Следващият гост на FanFace.bg е от Бургас. Името му е Мартин, върл привърженик на Нефтохимик и член на най-голямата фракция на тима "Green Fighters". Той е "само" на 23 години, но вече със сериозен опит по трибуните и уличните битки. Свободното си време запълва с гледане на мачове, както и с много тренировки. От няколко години се занимава активно с фитнес, кикбокс и муай тай. Всичко това обаче бледнее пред голямата му "зелена" страст...

 

- Кой те запали по най-великата игра? Кога стана това, на кой мач на Нафтата...?

 

- Фен съм на Нефтохимик от най-ранна детска възраст. По футбола ме запалиха най-вече баща ми, както и дядо ми. Първият ми мач е срещу ЦСКА в сезона, когато влязохме в "А" група. 1994-1995. Редовно и съзнателно ходя на мачове от 1997 г. с баща ми и брат ми. Тогава играхме срещу Локомотив (Пловдив) и бихме с 4:1. Единственото нещо, което помня от двубоя с ЦСКА, беше пълният стадион. От мача с Локомотив (Москва) за Купата на УЕФА през 2000 г. ходя самостоятелно.

 

- Какво предизвиква името Нефтохимик у теб, когато го прочетеш или чуеш?

 

- Любов и най-вече страст.

 

Част от живота ми, която не бих заменил за нищо друго!

 

- Кои са най-паметните ти мачове и тези, за които не искаш да си спомняш?

 

- Мачовете, за които никога не искам да си спомням, са двата ни загубени баража за влизане в "А" група - от Видима-Раковски в Стара Загора с автогол в продълженията, и от Спортист (Своге) в Ловеч с дузпи. И на двата двубоя бяхме агитка от около 500 души. В Ловеч имаше доста димки, бомби, запалени седалки, изкъртена ограда заради неприятната загуба. Трябваше ми доста време, за да се отърся от разочарованието, че не сме отново в "А" група. Мачовете, които са ми останали с приятен спомен, са всички, в които сме побеждавали градския съперник, след като влязоха в "А" група през 2000 г. Тогава за първи път се срещнахме на ниво "А" група. Най-добрият спомен от това съперничество ми е, когато ги бихме с 2:0 на "Комлука" и ги пратихме в "Б" група.

 

Преди самия мач имаше бой на моста до стадиона - около 80 "зелени" срещу 30 "шарана", които бяха тотално сгазени.

 

Бяхме тръгнали да ги търсим из целия град, а те както винаги, се бяха изпокрили. След цял ден обикаляне, тръгнахме към стадиона в "Комлука". Те се бяха събрали точно на 100 метра от него да ни "причакат", един вид засада ни направиха. Бързо обаче ги попиляхме. От 30 бързо останаха 10, от които до един разбити. След това цял мач скандирахме "счупени муцуни" и "10 човека". Спомням си и победата над Омония с 2:1, с която ги отстранихме за Купата на УЕФА пред пълен стадион. Адска атмосфера по трибуните!

 

Имаше и доста голям бой с "куките" на стадиона. Бяха пуснати дори и кучетата срещу агитката. Това беше меле, което не съм виждал досега на живо.

 

По онова време беше хит да се правят "миниум-бронзки". След няколкоминутно замеряне по ченгетата и терена, с риск да бъде прекратен мачът, ги провокирахме да навлязат в сектора с агитката. Имаше доволно разбити полицаи. След мача имаше хиляди излезли да празнуват по улиците и за първи път отидох в "Нефчо" (заведение, където навремето са се събирали ултрасите на Нафтата).

 

 

- Защо Нефтохимик не е в този момент в "А" група?

 

- След като Нефтохимик изпадна от "А" група, изкарахме 3 години в "Б" група.

 

След това бяхме ликвидирани от лицето Митко Събев.

