До началото на пролетния дял от първенството остават точно две седмици, а екипът на FanFace.bg продължава да подгрява феновете с любопитни интервюта на най-интересните сред тях. Поредният ни гост е привърженик на столичното Локо. Къде случайно, къде не, но и той по подобие на "колегите" си от Берое и Етър от предишните седмици е на христовата възраст от 33 години. Всички "червено-черни" фенове (а и не само) го знаят като Метъла – един от основателите на "Железни Бригади". В характерен за него стил представя себе си като "щастливо разведен", а другата му огромна гордост освен Локомотив е неговата малка дъщеричка, която в близко бъдеще ще започне да води на, надява се, любимия му стадион в квартал "Надежда". "Още не съм я запалил по идеята, защото е още малка, но и това ще стане след година. Сега я интересуват само пеене, кукли и анимационни филмчета", разяснява Метъла.

- Кой те запали по футбола? Имаш ли спомени кога стана това и на кой мач?

- Аз съм трето поколение локомотивец. Дядо, баща, брат - всички. Пълен комплект. Като малък са ме водели на мачове, но нямам особен спомен. Самосиндикално тръгнах, като влязох в гимназията в началото на 90-те. Бяха култови години. Отначало с брат ми ходехме на всяко домакинство, а после и на гостуванията, които бяха рядкост и цяло събитие. Изобщо нямам спомен кой е първият ми мач, но

 

никога няма да забравя първото си гостуване - на Спартак Пловдив на Градския стадион.

 

Тогава бяхме два или три рейса, но пак казвам, че по онова време организирани пътувания се правеха не повече от 2-3 пъти на полусезон и си бяха огромно събитие. Самите години пък бяха много смътни и несигурни, но някак си и много купонджийски. На мача в Пловдив просто не ми се вярваше какво се случва и оттогава досега ми е непрестанна мания. Първите 7-8 години дори си броях гостуванията, но от един момент нататък им изгубих бройката.

 

- Локомотив (София) - какво предизвиква това име у теб, когато го прочетеш или чуеш?

- Просто настръхвам… това си е нещо мое! Мое и на още няколко хиляди истински хора. За мен си е мисия, начин на живот, символ, романтика, традиция, гордост и какво ли още не... На моменти бих го оприличил на религия, но няма да е точно, а и ще е клиширано...

 

 

 

- Кой ти е най-паметният мач на "железничарите"? И за кой не искаш да си спомняш? Разкажи ни за подготовката и атмосферата около тези двубои.

- Питай ме кой ми е най-безпаметният... ха-ха-ха... Много са, наистина... Ако трябва да е нещо по-скорошно, са мачовете-реванши с Металург (Скопие) и Силонск (така се произнася наистина Шльонск) тук в София. Първият - с уникалния обрат и гола в последната секунда, а вторият - с най-здравата борба, която съм виждал на български отбор в турнири през последните 10-15 години. Най-кошмарните ми мачове са може би два - отпадането от Халмщад заради престъпното влечуго Мелничук и едно отпадане от Пирин за Купата с дузпи в края на 90-те... Спомням си, че след реванша в Швеция ревах от безсилие. Години по-късно лицето Мелничук свири един мач за турнирите в София, не помня с кой отбор.

 

Чаках го 2 часа пред Шератон да му обясня някои работи, но де тоя "късмет"…

 

Иначе за подготовките  - повечето пъти е едно и също. Ние сме нещо като цех и всеки си знае задачите по звена и какво трябва да прави. Конкретно за тези мачове тъпото беше, че бяха на "Васил Левски" и тоталният хаос от страна на т. нар ни ръководство, което скъса нервите на всички... Иначе целта е ясна - пеене 90 минути до откат. Другото са подробности.

 

- Относно стадиона - защо Локо не играе в "Надежда"? Къде е вината за това?

- Ние не играем у дома си поради една единствена причина - безхаберието на редица "отговорни фактори". Много се дразня, че по медиите се философства и се разтягат какви ли не версии и локуми. Истината е една -

 

лицето Кайчо Гигов, подмамен от едни пари за едни ТВ права, "направи" така че ст. "Локомотив" да бъде изкаран непригоден за игра.

 

Отвори кутията на Пандора и лъснаха задните части на много хора, най-вече на него. И тук основна вина има държавата, която остави безхаберници като Гигов и Аврионов да съсипват държавна собственост за милиони и да се оправдават като слаби ученици с какво ли не. Великият въпрос със ст. "Локомотив" може да се реши точно за седмица. Стига държавата да има воля за това. Тя очевидно няма.

