Фен зоната в Киев е най-посещаваното място в Украйна вече две седмици. Могат да се срещнат всякакви елементи. Шведският ъгъл е за шведите. Има англичани, германци, холандци. Има и какви ли не гледки. Например хора с огромни чукове правят юбилейни монети за първенството. Празник като празник.

Рядко, но наистина много рядко, можеш да видиш и още по-странни птици. Дори да пиеш бира във фен зоната е трудно, защото няма места. На една от масите обаче стои младо наглед момче, гледа в нищото. "Можем ли да седнем?", питаме на руски. "Да, заповядайте", отговаря той.

Чува разговорите ни и пита: "Откъде сте? Говорът ви ми е познат." Като разбира, изстрелва с широка усмивка: "Когато бях малък, майка ми казваше: "Курица не птица, Болгария не заграница" (Кокошката не е птица, България не е чужбина - б.а.). Прочута руска поговорка, заради която години наред страната ни бе определяна за 16-а република на СССР.

Този ден Русия играе печалния мач срещу Гърция в Гданск, а фенът е в Киев - на над 1000 км разстояние. "Тук съм, защото нямам виза", обяснява Володя, 29-годишният руснак. Проблем ли е да се вземе виза за Полша? Не е, ако не си в регистъра на Интерпол за футболни хулигани. Като Володя.

"Не ме пускат да пътувам за мача - продължава руснакът. - Аз съм футболен хулиган. Ако знаете в колко побоища съм участвал... Но сега не мога да гледам моята "сборная". След малко тръгвам с влака за Лвов за Дания - Германия. Обичам футбола и трябва да съм тук. Ще пътувам 17 часа и по радиото ще слушам как се справят моите хора."

Разказът на Володя става все по-интересен. Питаме го за боевете между поляци и руснаци, които като земетресение разклатиха Варшава. Уговорени ли са, или са станали случайно.

"Ха-ха-ха. Полицията въобще не е разбрала какво всъщност е станало. Тези, които са се били в центъра, не са от нашите. Явно са ги подразнили и те са се хвърлили в битка. Но там си обречен срещу полицията.

Разбира се, че имаше уговорен бой

Но полицията никога няма да разбере за него. В един от крайните квартали на Варшава са се били 500 срещу 500. Само с голи ръце, без никакви оръжия или предмети. Хулигани сме, но правилата се спазват. Нямаше как да отида, но разбрах - счупили сме главите на курвите. О, извинявайте, вие сте журналисти - на поляците. Много дълго ще помнят този бой."

Разбира се - едва ли би бил такъв краят на разказа, ако се бяхме срещнали с човек от полския стан.

 

Усмивката му става още по-голяма. "Ще ми позволите ли, ако отпия от моето си питие", пита Володя. И без да чака отговор, бърка във военната си раничка. От там се подава литрова бутилка коняк. В тази жега! Странно как е успял да мине през охраната на фен зоната. Но какво се чудим - видно говорим с човек с опит като хулиган, за когото белите, вършени от малък, си остават като детска игра и до днес.

"Преди всяко дерби в Русия има уговорени боеве - продължава Володя. - Аз съм роден с идеята "Спартак" (Москва). Най-великият руски тим. Големият ни враг е ЦСКА. Омразата между нас е огромна. Ако знаете колко обичаме да ги бием... Оставете на терена, важното е навън. Но най-много мразим Кавказ. Случи ли се да играем с отбори от този регион, тръгваме рамо до рамо - спартаковци и цесекари." Володя ни хваща през рамо, за да покаже как се прави обединението с врага.

Питаме го дали не се стига до смъртни случаи. "Сигурно е имало, но не съм виждал - продължава хулиганът. - Повтарям ви -

в нашите битки няма правила, но са честни

Използваме само ръцете си. Ние сме двете големи агитки на Москва. След това са "Динамо", после "Торпедо", който сега е някъде в долните дивизии. Само тези от "Локомотив" са някакви женчовци. Как са нещата в България? Има ли хулиганство? Аз познавам няколко фенове на "Левски". Те са побратимени с нашето "Динамо". А ние - с "Цървена звезда". ЦСКА е военният отбор и се обича със сърбите от "Партизан" и гърците от ПАОК..."

Видно е, че Володя се интересува не само от руския футбол. Започва да разпитва какъв е този "Лудогорец", който е станал шампион на България. Как върви националният ни отбор. "Моят "Спартак" веднъж игра с вашия шампион "Литекс" - припомня си той. - Пребихме ви от бой. Ха-ха-ха! (Мачовете свършиха 5:0 и 6:2). Мислех да ходя скоро да гледам софийския ЦСКА срещу "Динамо". Но ми намериха работа и не успях. Зарадвах се, че вашите са били "милицията". (ЦСКА отстрани "Динамо" след 2:1 в Москва - б.р.).

А когато става дума за националната гордост, в Русия клубни пристрастия няма. Всички са мобилизирани под знамето. "Когато преди четири години победихме Холандия на 1/4-финала на европейското в Базел, точно 4 дни не изтрезнях - спомня си Володя. - Ходех на работа само за да не ме изгонят. Но шефовете не ме закачаха. Знаеха в какво състояние съм. Сега ще сме на финал!" (Володя не знае какви тъжни вести го чакат във влака - б.а.).

Почти час върви разговорът, а лекотата, с която той говори за кръв и бой, е потресаваща. Но идва времето за влака. Накрая руснакът става и си взема довиждане. Едва тогава разбираме, че е висок около 160 см. А на килограми отговаря на определението "джезве с кокали". Кой знае, може пък да е някакъв Лео Меси на хулиганството. И затова да е в аналите на Интерпол - нещо като Идеалния тим на хулиганите.

