Сред най-разпространените погрешни твърдения, заемащи специално място в сърцето ми, е древногръцката легенда, че истински добрият голмайстор вкарва 1 от 2, 2/3 или 9/10 положения. Не, не вкарва. И въпреки това, може би е истински добър.
За целите на изследването грешно ли е мнението, че добрите нападатели и офанзивни футболисти не изпускат много положения, ще намесим Рахим Стърлинг, Единсон Кавани, лакмусите на голаджийството Лионел Меси и Кристиано Роналдо, които правят всяка теза по-достоверна. И Мохамед Салах, защото е модерен.
So…
Преди конкретиката на примерите да сработи, ще погледнем на гола в по-общ смисъл. Всеки един гол от игра е резултат от създадено положение плюс завършващ удар. Пропускът също. Кое умение обаче е по-важно за цялостния успех – да създаваш положения или да не ги пропускаш? Нека поразсъждаваме…
Благодарение на страхотно напредналите анализи в сферата на спорта и появата на супер задълбочена статистика във футбола, вече ЗНАЕМ, че качеството на завършващия удар не влияе до голяма степен на броя отбелязани голове. Звучи абсурдно, но всъщност това фундаментално на пръв поглед умение наистина има съвсем малка, напрактика неключова роля за головата сметка на топ голмайсторите.
На първо място, умението при завършващия удар е само един от компонентите, които съставят неговото качество. Освен техничността на футболиста Х или вълшебното „голмайсторски нюх“, отношение към крайния резултат имат още: качеството на асистенцията, локацията при получаване на топката, ъгълът спрямо целта, позицията на тялото спрямо целта и още куп дреболии…
В този смисъл превъзходството на не-зависимите от футболиста фактори пред зависимите от самия него е очевидно.
Разбира се, когато едно умение е особено силно развито, то неизменно оказва и по-осезаемо влияние върху резултата. Именно заради това определени футболисти правят „от нищо нещо“, а ние ахкаме и охкаме в захлас колко велика игра е футболът. Такива са случаите на Меси, Хари Кейн, Златан Ибрахимович и Педро Еуженио…които традиционно повишават процента на потенциалните си голови положения, благодарение на качествата си при завършващия удар, но обърнете внимание – потенциални голови попадения, не голове.
Споменатите по-горе супер прогресивни анализатори системно изчисляват с точност различни потенциални неща свързани с футбола, а.к.а xG статистики, за които Николай вече е писал надлъж.
За който не може да цъкне линка и да си прочете сам, xG е система, използвана от топ отборите, която изчислява колко „добро“ е било едно положение всъщност, взимайки предвид компоненти като позиция, вид пас, вид шут, фазата на луната и тн. В края получаваме числена стойност на „доброто“. Наример 0,25 xG = 25% шанс положението да се превърне в гол. Easy like Sunday morning…
Благодарение на тази статистика разбираме и как уменията при завършващия удар са повлияли на нечия голова сметка. Показателите варират, при някои това умение е увеличило възможностите, при други е убило потенциални такива, а при трети личните умения не са оказали никакво влияние. Разбира се, че Меси има нечовешки показател и в тази статистика, като през миналия сезон аржентинецът е реализирал 32% повече голове, отколкото е предполагало качеството на положенията му. Подобен overperformance обаче далеч не е обичаен за футболистите, които не са Меси, както и повечето неща произлизащи от играта на Меси.
От другата страна на монетата е Единсон Кавани, станалият съвсем наскоро голмайстор №1 в историята на ПСЖ, е част от класацията на „некадърниците“, опропастили най-значителен процент положения заради завършващия си удар. Кавани попада в топа на най-кофти стрелците с около 3 прецакани потенциални гола през миналия сезон. Да, 3. Честно казано, това обективно не е от голямо значение когато имаш 21 през февруари.
Кавани е един от добрите примери по темата. Уругваецът е често обвиняван за безбройните си пропуски, но най-големият пропуск в случая е мнението, че той пропуска „дошли даром“ положения. Ситуациите, които Кавани не превръща в гол, не са даденост. В по-голямата си част те се сучват благодарение на Кавани и движенията му по терена. Не всеки футболист има шанса да пропуска голям брой положения, защото не всеки футболист попада в голям брой положения. Разбира се, зад повечето добри ситуации пред един голмайстор стои верига от добри отигравания на няколко човека, но в съществената си част те зависят най-вече от моженето на крайния им получател да ги превърне в нещо. Или в нищо, за което после да го напсуваме. Закономерно е тези, които бележат най-много голове, да имат и най-много пропуснати голови възможности. Именно техниката, скоростта, умението да дриблира или финтира, да открива невъзможни пространства или да чете играта с 2 секунди в бъдещето отвежда един играч до множество възможности за гол. Колко от тях ще бъдат материализирани не е дотолкова въпрос на гореизброения skills pack, но създаването им е.