 

Цялата ни школа беще слета с тази на Черноморец, отборът бе преместен в Поморие и преименуван на Черноморец (Поморие). Както всички знаят, в този период собственик на Нефтохимик и Черноморец беше именно Митко Събев. Под негова заповед Нефтохимик "отстъпи" първото място на Черноморец, въпреки че нямахме нито една загуба целия сезон. Последва набеденият бараж с автогола срещу Видима в продълженията. Последва посредствен втори сезон в "Б" група, а на третия с надеждата отново за "А" група и бараж срещу Спортист (Своге), отново загубен симулативно на дузпи.

 

От отбор, който се бореше за "А" група, бяхме ликвидирани и заличени от картата на България.

 

Благодарение на легендата на клуба Милен Георгиев, на бившия собственик на Евробилдинг Инженеринг и ФК Атлетик (Бургас) Георги Танев (лека му пръст!), както и на още няколко привърженици на "зеления" отбор Нефтохимик започна от нулата. Станахме приемник на Атлетик и с неговия лиценз стартирахме от "В" група. Само след два сезона при аматьорите отново сме в професионалния футбол с надежда за промоция при майсторите.

 

- Защо според тебе Събев се е опитал да ликвидира Нефтохимик?

 

- Защото Събев не е футболен човек. Винаги е бил воден от своята алчност и лакомия за пари. Поради тази причина в периода, в който беше собственик на Нефтохимик, взе новосъздадения от бившия кмет на Бургас Йоан Костадинов и Христо Порточанов Черноморец, и де факто беше собственик на двата отбора в града. Черноморец започна да използва стадион "Нефтохимик".

 

Целта на Събев беше да прилапа земята на стадион "Черноморец", за да може да си завърти неговите схеми за хотели, молове, кооперации и от този сорт.

 

- По това време ли се преуменувахте на Нафтекс?

 

- Не. Нафтекс станахме в момента, когато Събев ни стана собственик. През 2002 г.

 

- Вие от агитката приехте ли това име? Как реагирахте и какви бяха настроенията сред вас?

 

- Категорично не! То си личеше и по обстановката на стадиона. Имаше голям отлив на феновете на Нефтохимик. Бяха останали предимно "семкаджиите" и 300-400 хард фена. Бяхме излъгани от лицето М.С. Обещания за титли, купи...

 

Имаше "План 2007", като се имаше предвид да станем шампиони на България, а всъщност се оказа, че през 2007 г. бяхме в "Б" група.

 

Не искам да се сещам за този помияр, който затри Нефтохимик, а сега е на път да затрие и "шараните".

 

 

- Добре, но защо все пак Събев е избрал Черноморец пред Нефтохимик като марка?

 

- Причината, както казах, беше в това, че Черноморец има доста голяма база - стадион, зали за най-различни спортове (щанги, бокс, лека атлетика...), 4-5 затревени терена. Нямаше друга логика.

 

Ние сме по-популярният отбор, с по-голямата фенска маса, най-вече сме отборът на младите бургазлии.

 

- И успя ли да завладее всичко? Имаше и някакви драми с този стадион на Черноморец с участието на Ивайло Дражев...

 

- И до ден-днешен се водят спорове за него. Намеси се и общината, която услужливо помага на лицето Събев. Имаше обещания за грандиозни проекти, стадион, мол, хотел... Но това само, за да замаже очите на хората, както направи с нас няколко години преди това. Не искам да говоря за Черноморец и хората, които ни затриха.

 

- Като каза преди малко за отлив, се сетих и друго - има масово схващане на феновете на други отбори в България, че в Бургас са ви разглезили и научили да ходите на стадиона, само когато има свободен вход. Всичко това от времето на Порточанов още, а и при Събев и Черноморец беше по същия начин до съвсем наскоро. И дават за пример ниската посещаемост, когато е имало цени на билетите.

 

- Тогава хората в Бургас се радваха истински на успехите на Нефтохимик и явлението, което бяхме. Абсолютно съм убеден, че не безплатният вход привличаше привържениците на стадиона, а самата игра на терена. Тогава ние първи "внесохме" в България играта в линия на защитата.

 

Мачкахме родните грандове наред.

