Фен зоната в Киев е най-посещаваното място в Украйна вече две седмици. Могат да се срещнат всякакви елементи. Шведският ъгъл е за шведите. Има англичани, германци, холандци. Има и какви ли не гледки. Например хора с огромни чукове правят юбилейни монети за първенството. Празник като празник.

Рядко, но наистина много рядко, можеш да видиш и още по-странни птици. Дори да пиеш бира във фен зоната е трудно, защото няма места. На една от масите обаче стои младо наглед момче, гледа в нищото. "Можем ли да седнем?", питаме на руски. "Да, заповядайте", отговаря той.

Чува разговорите ни и пита: "Откъде сте? Говорът ви ми е познат." Като разбира, изстрелва с широка усмивка: "Когато бях малък, майка ми казваше: "Курица не птица, Болгария не заграница" (Кокошката не е птица, България не е чужбина - б.а.). Прочута руска поговорка, заради която години наред страната ни бе определяна за 16-а република на СССР.

Този ден Русия играе печалния мач срещу Гърция в Гданск, а фенът е в Киев - на над 1000 км разстояние. "Тук съм, защото нямам виза", обяснява Володя, 29-годишният руснак. Проблем ли е да се вземе виза за Полша? Не е, ако не си в регистъра на Интерпол за футболни хулигани. Като Володя.

"Не ме пускат да пътувам за мача - продължава руснакът. - Аз съм футболен хулиган. Ако знаете в колко побоища съм участвал... Но сега не мога да гледам моята "сборная". След малко тръгвам с влака за Лвов за Дания - Германия. Обичам футбола и трябва да съм тук. Ще пътувам 17 часа и по радиото ще слушам как се справят моите хора."

Разказът на Володя става все по-интересен. Питаме го за боевете между поляци и руснаци, които като земетресение разклатиха Варшава. Уговорени ли са, или са станали случайно.

"Ха-ха-ха. Полицията въобще не е разбрала какво всъщност е станало. Тези, които са се били в центъра, не са от нашите. Явно са ги подразнили и те са се хвърлили в битка. Но там си обречен срещу полицията.

Разбира се, че имаше уговорен бой

Но полицията никога няма да разбере за него. В един от крайните квартали на Варшава са се били 500 срещу 500. Само с голи ръце, без никакви оръжия или предмети. Хулигани сме, но правилата се спазват. Нямаше как да отида, но разбрах - счупили сме главите на курвите. О, извинявайте, вие сте журналисти - на поляците. Много дълго ще помнят този бой."

Разбира се - едва ли би бил такъв краят на разказа, ако се бяхме срещнали с човек от полския стан.

 

Усмивката му става още по-голяма. "Ще ми позволите ли, ако отпия от моето си питие", пита Володя. И без да чака отговор, бърка във военната си раничка. От там се подава литрова бутилка коняк. В тази жега! Странно как е успял да мине през охраната на фен зоната. Но какво се чудим - видно говорим с човек с опит като хулиган, за когото белите, вършени от малък, си остават като детска игра и до днес.

"Преди всяко дерби в Русия има уговорени боеве - продължава Володя. - Аз съм роден с идеята "Спартак" (Москва). Най-великият руски тим. Големият ни враг е ЦСКА. Омразата между нас е огромна. Ако знаете колко обичаме да ги бием... Оставете на терена, важното е навън. Но най-много мразим Кавказ. Случи ли се да играем с отбори от този регион, тръгваме рамо до рамо - спартаковци и цесекари." Володя ни хваща през рамо, за да покаже как се прави обединението с врага.

Питаме го дали не се стига до смъртни случаи. "Сигурно е имало, но не съм виждал - продължава хулиганът. - Повтарям ви -

в нашите битки няма правила, но са честни

Използваме само ръцете си. Ние сме двете големи агитки на Москва. След това са "Динамо", после "Торпедо", който сега е някъде в долните дивизии. Само тези от "Локомотив" са някакви женчовци. Как са нещата в България? Има ли хулиганство? Аз познавам няколко фенове на "Левски". Те са побратимени с нашето "Динамо". А ние - с "Цървена звезда". ЦСКА е военният отбор и се обича със сърбите от "Партизан" и гърците от ПАОК..."