Това доказва и наблюдение над играта на най-добрите реализатори, един от които Кристиано Роналдо. Португалецът участва в толкова положения, пропуска толкова много от тях, и толкова старателно се мръщи след всяко, че човек придобива усещането, че идеята на целия мач е той просто да вкара. Рано или късно това се случва – един, два, а понякога и повече пъти. Роналдо обаче също не отбелязва 1/2, 2/3 или друга абсурдна десетична дроб от положения и въпреки това сезони наред е ако не най-добрият, то вторият или трети най-добър реализатор в Европа. Това е така, защото успехът в противниковата врата е кармично зависим от многото неуспехи пред нея.
Обратно към статистиките, второто място в черната класация на „неудачниците“, чиито индивидуални възможности са довели до представяне под предвиденото, е Мохамед Салах. Всъщност пропуските на Салах в началото на сезона доведоха мнозина до мнението, че египтянинът не става и няма и да стане. В някои от първите си мачове за Ливърпул Салах действително е пропускал смело. Срещу Бърнли през септември например е пропуснал 5 от 6 положения! Явно нещо наистина се е променило по пътя му към голмайсторска сензация? Ами, не. Салах е порпуснал 5 от 6 и преди месец срещу Сити, но никой вече не се съмняваше в качествата му на нападател. Всички просто чакаха да отбележи, убедени в естествеността на очакването си. И той отбеляза.
Как един футболист обаче накланя толкова рязко везната на настроенията към себе си, когато дефакто не спира да пропуска положения? Отговорът е с още много пропуснати положения, редом до реализираните, защото…
Пропорцията между създадени положения и отбелязани голове не определя качеството на футболиста. Изключително зависими един от друг, двата компонента го правят съвместно. Много създадени положения = много по-голям шанс за голове = голове. И пропуснати голове.
Говорим за много труд, не за много некадърност. И това е голямата грешка, стояща зад големия мит – начинът, по който разбираме пропуските на тази една група от човеци. Това е донякъде нормално, реализираният гол е очевиден, осезаем и вълнуващ. Създаването на положения недотам, което е доза нечестно, предвид че вложените усилия в създаването на 5 добри ситуации са далеч повече от тези в отбелязването на един гол. Но това, ще кажат много, е игра на голове, не на положения. А и когато отборът ти падне от Леганес, откровено ти е през тъча кой колко се е трудил да създава нереализирани положения. Обаче в перспектива това има огромно значение, защото добрият момент печели мачове, постояноството и многото работа печелят сезони.
Така например, Левандовски може да пропусне 5 добри ситуации за мач, а някой да я бодне фамозно от 30 метра на Нойер и 5 минути преди края да донесе с това равенство, което ше помни до края на живота си. Но в края на сезона Байерн ще има титла, Левандовски поне 30 гола, а Мьонхен Гладбах спомените от изключителния миг на този някой си.
Топ нападателите се нуждаят от много положения, именно защото са наясно, че не могат да отбележат всяко едно, в което попаднат. Това води и до многото пропуски, които пък водят често до напълно неоправдани съждения кой колко го бива.
И тук никоя сложна формула или теория не носи обяснение. Но, не това е идеята, а към нея ще ни върне Рахим Стърлинг, защото още един пример никога не е излишен.
Уменията на Стърлинг пред гола са критикувани до съсипване, и в частност умението му да шутира („дали знае, че се рита от външната страна“). Със сигурност завършващият изстрел не е сред най-силните качества на Стърлинг. За това свидетелства и персоналното внимание от страна на Пеп Гуардиола върху проблема, който назначи на крилото персонални тренировки по „отбелязване на гол“ със специален треньор. Да, Стърлинг не е страхотен в завършващия си удар и въпреки това е сред водещите голмайстори в Европа за момента. Как? Британецът е от играчите, които са откровено алчни за попадения, не и егоисти обаче /каквито са случаите на Роналдо или Неймар/. Алчността на Стърлинг, както и вниманието на Гуардиола, обаче определено са подействали в полза на неговото голмайстроско развитие. За един сезон Стърлинг е увеличил почти двойно xG показателите си, от 6 за 2016 на 11 през миналата година. И въпреки това, Стърлинг не е гениален в последното си действие с топката, може би дори шутирането е най-слабата му страна като футболист. Въпреки това го откриваме в топ 4 на реализаторите във Висшата лига и това е така, защото зад най-добрите голмайстори умението да завършваш положения отстъпва място на умението да си ги създаваш.
И така, след като някои от най-добрите голмайстори в Европа учтиво послужиха за пример в подкрепа на тезата, че пропуснатите положения са естествен резултат на продуктивността, необходимо „зло“ и просто нещо, което трябва да се случва, за да се случи другото нещо, то първия мит изглежда разбит. Long story short: уменията водят до положения, но най-вече обстоятелствата ги превръщат в пропуски или голове.