 

- Кога за последно от агитката сте говорили с Гигов и Аврионов? Какво казват те, ангажирали ли са се с някакви срокове?

- С Гигов за последен път говорехме лятото. Човекът е патологичен лъжец и гешефтар. Да се говори с него е напълно излишно. Бита карта и куха фасада. В цялата картинка лицето Аврионов е далеч по-интересният персонаж. Най-малкото защото не е публична личност и това му дава шанс да си мишкува и далаверства, както си иска. Там трябва да се насочат според мен по-големите усилия. С него се виждахме мисля точно преди година. В началото се преструваше на много загрижен и кооперативен. Оказа се, че има одобрена помощ за реконструкция на стадиона на стойност над 800 000 лв. Познайте дали при тези условия ще бъде усвоена. После се покри и дори започна да ни заплашва със саморазправа.

 

Личното ми мнение, че и двамата са за прокуратура за престъпна безстопанственост. И то начаса!

 

- Какво е решението за стадиона и кога ще се върнете там?

- Решения много. Тъпото е, че за момента нито едно не е реално. За мен най-добрият вариант е решаване с държавен акт на всички реституционни претенции. Актуване на съоръжението като общинска собственост, т.е. стадионът става общински и след това публичен конкурс за концесия. Но отворен такъв. Не както се говори сега - да се даде директно на Николайчо? С какво право? Къде му е бизнес планът, къде са му финансовите гаранции, къде има очи най-малкото след всичко, което причини? А може да има и по-добри варианти за концесионери. Иначе от втори кръг сме си там! Вярно, в "А" сектор но все пак е нещо... И после борбата продължава.

 

- Относно самия отбор - къде го виждаш в края на сезона? Зад Антон Велков ли сте, подкрепяте ли играчите? И ще им оказвате ли подкрепа през пролетта, като се почне от първия мач срещу ЦСКА и се приключи с последния срещу Калиакра?

- Там където го виждам в края на всеки сезон - в сърцето ми.

 

Точки, купи и класирания никога не са ме интересували. За мен други са ценностите. Тони е феномен, за съжаление прекалено голям и истински като специалист и човек за сегашната клоака, която представлява любимият ни клуб. Но нека бъде на 101 %  ясно, че може би за пръв път от 20 години трибуната е толкова безрезервно обединена в подкрепата си за даден треньор. Знам, пак ще ги има редовните "специалистчета", дето много ще им знаят устите още от първия мач, ама нека този път си имат едно на ум, че сме в "А" сектор и са на една ръка разстояние... Да си правят сметката. Аналогично е и положението спрямо играчите... Колкото и иронично да е, тоталната криза си има и своя положителен ефект. Локомотив се връща към корените си. Той е силен и истински, когато е съставен предимно от наши момчета...

 

Само като гледам състава и ми се насълзяват очите...

 

с умиление си спомням отборите от средата на 80-те с Дудето, Павката Дочев, Чапая, Хипопотама, Лейката, Кайзера, Сашо Бончев, Митко Васев и самият Тони Велков... Само че сега са други - Юли Петков (Малкия Буда), Кичо, малкият Пеев и т.н. Нека и сегашното поколение в агитката има своите герои. Относно подкрепата през новия полусезон - очаквайте съвсем скоро интересни новини, за които в момента не съм упълномощен да говоря.

 

- Членуваш ли в някоя фракция на "червено-черните"? Ако да, коя е тя? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.

- Не на коя да е, а на сърцето на трибуната - ЖЕЛЕЗНИ БРИГАДИ! С гордост мога да кажа, че съм един от основателите, а допреди година бях и начело. Датата е 22 април 1999 г.

 

За мен Бригадите са една от емблематичните групи на нашата сцена вече с 13-годишна история.

 

Истината е, че около нея се върти цялата агитка в последните 10 сезона. Занимаваме се с абсолютно всичко, което касае фенския живот. Самофинансираме се, имаме отделни звена, които отговарят за различните дейности, тарторите ги контролират и координират. Имаме хора с опит в организирането на трипове, правенето на артикули и т.н. Всичко, което се познава от класическия модел на ултра групи по света.

 

 

- Какви са политическите възгледи на вашата агитка и оказва ли влияние върху взаимоотношенията помежду ви, в случай че се разминат?

