх, а други агонизираха смачкани на земята. Виждах как най-безмилостните от нашите продължават да налагат тези от тях, които все още бяха на краката си. Изкачих няколко стъпала и излязох на поляната, седнах и си поех дълбоко въздух, карайки адреналина да освободи поне малко тялото ми. Погледнах дървените крачета в ръцете си,
бяха целите в кръв.
Честито, "боляри", предстои ви да станете известни, в ролята на жертви, разбира се! Този разказ е и своеобразен отговор на засегнатия от Деан уговорен бой "10 на 60" в неговото интервю, който така или иначе не се състоя и ние не сме се възползвали от това преимущество! Въпреки, че за тях девизът ни е: "Никога не ще забравим, никога не ще простим, от 5:2 и во век и веков." Сам разбираш, че нямаше да им простим, а уговорката се провали, поради простия факт че те повече от 10 човека тогава не можеха да се съберат! Извинявам се за лиричното отклонение, докъде бяхме стигнали!? А, да! Приятелски взаимоотношения с други агитки!
Имаме приятели от Черноморец (Бургас), Спартак (Варна) и, разбира се, Локомотив (Пловдив).
Със "сините" от Бургас и Варна се запознахме предимно чрез общи приятели студенти по София и т.н., докато с Локо (Пд) запознанството датира от началото на 90-те години. Първо в Горна Оряховица на мач между двата отбора няколко от нас просто отидохме на полувремето при тях след големи уговорки с полицията, за да ни пуснат до техния сектор и разбира се подвикванията: "Пуснете ги да дойдат, няма проблем" от страна на пловдивчани, които също като нас имаха явно само добри намерения. Пазя страхотни спомени от това запознанство, още тогава те показаха уважение към нас. Просто супер джентълмени и страшно земни като хора, а като фенове нали знаеш: Това което се вижда, не се сочи! Последва среща на Градския стадион в Пловдив, за която вече разказах по-горе на мача ни с Спартак, и накрая узаконяването на алианса отново в Града под тепетата на мача ни с Марица. Сам виждаш, че имаше интерес и от тяхна страна и въобще не е, както го говорят, че сме им се "слагали" и подобни шитни. Ние не сме като приятелите на "лилавите", където от едно време се мъчат да им се "слагат" наистина, но съвсем неотдавна получиха отговора - "Черно-белите" от Пловдив са приятели само с тези от Горна и Наполи. Няколко пъти след това съм бил на пловдивските дербита и съм повече от очарован.
Като цяло смятам, че превъзхожда софийското в пъти!
Винаги са ни посрещали радушно там, пък и смятам, че ние им носим донякъде и късмет в мачовете им с Ботев. Гостоприемството е винаги приоритет, когато те гостуват в Горна, така че на всички хейтъри бих казал: Това е перфектното футболно приятелство между два различни отбора. Различно от много други, защото тук идеята е една-единствена и тя е "черно-бяла"!
- Тук трябваше да ти задам въпроса дали си участвал в сбивания с противникови фенове, но за всички вече е ясен отговорът. Разкажи дали си имал и други такива, които са интересни.
- Естествено, иначе какво ще прави мнението ми тук :) Имам поредица с Етър (7-8 пъти), Габрово (2 пъти), Берое (2 пъти), Шумен, Спартак Плевен, Добрич, Ботев (Пд), ЦСКА и, забележи, повечето са на гостувания! То вкъщи всеки може да чакали :) Имаше една много странна и малко комична среща с болярите в Ресен, където в нефутболен ден около 10 от нас и малко повече от тях бяхме гости на наши необщи приятели и празнувахме сбора. Така едните на единия край, другите на другия. Разбрахме за присъствието им и малко след полунощ с пълни тумбаци направихме първа по правата спринт около 200 метра и стигнахме до мястото, където чакаха те! Опитахме размяна на удари, но след една минута и те, и ние осъзнахме колко сме пияни, и се върнахме в лагерите да допиваме!
- Как гледаш на предварително уговорените боеве с ясни и точни правила от типа "10 на 10", "20 на 20" и т.н., каквито има в държави като Русия и Полша, а малко по малко започват да се организират между отделни ултраси на агитки и у нас? Били участвал в такива?
- По- принцип съм "за" и съм участвал, и бих участвал винаги, но малко в повече ми идват този био-анаболен тип фенове, които вкарват и други спортове и съответно сериозни тренировки и ограничения! С други думи казано хубава е уговорката без оръжие, но
когато владееш бойно изкуство, реално ти си жив потенциален убиец!
Аз съм с по-остарели разбирания. Предпочитам да се напия преди мач и да се сбия на улицата в стил добрия стар кръчмарски бой, но да знам имената на 11-те на терена след това. Не може срещу футболни фенове да противопоставяш борци, мутри, каратисти, кикбоксьори и да говориш за справедливи правила, равна бройка, честен бой и подобни...