Видно е, че Володя се интересува не само от руския футбол. Започва да разпитва какъв е този "Лудогорец", който е станал шампион на България. Как върви националният ни отбор. "Моят "Спартак" веднъж игра с вашия шампион "Литекс" - припомня си той. - Пребихме ви от бой. Ха-ха-ха! (Мачовете свършиха 5:0 и 6:2). Мислех да ходя скоро да гледам софийския ЦСКА срещу "Динамо". Но ми намериха работа и не успях. Зарадвах се, че вашите са били "милицията". (ЦСКА отстрани "Динамо" след 2:1 в Москва - б.р.).

А когато става дума за националната гордост, в Русия клубни пристрастия няма. Всички са мобилизирани под знамето. "Когато преди четири години победихме Холандия на 1/4-финала на европейското в Базел, точно 4 дни не изтрезнях - спомня си Володя. - Ходех на работа само за да не ме изгонят. Но шефовете не ме закачаха. Знаеха в какво състояние съм. Сега ще сме на финал!" (Володя не знае какви тъжни вести го чакат във влака - б.а.).

Почти час върви разговорът, а лекотата, с която той говори за кръв и бой, е потресаваща. Но идва времето за влака. Накрая руснакът става и си взема довиждане. Едва тогава разбираме, че е висок около 160 см. А на килограми отговаря на определението "джезве с кокали". Кой знае, може пък да е някакъв Лео Меси на хулиганството. И затова да е в аналите на Интерпол - нещо като Идеалния тим на хулиганите.

Родината на футбола дава и дербитата извън терена

Звучи абсурдно, но е факт - още преди да даде живот на футбола, Англия е родила... футболното хулиганство. Работници са се били още през XVIII-и век по време и след двубои в игра, наподобяваща днешния вид на най-популярния спорт. Най-голямото шоу се разигравало в град Дарби (в България го знаем като Дерби), където страстите достигали до крайности като в римски гладиаторски игри. Оттам идва названието "дерби" за най-оспорваните двубои.

Разцветът на този плевел е през ХХ век, когато на Острова изявите в агитката се оформят като вид субкултура за младежите. Англичаните са дали на света 3 от най-силните групировки - Headhunters ("Челси"), Inter city Firm ("Уест Хем") и Bushwackers ("Милуол"). Това са най-лудите глави, които се бият за надмощие в Лондон.

Репутацията им през миналия век била толкова убийствена, че някои фенове на други отбори не рискували да гостуват на арените им. А престрашилите се били готови да понесат варварски набези дори в сектора си. Преди това гостуващата агитка била атакувана по паркинги, спирки и най-вече в метрото. Там се стига дори до блъскане на запалянко на релсите при приближаващ влак и спасение по чудо от подадена в последния момент ръка.

Всичко това довежда до неравната битка на ултрасите в страната с органите на реда. Започва се с инсталиране на безброй камери на и край стадионите. После се появи черен списък за пред съда и за спиране на проявените на входовете на стадионите. А първият резултат е неочакван - пред обективите агитките вече не се биели, а минавали с обиди.

Днес английските ултраси са като дресирани зверове в клетка. Живеят със старата си слава и ближат рани от последната загубена голяма битка. Срещу каталунците Boixos Nois ("Барселона") преди 3 години. Преди полуфинала "Барса" - "Челси" гостуващата агитка избягвала среща в метрото и само за 25 секунди нанесла удар на улицата. Мъже с маски за отрицателно време натръшкали на асфалта десетки окървавени.

Около арената постепенно се появяват нови герои. През 90-те години на първа линия излизат сръбските "Делие" ("Цървена звезда") и "Гробари" ("Партизан"), испанските Frente Atletico, хърватските BBB ("Динамо" - Загреб), както и силни групировки на най-големите полски и руски клубове.

В тази обстановка англичаните опитват да защитят името си поне с националния тим. Загубата на клубно равнище се приема като случайност. Но твърдите британски глави бяха разбивани в Хърватия и дори в Македония. А допингирана с алкохол тройка таджики с фланелки "Русия вперед!" наби петима от Bushwakers, и то... без да знае кои са тези страшно изглеждащи мъже. "Бяха англичани там някакви." Някъде при изричането на тази фраза си е отишъл вероятно и митът за опасните английски фенове. На Евро 2012 основно пият бира и скандират.Но полицията в Украйна винаги внимава. Защото дори и празна пушка понякога гърми.

Първите 5 дни бяха кървави

Първата седмица на европейското беше кървава, като всяка вечер имаше сблъсъци на агитки. Напук на обещанията на домакините, че са взели всички мерки.