 

Знаете за великите победи над Левски с 5:1, 4:1, както и в София. Неслучайно ни наричаха "черната котка" на Левски. Няма да забравя и победите над ЦСКА пред пълни трибуни. Победата с 4:1 на "Армията" също. Наскоро в аматьорския футбол доказахме на цяла България, че сме живи и ни има. Мачът с Ботев (Пловдив) беше посетен от над 9-10 хиляди, което за "В" група е много. Този двубой остана в съзнанието ми все едно отново сме в "А" група. Атмосферата беше велика! Срещата ни с тях през този сезон също привлече много хора.

 

- Кажи къде виждаш Нефтохимик през месец май.

 

- Твърдо и единствено в "А" група!

 

Все пак тази година клубът ни навършва 50 от своето създаване и е редно да го отпразнуваме в елита.

 

 

- Членуваш ли в някоя фракция на бургазлии и ако да, коя е тя? Разкажи ни за нея, за нейната дейност.

 

-  Член съм в нашата най-голяма фен фракция "Green Fighters". Основана е през 1997 година. В момента сме около 60-70 души, като активните сме около 40. От началото на тази година сме започнали кампания на приобщаване на по-младите момчета от агитката и целта ни е да израстваме, за да можем да се конкурираме с водещите фракции в България. От самото си основаване "Green Fighters" се занимава с организирането на хореографиите, купуването на пиротехника, организираме и редовите фенове за пътуванията извън Бургас. Имаме си и собствени артикули. Последните години имаме подкрепата на фенклуба, както и на по-малките фракции.

 

-  Какви са политическите възгледи на феновете във вашата група? И в тази връзка съществува ли някакво напрежение помежду ви?

 

- В нашата фракция членуват само момчета с националистически и/или десни възгледи. Няма някакво напрежение помежду ни, защото имаме сходна идеология.

 

- А с някоя друга ваша фракция, където има "леви"?

 

- За щастие в нашата публика няма такива отрепки, а и да има, те си кротуват и не показват своята "идеология".

 

- На кой мач, на който си присъствал, създадохте най-яката атмосфера и оказахте най-сериозна подкрепа? И на кой сътворихте най-добрата си хореография и/или пирошоу? Кои са най-посетените ти мачове с фенове на Нафтата у дома и навън?

 

- Определено мачовете, на които създадохме най-добра атмосфера, бяха с Ботев в "Б" и "В" група.

 

Никога не съм вярвал, че като отбор, изпаднал от елита и обикалящ по села и паланки, можем да съберем 2000-3000 души, които активно да подкрепят отбора.

 

Направихме здрава мобилизация, доста стари фенове се завърнаха и показахме, че Бургас е бил, е, и ще бъде винаги "зелен". На последния мач с Ботев се потрудихме доста, за да направим хореографията, която представляваше опънати черно-зелени ленти, а по средата стоеше знамето на "Green Fighters", под което имаше платно на това как гларус е захапал акула. Най-посетените мачове с мое присъствие мисля, че бяха баражите. В Несебър пък редовно се изсипваме по 800-900 души. На самата агитка пък най-посетени са двубоите със Спартак във Варна. На един от тях повече от 3000 души превземат Коритото. Над 50 автобуса, няколко микробуса, коли... За финала за Купата на България срещу Левски едно време имаше влакова композиция с около 1000 "зелени" ултраси.

 

Най-посетеният домакински двубой, на който съм бил, е с ЦСКА - 35 000!

 

Не става въпрос за въобще първия ми мач в живота, а за друг. Козирки, огради, стълби... навсякъде правостоящи. Беше ад! Беше ме страх да не ме загуби баща ми. Толкова много народ имаше...

 

 

- На кое място поставяш агитката на Нефтохимик спрямо всички останали в България откъм численост, вярност, подкрепа, колорит...

 

- Определено сме едни от колоритните и верни агитки! Със сигурност пред Левски и ЦСКА по този показател.

 

Откъм численост ни поставям на пето място след тези на Левски, ЦСКА, Ботев (Пд) и Локомотив (Пд). Подкрепяме отбора и в добри, и в лоши моменти.