- Мога да кажа националистически. Политиката я изолираме от трибуната. Няма място там. Да не бъркаме обаче с гражданска позиция! Иначе при нас ги има всякакви - от крайно-десни до откровени комунисти. Преобладават десните, но това си е личен избор. Не влияе на отношенията и работата ни в агитката.

 

- На кой мач според теб създадохте най-добрата атмосфера и на кой сътворихте най-красивата хореография? Кажи също така кои са ви най-посетените двубои като домакин и гост, на които ти лично си присъствал.

- Много са такива през годините. Разни домакинства на Нафтата и Литекс в края на 90-те. Домакинствата за турнирите. На всички откачени гостувания в чужбина сме се раздавали винаги докрай. За мен няма такова нещо като  най-добър мач... Има различни върхове, зависи как гледаш на нещата.

 

Мога да кажа, че грозно хорео нямаме,

 

а и както споменах, там нещата са отработени с годините. Одобрява се проект, списък с материали, закупуване, подготовка, график за работа и хора, и се почва. Просто сме се специализирали толкова, че вече повечето неща правим с фамозна лекота и бързина. Хореото за Македония през изминалата година го барнахме за 4дни...

 

- Говориш за онзи мач с Литекс в "Надежда", на който събрахте 20 000?

- Същият. Но такива бяха годините. Нямаше много други забавления. Сега това не може да се случи. Просто България не е футболна страна, а София вече така се разми, че направо ми се гади. Но не можем да си избираме времената, в които живеем, така че се борим с това, което е.

 

- На кое място поставяш агитката на Локо спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит...?

- Единственото, по което отстъпваме на някои от другите, е численост и вяра в себе си. И донякъде липса на потенциал.

 

Може да звучи претенциозно, но по останалите показатели освен бройка ни поставям в Топ 5 на България.

 

Никой не иска да го признае, но ние сме една от агитките в страната с подчертан собствен стил и дала адски много на ултрас сцената в последните 20 години. А да се развиваш в сянката на двата псевдогранда не е никак лесно. Истината е, че в момента сме в посредствено положение, защото адски много хора се отдръпнаха заради ставащото в клуба, влияят се от класирания, амбиции и резултати. Не е похвално, но е факт.

 

 

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? И за теб специално кои са най-уважаваните отбори в България и най-омразните?

- В България се имаме с част от момчетата на Спартак (Варна). Може би повече на лична основа и поради сходната съдба на клубовете ни. Навън официален съюз имаме само с ULTRAS FAVAC (cheerz, guys!) от Виена. За вражда... някак си то е ясно. Останалите софийски, пернишки, пловдивски, македонски, заралийски и т.н. елементи не са ни никак по вкуса. Но не искам да ги коментирам, защото общо-взето сме в един кюп. В България няма най-уважавани отбори, а всички са най-мразени.

 

Просто българите сме пословични хейтъри.

 

Мога да кажа кой е най-истинският, отборът на обикновения човек - само и единствено ЛОКО!

 

- Участвал ли си в боеве с фенове и ако да, срещу кои си се бил?

- Ооо, да. С кой ли не... от гореописаните май с почти всички. Тъпото е, че тези неща тук стават не за защита на чест или принципи, или територия, а от комплексарщина. И после всеки е бил, всеки е компетентен, всеки разказва... Смешна история. След някоя случка като чуя после какви разкази текат, се чудя в същия бой ли съм участвал или в някой съседен. Адреналин си е, но като цяло не се кефя особено на тия изпълнения... Последните "танци" с трупата от "Овча" си беше доста запомняща се гледка... мисля, че дори и другите два софийски отбора рядко правят такива мащабни неща. Респект и за двете страни, само

 

другарите в бяло нека най-после се научат, че не бройката печели битки, а куражът!

 

През 90-те редовно се млатехме с групи перничани на Каучука в "Надежда", което си беше доста голямо предизвикателство.

 

- Как гледаш на организираните боеве от типа "10 на 10", каквито се практикуват в някои европейски страни? Има ли място за такива в България?

- Не. Не сме дорасли за такива неща, а и не мисля че има много смисъл от тях. Не виждам нищо "ултрас" в това, а по-скоро някакъв селски бабаитлък. Който иска да се бие по този начин - има си съответните клубове, спортове, състезания и т.н.

 

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? И къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези в другите страни по Европа и света?