В деня на откриването 8 юни руснаци и чехи се биха след мача им във Вроцлав. Поляци също се включиха, имаше над 30 арестувани. За поведението на руската агитка в този ден УЕФА им наложи "пробация" - при следващо провинение на фенове "сборная" ще започне световните квалификации с отнети 6 точки.

На 9 юни поляци нападнаха ирландци и хървати в Познан, въпреки че в този ден мачовете бяха в друга група и в Украйна. Германци пък опитаха да се сбият с охраната в Лвов преди двубоя, но се размина само с двама арестувани.

На 10 юни хърватите атакуваха центъра на Познан в търсене на отмъщение за кървищата от предишната вечер, сбиха се и с полицията. А това в Полша е рискована работа - местните ченгета са невероятно подготвени, защото първенството е като дива надпревара на хулигански групи от различните отбори.

На 11 юни бе изненадващо спокойно и само двама англичани бяха набити в Донецк от местни.

На 12-и бе битката за Варшава, където руската агитка мина организирано през центъра на столицата. Боеве с поляците имаше цял следобед, завършиха с над 20 ранени, 184 арестувани и много скандали, стигнали и до първите мъже на двете страни Владимир Путин и Доналд Туск. Това е официалният бюлетин. Според Володя (виж горния материал - б.р.) някои неща остават неуловени от медии и обективи.

Ирландците ще липсват

На Евро 2012 номер едно по колоритност, численост и изпиване на бира са ирландците.

Близо 40 000 наводниха Полша, където бяха посрещнати като свои. Причината са не само сходствата в католическото образование и разбирания на двата народа, а и огромният брой поляци, емигрирали и добре приети на Зеления остров.

Ирландците се изсипаха в Гданск и Познан за мачовете на своите, пяха до зори, извадиха най-оригиналните знамена с чувство за хумор и спечелиха симпатии и на неутрални, и на съперници.

"Ангела Меркел си мисли, че сме на работа", изсмяха се с огромен транспарант симпатягите от Острова по време на мача с Испания (0:4). Германската канцлерка бе казала, че ирландците трябва да работят по-усърдно, за да преодолеят кризата.

Ейре отпадна от първенството с три загуби и агитката на тима ще липсва на турнира.

Владимир Памуков, Боян Бойчев, "Труд"

Масов бой между хулигани на Динамо (Москва) и Спартак (Москва) е имало в часовете преди дербито между двата тима в неделя вечер.

 

Според медиите в Русия във въргала са участвали около 50 души, а мястото на инцидента е гара "Ховрино". Двубоят, който завърши 4:0 за Спартак, се игра на стадион "Арена Химки" в едноименното московско предградие, а пътуването дотам става предимно с влакове.

 

На въпросната гара се засекли ултраси от "Capitals" (Динамо) и "Independent Crowd" (Спартак) и в продължение на цели 10 минути са се били зверски. Едва след това полицията, която за такива рискови дербита предприема драконовски мерки, е успяла да се намеси успешно и да спре боя.

 

Някои от участниците имали сериозни травми, а повечето се разминали с по-леки, съобщават още руските сайтове.

Привърженици на руския Рубин (Казан) удариха по московския Динамо в нощта преди финала за Купата на страната тази седмица. Мачът се изигра в Екатеринбург и бе спечелен от казанци с 1:0.

 

Няколко ултраса на Рубин преименували една от метростанцията в града, която по случайност носила името на съперника в решителната битка за трофея.

 

ВИЖТЕ ВИДЕОТО С ТОВА КАК СПИРКАТА НА МЕТРОТО В ЕКАТЕРИНБУРГ СТАНА ОТ "ДИНАМО" НА "РУБИН"!

FanFace.bg продължава да публикува статиите от прелюбопитната историческа поредица на в. "Новинар". Няма как след Хитлер, Мусолини, Франко и останалите диктатори по света да не стане въпрос и за Йосиф Сталин. Или по-точно за една от най-кошмарните фигури по времето на неговото господство - фенът на Динамо (Москва) и душманин на съветския футбол Лаврентий Берия.

"Футболистите са патетична колекция от безгръбначни креатури". Думите са на Йосиф Висарионович Джугашвили, най-големият диктатор на 20-и век, който като зрител има в актива си приблизително едно полувреме. Разбира се, твърдението му не е коректно, най-малкото защото по негово време футболът в бившия Съветски съюз пише велика страница в историята си.