 

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? Ти лично кои български отбори най-много уважаваш и кои ненавиждаш?

 

- Хм... в момента с нито една агитка не поддържаме отношения. Всички са ни безразлични. Аз лично съм против приятелствата между БГ агитките, защото и сцената ни не е толкова голяма. За врагове е трудно да отговоря.

 

На първо място е Черноморец - не толкова заради феновете, а заради това, което сториха с нас. Всеха ни стадион, школа...

 

Техните фенове никога не са ни били равностойни. Често се е стигало до схватки, но с един и същ краен резултат - побой над тях. В този момент няма противопоставяне. Те си знаят мястото на втори отбор в града. С беройци имаме закачка и често се е стигало до схватки. Враждата е стара и възниква преди доста години. Не знам дали другите са наясно, но навремето ние бяхме в топли отношения с тях, като това се отнасяше най-вече за крайно-десните от двата лагера. Самата вражда тръгна от възникнал конфликт между наше момче и тяхно с прякор на насекомо. Преди един мач между Нефтохимик и Берое за Купата в Бургас въпросният бероец се направи на оборотен и говори зад гърба на нашия човек пред друг наш. След като разбира за разговора, момчето от нашата агитка влиза в едно кафене, бие му два шамара,

 

взима на тяхната агитка торбите със знамена (7 на брой!)

 

и му казва, че ако си ги иска обратно, да излезе навън за "ек на ек". Бероецът се "насира" и така им взехме знамената без да си ги защитят. Ако имаха поне малко чест, щяха да скочат. С гагаузите също не се дишаме и при всяка възможност го показваме.

 

 

- Ти лично участвал ли си в боеве? Ако да - срещу кои привърженици?

 

- Изправял съм се срещу почти всяка една агитка в България. Най-култовите от тях са няколко. Единият бой беше скорошен - с феновете на Славия. На плажа имаше една кофти засечка с тях преди техен мач с "шараните" за Купата миналата година. Макар че бяхме по-малко от тях (10 наши на 20 техни), доста "еврейчета" бяха пребити,

 

а някои дори влязоха в морето от страх.

 

Засякохме се на доста глухо място на плажа и боят си продължи до пълна победа за нас (нямаше намеса на Ушев, както става обикновено). Друг интересен случай беше с нашите приятелки от Стара Загора, когато на техен мач в Каварна ги "изненадахме". На връщане от срещата ги атакувахме, докато слизаха да почиват и ядат в с. Старо Оряхово. Буквално бяха натъпкани в рейса. Почти никой от тях не успяхме да докопаме заради ченгетата. Пътуваха с две "куки" и само счупихме рейса.

 

Беройци изпитват голям страх от нас и винаги пътуват с ченгета.

 

Иначе сефтето ми беше в един бой с фенове на ЦСКА. Мачът беше в Бургас, а на 4-и вход на стадиона стана здраво меле, докато не се намеси полицията. Самият двубой завърши 3:3, а заради боя влязохме чак при 1:2 за ЦСКА. Бяха хубави времена, но няма да се върнат. Сега е невъзможно да докопаш противника. Ушев чете навсякъде.

 

- Как гледаш на организираните боеве от типа "10 на 10", каквито се практикуват в страни като Полша, Русия и др.? Има ли място за такива в България?

 

- Определено да! Това е бъдещето според мен. Аз съм много "ЗА" този вид боеве. Така се срещат "точните хора" и няма пострадали невинни. Имахме няколко опита да срещнем фенове от Берое, но винаги нещата не се получаваха. Единият път имахме уговорка с тях в Несебър на плажа да се срещнем "10 на 10". Те не дойдоха и оправданието беше, че сме се "разминали". Друг скорошен случай с тях - след наш мач имахме уговорка в с. Злати войвода за "15 на 15". Чакахме ги час и половина да дойдат на 40 к.м от Стара Загора. Те така и не събраха смелост.

 

 

- Получавали ли са се при теб точно такива предварително организирани боеве досега - при числено равенство и само с голи ръце?