- Какво ти е като цяло мнението за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?
- Много, много имаме да учим! Първо нямаме манталитет. Второ - поне две от следващите неща ни липсват: уважение, смелост, вярност, борбеност.
Силни индивидуалисти, слаби събрани в отбор.
Примерите са навсякъде около нас. Няма как да не сме на едни от последните места, никой не ни брои за живи! Защо ли?
- Коя страна би дал за пример за силно развито ултрас движение, от която можем да черпим идеи и опит?
- За мен страната, създала футбола и хулиганството, е пример за всичко! Не разбирам хора, които ги плюят!
Това за мен е все едно да плюя баща си – НИКОГА!
- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?
- Разбира се, стига да знаят защо са там и какво подкрепят. Имаме яки момичета, помагат ни и ние се гордеем с тях. А в миналото имахме дори своята Райна Княгиня!
- Какво ти е мнението за българската полиция?
- Абревиатурно: A.C.A.B. - всеки знае!
- Полицаи или стюарди на стадиона?
- Твърдо за стюарди! Полицаите нямат място вътре на стадиона. Те са провокатори, защото са страшно комплексирани. Доказано е, че методът със стюардите е по-работещ.
- Какво мислиш за журналистите?
- Трябва да ги има. Полезни са, но понякога прекаляват, може би захласнати в работата си. Някои се вземат доста насериозно!
- Мнението ти за националният отбор, за българския футбол като цяло, за БФС...
- Честно да си призная никога не са ме инспирирали! Колкото и тъпо и парадоксално да звучи
за мен там нещата са малко по задължение само, защото съм българин!
Мисля, че всякакви коментари относно БГ футбола са излишни след унизителното ниво, на което е националният отбор. Относно БФС какво да кажа? Нещо абсолютно нормално е мастити и охранени бизнесмени да бутат под масата и всичко да върви, както те искат! Такава е практиката в европейската и световната футболна централа, пък какво остава за БФС!?
- Фен ли си на някой чужд отбор?
- Върл фен на Манчестър Юнайтед от 1991 година. Годините, в които нямаха тези отличия, но бяха магнетични и когато започна ерата им на величие със спечелването на КНК в Ротердам срещу Барселона. За съжаление късното ми идване тук в Англия и сбъдването на една така стара мечта, които се случиха едва преди 5 години, ме лишиха от възможността да разкажа някаква хули историйка свързана с Юнайтед, защото такива случки, както знаеш са вече голяма рядкост тука на Острова.
Опитвал съм да се внедря в организацията им "Мъже в черно" и донякъде успях, но не е същото.
Някак си самите те са страшно предпазливи след всичко, което Маргарет Тачър и машината след нея направиха! Знаеш, арести по домовете, забрани да гледат футбол до живот, охранителни камери на всеки ъгъл, превръщане на стадионите в театри и т.н. Имам лични приятелства с някои бивши Челси Хедхънтърс, но това по друга линия.
- Връщам те към Локомотив. Каква е най-голямата ти мечта свързана с отбора и клуба, както и със самата агитка?
- В днешно време всичко е възможно! Виждаме пресния пример с Лудогорец. В нефутболен град влязоха парите и направиха дубъл! Същото беше и в Ловеч преди години! Против всякакви фенски принципи е да се молиш това да се случи и с твоя отбор, но това е реалността! На никой от нас не му е приятно да му се подиграват заради незавидното положение, в което се намира отбора му! По принцип съм реалист с лек песимизъм, но щом опира до мечти, защо пък не...
- Изброявам ти три може би емблематични за всеки фен на Локо (ГО) места, за които искам да ми кажеш първото нещо, което се сетиш. Стадион "Локомотив"?
- Старият "Дюлгеров" под "Камъка" - роден, за да съм там!
- Горна Оряховица?
- Родният ми дом. Хубав или лош, красив или грозен, като град - винаги почитан и обичан!
- България?
- Красивата ми родина! Превзета и ръководена от най-лошия държавен апарат, който е причината аз и почти всичките ми роднини и приятели да напуснем нашата прекрасна страна!
- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Локомотив (ГО), както и на всеки един запален фен в България?
- Ползвайки отново вашата трибуна бих искал да се обърна към тях с лично обръщение, тъй като и аз вече не се виждам толкова често с нашите млади фенове:
Момчета, знам, че за нас моментът е много труден, но ви моля да съхраните и продължите започнатото! Кръговрат винаги ще има, Локомотив също. Името и идеологията няма кой да ви ги вземе, те не зависят от управляващи политици, кметове, общински управници и подобни. Ние не само подкрепяме ръководства и футболисти, а изразяваме себе си в една идея, и ако тя е обща, значи сме едно цяло. Има ли ви вас, има го и Локо. Обичайте града и подкрепяйте отбора и неговото име! Помнете - всичко това го правим за себе си, за да удовлетворим сърцата и душите си! На всички други БГ фенове пожелавам успех. Включително и на кръвния враг в "А" група!