Типично за генералисимуса и неговото променливо настроение обаче по негово време се стига и до друга крайност - 20-годишното отсъствие на страната от футболния свят (1925-1945). За националния отбор то продължава до 1952 г. Подобно на Хитлер и другарят Сталин не се е интересувал от футбол. Нито е виждал смисъл в това, нито се е впечатлявал, нито може би е имал време. За разлика от злокобния Берия обаче.

Когато през 1923 г. Сталин става генерален секретар на ЦК на комунистическата партия – вторият от общо петте му поста, футболът в страната е слаб, а националният отбор яде постоянен пердах още от първия си мач с Финландия на лятната олимпиада през 1912 г. А футболният съюз, създаден през 1912 г., е изваден от ФИФА след болшевишкия метеж и гражданската война. Едва през 1924 г. и в условията на бойкот от страна на ФИФА националите записват първата си победа – 3:0 срещу Турция. След двата си мача с този съперник съветският футбол изчезва от картата до 1945 г.

Играта, привнесена от англичани през 60-те години на 19-и век, първоначално е била забранявана от царската династия заради страха, че футболните клубове може да се превърнат в центрове на революционни брожения. Парадоксално, но промяната и организирането на футбола започва с възкачването на Сталин на партийния връх.

Разбира се, той е здраво свързан с държавните структури - ЦДКА Москва (сегашен ЦСКА) е на армията, милицията и спецслужбите създават "Динамо", железниците – "Локомотив" и т.н. Единственото изключение е московският "Спартак", основан от Николай Старостин и секретаря на комсомола Александър Косарев, и чиито фенове стават "обикновените" хора и търговската класа. Затова и мачовете между "Динамо" и "Спартак" оттук нататък олицетворяват битката между държавата и личността.

И обратното - фен на "Динамо" е най-кошмарната фигура на сталинския режим - Лаврентий Берия. Той си е позволявал всякакви намеси във футбола и, разбира се, репресии. По негова воля най-добрите играчи от другите клубове просто се отвличат без възможност за контраотпор - от специални групи служители на НКВД, които правят "доставки" по поръчка. Върхът на сладоледа било да се открадне играч на "Динамо" (Киев) и да се изпързаля украинският ЦК.

 

Берия обаче получава и удари. Като този през 1936 г., когато "Спартак" по инициатива на капитана Николай Старостин си урежда демонстративен мач на Червения площад. Въпреки протестите на ръководителя на НКВД, че топката може случайно да излети към Вожда и да го удари, двубоят се провежда, и то върху специално постлан килим от 9000 квадратни метра. Той продължава само 43 минути и е единственият, на който Сталин присъства на живо.

Понякога Берия успява да си го върне тъпкано. През 1939 г. "Спартак" печели купата на страната, но се получава заповед от секретаря на ЦК Жданов да се преиграе... полуфиналът с "Динамо" (Тбилиси) – безпрецедентен случай в световния футбол.

Московското "Динамо" обаче отново побеждава и "тогава - спомня си Николай Старостин – почувствах, че няма да ми простят". Малко след това срещу него и брат му Андрей е изфабрикуван процес. Премиерът Молотов забавя подписването на заповедите за арест, като една от версиите е приятелството между неговата дъщеря и тази на Николай.

През 1942 г. обаче обвиненията са стъкмени и двамата са арестувани заедно с други техни роднини. "Забавянето ни спаси – ако бяхме арестувани през 1939 г., по времето на големите репресии, едва ли щяхме да оживеем", разказва той. Братята излежават пълните си присъди и са освободени 12 години по-късно. Преди това Василий Сталин, който също е запален по спорта, прави опит да реабилитира Николай, но неуспешно. Запознати твърдят, че шефът на НКВД е имал още една причина да мрази играча – в началото на 20-те, на мач в Тбилиси, Никой Старостин няколко пъти лъже младия тогава защитник Берия и след един от персоналните двубои с него вкарва гол.

Междувременно се е появил още един запалянко със световна известност – композиторът Дмитрий Шостакович. Още преди германското настъпление той ходи редовно на стадиона, а по време на блокадата на Ленинград описва известния футболен мач, игран по улиците на града.

След войната редовно пише спортни статии, като симпатиите му са към родния "Зенит" (Санкт Петербург). А Сталин, въпреки неприязънта си към футбола, се опитва да остави наследство. Той разрешава строежа на стадион, който започва през 1932 г. и е бил предвиден за 100 000 зрители. С уточнението, че се е предвиждало на него да се провеждат военни паради със съответната техника. Под него са проектирани множество бункери. Съоръжението обаче е достроено дълги години след войната и с неколкократно по-малък капацитет.