 

- До момента не. Може би в "А" група ще срещнем желаещи. Малко са надъханите и честни момчета. От Берое никога няма да ги срещнем, защото знаят, че ние сме тренирани момчета.

 

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? И къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези в другите страни по Европа и света?

 

- Не е на нивото, което всички желаем.

 

Съществуват прекалено много приятелства между отделните агитки и има какво да се желае.

 

Може би в бъдеще тези неща ще ги изчистим и ще вървим напред като фенове и ултраси. Не мисля, че отстъпваме чак толкова много на съседните на нас държави, особено като бройка. С годините ще се "научим".

 

- Кои страни би дал за пример за развито ултрас движение, от които можем да черпим идеи и опит?

 

- А защо трябва да копираме?

 

Определено водещите ултрас сцени са Полша и Русия, но това не означава, че трябва да се копира винаги.

 

 

- Имат ли жените място на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

 

- Като всяка агитка и при нас има, но не мисля, че мястото им е сред по-крайните фенове. Има няколко, които помагат в организацията, но като цяло съм против.

 

- Защо?

 

- Защото повечето не идват, за да подкрепят отбора истински, а колкото да гледат футболистите, или да си харесат някой фен. Аз им викам фенки на феновете и те са временно явление. Затова гледам с недоверие и дори презрение към тях. Но както споменах, има и изключения.

 

- Мнението ти за българската полиция. И ако можеш, направи сравнение с униформените в другите страни.

 

- Изключително негативно. Винаги внасят смут и напрежение.

 

Когато са извън сектора, а още по-добре да са и извън стадиона, винаги е по-спокойно положението и не изнервят излишно феновете.

 

Да охраняват около стадиона, но не и вътре.

 

- Да, но примерите в тази посока са с още по-лоши последици. Сещам се веднага за два такива мача, на които първоначално нямаше полиция - финалът за Купата на България между ЦСКА и Черно море на Националния стадион преди години, както и Локомотив (Мездра) - ЦСКА. И в двата случая на стадиона имаше само частни охранители и всички знаем какво се случи.

 

- Това са изключения! За нас е по-добре да ги няма... В чужбина полицаите също са доста некомпетентни. Ходил съм извън България на националния отбор.

 

Винаги са се държали като с животни и с презрение към футболните фенове.

 

Всички знаят какво се случи в Румъния например. Спречкването на Дучето и цесекарите с феновете на Динамо. После бяхме буквално натъпкани в сектора. Не ни допуснаха знамената заради "нацистки" символи. Ходил съм в Англия на мач. Там има ред и дисциплина, камери и стюарди. Няма толкова полиция, съответно няма напрежение.

 

- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло и за БФС.

 

- Надявам се, че ако сменят ръководството и спрат мениджърските игри, ще тръгнем по правилният път.

 

- Кога ще се оправим? След смяната на ръководството и пресичането на тези "игри" ли?

 

- Това е едно добро начало. Трябва да се обърне внимание на ДЮШ в цялата страна. Качествени треньори за децата, за да можем да произвеждаме футболисти.

 

 

- Фен ли си на някой чужд отбор?

 

- Фен съм само и единствено на НЕФТОХИМИК! Все пак преди всичко сме българи!

 

- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката на Нафтата?

 

- Отново да играем в Европа и да си спретнем хубави гостувания в други страни. А агитката да набъбва все повече и повече. Да сме по-организирани и многобройни. Имаме потенциала.

 

- По традиция на нашите събеседници изброявам три места и искам от теб да кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Стадион "Нефтохимик"?

 

- Нашият ХРАМ, домът ни!

 

- Бургас?

 

- Най-добрият град за живеене!

 

- България?

 

- Най-красивата страна!

 

- В края на това интервю какво би казал на всеки един привърженик на Нефтохимик, както и на всеки запален фен в България?

 

- САМО НАФТА! И винаги да подкрепяме отбора. На 3 март всички в Пловдив за мача с Ботев!

 

А на другите привърженици - да подкрепят отбора на своя град!