Родината на футбола дава и дербитата извън терена

Звучи абсурдно, но е факт - още преди да даде живот на футбола, Англия е родила... футболното хулиганство. Работници са се били още през XVIII-и век по време и след двубои в игра, наподобяваща днешния вид на най-популярния спорт. Най-голямото шоу се разигравало в град Дарби (в България го знаем като Дерби), където страстите достигали до крайности като в римски гладиаторски игри. Оттам идва названието "дерби" за най-оспорваните двубои.

Разцветът на този плевел е през ХХ век, когато на Острова изявите в агитката се оформят като вид субкултура за младежите. Англичаните са дали на света 3 от най-силните групировки - Headhunters ("Челси"), Inter city Firm ("Уест Хем") и Bushwackers ("Милуол"). Това са най-лудите глави, които се бият за надмощие в Лондон.

Репутацията им през миналия век била толкова убийствена, че някои фенове на други отбори не рискували да гостуват на арените им. А престрашилите се били готови да понесат варварски набези дори в сектора си. Преди това гостуващата агитка била атакувана по паркинги, спирки и най-вече в метрото. Там се стига дори до блъскане на запалянко на релсите при приближаващ влак и спасение по чудо от подадена в последния момент ръка.

Всичко това довежда до неравната битка на ултрасите в страната с органите на реда. Започва се с инсталиране на безброй камери на и край стадионите. После се появи черен списък за пред съда и за спиране на проявените на входовете на стадионите. А първият резултат е неочакван - пред обективите агитките вече не се биели, а минавали с обиди.

Днес английските ултраси са като дресирани зверове в клетка. Живеят със старата си слава и ближат рани от последната загубена голяма битка. Срещу каталунците Boixos Nois ("Барселона") преди 3 години. Преди полуфинала "Барса" - "Челси" гостуващата агитка избягвала среща в метрото и само за 25 секунди нанесла удар на улицата. Мъже с маски за отрицателно време натръшкали на асфалта десетки окървавени.

Около арената постепенно се появяват нови герои. През 90-те години на първа линия излизат сръбските "Делие" ("Цървена звезда") и "Гробари" ("Партизан"), испанските Frente Atletico, хърватските BBB ("Динамо" - Загреб), както и силни групировки на най-големите полски и руски клубове.

В тази обстановка англичаните опитват да защитят името си поне с националния тим. Загубата на клубно равнище се приема като случайност. Но твърдите британски глави бяха разбивани в Хърватия и дори в Македония. А допингирана с алкохол тройка таджики с фланелки "Русия вперед!" наби петима от Bushwakers, и то... без да знае кои са тези страшно изглеждащи мъже. "Бяха англичани там някакви." Някъде при изричането на тази фраза си е отишъл вероятно и митът за опасните английски фенове. На Евро 2012 основно пият бира и скандират.Но полицията в Украйна винаги внимава. Защото дори и празна пушка понякога гърми.

Първите 5 дни бяха кървави

Първата седмица на европейското беше кървава, като всяка вечер имаше сблъсъци на агитки. Напук на обещанията на домакините, че са взели всички мерки.

В деня на откриването 8 юни руснаци и чехи се биха след мача им във Вроцлав. Поляци също се включиха, имаше над 30 арестувани. За поведението на руската агитка в този ден УЕФА им наложи "пробация" - при следващо провинение на фенове "сборная" ще започне световните квалификации с отнети 6 точки.

На 9 юни поляци нападнаха ирландци и хървати в Познан, въпреки че в този ден мачовете бяха в друга група и в Украйна. Германци пък опитаха да се сбият с охраната в Лвов преди двубоя, но се размина само с двама арестувани.

На 10 юни хърватите атакуваха центъра на Познан в търсене на отмъщение за кървищата от предишната вечер, сбиха се и с полицията. А това в Полша е рискована работа - местните ченгета са невероятно подготвени, защото първенството е като дива надпревара на хулигански групи от различните отбори.

На 11 юни бе изненадващо спокойно и само двама англичани бяха набити в Донецк от местни.

На 12-и бе битката за Варшава, където руската агитка мина организирано през центъра на столицата. Боеве с поляците имаше цял следобед, завършиха с над 20 ранени, 184 арестувани и много скандали, стигнали и до първите мъже на двете страни Владимир Путин и Доналд Туск. Това е официалният бюлетин. Според Володя (виж горния материал - б.р.) някои неща остават неуловени от медии и обективи.

Ирландците ще липсват

На Евро 2012 номер едно по колоритност, численост и изпиване на бира са ирландците.

Близо 40 000 наводниха Полша, където бяха посрещнати като свои. Причината са не само сходствата в католическото образование и разбирания на двата народа, а и огромният брой поляци, емигрирали и добре приети на Зеления остров.

Ирландците се изсипаха в Гданск и Познан за мачовете на своите, пяха до зори, извадиха най-оригиналните знамена с чувство за хумор и спечелиха симпатии и на неутрални, и на съперници.

"Ангела Меркел си мисли, че сме на работа", изсмяха се с огромен транспарант симпатягите от Острова по време на мача с Испания (0:4). Германската канцлерка бе казала, че ирландците трябва да работят по-усърдно, за да преодолеят кризата.

Ейре отпадна от първенството с три загуби и агитката на тима ще липсва на турнира.

Владимир Памуков, Боян Бойчев, "Труд"