 

През 1945 г. СССР е реабилитиран на футболната карта благодарение на "Динамо". Като част от следвоенните инициативи за скрепяване на дружбата между страните победителки тимът провежда турне във Великобритания. Това са първите мачове между английски и съветски отбори, голяма част от футболистите на "Динамо" за пръв път излизат зад граница, а единствено 35-годишният Семичастни и вратарят Хомич имат международен опит.

Въпреки това те си тръгват от Острова с 2 победи и 2 равенства плюс победа над великия "Арсенал" с 4:3 и с обща голова разлика 19-9. Осем години преди Мача на века Англия – Унгария съветските футболисти разбиват мита за силата на британския футбол.

Този успех по-късно съдейства за разрешението на Сталин националният отбор да прекрати бойкота и да участва на лятната олимпиада в Хелзинки през 1952 г. Там след победа над България с 2:1 в предварителния кръг СССР среща Югославия. По това време държавните ръководители Сталин и Тито са във вражески отношения и двубоят придобива политически оттенък. Това означава, че за съветските играчи победата е въпрос на национална чест.

До 70-ата минута те губят с 1:5, но героично успяват да измъкнат 5:5 с изравнителен гол в последните 30 секунди. (Герой на мача с 3 гола е Всеволод Бобров, един от участниците в британското турне. През 1950 г. се спасява от самолетна катастрофа в Урал, при която загива хокейният отбор на ВВС на Василий Сталин. Оживява, защото е закъснял за полета.)

В реванша югославяните бият с 3:1, използвайки груба игра и психологически атаки. Въпреки че двата мача се играят с един свободен ден между тях, точно на него Сборная провежда по заповед тренировка с големи физически натоварвания. Югославяните, на които е дадена пълна почивка, не вярват на очите си и я определят като безумие.

След завръщането си съветските футболисти са обвинени в пораженство и идеологическа диверсия. ЦСКА е разформирован с решение на Берия, но според някои източници то е било предварително одобрено от Сталин. Отборът е възстановен след смъртта на диктатора, но под друго име. На уволнения селекционер Борис Аркадиев и на няколко играчи са отнети званията "Заслужил майстор на спорта". Кинохрониката и снимките от мачовете са унищожени и запалянковците в СССР виждат с очите си какво се е случило половин век по-късно благодарение на архива на сръбската телевизия.

По времето на Сталин много футболисти умират от насилствена смърт или са репресирани. През войната те са мобилизирани и много от тях загиват. Други преживяват хитлеризма, за да умрат в лагери. Трети строят Беломорканал и други обекти.

Политическият натиск върху футбола ще продължи и след смъртта на Сталин през 1953 г. През 1964 г. Никита Хрушчов ще уволни селекционера на Сборная Константин Бесков за загубата на финала на европейското от Испания с 1:2 – отбора на "онзи фашист Франко". Така футболът в страната ще започва да се развива по западен образец едва през последните години, когато руските милиардери и големите компании вкараха пари в него.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Отборът на Спартак (Москва) е отново най-популярният клуб в Русия, похвалиха се "червено-белите" на официалния си сайт.

 

Проучването е направено от Институт Фонд "Обществено мнение" и се организира всяка година сред пълнолетното население на най-голямата страна в света.

 

Любопитното в случая е, че Спартак си възвръща първата позиция, която бе отстъпена на Зенит в предишната анкета на института през 2011 г.

 

Според резултатите 21 % от привържениците на футбола в Русия дерат гърла за московчани. Гласувалите за Спартак мъже са 23 % от общия брой респонденти, а жените са 20 %. Най-голям брой хора от посочилите Спартак са на възраст от 31 до 45 години (26 %).

 

На второ място в допитването е класиран тимът на Зенит с 19 на сто, а трети остава ЦСКА (Москва) с 12 %.

 

Следващите най-популярни клубове в Русия са Динамо (Москва) с 5 %, Локомотив (Москва) с 3 %, Рубин с 2 % и Торпедо (Москва) с 1 %.

Хулигански клип с акции на най-крайните и върли фенове на ЦСКА бе разпространен в Интернет. Видеото със заглавие "Kategorie CSKA" изобилства както с добре познати на широката публика кадри, така и с няколко непоказани "червени" победи на улицата. В клипа могат да бъдат видени нападения над фенове на Левски, които играят футбол и уговорени битки с ултраси на Локомотив (Пловдив) и Динамо (Москва).

 

ВИЖТЕ ГОРЕЩОТО ВИДЕО ТУК!