11.09.2004 г., стадион "Ивайло", Велико Търново. Бой между фенове на Етър и Локо (ГО)
Как Катуница обедини футболните фенове
Вторник, 27 Септември 2011 16:29Футболните фенове в България изглеждат по-обединени от всякога покрай конфликта в Катуница. Привърженици на различни клубове, известни с напрегнатите отношения помежду си, този път са заедно в протестите.
Първите бяха феновете на "Ботев" и "Локомотив" (Пловдив). Към тях постепенно се присъединиха запалянковци на ЦСКА, "Левски", "Берое", "Миньор", "Черно море", "Спартак" (Варна) "Черноморец", "Нефтохимик" и т.н.
Те се уговарят основно по форумите, които посещават, както и чрез социалните мрежи. Този път настояват да не бъдат разглеждани като футболни фенове. Описват се като българи, защитаващи интересите на страната си.
Шефовете на големите фенклубове очаквано отричат да изпълняват каквито и да е политически поръчки, като водят свои последователи на протестите.
"Дали има футболни фенове или не, е малко трудно да се каже. Има млади хора, които са отишли там, за да изгасят там своята гражданска позиция. Да видим какво се случва в българските села, да видим какво се случва в малките градове от страна на една етническа група. Хората, за да са стигнали до това положение, явно някой не си е свършил някъде работата. Ако живеем в правова държава, това нямаше да се случи", каза още първия ден шефът на фенклуба на "Ботев" Божидар Божилов пред БНТ.
Привържениците на ЦСКА издигнаха няколко транспаранта по време на мача с "Видима Раковски" (4:1). Един от тях гласеше: "Не желаем да бъдем чужденци в родината си". Председателят на централния фенклуб на червените Димитър Ангелов-Дучето заяви, че случващото се е крайно неприятно.
"Законите са за всички. Опашките за социалните отново са за всички, не само заради онзи етнос, заради който става това в Катуница. Българските фенове са и български граждани. Аз се радвам, че има гражданска позиция на стадионите."
При януарските протести пред сградата на Народното събрание се появиха твърдения, че част от протестиращите са футболни фенове, на които е платено. Този път ситуацията изглежда по-различно, тъй като голяма част от хората се организират чрез форумите и социалните мрежи. Въпреки това отново се говори за евентуалното изпълняване на политически поръчки.
Очертават се две ясни тези на привържениците. Едната е изразяването на недоволство срещу ромите и започването на етническо противопоставяне. На протестите се чуват доста расистки скандирания. Главният прокурор Борис Велчев нареди полицаите да задържат всеки, който насажда етническа омраза.
"Какви мирни протести говорите, какви работи пишете да не се влизало в махалите. Колко хора има избити от тая циганска паплач през последните години, колко старци са заклани, за да им вземат пенсиите, колко старици са изнасилени от 14-15-годишни циганчета (особено в селата около Монтана и Враца). Ако седна да изкарвам статии за подобни случаи само от последните 10 години, ще ви изкарам за половин час десетки. Докога? Няма друг начин. Точно вариантът "Сърбия" е най-правилният", пише посетител с никнейм Tonio1914 в сайта hooligans.bg в една от основните дискусии.
Другата позиция е, че проблемът е в управлението на държавата. Зад нея застават хора, които призовават за умерени действия.
"За да им повече хора, трябва да се спре с расистките лозунги, защото това не се харесва на всички и може да загубим подкрепата на много хора. Трябва да се спрат и нападенията над гетата. Да не забравяме, че до тези събития ни докараха държавата и политиците, които бездействат. Няма да е лошо и да се разграничаваме от всякакви политически партии. Разни "псевдопатриоти" като "Атака" и ВМРО се опитват да яхнат протестите, но това не трябва да се случва. Протестът е на обикновените хора. По този начин ще обединим много повече хора около себе си. Трябва да излизаме без деление на идеологии, а като българския народ, защото се борим за по-доброто ни бъдеще и срещу абдикиралата ни държава. Тя позволи 20 години циганите да си правят каквото искат", пише voovoman.
Така обединението на тези хора оставя встрани определянето им просто като футболни фенове и вече ги представя като група граждани с обща позиция и искания. Друг е въпросът какви са възгледите им за пътя, по който трябва да бъде постигната промяната, която ги е сплотила.
"Дневник"
Последни новини


