- Сцената тук си е направо трагична. Липсва манталитет. Всичко е мода и криворазбран екстремизъм. Много сме назад, ама много. И това ни е заложено още от времето на комунизма, та и до наши дни. Много гледаме навън вместо да гледаме себе си. Не си вярваме, само гледаме по Интернет и после цъкаме с езици. Ама да се мръдне някой да направи нещо - не.

 

Само чака другия и вика: "Другари, дайте да дадем".

 

Така не става. Иначе потенциал не липсва. С нищо като предпоставки не сме по-лоши от останалия свят, дори напротив. Но не сме колективисти, измекяри сме и сметкаджии. Не обичаме да даваме за идеи и общи инициативи.

 

 

- Кои държави би дал за пример за развито ултрас движение, от което можем да черпим идеи и опит?

- В международен план класацията безспорно водят руснаци и поляци. Исторически сърбите и гърците са също много напред. Италия кара на стара слава. Във Франция са страшно добри и колоритни, дори бих казал, че в момента бият италианците. Испанците са ужасни недоразумения милите, ама се опитват... За мен обаче новият скрит фаворит е Германия... Там виждам интересни процеси под повърхността и скоро очаквам изненади.

 

- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо?

- На теория да, на практика нямат. И пак заради особености на манталитета и нагласата.

 

Тук ми се влачат някакви кифли, дето си търсят популярност. От друга страна веднага биват налазвани и стават лични конфликти в агитката.

 

Раздори, караници, образуват се групички. И ние сме страдали от това и затова съм силно скептичен. Не че нямаме истински фенки, но те са единици. Иначе могат да бъдат много полезни и ценни, защото са по-изпълнителни, по-малко им знаят устите и в никой случай не искам да ги подценявам.

 

- Мнението ти за българската полиция? Направи едно сравнение с нея и тази в другите държави.

- Силно негативно. Просто тази сбирщина от нискообразовани, комплексирани провинциалисти няма как да нарека полиция. Докато не се отърват от милиционерския си манталитет, който ги кара да си мислят, че Системата работи за тях, а не те за Системата, нищо няма да се промени. А за "професионализма" им просто е излишно да се говори. Как да имаш респект към такива хора?

 

То само като го видиш с отегчената му кисела физиономия и телосложение на корабен готвач, те напушва смях.

 

А отвори ли си устата... ужас. Това чужди езици, това етикет на поведение, няма такъв филм. Как такава личност ще всява респект. На Запад просто е друго... и усещаш, че този човек ти служи.

 

- Да, но и на Запад тамошните ултраси се оплакват. Особено пък тези в Полша, Сърбия и Италия напоследък…

- Е това вече си е друга плоскост. Тук говорим за световната тенденция на повсеместен контрол над свободомислието и неформалните групи. И това е само част от картинката. Аз имах предвид далеч по-злободневни неща. Репресиите в чужбина са факт, но едва ли техните полицаи псуват феновете на майка, заплашват ги със счупени крайници и т.н.

 

 

- Мнението ти за националния отбор, БФС и въобще българския футбол. За БФС.

- Националният отбор е сергия. БФС - група спиртосани лакеи и апаратчици. Пълен водевил, не заслужава дори коментар.

 

- Кога ще се оправим?

- Като си променим мисленето, а това е много трудно. Да не кажа невъзможно...

 

- Фен ли си на някой чужд отбор? Посещавал ли си негови мачове?

- Много се дразня на чуждопоклонничеството у нас, дето всички са някакви големи фенове на какви ли не чуждоземни отбори и им викат "наш'те".

 

Фен чак не, но се кефя на някои задочно. На първо място е Айнтрахт. Преди във Франция се кефех на Ланс. В Англия малко на Евертън. До момента не съм ходил на техни мачове, а и не ми е кой знае каква цел, защото Локомотив е №1!

 

- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката на Локо София?

- За клуба - да стане отново социалният феномен и общественият фактор, който е бил до средата на 70-те. За агитката -

 

просто да се обедини на 100%, да си повярва и да започне да расте и като численост, и като значимост, и като самочувствие.

 

- Ще ти изброя три места и искам да ми кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Стадион "Локомотив"?

- ... е Сцена!

 

- София?

- Моят град, където винаги е гот да се завърнеш!

 

- България?

- Прекрасна страна и ужасна държава.

 

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Локото, както и на всеки запален фен в България?

- На всички локомотивци ще кажа само едно - бъдете, вярвайте, идвайте! Локо София - това сме ние! А за феновете като цяло - бъдете активни!

 

Истински независим си, когато всичко зависи от теб!